Постинг
26.02.2012 15:53 -
Тетралектика – време и първичен електромагнетизъм, празно пространство и геометрично пространство
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 3632 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2012 13:13
Прочетен: 3632 Коментари: 5 Гласове:
24
Последна промяна: 27.02.2012 13:13
С предложените свойства на неделимите и неразумни Идеални материални точки Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/ или Материалната субстанция и неделимите Демокритови атоми се стигна до определението им като първични електромагнитни частици и античастици. Техният електромагнетизъм се различава от атомния електромагнетизъм на химическия свят по това, че е първичен и елементарен /1 електричен заряд и еднополюсен магнитен заряд – монопола на Дирак/. Това предполага тяхната неделимост като безструктурност, безформие и неразумност, което е същността на Бегетроните и Антибегетроните. От всичко това следва, че първичната сила необходима за взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните, е електромагнитна фундаментална сила, на която са носители и от която произлизат останалите основни сили: ядрена – микросила, електромагнитна – макросила и гравитация – мегасила.
Така Първичният електромагнетизим се явява като четвъртата фундаментална сила, която управлява субмикро света или субмикро физическия свят. Там в началото не съществуват: ядрени сили, електромагнитните сили на атома и антиатома и гравитация, защото те са производни на Субсилата. И трите сили /ядрена, електромагнитна и гравитация/ са свойствени на атома и антиатомът като съдържание и проявление на тяхната структура. Атомът и Антиатомът са продукти на химическата еволюция, от която започва вещественото развитие на материята, което определя тяхната несъвместимост като несъвместимост на вещество и антивещество. Физиците погрешно са определили, че четвъртата фундаментална сила е слабото ядрено взаимодействие и търсят неговия носител като предполагат, че е Х – бозонът. Слабото взаимодействие не може да бъде четвъртата основна сила, защото е разновидност на ядрените сили, което и самите физици признават, но го издигат за фундаментална сила. За слабото взаимодействие няма определен фундаментален свят, в който де се проявява и да го управлява. Защото това взаимодействие се проявява в отсек с определена пространствена дължина в микросвета и управлява процесите там, което показва, че то е частен случай от ядрените сили, които се проявяват и управляват процесите в тези пространствени дължини. Дори откриването на Х – бозона, което е може би вече факт, който няма да спомогне за обединението и изясняване същността на основните видове взаимодействия или основните сили в Природата, защото физиците са в погрешна посока на това търсене. Въпреки погрешното търсене те могат да стигнат до общо вътрешно обединение на различните пространствени дължини определящи различните по сила ядрени взаимодействия. Физиците могат да направят това обединение на ядрените сили, само ако го търсят в структурата на нуклоните и антинуклоните. В противен случай няма да постигнат и това обединение. Много важно и основно значение имат носителите на ядрените сили: трите вида неутрина и трите вида антинеутрина, които детерминират диференциацията на ядрените сили. В подобна постановка изпаднаха физиците при търсене на монопола на Дирак. Дори го търсеха в структурата на скалите, но не го намериха там и се отказаха от търсенето, въпреки че математичното уравнение съдържа истината за съществуването на монопола. Какво се оказа? Оказа се, че както монопола на Дирак, така и четвъртата фундаментална сила са сродни и обвързани помежду си и се намират в началото на съществуването, развитието и управлението на света или по точно казано, те са това начало. Логично е силата, от която произлизат останалите три фундаментални сили на света да съществува преди тях, още по-логично е тя да се намира в началото на съществуването, развитието и управлението на света. Трудността за достигане до монопола на Дирак и до четвъртата фундаментална сила или Първичния електромагнетизъм, ще е необходим ускорител на частици с огромна мощност, надвишаваща мощността на ЦЕРН хиляди пъти или ще е необходима нова технологична методология, за да се получи такава мощност. Фундаменталните сили в Природата все пак са четири: първичен електромагнетизъм, ядрени, електромагнитни и гравитация. Получената система на основните сили в Природата е цикличната тетрада на Тетралектиката така тетралектичното систематизиране ни предоставя възможност чрез системите на Тетралектиката да строим модели, с които бързо се достига до истината. Първичният електромагнетизъм е различен от силите образуващи триадата:ядрени, електромагнитни и гравитация, но ги предполага, защото се раждат от него. Триадата от ядрени сили, електромагнитни сили и гравитация са сродни, защото определят вещественото и антивещественото състояние на материята като го управляват в своите пространствени дължини. Ядрените сили в микро пространствените дължини; електромагнитните сили в макро пространствените дължини и гравитацията в мега пространствените дължини. Необходимоста да има сили извън атома и антиатома или извън вещественото и антивещественото състояние на материята, предполага тази сила да е Първичният електромагнетизъм, който обединява материятя и антиматерията, за да съществува, да се развива и да се управлява света. Тази първична сила се проявява, създава и управлява сруктурирането на елементарните частици и античастици до появата на ядрени те сили, които са основната сила в структурата на нуклоните и антинуклоните и и в ядрата на атома и антиатома. За да стигне до същността на времето, ще трябва да тръгнем от геометричното пространство, което е най-добре изучено и добре познато. В геометрията има три измерения: едномерно, двумерно, тримерно и четвъртото, нулево измерение – точката. Това най-добре се наблюдава в Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/. Херман Минковски разкрива връзката между трите измерения на геометричното пространство и времето и ги обвързва в четиримерно пространство-време, което става основа на айнщайновата теория на относителността. Ето пак стигнахме до системната тетрада на Тетралектиката – времето обвързано с трити измерения на геометричното пространство, което ще ни послужи като отправна точка за изясняване на същността на времето. Геометричната точка, като нулево измерение, е четвъртото състояние на геометричната циклична теттрада. Следователно геометричната точка като четвърто състояние с нулево пространствено измерение ни води до логичното допускане, че това геометрично състояние може да бъде времето, което е различно от геометричното пространство. В подкрепа на това логично