Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2008 23:44 - Мъжът и жената като тетралектично различие и единство 1
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 3543 Коментари: 12 Гласове:
1

Последна промяна: 29.07.2008 19:37


Тетралектичните различия между мъжът и жената стоят в основата на противоречията между тях, но същите тези различия са причината за равновесната връзка между тях, която ги обединява в най-красивото обединение, наречено любов, което е присъщо само на разумното същество човек. Възможността за възникване на противречията не само между мъжът и жената, но и в света я определя свободата на противоположностите или противоположните качествени различия между тях. Тази противоречивост е оня необходим фактор, който движи света, човека и обществото като определя развитието. За да има развитие трябва да има съществуване, както е безсмислено съществуване без развитие. Затова невъзможно е съществуването на света без съществуването на противоположностите и антипротивоположностите, както е безмислено тяхното съществуване, ако не допринасят за развитието му. Установихме, че противоречивостта между противоположностите съдържа възможността за развитие, а самата противоречивост се определя от свободата на противоположностите. Логично е тогава да зададем въпроса, кое определя съществуването и още по-логично е да попитаме, каква роля в света играят свързаните противоположности и какъв е смисъла на това свързване? Съществуването е подвласно на равновесието между противоположностите, за да я има относителната цялост на материалните структури и форми, които са се получили като ново качество при взаимодействие на свободните противоположности, което ги е обединило. Известно е, че всички обективни структури и форми са относително статични равновесни системи. Същите обединителни равновесни процеси стават между противоположните полови системи /мъж и жена/ при разумния човек. Мъжът и жената влизат в най-красивото динамично равновесие наречено любов, което ги обединява и което е в основата на възпроизводството на човека. Поради това, че любовта е динамичен процес, тя няма обективна структурирана форма, което и придава загадъчно неопределение. Има хиляди определения за любовта, но нито едно от тях не е пълно. Динамичното равновесие, любов между мъжът и жената е подвластно на външните обкръжаващи фактори, които развалят това равновесие, което е характерно за всички системи в динамично равновесие. Тази свободата на жената в нашето време и в нашето демократично общество, вече е достатъчна, за да се намесят външните фактори, поради които патриахалното семейство се разпада, а любовта става по нетрайна. Но без тази свобода ние не може да се наречем прогресивно общество, защото един велик ум е казал „Лицето на дадено общество е измеримо с отношението към жената в това общество”. Например мюселманското многоженство запазва семейството, но с цената на пълно безправие за жената, дори лицето е забранено да си показва. Затова любовта възниква като някоя магия на привличането /това е магията на противоположностите/, а си отива най-често под въздействието на обкръжаващата среда. За да продължим по-успешно разглеждането на обединителната връзка, любов между мъжът и жената ще предложим едно относително пълно определение за любовта. Любов – това е секс между разнополови разумни същества /мъж и жена/, които се привличат заради продължението на рода, а очовечавайки мигът на сближението те взаимно се обичат. Така че любовта между мъжът и жената е най красивото динамично равновесие на очовечен секс, при който противдоположностите са в относително равновеси и противоречията се зануляват при това състояние на взаимна любов. Другата свързваща равновесна страна между мъжът и жената е плодът на тяхната любов – детето. Ето това е тетралектичната система, чрез която можем да направим определение на същността на триадата и нейната роля в тетралектичните процеси на развитието. Детето е оная трета, средна същност на триадата, която възниква при сливане на женската и мъжка генетика при любовта между мъжът и жената. Детето е равновесно състояние, в което е заложено мъжкото и женското начало. Това определя тетралектичната триада да е съставена от две свободни противоположности /мъж и жена/ и детето от две свързани генетично противоположности/ женското и мъжкото начало/. Фактически триадата е тетрада, защото в нея влизат четири противоположности. Най-интересното е как посредвом триадата противоположноктите се преобразуват и се появява новото качесткво като мъж или жена. Детето съдържа в равновесно неутрално състояние полово състояние до неговото съзряване при оформяне на вторичните полови белези и превръщането му в мъж или жена с нови качества. След което тетралектичният процес на преобразуване чрез триадата се повтаря и това осигурява продължение на човешкия род. Това е така, защото оформилият се мъж търси жени, а оформилата се жена търси мъже и тетралектичният процес между мъжът и жената започва отначравновесие имало, но вече от ново качествено ниво. Всички тези равновесни процеси на любов и детето са възможни поради съществуването на двете антиполовинки мъж и жена, чрез които се осъществява съществуването и развитието на човешкия род. Очовечаването на секса довежда и до един другфеномен рожба на разума. Това е ползването на секса по-малко за възпроизводство, а повечето като съзнателно удоволствие, което ни отличава съвсем от животните и за което ще стане дума в следващия постинг.


