Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2011 00:28 - Тералектика и частиците на вакуума
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 4294 Коментари: 12 Гласове:
15

Последна промяна: 10.01.2012 23:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         В двете статии „Тетралектика, материя и дух” стигнахме до хипотезата за Идеалната материална точка, която олицетворява същността на Материалната субстанция като сплав от неразумна идеалност и неразумна материалност. Неразумната идеалност е възможна за Идеалната материална точка, ако е неделима по-нататък Материална субстанция, но  с възможност за съществуване и развитие без външна разумна намеса като е несътворима и неунищожима най-простта точковдна, безформена материя.

За да може реално да съществува и да съдържа потенциал за развитие, Идеалната материална точка притежава такива иманентни, материални тетралектични качества като четири /4/ свойства (маса, спин Ѕ ,елементарен електрчен заряд 1 и елементарен магнитен заряд /монополът на Дирак/), които качества определят съществуването на неразумната материалност. За да може пък да протича необходимото взаимодействие, Идеалната материална точка трябва да има свой антипод или проточастицата да приежава огледален двойник – античастица, подчиняващи се на Антисиметрията. От тази простота, съществуваща само като качествено различие между частицата и античастицата, развитието върви към раждане на структурите и формите на материята. Така от първичната безформена и безсмъртна материя без количествено различие, само с качествено различие между частиците и античастиците, се раждат новите вторични структури и форми с определено време на живот. След което се ражда различието като промяна на формата и количеството, определени от останалите видове симетрия. Така че диалектичния законо за количествената промяна е вторичен продукт на Материалната субстанция, но като закон на симетрията се определя от стоящата след Антисиметрията трета по ред Преходна симетрия по посока към намаляване на симетрията. Така от различие на качеството без количествена промяна се прави преход към качественото различие между противоположностите определено от количествената промяна и промяна на формата.

За да стане по-ясно, защо Матералната субстанция не притежава разум като сплав от идеалност и материалност, ще я съпоставим с определението за разум, който е сплав от идеалните /субективни/ и материалните /обективни/качества на човешкия мозък:

Разум – информация /памет/, чувство, въображение /фантазия/ и логична мисъл: аналитична и синтетична като физическо и функционално единство на човешкия мозък.

От дефиницията за разум се вижда, че Идеалната материална точка или Материалната субстанция притежава само информация като физически потенциални тетралектични свойства за съществуване, развитие и управление на света. При притежаване само на информацията и липсата при това субстанционално ниво на другите атрибути за разумност: чувство, фантазия и логично мислене, може да направим извода, че Материалната субстанция е неразумна. В заключение ще кажем, че информацията не е разум, а е само необходмия основен атрибут на разума, който винаги е обвързан с материята, от което следва, че няма информация без материя, както няма и материя без информация. Затова няма само  чиста информация, както няма само чиста материя. Така че, когато очистим информацията от материята тя ще се превърне в нищо, а когато очистим материята от информацията тя също ще се превърне в нищо. Право на съществуване и развитие има вечната неразделима сплав между материя и информация, което е сплав между материално и идеално, където информацията играе ролята на идеалното, а материята определя материалното.

Еквивалентността на масата на частицата и аничастицата определя целостта на системата и реалното съществуване на нещата. Спинът Ѕ е възможност за съществуване и движение на две субстанционални частици антиподи определени от Антисиметрията. Електричният заряд определя взаимодействието, а магнтния заряд опрделя енергийната връзка.

Двете противоположни проточастици /частица и античастица/ притежаващи необходимите първични материални свойства са с име Бегетрон /Бˉ/ и Антибегетрон /Б+/, дадено от автора на „Тетралектика на природата” – в името на България. Електричният заряд определя корпускулярните свойства, а магнитния заряд вълновите свойства на двете частици, идеални материални точки или протоматерията /Субстанцията/. Всички тези свойства не само ги има като червена нишка в етапите на съществуването, развитието и управлението на света, но се явяват и необходимия минимум за съществуване, развитието и управлението на света, както е необходим минимум от 2 броя проточастици, за дасъществува и се развива света. Дуализмът на вълната и частицата в квантовата механика теоретично е открит от Луи дьо Бройл, описан с математическо уравнение и доказан практически от физиците – е характерен за цялата материя.

Първата причина за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка е съдържание на нейната безструктурна същност, което описахме в по-предната статия като микропричина. Другата причина за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка е безкрайния брой на субстанционалните частици и античастици – Идеални материални точки изпълващи празното пространство. По тази причина никой не може да сътвори безкраен брой от нещо и никой не може да унищожи безкраиния брой на нещо. И в двата случая процесът ще бъде незавършен и ще продължава вечно, което е мегапричината за несътворимост и неунищожимост на Материалната субстанця.