допускане е разработката на Х. Минковски, която обединява геометричното пространство с времето като четвърто измерение. Друго в подкрепа, че времето е четвъртото нулево измерение на геометричното простронство, е издигнатата в по-предните статии хипотеза за съществуването на Материалната субстанция като Идеална материална точка с физически носители Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/. Бегетроните и Антибегетроните са точковидни, неделими, безформени и неразумни елементарни частици античастици с електромагнитни свойства, от което правим извод, че са електромагнитните частици и антицастици на времето. Следователно: Материалната субстанция, Идеалната материална точка, Бегетронът и Антибегетронът, Първичния електромагнетизъм и Демокритовия атом са, едно и също нещо – Първична материя или Времето. Времето, въпреки, че е нулево геометрично пространство има физическа реалност и определени параметри, за да съществува като елементарните неделими частици Бегетрони и Антибегетрони с потенциални свойства за развитие. Поради това, времето може да ради геометричното пространство при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните. Още през миналия век съветския физик Козирев е доказал, че времето има физическа реалност, но остава загадка неговата същност, която можем да определим чрез тетралектичното системно моделиране. Първите структурирани частици и античастици при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните са Вакуумонът /В0/ и Антивакумонът /В0/, от които са построени безкрайните електромагнитни нишки на вакуума, което уточнихме в по-предните страници. Така от първичното нулево пространство или безформието на времето се ражда вторичното геометрично пространство като развитието на материята върви от Бегетроните към Вакуумоните. При това положение материята получава форма и физическо реалност в лицето на Вакуумоните и Антивакуумоните, които при взаимодействието си изграждат структурата на вакуума, и „Континумът притежаващ физически свойства“измества безплътния етер. От реалното, безсмъртно и неразумно време се ражда морфологичната действителност на геометрично пространство с определено време на живот: от милионна част от секундата при елементарните частици, до милиарди години при вселените, галактиките, звездите и планетите. Следователно от първичното безсмъртно несъвършенсво на времето се ражда, смъртната сложна, еволюираща геометрична материя. От неделимостта на най-простата Материална субстанция се получава сложната материална организация на действителността, която може да се разрушава, за да се формира ново качество като безкрайно разнообразие на обективните структури и форми на базата на четири противоположности. С раждането на геометричните материални структури и форми, започва да тече времето на техния живот, което ражда причината и следствието свързани с посоката на времето подчиняващо се на Антисиметрията. Най-големите истини за времето са се родили на това изстрадано парче Земя, наречено БЪЛГАРИЯ. Най-древната от тях намираме в орфеизмза, който издига максимата, че всичко е възникнало от времето. Нашият най-свят и чист революционер В. Левски е изказал също една голяма истина за времето: „Времето е в нас и ни сме във времето“, което е верен извод на ТЕТРАЛЕКТИКАТА , че всичко е потопено във вакуума, а неговите частици са начало на всичко. Не е случайно, че българския философ А. Стефанов пише книга със заглавие „Философия на времето“. Изводът, е че БЪЛГАРИЯ Е ПОДВЛАСТНА НА ВРЕМЕТО, НО ВРЕМЕТО Е ПОДВЛАСТНО НА БЪЛГАРИЯ. ВРЕМЕТО Е МАТЕРИАЛНА СУБСТАНЦИЯ БЕЗ ВЪТРЕШНОСТ, КОЯТО СЪДЪРЖА ПОТЕНЦИАЛНИ СВОЙСТВА НА РАЗВИТИЕТО, ЗА ДА СЕ РОДЯТ ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ИЗМЕИРЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНАТА ТРИМЕРНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. НА БЕЗСМЪРТНОТО ВРЕМЕ, КАТО НАЙ-ПРОСТТА МАТЕРИЯ, МУ ЛИПСВА СЪВЪРШЕНСТВОТО И ТО СЪЗДАВА СМЪРТНИТЕ ГЕОМЕТРИЧНИ СТРУКТУРИ И ФОРМИ НА МАТЕРИЯТА, ЗА ДА ВЪРВИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО ЧРЕЗ ТЯХНОТО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ И НИКОГА ДА НЕ ГО ПОСТИГНЕ, НО ПОСТИГА ТЕТРАЛЕКТИЧНИЯ СМИСЪЛ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, РАЗВИТИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА. Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/ и съответния закон са /ПГЗЕФ/ са еталони на основните еволюционни етапите на развитие на материята. ПГТЕФ като еталон на еволюционното развитие е напълно завършена периодична система. Като отразява основните етапи на развитие на материята предполага съществуването на периодични таблици и съответни периодични закони на тези етапи, които са незавършени системи. Колко е по-нисък етапът на развитие, толкова е по-незавършена периодичната система. Първият етап е физическият – отразяващ периодичното развитие на елементарните частици със съответната таблица /ПТЕЧ/ и периодичен закон /ПЗЕЧ/, което е разгледано и изложено в по-предните статии. Тъй като ПТЕЧ е частен случай от ПГТЕФ отразяваща първичния етап на материалната еволюция, който започва с нулево точковидно геометрично пространство. Това нулево геометрично пространство го определихме като Идеална материална точка – ВРЕМЕТО или неговите частици и античастици: БЕГЕТРОНИ И АНТИБЕГЕТРОНИ. Следователно Бегенронът и Антибегетронът се намират в първа група на първи период на ПТЕЧ и са начало на всичко съществуваща и развиващо се. При взаимодействие между тях се получават вакуумонът и антивакуумонът, а те изграждат структурата на вакуума. Те се намират в последната девета група на първи период и отразяват едномерната отсечка и безкрайната линия от геометричния периодичен еталон. Целият втори период на ПТЕЧ е изграден от частиците и античастиците, носители на останалите три основни сили в Природата: ядрени, електромагнитни и гравитация. Логично е свързващите сили при структурирането на материята да съществуват преди структурната цялост на създадените от тях частици и античастици. Единствено изключение правят частиците и античастиците на времето или Материалната субстанция, защото са безструктурни и носят Първичния електромагнитен потенциал – силата, от която произлиза всичко. Следователно периодичното подреждане на частиците и античастиците във втори период изяснява броят на носителите на останалите основни взаимодействия и определеното им място и служба в Природата. Това положение е пренесено като аналогия при Менделеевия периодичен химичен закон. В началните три групи на втори период на ПТЕЧ влизат трите вида неутрина – носители на ядрените сили. В четвърта група се намира фотонът – носителя на атомния електромагнетизъм. Следващите четири групи са огледални на първите, защото те са изградени от античастици, антиподи на