Всички оптимистични идеи се раждат като красива утопична приказка хипотеза или като песимистична, уродлива приказка хипотеза – антиутопия. Утопията е модел, съдържащ прогресивни идеи за възможно развитие, а антиутопията е моде съдържащ регресивни идеи за спиране на развитието или модел предупреждение. Затова в началото прогресивните идеи са неизяснени, неразбрани и при прилагането им се получават много отрицателни резултати, най-често клонящи към Антиутопия, които са резонас на времето, прeз което са родени, през което се развиват и през което се прилагат. Така новите прогресивни идеи започват развитието си от най-примитивната си опростена форма, което позволява по пътя на своята противречива еволюция да бъдат повече всевъзможно извращавани и по-малко подобрявани. Развитието им се подчинява на неразумния аксиоматичен всеобщ природен закон на еволюцията – Законът на пробата и грешката. При това положение си взаимодействат случайостта и закономерността. Случайността като вседесъщ и неизменен спътник на еволюционното разитие, определя пробите и грешките, а форрмираните по пътя на това развитие закономерности, определят целостта на структурите и формите, ограничавайки случайността, премахват пробите и грешките. Така се постига определен прогресивен етап на развитието, от който започва ново еволюционно развитие подчинявайки се на същите принципи.

Следователно еволюционното развитие, поради това, че е неразумно, прави неограничен брой проби и грешки, докато създаде прогресивната структура и форма със съответните закони, която да продължи еволюцията си. Разполагайки с безкрайността на материалното пространство и с вечността на времето, еволюцията постига, рано или късно, необходимата прогресивна структура и форма и прави следващата прогресивна крачка, без поука от преходните грешки, а чрез нови проби и грешки върви напред.

При човекът и общественото му развитие, действа същия Закон на пробата и грешката, но човекът като разумно, но несъвършено, същество започва да осъзнава грешките си като внася идейни поправки, с които ги отстранява. Осъзнаването на грешките и тяхната поправка е в зависимост от неговото интелектуално равнище или от неговите знания и мислене в определена епоха. Особено важно и показателно е казаното за идеите предопределящи еволюционното развитие на обществото и човешкот битие в него. Защото тази идейна основа предплага определено обществено развитие във времето, /историческо развитие/, за да се стигне до прилагането на идеята в чистотата на първичния утопичен замисъл и форма призавършения и вид.

Интелектуалното равнище на човека или неговите знания и мислене определят, също така, и продължителността на развитието на обществените формации. Така Първобитно-общинният строй като равновесна система е продължил около 30 хиляди години, защото този дълъг период е необходимост за възникване на разума или през него се осъществява прехода от неразумно животно към разумен човек. След раждането на разума следва противоречиво триадно обществено развитие, при което се узаконява държавата, семейството, частната собственост, парите, философията, религията и войната. Противоречивата система започва с Робовладелския строй, който е продължил около няколко хиляди години, след него идва Феодализмът с продължителност около 700 години и Капитализмът, който е на около 300 години. Продължителността на всички тези етапи като обществени формации е в зависимост от интелектуалното равнище на човека. Така първобитният етап, през който се очовечава човекоподобната маймуна е бил най-продължителен, с най-ниско интелектуално ниво на човека, защото през него се ражда разумът. При другите 3 етапа започва противоречиво обществено развитие като човекът е използван за производителна сила, което ускорява развитието на обществото, но е съкращавало продължителността на всеки по-прогресивен етап, а развитието на човека през цялото това време е оставало в застой, поради слабото социално обществено битие.

Следователно всеки етап осъществяайки по-високо обществено развитие, чрез натрупване на познание и практически действия, ускорява процеса и става жертва на собствения си прогрес, което предопределя следващия по-прогресивен етап на обществено развитие.

През цялото това триадно развитие, еволюцията на отделния човек е подтискана, но с предпоставка за прогресивно увеличаване на свободата му при развитие на обществото. Жената през всчките тези етапи е раждала само войници за пушечно месо, което за съжаление продължава и днес, а гладът, мизерията, болестите и невежеството са били спътници на човека от древността до днес. Поради тази причина още в древността са възникнали идеи за най-правилно и правдиво управление на държавата, така че всеки гражданин да има права и условия за живот, но и до днес голяма част от човечеството е онеправдана.

Основните направления за осъществяане на равни права и добри условия на живот за всички, е появата на демократичните и социални идеи още в древността. В Древна Гърция се ражда идеята за демокрация и се прилага на практика, като избор на народа или правата на гражданите се разширяват и те получават власт за контрол и влияяние над управляващите, които се съобразяват с народния глас. Така например, ако Атина трябва да обвяви война на Спарта, е имало допитване до народа /референдум/, може ли и трябвали Атина да обяви война на Спарта. Народният глас е бил решаващ за вземане на решение от управляващите за война. Употребата и утвърждаване на думата демокрация идва от нейната етимология, която има съдържание, нарадна власт или власт на народа, защото произхожда от гръцките думи демус – народ и кратос – сила, власт. За първи път в Атина, където е назрял преходът от робовладелска аристокрация към нова по-прогресивна робовладелска формация, се прилага идеята за демокрация. По това време на управление на робовладелската демокрация /V в. преди н.е./, демократично право на глас не са имали селяните, робите и родовата аристокрация, въпреки че демократите идват на власт с обещанието за равенсто и право на глас за всички свободни граждани, но не го изпълняат. Както и съвременните управляващи са унаследили от демократите на Древна Гърция, да не изпълняват предизборните си обещания.

Една простта равносметка определя, че демократично право на глас са имали по-малко от 10% на гражданите на Древна Гърция. Защото около 80% от населението са били роби, плюс селяните и родовата аристокрация, които не са имали право на на глас в управлението на държавата. При това положение по необходимост се ражда демокрацията, като приложението и в Древна Гърция започва от първичната и най-примитивна форма с предпоставка за развитие. Вече 2500 години, от нейното раждане и първо приложение, тя се развива, но никъде по света няма истинска демокрация. През цялото това време демокрацията повече е извращавана и пренебрегвана /още в началната си фаза е осъдила на смърт Сократ като противник на демокрацията/, за да искаме днес по необходимост да я приложим за правото на участие на всички граждани в управлението на държавата /което древногръцката демокрация не постигна/ и така да постигнем по-добри условия за живот на всички в съвременният свят.

 Следователно демокрацията е възнкнала поради необходимостта да се подобри социалното битие на всички граждни, а не само на шепа привилегировани, както е било през цялата човешка история. Демокрацията е извървяла своя противоречив път на развитие и е стигнала до необходимостта да се приложи в най-чистата форма, за да бъде истинска. Тази необходимост е закономерно да се появи в държава с най-много противоречия в съвремения етап на обществено развитие, но и с определен интелектуален потенциал на своите граждани. Не може да се появи в племето на примитивни пигмей, колкото и големи противоречияда има това племе. Не е случайно, а е закономерно, че в България започнаха масови протести на гражданите именно поради лошите условия на живот и се стигна до искането за демократични промени, чрез които да се упражнява граждански контрал над управляващите, които ограбиха народа и сринаха държавата. Много е писано за качествата на българина и неговото търпение, но чашата на злото преля, търпението се изчерпи и дойде ред да се впрегнат в действие положителните качествана българина.Не е случайно, че самозапалванията в България са най-много в света и са политически, докато гражданите на другаите държави мнго рядко избират такава смърт и много рядко таково самоубийство е политическо като в повечето случай е предизвикано от психически отклонения. Ето такава огромна е психическата и физическа сила на българина, да стане жертва символ за правата на всички. В това се състои мисията на България и българите, длъжни сме да не изпускаме този исторически момент, а да поведем хорото на демокрацията до пълна демократична победа в целия свят, за да оправдаем нашите огнени символи и качествата на българина. Така чрез протестите по мирен път ще извоюваме победата за демократични и социални промени в Българи, демократични права и по-добро социално битие за българина, като покажем на света пътя към истинските демократични граждански права и социална справедливост.

Главен извод, който може да направим, е че демокрацията без социалното обвързване е безсмислена. Още от древността се зараждат тези две идейни течения като очертават една разделителна линия между тях и, най-често се отричат, без да могат да постигнат пълнота едно без друго.

По този повод най добрият съвременен американски философ П. Рикьор в едно интервю взето от И. Райнова е определил обстановката след падането на „комунизма” на изток, точно в контекста, който съм посочил: „Бих казал, че основният порок на съвременното общество – това е, че крахът на комунизма на Изток остави един болен победител. Сега ние можем да осъществим вътрешна критика на капиталистическата система, без да бъдем упреквани в прокомунизъм. Няма съмнение, че пазарната икономика е единствена, която е производителна, т. е. произвежда блага. Същевременно тази икономика създава най-голямото неравенство и несправедливост. Затова ние всички търсим една комбинация между пазарната и държавната икономика, резпективно социална намеса, за да бъдат коригирани неравенствата. Всъщност ние навлязохме в експериментален етап, когато трябва да съединим водата с огъня. Защото свободният пазар предполага ненамеса, а справедливостта я изисква”.

Така че дошло е времето, арбитър, контрольор и посредник между държавната и пазарната икономика да бъде гражданското общество, което трябва да се узакони в новата конституция на България и на всички държави за участие на гражданите в управлението на държавата, а не само в избор на управляващи, за да има не само производство на блага, но и справедливо социално битие. Така ще „съединим водата с огъня”, което ще ни позволи да не угасим огъня и да запазим водата или да произвеждаме блага, които да разпределяме справедливо. Както управляващите имат власт над гражданите, така гражданите да могат да упражняват власт над тях или над своите избранници, за да може да се осъществи по-справедливо социално битие за всички граждани, а не шепа властници да живеят охолно и престъпно за сметка на гражданите на една държава. Защото в момента има прекалено много произведени блага, но 95% са притежание само на 5% от гражданите на света, а 95% от гражданите, които именно са произвели благата ползват само 5% от тях. Това е огромната несправедливост в 21 век, когато НТП произвежда огромно количество блага, които не само са разпределени неправилно, но такова разпределение съдържа убийствена несправедливост. Защото 1 милиард и 500 милион от хорат на Земята гладуват, а 500 милиона умират имнно от глад.

