Всяко човешко съзнание има способността да фантазира и когато на тази фантазия започне да се гледа като на истина, тя се превръща в самовнушение. Такива самовнушения могат да имат различна насоченос: мистична, религиозна, научна, гастрономическа и мн. др. Когато са крайни, те са лудост, а когато са определено силни тези самовнушения могат да се предават на хората около нас, но при условие, че имаме някаква обща връзка стях. Например между вярващи, което е причина много пъти за масовите миражни видения. За всичко това е виновен нашият разумен мозък, защото тетралектичната формулировка за разум гласи: Информация/памет/, чувство, въображение/фантазия/ и мисъл като цялостна функционална дейност на човешкия мозък. Когато само отделна разумна функционалност сработи се стига до заблуждаващо самовнушение или заблyждение за другите хора. Например ученият не може да бъде умен, затова само, че е учен. Той само е добре информиран човек подплатен е с информаци като определено знание. Зубрачът също не е умен, особено като се има предвид, че заучената информация е нетрайна при него. На пръв поглед и двамата изглеждат yмни. Ако знанието вложено в човешки мозък като памет не се използва в мисловни процеси, за което е нyжна чувственост и фантази, за да се стигне до логичното мислене,чрез което човек разбира дълбоко нещата и може да поyмнее. Чувството също не може да съдържа цялостното определение за истина, защото то най-често е емоционален импулс. Фантазията вече съвсем усложнява и разлива нещата и е най-много свързана със самовнyшението. И най-накрая мисълта е обобщаващия съдник за истина, който трябва да събере нещата, за да се определи истината. Знаем, че обобщението е възможност за най-просто решение извадено от сложното,  което мозъка може чрез мисълта да го достигне. Обобщение има и при анализа но си остава в рамките на аналитичното. Много доброто обобщение е привилегия на синтеза, защото е без ограничение на своето обхващане. След като достигнем чрез мисленето до определена истина,се изисква необходимостта за проверката и за истиност. Така първичните функционални същности на разума ни придават възможността да приемем някаква свръхестественост, която цялостното мислене отхвъля, но пък без тези първични същности е невъзможно да има цялостно логично мислине. Фактически информацията е най-първичния атрибут участвуващ в мисленето - притежание на не живата материя, чувството вече е проява на животинския стадий - притежание на живата материя, фантазията и логичното мислене са атрибутите на разума. Съществyващият разyм в лицето на разyмният човек е призван по необходимост да търси истината, да я намира и проверява заради собственото си оцеляване и развитие. Затова рзyма е стигнал и до различни методи на търсене, намиране,доказване и прилагане на истината. Отправна точка към истината започва с нейното търсене. Всяка идея в началото си е красива приказка, хипотеза /утопия/, съдържаща някакво основание и вяра, след което пътищата за търсене се разделят на догматично, научно и аксиоматично. В догматичното търсене, няма търсене на истината, а си остава само с вярата без доказателство за съществуваща истина и без, каквато и да е проверка. Затова догматичния метод за търсене и предлагане на истината е метод на религията и мистиката и те не крият това, а дори парадират с него, защото може да се изказват всякакви истини, в които може само да се вярва, за да бъдат истини. Всички догматични истини се крепят на сляпата вяра и схоластиката. Научното търсене строи научни хипотези и тръгва с вяра и основание, но накрая приема за истина само хипотезата, която е доказана за действитилно съществуваща истина. Вървенето към научната истина не спира, а се развива. Тя се подлага на опитно доказателство и пълното и доказателство става с нейното приложение, след което всичко това става фyндамент за търсене на качествено нова истина. Аксиоматичната истина си прилича с догмата по това, че не подлежи на доказателство, но се различава от нея, защото тя съществува, а с научата истина аксиоматичната си прилича по това, защото тя е в нагледен вид, но се различава от нея, че няма нужда от доказателство, с което тя е най-достъпната истина, поради своя нагледен вид. Научната истина е относителна и може да се търси, доказва, прилага и развива и в някой от тези етапи тя може да се верифициа и да е близка с "бръсначът на Окам" и др., но догматизирането и невъзможно, защото я унищожава като я превръща в антинаучна, но пък от дрга страна научната истина пък унищожава догмата. Ето откъде и идва нетърпимостта на религията спрямо науката и на науката спрямо религията. Това ги прави несъвместими и трябва да остане онова, което има истина в него. Затова разума е измислил и определени мeтоди за търсене, намиране и проверката на истината за истиност.    

но как да си обясним религиозността на доказани мислители (умишлено не пиша учени)?

Да можеше всички да минат от тук...да почетат.

трябва да остане онова,което съдържа истината.Религията и науката трябва да се допълват в полезността си за хората,а не да са несъвместими.
поздрави!

Поздравления за всички постинги!
Надявам се повече хора да ги прочетат.
Приятна вечер!:)

Какво прочетох:

1. Че истината се постига..но не разбрах как..
2. Че истината се проверява...но не разбрах защо..
3. Че мисленето трябва да бъде...цялостно..

Ако автора има време моля да ми помогне да се ориентирам в този лабиринт..

Съзнаваш ли ,че си се опитал да въведеш аксиоматика за собствената си настройка на мисленето?
Вселената за нас е безкрайна.Никой няма да открие нещо което не сществува въвВселената.
Всичко е илюзия ,ты като работиме с образи и то доста символични.
Основното за всеки разум е ,че може да очита и анализира за собствена изгода измененията около него и в него.В този мисъл деленето на умни, разумни и знаещи е условно.Всичко съществуващо е разумно .Дали си настроен за даден разум е съвсем друг въпрос.

mnogo sbit i korekten pogled kum neshtata

Много от изявените мислители са жертва на средата, в която са отрасли като са закърмени с мистични и религиозни идеи от деца . При други на по-късен етап при сблъскване с непреодолими трудности те търсят помоща на свръхестественото.
Много е трудно по-късно да се отърват от тази рефлективна кърма през детството, защото тя остава вградена рефлективно като някакъв първичен инстинкт, но пречупено и пречупвано през човешкия разум придобива най-различни нюанси. Затова, колко повече се основават на разума си посочените мислители се борят с таза вградена догматична рефлексия от детските години. Мистиката и религията са много наясно с това и правят всичко възможно да се изключи разума, за да не им пречи при насаждане на догматичните заблуди, за да се приемат те само с вяра или на доверие само със сърцето. Това си е вид догматично зомбиране. Успяват да се отърват от това догматично замбиране, до някъде , само истинските мислители, защото те стигат до убедителни обективни истини, които стават аргумент срещу първоначалния им мистичен и религиозен мироглед. Въпреки установените обективни истини, с които тези учени водят борба срещу първоначалния си рефлективен догматизъм, все пак част от него си остава в дълбините на човешката душа. Не е случайно, че човечеството е съпътствано от мистиката и религията от древността до днес. Това оттърваване от тях е най-трудно именно поради това рефлективно догматично зомбиране на мистиката и религията. Все пак оттърваване има при определен праг на философското и научното познание, което ще достигне човешкия разум. При недостигането на необходимото ниво на познание, нашата цивилизация няма бъдеще. В момента нещата не са толкова черни, защото човешкия разум е наблиза до решението. Затова се появяват противоречия от всякакъв характер. Това е признакът за близкото решение.
Друга част от учените подържат мистичен и религиозен мироглед при невъзможност за реализиране в науката. Те разработват, каккви ли не мистични и религиозни теории, които са непроверими, но лесно се постигат с магическата пръчка на мистиката и религията, и още по-лесно се приемат от доверчивия читател. Тези учени съм нарекал "научни мистици" в Тетралектика на природата. Те са прекалено вредни, защото правят лъженаука. Такъв е случая с теорията на торсионните полета.
Третия вид учени са най-малко и повечето се занимават с догматичното познание в свещените мистични и религиозни книги, като се стремят да го притъкмят към науката, която довчера отричаха. Поздрав!!!