влизащите частици в началните четири групи, отговорни за съществуването развитието и управлението на антивселените. Последната девета /нулева/ група е изградена от гравитонът и антигравитонът, носители на гравитацията, действена в мегасвета. Описаната същност на носителите на основните взаимодействия в света е правдоподобна, защото се определя тяхното място и периметър на действие в пространствените дължини на света. Трите вида неутрина и антинеутрина като носители на ядрените сили са и отговорни за цялостната структура на нуклоните и антинуклоните. Следователно теорията за съществуването на кварките, от които са образувани нуклоните и антинуклоните, е погрешна, защото такива частици не съществуват в Природата. Следващият носител на основно взаимодействи е, фотонът, който е добре познат като носител на електромагнитните взаимодействия, управляващи химическия свят. Тези електромагнитни сили са производни на електронните слоеве на атомите и антиатомите. Хипотетичният гравитон е носител на гравитационните сили, управляващи мегасвета. Логично е гравитонът да се намира в структурата на нуклоните и антинуклоните и то в центъра на тяхната структура, защото гравитацията е централна сила. Излъчва се винаги от центъра към повърхността, а нейното проявление и действие е възможно с натрупването на атомна, веществена материя. Същността и произходът на основните сили в света не е познат, а тяхното опознаване и изясняване е възможно чрез построяването и съществуването на ПГТЕФ и ПТЕЧ и съответните периодични закони. Така може да се стигне до Материалната субстанция и частиците и античастиците на времето – ПРОТОМАТЕРИЯТА. Всички тези построения без познаването на ТЕТРАЛЕКТИЧНОСТТА НА СВЕТА, са невъзможни, а ТЕТРАЛЕКТИКАТА, която разкрива и доказва това съществуване, като предоставя системната възможност за моделиране и достигане до тези построения. Защото всичко започва от тетралектичната същност на БЕГЕТРОНИТЕ И АНТИБЕГЕТРОНИТЕ. Стига се до структурата на ВАКУУМОНИТЕ И АНТИВАКУУМОНИТЕ, от които е изградена структурата на безкрайната ВАКУУМНА нишка и носителите на останалите три основни сили в Природата: ядрени – трите вида неутрина и трите вида антинеутрина; електромагнитни – фотонът и гравитицаонни - гравитонът. За да може да се осъществяват взаимодействията между относителните е елементи на света, да има вечно движение и безкрайно развитие – е необходимо да съществува Абсолютно празно пространство. Това е безкрайна празнина или Абсолютно нищо, което да бъде изпълнено с относително нещо /структурите и формите на материта/. Тази празнина не може да влияе на изпълващите я материални структури и форми, а само им предоставя място за движение, закономерно съществуване и развитие като геометрично пространство. Това е възможно, поради причината, че Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. Затова влиянието което изпитват елементите на материалния свят не идва от Абсолютното нищо, а идва от Абсолютната протяженост на вакуума и неговите относително занулени свойства, които се влияят от елементите /структурите и формите/ на света. Следователно, вакуумът влияе на структурите и формите на света, а структурите и формите на материята влияят на вакуума. Защото вакуумът изпълва Абсолютното празно пространство, а в него е потопено всичко и неговите частици и античастици /Вакуумони и Антивакуумони получени при взаимодействието на Бегетроните и Антибегетроните/ се съдържат във всичко и са основа на всичко. Затова е възможно това двустранно взаимодействие между вакуумът и потопените в него материални структури и форми. Свойствата на вакуума са определени от неговите безкрайни, субмикро електромагнитни нишки, които макар и занулени, могат да бъдат възбудени от много енергийни силови полето /електромагнитни, гравитационни и ядрени взривове/, при което се проявяват неговите свойство. Така научаваме, че вакуумът не е нищо, а най-плътна материя. Следователно вакуумът макар да е абсолютен се проявява и като относителен, защото има структурна организация, което подчертава неговата тетралектична същност. При разрушаването на структурата на вакуума се раждат виртуални частици и античастици. Въпреки това неговите безкрайни нишки са неунищожими , а само на мястото на разкъсването се създава напрежение, което поражда виртуалните частици и античастици. Такива са достиженията на науката за вакуума, а Тетралектиката само обяснява тези факти, от което света, в който живеем става по-разбираем. Тетралектиката води до възможността науката и философията да разрешат натрупаните нерешени противоречиви проблеми, след което познанието ще направи необходимия качествен скок, като развитие. В предложената поредица от статии „Тетралектика материя и дух“ се вижда как чрез моделирането посредством системите на Тетралектиката се стига лесно до отговорите на най-трудните въпроси свързани със съществуването, развитието и управлението на света. Подобно моделиране е направил Ръдерфорд, без Тетралектиката, като е построил планетарния модел на атома, след което започва бурно развитие на атомната физика, квантовата механика и физика на елементарните частици. За разлика от тетралектичното моделиране, Ръдерфорд, чрез опита, сам е разкривал фактите, с които е построил планетарния модел на атома като е създал и първия ускорител на частици. Възможността по този начин Ръдерфорд да стигне до планетарния модел на атома, е че този модел е много прост. Съставен само от две частици: протон с положителен електричен заряд и електрон с отрицателен електричен заряд. Докато Тетралектиката е призвана да моделира много по-сложни структури на съществуването, развитието и управлението на света. Например в структурата на нуклоните и антинуклоните влизат повече от половината от основните елементарни частици и античастици. Пред тетралектичното моделиране се открива възможност за постигане на структурата на всички елементарни частици и античастици. Затова тетралектичната методология има необходимост да работи с цялото научно познание и и фактите предоставени от него, което обединява философията с естествознанието. Следователно атомният модел на Ръдерфорд е поставил началото на квантовата физика, а с тетралектичните модели се прави следващата качествена крачка към субквантовата физика, чрез която ще се стигне до обединяването на основните сили в света. За това обединение Айнщайн е работил 30 години без да го постигне. Чрез тетралектичните модели ще бъде решен въпроса за същността на основните взаимодействия в Природата и решени много, други проблеми, което правим в момента. Тези въпроси не са решени, повече от половин век, а някой от тях са поставени още в началото но 20 век, но поради неправилния подход и липса на правилна философска и научна методология не са получили решение.