През другите епохи благата за задоволяване на жизнените функции на човека са били винаги в недостиг, което е предизвикало развитие съпътствано от войни глад, мизерия и болести сред голяма част от населението на Земята. Днес, когато имаме излишък от блага, съществуването на глада и мизерията при хората е най-голямото престъпление срещу човечеството. Като прибавим и скъпото въоръжение, което е ограмна икономическа тежестна държавите, а се използва за разрушения и унищожаване на хора, картината не само е ясна, но е ужасна. Защото една съвременна бойна ракета струва над 100 милиона долара, една съвременна атомна подводница или съвременен боен самолет струват над 1 милиард долара. Само бюджетът за въоръжаване, за 5 години на няколко държави надминава няколко трилиона долари, а всички тези трилиона долара нанасят загуби за още много трилиона долара и убиват много хора. Народите не го искат вече това, искат тези трилиони да се вливат в тяхното битие, но без техен контрол не може да бъде премахната тази несправедливост на 21 век. Като прибавим към всичко това престъпността, убийствата и самоубийствата на много невинни хора по света, се вижда,че съвременната демокрация прекалено много куца, осакатена от управляващите по света, а управляващите са винаги богатите, които подържат демокрация, която ги обогатява за сметка на народите.

Демокрацията чрез свободата на гражданите разширява техните права. Следователно демокрацията като първа необходимост е обвързана със свободата и правата на човека, за да се върви към справедливо социално битие за всички, без което правата и свободата си остават илюзия. Защото на празния стомах първата необходимост е пълнежът и тогава може да се възползва от свободата и правата си. Така че демокрацията е обвързана със социалното, а социалното с демокрацията. Затова най-голяма свобода и права гражданите ще имат само тогава, когато ще могат да контролират управляващите, така както ги избират, за да се осъществи необходимото социално битие за всички.

Идеята за справедливо социално битие се е зародила също в древността и съдържа в основата си отхвърляне на частната собственост и възхваляване на обществената собственост.Такива идеи са родени в Дрвена Гърция, Римската империя, както и в програмите на някой селски въстания, при средновековните еретици и мн. др. В Средновековна България такава еретична идея за равенство е била верую на богомилите – които са преследвани и жестоко инквизирани от официалната власт, такова е селското въстание на Ивайло, а по-късно земледелското управление на А. Стамболийски като и двамата водачиса били насилствено убити, което показва, че управляващите и богатите нежелаят социалното равенство.

Като съдържание на първична теоретична основа за социално равенство се явява утопичния социализъм описан от Томас Мор /1478-1535 г./ в книгата „Утопия”. В „Утопия” той влага много гениални идеи, които са актуални и днес, като описва едно идеално общество без частна собственост, свобода идемократичен избор на гражданите, изработване на благата от всички и равно разпределение за всички, приравняване на умсвения и физически труд и мн. др. За първи път Т. Мор употребява думата утопия, която буквално означава несъществуващо нещо или измислено нещо, което в момента го няма никъде, защото неговата островна държава Утопия е несъществуваща, а само измислена. Противниците на социализма изопачаваха думата утопия като и приписваха съдържание на невъзможност, което тя не съдържа, за да отрекат възможността за осъществявне на равно социално битие за всички и с такава идеология ограбваха благата на хората и разориха България и българинът. Защото всички прогресивни идеи се раждат като утопия, рожба на мисълта, но им предстои развитие за обективно осъществяване или идеологично догматизиране, но не и абсолютна невъзможност за реализиране. Изглежда всички теократични /религиозни/ и плутократични /богатите/ управления на държавите, през цялото историческо развитие на човечеството, най-много са се страхували от социалното равенство. Изглежда по този повод кралят на Англия е наредил да обезглавят Т. Мор, заради разпространението на такива опасни идеи за социално равенство, както е постъпвано с всички борци за човешки права, равенство, братство и свобода. Да не забравяме, че сме 21 век и в много напреднали демократични държави смъртната присъда е забранена, но в много от тях гладът и мизерията не са забранени, а те водят до болести и преждевременна смърт.

Томазо Кампанела, по-късен представител на утопичния социализъм описва през 1623 г. в книгата си „Градът на Слъцето” също така едно идеално общество, където е осъществил мечтата си за единството и благоденствието на човечеството. Т. Кампанела също е преследван от власта. Следва да зададем логичния въпрос? Какво е предизвикало раждането на тези хуманни социални идеи и какво е карало създателите да ги разпространяват дори пред заплаха от смъртно наказание. Отговорът е от ясен, по-ясен, несправедливостта на управление предизвикващо беззаконие, глад и мизерия на голяма част от гражданите на една държава. Много отдавна е прозрението, че най-големият революционер е празният човшки стомах, защото той няма какво повече да губи. Създателите на хуманните идеи са най-човеците, които преодоляват собствения си егоизъм в името на онеправданите, което ги мотивира да създават своите идеи, дори когато са заплашени от смъртно наказание, а не като блюдолизците да бъдат слуги на богатите, за да събират трохите от тяхната богата трапеза. За създаването на нови идеи полезни за хората трябва не само много знания и мисъл, но и голяма съзнателна човещина или както са казали поетите, голямо човешко сърце.

                По-нататъшното развитие на Утопичния социализъм, през периода на буржоазните революции в Европа, все повече се приближава до историческия реализъм. При бурното развитие на капитализма Утопичния социализъ м достига своят връх, а противоречивата, несправедлиа система на капитализма става все по-очевидна. През този период идеолозите на социалното развитие не постигнаха матиарилистиченото разбиране на историята като закономерен процес водещ до преобразуването на обществото. Сен Симон, който е бил най-близо до правилното разбиране на на закономерното прогресивно развитие на историята, се отклонява от него като приема за основа на общественото развитие, само научния прогрес, морала и религията.

                К. Маркс и Фр. Енгелс поставиха основата на материалистичното разбиране на прогресивното историческо разитие обвързано с производствените отношения, НТП и революционното преобразуване на обществото. През наше време сме свидетели на догматично идеологизиране на марксизма, което доведе до крах на социализма на ХХ век, а в по-ново време отхвърляне на марксизма от същите тези идеолози, които веднага се превърнаха в капиталисти и влязоха в църквата. Все пак човечеството се опита на практика да направи толкова мечтаното социално преобразуване на обществото и успя да напълни гладния стомах, да ликвидира невежеството и постигна една относителна сигурност, което нито едно общество не е постигнало до сега. Оказа се обаче, че този социалистически модел на държавен капитализъм без демокрация и пазарна икономика се изчерпи бързо и не доведе до необходимата производителност за постигане на социално равенство, но показа какво, е необходимо да с направи в социалната сфера.

Да го оставим този колкото грешен, толкова и възхваляван социализъм на съда на историята, който ще отсъди най-правилно неговия възход инеговото падение и да се върнем към проблемите в съвременна България, които доведоха до масови протести и самозапалване на хора. Никъде и никога до сега не е имало пртести от доволни хора, особено когато някой се пренасят сами във факелна жертва като протест. Затова подкупни журналисти, услужливи философи, крадливи„капиталисти”, пишман политици и банкери нямат моралното право да тръбят, че не трябва да се позволява на улицата да управлява, защото това ще доведе до хаос и анархия. Това са все слуги на управлаващите, които доведоха България за 23 год. до анархия, беззаконие, обедняване и хаотично разграбване и разрушаване на всички структури на държавата, за да изградят най-добрата организирана престъпност, която се срасна с държавата. Сега е логично да са против протестите, защото се страхуват от възмездието на гладния и мизерен народ, който по необходимост излезе на улицата, за да защити своите права с искане за справедливо управление на България. Следователно хората излязоха на улицата и се самозапалваха заради несправедливостта, а не от доволство. Изводът е, че улицата, винаги е диктуала промените, когато несправедливостта стане нетърпима, а не директното управление и ако подтисническата власт не напрви необходимите промени, тогава протестите прерастват в бунтове, въстания и революции, които свалят виновниците за безправието, мизерията и гладът на народа. Там където те са били неуспешни, впоследствие стават предпоставка за бъдещи прогресивни промени. Така че народът на България не трябва да прекратява протестите, докато не се удовлетворят исканията му за справедливи законови промени, чрез които народът да може да контролира управляващите, които ограбиха неговото битие, но са негови избранници:

                Тава е първото и най-необходимо изискване, за да може да се създаде и узакони в България гражданско общество, което да има своите правомощия, за контрол над управляващите. Със сигурност това ще изисква конституционни промени. Управляващите ще трябва да намерят правната страна и да направят законова уредба за съществуване на гражданско общество и неговите правомощия в България, за да се постигне справедливо управление за всички граждани. Това е пътят към истинското справедливо социално битие и демокрация, в която да може да се контролира свободията и беззаконието, а не да се ограничава свободата на гражданите чрез глад и мизерия.

                Всички останали законови промени/правни, трудови, търговски и др./, които трябва да се направят ще бъдат зависими и свързани със законовата уредба на гражданското общество, затова неговото узаконяване трябва да бъде първо. Друго много важно изискване е тезизаконови промени да бъдат изготвени в рамките на 1 година и да влязат веднага в сила, защото протакането им още 23 години ще ги обезсмисли, а България може би няма да я има вече.

                Навсякъде по света се говори, че за демокрацията е необходимо гражданско общесто, но никъде няма узаконено таково общесто, което да изразява волята на народа в управлението на държавата, за да бъде демокрацията истинска, а капитализма контролиран. В много прогресивни държави дори се подържат изкуствено кралски общества в 21 век, среднвековна отживелица, които разполагат с един мнонго богат пай от държавната баница, като прибавим към тях и и рзличните религиозни общества разполагащи с огромни богатство – и всичко това все на гърба на народите. Ясно е, защо не се узаконяват гражданските общества по света, защото не е изгодно за богатите, но при това положение е неизгодно и за народите, които ги търпят.