И аз ти благодаря за сърдечния отзив. Колкото повечето хора установят истината в Теткралектиката на природата, но без да я приемат на доверие, а да я подлагат всячески на проверка, толкова повече се приближаваме до необходимата истина, с която ще разрешим много лични и обществени проблеми. Защото всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, за да бъде истината над всичко.Поздрав!!!

За да бъдат полезни: религията трябва да се очисти от догматичното, което е причината за изтребване на много хора, а в момента също за убиване на много невинни хора. Науката трябва да се научи да управлява своите открития за доброто на човека, а не за неговото изтребване, защото тя е открила такава енергия, с която човечеството може да бъде заличено от лицето на Земята. Така религията и науката могат да бъдат полезни за хората. За да стане всичко това е необходимо да узнаем истината за съществуването, устрайството, управлението и развитието на света, за да можем да го използваме за просъществуването на човечеството и да очистим религията и науката от ненужното за хората. Поздрав!!!

Благодаря за положителната оценка. Необходимостта за прочитането, от колкото се може повече хора ще доведе до разбирането на това ново познание, което имаме възможността да проверяваме. Защото системите на Тетралектиката са навсякъде около нас и вътре в нас. Затова е необходимо да разберем външния свят на обективната реалност и вътрешния свят на субективната реалност на човека като взаимосвързани и взаимозависими един от друг, а не да ги разделяме един от друг или да ги инорираме. Тогава ще можем да управляваме себе си и света, за да има прогресивно развитие на човека и неговото общество, но всичко в името на разумния човек.
Не случайно поднасям това познание в блога и в много форуми, за да бъде то, колко се може по близо до всички хората, защото то е най-много нужно на тях, които са го заслужили с много пот, кръв и сълзи. Понеже обикновените хора са великото нещо на този свят защото те го преобразяват всестранно със своя труд и със своя бунт срещу недъзите на обществото и плащат най-голям данък за това. Другото е потребление! Поздрав!!!

Този постинг ше има продължение. В много от по-предните постинги е разгледано раждането и развитието на мисленето като метод за постигане и доказване на съществуващата обективна истина. Накратко ще се опитам да ти отговоря на зададените въпроси.
Истината може да бъде открита, постигната, осъзната, доказана и използвана само от разумно същество. В този постинг има определението за разум. От определението следва, че първична отправна точка е информацията, следва чувствеността, въображението и мисленето.
Преди да се появи каквото и да е мислене при човека, той трябва да получи необходимата информация от заобикалящата го среда като я отрази и запази като памет в своя мозък. За да може да стане това още първобитния човек е определил имена на предметите и явленията от заобикалящата го обективна действителност като понятия, които отразяват тяхната същност. Философията и науката при натрупване на определеино познание услужняват нещата като стигат до философски и научни обективни и субективни термини и категории с които човешкия мозък може да оперира.
При това отражение на действителността се проявява образно-чувственото мислене виновник за изработване и подаване на понятиини образи на мозъка чрез сетивата като рефлексия. Разгледаното до тук е представа за работата на животинския мозък. Следващият етап е свързан с въображението, откъдето започва саморефлексията на субекта. Това е етап, който е атрибут на разума. Оттук нататък започва същинското мислене /логичното мислене/ при човека. То се разделя главно на аналитично/частнонаучно/мислене и философско синтетично мислене, чрез които е възможно постигане на субективната и обективната истина за същността и реалното съществуване на нещата.
По вторият въпрос, защо е необходима проверка за истиност. Проверката за истиност е необходима, за да може да се потвърди съществуването на истината като обективна или субективна същност. Колкото и до е добър логичният теоретичен извод за определено нещо, той не е достатъчен да определи реално съществуваща истина. Затова този извод подлежи на доказателство чрез опита. След като издържи опитното доказателство истината се превръща в обективно съществуваща закономерност на структури и форми, явления и процеси от реалната материална действителност. Такава истина по-нататък може да се прилага в практическото технологично развитие от разумния човек. Така че доказателствената проверка на истината е необходимост за нейното съществуване и използването и от човека за свое развитие и за развитието на обществото и света.
Верифицирането е проверка на истината с обратен метод на доказателството чрез нейното оп ровергаване. Този метод може да се прилага само при субективната, още сурова, недоказана истина.
"Бръсначът на Окам" е метод за доказване на истината чрез най-опростеното допускане, за да може да се отхвърли схоластиката.
Така че проверката на истината е необходима, за да ибегнем неистината, лъжата. Ако се огледаме наоколо ще видим, че въпреки съществуващите и необходими методи за проверка на истината, тя се постига прекалено трудно.
Отговора на третият ти въпрос за необходимоста на цялостното мислене е свързан, доколко се разбра от казаното до тук, пак с узаконяването на истината. Необходимите етапи по-горе ги описахме. Информация /памет/ като отражение на действителността и изработване на понятия чрез образно-чувственото мислене, за което са необходими сетивата. Въображението /фантазията/ като саморефлексия и логичното мислене като цялостно обобщение. Всичко това като цялостен мисловен процес може да доведе до разкриване, доказване и прилагане на истината от човека. Опитай се с някой отделен етап да постигнеш истина и ще се убедиш, че това е невъзможно или половинчато. Поздрав!!!

"Истината може да бъде открита, постигната, осъзната, доказана и използвана само от разумно същество." - излиза, че котарака ми е сред разумните същества, защото безпогрешно разпознава истината от лъжата :)

Имаш пълно паво да подреждаш света,според нуждите си.
Костадин

прекалените неща са кофти.....
А още по-зле, ако цял живот си с капаци.
Поздрав!

Очаквам с интерес продължението на постинга..между временно, ако имате интерес посетете блога на tagarski..

Не съм въвел аксиоматиката като собствена настройка на мисленето, а само съм описал, че аксиоматичнато знание е един от начините за придобиване на знание. Аксиоматичното знание е нагледно знание и не подлежи на опровержение. Затова съм го сравнил с другите видове знания:догматичното и научното, с което съм определил, че то се различава от догматичното познание по това, че е съществуващо и нагледно знание. Докато догматичното знание нито е нагледно, нито е съществуващо. Това е разликата, а приликата, е че и двете се приемат без доказателства. Но тъй като аксиоматичното знание съществува нагледно, то не търпи опровержение, а догматичното може да се опровергава като несъществуващо знание.
Аксиоматичното знание се различава от научното по това, че е нагледно и не изисква доказателство, а научното знание се превръща в истина само след неговото доказателство. Двете си приличат по това, че са съществуващи като знание.
Затова апела ми към мистиката и религията е: сведете вашата догма на вярата без доказателство, до нагледността на аксиоматичното знание и няма да имате проблеми с истината, която трябва да се приеме на доверие.
Винаги съм подържал съществуването на безкрайността, която е виновник да няма сътворение и безкрайността която позволява безкрайно вървене къв съвършенството чрез развитие, в което има смисъл. И никога не съм търсил, нито съм насърчавал откриването на несъществуващото, но съм определил, че нещо, което не подлежи, на каквото и да е доказателство, не подлежи и на съществуване и си остава неистина, а на съществуване е обречено само онова, което може да бъде реално доказано като истина.
Груба грешка си направил като си приел първо, че:"Всичко е илюзия..." и второ, че "Всичко е разумно". Защото ако всичко е илюзия няма да го има разумното, и ако всичко е разумно няма да да съществува илюзията поради това, че те взаимно се отричат. Ето затова е необходимо доказването на истината, за да се определи какво е илюзията и какво е разума. Защото, ако всичко е илюзия разума няма откъде да получава изгодата, защото изгода от илюзията има само илюзионистта като ни заблуждава. Затова поради истината за съществуването и развитието на света нямаме право да го подреждаме, както ни се иска, на теб, на мен и на всички останали, защото материята е не сътворима и не унищожима. Ако допуснем, че всеки все пак може да си играе с нея и да подрежда света според своите нужди, тогава ще се наруши неговата цялост и той няма да може да съществува във вида, който го познаваме.
Полза можем да имаме само като откриваме и доказваме закономерните реално съществуващи истини за структурите и формите на материята и като ги приложим в практиката. Поздрав!!!