Така Първичният електромагнетизим се явява като четвъртата фундаментална сила, която управлява субмикро света или субмикро физическия свят. Там в началото не съществуват: ядрени сили, електромагнитните сили на атома и антиатома и гравитация, защото те са производни на Субсилата. И трите сили /ядрена, електромагнитна и гравитация/ са свойствени на атома и антиатомът като съдържание и проявление на тяхната структура. Атомът и Антиатомът са продукти на химическата еволюция, от която започва вещественото развитие на материята, което определя тяхната несъвместимост като несъвместимост на вещество и антивещество. Физиците погрешно са определили, че четвъртата фундаментална сила е слабото ядрено взаимодействие и търсят неговия носител като предполагат, че е Х – бозонът. Слабото взаимодействие не може да бъде четвъртата основна сила, защото е разновидност на ядрените сили, което и самите физици признават, но го издигат за фундаментална сила. За слабото взаимодействие няма определен фундаментален свят, в който де се проявява и да го управлява. Защото това взаимодействие се проявява в отсек с определена пространствена дължина в микросвета и управлява процесите там, което показва, че то е частен случай от ядрените сили, които се проявяват и управляват процесите в тези пространствени дължини. Дори откриването на Х – бозона, което е може би вече факт, който няма да спомогне за обединението и изясняване същността на основните видове взаимодействия или основните сили в Природата, защото физиците са в погрешна посока на това търсене. Въпреки погрешното търсене те могат да стигнат до общо вътрешно обединение на различните пространствени дължини определящи различните по сила ядрени взаимодействия. Физиците могат да направят това обединение на ядрените сили, само ако го търсят в структурата на нуклоните и антинуклоните. В противен случай няма да постигнат и това обединение. Много важно и основно значение имат носителите на ядрените сили: трите вида неутрина и трите вида антинеутрина, които детерминират диференциацията на ядрените сили. В подобна постановка изпаднаха физиците при търсене на монопола на Дирак. Дори го търсеха в структурата на скалите, но не го намериха там и се отказаха от търсенето, въпреки че математичното уравнение съдържа истината за съществуването на монопола. Какво се оказа? Оказа се, че както монопола на Дирак, така и четвъртата фундаментална сила са сродни и обвързани помежду си и се намират в началото на съществуването, развитието и управлението на света или по точно казано, те са това начало. Логично е силата, от която произлизат останалите три фундаментални сили на света да съществува преди тях, още по-логично е тя да се намира в началото на съществуването, развитието и управлението на света. Трудността за достигане до монопола на Дирак и до четвъртата фундаментална сила или Първичния електромагнетизъм, ще е необходим ускорител на частици с огромна мощност, надвишаваща мощността на ЦЕРН хиляди пъти или ще е необходима нова технологична методология, за да се получи такава мощност. Фундаменталните сили в Природата все пак са четири: първичен електромагнетизъм, ядрени, електромагнитни и гравитация. Получената система на основните сили в Природата е цикличната тетрада на Тетралектиката така тетралектичното систематизиране ни предоставя възможност чрез системите на Тетралектиката да строим модели, с които бързо се достига до истината. Първичният електромагнетизъм е различен от силите образуващи триадата:ядрени, електромагнитни и гравитация, но ги предполага, защото се раждат от него. Триадата от ядрени сили, електромагнитни сили и гравитация са сродни, защото определят вещественото и антивещественото състояние на материята като го управляват в своите пространствени дължини. Ядрените сили в микро пространствените дължини; електромагнитните сили в макро пространствените дължини и гравитацията в мега пространствените дължини. Необходимоста да има сили извън атома и антиатома или извън вещественото и антивещественото състояние на материята, предполага тази сила да е Първичният електромагнетизъм, който обединява материятя и антиматерията, за да съществува, да се развива и да се управлява света. Тази първична сила се проявява, създава и управлява сруктурирането на елементарните частици и античастици до появата на ядрени те сили, които са основната сила в структурата на нуклоните и антинуклоните и и в ядрата на атома и антиатома. За да стигне до същността на времето, ще трябва да тръгнем от геометричното пространство, което е най-добре изучено и добре познато. В геометрията има три измерения: едномерно, двумерно, тримерно и четвъртото, нулево измерение – точката. Това най-добре се наблюдава в Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/. Херман Минковски разкрива връзката между трите измерения на геометричното пространство и времето и ги обвързва в четиримерно пространство-време, което става основа на айнщайновата теория на относителността. Ето пак стигнахме до системната тетрада на Тетралектиката – времето обвързано с трити измерения на геометричното пространство, което ще ни послужи като отправна точка за изясняване на същността на времето. Геометричната точка, като нулево измерение, е четвъртото състояние на геометричната циклична теттрада. Следователно геометричната точка като четвърто състояние с нулево пространствено измерение ни води до логичното допускане, че това геометрично състояние може да бъде времето, което е различно от геометричното пространство. В подкрепа на това логично допускане е разработката на Х. Минковски, която обединява геометричното пространство с времето като четвърто измерение. Друго в подкрепа, че времето е четвъртото нулево измерение на геометричното простронство, е издигнатата в по-предните статии хипотеза за съществуването на Материалната субстанция като Идеална материална точка с физически носители Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/. Бегетроните и Антибегетроните са точковидни, неделими, безформени и неразумни елементарни частици античастици с електромагнитни свойства, от което правим извод, че са електромагнитните частици и антицастици на времето. Следователно: Материалната субстанция, Идеалната материална точка, Бегетронът и Антибегетронът, Първичния електромагнетизъм и Демокритовия атом са, едно и също нещо – Първична материя или