                В заключение може да направим един генерален извод от цялото историческо развитие на човека и обществото на земната цивилизация:

                Разпада се равенството в равновесната първобитна община, за да се върви към неравенството в противоречивата система, която върху основата на частната собственост подтиска отделния човек, но развива обществото – което развитие минава през 3 етапа – за да се постигне отново равенство между хората в нова равновесна система.

                В последният етап на противоречивата система – капитализмът трябва да завърши своето развитие като социализъм постигайки базовата същност, върху основата на НТП, чрез демокрация, узаконено гражданско общество и пазарна икономика, за да се произведат блага за всички граждани на света, които да бъдат справедливо разпределени между тях. Така че, в този последен стадии на капитализма, демокрацията и социализмът достигат най висшата си форма като се обединяват, в името на човека и неговото общество. Защото при демокрация без социализъм е слаб човекът, а при социализъм без демокрация е слабо обществото. Затова следвайки законите на Природата, ще постигнем силен човек и силно общество.

Следователно, съществуването, развитието и управлението на всичко се подчинява на Всеобщия тетралектичен принцип и неговите основни системи: противоречива и равновесна, и техните производни, които определят цикличното тетрадно системно съществуване и развитие на света. Затова всеобщите основни тетралектични системи и техните производни преминават една в друга без посредник при натрупване на противоположни свойства и при тях няма средно положение. Техни производни са: анализ и синтез, разпад и синтез, частно и общо, хаос и ред, движение и покой, случайност и закономерност и мн.др., които чрезтетралектичното си участие определят развитието съществуването и управлението на света.

До победа в България, чрез мирните протести, може да се стигне само при удовлетворяване на гражданските спрведливи искания за приемане на нови работещи закони, което определя на първо място закон за гражданското общство като основен закон и към него вече могат да се допълнят другите по частни законови искания на протестиращите. Това може да се постигне само с общи усилия на обединяване на протесното дижение в цяла България и неговото неспиране до справедлива ПОБЕДА. УСПЕХ В БОРБАТА ЗА СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ!!!

и грешката.." не е закон, а метод :)

СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ!!!

СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ!!!

В статията ти има много верни неща, но пропускаш нещо много важно. Има една епиграма, която гласи: "Гъз глава затрива" Това ще рече, че за да се осъществи хуманно общество, нивото на самосъзнание на всеки и от там общото ниво на обществено съзнание трябва да е доста високо, тоест да не се определя от гласа на стомаха и изкушенията. Докато хората не осъзнаят необходимостта от изграждане на високонравствена ценностна система и не я изградят в себе си и в децата си, няма как да се стигне до мечтаното общество. С примитивни нрави не се гради високоразвито общество.:)))))))))))))

НО, има още нещо:) Никога всички хора ( а според мен дори и половината) не могат да осъзнаят необходимостта от изграждане на високонравствена ценностна система. Отделно от това 3/4 от осъзналите тази необходимост, я осъзнават като нещо което се отнася до другите:) И се стига до един основен въпрос, трябва ли тази "високонравствена ценностна система" да бъде налагана на неосъзнатите чрез терор, до пълното им осъзнаване, или до пълното им изтребление? Сталин, например си е отговорил явно с - да. Постигнал е и резултат, резултата е безспорен, но цената не се харесва на никой. След Сталин, наследниците му на същият въпрос си отговориха по-скоро с - не. Резултатите, икономически, социални и политически доведоха до катастрофа, както се казва нищо не плащаш, нищо не взимаш.
Всеки опит от страна на хората да създадат общество не основаващо се на природните закони (законите на джунглата), са бунт на човека срещу природата, бунт срещу Бог. Осъществяването на тази Утопия би означавало, че човекът сам е станал Бог. За сега обаче човекът е само Бъг.

Няма такова нещо, като високонравствена ЦС, защото самата тя дава стойност на морала и нравствеността. Всяка ЦС е високонравствена, защото оценката за нравствеността е единствено в рамките и. Всяка оценка на нравствеността от погледа на друга ЦС е спекулация. Само ще добавя , че има единствено рационална или не толкова рационална ЦС. Това се определя от способността на обществото изградено върху нея да съществува или не. На практика конкуренцията между обществата е всъщност конкуренция на ценностните им системи. Темата е интересна не само защото показва възможното загиване на системата заради нерационалните и правила но и как се заражда човешкия дух в системата единствено организирана от правилата наречени Ценностна система. :-)

А върху него е построен целия пост, че и няколко хиляди години човешка история.

Четейки останах с впечатлението, че справедливо според автора е прословутото - От всеки според възможностите, на всеки според потребностите. Тук някак си се прескача факта, че ако капитализма е просъществувал 300 години, социализмът просъществува 60. И че той бе третия етап - равновесна система на по-високо ниво с минимум противоречия. Уж нещо бил "псевдо" този социализъм. Ми кво пречи да се каже, че и капитализма е бил "псевдо"???

Истината е че протестират изпадащите от общоприетата система, без значение от системата. Те чувстват несправедливост. Останалите не мислят така.

Каквато и система да бъде измислена, в нея ще съществуват едновременно способни и неспособни да прогресират при универсални за всички правила. В крайна сметка малцината способни ще подчинят множеството непригодни, понеже системата може да е общовалидна, но хората не са общоразумни. Социализма се провали в утвърждаването на собствения си морал и ценности. Капитализма - с пренебрежението си към всякакъв морал и ценности. Колкото и да скачаме по площадите, няма да се постигне демокрация и равноправие, а иерархия. Неспособните да се оправят сами си търсят месия, а месиите си търсят некадърни поклонници и рано или късно всеки ще си намери онова което търси. И ако има отново противоречие, то ще се дължи на това, че и месиите и поклонниците не щат да си знаят мястото.

Има два взаимно изключващи се варианта. Или развиваш системата и пренебрегваш себе си, или развиваш себе си за сметка на системата. И това се случи както при капитализма, така и при фамозния социализъм. Ясно е кои ще вземат връх и те го взеха. И ако има криза - то е защото върхът "отесня", а не че множеството е гладно. Множеството никога няма да съумее да сътвори общо универсално добро под формата на справедливост. То ще се напъва като планината, за да роди ... мишка.

е просъществувал 300 години, социализмът просъществува 60" , самодържавието и още преди това примитивно общинските формации имат по дълъг живот, но едва ли това е показател за рационалност днес. В миналото да, но днес вече не. Днес сме носители на знания, а и не само това , фактори променящи възможността да се запазят старите системи.
"Каквато и система да бъде измислена, в нея ще съществуват едновременно способни и неспособни да прогресират при универсални за всички правила. В крайна сметка малцината способни ще подчинят множеството непригодни" Това твърдение може да породи несъгласия, защото правилата не са еднакви за всички и се вижда още от раждането , че някои не получават шанса да са хора дори, от друга страна малцината "способни" в нашия случай, не просто подчиняват а убиват "непригодните" със способностите си. Върхът не е тесен по изключение, той винаги е бил тесен и населен с кукувичета. Обществото определено е гладно. Сравнено с останалия околен свят е много гладно, произвежда лошо и малко на фона на засилващ се апетит. Гладно е защото много голяма част , точно не са получили шанса си. Шанса им е превъплатен в нахално изобилие за "способните". Обществото няма естествения рефлекс за жизнените си приоритети, децата и образованието , които са извор на непригодност. Няма го и минимума за да съществува "множеството непригодни," , което въпреки противиречивостта на оценката за него е извора на материалните блага. Все някой трябва да плати с непригодността си за хляба , дрехите , жилището и за всичко екзистенционално , за да може "пригодните" да се съсредоточат в пригодността си, услуга, за която все пак никой не ги е молил. :-))) Непригодните мисля, че се наричаха още гражданско общество, без функциите на което цялото общество става абсурд.

мислен като линейно движение. Катерене по стъпалата (на една единствена стълба за всички общества?), наречени социално -политически системи (или подобно). Прогрес ли са тоталитарните държави? Прогрес ли е връщането им към "капитализъм", след това? Пък има толкова много видове "социализъм" и "капитализъм", че...
Едно общество се движи в посока, определена от вътрешните му противоречия. Някаква универсалност (за всички човешки общества) на тези противоречия, съвсем не определя еднозначност на посоките за различните общества.
Така че, прогрес е някакво многомерно поле с различно вероятни посоки на движение. Или, може би е "движение към устойчиво неравновесие" :)
Оттук самоочевидността на понятието справедливост, ми изглежда доста спорна. Както и защитата й. Независимо дали се прави от социалистическа или капиталистическа гледна точка.

Според мен животът е естествен процес на естествено, а не насилствено развитие. Когато узреят, нещата се случват, но никога преди това. Всяко насилване на процеса довежда обратните резултати и връща развитието назад. Това го доказва историята. Време е да осъзнаем, че живота е еволюция, а не революция и има обективни закони на развитието, които трябва да спазваме, ако искаме на съществуваме!:))))))))))))

от естествения процес. :-) Не всяко насилствено развитие довежда до обратни резултати и не винаги връща назад. Примери много, всички революции. Много често темпа на развитие става такъв, че се превръща в революция. Времето прави обективните закони все по обективни, това ни кара да се съмняваме в тях , в тяхната обективност и законност. :-))) Поздрави.

zarenkow написа - "При човекът и общественото му развитие, действа същия Закон на пробата
и грешката.." не е закон, а метод :)

В основата на всички методи на познание се намират обективни закони на действителноста и затова метода е неразделно свързан с теория на познанието или със законите. В естествознанието се прилагат конкретни методи, а във философията се прилагат общи и всеобщ метод. Например материалистическата диалектика е всеобщ метод, както и Тетралектиката е всеобщ метод продължение на диалектиката, което не снема от тях законовата им същност. Следоватлно Всеобщият закон на пробата и грешката е всеобщ метод на законовата същност проба и грешка определен от случайността. На другия полюс стои Тетралектиката, на която законовата същност е определена от закономерни системи. Така че Всеобщят Тетралектичен закон и Всеобщият закон на пробата и грешката са противоположни всеобщи закони, както са противоположности случайност и закономерност. Поздрав!!!