трябва да открием.Не зная дали човечеството ще успее да узнае истините за съществуването,развитието,устройството и управлението на света,но съм напълно сигурна,че ще продължава да се стреми към това.
Когато науките нямат какво да изучават,се превръщат в приложни знания.Искам човечеството на Земята да приложи знанията си за собственото си спасение.
Поздрави!

Бозайниците са еволюционно най-близо до човека, но си остават неразумни животни, защото техния мозък има функционална симетрия, което е причината да липсат атрибутите на разума: въображение и мисъл, а имат само първичните атрибути: информация /памет/ и образно-чувственото мислене. За тях това е дастатъчно за да отреагират мигновенно на заобикалящата ги действителност /обективна истина/, за да не станат жертва при опасност или да станат опасни за жертвата си. Животните нямат нужда от въображение и логична мисъл и затова техния мозък си остава със симетрична функционалност/ двете полукълба работят с образно-чувствено мислене/. Животното трябва да отреагира веднага, защото няма време за мислене поради това, че ще стане жертва или ще му избяга жертвата. Другото/разумността/ е привилегия на човека поради неговата функционална асиметричност на мозъка/ едното полукълбо работи с образно-чувственото мислене, а другото с логичното/. Човекът не се приспособява към средата, а приспособява средата към себе си, което го отличава от животните и му осигурява необходимото време за мислене, с което е формирал функционалната асиметрочност на мозъка си. При овладяване на бойните изкуства се прилага също метода на образното чуствено мислене, с което се постига бърза реактивност.
Затова твоя котарак има зачатъци на разум във вид на инстинкти, но може да изработи и нови инстинкти, за което му е необходимо да познава обективната истина на заобикалящата го среда. Но накарай го да напише фантастичен роман, да реши математическо уравнение или да напише философски трактат и ще се убедиш, че той не може да го направи, поради това, че не е разумен поради разлика на устройството на мозъка с това на човека. Поздрав!!!

За да няма в Природата прекалените неща, тя е относителна във всичко. А за да избегнем "капаците", ние трябва да огледаме нещата от всички страни и да доказваме истината, която изкажем, което именно относителността ни позволява да го направим. Опитай се прекаленото нещо безкрайност да го огледаш от всички страни и ще се убедиш, че е невъзможно. Поздрав!!!

Със сигурност човечеството ще узнае истината за съществуването, устройството и развитието на света защото науката и философията са много близо вече до нея. Защото те прекалено, много дълго вече са я търсили. Почти през цялото човешко развитие на нашата цивилизация. А при раждането на философията преди няколко хиляди години, тя е започнала именно това търсене, но е нямало нужното познание, за да намери отговора . Днес имаме достатъчно натрупано познание, за да може философията да реши този проблем и да се превърне в обективируема наука. Другото изискване е разумния човек да поумнее и да стане хуманен човек, за да използва откриването на тази истина за оцеляването и развитието на човека. Защото истината ще спаси света, а любовта ще осигури неговото продължение, поради това, че истината е виновна да съществува и любовта.
При науката има определени периоди на застои, но те не са излишно разхищение. Точно в тези периоди науката прилага постигнатото научно знание в технологично развитие, след което винаги следва качествен еволюционен скок , с което се минава на по-високо ниво на познание. Поздрав!!!

Цитат: „...Ако знанието вложено в човешки мозък като памет не се използва в мисловни процеси, за което е нyжна чувственост и фантазия, за да се стигне до логичното мислене,чрез което човек разбира дълбоко нещата и може да поyмнее....... Чувството също не може да съдържа цялостното определение за истина, защото то най-често е емоционален импулс. Фантазията вече съвсем усложнява и разлива нещата и е най-много свързана със самовнyшението. И най-накрая мисълта е обобщаващия съдник за истина, който трябва да събере нещата, за да се определи истината.....”
Това ми направи впечатление и не само то, но е главното в текста, и не само то. }}} Напълно естествено е, да изгубим реалността при новопоявило се чувство. Фантазирайки не винаги осмисляме реалността, но зрението се връща ако не веднага след известен период от време. Каква може да бъде перспективата на истината и колко тя е възможно да ни накара да осмислим чувството. Не,че ми е особено сложно да го напиша като отговор, но не знам дали ще мога да се изразя точно. Така. В началото на цитата ти говоришж на фантазията и логическото мислене. Ами ето едно различие. Изречението ти е малко сложно, но мисля че го асимилирах. Логическото мислене си е логическо мислене, но едва ли то е процес на поумняване. Знаеш ли, всеки може да мисли логически, но не всеки може да има фантазия. Преустройството на фантазията и логиката в поумняване някак си не ми се връзва. Или си умен или не. Толкова е просто. Но оттук произлиза въпроса: „Какво значи умен?” Замен може да еумен този който знае колко прави 1 плюс 1, а глупов този, който не разбира защо трябва да знае колко е сбора от тези две числа. Така. Още малко философия. Не винаги умнотията е математика. Тя /умнотията/ е нещо повече от логическото мислене. За мен има природно умни хора, които даже и не могат да смятат. Математиката не е основата да си умен. Паметта е важна да можеш да обосновеш себе си спрямо дадени познания спрямо друг човек. Но представи си следното: събират се хора, с различни влечения. Някой разбира от животновъдство, друг от физика, трети от история. Е? Винаги ми е било интересно когато различни влечения се събират на една маса. Става адски интересно. Един ти говори за животните, трети за Айнщайн, друг за Наполеон. Значи, какъв е извода? Да си умен това значи да се слееш с останалите хора на масата, да можете да говорите еднозначно, не разностранчиво. Става адски смешно. На практика излиза, че знанията които човек притежав, едва ли са толкова необходими когато си с кръг от хора, при които различията са явни. Човек не може да бъде вундеркинд. В крайна сметка паметта, колкото и да е паметлива, едва ли е възможно да си всезнайко. Май стана дълго, а искам да пиша и за чувствата, фантазията и самовнушението. Друг път. Лека вечер. }}}

Здравей!
Необходимо е като начало да определиш, какво влиза и какво не в безкрайността.

безкрайността ли започва живота? Самата дума има в себе си отговора - без-край. Всъщност нещо което няма край. Така го дефинирам. Какво имаш предвид? Не, че ме питаш мен де. Извинявай. Някак си ми е интересно затова и попитах.