Времето. Времето, въпреки, че е нулево геометрично пространство има физическа реалност и определени параметри, за да съществува като елементарните неделими частици Бегетрони и Антибегетрони с потенциални свойства за развитие. Поради това, времето може да ради геометричното пространство при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните. Още през миналия век съветския физик Козирев е доказал, че времето има физическа реалност, но остава загадка неговата същност, която можем да определим чрез тетралектичното системно моделиране. Първите структурирани частици и античастици при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните са Вакуумонът /В0/ и Антивакумонът /В0/, от които са построени безкрайните електромагнитни нишки на вакуума, което уточнихме в по-предните страници. Така от първичното нулево пространство или безформието на времето се ражда вторичното геометрично пространство като развитието на материята върви от Бегетроните към Вакуумоните. При това положение материята получава форма и физическо реалност в лицето на Вакуумоните и Антивакуумоните, които при взаимодействието си изграждат структурата на вакуума, и „Континумът притежаващ физически свойства“измества безплътния етер. От реалното, безсмъртно и неразумно време се ражда морфологичната действителност на геометрично пространство с определено време на живот: от милионна част от секундата при елементарните частици, до милиарди години при вселените, галактиките, звездите и планетите. Следователно от първичното безсмъртно несъвършенсво на времето се ражда, смъртната сложна, еволюираща геометрична материя. От неделимостта на най-простата Материална субстанция се получава сложната материална организация на действителността, която може да се разрушава, за да се формира ново качество като безкрайно разнообразие на обективните структури и форми на базата на четири противоположности. С раждането на геометричните материални структури и форми, започва да тече времето на техния живот, което ражда причината и следствието свързани с посоката на времето подчиняващо се на Антисиметрията. Най-големите истини за времето са се родили на това изстрадано парче Земя, наречено БЪЛГАРИЯ. Най-древната от тях намираме в орфеизмза, който издига максимата, че всичко е възникнало от времето. Нашият най-свят и чист революционер В. Левски е изказал също една голяма истина за времето: „Времето е в нас и ни сме във времето“, което е верен извод на ТЕТРАЛЕКТИКАТА , че всичко е потопено във вакуума, а неговите частици са начало на всичко. Не е случайно, че българския философ А. Стефанов пише книга със заглавие „Философия на времето“. Изводът, е че БЪЛГАРИЯ Е ПОДВЛАСТНА НА ВРЕМЕТО, НО ВРЕМЕТО Е ПОДВЛАСТНО НА БЪЛГАРИЯ. ВРЕМЕТО Е МАТЕРИАЛНА СУБСТАНЦИЯ БЕЗ ВЪТРЕШНОСТ, КОЯТО СЪДЪРЖА ПОТЕНЦИАЛНИ СВОЙСТВА НА РАЗВИТИЕТО, ЗА ДА СЕ РОДЯТ ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ИЗМЕИРЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНАТА ТРИМЕРНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. НА БЕЗСМЪРТНОТО ВРЕМЕ, КАТО НАЙ-ПРОСТТА МАТЕРИЯ, МУ ЛИПСВА СЪВЪРШЕНСТВОТО И ТО СЪЗДАВА СМЪРТНИТЕ ГЕОМЕТРИЧНИ СТРУКТУРИ И ФОРМИ НА МАТЕРИЯТА, ЗА ДА ВЪРВИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО ЧРЕЗ ТЯХНОТО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ И НИКОГА ДА НЕ ГО ПОСТИГНЕ, НО ПОСТИГА ТЕТРАЛЕКТИЧНИЯ СМИСЪЛ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, РАЗВИТИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА. Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/ и съответния закон са /ПГЗЕФ/ са еталони на основните еволюционни етапите на развитие на материята. ПГТЕФ като еталон на еволюционното развитие е напълно завършена периодична система. Като отразява основните етапи на развитие на материята предполага съществуването на периодични таблици и съответни периодични закони на тези етапи, които са незавършени системи. Колко е по-нисък етапът на развитие, толкова е по-незавършена периодичната система. Първият етап е физическият – отразяващ периодичното развитие на елементарните частици със съответната таблица /ПТЕЧ/ и периодичен закон /ПЗЕЧ/, което е разгледано и изложено в по-предните статии. Тъй като ПТЕЧ е частен случай от ПГТЕФ отразяваща първичния етап на материалната еволюция, който започва с нулево точковидно геометрично пространство. Това нулево геометрично пространство го определихме като Идеална материална точка – ВРЕМЕТО или неговите частици и античастици: БЕГЕТРОНИ И АНТИБЕГЕТРОНИ. Следователно Бегенронът и Антибегетронът се намират в първа група на първи период на ПТЕЧ и са начало на всичко съществуваща и развиващо се. При взаимодействие между тях се получават вакуумонът и антивакуумонът, а те изграждат структурата на вакуума. Те се намират в последната девета група на първи период и отразяват едномерната отсечка и безкрайната линия от геометричния периодичен еталон. Целият втори период на ПТЕЧ е изграден от частиците и античастиците, носители на останалите три основни сили в Природата: ядрени, електромагнитни и гравитация. Логично е свързващите сили при структурирането на материята да съществуват преди структурната цялост на създадените от тях частици и античастици. Единствено изключение правят частиците и античастиците на времето или Материалната субстанция, защото са безструктурни и носят Първичния електромагнитен потенциал – силата, от която произлиза всичко. Следователно периодичното подреждане на частиците и античастиците във втори период изяснява броят на носителите на останалите основни взаимодействия и определеното им място и служба в Природата. Това положение е пренесено като аналогия при Менделеевия периодичен химичен закон. В началните три групи на втори период на ПТЕЧ влизат трите вида неутрина – носители на ядрените сили. В четвърта група се намира фотонът – носителя на атомния електромагнетизъм. Следващите четири групи са огледални на първите, защото те са изградени от античастици, антиподи на влизащите частици в началните четири групи, отговорни за съществуването развитието и управлението на антивселените. Последната девета /нулева/ група е изградена от гравитонът и антигравитонът, носители на гравитацията, действена в мегасвета. Описаната същност на носителите на основните взаимодействия в света е правдоподобна, защото се определя тяхното място и периметър на действие в пространствените дължини