ако това го прави удовлетворен, за мен обаче е неприемливо. Факта , че много и съществени неща се случват извън този метод ме кара да не го приемам за закон. Разликата, пак според мен е същностна , закона е дефиниране на устойчиво правило и обикновено е резултат на приложен метод.

13. zarenkow - Не възразявам някой да приема метода за закон,
ако това го прави удовлетворен, за мен обаче е неприемливо. Факта , че много и съществени неща се случват извън този метод ме кара да не го приемам за закон. Разликата, пак според мен е същностна , закона е дефиниране на устойчиво правило и обикновено е резултат на приложен метод.

Неразделното свързване на метода със зконите или научното познанието не съм го измислил аз. Философията е дала това определление и обяснение. Буквално метод означава - път към нещото или падредена, закономерна дейност при движение към целта. Това отговаря напълно на Закона за пробата и грешката, който е закономерно движение за постигане на цел, с което методът е сроден с закономерния принцип, който е в основата на закономернстта, а методът е закономерно движение към нова цел. Затова си прав, че Законът на пробата и грешката е и метод, но и принципна основа на неразумна еволюция. Факт е и, че много съществени неща се случват и извън дефинираните закони или целостните законови системи на материалните структури и форми, защото те са определени и ограничени. Докато Законът на пробата и грешката, е по- свеобхващащ от всички останали закони, защото се базира на свободното движение на противоположностите, което е пътят към новото качество под относителното въздействие на на случайността внасяща противоречия в системите. На него по свеобхватност му съперничи само Тетралектиката, която е принципна основа за постигане на целостни устойчиви системи под диктатурата на равновесието или на свързаните проитивоположности. Следователно Законът на пробата и грешката и Тетралектичният закон са противоположни и относителни, което показва, че са обвързани един с друг или се подчиняват на раздвояване на противоположностите, за да съществува, да се развива, да бъде разбираем и управляем света. Поздрав!!!

Какъв шанс не са получили? Аз не срещам хора, които да протестират за шанс. Протестират за доходи.

Хората са недоволни не от системата, а от своето място в нея. Поне тук у нас.
Проблемът им не е в липсата на шанс, а в преразпределението на "благата". Само че "благата" вече не се творят със сърпа и тежкия чук, а с едни други инструменти и благополучаването става по заслуги към системата, а не според количеството и качеството труд. Както си е било винаги. И това е добре, понеже ако получаваха според произведеното, трябва да умрат от глад.

А какви са заслугите към системата и в какво се изразяват?! :)))

"гладно е " обществото имам предвид , защото "произвежда лошо и малко". Не са получили шанса си да са хора, т.е. не храната да им е проблема , а достойнството , образованието, перспективите. За този шанс става дума , който няма как да не е свързан с разпределението на благата и "гладното общество" . Преди системата-създател да очаква заслуги от творенията си , тя трябва да е инвестирала рационално , справедливо и достатъчно в тях, особено критично е за инвестицията до първите десетина години, след тях тя е безсмислена. Днес вече, когато ""благата" вече не се творят със сърпа и тежкия чук" и това не е достатъчно . В противен случай , каквито и пригодни , сияйни и благополучни представители да има обществото, то пътя ще му е с посока циганизация.

какво управление иска за себе си българското общество.В гражданските протести то показа,че е възмутено и не желае да търпи положението, до което се е докарало само.Показа,че му е нужна драстична промяна.Тия приказки за натрупването на опит от пробата и грешката по-подхождат за онтогенетичното развитие на човешкия индивид,отколкото за развитието на българското общество.Обществото го развиват партиите ,със съответните си партийни политики,и всички други обществени организации,които то си е създало само.Засега виждаме много кандидати за политици,трябва да се извърши максимално прецизен подбор и ще се подобри положението на българските граждани в България.Гражданският контрол няма да се осъществява само с улични протести,има и други механизми за това,сега е времето да се прилагат с пълна пара.Поздравления за оптимистичния поглед към справедливото бъдеще на българското общество!:)

gogi6666 написа - Това е най-важното!
СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ!!!

Справедливстта най-необходимото нещо на човешкото общество, но най-дълго терсена и много бавно пробиваща си път в обществения живот на човека. Справедливостта като положителна противоположност не е химера, а необходимост за съвременния човек, необходимост за оцеляване на цивилизацията ни, но нейното постигане и приложение в човешкото общество зависи от много фактори. Основните са: социалното битие, демокрацията, съзнанието и познанието, които са обвързани и зависещи едно от друго. Вървенето към нея е било толкова дълго, защото винаги разитието на нещо тръгва от най-примитивната си форма и никога не се достига съвършенство, за да има смисъл. Затова общественото развитие започва от първобитното общество и първата формация - робовладелското общество, е най-несправедлива. Защото, ако обществото беше съвършено или съществуваше като един земен рай, то няма смисъл от развитие, но няма смисъл и от съществуване и управление. Затова както съвършеното общество, така и съвършеният свят са лишени от обективно съществуване. В съвременния свят е назрял момента да сътворим най-после едно човешко справедливо общество, в което всеки човек да има възможност свободно да се развива. Яне Сандански в свое прозрение за бъдещето на обществото е казал: "След като човекът спечели физическата си свобода /социалното битие/, той ще започне борба за духовното си развитие". Защото учените са единодушни, че обществото се е развило, но човешката личност не се е развила. Следователно общественото развитие е постигнато върху подтискането на развитието на отделния човек. Затова при достигане на определено разитие на обществото се осигурява необходимото социално битие, за да се освободи човекът от физическата си зависимост за оцеляване и да започне духовното си развитие. Поздрав!!!

batogo написа - !!!:)))
В статията ти има много верни неща, но пропускаш нещо много важно. Има една епиграма, която гласи: "Гъз глава затрива" Това ще рече, че за да се осъществи хуманно общество, нивото на самосъзнание на всеки и от там общото ниво на обществено съзнание трябва да е доста високо, тоест да не се определя от гласа на стомаха и изкушенията. Докато хората не осъзнаят необходимостта от изграждане на високонравствена ценностна система и не я изградят в себе си и в децата си, няма как да се стигне до мечтаното общество. С примитивни нрави не се гради високоразвито общество.:)))))))))))))

Не съм пропуснал необходимостта от нарастване на съзнанието. В повечето от статиите за Тетралектиката, които пускам разглеждам въпроса с необходимостта за нарастване на съзнанието и факторите необходими за това нарастване. На първо място е социалното битие, което потвърждава максимата, че битието определя съзнанието, но не само то. Другите главни фактори са познанието и демократичната свобода. Затова твоята епиграма е вярна само наполовината:
"Гъз глава закрива" - има противоположната народна мъдрост - "Гладна мечка хоро не играе". Народните мъдрости изразяват Тетралектичността на света, но нямат обяснението за това. Следователно тези мъдрости отразяват раздвояване на противоположностите, за да се удвоят. За доброто и злото народните мъдрости гласят: "Много добро не е за добро" и "Всяко зло за добро", което определя, че доброто може да роди зло, а злото да роди добро и др. т. При атома и антиатомът, които са обективни противоположности раздвояването е същото, както при субективните противоположности добро и зло. Затова твоята епиграма не важи за гладния народ, а за ония, които живея в охолство и не се развиват, но и гладните не се развиват. Затова е необходимо справяне с глада или едно определено социално битие, за да може човекът да върви към по-високо съзнание. Това не е могло да се случи при роба, крепостния селянин и работникът при примитивния капитализъм, а днес може да се случи, защото сме осъзнали необходимостта от демократична свобода и НТП. Към всичко това можем да прибавим необходимостта от високо единно съзнание на човешката цивилизация, което може да се постигне само при разкриване същността на съществуването, развитието и управлението на света. За да стигнем до това високо съзнание е необходимо да минем през социалното битие, демократичната свобода и познанието. Гладният човек, човекът в клетка и невежият човек не могат да стигнат до високо съзнание, а е необходимо определено ниво на развитие както на човека, така и на обществото. Добре си отбелязъл, че с примитивни нрави не се постига съзнание. Затова в статията се разглежда раждането на идеите, които са в основата за постигане на високо съзнание и промяна на примитивните нрави. Поздрав!!!

Нима някой е давал шанс ва нашите възрожденци. Или пък не са имали проблем с глада. Някак си не мога да приема, че достойнство и високо съзнание можем да имаме само след обяд. Я покажете ми моляМ един българин, когото смятаме за национална гордост и който да е живял в охолство. Духовността не минава през стомаха, а всички носим последствията от наложилия се в последните години трапезен морал. Или ще се окаже, че най сериозни основания за възникване на по-високо съзнание имат добре отглежданите животни?

evrazol написа - достойнството , образованието, перспективите могат да са приоритети и на гладните хора
Нима някой е давал шанс ва нашите възрожденци. Или пък не са имали проблем с глада. Някак си не мога да приема, че достойнство и високо съзнание можем да имаме само след обяд. Я покажете ми моляМ един българин, когото смятаме за национална гордост и който да е живял в охолство. Духовността не минава през стомаха, а всички носим последствията от наложилия се в последните години трапезен морал. Или ще се окаже, че най сериозни основания за възникване на по-високо съзнание имат добре отглежданите животни?