Микропричната ограничава възможнстта за абсолютно разрушение и за абсолютно сътворение на света като утвърждава абсолютността на съществуването и начало на развитието започващо от най-простото нещо, което изключва Бог, творец и унищожител на света. Мегапричината е предпоставка за абсолютността на развитието и неизчерпаемост на материята, което също изключва Бог.

Принципно се появява необходимост и от микропричината и от мегапричината за несътворимост и неунищожимост на Идеалната материална точка, за да може света да съществува смислено, да се развива смислено и да бъде закономерно самоуправляем като има начало на развитието, но  да няма край на развитието. Фактически светът може да съществува само по описания начин, за да бъдат законите инвариантни, а познанието за тях възможно и единно за целия Космос, до който извод е стигнала и науката.

Между двете причини остава макропричината за сътворимост и унищожимост на относителната смъртна вторична морфологична материя, което е единствената възможност света обективно да съществува и се развива като структурни материални системи с определена реална обективна действителност. Така потенциала определен от свойствата на Материалната субстанция може да сътворява чрез собственото си еволюционно развитие и да унищожава сътвореното чрез инволюция, за което не е необходим разум. Това е възможност както за прогресивно развитие и раждане на новото, така и за регресивно връщане назад, което са принципи на сътворението, раждането и разрушението, смъртта. Това обяснява съществуване на доброто и злото в света без намесата на богове и демони. Смъртта пък става възможна за всички материални структури и форми, което е прнцип на разрушението и е невъзможна само за Материалната субстанция.

Начало на сътворяването или началото на всички начала е взаимодействието по необходимост между субстанционалните безруктурни частици и античастици, за да се получат първичните материални структури. Понеже всичко е тетралектично, взаимодействието е възможно поради закономерните потенциални тетралектични свойства на частиците и античастиците на протоматерията и случайността на тяхната среща, за да се получи вторична, обективна структурна и морфологична материя от безсруктурната, безформена протоматерия. Закономерността определя реда необходим за съществуването на целостта на всяка структурна система, а случайността внася безредие необходимо за разпада на организираната цялост на структурите и формите на материалните системи. Така закономерността се явява като ограничение на развитието, за да съществува целостта на материалните структурни системи, а случайността като атрибут на развитието чрез разрушение подготвя структурите за преобразуване и постигане на ново качество. Затова закономерност и случайност са двете взаимосвързани противополажности, а не необходимост и случайност както ги определя до сега философията. Защото необходимостта е задължителна както при закомерността, така и при случайността, така и при разрушението и образуването на новите структури и форми на материята, навсякъде където има противоположности, което е прозрял отдавна древногръцкия филосов Левкип, че „Всичко се извършва по необходимост”. Така че закономерност и случайност са двете противоположности производни на основните противоположни тетралектични системи: равновесна и противоречива.

Закономерността ограничава свободата на протвоположностите, за да съществува целостта на структурите и формите на материята и света има възможност да съществува, а случайността ограничава, разкъсва връзката между противоположностите, за да може чрез тяхната свобода да се развиват структурите и формите на материята, което е възможност за развитие на света. И в двата случай противоположностите заемат противоположна позиция като взаимно се ограничават, което ги прави относителни и което е причина светът да съществува, да се  развива, самоуправлява и да е относителен. Главната причина за относителността на света е диалектичното раздвояване и тетралектичното удвояване на всички противоположности, което е основния принцип на Тетралектиката.

При взаимодействието на точковидната електроотрицателна проточастица Бегетрон /Бˉ/, с пртивоположната античастица – Антибегетрон /Б+/ се стига до унищожаването на противоположните електрични заряди, еднаквата маса, противоположните посоки на спиновото въртене Ѕ , противоположните елементарни магнитни полюси като се получават най-занулените структури: частиците на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/ или първичното материално, относително едномерното геометрично пространство.

Така занулената структура на вакуумоните им отрежда място в нулевата група на първи период на Периодичната таблица на елементарните частици /ПТЕЧ/ и съответния периодичен закон /ПЗЕЧ/, което е аналогично на отсечката в Перодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/ и съответния закон /ПГЗЕФ/, на хелия от Периодичната химична таблица /ПХТ/ и съответния закон /ПХЗ/ и на етана от Периодичната таблица на органичнте химични съединения /ПТХОС/ и съответния закон /ПЗОХС/. Всички тези периодични таблици /ПГТЕФ, ПТЕЧ и ПТОХС/ ги има в книгата „Тетралектика на природата” –  построени и предложени от автора на книгата.

