Тетралектиката това е синтетичен всеобхватен закон на философията като: Всеобщ не разумен тетрасиметричен закон управляващ всичко съществуващо и развиващо се, виновник за съществуването и развитието на света. Тетралектиката е продължение на диалектиката, която не се наложи като всеобхватен материален закон на съществуването и развитието, което определя нейната непълнота и противоречивост. Произходът на думата Тетралектика е свързан с броя на противоположностите които са 4 на брой и представляват нейната основа, което отговаря на гръцкото тетра със значение 4. Най-кратката и формулировка е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Чрез Тетралектиката философията се превръща в доказателствена наука, която е обвързана с естествознанието като методология, за да извлича своите системи от реалната обективна действителност на материята, да ги доказва чрез нея, да достига нови истини за нея и да ги прилага за нейното преобразуване в името на човека. Това съдържа възможността за решаване на много философски и научни проблеми, проблеми на човека и обществото като съществуване, развитие и управление. Понеже Тетралектиката е всеобхватна, нейните системи се намират във всичко съществуващо и развиващо, което лесно може да се наблюдава, доказва и разбира, защото те се намира навсякъде около нас и вътре в нас като реална материална действителност. Този всеобщ закон е търсен от всички философи и учени на всички времена. На запад това търсене днес е известно като Теория на всичко, но поради неправилния подход към него, то е неуспешно. Всяка разумна цивилизация на определено ниво от своето развитие, ако не разкрие този всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света, престава да съществува. При разкриване на всеобщия закон се установява единен мироглед съдържащ истината за съществуването и развитието на материята и цивилизацията продължава своето разумно съществуване и развитие.  

Днес изчетох последния разказ от "Устата ми хубава, очите ми зелени" (Селинджър). ....За Теди, който обясняваше...абе едни разни абстрактни неща, просто препоръчвам целия сборник:))))) Не знам как ми дойде асоциацията...Материя-Дух-Всичко е супер субективно:) От друга страна ми се вижда адски просто, светът е преексплоатиран отдавна - такава му е функцията:) И добре си я изпълнява, damn......:)

некомпетентността ми незнам :):).
Според мен всеки човек в миг от живота си стига до озарението на тетралектиката.Но понеже това се случва в различни мигове за отделните хора, никога не се достига до всеобщия единен мироглед.И аз гоня всеобщата хармония, ама все ме цепят на две и си оставам в диалектиката - объркана и противоречива:):):)