Гладът и мизерията също ражда положителни неща, както и охолството, което потвърждава тетралектичното раздвояване на противоположностите. Съзнателни хора винаги е имало, но само като проблясъци в човешкото общество. Назряло е времето за нарастване съзнанието на всчки хора или всеобщото съзнание, за което необходима основа е социалното битие. Защото да се развива човек първата необходимост е да оцелява физичиски и след това може да си позволи развитие. Затова всички възрожденци са имали стомаси, за да могат да съществуват и тогава са имали възможност да бъдат възрожденци. Това е първата необходимост като основа, след което следва по-нататъшното развитие. Следователно духовността минава през стомаха като необходима основа. Затова първата необходима основа за развитие на отделния човек е стомахът, а той се нуждае от физическа храна. Не можеш да нахраниш стомаха с духовна храна или да живееш само с дух, което означава, че развитието минава през стомаха и върви към духът, а не обратното. Това е първа необходимост за отделния човек, а за нарастване на общественото съзнание първа необходимост се явява социалното битие, защото никой и никъде до сега не е построил сграда без основа. Тази необходимост се появя, за да създаде свободно време на хората от цялото общество да се развиват духовно, за да се стигне до високо съзнание. Защото втората необходимост е свободата или отделния човек получава повече свободно време да се развива. Третата необходимост за духоно разитие е познанието и мисленето, за което човек ще има време да развива интелекта си. Така че тук не става въпрос само за хранене, за да се превърнем в прасета, а още в древността Сократ е презрял, че не трябва да живееш, за да ядеш, а трябва да ядеш, за да живееш. За това е необходимо яденето, за да живееме и да се развиваме. Защото тези 500 милиона, които умират от глад всяка година нямат нужда от съзнание, а на останалите 1 милиард обречени на храничен глад също не им е до съзнание, а храна им трябва. Поздрав!!!

Всички животни имат стомаси, но само човека върви по своя еволюционен път развивайки съзнанието си. Затова не мога да приема че първата необходима основа за развитие на отделния човек е стомахът, който се нуждае от физическа храна. В годините на нашия преход тъкмо охранените демонстрираха липса на съзнание. Това, че съзнанието се нуждае от носител, не означава че носителя трябва задължително да бъде всячески задоволен. Вярно, не може без носителя, но то е като да определим развитието на софтуера в зависимост от електрозахранването. Или да измерваме интелекта с дължината на колана.
Абсолютизирам, разбира се, но и Вие абсолютизирате.
В цялата ни човешка история не се сещам някога някъде да са оправдавани престъпления, само защото са извършени от глад. И нека не спорим за първичността на яйцето и кокошката, а да приемем факта, че човека освен тяло притежава и съзнание и от тук нататък да търсим подходящата форма на обществено устройство и "социална справедливост". Няма как да приема и твърдението, че обществото се развива духовно през свободното си време /незаетото от грижата за храна/. Почти не съществува философ, изобретател, класик, живял и творил в "битиино доволство":)))
Но в публичното ни пространство проявите на непочтенност задължително се квалифицират с понятия характерни за стомашно чревния тракт. - Апетитно парче, вкусна хапка, прилапал, консумирал, баницата, порциите.
Съзнанието може да служи или на стомаха, или на цивилизацията, но никога и на двете едновременно. Иначе ще поставим началото на нова наука, изследваща обуславянето на невронните връзки в мозъка като следствие от състава на стомашните сокове.

Да така е , все пак обръщам внимание, че става дума за хора. Човека се изгражда и ако не е изграден има белези на човек но не е. Липсата на грижа за изграждане на човеците ги осакатява и обрича , с това обществото обрича и себе си. Белезите са точно тези - достойнството , образованието, перспективи, като приоритет плюс социална адаптация. Всички наши възрожденци са получили шанса си да станат човеци в своите възрожденски семейства. Никой от тях не е бил без род и възпитание. Голямата грижа за създаване на хора е била на семейството, днес това го няма. Семейството , такова каквото е било липсва. Няма я и грижата на държавата. Веднъж пропуснат шанса , остатъка от живота е в хибридно състояние хем човек нем не е. Това ясно се вижда при циганите. Циганизацията обаче не е етнически приоритет, радваме и се днес и с българско присъствие. Не е възможно редукция на обществото за кратък период. За това се иска ясно дефиниране на приоритет, усилия и търпение. Колкото и да бързаме , най много да се хванем за гушите и познай кой ще е по силен ? Между другото няма гладен алтруист. Следва да се запитаме алтруист е защото не е гладен или не е гладен защото е алтруист. :-))) "В цялата ни човешка история не се сещам някога някъде да са оправдавани престъпления, само защото са извършени от глад" , тук не съм съгласен , колкото и да сме духовни , всеки от нас е в състояние да извърши престъпление заради глад, особено заради глада на семейството си, поне знам моите възможности и не смятам, че точно това ме прави недуховен. Освен това, на фундаменталния въпрос отговора е яйцето е първо и след него кокошката. :))) Мутацията първо се появява във фоликулата, следователно първо е яйцето. :-) При това не всички животни имат стомаси, има такива които изобщо не се хранят в живота си. Молеца - злодей, който непрестанно обвиняваме , че ни изяжда дрехите, всъщност нито консумира вода нито се храни през времето на съществуването си. Децата му обаче си хапват без да се интересуват от модните тенденции. :-))) Поздрави на компанията. :-)

Буквализмът убива смисъла, Заренков.
Това с алтруиста ми хареса. Народа ни казва - Ръката, която дава е винаги пълна.
Виж за престъпленията от глад, нещо не си ме разбрал. Аз не твърдя, че не се извършват такива. Твърдя, че никой не ги е оправдал заради мотива с който са извършени.
И тъкмо се засилих да коментирам стомашно чревния тракт, когато забелязах в коментара ти понятието социална адаптация. Е, точно тази адаптация е в основата на днешното ни "дередже".

Май ще ми се наложи да обобщя всичките си коментари при домакина, въпреки вродения ми мързел.

Цялото това развитие би следвало да ни покаже,че всеки е зависим от всеки и
изграждане на дадено общество в неговите максимално допустими блага т.е.
рамки не може да съществува без намеса на висша сила.

Разбрал съм те, дадох пример със себе си. Този, който ги извършва, или смята че е в състояние ги е оправдал даже предварително. :-)))

merlin68 написа - batogo, съгласен съм с теб,
НО, има още нещо:) Никога всички хора ( а според мен дори и половината) не могат да осъзнаят необходимостта от изграждане на високонравствена ценностна система. Отделно от това 3/4 от осъзналите тази необходимост, я осъзнават като нещо което се отнася до другите:) И се стига до един основен въпрос, трябва ли тази "високонравствена ценностна система" да бъде налагана на неосъзнатите чрез терор, до пълното им осъзнаване, или до пълното им изтребление? Сталин, например си е отговорил явно с - да. Постигнал е и резултат, резултата е безспорен, но цената не се харесва на никой. След Сталин, наследниците му на същият въпрос си отговориха по-скоро с - не. Резултатите, икономически, социални и политически доведоха до катастрофа, както се казва нищо не плащаш, нищо не взимаш.
Всеки опит от страна на хората да създадат общество не основаващо се на природните закони (законите на джунглата), са бунт на човека срещу природата, бунт срещу Бог. Осъществяването на тази Утопия би означавало, че човекът сам е станал Бог. За сега обаче човекът е само Бъг.

Ние сме наследили необходимостта от хранене или стомаха от животинския си стадий на развитие и не може да го пренебрегнем. Още сме наследили от животните в основния си чувствен вид, едното им чувствено полукълбо, а другото се развило към логичното мислене и сме станали разумни същества, на които им предстои дълго еволюционно развитие. Това е станало в първобитното човешко общество, което е имало ценностна система: за общо изработване на прехраната, за общо хранене, женските са общи, децата също, човекоядството също и първият прогресивен бунт е станал от човек, който се е отказал от човекоядството. Следователно ценностната система я налагат обществените закони, което налага неговото развитие. В Робовладелското общество е озаконено робството и 80 % от хората са били роби. Горко му на избягалия или разбунтувалия се роб. Закона е предвиждал смъртно наказание на такъв роб. В седващите етапи обществено развитие е вървяло към прогрес по същия начин, като всеки етап е налагал своя ценностна система и горко му на разбунтувалия се. Така че ценностната система е налагана от обществените закони, а не от отделния човек. Отделният човек или група от хора са могли да се разбунтуват и насилствено да искат по-морална и по хуманна ценностна система или по-справедливи човешки обществени закони. Именно за това съм разгледал еволюцията на главните идеи необходими за развитието на обществото, което да наложи такава ценностна система, която ще позволи развитието и на отделния човек и ще позволи прогресивно развитие на съзнанието на всеки човек за да да се постигне едно високо обществено съзнание, което ще превърне човекът от Бъг, в Бог. Поздрав!!!

Да наложи. Да позволи!
А може би да сложи оглавник и да викне: Дий!
Айде пак опряхме до фоликулата.Обществото ли възпитава човека, или човека обществото. Определя ли битието съзнанието?
Битието определя онова съзнание, чиито господар е стомаха. Но само съзнание, подчинило собствения си стомах може да определи битието. Иначе казано стомаха преобразува възможностите за израстване на съзнанието в ..., връщайки ни към животинската ни битност. Ако се обърнем към тетралектиката, ще открием, че приемайки битието и съзнанието като взаимно обуславящи се противоположности, то съзнателното битие ще противостои на битииното съзнание. Т.е. връщаме се към заглавието на статията за да открием разликата между социализъм и демокрация. Пък всеки сам може да определи кое кое Е.

:-)

29. evrazol - да наложи такава ценностна система, която ще позволи развитието и на отделния човек и ще позволи прогресивно развитие на съзнанието на всеки
Да наложи. Да позволи!
А може би да сложи оглавник и да викне: Дий!
Айде пак опряхме до фоликулата.Обществото ли възпитава човека, или човека обществото. Определя ли битието съзнанието?
Битието определя онова съзнание, чиито господар е стомаха. Но само съзнание, подчинило собствения си стомах може да определи битието. Иначе казано стомаха преобразува възможностите за израстване на съзнанието в ..., връщайки ни към животинската ни битност. Ако се обърнем към тетралектиката, ще открием, че приемайки битието и съзнанието като взаимно обуславящи се противоположности, то съзнателното битие ще противостои на битииното съзнание. Т. е. връщаме се към заглавието на статията за да открием разликата между социализъм и демокрация. Пък всеки сам може да определи кое кое Е.