Тагове:   Мъжът,


Гласувай:
1



1. lelya - Всичко ли е тетралектично?
04.07.2008 23:30
Всичко ли е тетралектично?
цитирай
2. gothic - Е не всичко е....
04.07.2008 23:41
Е не всичко е....
цитирай
3. begetron426 - Re: lelya
04.07.2008 23:53
Да! Всичко е тетралектично вътре в нас, вън от нас и между нас. Огледайте се на всички страни и ще видите едно и също нещо, което е причината за цялото разнообразие на света. Тетралектиката върху основата на съществуването на 4 противоположности е възможност света да съществува и се развива чрез нейните неразумни и непроменими системи. Най-краткото определение на Тетралектиката гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Поздрав!!!
цитирай
4. begetron426 - Re: gothic
05.07.2008 00:07
И когато не е всичко Тетралектиката движи света за да съществува вечно и безкрайно да се развива. За нея почивен ден няма, за да не замръзне света в еднообразието, а да съществува разнообразието в него. Поздрав!!!
цитирай
5. gothic - Поздрав и за теб :)))
05.07.2008 02:19
Поздрав и за теб :)))
цитирай
6. ivesa - Има ли тетралектично противодействи...
08.07.2008 11:38
на външните обкръжаващи фактори,които развалят динамичното равновесие любов между мъжът и жената?Ако има такова,моля за посочване и разяснение...
Поздрав!
цитирай
7. begetron426 - Re: ivesa
08.07.2008 17:39
Разбира се, че не само има такива тетралектични фактори, но те са прекалено много особено като се има предвид, че всичко е тетралектично. Устойчивостта на динамичното равновесие любов е подвластна на силите на вътрешните фактори, които се противопоставят на външните, за да запазят равновесието.
Например, външни фактори развалящи равновесието любов са: близки роднини, приятели, колеги, икономическите обществени отношения, други мъже и жени, децата родени от тази любов, болестите причинени от различните микроорганизми и мн. мн. др. Особено съществен фактор за разваляне на това равновесие се оказа извоюваната свобода на жената в наше време, което и позволява по-неограничен контакт със заобикалящите я външни фактори.
Знаем, че всяко динамично равновесие при внасяне на външни фактори се изтегля в ляво или в дясно, зависимост от преобладаващите фактори. Знаем и друго, че за съществуване и запазване на равновесието е необходимо равенство на силите от двете срани, което равенство именно се нарушава под напора на въшните фактори. Друго, което може да хвърли светлина за изясняване на въпроса, е че поради несъществуване на външна идеална среда е невъзможно вечно съществуващо равновесие, което е ограничение за една вечна любов между мъжът и жената.
От казаното и разбирането до тук може да направим извод, че вечна любов няма, но можем да повлияем положително на продължителността на любовта ни като усъвършенствуваме нашите вътрешни човешки фактори. За това е необходимо да се развиваме, за да ставаме все по-знаещи, по- мислещи и по-хуманни човеци, което ще ни зареди със сили, които ще противодействат на външните разрушителни фактори на динамичната система любов. Така че развалянето на равновесието любов при човека е заради неговото развитие, както е необходимост за развитието на всичко останало, поради простата причина, че всичко е относително. Затова всяка цялостна система подлежи на разваляне и всяко развитие води до относителни цялостни системи. Необходимоста от развитието ни е необходимия тетралектичен фактор за да се противопоставим на външните разрушителни фактори на любовта. Чрез развитието си ние не само ще променяме себе си положително, но имаме възможност чрез натрупаното познание да променим обкръжаващата ни среда и също така да променим нашето общество към задоволяване на физическите нужди на всички, за да имаме единната основа за духовно развитие на всички. При това положение човека ще достигне необходимото съзнание за хуманизиране не само на себе си, но и на обществото, което е главната среда, която съдържа и отрицателното и положителното спрямо любовта. Чрез развитието на обществото ще получим и положителни стимули за развитието на любовта, за да мине тя в по-съвършена човешка форма.
Всичко това е възможно /разрушаване и запозване на любовта/, поради съществуване на двете основни тетралектични системи: противоречива и равновесна. Противоречивата система съдържаща свободата на противоположностите, но при своето развитие натрупва фактори на потивоположната равновесна система, в която се преобразува. Обратен е процеса на развитие на равновесната система, която в процеса на развитието си натрупва фактори/ свободни противоположности/ на противоположната система, в която се превръща. Така че превръщането на двете основни тетралектични системи без посредник една в друга е оная неразумна сила, поради която съществува и се развива света. Когато знаем повече за това тетралектично нещо, поради което съществува и се движи света, ние ще се развиваме и ще ставаме все повече човеци запазващи по-дълго любовта и обичта си към всичко. Защото на сегашния етап на нашето развитие, любовта ни страда най-много от нечовешкото в човека, което трябва да облагородим чрез развитието си. Поздрав!!!
цитирай
8. deninosht - !!!
09.07.2008 00:58
превръщането на двете основни тетралектични системи без посредник една в друга е оная неразумна сила, поради която съществува и се развива света
..........................................................