Засега са валични , като всеобщ мироглед само научните открития. На всички езици и във всички държави, без разлика на религия и форма на управление саконът на Архимед, на Нютон или... са приети- защото са закони на природата. Но... философията, която се занимава с човечеството няма такова постоянство. Защото се развива. Но има усет за насоката в която да върви да намира приемливи за произхода и съществиването на света обяснения.
Откакто свят светува човекът се стреми,да докосне звездите,мечтае,да ги посети и покори на волята си и започва да го прави във фантазиите на писатели и смели умове,прозиращи бъдещето В Евангелието на Йоан,един от учениците на Христос е написано,че пребиваването на човека на Земята е временно,докато се усъвършенства,а това означава, да постигне онова, което ще го направи Бог на вселената!Цивилизацията е разковничето за живота на човека.Съизмеримо на вечността на времето и пространството е човечеството. Жив организъм,който с всеки изминат ден умнее, което личи от все по сложната,все по пригодната цивилизация,негово творение.
Откакто свят светува бавно,но сигурно човечеството върви по начертания от природата път,за да постигне своя консенсус,за обединяване в общата цел-създаване космическа цивилизазия.
На всеки етап от сменящата се цивилизация,хората имат своя картина за вселената и правдоподобно за времето си обяс
нение на явленията.Всяка епоха има своите достижения,които тухла по тухла градят зданието на науката.Отречени,заменени,тези тогавъшни обяснения,дават смисъл,начало на други съждения,дискусии и открития.Остават имената на Аристотел Коперник, Галилей, на миналото, като първи звезди,запалени на небосклона на науката,а днес,броят им е съизмерим с броя на видимата част от звездите в млечния път.
Аристотел живее в трети век преди новата ера.Ученик е на Платон и учител на Александър Македонски,но не е това причината,да стои векове на небосклона,като учен с голяма величина.Той пръв създава философска теория с която,като обеснява устроистството на вселената, дава най задоволителни отговори на въпросите,задавани от хората.Непоклатима и необорима изключително дълго време.
Във вселената на Аристотел Земята заема центъра,поради което е наречена геоцентрична.Управлява се от четири еле
мента-въздух,земя,вода и огън.Приема,че някой е дал тласък, първоначално движение на небесните тела и оттогава те се движат ритмично и равномерно .без промени,по кръгови орби
ти,а на Земята всяко нещо заема естественото си место-пушека се издига нагоре, камъка и водата падат към центъра на планетата. Още три века преди новата ера Аристотел пита „Щом
всяко нещо се стреми да заеме естественото си място,тогава светът сигурно има цел и каква е тя?! Точно на този въпрос, касаещ целта на развитие на човечеството излагам отговора, като соча най очевидните природни оказателства. Човек е неделима част на вселената, поставен днес на Земята от Бог или поради развитие на материята. Развитието на цивилизацията е
едно от средствата за решаване на целта, която има природата. Като я изгражда и променя човекът трупа нови и нови познания за света, вселената, космос и стъпка по стъпка разширява обсега си на действи и без да знае целта на света я изпълнява Майката не знае,че в утробата и се е оплодило яйцето,което расте по силата на природните закони на тялото и се ражда, дори и нежелано от душата и.Един дар божи,нов живот, същество, което без да може да общува с думи
ни мобилизира да вложим грижи и обич за отглеждане и превръщане в човек.
Природата знае отговора.Тя никога не лъже и не се ръководи от едни или други философии,а се подчинява на природните закони.Теорията на Аристотел има верни неща, като това, телата на вселената се движат по орбити и грешни, като това,че Земята е център на вселената
за времето си най добре измисленото обяснение.
Така се казва днес и за демокрацията.Но откривателския дух на човека не спира. Той търси и намира един по един отговорите.
Подлага всичко на съмнение и продължава
да търси. Като в една гигантска щафета, почнала в незнайно време се предават знания и умения, нарастващи със силата, не на аритметична, не на геометрична, а на една нова, сферична прогресия, където всяко откритие инициира
неизбриими подобрения на всичко за всички, за да доведе до космични по същество резултати

Хъм, хайде да преминем към примери.Нека този всеобщ закон ми обясни следното нещо.Приемаме, че семейството, създадено от мъж и жена е една първоначално противоречива система.Раздвоили са се, за да се удвоят - мъжът и жената - появили са се децата.Системата отдавна е постигнала относително равновесие.Бракът продължава вече да речем 20 години.Настъпила е хармония в отношенията, противоречията са преодолени и въпреки , че вече няма развитие, системата продължава да съществува в хармония.Защо й е да продължава?Няма логика, така спира развитието на участниците в системата...А техният живот не е толкова дълъг, че да си позволят да не се развиват.

Осъществено е физическото тетралектично развитие на противоречивата система мъж и жена чрез равновесните системи любов и семейство като се удвояват генетично и телесно чрез децата. Децата са новото качество което носи физическото развитие чрез раздвояване и удвояване и т. н. В миналото чрез тази хармония постоянно се е осъществявало физическото развитие, раждали са се много деца, което е условие за здраво патриахално семейство, докато хармонията се наруши от старостта. На сегашният етап при раждането на 1 или 2 деца хармоничната система на любов и семейство остава дееспособна непокътната, способна да продължи физическото възпроизводство, което е прекъснато изкуствено от мъжът и жената и системата е насочена само към удоволствие. Такава система не може да просъществува дълго, точно поради безсмислието се разпада. Това го подчертава статистиката, защото на всеки 100 нови брачни двойки 80 други се разпадат. Тези семейни системи, които са останали в хармонията на любовта и семейството, за да придобият смисъл или трябва да се разпаднат, или да имат нови собствени деца или да пренасочат своето развитие към развитието на духа. Истинското духовно пренасочване е свързано с познанието и мисленето, което осигурява новото развитие, но само при условие, че са социално осигурени, за да имат време за такова развитие. В нашето време колко са тези двойки, които са осигурени и са осъзнали, че трябва да се развиват духовно? Във всички останали случай хармонията е безсмислена, няма развитие, защото тя е тетралектично равновесно състояние, което е само стъпало за ново развитие, но при условие, че се разруши хармонията. Тази семейна хармония ще изчезне тогава, когато обществото я осигури като социално равновесие и мъжът и жената ще се развиват духовно, което ще предположи еволюция на мозъка и промени на тялото, които през противоречивото развитие на нашата цивилизация са били забранени от противоречивите условията. Затова при възникване на тази противоречива система се е появило необходимост от равновесие чрез любов семейство и държава, за да се осигурят условия за физическо възпроизводство на човека.
Така че по-тази причина заради безсмислието нямащо развитие са забранени абсолютното равновесие и абсолютното противоречие. В първият случай системата е замръзнала поради абсолютна неразрушима обвързаност на противоположностите, липса движение, а във вторият случай системата се намира в абсолютен хаос, съществува само движение и свобода на противоположностите и не може да има съществуване на цялостните системи на структурите и формите, с което също е забранено съществуването и развитието на света.
Така че хармонията и противоречията като самоцел не са необходими, а е необходимо тяхното тетралектично разкриване и опознаване, заради съществуването и развитието на света и неговото разумно управляване от човека.
Затова налагането от мистиката и религията едностранна хармоничност на света, която трябва да спазваме е най-малко неуместно, когато в него съществуват и противоречията. Двете основни тетралектични системи съществуват, за да може света да съществува чрез относителното равновесие и да се развива чрез относителните противоречия. Поздрав!!!