Друго много важно нещо, което може да извлечем и констанстираме от предложеното по-горе положение, е че може да се проследи и докаже, защо съществува аналогията. Така че от предложените периодични закони се вижда, че периодичността е отражение на първичния периодичен закон, което подчертава, че отражението предизвиква аналогията.

Щом получихме частиците на вакуума, то от тях може да се построи неговата структура, а най-подходящо ще е името им Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. Съкратеното им записване е с българската буква /В/, първа в думата Вакуумон.

Взаимодействието между два точковидни електрични заряда е възможно и разрешено от електродинамиката. От електродинамиката се знае, че елекричните сили се проявяват при неподвижни електрични заряди, а магнитните при движение на електричните заряди.Така че при въртенето на ляво на отрицателния Бегетрон /Б/, се появява положителен магнитен заряд /полюс/, а при въртенето на дясно на положителния Бегетрон /Б+/, се появява отрицателен магнитен заряд /полюс/. При получаване на Вакуумона и Антивакуумона, по подобие на атома, единия електрчен заряд е център, а другия се върти около него и от двете точковидни частици се получават възможните две нови структури – частиците на вакуума. Възможните комбинации са само две. При Вакуумона център е отрицателния Бегетрон, около който обикаля положителния Антибегетрон, а при Антивакуумона е обратно. Така се унищожават елементарните магнитни полюси, но не се унищожават магнитните свойства, а се получават магнитни диполи с S и N полюси, при които стават действени лоренцовите магнитни сили. Фактически унищожаването на елементарните магнитни заряди – за разлика от унищожението на другите параметри – при взаимодействието на частиците и античастиците на Материалната субстанция е раждане на магнита с неразделими полюси.

Така получените неразделими магнитни полюси могат да бъдат разделени само при разпадането на Вакуумона и Антивакуумона, за да се получи отново Идеалната материална електромагнитна точка, която вече има елементарен магнитен заряд – монополът на Дирак. Това обяснява невъзможността за откриване монополът на Дирак, който го е описал с красива математическа формулировка, която съдържа истината за неговото съществуване. Така, че този магнитен монопол съществува само там в началото на материалната еволюция, а ние сме все още далеч от емпириката на това начало, за да го наблюдаваме.

Получхме нулевите частици на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/, от които можем и трябва да постром структурата на вакуума съобразно неговите качествени характерстики достигнати от науката, за да утвърдим верността на хипотезата за Идеалната материална точка, верността на Тетралектиката и същността на вакуума.

Вакуумонът и Анивакуумона са частици магнитни диполи с еднаква маса, с нула електричен заряд и нулеви спин като се припокриват, по подобие на фотоните, но се различават по предпочитание на посоката от магтния дипол и така се подчиняват на Антисиметрията. От тях трябва да построим такава структура на вакуума, че тя да бъде нещо като нищо, което е негововото основно качество и което на пръв поглед изглежда невъзможно. Затова закономерното и логично построяване на такава структура на вакуума ще предложим в следващата статия, с което ще покажем, че е възможно все пак да съществува такава структура –  нещо като нищо. Тази структура на вакуума ще отразява неговите открити от науката свойства и ще ни предостави възможност за разгадаване на същността му, която е най-голямата загадка от древността до днес.

Основната роля за построяването на структурата на вакуума ще продължава да изпълнява симетрията и то Антисиметрията. Затова голяма истина за симетрията свързана с вакуума, се съдържа в казаното от Р. Подолни като встъплене в книгата му „Нещо, наречено нищо”:„Следователно голяма част от законите, които управляват нашия свят, се диктуват в крайна сметка от това, което се нарича симетрии на вакуума”. Да припомним и прозрението на В. Келер:„Изследванията на симетрията на елементарните частици довежда до мисълта за всеобща симетрия, съществуваща в природата”. Да не забравяме че Тетралектката е Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването, развитието и управлението на света. И към всичките тези истини за симетрията може да прибавим и прозрението на нашия фантаст Н. Кесаровски, че „... явленията се управляват от природните закони, а природните закони се управляват от симетрията”. Известният физик С. Уайнбърг обобщава истината за симетрията стояща над природните закони: „Простотата на природата много често се проявява чрез принципите на симетрия, чрез симетрия на природните закони”. Принципите на симетрия:”... са много важни, защото диктуват формата на природните закони”. Не само хубави думи за симетрията, но и истински. Затова не е случайно, че Тетралектика на природата е Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон. Този Всеобщ закон е разкрит след установяване същността на основните шест вида симетрия, с което многобройните видове симетрия във всички области на познанието и обективния свят са сведени само до 6 вида. Понеже Тетралектиката е всеобщ закон, то тетралектичните принципи ще определят и управляват нещата както в началото на материалната еволюция, така и в безкрайното еволюционно развитие на материята. Защото Всеобщия тетралектичен закон също е двойствен, едновременно е относителен и абсолютен. Той е относителен, защото е най-абстрактния, субективен закон и абсолютен, защото се проявява и управлява безкрайното еволюционно развитие на материята. Затова като използваме простотата на тетралектичния принцип, който се подчинява и се управлява от простотата и всеобхватността на симетрията, ще имаме възможността да построим най-загадачната структура – структурата на вакуума, което ще предложим в следващата статия.