Животът не започва от безкрайността, а има някакво начало, което е крайност и е противоположност на безкрайността. galina1 дава най-логичното и точно определение на безкрайността - нещо без край, нещо което не свършва, нещо което никой не може да обхване, нещо което няма външни стени. Безкрайността няма външни стени, но има вътрешност - елементите, от които е изтградена. Вътрешността на безкрайността е крайното. Най-простият пример е безкрайната редица от числа, които са вътрешността на безкрайността като нейни елементи. Без своята вътрешност крайното - безкрайността е невъзможна. Затова безкрайността е субективна абсолютна категория на света, а крайното е обективна относителна категория на света.
Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността, защото безкрайността е абсолютна категория на пространството, а вечността е абсолютна категория на времето. Затова, ако съществуваше само абсолютната безкрайност и вечност на света без вътрешния пълнеж - крайното, съществуването на света е невъзможно. Защото такъв свят ще представлява безкрайна и вечна празнина, която е лишена от каквото и да е съдържание, което определя невъзможността за нейното съществуване. Безкрайност без съзържание не съществува, а нейното съдържание е крайното. За да съществува света тази вечна и безкрайна пустота, нищото е запълнена с безкраен брой форми на крайна обективна и развиваща се материя, нещото. При това положение нищото и нещото стават относителни, което определя относителността на света.
Понеже света е тетралектичен което означава, че: Всичко е противоположности, които се разделят, за да се удвоят. Това показва, че нищото и нещото са тетралектични, значи двойствени. В единия случай нищото е оная абсолютна безкрайност на пространството, която осигурява възможността да бъде запълнено с материя. В другия случай нищото е относително като празнина в обективните форми на материята и празнината между тях. Така празнината позволява да има еволюционно движение на материалните структури и форми, което е прозрение на гениалния Демокрит - за празното пространство и атомите.
Двойствеността на крайното се състои: първо в неговото ограничение като относителни структури и форми на материята, което позволява тяхното разрушение и преобразуването им в ново качество като развитие. Другата двойственост на крайното е неговия абсолютен, безкраен брой запълващ празното пространство и възможността за безкрайното развитие на структурите и формите на материята.
Така определен света на материята, чрез Тетралектиката като субективност на абсолютната категория безкрайност и относителната обективна крайност, получава възможност да бъде не сътворим и не унищожим и смисъл за безкрайно развитие. Това е така, защото никой не може да сътвори и унищожи безкрайната и вечна материя. Защото безкрайността и вечността са абсолютни и незавършени системи, а творецът не може да бъде Бог, защото ще намира вътре в безкрайността, което ще го определи като несъвършена крайност. Другата невъзможност е че такъв процес на сътворение става вечен. Така че на Бог няма да му стигне времето да сътвори така съществуващия свят и няма откъде да вземе безкрайна материята, за да сътвори безкрайността на света.
Поради това, че безкрайността и вечността са незавършени системи е невъзможно съществуването на абсолютното съвършенство. Защото то трябва да бъде завършена система, но пък завършената система не е абсолютна, а относителна, защото е крайна.
Генерален извод който можем да направим, е че съществуването, развитието и управлението на света се извършва от неразумните системи на Тетралектиката. Другият важен извод, който можем да направим, е че силен е оня разум, който знае, че абсолютното съвършенство не съществува, но го търси, за да се развива. Поздрав!!!

Здравейте!
От отношението ни към безкрайността започват и нашите опити да построим основите на мировъзрението ни .Най- елементарното е да си създадем удобни аксиоми.
Не знам как е възможно да се говори убедително за безкрайността ,без да сме я опознали.Това е невъзможно да стане на физическо равнище,защото ние сме пренебрежимо малки ,спрямо всички възможни комбинации ,даже на материята.
Единственото ,което знам е ,че не познавам свойствата на неограничените множества.
Някой наричат непознаваемото Бог ,други безкрайна вселена -какво значение имат наименованията и в двата случая разговорът се води за нещо ,което е непознаваемо за нас.
За мене е важно да определя границите между знанието и незнанието.
Хората са го определили много от давна .Нещо оставено само ,без досег с други тела е непознаваемо .Нищо не е възможно да се каже за него .Ако го обособиме като отделно цяло или единица ,то ние вече влизаме в взаимодействие с него.За да опознаем свойствата му има два варианта:
-да го изпробваме ,как реагира с други единици
-да навлезем в него.
За да е взможно някакво дижение когато сме в него енеобходимо инструмента ни да е мин 2 пътипо малък от единицата.
Преди нашата цивилизация е съществувала много по развита .Ако това не е така ,то как е изведен основният закон в эзотериката -Както горе ,така и долу.
Едва в наше време науката започва да проумява тази истина на съзнателно равнище,независимо ,че закона си действува и активно се изпозва навсякъде.
Съвършенството е наша човешка категория.
Що се касае до божествената пропорция тя тръгва от водородният атом ,водата и преминава през всяка наша част -това е златното сечение,така харесвано от всички ни ,независимо дали го правим съзнателно или не.Погледнато научно така имаме едно типично еднообразие в безкрайната творческа дейност на твореца .Но това показва и целенасоченост,ибор и наличие на разум -да изградиш вселена ,която иа способност да резонира с всяка своя част.

Анонимен в 26 пост е Костадин.Не мога да влеза в блога ти.
Дали има други вселени използващи друг принцип за постройка на безбройните фрактали ние не знаем .Но е сигурно възможно.

Поздравления за въпросите, няма да ги дублирам :)

анонимен, съгласен съм с теб, че не можем да претендираме за познаваемост на безкрайността именно поради удобните аксиоми.
Удобни за нашата логика, за начина ни на възприемане, но не и спрямо действителноста.

Когато наблюдателя е част от наблюдаваната система, не може да претендира за обективност :)

Точно разбирането ти за достоверност е грешно .Ние никога не виждаме цялата реалност .Настроени сме на определен диапазон.А той се намира в много в тесен интервал на възприемане .Интересното е ,че даже и в него ние не получаваме огледален образ на реалността ,а работим с ставащите изменеия.Така сме устроени.
Какво става с доказателствата на Евклид ,когато сменим аксиоматиката?
Доказателството е човешки метод ,чрез който някой иска да повярваме в твърденията му.

Ако има реалност, то тогава има две възможности:
1. Реалноста е съвокупност от неща на които ние хората придаваме смисъл и ги превръщаме в предмети на нашия свят, а от своя страна ние "усещаме", че сме малки и нищожни частици от тази реалност.
2. Самите ние сме реалността...

Кое да приемем за да можем да се разбираме при водене на каквато и да е беседа..

колко философи на едно място са се събрали. Обичам да философствам, но при такива обстоятелства като тук например. Иначе не го правя или ако го правя ангажирам само мене си. Ами надявам се да обобща това коетосте писали в моя отговор.
426, какво ми направи впечатление? Виж, аз не мога да говоря като теб, но се надявам да бъда ясна. Ти казваш, че не съществува безкрайност. Така ли мислиш??? Аз не мисля така. Безкрайна е вселената например, включваща в себе си много галактики. Галактките са затворен кръг. Освен това, правейки съпоставка с крайното, то нека вземем за пример една фигура - квадрат. Той е затворен. Нека вземем квадрата за галактика. Много квадрати правят няколко галактики. В такъв случай е ли възможно вселената да е безкрайна??? Така си мисля аз, но явно трябва да прочета нещо по този въпрос и ако намеря нещо интересно ще го пусна.
Ан26. Ти казваш, че трябва да се определят границите между знанието и незнанието. Знаеш ли, в този кратък живот едва ли е възможно всеки да знае всичко. Някак си не е нормално. Ние сме хора и имаме различни възгледи върху това, какво да знаем, дали ни е необходимо и до каква степен е възможно да запаметим толкова много информация. Като се има предвид, че мъжката умствена способност е по-голяма от тази на жената, но от друга страна смея да твърдя, че някои много малко я използват, то до какъв извод се стига. Изводът е, че както при вас, така и при нас не е възможно да ни интересува всичко и да бъдем толкова добре информирани, че където те бутнат винаги да си на шест. А дали всичко това е необходимо? Не мисля. Окраските на живота имат различни и много цветове и нюански. Все някой от тях ще ти хареса, може и някалко, но всички едва ли. Прав си за това, че абсолютно съвършенство няма. Това е невъзможно. Не ми се привеждат примери в момента и не трябва. Нека всеки сам за себе си направи съответните изводи.
Валсодар го каза добре. Приемаме това което виждаме и което е в разрез с нашите мисли, познания и поведение. Различното и това което не ни изнася не можем да го приемем, защото просто е извън нашето полезрение и нямаме допирна точка с него.
Костадин, всеки може да изкара под масата доказателства, но дали е възможно да потвърди като факт нещо, понякога е извън неговат акомпетенция. Защото, изхождайки от философията, всеки факт има различно виждане и може да се промени. Виждаш, че пада чаша
и тя се чупик. Факт. Така е, но да опровергаеш този факт е необходимо наистина голямо умение. Всъщност чашата е паднала и е счупена, но "Какво от това?". Това е най-простия пример който мога да дам. Има и други къде по-сложни от човешка гледна точка, но и те се преиначават в зависимост точно от гледната точка.
За мен реалността е точно това което ти дадох за пример. Човек се спъва и пада и това е факт, но ...."Какво от това." Нали ще стане. Значи фактът е въпрос на виждане. Ами ако си счупи крака? Това е следствие от факта и е въпрос дали точно това следствие от него ще може да се анализира в един кратък миг, за да може да се приемат други мерки. Това e в общи линии. }}}

Моля да бъда извинен, но неуспях да схвана нищо от това, коео сте написала в последния си постинг. Какво е това факт? Дали да Ви разбирам, че факт е някакво събитие, което в даден момент Вие сте наблюдавали и оценили, като случило се извън Вас или факт е някакво Ваше усещане, което споделяте с подобни съшества на Вас с цел да създадете общност на еднакви представи? Моля помогнете ми.