Да обществото е диктатура, която налагат законите, които при определен етап на развитие трябва да се спазват и който не ги спазва или се бунтува срещу определените закони на съответния етап, е наказан. За да съществува обществото, то има закони, като диктатура или равновесие, определящи целостта му, определени от етапа на негвото развитие. Бунтът, който определя развитието на обществото, се извършва от отделната личност или личности, което определя ролята на водача. Следователно отделни личностиса противоречивия фактор за развитие под въздействието на много други тетралектични условности, израстват съзнателно под напора на несправедливите обществени закони или неспазване на справедливите - несправедливото битие на определения етап. Тези личности може да са с пълни или празни стомаси, което предполага, че тяхното развитие е Тетралектично. Несправедливото обществено битие винаги е свързано с социалното битие и свободата на членовете на обществото като основа за следващата крачка за развитие на обществото, което създава условия за ново разбунтуване против новите несправедливости и ново нарастване на съзнанието. Така че правилно си отбелязъл, че битие и съзнание си взаимодействат постоянно или са обвързани Тетралектично. Битието винаги е основата за това взаимодействие и развитие както на битието, така и на съзнанието. Защото Битие означава съществуване, а Небитие несъществуване. Затова, за да има развитие, първата необходимост е нещо да съществува или да има битие. Това води и до решението на първичността на Битието и Вторичността на съзнанието, защото небитието или абсолютното нищо, не може да роди съзнание или да развие съзнание. Другият логичен извод, е че съвършеното съзнание Бог е невъзможно също. Защото е безсмислено, поради това, че еволюционно развитие означава нарастване на съзнанието, а при наличието на божествено съзнание, отпада развитието или то деградира от високо към ниско съзнание - инволюция. Такива процеси в Природата и обществото не са открити, /деградирането на Бог/, а точно обратното е разкрила науката, че "Всичко тече" и "Всичко се развива", върху основата, че това "Всичко" съществува като битие. Поздрав!!!

6. zarenkow - Мили преждеговорящи.
Няма такова нещо, като високонравствена ЦС, защото самата тя дава стойност на морала и нравствеността. Всяка ЦС е високонравствена, защото оценката за нравствеността е единствено в рамките и. Всяка оценка на нравствеността от погледа на друга ЦС е спекулация. Само ще добавя , че има единствено рационална или не толкова рационална ЦС. Това се определя от способността на обществото изградено върху нея да съществува или не. На практика конкуренцията между обществата е всъщност конкуренция на ценностните им системи. Темата е интересна не само защото показва възможното загиване на системата заради нерационалните и правила но и как се заражда човешкия дух в системата единствено организирана от правилата наречени Ценностна система. :-)

Написаното е много правилно разбиране за Ценностната система /ЦС/, което си развил и в твоя блог. Точно това разбиране е обосновано в изложената от мен статия и последвалите от мен коментари. ЦС се формира от общствените зкони и точно рациалността н тези закони определят животът на обществената система и възможната свобода на човека. В началото си всяка противоречива обществена система е най-рационална за самата система, и нерационална подтисническа за отделния човек. В последствие, при своето развитие системата се изражда и става нерационална, поради натрупване на противоречия предизвикани от нерационалнстта по отношение на човека, и тя загива. Човекът получава по-голяма свобода като се преминава към нова формация с нова ЦС. Обратното е станало при равновесната система на Първобитно-общиния строй. Системата е осигурила равновесието или социалното равенство /ЦС/, върху което се е появил разумът или развитието на отделния човек, но системата не се развива, става нерационална и загива ката се преминава към противоречивите развиващи се системи, при които човекът не се развива. Този противоречив етап ще развива обществото отново до социално равновесие необходимост за започване на развитието отново на човека, а противоречивата система ще загине поради социалното равновесие в нея. Развитието на общестото и човекът се подчинява на Тетралектичния принцип. Всяка система развива противоположните качества в себе си, които я унищожават. Така при Първобитно-общинния строй се ражда разумния човек, който разрушава социалното равновесие и системата се преобразува в противоречива. При капитализма ще стане обратното - социалното равновесие ще разруши пазарната икономика и системата ще премине към равновесие, при което ще се развива човекът. Ще започне преобразуване, еволюция на човешкото тяло и мозък. Следователно развитие на частното в системата /човека/ ще спре развитието на системата, а развитие на обществото ще подтисне разитието на човека. Поздрав!!!

Всеки природен закон е доказан експериментално или в практиката. Аксиома (или аксиоматичен) не се нуждае от доказателства поради своята очевидност. Следователно, " методът на пробите и грешките" първо не е аксиоматичен, тъй като той е ДОКАЗАН приложно, и второ, не е "всеобщ природен закон на еволюцията", тъй като не всички еволюционни процеси са резултат на "проби и грешки". Пример: Еволюционното развитие на космическите системи не се дължи на "проби и грешки" на природата, а на комплексното действие на редица физически, астрофизически, химически и други природни закони. Затова използваното в статията понятие "аксиоматичен закон" е нон сенс.

Битието винаги е основата за това взаимодействие и развитие както на битието, така и на съзнанието. Защото Битие означава съществуване, а Небитие несъществуване. Затова, за да има развитие, първата необходимост е нещо да съществува или да има битие. Това води и до решението на първичността на Битието и Вторичността на съзнанието, защото небитието или абсолютното нищо, не може да роди съзнание или да развие съзнание. Другият логичен извод, е че съвършеното съзнание Бог е невъзможно също. Защото е безсмислено, поради това, че еволюционно развитие означава нарастване на съзнанието, а при наличието на божествено съзнание, отпада развитието или то деградира от високо към ниско съзнание - инволюция. Такива процеси в Природата и обществото не са открити, /деградирането на Бог/, а точно обратното е разкрила науката, че "Всичко тече" и "Всичко се развива", върху основата, че това "Всичко" съществува като битие.

Битието определя само ВЪЗМОЖНОСТТА за наличие на съзнание, а не самото съзнание. При това ние не знаем дали това е единствената възможност, понеже няма как да получим информация за обстоятелства извън битието ни. А може би вече можем.

Твърдението че абсолютното нищо не може да роди съзнание е голословно, понеже няма как да погледнем в нищото и да получим информация какво може там. Това твърдение просто се приема на доверие и представлява религията на атеиста с всички особености на една религия. Както и твърдението, че наличието на Бог е невъзможно, щото означавало деградация. Все едно да кажем, че наличието на дървото е невъзможно, понеже това означава то да деградира до семенцето от което произлиза, щото семенцето се развивало.

Тетралектичната идея ми допадна с това че дава една по-обемна представа за разглеждане на различни въпроси. Включително и религиозни, като позволява различни интерпретации. Т.е. в нея има доста по-малко догма, отколкото при диамат-а.

luciffer написа - Методът на пробите и грешките - аксиоматичен закон?
Всеки природен закон е доказан експериментално или в практиката. Аксиома (или аксиоматичен) не се нуждае от доказателства поради своята очевидност. Следователно, " методът на пробите и грешките" първо не е аксиоматичен, тъй като той е ДОКАЗАН приложно, и второ, не е "всеобщ природен закон на еволюцията", тъй като не всички еволюционни процеси са резултат на "проби и грешки". Пример: Еволюционното развитие на космическите системи не се дължи на "проби и грешки" на природата, а на комплексното действие на редица физически, астрофизически, химически и други природни закони. Затова използваното в статията понятие "аксиоматичен закон" е нон сенс.

Законът на пробата и грешката се проявява само като един и същ метод и навсякъде, където има закономерност и случайност, докато се достигне определена Тетралектична система определяща поява не само на ново, но и прогресивно качество. Затова този закон е аксиоматичен и всеобхващащ и няма нужда от доказателство. Пробата се извършва върху старите закони, а грешката се появява като получаване на ново непрогресивно закономерно качество и винаги така, което няма нужда от доказателство. Следователно с пробата и грешката еволюцията постига огромното разнообразие, а с определената тетралктична система се постига ново прогресивно качество, което има възможнст да се развива. Всичко се повтаря, но на по-високо сложно качествено ниво. Развитието на всички системи, в това число и на космическите системи, е плод на комплексни действия на относителните придни закони, а не на абсолютни. Това определя еволюционото участие и на относителната случайност, носител на пробите и грешките. Така че образуването на една звезда заедно със законите на електродинамиката, ядрената физика и гравитация, действа и случайността, която премахва абсолютната закономерна определеност и поява на проби и грешки. Няма такъв природен закон, който да определи от междузвездния прах с преобладаващ в него водород, какъв клас звезда ще се роди, защото това го определя случайността носител на пробата и грешката. Също така във Вселената има много милиарди звезди, но не всички имат планети, което също се определя от относителната случайност или пробата и грешката и относителната закономерност. Това е така, защото под въздействието на абсолютен закон или абсолютна случайност светът е невъзможен да съществува. Поздрав!!!

Константинопол и бразилското знаме

Сред изобилието от идеи на Огюст Конт има една, която придобива днес любопитна актуалност. Това е предсказанието му, че един ден Истанбул, наричан от него Константинопол, щял да стане столица на света. Конт, който иска да рационализира политиката и религията, е фасциниран от “ислямския дух” и вижда Турция не в Азия, а в “ориенталска Европа”. За него Константинопол е бъдещата метрополия на един свят, обединил мирно Изтока и Запада.