Гласувай:
15



1. gmihov - Има!
18.12.2011 08:09
Има вакуум, но няма и не може да има частици на вакуум. Няма празен вакуум, но частиците, които са в него не са частици на вакуума и вакуумът няма никакво взаимодействие с тях и те с него. Взаимодействие има само между частиците, но без движението не може и го има. Само движението осигурява взаимодействие между частиците и то е единственият творец и рушител на всичко във Всемира. Друг творец няма и не може да има.
Наличието на частици и античастици е заблуда, която води до дуализъм, до две всеобщи същности. Има само една всеобща същност от която и в която произтича всичко, което реално го има във Всемира. Има само един Бог и втори такъв няма и не може да има.
цитирай
2. yotovava - че няма информация без материя, както няма и материя без информация
18.12.2011 12:36
Екзюпери го е казал много поетично - Само когато духът дъхне върху глината, може да сътвори човека.

Това е Божията искра, вселенската мъдрост.
цитирай
3. begetron426 - Re: 1. gmihov
21.12.2011 16:34
Науката отдавна предполага и дори разкрива истината, че протона има структура, което е довело до предположението за структура на елеменарните частици и вакуумът. В статията никъде не говоря за празен вакуум, а говоря за празно пространство и възможността вакуумът да е нещо като нищо, или ако са занулени така неговите свойства, че да бъде най-близо до нищото, празното пространства. Вакуумът изпълва абсолютното празно пространство, но не го унищожава, а си въздействат като вакуума прави абсолюното празно пространство относително, а абсолютното празно пространство прави вакуумът абсолютен като му предоставя безкрайна празнина, която той изпълва. Съществуващият свят: на елементарните частици, на атомите /химичиския свят/, на биологическия свят и на разумния свят е потопен във вакуума. Щом вакуума е нещо и то много важно нещо, то той трябва да има структура, а щом има структура, която е логично да бъде изградена от по-елементарни тухлички, частици, които съм описал. В противен случай абсолютното празно пространство ще си остане празно и вакуумът няма да го има. Защото в една абсолютна празнина не може да има друга празнина или в една дупка не може да има друга дупка, а нещо друго, което не е дупка и което може да я запълни и в това друго нещо вече може да има друга дупка. Така че вакуума не е празен, а е потопен целия свят в него и протичат взаймодействия с него. Науката е открила, че много силни електромагнитни и гравитационни полета водят до флуктуация на вакуума и той ражда виртуални частици.
Науката също е открла, че съществуват частици и античастици и то много отдавна.
Също така си противоречиш, че един път приемаш движенето за творец, втори път общата същност и трети път Бог, без да ги обясняваш. Кое е вярно? Поздрав!!!
цитирай
4. gmihov - Begetron426
22.12.2011 08:46
Че елементарните частици имат структури не е чудо, както ,че имат маса и скорост.Но! Вакумат е пълен с частици, включително и с звезни системи, но самият той няма и не може да има структури, защото няма маса, а има само измерения.
Обсолютният вакуум и пространството са едно и също нещо. Това, което Вие вземате , като вакуум е пространство в което има по малка концентрация на материя и движение, при наличните в него структури на материята от колкото в пространството извън това пространство. При тази реалност, която я има навред в природата имаме не засмукване от вакума, а нахлуване на матеиря, на структури на материята в пространства с по малка концентрация на материя и движение.
Интерпретирането на структури на материята в пространството/ в относителния вакуум/, като структури на на вакуума/ пространството/ е погрешно и не отговаря на реалтостите във Всемира.
Има само частици. Античастици няма. Има частици, които не са съвместими с други частици, както накои живи организми с отровите от други живи организми.
Не си противореча. Пространството, материята, движенито са отделни характеристики на всеобщата базава същност на Всемира, въпреки, че са недерими едно от друго, както обема, масата и движението, което има нашето тяло и го характепризират акто жив организъм.
цитирай
5. begetron426 - Re: 4. gmihov
24.12.2011 01:28