на света. Трите вида неутрина и антинеутрина като носители на ядрените сили са и отговорни за цялостната структура на нуклоните и антинуклоните. Следователно теорията за съществуването на кварките, от които са образувани нуклоните и антинуклоните, е погрешна, защото такива частици не съществуват в Природата. Следващият носител на основно взаимодействи е, фотонът, който е добре познат като носител на електромагнитните взаимодействия, управляващи химическия свят. Тези електромагнитни сили са производни на електронните слоеве на атомите и антиатомите. Хипотетичният гравитон е носител на гравитационните сили, управляващи мегасвета. Логично е гравитонът да се намира в структурата на нуклоните и антинуклоните и то в центъра на тяхната структура, защото гравитацията е централна сила. Излъчва се винаги от центъра към повърхността, а нейното проявление и действие е възможно с натрупването на атомна, веществена материя. Същността и произходът на основните сили в света не е познат, а тяхното опознаване и изясняване е възможно чрез построяването и съществуването на ПГТЕФ и ПТЕЧ и съответните периодични закони. Така може да се стигне до Материалната субстанция и частиците и античастиците на времето – ПРОТОМАТЕРИЯТА. Всички тези построения без познаването на ТЕТРАЛЕКТИЧНОСТТА НА СВЕТА, са невъзможни, а ТЕТРАЛЕКТИКАТА, която разкрива и доказва това съществуване, като предоставя системната възможност за моделиране и достигане до тези построения. Защото всичко започва от тетралектичната същност на БЕГЕТРОНИТЕ И АНТИБЕГЕТРОНИТЕ. Стига се до структурата на ВАКУУМОНИТЕ И АНТИВАКУУМОНИТЕ, от които е изградена структурата на безкрайната ВАКУУМНА нишка и носителите на останалите три основни сили в Природата: ядрени – трите вида неутрина и трите вида антинеутрина; електромагнитни – фотонът и гравитицаонни - гравитонът. За да може да се осъществяват взаимодействията между относителните е елементи на света, да има вечно движение и безкрайно развитие – е необходимо да съществува Абсолютно празно пространство. Това е безкрайна празнина или Абсолютно нищо, което да бъде изпълнено с относително нещо /структурите и формите на материта/. Тази празнина не може да влияе на изпълващите я материални структури и форми, а само им предоставя място за движение, закономерно съществуване и развитие като геометрично пространство. Това е възможно, поради причината, че Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. Затова влиянието което изпитват елементите на материалния свят не идва от Абсолютното нищо, а идва от Абсолютната протяженост на вакуума и неговите относително занулени свойства, които се влияят от елементите /структурите и формите/ на света. Следователно, вакуумът влияе на структурите и формите на света, а структурите и формите на материята влияят на вакуума. Защото вакуумът изпълва Абсолютното празно пространство, а в него е потопено всичко и неговите частици и античастици /Вакуумони и Антивакуумони получени при взаимодействието на Бегетроните и Антибегетроните/ се съдържат във всичко и са основа на всичко. Затова е възможно това двустранно взаимодействие между вакуумът и потопените в него материални структури и форми. Свойствата на вакуума са определени от неговите безкрайни, субмикро електромагнитни нишки, които макар и занулени, могат да бъдат възбудени от много енергийни силови полето /електромагнитни, гравитационни и ядрени взривове/, при което се проявяват неговите свойство. Така научаваме, че вакуумът не е нищо, а най-плътна материя. Следователно вакуумът макар да е абсолютен се проявява и като относителен, защото има структурна организация, което подчертава неговата тетралектична същност. При разрушаването на структурата на вакуума се раждат виртуални частици и античастици. Въпреки това неговите безкрайни нишки са неунищожими , а само на мястото на разкъсването се създава напрежение, което поражда виртуалните частици и античастици. Такива са достиженията на науката за вакуума, а Тетралектиката само обяснява тези факти, от което света, в който живеем става по-разбираем. Тетралектиката води до възможността науката и философията да разрешат натрупаните нерешени противоречиви проблеми, след което познанието ще направи необходимия качествен скок, като развитие. В предложената поредица от статии „Тетралектика материя и дух“ се вижда как чрез моделирането посредством системите на Тетралектиката се стига лесно до отговорите на най-трудните въпроси свързани със съществуването, развитието и управлението на света. Подобно моделиране е направил Ръдерфорд, без Тетралектиката, като е построил планетарния модел на атома, след което започва бурно развитие на атомната физика, квантовата механика и физика на елементарните частици. За разлика от тетралектичното моделиране, Ръдерфорд, чрез опита, сам е разкривал фактите, с които е построил планетарния модел на атома като е създал и първия ускорител на частици. Възможността по този начин Ръдерфорд да стигне до планетарния модел на атома, е че този модел е много прост. Съставен само от две частици: протон с положителен електричен заряд и електрон с отрицателен електричен заряд. Докато Тетралектиката е призвана да моделира много по-сложни структури на съществуването, развитието и управлението на света. Например в структурата на нуклоните и антинуклоните влизат повече от половината от основните елементарни частици и античастици. Пред тетралектичното моделиране се открива възможност за постигане на структурата на всички елементарни частици и античастици. Затова тетралектичната методология има необходимост да работи с цялото научно познание и и фактите предоставени от него, което обединява философията с естествознанието. Следователно атомният модел на Ръдерфорд е поставил началото на квантовата физика, а с тетралектичните модели се прави следващата качествена крачка към субквантовата физика, чрез която ще се стигне до обединяването на основните сили в света. За това обединение Айнщайн е работил 30 години без да го постигне. Чрез тетралектичните модели ще бъде решен въпроса за същността на основните взаимодействия в Природата и решени много, други проблеми, което правим в момента. Тези въпроси не са решени, повече от половин век, а някой от тях са поставени още в началото но 20 век, но поради неправилния подход и липса на правилна философска и научна методология не са получили решение.
