Неразумността на материята се състои в това, че тя не може да мисли, но може да се развива в посока към мисленето, за да стане разумна. Основният атрибут на материалното развитие е информацията, която е неделима от материята и е нейна идеална част изразена от свойствата необходими за взаимодействие между протвоположностите. Чрез тези информационни свойства противоположностите притежават примитивнo усещане като чувственост за привличане и отблъскване. При привличането си взаимодействат, като се съединяват изануляват противоположните си свойства, за да се осъществи съществуването на целостни равновесни системи. При отблъскванета се разединяват като разрушават целостта на системите, и сивъзвръщат свободата на противоположните свойства, за да осъществят развитието им.

По повод на казаното от Пирсън, че – „не е логично да се твърди, че цялата материя е съзнателна” – Ленин пише за първичното усещане – „...но логично е да се предположи, че цялата материя притежава свойство, по същество родствено с усещането, свойство да отразява” – или това свойство е протоотражението, което отрича съществуването на съзнателното начало. Т. Павлов разработва цялостна теория на отражението в книгата си „Теория на отражението”, но протоотражението си остава не разработно на ниво предположеното от Ленин. Идеалистите по принцип отричат отражението като свойство на цялата материя. След демократичните промени на изток, материалистите вместо да разкрият същността на протоотражението и да отвърдят материалистичния мироглед – го изоставиха /протоотражението/ незавършено и неразбрано, поради което материализмът не разреши основните си противоречия.

Следователно както първичната материя /Материалната субставция/, така и цялата материя притежават усещане, родствена с чувствеността, чрез което материята отразява при развитието си по ниското и по-просто ниво в по-високото и по-сложно ново качествено ниво. Тази чувственост притежават противоположностите, за което тетралектичната истина гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. В това кратко изречение за същността на Тетралектиката се съдържа както чувствеността на противоположностите и тяхната всеобхватност, така и системата на отражението, чрез която те се раздвояват и удвояват, което прави системата на отражението неизменна.

Неживата материята преминава на по-високо еволюционно ниво, под влиянието на протяжеността на Всеобщия тетралектичен закон, на общите закони и чрез конкретността на свойствата, съдържание на частните закони, което е предпоставка за раждането на жива материя. С появата на живота на нашата планета, първичното усещане на противоположностите се усложнява като се ражда нервната клетка и примитивна нервна система с по-висок ранг на усещане от това при неживата материя. Така при еволюцията на различните видове животни се развива и усложнява нервната система като главен еволюционен фактор, минаващ през етапите на тетралектичните системни, което е отразено добре като илюстрация на еволюцията на нервната система в книгата „Тетралекика на природата”. При това положение, първичното усещане на противоположностите за привличане и отблъскване постепенно преминава в чувственост, която при бозайниците достига най-висок връх, предопределен от появата на две чувствени мозъчни полукълба с функционална симетрия. Появата на чувствена рефлексия при тях или безусловните примитивни рефлекси на усещането под влиянието на външната среда се превръщат в безусловни чувствени инстиктивни рефлекси, атрибут на тяхната висша нервна система и нейната симетрична чувствена функционалност. С развалянето на мозъчната симетрична цялост /хармонията/ при нисшите животни, еволюцията формира при бозайниците физическа мозъчна антисиметрия /ляво и дясно полукълбо/с чувствена функционална симетрия. Разваля се физичната хармонията на цялостния мозък, за да се формира ново качество като нова хармония – чувствена функционална симетрия на двете физични полукълба. Това им дава възможност за вземане на правилно и скорострелно, инстинктивно рефлекторно, диалектично решение за зло и добро, опасно и безопасно и др. т., без тетралектичните нюанси на тяхното раздвояване и удвояване. Затова при тях няма разум, защото не са развили функционална асиметрия на мозъчните си полукълба, а са запазили тяхната функционалната хармония, поради което нямат логично мислене. Ползват се главно от инстинктите като могат да формират нови безусловни рефлекси при контакт с околната среда, без да нарушават функционалната симетрия на двете си полукълба. На тях не им е необходим разум, а се справят добре за отбрана и нападение с бързината на инстинктивната си чувственост. Например, заекът като усети, почуства, че лисицата е наблизо, няма да седне и да мисли, какво да направи, а се възползва от бързината на своите крака и това го спасява като мигновенно вземе инстиктивното решение да бяга. Така е при животните, но при човекът чувствността за вземане на правилни решения е недосатъчна.

По-нататъшното развитие на висшата нервна система до по-висш стадий на функционална дейност, предопределя появата на разум или появта на разумния човек. При това функционално развитие за висша нервна дейност на централната нервна система при човека – едното животинско /чувствено/ полукълбо се преобразува в логично или се появява разума като функционална асиметрия на мозъчните полукълба, установено от биолозите. Набюдаваме поява на ново качество – разум като функционална дисхармония на мозъка, което потвърждава тетралектичния принцип, че дисхармонията може да има и положителна характеристика както и хармонията да се раздвоява и получава отрицателна характеристика. Следователно хармонията води до застой и неразвитие на системите /структурите и формите/, но определя тяхното съществуване като цялост, а дисхармонията разрушава целостта на структурите и формите, за да се осъществи тяхното развитие.