След като вакуума изпълва абсолютото празно пространство нормално е всичко да е потопено във вакуума, но това са структури и форми на материята или това вече е геометрично матерално пространство – каквото е и самият вакуум – което е различно от Абсолютно празно пространство, а не едно и също. Абсолютното празно простраство е еднородна празнина, което позволява да бъде изпълнена от еднородния вакуум, а вакуума се изпълва с нееднордното геометрично пространство на материалните структури и форми. Затова А. Айнщайн е казал че вакуума е континиум с физчески свойства и структура, а физиците теоретично са доказали, че вакуума е най-плътна материя10 на 95 степен гр./см3, което показва, че вакуума е най-концентрирана материя, а не най-разредена. Точно поради тази огромна плътност, която съдържа най-големият енергиен поенциал, вакуумната структура е със занулени всички парамтри, за да не пречи на потопената в него материя от обективни струкури и форми. Затова той е нещо като нищо. Аналогично е положението при Абсолютното празно пространство, в което е потопен вукуумът. Защото, ако не е така, няма да има място за вакуума, както няма да има място във вакуумът за структурите и формите на материята, ако той не е занулен.
При взаимодействието между частиците част от масата отива в енергиинйния потенциал на връзката между тях, а при вакуума в тази връзка е включена цялата маса което прави вакуума нещо като нищо. Аналогично са занулени фотоните, които нямат маса в покой. При разпадане на връзката се отделя еквивалентна енергия, което се нарича дефект на масата. Същите превръщания стават при ядрените процеси. При вкуума са занулени всички свойства притежавани от частиците, които го изграждат: маса, електричен заряд, магнитен заряд и спин 1/2, което позволява светът да съществува и се развива като е потопен в него. Защото, ако тази връзка е лабилна, тя постоянно ще се разпада и ще отделя огромна енергия като дефект на масата, която ще разрушава всичко потопено в него. Затова колкото е по здрава връзката, толкова е по-занулена и по-неразрушима.
Така че вакуума има струкура и измерение, защото той е едномерно геометрично пространство, а едномерното геометрично пространство вече има структура.
1.Как установи, че вакуума и абсолютното празно пространство са едно и също като Абсолютното празно пространсво няма съдържание, а вакуума има съдържание.
2.Как установи, че вакуума няма маса и структура, когато науката постановява обратното.
3.Как установи, че има само частици, а няма античастици, които Дирак е предсказал теоретично, а първата античастица, позитронът /антиелектронът/ е окрит през 1932 год., след което са открити реално съществуващи антидвойници на всички елементарни частици.
Как да ти се вярва, че това което си казал съдържа истината, когато ти отричаш откритията на науката и си ги итерпретираш по собствено усмотрение. Науката работи с логика и доказателство, а не интелигиблено.
Как да ти повярвам, че предложената от теб базова същнаст на Всемира е вярна, когато само казваш, но нямаш логични изводи и доказателства за казаното.
В блога си съм, публикувал и Периодична таблица на елементарните частици, която е търсена от физиците и не е открита. В тази таблица влизат всички основни елементарни частици и античастици открити от науката като само няколко са хипотетични, а ти отричаш съществуването на античастиците.
В следващата статия съм предложил и структурен модел на вакуума, кажи кое е невярното или неъзможно в него и ще дискутираме по същество, а не с празнословие и неточни данни. Поздрав!!!
цитирай
6. gmihov - Begetron426
29.12.2011 09:58
Темата по която дискутираме е една от най обемистите теми в обективното човешко познание, свързана със същността на Всемира и всичко в него и не само с обективното познание, но и с реилигията, на базата на вярата в много или в един Бог.
Милиони , учени и лаици от хилядолетия и до днес на сцената на науката и религията дискутират по тази тема и до сега никой не я изчерпил.
Двамата с Вас в нашета дискусия разглеждаме едни и същи реалности от различни позиции. Тези реалности са толкова много, колкото реалности, като форми и структури има във Всемира.
Примерно двамата с Вас разглеждаме едно човешко тяло, като жива преходна форма и структура на земята и във Всемира. Разглеждаме я от две различни позиции. Вие я разглеждате от страта на лицето,аз от гърба. Виждаме различни неща и правим различни изводи.