Здравейте, Бегетрон!
Статията е превъзходна, но въпреки изчерпателността й имам въпроси- Без "Абсолюта" или без абсолютното празно пространство не може да съществува света, но защо не може да съществува без материя в пълнежа? Материализирането му не го ли прави неабсолютно след това? Да предположим, че има и "абсолютна" материя, то тя не трябва ли да е неподвластна на материалния свят?
Цитиром тези ваши редове:
"Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. ..."
Поздрави!
цитирайСтатията е превъзходна, но въпреки изчерпателността й имам въпроси- Без "Абсолюта" или без абсолютното празно пространство не може да съществува света, но защо не може да съществува без материя в пълнежа? Материализирането му не го ли прави неабсолютно след това? Да предположим, че има и "абсолютна" материя, то тя не трябва ли да е неподвластна на материалния свят?
Цитиром тези ваши редове:
"Абсолютното празно пространство няма качество или има само е едно качество, да няма качество, защото то няма обективните свойства: количество, форма и посока на структурните системи на материята. Въпреки това без съществуването на Абсолютното празно пространство е невъзможно съществуването на света, както е невъзможно съществуването на света само с неговата празнина без пълнежа на материята. ..."
Поздрави!
Без въпроси може да съществува само Абсолютното съвършенство или Абсолютното празно простронство, защото е невъзможно тяхната абсолютност без материята, която ги забранява.Следователно ще има винаги въпроси, които трябва да търсим и намираме отговорите.
Точно си доловила същността на Тетралектиката, че "материализирането" на абсолютното празно пространство го прави относително, а относителната материя придобива абсолютност. Така че Абсолютното празно пространство и относителната материя си влияят само така: безкрайната празнина като Абсолютно празно пространство предоставя безкрнайната си празнина за изпълване с материя, която има възможност да се развива като безкрайно разнообразие на геометричните структурите и форми, което прави относителната материя абсолютна, безкрайна.Относителната материя чрез своето съществуване и развитие в Абсолютното празно пространство насича неговата безкрайна протяженост и отчасти го затваря в относителните структури и форми на материята, с което го прави относително.Само тава взаимоотношение е възможно между относителната материя и Абсолютното празно пространство, защото то няма свойства, а има само едно свойство да бъде Абсолютна празнина или Абсолютно нищо.
Протяжеността на Абсолютните или безкрайни вакуумни нишки не могат да влияят на Абсолютнато празно пространство, както и то не може да влияе на вукуума. Затова последното, цитираното от теб, е вярно, защото съществуването само на Абсолютното празно пространство забранява всичко, а материята не забранява празнината и не я материализира, а само я ограничава със своето съществуване и развитие като я превръща в относителна.Между материята и Абсолютното нищо могат да съществуват само взаимоотношенията, които съм описал,защото Абсолютното нищо, няма свойства, а материята има свойства, за да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем света като се подчинява на Тетралектиката. Всичко е противоположности, които се раздвоява, за да се удвоят. Поздрав!!!
цитирайТочно си доловила същността на Тетралектиката, че "материализирането" на абсолютното празно пространство го прави относително, а относителната материя придобива абсолютност. Така че Абсолютното празно пространство и относителната материя си влияят само така: безкрайната празнина като Абсолютно празно пространство предоставя безкрнайната си празнина за изпълване с материя, която има възможност да се развива като безкрайно разнообразие на геометричните структурите и форми, което прави относителната материя абсолютна, безкрайна.Относителната материя чрез своето съществуване и развитие в Абсолютното празно пространство насича неговата безкрайна протяженост и отчасти го затваря в относителните структури и форми на материята, с което го прави относително.Само тава взаимоотношение е възможно между относителната материя и Абсолютното празно пространство, защото то няма свойства, а има само едно свойство да бъде Абсолютна празнина или Абсолютно нищо.