Правя се на интересна. Ако това Ви удовлетворява като отговор повече няма какво да Ви кажа. Жалко е, че фантазията ви се ограничава до факта, а не извън него. Фактът си е факт уважаеми Ан32, но подобните същества като мен все има какво да кажат и то съществено, стига другия да го разбере. Но специално на Вас отговорих в началото. Другото не Ви интересува явно. И както казва 426, то за да се стигне до истината трябва да се мисли. Въпрос е вече, една жена дали изобщо прави това. Успех уважаеми Ви. }}}

Реалностите са толкова ,колкото можем да си измислим.Достатчно е да желаем и да вярваме ,че нашата реалност е действителната.Не е важно дали вярата ни е в научният подход или не.
В обикновеният ни живот разчитаме на факта че приспособленията ни за откриване на движение са настроени почти еднакво.

Дума да не става....от мисленето боли глава и се появяват бръчки..а това си е вече проблем. Важно е да си интересен...нямам какво да добавя.

Имате право, реалности дал Господ...колкото хора толкова представи и всичко са верни..но обективна реалност вече си е чиста фантазия...но има хора наречени кабалисти, които твърдят, че има истинска реалност,към която се стреми неосъзнато цялото човечество...

Съществува прост критерии:Ако нещо си има име то е крайно.ражда се ...умира.Безкрайното лежи в гова което не познаваме.
В крайна сметка и Вселената и Бог са имена, те също са относително безкрайни.Нашият проблем е ,че историята на цялата човешка цивилизация е безкрайно малък т .е. несъизмерим математически или ние много малко знаем.
Или максимата знам ,че нищо не знам остава в сила!
костадин

Прав си анонимен, че крайното е смъртното /ражда се и умира/, което можем да опознаем поради неговата относително ограничение във времето и пространството. Безкрайното е незавършена система от крайни елементи. Затова безкрайното можем да го опознаваме също чрез крайното като структури и форми на материята. Прав си и за максимата:"...знаем, че нищо не знаем остава в сила"! Сократ по-нататък го е обяснил, че: "Знанието е най-великото нещо, а невежеството най-нищожното нещо". Това е една от причините ние да не знаем прекалено много неща за света, в който живеем. Защото сме разумна цивилизация на най-ниското еволюционно стъпало.
Основният извод, е че безкрайността е възможност за развитие на крайното /структурите и формите на материята/, в което има смисъл за вечно развитие на крайното, което пък е възможност за съществуването на света изграден от безкрайни по брой цялостни системи.
Крайното и безкрайното са обвързани помежду си и едно без друго не могат да съществуват, което обвързване предполага съществуването и на света. Поздрав!!!
Kostadin и strianakiev реалността не зависи от нашето желание, защото тогава нямаше да има реалност, поради това, че тя ще бъде променяна всяка част от секундата от милиардите човешки съзнания. Такъв свят тогава вече е възможен като илюзия плод на нашето въображение. Фактът, че нас ни има не като илюзия е възможност да водим този диалог за съществуващото и не съществуващото. Защото ако бяхме илюзия то нито едно от нещата, за което дискутираме /Бог, свят, човек, общество и всичко останало/ няма да имат реално съществуване, дори илюзията ще е невъзможна тогава. Причината ще се състои в това, че илюзията не може да създаде илюзия, защото трябва да я определи спрямо нещо реално. Защото миража в пустинята се появява поради реалното съществуване на самата пустиня. Затова света съществува и се развива поради съществуването на противоположности и то четири на брой, което подлежи на доказателство. Всеки си има право на избор - илюзия или доказателство за обективно съществуващ свят. Светът е избрал обективно съществуваща реална материална действителност, в която има реален човек, който може да създава и илюзии.
Ще настъпи момент, в който нас няма да ни има, но света си остава да съществува и след нас, както е съществувал и преди нас, за да ни има нас. Причината за това е реалната материална действителност на относителната крайност на структурите и формите, разкривана, доказвана, изучавана и използвана от човека, поради което се е формирало научно познание. Останалото е плод на въображението и колкото илюзорния въображаем плод се отдалечава от реално, толкова повече реалността престава да съществува за такова съзнание, което е родило този илюзорен плод. Поздрав!!!

426, очите ми станаха на палачинки. Ти философ ли си? Такива "сухи" разговори водя с моя братовчед понякога. Ама той е дървен философ. За какви системи говориш? Ако изобщо съществува безкрайното, то наистина държи в себе си крайността. Но, в твоя ритъм на изказване, то крайното също може да е безкрайно, защото има в себе си крайности. моята илюзорна представа точно това ми говори. Освен това в нещо безкрайно дали е възможно да има друга безкрайност? Значи, светът това не сме само ние. Има много светове. Всеки свят е една крайност в безкрайното. Кое е безкрайното обаче не се знае. Защото всъщност светът също е безкраен. Чакай, чье съвсем се обърках с тези понятия. Реалността е това което виждаме. Толкова реално също като факта. Ако се слее факта с реалността кое е по-реално? Всъщност фактът влиза в реалността защото е такава схемата. Едното е плод на другото. И защо реалността да не зависи от нашето желание? След като човек съществува в нея, това значи че той има свои собствени закони, планове и т.н. за да може да се вмести в нея. Та искам да ти опонирам точно за това. Човека е свързан с реалността и той има пълното право да я променя. Като това има връзка както със самия него, така и със заобикалящия го свят. Ами до тук ще спра. Не казвам че ти си дървен философ, но братовчед ми асолютно е такъв. Ти поне се държиш културно, а той изобщо не позволява думата да му се цепи на две. Но мен не ми дреме за неговата дума, защото все му казвам че той не е център на вселената и дано някога го разбере. }}}