Вие гледате вакуума, като конкретна реалност, без да се интересувате от неговия произход, от това , което го обуславя за да го има. Аз се интересувам и го гледам на базата на неговия произход.
Вие разглеждате конкретни реалности, като частици и античастици , на базата ,че при сблъсъка им те взаимно се разрушават, като отровите в човешкия организъм, при контакта им със жизнено важни структури, без които жинота е несъвместим.
Аз разглеждам произхода на тези частици, като продукт, като форми и структури на една и също същност. От Вашата позиция и Вашата логика има много резлични видове материя. От моята позициия има само една материя и безброй структури, съвместими и не съвместими.
Вие разглеждате плътността на вакуума, на базата на математически изчисления, аз на базата на конкретните реалности,които ни заобикалят.
За Вас вакуума е най плътната материя в която телата се движат без всякакво съпротивление.
За мен движението на телата в живак е по трудно от колкото във водата. Във водата по трудно от колкото във въздуха, във въздуха по трудно от колкото в открития космос където материята не е във формата на молекули и атоми, а в
цитирай
7. begetron426 - Re: 6. gmihov
29.12.2011 23:52
Темата, която дискутираме не само е обемистта, но тя е всеобхващаща. Щом е свързана със същността на Всемира и обективното познание за него, тя предполага и налага обективната материалистична истина за реалното съществуване, развитие и управление на света, което науката открива и доказва. Мистиката и религията хилядолетия вземат също участие в дискусията като властоимащи приемат и налагат с огън и меч субективизма на догма за реалност на иреалното, което искат да приемем безрезервно, само с вяра. Така мистиката и религията не са се развили или променяли хилядолетия и до момента не са успели да развият или да променят света, за да стане той по-добър.
Да милиони учени и философи взмат участие в дискусията от древността до днес, но темата си остава актуална. Но в днешно време науката е натрупала необходимия емпиричен материал, който предоставя възможност за намиране на алтернативно решение и определяне на истината за същността на съществуането, развитието и управлението на света.
Когато се разглежда същността на една и съща реалност от различни позиции, логично е да има две гледни точки, но също така е логично едната гледна точка да е вярна, а другата невярна. За да се достигне вярното решение е задължително същността на реалността да се определи от всички страни, а не едностранчиво. Аз да разглеждам лицето, а ти гърба. Защото аз няма да знам, че тази реалност има гръб, а ти няма да знаеш, че тя има лице. Така че и двамата няма да можем, да определим същноста на реалността. Така са постъпвали философите до сега, и затова не са успели да разкрият истината за реалната същност на света. За да стигнем и определим тази истина трябва да се опрем на обективното научно познание или на естествознанието, за което е необходимо обединение на философията и естествознанието. Това обединение е направено от Тетралектиката. То означава, че философските изводи трябва да са извлечени от обективното познание за обективния свят, достигнато от науката. Така философията се очиства от ненужния субективизъм и става доказателствена обективна наука.
Да вакуума го разглеждам като конкретна реалност, защото в противен случай той става нереален. Не само разглеждам вакуума като физична реалност, което е направила науката, но главното, което правя е определението на неговия произход като моделирам неговата сруктура от Материалната субстанция или Идеалната материална точка. Така че погрешно ме обвиняаш, че не обръщам внимание на произхода на вакуума, а ти който се занимаваш с произхода му, не казваш нищо за него. В двете ми статии за вакуума предлагам и разглеждам именно неговата структура и неговият произход от първичните елементарни, неделими и неразумни частици и античастици, което не противоречи на достигнатото научно познание.
Също така разглеждам не само произходът на елемнтарните частици и антчастици от единно начало, но и произходът на целия свят от това първично начало и не само като различни форми, а като еволюционни форми плод на развитието определящо разнообразието като различие от първичнат същност.