Благодаря ти за разбирането! Всъщност това е най-концентрираното определение на Тетралектиката, което изразява нейната същност. Поздрав!!!

Тоест, или развод, или духовно развитие.Духовното развитие, според мен, е нещо много лично и персонално и не се прави по двойки, било то и семейни.Остава само разводът, но факт е, че много хора при това само с по едно дете, хич не се развиват духовно - нито по двойки, нито дори индивидуално, и пак са заедно - докато смъртта ги раздели.Така че не съм много удовлетворена от отговора ти.Но ти благодаря за него.Поздрав!

Тетралектиката не забранява продължителността на равновесието, но забранява абсолютното равновесие, защото всичко става безсмислено. Двойките които остават заедно са загубили равновесното състояние - голяма любов. Със сигурност 99% от тях са в противоречив конфликт, но си остават заедно, което не допринася с нищо за развитието им. При повечето от тях няма дори спокойствие, защото спокойствието означава равновесие. Самото оставане заедно не означава нищо, защото тези двойки нито са в равновесие, нито в противоречиво развитие. При тях равновесието е вече по други причини, икономически, политически, психологически и мн. др. Така те вече служат на нещо друго, което не е свързано с тяхното развитие или е едностранчиво. Единият става жертва за развитието на другия и то в много случай не е с необходимото развитие. Тези процеси при човека протичат така, защото той е на-сложното нещо като продукт на еволюцията и не можем да съществува и се развива еднозначно. например, ако социалното равновесие при първобитния човек е продължило до днес, то нямаше да го има развитието постигнато до днес от човека. Съществуването на такова равновесие обезсмисля нещата, затова първобитната община се разпада, поради забраната абсолютността на равновесието и започва противоречиво тетралектично развитие, което довежда до днешния прогрес. Всичко това важи и за семейните двойки останали в безсмислено равновесие и за онези, които са го развалили, за да търсят друго развитие, което най-често намират като създават нови деца. Цивилизацията ни е още на това ниско ниво с ниско съзнание и за сега са единици, които поемат духовното развитие, останалите още са в прегръдките на физическото съществуване и развитие. А процесите със съществуването и развитие на човека и обществото са от най-сложните, ако не бяха такива отдавна да са решени, много отдавна да е намерено онова което управлява съществуването и развитието на всичко.
Великото нещо на Тетралектиката , е че се дава възможност за ограничението и за не ограничението, за еднообразието и многообразието на съществуването и развитието на всичко, което може да се докаже, разбере и приложи именно за обяснение на това съществуване и развитие, което ще е най-полезно за човека. Оттук нататък трябва да променим обществото, за да осигури време за духовно развитие на всички, защото се появява необходимостта за решения и изясняване на милиарди, милиарди неща свързани с подробността на съществуването и развитието на всичко. Затова се опитай да разбереш нещата докрай щом си разбрала, че вече има нещо, което трябва да се разбере. С Тетралектиката може да се обясни всичко, но това всичко са милиарди, милиарди неща, което е невъзможно аз сам да ги обяснявам и изяснявам. Изясняването може да се получи най-добре като се впрегне целия разумен човешки потенциал, от което все още сме далеч.
Поздрав!!!