Има два вида безкрайност: едната води към безкрайно голямото, защото безкрайно се разширява, нараства и при нея всяка точка е център, а другата безкрайност води към безкрайно малкото, защото безкрайно намалява и води само към един център - абсолютното нищо. Дискусията, която водим е за голямата безкрайност, за малката безкрайност ще поговориме друг път.
Голямата безкрайност на времето и пространството разрешава безкрайното разнообразие на реалните светове. Затова е невъзможно да съществува само нашия свят, а по принцип света, космоса е безкраен но запълнен с реални материални структури и форми на материята. Ние живеем в Айщайнова разширяваща се вселена, а такива вселени и антивселени са безкрайни по брой, съдържащи единните космически закони на безкрая и различаващи се от нас в развитието си във времето и в пространството. Едни се раждат, други умират, едни се свиват, други се разширяват и т. н. Затова за безкрайното се знае, но то си остава недостижимо.Точно в това се състои положението на абсолютното да бъде незавършена система, а относителното крайна завършена система, която да можем да определим като реалност. Реалност е не само това, което виждаме, защото ние виждаме прекалено малка част от реалното съществуване, поради което имаме възможност да запълваме останалото невидимо с нереални, илюзорни измислици. Науката е създала инструментариум, който е продължение на сетивата, за да проникнем в безкрайно голямото и безкрайно малкото, защото и двете са невидими, но реално съществуващи. Науката ни открива реалността на невидимото, но съществуващо като материална действителност. Затова вече можем да знаем за елементарните частици, които определят изцяло невидимия субмикросвят и микросвета. В света на химията, нашия свят ние вече виждаме нещата, но пак много малка част: не виждаме атомите , молекулите, кристалните решетки и мн. др. неща. Такова е положението и в биологията виждаме растенията и животните, но не виждаме техните клетки, ДНК, РНК и мн.др. Същото е положението и с разумната материя - човешкия мозък. Въпреки, че всеки ден е с нас, при него невидимите неща и тайните са най-много. Ние хората не сме се примирили с реалността само на видимите неща, защото това е привилегия на животните. Голямата отлика на разумния човек от животните се състои именно в това чрез нашия разум да имаме възможност да откриваме, опознаваме, изучаваме и прилагаме получения фактологически материал от науката и чрез науката за наша полза. Реалността съм написал, че зависи първо от своето съществуване, независимо от нас и от промените, които ще направим в нея, а затова е нужно не илюзорно желание, а научно-техническо познание. Човек съществува в обективната действителност, но не я променя пак повтарям с илюзорно желание, което е привилегия пък на мистиката и религията, а с реални желания облечени в познание и действие приложени върху реално съществуваща действителност. Така че и животното съществува в обективната материална действителност, но тя не зависи от него. Реалната материална действителност зависи от човешкото развитие като познание за нея, а не като желание за нея. Плановете и законите, по които се движи човек също са в зависимост от нивото на неговото познание за реалната действителност. А неговото желание става реално само когато е адекватно на реалната действителност и остава въображаема илюзия, когато не съвпада с действителността. Такива са илюзорните желания на мистиката и религията, за не съществуваща реалност на нашия свят. Желанието без покритие прилича на желанието на шопа, когато е чул, че науката е разкрила не съществуването на бога. Бог може да няма, ама я сакам да си го има.
Дървена е оная философия, която само приказва ама нищо не казва. Такава е всяка философия донякъде, която не съдържа истини или не достига до истини. Такава е философията на шопа. Затова на много места съм дал приемливо определение на истинската философия. Синтетична обобщаваща наука, която постига истината с логика на думите и колко по се губи тази синтетична логика, толкова по философията става дървена. Математиката е точно противоположната същност за търсене и постигане на истината чрез логика на символите, тя прави анализ на нещата. Затова тя е верую на частните науки. Математиката раздробява нещата за да ги изследва и постига, а философията ги обобщава,за да ги изследва и постига. Поздрав!!!

Не трябва да се смесва математиката, иползвана по конкретен повод .с определянето на безкрайно малкото или безкрайно голямото.Всичко зависиот мащаба на единицата с която измерваме.
Примерно 1 м.: 1М = 1 ,но 1000мм : 1мм =1000 ,винаги единиците ни са условни и пригодени за нашите цели.
Говори се за много кратък живот на елементарните частици ,но това е нашата гледна точка.Дължината на живота е правилно да се измерва спрямо собствените габарити.Живота на Една елементарна частица разгледана според изминатия път ,преди да изчезне е много по- голям от нашият.Фактът определен от нас като безкрайно голямо е плод на нашата гледна точка.

Защода е незавършенсвета?Той може дае цикличен.
Дедукцията се използва от всички науки ,както и индукцията.
Не знам, защо отделяш философията от другите науки.Може би описващ сегашното положение-започнало от 05.06.8498 г. пр. Хр.

Всичко може и трябва да се използва за търсене и доказване на истината, дори неистината е полезна. За безкрайното и вечно няма мерни единици, защото тя е сама една: безкрайност и вечност, защото колкото и да изваждаме и прибавяме от безкрайността и вечността, те винаги ще си останат безкрайни и вечни. Мерните единици са необходимата мярка за крайното, за да се установи разликата между крайните неща, защото те не са еднакви, а има по-големи и по-малки, спрямо пространството; има , кроткоживеещи и дългоживеещи, спрямо времето. Затова е необходимо да има количествена мярка за ограниченото пространство и ограниченото време. Количеството за повече и за по-малко е причината за възникване на мерните единици и затова те не зависят от мащабите, а са възникнали именно, за да измерват мащабите.
Да, елементарните частици имат много кратко време на живот, но то не зависи от техните габарити, защото протона електрона и фотона са коренно различни по маса, но всички са "вечно живеещи", еднакво-дългоживеещи. Трите вида неутрина са с огромна разлика на масата помежду си, но електронното неутрино е дългоживеещо, мюонното е краткоживеещо, а тауонното е най-тежко и най-кратко живеещо. Затова времето на живот при тях и при каквото и да е не зависи от габаритите, а зависи от еднаквото цъкане на часовника. В противен случай ще настъпи хаос, ако мерните единици зависеха от мащабите и времето на живот зависеше от габаритите. Следата, която остават елементарните частици, това е времето на техния живот, което е части от секундата. Така че жизнения път, който изминават елементарните частица е много по-кратък от човешкия живот. Защото часовника не измерва разстоянието, а времето, което е изтекло при вървенето ни по пътя. Елементарните частици се движат със скоростта на светлината и изминават огромни разстояния за кратко време.
Ето затова са необходими мерките, за да има ред между нещата. Според теб излиза, че можеш да отидеш на пазара да оставиш една стотинка и да си вземеш от всяко нещо, колкото си пожелаеш, без мярка както за цена, така и за количество.
Света остава незавършен, защото може да има безкрайно развитие, при което да се създава безкрайно разнообразие на структури и форми на материята. Точно за това е необходимо безкрайността на празното пространство, в което относителното крайно да може, да се развива и да преследва съвършенството, но никога да не го постигне.
Дедукцията и индукцията се използват от всички науки, но при едни е в сила в по-голяма степен дедукцията /частните науки/ и се върви от общото към частното, а при философията е обратно върви се от частното към общото/индукцията е преобладаваща. Рязка граница между дедукцията и индукцията няма, защото те са взаимосвързани и взаимопроникващи една в друга. По същата причина философията като синтетична наука се различава от частнонаучното аналитично знание. Това различие ги обединява, защото имат необходимости една от друга. Затова никога не съм отделял философията от частните науки, а съм определял различните противоположни полюси между тях, които са необходими за обединението им. Защото най-добре се обединяват добре очертаните полюсни противоположности. В постингите за Тетралектиката на природата и в съответната книга съм изложил точно обратното на това, което казваш, а именно: а именно обединение на естествознанието с философията, което обединение ще превърне философията в обектувируема наука, която ще доказва своите изводи. Сегашното положение на кризата във философията е необходимост за обединението на естествознанието с философията, а НТР е възможното условие за това обединение. Затова основното съдържание на всичките ми постинги е преследване и описание именно на тази обединителна линия. Това е причината за разкриване на различието, което е необходимо за обвързването на естествознание и философия. По същата причина мъжът и жената са разнополови същества, за да може да настъпи между тях най-красивото и човешко обединение, наречено любов. Поздрав!!!

"Самата дума има в себе си отговора - без-край. Всъщност нещо което няма край. Така го дефинирам."
Така го е написала galina1 -вярно ,но не казва вищо по въпроса, къде свършва безкрайноста и къде започва. Безкрайното е в двете посоко и към макро ши към микрокосмоса.Защо се опитваш да дефинираш точка-това е само символ.
Не бъркай относителната вечност на протона вътре в ядрото с свободният му живот ,като протон.
Не виждам полюси между науката и философията .Полюсът не позволява да видиш правилно ли е мнението на другия .Да се намираш на единияьт полюс означава ,че не можеш да взаимодейтвуваш с другият полюс без посредник.
Какво е необходимо на човек за да направи дедуктивно заключение?-много частно познание или интуиция ,но и тя идва след дълги занимания с частните проблеме.Науката не е пълна с дедуктивни истини ,макар ,че използва, всички езотерични закони -те са дедуктивни,защото са плод на високо развите цивилизация.