Няма много видове материя, а има само материя и антиматерия, наскоро потвърдено и опитно с получаване на антиатом или антиводород, а ти отричаш съществувнето на антиматерията.
Аз разглеждам плътността на вакуума не само математически изчислено, а главно като плътност на една субмикро реалност със занулени параметри. Защото всяка плътност подлежи на математическо изчисление. Ти даваш неподходящ пример от макрореалноста, защото примерите ти са от нашия химически макросвят, който е коренно различен от мкросвета, а от субмикросвета разликата е огромна.
Ето ти подходящ пример за обяснение на „рехавата” плътност на вакуума:
Частиците неутрино представители на микросвета преминават безпрепятствено през хиляди километра плътна оловна стена, без да усетят плътността на оловото защото те имат занулени параметри и изглежда игрят огромна роля в структурата на микросвета и затова макросвета е рехав за тях.
Без да се усетиш ти си стигнал до отговора, който ти давам като си дал примера за движението като си тръгнал от най-плътното твърдо агрегатно макросъстояние и вървиш към микросвета. Ако беше продължил към субмикросвета /вакуума/, щ стигнеш до движение без съпротивление въпреки неговата субмикро плътност. Затова колкото слизаме по-надолу по инволюционната стълба, толкова по микроскопична и занулена става материята, за да върви развитието от по-малкото, по-простото към по голямото и по-сложното и да не пречи на целостта на сложните структурни сстеми. Поздрав!!!
цитирай
8. gmihov - Begetron426
30.12.2011 02:35
Да започнем от това с което и двамата сме съгласни, че има едно общо начало от което всичко произхожда, което вярващите приемат, че това начало е Бог, а атеистите че е същността на Природата.
За мен това общо начало се характеризира :
1.Като вечност, която няма начало и край. Не се създава и не се унищожава. Към нея не може да се прибави нищо и не може да се отнеме нищо. Всичко е от нея, в нея и тя е във всичико, както го приема и вярата в един единствен Бог.
2.Като реалност, като същност това всеобщо неделимо начало има три независими една от друга характериситки като:
-Пространство с измерения, без вещева същност, измеримо само като обем и като нещо друго, без наличие на свойства и качества.
-Материя- вещева същност, измерима, като обем, ,на базата на своите пространствени размери и като маса , като количество материя, притежаваща инертност с която се противопоставя на всяко външно силово въздействие върху нея и инерция, като израз на произведение от маса и движение, измеримо , като път, съществуваща в безброй преходни структурни форми с пространствени и масови размери между две недостижими граници: нулата и безкрайността.
-Движение- творец и рушител, измеримо, като път и нищо друго самостоятелно, което не произхожда от пространството и материята, но го няма извън тях.
Само тази реалност, характеризираща се , като неделимо безначалие и безкрайност, като пространство- материя – движение е всеобщото Вечно начало. Всичко останало, като форма, структура, природен закон, явление , енергия, кила и пр. е продукт от тази всеобща същност и от нищо друго.
Добре ще е и Вие да ми съобщите Вашата характеристика на всеобщото начало от което произтича всичко за да съпоставим двете характеристики и се опитаме да видим, кое от тях отговоря на конкретните реалности и кое от това, което приемаме за реалност,наистина е реалност.
Вие, до колкото правилно или неправилно разбрах от Вашето твърдение приемате съществуването на материя и антиматерия,
цитирай
9. gmihov - продължение
30.12.2011 02:39
, не като две различи форми и структури на една и съща същност, а като две различни същности, което според мен води до дуализъм и противоречи на единното всеобщо начало на всичко във Всемира и води до наличието на два Бога, които взаимно са несъвместими.
Според мен има структури и форми на материята, които при сблъсък се разпадат, но няма два и повече вида материя.
Независимо от това, какви са формите на съществуване на материята, вещеви, полеви и пр. същността им е една и съща ,една и съща е и общата характеристиката на структурите и формите им ,включваща обем, маса и движение.


