Нашата цивилизация все още e на първото най-ниско стъпало на разума, за да и е необходимо безмъртието. Въпреки това тя се движи към него естеиствено и изкуствено. Първобитният човек е имал средна продължителност на живота около 15 години. По времето на Римската империя средната продържителност на живота стига до 30 години. В началото на 20 в. продължителността на живота е вече 40-50 тодини. През 80 години на ХХ в. средната продържителност стига до 70 години. А днес средната продължителност на живот в Япония надминава 90 години. Изводът е, че естествената продължителност на живота се ускорява, а периодът на времето на това ускорение намалява. Генетиците след разкриването на структурата ДНК и РНК, структурата на белтъците, ензимите, гетнетичния код и мн. др. генетичи открития, откриват пътя къэм мечтаната продължителност на човешкия живот. През 2001 година бе направена много важна крачка с разкриването на цилия човешки геном /последователността на подреждане на човешките гени/, което е пътя към продължителността на човешкия живот, лечението на рака, спина и мн. др. болести. В последно време учените са открили ген на смъртта и имат успешни опити за продължаване на живота при примитивни организми. Ще се стигне до ново ускорение за продължаване на живота на човекът, което ще бъде най-переспективното и ще бъде постигната от човека чрез научно-техническото познание. Клонирането също е възможност за вечен живот чрез безкрайно прераждането. Увеличаването на продължителността на живота се получава и при употребата на много биологично активни вещества против стареенето. Така че чрез постиженията на съвременната наука, "вечната младост" вече не е химера, а близко бъдеще. Движението на науката към вечния живот ще бъде и движение към вечната младост на човека, защото вечен живот на грохнало от старост човешко същество не е нужен. Такъв вечен живот ще бъде по скоро жестоко безсмислено наказание. Така че истината за съществуването на живот в мумифицирани йоги, които са на повече от хиляда години е вярна, но те са осъществили само много бавна смърт, която е по лоша от ада. Затова бъдещето съществуване и развитие, но само на хуманизираната човешка цивилизация ще има нужда от голяма продължителност  и активност на човешкия живот. Защото нехуманната разумна цивилизация с преобладаващи уродливи човешки същества ще бъде ограничена от самоунищожението което ще предизвикат нейните научно-технически постижения. Такава цивилизация ще има възможност да стигне в своето развитие само до постижения, с които може да се самоунижщожи. Всички мистични и религиозни учения ни обещават вечен живот само след смъртта, но до сега си останаха само с празните обещанията, а само науката ни обещава увеличаване продължителността живота преди смъртта и върви към него като дори тя е допринесла за увеличаване средната продължителност на живота. Не случаен факта, че точно в най-развитата техническа Япония се е стигноло до такава голяма продължителност на живота. Можем разумно да избираме и разберем, че само чрез научно-техническо и хуманно развитие можем по необходимост да постигнем желаната продъжителност на човешкия живот. Човекът /разумът/ само ще увеличава своята продължителност на активен физически и духовен живот, но това движение ще бъде безкрайно, за да има смисъл. По този повод съм сложил вечната младост в кавички, за да подчертая, че смислено е само вечното движение чрез развитие. Затова няма съвършенно съществуване никъде в Природата, за да има развитие - като само самото съществуване на първичната материя може да бъде абсолютно но не съвършено, за да го има относителното развитие. Тава предполага, че между абсолютно и съвършено има огромна разлика. Например безкайността е абсолютна, но несъвършена, защото не е зъвършена система, няма външни стени и пр. От другата страна стои ограничението на най-малкото изразено от първичната материя, като неделима най-проста материална субстанция с потенциал за еволюция. Тава малко първично нещо пък няма вътрешност. То е безструктурно, значи безформено, но само с потенциални свойства за развитие, които определят неговото абсолютно съществуване, несътворимост, неунищожимост безкрайния му брой и вечно развитие , разбира се. За да не се отклоняваме много от темата за вечният физически живот ще задам няколко въпроса: 1. Ако съществува абсолютно съвършеното нищо би ли съществувал света и бог? 2. Ако съществува абсолютно съвършеното равновесие ще съществува ли света и бог. 3. Ако съществува абсолютно съвършеното нещо би ли съществувал света и бог? 4. Ако съществува абсолютно съвършения хаос били съществувал света и бог. От отговорът на тези въпроси зависи възможно ли е абсолютното съвършенство на всичко съществуващо и развиващо се /включително и човешкия живот/, защото несъвършеният човешки дух може да стигне до тези отговори като опровергае съмнението на мистиката и религията за тази възможност. Възможно ли е съществуване без развитие и развитие без съществуване? Първо трябва да съществуваме минимално, а чрез развитието да гоним максималната продължителност на живота, което е във възможностите на човека.

Япония, считано през 2009 г. продължителността на живот НЕ надминава 90 г.
Поздрави-Ейен

Статистиката работи с вероятностно отклонение като плюс и минус в двете посоки. Затова при нея има грешки, но те са минимални, което не влияе на смисъла на казаното, а това е най-важното и затова трябва да наблягаме на него.
Какво имаш предвид за цял постинг като грешка? Този постинг ще има продължение. Поздрав!!!

"eien" !! kakva greshka? ? ?

Thanks for sahrnig. Always good to find a real expert.

UjwBTo <a href="http://awpgnlakmcho.com/">awpgnlakmcho</a>

wTInNa , [url=http://jxxinodyxazv.com/]jxxinodyxazv[/url], [link=http://cqbtmnztembb.com/]cqbtmnztembb[/link], http://aqjxpocwsiwz.com/