Първоначално столица на “Великата Оксидентална Република”, в която постепенно се превръщала Европа, щял да стане Париж. Като седалище на създадената от Конт “човешка религия”, Париж щял да бъде същевременно и свещен град - “парижката религия” ще замени “римската религия”. Всичко това обаче е само един преходен период - докато Ориент и Оксидент се сраснат в единно, световно общество. След това, в епохата на предугадената от Конт глобализация, Париж ще изгуби централното си положение и ще бъде заменен от Константинопол. Като “столица на планетата Земя”, Константинопол ще стане приемник на трите метрополии Атина, Рим и Париж, в които според Конт намират отражение най-важните фази в развитието на човешката история. Но градът на Босфора е “истинският Вечен град, в който се събират нишките на паметта на човечеството”.




http://www.dw.de/%D0%BE%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-6330444

evrazol написа - Битието винаги е основата за това ...
Битието винаги е основата за това взаимодействие и развитие както на битието, така и на съзнанието. Защото Битие означава съществуване, а Небитие несъществуване. Затова, за да има развитие, първата необходимост е нещо да съществува или да има битие. Това води и до решението на първичността на Битието и Вторичността на съзнанието, защото небитието или абсолютното нищо, не може да роди съзнание или да развие съзнание. Другият логичен извод, е че съвършеното съзнание Бог е невъзможно също. Защото е безсмислено, поради това, че еволюционно развитие означава нарастване на съзнанието, а при наличието на божествено съзнание, отпада развитието или то деградира от високо към ниско съзнание - инволюция. Такива процеси в Природата и обществото не са открити, /деградирането на Бог/, а точно обратното е разкрила науката, че "Всичко тече" и "Всичко се развива", върху основата, че това "Всичко" съществува като битие.

Битието определя само ВЪЗМОЖНОСТТА за наличие на съзнание, а не самото съзнание. При това ние не знаем дали това е единствената възможност, понеже няма как да получим информация за обстоятелства извън битието ни. А може би вече можем.
Твърдението че абсолютното нищо не може да роди съзнание е голословно, понеже няма как да погледнем в нищото и да получим информация какво може там. Това твърдение просто се приема на доверие и представлява религията на атеиста с всички особености на една религия. Както и твърдението, че наличието на Бог е невъзможно, щото означавало деградация. Все едно да кажем, че наличието на дървото е невъзможно, понеже това означава то да деградира до семенцето от което произлиза, щото семенцето се развивало.
Тетралектичната идея ми допадна с това че дава една по-обемна представа за разглеждане на различни въпроси. Включително и религиозни, като позволява различни интерпретации. Т.е. в нея има доста по-малко догма, отколкото при диамат-а.

Битието е възможност за раждане и развитието на съзнание. Защото преди човекът е имало несъзнателно битие /нежива и жива материя/. Затова битието не може да определи само наличие на съзнание, защото битие и съзание стават еквивалентни, а такова нещо не е открито, че съществува в Природата. Такова състояние предполага, че цялата материя е съзнателна, но има неразумна материя, която изключва това предположение – разумност на цялата материята. От несъществуващото, небитие или абсолютно нищо не може да получим, каквато и да е инфрмация. Защото то е безкрайна и вечна неактивна празнина, каято е отрицани на съществуването, дори ина себе си. Но отдавна е открито, че празнината /небитието/ съществува между материалните структури и форми и между елементите на структурите и формите, от Демокрит, който е предположи, че без съществуването на пустутта движението и развитието е невъзможно. Небитието получава определение от Битието като съществува и се развива в него поради неговата неактивност и така Битие и Небитие става тетралектични отосителни и си взаимодейсват. Следователно от Абсолютното нищо не може да се роди нещо, защото то е празнина без съдържание, а съществуването на божествено съзнание е отрицаниена всичко останало, защото е абсолютна и съвършена съзнателна пълнота, която няма нужда от развитие, а светът съществува и се разива. Затова ако допуснем съществуването на Бог развитието ще върви от съвършеното към по-нисшето, което означава деградация. Атеистът е научен материалист и не приема нещата на доверие, а само с логично доказателство подлежащо на потвърждение от опита. Диалектика на природата е вярна, но не пълна и затова лесно се идеологизира и догматизира, защото има в нея много противоречия, които диалектиците на социализма забраняваха да се отстраняват като се развива диалектиката. Развитието и означаваше критика на Маркс и Енгелс, които са стигнали до много верни изводи, но имат и много неверни. Маркс, Енгелс и и Ленин и техните последователи отричаха равновесието, а искаха да построят социално равенство, което значи равновесие.Така че неразвитие на диалектиката стои в основата на падане на социализма. Не можеш да вървиш напред като забраняваш собственото си развитие. Тетралектиката като продължение на диалектиката е изчистила всички диалектични недастатъци и може да се прилага за изясняване на всичко, без ограничения и забрани. Поздрав!!!

ме завари неподготвен. Опитах да намеря нещо в нета, но несполучливо. Може би някой ще посочи извор или ще да даде своя дефиниция на този "закон". Мога да поразсъждавам малко по темата , въпреки, че не смятам за важно. Пробата и грешката е метод за достигане на цел, при липса на предварителна стратегия. Без предварителна цел не е проба и още повече не е грешка. Когато говорим за случващото се , което не можем да предвидим и понякога наричаме случайност, присвоявайки му стойност наречена вероятност , то събитията отново не могат да се нарекат грешка, просто си остават събития, при това съвсем не са случайни респективно не са вероятни, а само непредвидими за момента. Голяма претенция е да кажем това е грешка или не , ако не се обосновем. С това приключвам да разтягам локума. :-))) Иначе има хляб в темата, например стратегията би трябвало да промени вероятния изход но може и да не го промени , каква е връзката от променената вероятност след някаква стратегия и оценката на стратегията и т.н. Поздрави.

Това твърдение може да се изкаже с точно противоположния смисъл и със същото подозрение за достоверност.

Атеистът е научен материалист и не приема нещата на доверие, а само с логично доказателство подлежащо на потвърждение от опита. - Следователно научният материалист не приема нищо извън границите на собственото си познание. Иначе казано издига в култ собствената си ограниченост, отричайки всичко съществуващо, но недостъпно за нея.

Бегетрон написа: "Няма такъв природен закон, който да определи от междузвездния прах с преобладаващ в него водород, какъв клас звезда ще се роди, защото това го определя случайността носител на пробата и грешката."

Раждането на всяка нова звезда е напълно закономерно, следователно то е предопределено, когато има необходими условия за това. Няма случайно образуване на звезди и спектралните им класове, защото всичко във вселената е подчинено на природни закони. Самата случайност, Бегетроне е подвластна на определени закони (справка: Теория на вероятностите). Следователно в природата няма и не може да има "проби и грешки". Методът на пробите и грешките не съществува в природата. Той не е никакъв "закон", но е неизбежно закономерно творение на човешкия разум в процеса на познанието. Много точно го каза zarenkow(ком.38), че това е "...метод за достигане на цел, при липса на предварителна стратегия". Допълвам го: ...вследствие на недостатъчни знания (или познания). От всичко това следва логичното заключението, че случайността, каквато и да е, не е "носител на проби и грешки". Иначе трябва да приемем, че една саксия, падаща от балкона върху главата на Бегетрон, е резултат на "проба и грешка" на любознателна домакиня, решила да провери закона на Нютон. Случват се и такива събития, нали! :)))
И още мъничко:Дистанцията между закон и метод е колкото между небето и земята. Смесваш различни понятия!

zarenkow написа - Твърдението , че има закон за пробата и грешката
ме завари неподготвен. Опитах да намеря нещо в нета, но несполучливо. Може би някой ще посочи извор или ще да даде своя дефиниция на този "закон". Мога да поразсъждавам малко по темата , въпреки, че не смятам за важно. Пробата и грешката е метод за достигане на цел, при липса на предварителна стратегия. Без предварителна цел не е проба и още повече не е грешка. Когато говорим за случващото се , което не можем да предвидим и понякога наричаме случайност, присвоявайки му стойност наречена вероятност , то събитията отново не могат да се нарекат грешка, просто си остават събития, при това съвсем не са случайни респективно не са вероятни, а само непредвидими за момента. Голяма претенция е да кажем това е грешка или не , ако не се обосновем. С това приключвам да разтягам локума. :-))) Иначе има хляб в темата, например стратегията би трябвало да промени вероятния изход но може и да не го промени , каква е връзката от променената вероятност след някаква стратегия и оценката на стратегията и т.н. Поздрави.

Прекалено важно е както за еволюционното развитие, така и за търсене, намиране, доказване и прилагане на истината чрез мисленето. В пъвиятслучай е важно за обективната реалност, а във вторият за субективното мислене. Затова еволюцията като е неразумна и няма предварително заложена цел, няма и стратегия, действа чрез пробата и грешката, което е точно обратното на казаното от теб, че без предварителна цел няма проба и грешка. Тя прави пробата върху старите закони или със старите закони и получава ново непрогресивно качесто като грешка, защото полученото качество остава в задънена улица. Никога не постига директно прогресивно качество. При човешкото мислене е точно обратното има цел и стратегия. Целта е определена истина на края на пътя, а стратегията е пътя към нея. Затова при търсене се създават стотици хипотези в началото като стратегия, които са проба и грешка или само една от тях е вярна, или всяка нова хипотеза може да бъде вярна. Което показва, че пробата и грешката е всеобхватен закон, важи както за обективната реалност, така и за субективната. Случайност и закономерност са двете противоположности, а Теория на вероятностите е метод за изследване на случайността чрез статистиката. Този метод не може да постигне никога !00% доказателство, затова предполага пробата и грешката. Всички хазартни игри се основават на него, където играчът прави много проби и грешки и по-малко печалби. В противен случай хазарта е невъзможен. Противоположният метод е научния чрез доказателство, който достига пълно определние на закономерната истина. Затова случайността предполага пробата и грешката, а закономерността я намалява . Поздрав!!!