Може би реагирам така, защото съм очаквала да се намери формула или закон, които бързо и лесно да обяснят всичко.Винаги съм си мислила, че истината не може да е сложна, тя трябва да е простичка, но ние да не можем да се сетим за нея.Нещо като универсално правило, матрица, която да можем да наложим върху всичко и чрез която да можем да обясним всичко.Предположих, че ти си близо до това.
Но пак тръгваме по най-дългия път и не виждаме пряката пътека.Разбира се, това са мои лични умозаключения и не ангажирам никого с тях.Давам си сметка, че въобще не звуча научно.
Поздрав!

Сега сме на квадрата, а може би вървим в бъдеще към окръжността? Всяко следващо време си ражда нови идеи и нови обяснения на света. Може би в дъното на цялата работа лежи забравена истина?

Не съм привърженик на диалектиката, защото смятам, че тя е една изкуствено създадена чрез компилация елегантна философска система. (Ако ме чуе Маркс, сигурно ще се обърне в гроба си!) Поради тази причина тя не може да обясни развитието на света и Вселената. Това е голямата заблуда, която се шири до ден днешен и мъти главите на хората...
Развитието е следствие на стремежа на системите (в най-широк смисъл на понятието система) към достигане на равновесно състояние, а не на някаква "борба на противоположности"! Този стремеж е обусловен от физикохимическите и термодинамическите закони в природата. Той няма нищо общо с различните философски гледища за развитието на материята, включително и с тетралектиката.
Според логиката на тетралектиката във всяко "нещо", което съществува, можем да открием неопределен брой противоположности и тогава какво ще се получи? Окталектика...и т.н., не си спомням наименованията... една растяща геометрична прогресия със знаменател n=2 !! Не мога да си представя колко на брой теории подобни на тетралектиката ще се родят....!
Ако желаеш, можем да продължим да дискутираме по тази любопитна тема.
Поздрав!

Истината не зависи от нас дали сме нейни привърженици или не, тя си съществува такава , каквато е. Маркс и Енгелс не са измислили диалектиката. Тя се е родила още в древността и Лао Дзъ най-добре охарактеризира противоположностите, а Хераклит вече ги издига до диалектично ниво, към което по-нататък много философи са притурили по нещо. Хегел разкрива законите на диалектичното мислене: единство и борба на противоположностите, количествените нараствания водят до качествени промени, отрицание на отрицанието и триадата теза, антитеза и синтеза. Той приема съществуването на диалектиката само в мисленето, което е известно като обективен идеализъм, означаващ, че света това е нашето мислене и извън мисленето не съществува свят. Тук точно се намесват Марк и Енгелс като казват и доказват, че диалектичното мислене е отражение на обективно съществуващия свят. С това си виждане те поставят диалектиката на научна основа, с което правят философията наука. Така че още когато физиката, химията, биологията са все още слаби като науки Маркс и Енгелс извличат диалектика на природата от тези природни науки. Точно по това се отличават от всички философи преди тях, които не са имали обективни обосновани философски изводи. Затова нито диалектиката, нито философията са заблуди, а са етапи от развитие на научното познание за съществуването и развитието на света. Това изисква, когато кажеш, че нещо е невярно трябва да поднесеш логични доводи и обяснения за това.
В най-широкия смисъл за понятието система важи принципа, че всичко е системи от противоположности, което означава, че всичко е и противоположности. Така че развитието не може да бъде само стремеж към равновесие, защото системите като съставени от противоположности биват равновесни и не равновесни, което го има като доказателство навсякъде в природата именно във физиката, химията и биологията. Затова развитието е невъзможно, ако то имаше само стремеж към равновесие, защото самото развитие постоянно ще затихва и ще спре напълно при достигане на равновесието. Другата невъзможност, е че нещо да има стремеж към равновесие, то трябва да е било в не равновесие. Тогава може да попитаме откъде се е взело това не равновесие като всичко има стремеж към равновесие. Това означава, че модела на развитие, който предлагаш е несъстоятелен. Равновесието или не равновесието се определя от състоянието на противоположностите дали са свързани помежду си или са свободни.
Изводът, е че точно диалектиката и Тетралектиката имат най-много общо с съществуването, развитието и управлението на света, който се изгражда, развива и управлява от противоположностите. Това означава, че диалектиката, която се основа на две противоположности и се придържа повече към противоречивата борба между тях като пренебрегва равновесието е вярна, но само на половината, което я прави непълна. От друга страна източната мистична философия и някой течения на запад отричат противоречивата борба и приемат само равновесието, с което не само са половинчати, но са и не верни поради мистиката в тях. Тетралектиката като продължение на диалектиката основаваща се не на две, а на четири противоположности и признаваща равнозначност както на противоречивата, така и на равновесната система /защото ги има навсякъде в природата/става пълна и се превръща във всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Тетралектиката е и вярна, защото нейните системи са извлечени от обективното научно познание и доказани чрез него, а не са религиозни догми и мистични прозрения.
Тетралектиката няма такава логика, която описваш, защото това си е само твоя логика. Тетралектиката се основава на четири противоположности, от които две са антипротивоположности, което означава, че анти означава не само противоположно, но и противоположно на противоположностите. Това е възможност диалектичните противоположности да се удвоят /4/, което означава не логиката, която си приписал на Тетралектиката, а означава 4 противоположности с четири противоположни свойства, което съм обяснил на много места в изложенията си. Така че окталектика не може да се получи, защото трябва да има 8 различни противоположни свойства едно на друго, а не само осем противоположности. Защото тетралектичните противоположности са четири не само по количество, но и по качество, а твоята логика ги приема само по количество. Ето защо крайният и истински извод, е че противоположностите не могат да бъдат по-малко от две и повече от четири. Затова краткото определение на Тетралектиката гласи: Всичко е противоположности, които се раздвоят, за да се удвоят, което го има обективно и субективно на всякаде около нас и вътре в нас и има леснодостъпно доказателство, което съм направил обширно в книгата "Тетралектика на природата". За да бъде дискусията правомерна трябва да посочиш онова нещо в изложението, което е невярно поради не логичност и не обективност, а не цялостно отричане, защото повече от отговорите, които ти дадох ги има в 150 постинга на блога ми и няма смисъл постоянно да ги повтарям. В противен случай, за да ти отговарям ще трябва да напиша още няколко книги за Тетралектиката, за което не разполагам с такова време. Поздрав!!!