цитирай
10. begetron426 - Re: 8. и 9. gmihov
31.12.2011 02:50
Да имаме консенсус по единното начало, но точно оттук нататък настъпва интересното и вярното, защото трябва стъпка по стъпка да изясним неговите перманентни свойства, необходими за реалното му съществуване, развитие и управление на света, независимо как ще се нарича то. Точно това съм започнал да правя, като се възползвам от постиженията на реалнто обективно познание за реалната обективна действителност и логичното мислене: аналитично и синтетично. Мисля че всички останали пътища за търсене на истината за същността на съществуването, развитието и управлението на света ще бъдат неверни, и ако ми докажеш, че съществува и друг път за търсене на истината, можеш единствено с постигане на самата истина да докажеш, че твоя път е верен. Така че като вървя по пътя, който съм обявил за истински, аз трябва да обяснявам с посочените расъждения и изводи същността на съществуването, развиието и управлението на света, което обяснение да не противоречи на обективното научно познание, а да го развиват като се разкриват нови материални закони. Същото задължение трябва да важи и за теб.
1.Казаното от теб е вярно до там, където си приписал тези качества на Бог, с което анулираш доказателственото обяснение, без което не може да се постигне истината за същността на съществуването, развитието и управлението на света. Не можеш да правиш заключение така „...както го приема и вярата...”, защото така не стигаш до същоста на истината, а камо ли до нейното доказателство и обяснение.
2. Не е вярно, че като съществуват предложените от теб три всеобщи същности:пространсво, материя и движени са независими една от друга. Такава независимост на предложените от теб основни същности обрича света на несъществуване, защото няма да го има взаимодействието, контактът, привличането, отблъскването между тях, които също са всеобщи същности. Така че такива субективни всеобщи същности съществуват още много. Целта на научното познание е да определи съществуването, разитието и управлението на конкретната обективна материална реалност, което субективизмът на твоите три същности не може да направи особено като са независими една от друга. В съществуването развитието и управлението на света връзката между нещата е генетична.
Прострнство без измерение, без свойства, без вещева или по-правилно е без материална същност – защото вещевата същност започва от химическото състояние на материята – се нарича Абсолютно празно пространство, което само не съществува, защото ще е отрицание на всичко.
Материята която има структура, форма, измерение и свойства – не е само вещева – се нарича материално геометрчно пространство с три измерения, което е различно от Абсолютното празно пространство, което няма измерение. А материята съществува и като нулево пространство, което е Времето: неделима, неразумна, безструктурна същност с 4 тетралектични свойства: маса, спин ½ елементарен електричен и елементарен магнитен заряд. Така че Времето или частиците Бегетрон и Антибегетрон са тая единна първична същност съдържаща потенциал от свойства за еволюционно развитие, от която може да се построи съществуващия и развиващият се свят като първите конкретни структури са частиците на вакуума и структурата на вакуума. Тази най-необходима и основна същност – Времето при теб липсва.
Движение, Пространство и Материя за взаимосвързани, поради което няма Движение и Пространство без Материя.
Представените три същности от мен, които са взаимосвързани са: Абсолютно празно пространство без измерение с едно единствено свойство да бъде нищо, което не може да породи нещо и което се различава от Материалната субстанция, Идеалната материална точка или Времето и от Вторичното геометрично пространство на материалните структури и форми. Абсолютнато празно пространство е необходимото място както за физическото движение, така и за еволюционното движение, то е неунищожимо и несътворимо, вечно и безкрайно.
Времето е нулево пространство, защото няма геометрична структура и се различава както от Абсолютното празно пространство, така и от Материалното геометрично пространство на структурите и формите, но ги създава. Времето, четвъртото /нулево/ измерени – е неделима, крайна безструктурна Материална субстанция, несътворима и неунищожима като безкраен брой точковдни частици /Бегетрони и Анти бегетрони/ – от които се ражда смъртното, крайно, сътворимо и унищожимо Материалното геометрично пространство с три измерения.
Така че тези три основни взаимосвързани същности, необходими за съществуването, развитието и управлението на света образуват системната триада на Тетралектиката: Абсолютното празно пространство /–/; Времето /0/ и Матриалното геометрично пространство /+/.
Така представени нещата от мен, свързани с основните същности на съществуването, развитието и управлението на света не са само субективни, а получават съответно конкретно съдържание. Именно конкретното съдържание е предпоставка за построяване както реалната структура на вакуума, така и реалната структура на всички елементарни частици в това число и частиците носители на силите в Природата: ядрени, електромагнитни и гравитация. В поредицаа от последните четири статии съм изяснил необходимостите за построяване на структурата на вакуума и Периодичната таблица на елемнарнитечастици /ПТЕЧ/ и съответния закон /ПЗЕЧ/. В следващата статия ще изясня същността наВремето, което е най-загадъчното нещо. Поздрав!!!
цитирай
11. gmihov - Begetron426
05.01.2012 00:54
Постигнахме консенсус по единото начало.
Следва да изясним, какво представлява това единно начало. С какво се парактеризира и какво произитча от него.
По този проблем аз доста много написах в моя блог, който, съдейки по това, че Вие често следите това, което пиша и грасувате за моя блог, имате вече определена прадстава какво представлява за мен същността на това начяло, с какво се характеризира и какво поризтича от него.
Добре ще е да получа в кратък и конкретен текст следното:
1. Какво представлява за Вас това единно начало, като конкретна реалност?
2. С какво се характеризира?
3. Какво произтича от него?
Ако успеем да постигнем консенсус по тези три въпроса, при положение , че изхождаме от едно и също начало , след това нещата ще потръгнат по лесно и заедно с Вас не е изключено да достигнем до конкретности, които за сега не подозираме.
цитирай
12. begetron426 - Re: 2. yotovava
10.01.2012 23:10
Информацията е идеалното - духът на материята, а материята е физическото тяло на този дух - информацията. Само че там в началото на съществуването и развитието на света информацията и материята са неразумни, но с потенциални свойства за достигане на разум при еволюционното си развитие и усложняване. Човекът е най-сложния и висш продукт на този първичен неразумен потенциал. Поздрав!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2899075
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031