Устновено е, че детето се ражда с две чувствени /животински/ функционално симетрични полукълба, което изисква дълъг период на обучение и възпитание, за да се развие в пълноценен, разумен и мислещ, одухотворен човек. В противин случай детето си остава животинче с две чувствени функционално симетрични полукълба, но без животинските инстинкти, поради което е обречено. Пример за това са деца отгледани от животни, расли в изолация от други хора или отгледани от двама глухонеми родители. Такива деца дори не се научават да говорят, а камо ли да мислят. Това показва, че няма предопределена божестена душа, с която се ражда детето. Духът при него се създава в дългия период на обучение и възпитание, през който детето развива втората си сигнална система, зарежда се със знания и се учи да мисли, за да се превърне в разумен човек с определена духовност. Повторението на животинската функционална чувственост на двете мозъчни полукълба при детето потвърждава верността на Биогенетичния закон на еволюцията, който е производен на отражението, което определя появата и развитието на по-старите признаци в хода на еволюцията. Така че еволюцията превръща един път неразумната маймуна в разумен човек в много дълъг период от време /милиои години/ и втори път, в по-кратък период 1/4 от човешкия живот/, развива детето, но вече не като неразумна, а с помоща на разумния човек или оттук започва разумната еволюция.

Чувствеността при човекът е основен еволюционен етап на първично образно мислене, което определя прехода от неразумно животно към разумен човек. Защото се формират чрез нея не безусловни рефлекси, а символи, термини и понятия като думи, които са необходимост за по-нататъшно развитие на мисленето при човкът. Първобитният човек от заобикалящият го информационен фон на реалната обективна материална действителност, чрез чувствено-образно си мислене е формирал символи, термини и понятия като думи, които са препоставка за поява на втората сигнална система – речта, която е необходимост за раждане на разума и общуването. Слага се началото на първите наченки на познани и възможност за обучение. Това развитие започва от основното първично информационно физическо усещане на материята, минава през химическото усещане и се върви към биологичната чувственост на материята, за да се стигне до психическата чувственост на материята при човекът, която се развива до логично мислене и неразумната материя се превръща в разумна.

Развитието на чувствеността при бозайниците продължава и при човекът като се разваля функционалната симетрия на чувствения животински мозък и се стига до асиметрията на човешкия мозък, при което едното чувствено животинско полукълбо се превраща в логично. Така дясното човешко полукълбо си остава чувствено /животинско/ и работи с конкретно образно мислене, но не на ниво животно, а функционира като мисли на ителектуално равнище, характерно за човекът. Лявото човешко полукълбо придобива нова еволюционна функция като нарушава чувствената симетрия и работи с понятийно, абстрактно логично мислене и се превръща в доминиращо поради това, че е по-висш стадий на развитие, който определя разума. При мъжът е по-развито лявото логично полукълбо, а при жената дясното чувствено полукълбо. Затова при конфликт между тях, жената вади своите аргументи за чувства и мъжът отстъпва или и показва юмрук, поради неразвита чувственост, а мъжът, когато налага аргументрана логика жената отстъпва, поради недостатъчно развитие на логиката при нея и му предлага целувка. Затова мъжът избягва чувствените конфликти, а жената логичните.

След като примитивният човек е формирал символи, термини и понятия като думи, и чрез чувствено-образното си мислене е осъществил разбираема връзка за контакт с обективната реална действителност, мисленето му преминава на субективно ниво. Появява се неподреденото чувствено въображение /фантазия/, което ражда вътрешниобрази без логична връзка помежду им. Примери за това са рисунките по стените на пещерите, в които е живял този човек. С подреждането на възникналите вътрешни образи, се прави връзка между тях и се стига до раждане на първични идеи, които са все още в сферата на първобитната фантазия.

Следователно: Към истината се тръгва със информация, знание като основа, и се върви с чувство, което определя скороста, фантазията определя идеята, а логиката истината.

 Човекът започва да задава въпроси и се раждат първите категории, което е предфилософски етап на развитие на мисленето. При търсене на отговорите на въпросите се появява необходимост от подредена смислена връзка между понятията, с която да могат да се обяснят определени явления и процеси в обективния свят, което е начало на примитивен логичен анализ, след който започва примитивен синтез. Възниква необходимост от писменост върху основа на съответните символи, термини и понятия като думи на изолирани общности от човешки същества, което ражда различните езици. Ражда се философията и човешката фантазия няма граници и сътворява, какви ли не идеи при недостатъчно познание и недостатъчна логичност. Оттук нататък човечеството е извървяло дълъг и труден път, за да стигне до днешното НТ развитие, без да разкрие същността на мисленето и на много други неща, поради което днешния човек си остава чувствено същество. Това го принуждава да взема повече чувствени решения при своите действия, с което прави много груби грешки както в личностен план, така и при обществени действия. Следователно разумният човек на този етап си остава повече чувствено същество /животно/ поради неразвитие на логичното мислене, което го прави все още много агресивно същество, формирало човешките отрицаелни качества: злоба, завист, омраза и др., и ги проявява безконтролно навсякъде. Затова в следващият постинг ще разгледаме вредата от чуственото мислене в обществен и личен план на Чувствения човек.