Точно това е Тетралектиката, не само единна всеобща система, която може да обясни всичко, но и причина за съществуването, развитието и управлението на света. Тетралектиката е обобщена единна проста система, която е във всичко, изведена от всичко, доказана чрез всичко и може да бъде приложена за доказване обяснение на същността на всичкото и мн. др. работи за всичкото.
Трудността и причината не е във Всеобщият тетралектичен закон. Той е единствен и не толкова сложен, но по-сложен от диалектиката. Така че за трудността причината е друга. Трудно е, защото всичкото е много и то безкрайно много, а това означава, че трябва да имаме огромно познание, с което като приложим Тетралектиката, за да можем да обясняваме всичко. Разликата е само в това, че дори и да знаем много, без Тетралектиката не може да обясняваме всички неща. За да се стигне до Тетралектиката материалната еволюция е трябвало да измине 15 милиарда години, а цивилизацията ни 15 хиляди години развитие. Най-голямата трудност е дългия път на еволюцията необходим за раждане на разума, за развитие и натрупване на познание, необходимо за разкриването на Всеобщият материален закон на еволюцията. Това което искаш да бъде е само във възможностите на магическата пръчка, която се използва от мистиката и религията за мигновено създаване на всичко и лесно обяснение на всичко, но и магическата пръчка не може всичко, защото не може да намери доказателства за това, което прави. За това Тетралектиката е най-важен етап на познанието, защото Всеобщият закон е само един, но може да се приложи за обяснение на всички неща. Това е голямата възможност, че вече имаме в ръцете си единен законов принцип, с който да доказваме и обясняваме нещата, за да намаляваме действието на случайността за сметка на участие на разума в закономерните процеси, с което ще отстрани относително участие на пробата и грешката при еволюцията на материята. Защото до сега всичко се е развивало чрез пробата и грешката, всеобщ аксиоматичен законов принцип. Така че с Тетралектиката се открива възможност за разкриване, доказване, обясняване и разбиране на нещата без да се заблуждаваме, която възможност не сме имали до сега. Поздрав!!!