Нека кажа нещо. На практика от теорията която много професионално използвате излиза, че не може да съществува нещо от нищото. Това значи ли, че аз не съм начало на нещо? Защото според мен децата ми не може да са нищо. Освен това така както разсъждава моят женски мозъчен тръст, то бихте ли ми казали следното: Земята е кръгла или както чета напоследък яйцевидна. Не ме апострофирайте сега. Няма значение има друго предвид. Това значи ли че тя като една система във вселената няма начало и край. Значи какво става пак. Тя е един затворен кръг, но въпреки това има изходи. Какво е това изход според мен? Ами вход. Нещо като входа на блока както влизаш така и излизаш за връзка с външния свят. Оттук нататък какво следва. След като няма безначалие, и нищо от нещо, то кое е нещото което е породило нищото? Надявам се че казвам нещо, макар вие да си мислете че е нищо. Ей това е. Сега ме апострофьирайте ако можете. Костадин пише за Безкрайността. За мен драги ми съблогери има следното обяснение: Всяко нещо си има начало. Всичко друго е дрън дрън. Не може да има безкрайност в двете посоки. Всъщност ако се погледне математически, то една линия има начало и край. Колкото и да е дълга като екватора например има начална и крайна граница. И все пак за всичко си има някаква причина. Не може без нея. Свръхмодерната роботика е създадена именно поради една единствена причина - нейната полезност. Джисемите които вече всеки има почти по два да не говоря че някои имат във всеки джоб, също са причина на една модерна цивилизация. Това можах да измисля.
Бегетроне, ти като говориш за двуполови същества се пояснявай. Как ще са двуполови. Мъжът си е мъж, жената - жена. Разнополови са, ето защо именно по тази причина настъпва обединението им. }}}

Написала си :
"Костадин пише за Безкрайността. За мен драги ми съблогери има следното обяснение: Всяко нещо си има начало. Всичко друго е дрън дрън. Не може да има безкрайност в двете посоки. Всъщност ако се погледне математически, то една линия има начало и край"
Всичко ,което има име е крайно!Това е правилно .
За безкрайността в двете посоки-това са модели на човешкото мислене.Освен описваната безкрайност в една посока от точка към безкрая е възмона и безкрайност в самата точка-ако ематериално.
Линията е също модел в математиката и ако не образува крива тя е отворена за продължение вдве посоки.Линиятане е отсечка -тиговориш за отсечка .Разбирасе ,че за физически човек, линията започва когатосе ражда и завършва ,когато умре.
Роботиката е полезна за ленивите-такива сме почти всички.Но самите ние сме едни много добри биологични роботи ,на физическо ранище.По същата причина е полезна и религията .

Безкрайността нито може да започва, нито може да завършва, защото тя е безкрайно малка и безкрайна голяма. Представи си сфера, която безкрайно се разширява, какво става с нея и сфера, която безкрайно се свива, към какво се приближава. Втората, свиващата се сфера безкрайно ще се приближава до точката, с което не съм дефинирал точката, защото тя си е дефинирана от геометрията, а само съм показал, към какво се стреми безкрайно малкото.
Цялата математика е наука за логика на символите, което включва и точката, която се различава от всички геометрични елементи по това, че има нулеви параметри, но изглежда точно това и позволява да бъдат изградени всички геометрични елементи от най-простия - точката.
С това, което съм написал за протона обяснявам, че продължителността на живота му не зависи нито от габаритите му, нито от мястото, където се намира. Това е така, защото протона, както и електрона са неразрушими, не се разпадат. Въпреки че протона е стотици пъти по-тежък от електрона, което не е попречило и двете елементарни частици да бъдат определени от физиците като вечни. Докато неутрона е по-тежък от протона сама с едно електронче, но е нестабилен и се разпада за около 12 минути.
Противоположностите най-добре изразяват своето различие, само когато са най-полюсни, а когато се обвързват една с друга те губят своята противоположност, полюсността си като се зануляват, уравновесяват, а няма вечно да дремят на някакви полюси. Тетралектиката е изяснила същността и броя на противоположностите, поради което е възможно съществуването, развитието и управлението именно чрез съществуване не само на две, а на четири противоположности. Опитай се да си представиш свят без противоположности, където съществува само едната противоположност или съществува само равновесие. Такъв реален свят е невъзможен.
Затова нашият и единствено възможен свят е устроен да съществува чрез противоположностите, да се развива чрез тях и да се управлява от тях. Затова съм определил философията като противоположната страна на естествознанието, което се занимава с анализ на частните структури и форми на обективната материална реалност/частните закани/, а философията е обобщаваща синтетична наука за общите закони и всеобщия закон на съществуването и развитието. Мисля, че частното и общото са противоположности и си остават противоположности без да се съобразяват с чесането на езика.
Безкрайността и обективната крайност не са само модели на нашето мислене, а са реални същности, които подлежат на разкриване разбиране и изучаване.
След като тетралектичността на нещата позволява доброто да съдържа и прави зло, а злото да съдържа и прави добро, то мистиката и религията имат положително съдържание. Най-положителната страна на мистиката и религията, че те са спасили човечеството чрез отрицателното си отношение към науката. Като са задържали НТР, за да може човешкото съзнание да го настигне и то пак е изостанало. Този изостаналост на човешкото съзнание съдържа потенциалната опасност за унищожение на цивилизацията, а не научния прогрес. Истинското търсене и намиране се състои в това как да увеличим съзнанието на човека. Мистиката и религията оттук нататък могат само да попречат за увеличаване на съзнанието. Най-полезното и необходимото нещо за повишаване на човешкото съзнание е истината за законите на съществуването, развитието и управлението на света, които се откриват и изучават от науката и философията. Отговора пак го има в Тетралектиката. Поздрав!!!

Безкрайното и крайното са същности на света, които чрез нашето мислене ще можем да ги разкрием и да ги разберем. Всяко крайно е начало на нещо, а безкрайното е необходимо за развитието на това начало, за да има смисъл.
Поради това, че нищото няма дори нужда от сътворение, то си съществува безкрайно и вечно, което е и втората причина, за да не може да бъде сътворено. Кой може да сътвори безкрайното и вечното и то да бъде нищо, защото и твореца при това положение трябва да изчезне, да се превърне в нищо, а света съществува. Творението е нещо, което остава да съществува и има продължение като развитие. Това е причината абсолютното нищо да не може да бъде сътворявано, да не може да бъде унищожавано и от него да не може, да се сътвори нещо. То остава вечния и безкраен, не унищожим и не сътворим фон на пустотата, в който да съществува нещото. Тук си права, че нещото, за да съществува трябва да започва от някъде, трябва да има начало. Това начало не може да бъде съвършено, а най-просто и несъвършено. За вселената е Големия взрив, за материалната субстанция е най-простата геометрична възможност - точката - като безформена и неделима крайност с потенциал за развитие. За да не бъде сътворявана и унищожавана вселената, както и субстанцията на материята; те са безкрайни по брой, запълващи безкрайната и вечна пустота на космоса с възможност за безкрайно развити на структурите и формите на материята. За човека и човечеството това начало са родителите и Земята, които го създават и раждат, за да се развива вечно и безкрайно да гони съвършенството но никога да не го постигне . Краят на човека е смъртта, а краят на цивилизацията е в самоунищожението. Ако се развиваме имаме възможност да ги преодолеем и двете. Поздрав!!!