:)

цитирай
9. begetron426 - Re: deninosht
11.07.2008 17:55
Тетралектиката е продължение на диалектиката и е по-сложна от нея, за да се превърне във Всеобщ закон на материалното съществуване и развитие, който има обобщени и много прости изводи. Един от тези тетралектични изводи е посочения от теб. Отдавна е известно, че общите закони трябва да бъдат най-прости, за да можем чрез тях да обхванем и обясним сложността на света. Затова най-краткото определение на Тетралектиката гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Поздрав!!!
цитирай
10. silencemurmur - Мъжът и жената като тетралектично различие и единство1+2
14.07.2008 02:16
Хало, Бегетрон с номер!

Влезнах в блога ти защото си надниквал и в моя и попаднах на дългия ти постинг.

"Тетралектичните различия между мъжът и жената стоят в основата на противоречията между тях, но същите тези различия са причината за равновесната връзка между тях..." пишеш ти.

Через тебе съзнанието си представя да вижда хора и си представя да ги различава в категория мъж и жена без то да се изменя. Съзнанието дали се изявява във формата мъж или жена е по природа това, което е самото съзнание - безусловие. Очевидната разлика между мъж и жена е само очевидна без тя да изменя съзнанието. Нищо не е разделено, за да бъде събрано.

Ти пишеш още: "За да има развитие трябва да има съществуване, както е безсмислено съществуване без развитие."

Това е егоцентричната, полюсната представа на азът за това, което е. Разумът дели на развитие и съществуване нещо, което не е делимо по природа. Това е напълно естествено. Но представата не може никога да е това, което е самата представа, което е самата любов или самия живот или това, за което няма понятие защото няма делимия аз. Нищо не е развързано, за да бъде свързано.

"Фактически триадата е тетрада, защото в нея влизат четири противоположности." са пак думи от тебе.

Бих казала фактори. Аз, аз съм и аз съм нещо е триадата в човешката традиция. Това, което е аз, това, което е аз съм и това, което е аз съм нещо е тетрадата ----- представи за нещо, което не може да се опише, не може да се преживее, а може само абсолютно да съм без да се зная релативно. Нищо не е развързано,
за да бъде свързано.

"Мъжът и жената са една върховна разумна вселена на материалната еволюция, която колко и да разгадаваме и описваме винаги ще остава нещо неразгъдано, защото еволюционния процес при тях продължава като авангард на материята."

Еволюцията е възможна като съзнателна представа във форма. В съзнанието всичко е бинерно възможно. Всичко може да е и да не е - безкрайно. Това, което е съзнанието, без започване без свършване, няма съзнание. Това, което е съзнанието, прави възможно представата за бинерно съзнание, което самото то е по природа без започване и без свършване. Не виждам къде може да има еволюция. Това, което е безусловно, няма нужда от представата аз, няма нужда от представите на този аз за еволюция или не еволюция, за да е това, което е. Нищо не е развързано, за да бъде свързано.

И още веднъж ти: "Още на най-ниското стъпало на материалната субстанция съдържа афинитет /привличане „любов”/ между двете противоположните античастици, който е толкова голям, че те почти не се срещат в свободно състояние, а са свързани в такава „любов”, че света за тях престава да съществува. Това е света на великото нищо наречено нещо – вакуума, което е най-първичната и най-равновесна организация на материята получена от „любовта” на двете субстанционални първични материални частици."