Благодаря, но много ли ще бъде да попитам следното.И тетралектиката да ми отговори с думи прости и човешки.Защо се раждаме, като ще умрем?Ще кажеш, за да се раздвояваме, за да се удвояваме.Но...какъв е смисъла за нас лично?От нашето духовно развитие какво остава след смъртта?Ще кажеш - остава за поколенията.Но какво става с нашата най-съкровена същност - нашата велика индивидуалност.Просто кръговрат ли е, що е...??? За смисъла питам, този дето го търсим, от как сме станали човеци.

Щом съществуваме и се развиваме не може да е безсмислено. Съществуване без развитие е безсмислено, а развити без съществуване е невъзможно. Отвори 3 страничка в блога ми и там ще намериш задоволителен отговор за смисъла и безсмъртието, защото нищо не се губи безвъзвратно в този свят. Енергията не се губи като се превръща в друг вид, а информацията не се губи като запазва първоначалния си вид. Енергията и информацията са основни атрибути на материята. Поздрав!!!

Разпечатах всичко, ще чета при първа възможност, ще разсъждавам и осмислям.И тогава, може би, ще имам някакво мнение.

Четох, подчертавах, при това с желание и с добронамерност към написанато.Без желание да споря.Простичко да разбера.Много нещо си написал и най-ярко се открояват следните моменти от написаното:
Тетралектиката след като предлага хипотетичната нишковидна електромагнитна структура на първичната материална организация, наречена вакуум, която е изградена от първичната материална субстанция/частиците на времето/, която има уникални възможности. Безсмъртието на субстанцията/времето/ предполага неунищожимост и несътворимост, а първичната вакуумна материална организация вече е унищожима /смъртна/ пространствена структура, но с потенциал за развитие. Понеже вакуумните електромагнитни нишки като най-финна материална структура изпълват безкрайността на пространството, то е логично да могат да записват всяка информация във всяка частица от времето и от всяко кътче на пространството. Възможностите на една безкрайна нишка са безкрайни, а като имаме предвид, че броя на вакуумните нишки е безкраен, то възможността за снемане, записване и запазване на информацията е неограничен. Частиците на вакуума влизат в структурата на всичко съществуващо и развиващо се, а същевременно сме потопени във вакуумния безкраен океан, което изглежда улеснява снемането, записване и запазването на информацията във всеки миг на вечността на времето и безкрайността на пространството.

Това е надеждата, според мен.Щом сме потопени и сме участници в този грандиозен информационен процес, значи сме част от нещо велико, значи и ние сме велики.Значи смисъл има.

Друг силен момент:Смисълът за свободата на човекът се състои във възможността той сам да налага диктатура над себе си.
Смисълът на съществуването се състои в диктатурата на относителното равновесие, което позволява да има структури и форми, а смисълът на относителното развитие е развалянето им.

Това го премам напълно, тъй като го чувствам.Стремежът ни към равновесие е наистина огромен и той е защото сме много противоречиви.Човек все се стреми към каквото няма.Като е неспокоен иска спокойствие, постигне ли го - иска пък неспокойствие.А това за свободата и диктатурата наистина, следва да призная е вярно.Каква по-голяма свобода от това сам да си наложиш диктатура, в името на някаква цел?
Друг важен момент:Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността, за да може материята вечно да съществува и безкрайно да се развива в което е същността на смисъла да върви към съвършенството, но никога да не го достигне.

Явно развитието му е майката.За съвършенството също го разбрах - най-вероятно, веднъж постигайки го вече няма да има смисъл да се развиваме.Няма да има причина за движение.Изключение би бил само съвършеният хаос, но той пък е несъвместим с всякаква форма и структура, а ние не можем да съществуваме без тях.
За мистики и религии няма смисъл да говорим.То е ясно, че след като сме тръгнали по пътя на науката, няма връщане назад.

Правилно ли съм схванала нещата?

Издигнала си се много над правилното, защото си разбрала истината за Тетралектиката. Много трудно човешкия мозък работи с безкрайното, вечното, съвършеното, относително, абсолютно, хаос, ред, смисъл, свобода, диктатура и мн. др., като прибавим и 4 противоположности виновни простото в света да е усложнено в безкрайността на разнообразието на структурите и формите на материята, а човешкия мозък е прашинка в безкрайната вечност, но осъзната прашинка принудена от трудностите да намира правилните решения. Великото на тая осъзната прашинка, е че е призвана да разгадае най-великите тайни на съществуването, развитието и управлението на света като вкара под относителната черупка на черепа, безкрайността, вечността, съвършеното и абсолютното, не само да разбере тяхната закономерна същност, но и да върви към нея. Приемай винаги нещата, за да се замислиш над тях и да ги отхвърлиш като неистина или ги приемеш за истина. Поздрав!!!