Безкрайността е възможна и в ограничено пространство,наречено единица или цяло.
Дуалността по една ос не изключва възможностите за съществуването и на множество други.( Например:Такива са диаметрите в зодиакалният кръг ).
Найстина за описването на материалната действителност са достатъчни две двойки оси с полюси.Те са независими в своите проявления ,и са способни да породят всичко съществуващо.Това е схващане от пред- историческото съществуване на човечеството.
Преди да се развива някоя хипотеза е необходимо да се уточни, какво е известно и какво е предположение.В структурата и дейнотта на слънцето се откриват 4 полета.Те са в оновата на мирозданието поне в слънчевата система.
Дали има творец?- това е следствие от повсеместното съществуване на разум.Самото съществуване на вселенски закономерности подкрепя едно такова твърдение за съществуване на творяща разумна сила .
Проникването в дъбочината на атома и ли космоса, показват огромни пространства в които ние не сме в сстояние да забележим нещо-е ,това е нищото-свободното за творчество пространство.Разбираемо е ,че то съдържа всички непроявени възможности.Те са безкрайни от по- висока степен срямо
безкрайността на материята.
човешките възможности не влиза способността за сътворяване на нови неща.Ние преоткривамесъществуващото и го префасонираме собразно нашата логика.Тя е ограничена и в рамките на булефата алгебра.
Дали ще се развиваме ,дали ще оцелеем .Науката познава достатъчно много биологични видове ,които са изчезналиот физическото си проявление.
Несъм уверен ,че ще успеем ,но не трябва да се отказваме от предоставените ни възможности да се схраним като вид.Колко време ще трае това -не знам.Знам,че сме изминали повече от 3/4 от разстоянието ,разрешено ни за развитие, а масови успехи не сме постигнали .Ние си оставаме все още представители на животинското царство.

Отдавна не съм влизала, но понеже ми направи нещо впечатление то искам да попитам: Има ли нещо общо между безкрайното и смъртта. Вярно, че тя има начало но краят и някак е невидим. На практика излиза, че тя е една безкрайна смърт. Щукна ми в главата и затова попитах. Понеже Костадин говориза биологични видове, то след леталната смърт на този биологичен вид, краят и не се вижда. Това не е ли нещо безкрайно. Вярно е, че един човешки живот има начало и край. Краят според мен е именно безкраен. Всъщност човека вече не съществува на този свят под каквато и да е форма. Според Кришна докато човек е жив, той е такъв, след неговия край вече нищо не съществува. Именно смъртта е едн безкраен край. Тя е вечна. Но всъщност дали вечността е безкрай??? Въпроси, въпроси....

Не съм чел такава постановка давана от Кришна.Той е бог Буда не.Но именно Буда говори за шунията/ пустутата ,към която са се стремяли преди просветлението просветлените ...или това пространство изпълнено с нищото -от което се поражда всичко/.Както и да е Нещата са по сложни .Никой няма да се прероди в старото си тяло.Но планът на телата на Буда и др просветлени се пази исе използва от следващи го люде тремящи се към просветление.Природата е много пестелива в разходването на безкрайните си възможностите си.Но до просветлението ще трябва да се прераждаме доста пъти.Запазват се идейте които са ни вълнували-но пак до просветлението.
Даже Боговете умират според ведите Безсмъртни са спрямо нас.
Доста по- сложно е да се проумее, какво е разумът и как той еволюира ,чрез видовете вещества ,минерали ,растения та чак до нас и след нас.Опитите да се създаде изкуствен разум показва ,че всичко ,което може да отчете и анализира изменение в и около него има разум е колкото и парадоксално да звучи е общо за всичко и всички.
Физическите ни тела са приспособления ,машини ,които използваме.Разбира се ,че едно от задълженията ни е да ги усъвършенствуваме ,защото те ще ни трябват по принцип отново в следващата реанкарнация.Живота и смъртта образуват колелото което ни върти .Това е грубо казано чуто или прочетено.
Нас ни интересува физическото съществуване,силите които го пораждат -да те са 4,както пише и бегатрон.
Важно е да се съзнава докъде знаем...А това е ,че нашият материален свят е причинно -следствен и в него от нищото не се ражда нещо.
А когато желанията ни ни напуснат ,то ще станем лесно просветлени и тогава е без значение кой сме -защото ще сме всичко.

Здравей.
"Никой не може да говори на мястото на истината." е едно изказване, което може да ти каже нещо. Може би и Ken Wilber би те заинтересувал. В Goolge ще го намериш.

с поздрав
Silence

Кой проверява този, който проверява? Какво би казал по този въпрос?
Silence

That's not just the best answer. It's the betesst answer!

I'm not easily impressed. . . but that's imeprssing me! :)

IMHO you've got the right anwser!

Now I feel sptiud. That's cleared it up for me

zcrefI <a href="http://cbmbfphkwqei.com/">cbmbfphkwqei</a>

That's 2 clever by half and 2x2 clever 4 me. Tahkns!

Superior thinking demnostarted above. Thanks!

Got it! Tahnks a lot again for helping me out!

MPEymI <a href="http://awijpwcqiyih.com/">awijpwcqiyih</a>

1Km0gJ <a href="http://snsdzsqzhboo.com/">snsdzsqzhboo</a>

NvnKlL <a href="http://dyuekwzmshwz.com/">dyuekwzmshwz</a>

5Q6JCR <a href="http://jipcjcelezmh.com/">jipcjcelezmh</a>

wDDIzq , [url=http://vyvqmdezdabs.com/]vyvqmdezdabs[/url], [link=http://utearipielia.com/]utearipielia[/link], http://jxzisegavvmv.com/

EwWbgQ , [url=http://nhzxfzulthcr.com/]nhzxfzulthcr[/url], [link=http://zcriymniweje.com/]zcriymniweje[/link], http://dbuyfyujzuco.com/

jYn1rZ , [url=http://koulvhbwqnbh.com/]koulvhbwqnbh[/url], [link=http://prhmnfzkwxim.com/]prhmnfzkwxim[/link], http://lcwrbnxmgovj.com/

iW5oa6 , [url=http://egivgtbblzac.com/]egivgtbblzac[/url], [link=http://xuyawlizxhpt.com/]xuyawlizxhpt[/link], http://uhitzlsrmuue.com/

XpTLrU , [url=http://mcrsmgjiisyn.com/]mcrsmgjiisyn[/url], [link=http://azechtuipzxt.com/]azechtuipzxt[/link], http://msjruxjmnrfy.com/

RqS4eh <a href="http://atacnxvfcjhs.com/">atacnxvfcjhs</a>

VNXo0S <a href="http://ebwjllobsvhu.com/">ebwjllobsvhu</a>

3SDS4k <a href="http://uyaajtttmzfo.com/">uyaajtttmzfo</a>

dDzTOX <a href="http://pmvlbximwzbo.com/">pmvlbximwzbo</a>

ijo0w2 <a href="http://yrkoppjvmpdz.com/">yrkoppjvmpdz</a>

l0UL5r , [url=http://ldhmbkmvaapa.com/]ldhmbkmvaapa[/url], [link=http://fflaxrsxqhci.com/]fflaxrsxqhci[/link], http://ffajrdcsiqim.com/

zsulWn , [url=http://divoraxvrcxa.com/]divoraxvrcxa[/url], [link=http://xgvdcueuqyoh.com/]xgvdcueuqyoh[/link], http://lfpepvjaxirq.com/

W6yYC7 , [url=http://doucctsvznth.com/]doucctsvznth[/url], [link=http://nxmpughhtayx.com/]nxmpughhtayx[/link], http://qrdfwljmmjyr.com/

UVL1R6 , [url=http://odwwjphbncae.com/]odwwjphbncae[/url], [link=http://kueblyeblkjv.com/]kueblyeblkjv[/link], http://gfxoxdrvzhai.com/

akfM6J , [url=http://ouzunmytzmqw.com/]ouzunmytzmqw[/url], [link=http://qzleiyjktqfa.com/]qzleiyjktqfa[/link], http://pchvipcwcqvh.com/

It's great to find smoeone so on the ball