Протяжеността на Абсолютните или безкрайни вакуумни нишки не могат да влияят на Абсолютнато празно пространство, както и то не може да влияе на вукуума. Затова последното, цитираното от теб, е вярно, защото съществуването само на Абсолютното празно пространство забранява всичко, а материята не забранява празнината и не я материализира, а само я ограничава със своето съществуване и развитие като я превръща в относителна.Между материята и Абсолютното нищо могат да съществуват само взаимоотношенията, които съм описал,защото Абсолютното нищо, няма свойства, а материята има свойства, за да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем света като се подчинява на Тетралектиката. Всичко е противоположности, които се раздвоява, за да се удвоят. Поздрав!!!
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай
4.
анонимен -
КРАС
28.02.2012 23:26
28.02.2012 23:26
Здравей приятел,
Написал си много профисионално нещата. Използвал си понятия които за мен простосмъртния звучат странно и непознато. Не се засягай от невежеството ми. За мен простосмъртния е важно да знам, че въздуха който дишам се състои от близо 79% азот, 20% кислород и 1% други. Зная до какво се стига когато се нарушат тези пропорции било то в посока увеличаване на кислорода или пък на азота. Опитвал съм се да си задам въпроса какво би се случило ако от пространството което обитаваме изтеглим и кислорода и азота. ЕДНО Е СИГУРНО - ЩЕ НАМАЛЯ ТЕМПЕРАТУРАТА НА КИПЕНЕ НА ВОДАТА И ТЯ НЯМА ДА Е 100 ГРАДУСА , А СЪПОСТАВИМА С ТАЗИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. В една такава среда тялото ни което съдържа 70% вода ще започне да "кипи". Онова което е останало след изтеглянето на азота и кислорода е също материя за която простосмъртни като мен нямат реална представа, но тя съществува и представлява огромната част от Космоса. Вярно е, че там за подкваса съществува и някой водороден атом, но огромната част е това което някои наричат вавуум.
Вакуума също има свои закони които кой знае защо много не се огласяват.
Информацията идваща от намиращите се на светлинин години от Земята звездни обекти в условията на вакуум се предава почти мигновенно, а не със скорост равна на тази на светлината. Затова в Космоса понятия като време пространство нямат стойност. Важни са информационите носители и особено тези които с въртенето си създават огромни торсионни полета. Такива се не само звездите, но и галактиките. В много от случаите те се проектират върху водната повърхност образувайки огромни торнада или урагани. Бих ти дал за пример урагана Катрина и връзката и с галактиките от лъва. КАТО ПЪТНИЦИ НА НАШАТА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ, ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА КОИТО СЪЗДАВА НАШЕТО И ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ. Черното слънце е центъра на Еклиптиката. Около него нашето Слънце извършва една пълна обиколка минавайки през зодиакалните съзвездия.
Завършвайки ще ти пожелая до нови срещи.Ча
цитирайНаписал си много профисионално нещата. Използвал си понятия които за мен простосмъртния звучат странно и непознато. Не се засягай от невежеството ми. За мен простосмъртния е важно да знам, че въздуха който дишам се състои от близо 79% азот, 20% кислород и 1% други. Зная до какво се стига когато се нарушат тези пропорции било то в посока увеличаване на кислорода или пък на азота. Опитвал съм се да си задам въпроса какво би се случило ако от пространството което обитаваме изтеглим и кислорода и азота. ЕДНО Е СИГУРНО - ЩЕ НАМАЛЯ ТЕМПЕРАТУРАТА НА КИПЕНЕ НА ВОДАТА И ТЯ НЯМА ДА Е 100 ГРАДУСА , А СЪПОСТАВИМА С ТАЗИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. В една такава среда тялото ни което съдържа 70% вода ще започне да "кипи". Онова което е останало след изтеглянето на азота и кислорода е също материя за която простосмъртни като мен нямат реална представа, но тя съществува и представлява огромната част от Космоса. Вярно е, че там за подкваса съществува и някой водороден атом, но огромната част е това което някои наричат вавуум.
Вакуума също има свои закони които кой знае защо много не се огласяват.
Информацията идваща от намиращите се на светлинин години от Земята звездни обекти в условията на вакуум се предава почти мигновенно, а не със скорост равна на тази на светлината. Затова в Космоса понятия като време пространство нямат стойност. Важни са информационите носители и особено тези които с въртенето си създават огромни торсионни полета. Такива се не само звездите, но и галактиките. В много от случаите те се проектират върху водната повърхност образувайки огромни торнада или урагани. Бих ти дал за пример урагана Катрина и връзката и с галактиките от лъва. КАТО ПЪТНИЦИ НА НАШАТА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ, ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА КОИТО СЪЗДАВА НАШЕТО И ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ. Черното слънце е центъра на Еклиптиката. Около него нашето Слънце извършва една пълна обиколка минавайки през зодиакалните съзвездия.
Завършвайки ще ти пожелая до нови срещи.Ча
Онова, което бих искал да ти предложа без ни най-малко да е свързано с твоите идеи, е създаването на нови литературни жанрове в областта на науката, където ще се развихрят наука, философия, теоретична физика, фантастика, алегория с нюанси на антагонизъм, алюзия и най-вече експликация. Тази амалгама от стилистични похвати, научни тези и теории, и футуристични догадки, може да се окаже доста приемливо четиво за масовите читатели. Предлагам ти да станеш основоположник на такъв интелектуален жанр, за да може да се пише повече и да има какво да се чете, пък и на какво да се усмихнем в крайна сметка. То не може само сериозно, нали? А ти пишеш и без това толкова рядко. Няма да забравя твоите люти битки преди 2-3 години с инженери, физици, и някои не дотолкова учЕни, когато коментарите бяха рекордно-много. Какво толкова, нищо не се повтаря, всичко тече, всичко се изменя, нищо не е същото. Онова, което е било интересно някога, сега е известно или факт, с който свикваме.
Здраве и бодрост през месец Март!
цитирайЗдраве и бодрост през месец Март!
Търсене
За този блог
Гласове: 87751