Това, което не е различно не може да се различава или сравнява. Нищото е все още нещо. И нещото е все още нищо, защото това, което е, се възприема сетивно като субект и обект, които по природа не са различни. Абсолютното не може да се дели. Дори така нареченото релативно е по природа абсолютно. Релативната, бинерната любов с обич и омраза е възможна, защото е абсолютната любов. Но по природа поларната любов е абсолютна. Макар че има илюзията за развитие нищо не се променя. Това, което е без начало не може да има край. Каквото и да става е представа за нещо, което бих могла да съм, което го зная абсолютно, но не като релативно аз. Съзнанието 'аз съм' медитира, но никога няма да може да е това, което е съзнанието по природа. Това, което е без второ, не може да е първо. Нищо не е развързано, за да бъде свързано.

В този смисъл замислял ли си се, че в същност само себе си обичаш, само себе си мразиш, че само себе си любиш? Функционално има илюзията за мъж и жена, но ти си и мъжа и жената, защото няма две съзнания.Ти си съзнанието като мъж и като жена. Sic!

Дълъг постинг си писал, който предизвиква дълги коментари. От както съзнанието като представа за човешко съществуване говори, нищо до сега не е казано. Това, което може да говори, не казва нищо, а това, което говори не може да каже нищо.©

сърдечно Silence
цитирай
11. begetron426 - Re: silencemurmur
14.07.2008 19:54
Коментара ти съдържа една мистифицирана същност на реалността, която е най-голямата пречка за съществуване на иреалното, защото света е замърсен от обективната материална действителност, която е изгонила иреалната мистична илюзия.
Това сам го подчертаваш като всеки твой коментиран фрагмент от поста ми завършва: "Нищо не е разделено, за да бъде събрано" или "Нищо не е развързано, за да бъде свързано". С тези мистични нереални фрази, които са едностранчиви, се отрича съществуването на реалната материална действителност на света, която минава през положението на цялото, което се разпада, за да стане пак цяло и т. н., а не е замръзнала в мистичното "свързано"равновесие.
Аристотел е казал, че е "Смешно да доказваме съществуването на света", защото то е нагледна реалност. Можем само да допълним, че е още по-смешно да доказваме не съществуването на света, защото заедно с това не съществуване изчезваме и всички ние. Как тогава ще съществуват мистиците, за да докажат, че света не съществува, а е илюзия на нашето съзнание, което не съществува, за да създава илюзията на не съществуването.
Колкото до замислянето, то го правя, заради неразбраната съществуваща реална материална действителност, в която мъжът и жената са отделни противоположно реалности, които по време на любов се сливат относително, за да съществуват след това пак като отделни реалности. А реалността, за която говориш се казва хермафродит, което е ненормално отклонение от нормалните разнополови мъж и жена. Хермафродизма съществува при мекотелите и е етап от еволюцията. Дари носителя на съзнанието, човешкия мозък е разделен функционално на мъжки и женски, което е оная същност, която определя мисленето при човека.
Човешкото съзнание е казало прекалено много неща. То е направило една НТР, без която нямаше да можем да общуваме в теб или и това е илюзия.
Вече хиляди години мистиците са с претенции, че са достигнали абсолютното познание, а в действителност не са открили и разбрали най-малката природна закономерност. Ето това е най-голямата мистична илюзия. Да си достигнал абсолютното познание, а да не разбираш и най-простото познание. Мисля, че абсолютното познание съдържа всичко. Какво търсят мистиците още като са го постигнали. Реално е търсенето на науката, защото тя знае, че абсолютното познание не съществува, но търси истините, за да се развива. Поздрав!!!
цитирай
12. silencemurmur - по коментара ти на коментара ми 1+2
14.07.2008 20:48
Бегетрон 426,
безкрайно много точки на виждане, но това което гледа няма да се види никога в нито една точка - включително точката мене и точката тебе.
Науката е релативно знание, което не може никога да разбере това, което е абсолютното знание или това, через което е възможно и преставата за форма хермафродит, за която въобще не ми мина през ума като те четох. Пример за две различни виждания, които никога не могат да са това, което е това, което вижда.
В съзнателната представа всичко е възможно. Окото вижда, но не може никога да види това, което е окото. Ако те интересува погледни при Майстер Екарт или при други. Ако не и това не променя това, което е загадката живот за разума.
сърдечно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898885
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031