Тетралектиката е събрала миговете на хората и е намерила връзката между тях, за да превърне тая връзка в единен мироглед на съществуването, развитието и управлението на света, което ще обедини човечеството. Поздрав!!!

Светът добре си изпълнява функциите, защото нищо не може да бъде изхвърлено от него и нищо не може да бъде прибавено отвън в него. Затова всичко е вътре в света и всичко е вярно, защото няма друг свят, който може да бъде безкраен в пространството и вечен във времето. А светът е тетралектичен, за да съществува и се развива и разума да разкрие и разбере същността на това съществуване и развитие. Поздрав!!!

Тетралектиката винаги ще поглежда назад и винаги ще върви напред, защото е навсякъде и затова винаги ще има работа за нея. Това е смисъла тя като всеобщ закон да не се превърне в причина за край на познанието. Защото назад има прекалено много тетралектично съществуване и развитие, което трябва да разкрием, да разберем и да го приложим в тетралектичното си развитие напред, за което Тетралектиката само ще ни посочи правилния път, а ние ще разкриваме подробностите, които ще бъдат нови за нас. Така "баба" Тетралектика няма да остарява, защото няма да се променя, ще си остава същата в безкрайността на развитието с възможност за безкрайно разнообразие на структурите и формите на материята. Поздрав!!!

Лао Ддзъ е казал "Съвършеният квадрат няма ъгли". Затова ние вървейки към съвършенството ще вървим вечно към най-съвършената форма кълбото. Всяка епоха от своето невежество предлага и своите истини. Цивилизацията ни извървя дългия път на невежеството при обяснение на света, за да роди науката, която не само предлага своите закономерни истини при обяснението на света, а ги открива, доказва и използва. Затова на дъното на незнанието не лежат забравени, а лежат неоткрити истини, които нашата епоха е призвана да разкрие и да намери истинското обяснение за съществуването, развитието и управлението на света. Поздрав!!!

От гледна точка на тетралектиката?

По принцип пред всяко знание стои незнанието, невежеството, а феноменът на предзнанието е обективен и субективен. Обективният феномен е съществуването и развитието на обективната неразумна материя, която ражда субективния фактор - разума, който става предпоставка за
знание и познание. Затова, ако нямаше съществуването на материята, нямаше да има, какво да познаваме и нямаше кой да знае. Поздрав!!!

само дето ми звучи малко като квадратурата на кръга. Претенцията за систематичност на света по аналогия със систематичността на ума си е направо наивна. Подобна тетрична философия е неприложима към понятия като добро и зло, които са свързани изключително с волята, със субективните решения, които стоят в основата на всеки морален избор, а волята, сама по себе си ,като такава, както е казал един велик систематик /Хегел/ е източник както на доброто, така и на злото, т.е. тя е автократичен принцип на екзистенцията, ирационален феномен, който също не може да севпише в логиката на тази тетрична философия, защото няма "противоположност", тя е принцип на автономия, сиреч независимост. Впрочем не са противоположности и мъжкото и женското, както и лявото и дясното мозъчно полукълбо,или посоките на света - север и юг. Есенциализмът отдавна е преодолян не само теоретично от деконструкцията, поструктурализма и социалния конструктивизъм /все философски методи, апропо/ , но даже и емпирично от биотехнологиите.
На този фон синергетиката е за предпочитане.Или както казва един австрийски логически позитивист, следвайки един велик английски скептик: "От това, че много пъти сме наблюдавали изгрева на слънцето, не следва с абсолютна необходимост, че утре то непременно пак ще изгрее". Та така и с "противоположностите" - от това, че сме наблюдавали много "семейни" мъже и жени, не следва с абсолютна необходимост, че "семейство" се получава само от мъж и жена, както потвърждават теориите на т.нар. политики на признанието и борбите за идентичност като феминисткия поструктурализъм и егалитаризма.
Което не пречи да гласувам с удоволствие за блога ти, защото понякога е хубаво и разнообразяващо да срещнеш една по-абстрактна мисъл в пространство, наситено предимно от злободневни емоции и коментари, поетични откровения и писателски упражнения, от които не са изключение и моите собствени.
Интересно ми е само, кой е "изобретателят" на тая тетрична философия и нейното име?