За разлика от утопията антиутопията и моделите, създавани на нейна основа, почиват на определена реалност и реални събития, които по никакъв начин не могат да се смятат за оптимистични. Да, това може да са жестоки реални събития и процеси, което съвсем не означава, че
антиутопиите са уродливи приказки-хипотези, които спирали "развитието"(?!). Какво развитие и на какво? Може би имаш предвид "красиво утопично развитие" на "оптимистична" идея за изравняване на умствения и физически труд, за правото на всеки да работи според способностите си, а да получава всичко според нуждите си или да станат всички богати, умни и здрави от "слънце, въздух и вода", или всички хора в света да се заобичат като братя и сестри, защото всички ще са атеисти, унищожили безжалостно своето "АЗ" и своята вяра в името на "общото благо"? Това ли са прогресивните идеи на материалистите-атеисти?
Лично аз предпочитам песимистичната антиутопия, която е преди всичко, както сам пишеш, предупреждение. Именно! Предупреждение за глобална катастрофа на света и човечеството, зов за опомняне, самоосъзнаване и осъзнаване на грозящите цивилизацията опасности. Това не са уродливи приказки, господине! Колкото и да ти изглежда парадоксално, но утопичните идеи най-често водят не до прогрес, а до регресия на обществото. Те приспиват човека в сладки неосъществими мечти, зъмъгляват трезвото мислене и притъпяват бдителността му. Затова при прилагането им се получават отрицателни резултати, не защото са неразбрани или неизяснени, не защото развитието им било подчинено на някакъв "закон" за проба и грешка, а просто защото практически те са нереализуеми. Всичко друго са празни приказки. Това човешката история много пъти го е потвърждавала...

39. evrazol - Небитието получава определение от Битието като съществува и се развива в него поради неговата неактивност
Това твърдение може да се изкаже с точно противоположния смисъл и със същото подозрение за достоверност.
Атеистът е научен материалист и не приема нещата на доверие, а само с логично доказателство подлежащо на потвърждение от опита. - Следователно научният материалист не приема нищо извън границите на собственото си познание. Иначе казано издига в култ собствената си ограниченост, отричайки всичко съществуващо, но недостъпно за нея.

Всички твърдения могат да бъдат подозрителни за съдържание на истината, затова е необходимо логичното и опитно доказателство, за да се определи и удостовери истината на твърдението. Извън доказателството няма друг метод за откриване и доказване на истината, а само нагледната истина, която няма нужда от доказателство може да се приеме на доверие. Материалистта атеист няма собствено познание, а това е доказаното научно познание за същността на материята, света и Природата, което се прилага за технологичното развитие и възможност за преобразуване на света. Това дето го казваш за ограничението важи за другия - идеалистта теист, който се затваря в собствената си догма и воюва срещу всичко друго и винаги е бил спирачка на прогреса. Това е така защото научното познание, което атеиста приема след доказателство, се развиа, а догмата, на която служи сляпо теиста е без доказателство и не се развива. Мисля че няма по-голямо ограничение сляпо да служиш на догма. Нашият свят е плод на научното познание,а не на мистичните и религиозни догми.Определи, какво е нематерия и предложи доказателство за съществуване на нематериален свят или небитие извън материята и ще извадиш удостоверение на нематерята за съществуване.Досега над 10 хиляди години мистиката и религията са управлявали света и не са намерили или доказали нематерия, от която е сътворен техния Бог,а науката за кратък срок е удостоверила материалното съществуване. Поздрав!!

luciffer - Методът на пробите и грешките е творение на човешкия разум...
Бегетрон написа: "Няма такъв природен закон, който да определи от междузвездния прах с преобладаващ в него водород, какъв клас звезда ще се роди, защото това го определя случайността носител на пробата и грешката."
Раждането на всяка нова звезда е напълно закономерно, следователно то е предопределено, когато има необходими условия за това. Няма случайно образуване на звезди и спектралните им класове, защото всичко във вселената е подчинено на природни закони. Самата случайност, Бегетроне е подвластна на определени закони (справка: Теория на вероятностите). Следователно в природата няма и не може да има "проби и грешки". Методът на пробите и грешките не съществува в природата. Той не е никакъв "закон", но е неизбежно закономерно творение на човешкия разум в процеса на познанието. Много точно го каза zarenkow(ком.38), че това е "...метод за достигане на цел, при липса на предварителна стратегия". Допълвам го: ...вследствие на недостатъчни знания (или познания). От всичко това следва логичното заключението, че случайността, каквато и да е, не е "носител на проби и грешки". Иначе трябва да приемем, че една саксия, падаща от балкона върху главата на Бегетрон, е резултат на "проба и грешка" на любознателна домакиня, решила да провери закона на Нютон. Случват се и такива събития, нали! :)))
И още мъничко:Дистанцията между закон и метод е колкото между небето и земята. Смесваш различни понятия!

Звездите се образуват закономерно както съм казал, но много странични случайни фактори, които са извън законите на това образуване оказват влияние върху него. Такива са състава на облъка, неговата плътност, къде се намира този облък /в центъра на галактиката, в нейните покрайнини или в междугалактическото пространство/ и мн. др. Тези случайни фактори не са законите за образуане на звездата, но оказва съществено влияние, каква звезда ще се образува, с каква маса ще бъде, от което зависи нейния клас. Това е така, защото при образуване на всяка материална структура и форма вземат участие както относителните закони, така и относителната случайност. Според теб всичко става само абсолютно закономерно, а такива абсолютни закони няма. Случайността не е подвластна на Теория на вероятностите, защото тя е теория за обяснение на случайността в света и е човешко творение. Ако нямаше случайността в Природата нямаше да я има и Теория на вероятностите. zarenkow го е казал толкова добре, че то важи за неразумната еволюция, която няма цел и стратегия и зтова върви чрез пробата и грешката в осъществяване структурите на материята. При разумният човек е точно обратното: има цел и стратегия. По-пълно обяснение съм направил в коментара си, отговор по-повдигнатия въпрос от zarenkow. Примерът със саксията ти е не удачен, защото домакинята е била запозната с времето, когато бегетрон минава под балкона и хвърлила саксията като мислела, че ще падне върху главата му, но сгрешила. Защото този ден бегетрон отменил разходката си и саксията паднала върху главата на случайно минаващия luciffer. Понеже саксията се счупила домакинята подготвила нова саксия за нова проба, за да улучи главата на бегетрон. Поздрав!!!

Клавдии Птоломей Направил модел на Геоцентричната система. Механичен модел, при който опбитите на лънцето, някои звезди и планети, се движели по други орбити - съчинени от него. Моделът бил толково съвършен, че давал възможност да се предсказват слънчеви и лунни затъмнения с голяма точност. Това практически потвърдило теорията, че земята е център на вселената. Аз идеалиста /но съвсем не догматик, което смятам че личи/ питам: По онова време била ли е заблудена тогавашната наука от наличните доказателства, подкрепени и с експеримент?
Електричество е съществувало и преди да бъде открито от науката. Разните лъчения, гравитацията и биополето - също. Съществували са обективно, но ние сме го разбрали ... когато сме дораснали. Е, кое ни гарантира, че и днес не сме в позицията на Птоломей относно някои свои научни достижения с извинение. И кое ни гарантира, че извън нашата наука не съществуват сили и явления за които не подозираме и нямаме уред с който да ги регистрираме. За това съм закичил на блога си мисълта на Лоурънс Питър - Систематизираната и класифицирана част от нашето невежество наричаме знание.
Колкото до мен, обикновения човек с никакви научни претенции - все ми е едно дали ще ползвам модела на Птоломей, или на Галилей, за да открия Америка, тръгвайки за Индия. Или пък за да изчисля разстоянието до слънцето използвайки два дълбоки кладенеца в Сиракуза по време на пролетното равноденствие.
Ето защо материалиста атеист без собствено познание, ползващ доказаното за същността на материята света и природата и т.н. много ми прилича на актуален към времето си догматик, или сляп последовател на модни научни ... тенденции.
Все пак не е нужно да те удари тока, за да приезнаеш съществуването му, нито е трудно да се проумее, че от прещерното ни битие до днес, хората наричат Бог онова, за което нищо не знаят, но чиито проявления наблюдават. И то е понеже
Системата не може да се обективизира отвътре, както казва Гьодел. Ето тук
http://world.lib.ru/p/popow_e_w/hedel.shtml

luciffer написа - Re: begetron426 Струва ми се, че даваш тенденциозно неверно определение на същността на антиутопията.
За разлика от утопията антиутопията и моделите, създавани на нейна основа, почиват на определена реалност и реални събития, които по никакъв начин не могат да се смятат за оптимистични. Да, това може да са жестоки реални събития и процеси, което съвсем не означава, че
антиутопиите са уродливи приказки-хипотези, които спирали "развитието"(?!). Какво развитие и на какво? Може би имаш предвид "красиво утопично развитие" на "оптимистична" идея за изравняване на умствения и физически труд, за правото на всеки да работи според способностите си, а да получава всичко според нуждите си или да станат всички богати, умни и здрави от "слънце, въздух и вода", или всички хора в света да се заобичат като братя и сестри, защото всички ще са атеисти, унищожили безжалостно своето "АЗ" и своята вяра в името на "общото благо"? Това ли са прогресивните идеи на материалистите-атеисти?
Лично аз предпочитам песимистичната антиутопия, която е преди всичко, както сам пишеш, предупреждение. Именно! Предупреждение за глобална катастрофа на света и човечеството, зов за опомняне, самоосъзнаване и осъзнаване на грозящите цивилизацията опасности. Това не са уродливи приказки, господине! Колкото и да ти изглежда парадоксално, но утопичните идеи най-често водят не до прогрес, а до регресия на обществото. Те приспиват човека в сладки неосъществими мечти, зъмъгляват трезвото мислене и притъпяват бдителността му. Затова при прилагането им се получават отрицателни резултати, не защото са неразбрани или неизяснени, не защото развитието им било подчинено на някакъв "закон" за проба и грешка, а просто защото практически те са нереализуеми. Всичко друго са празни приказки. Това човешката история много пъти го е потвърждавала...

Аз не съм дал определение на Утопията и Антиутопията, а това определение произлиза от етимологията на тези думи и се ползват от учени, философи и литератури. Затова не може да ти се струва, че съм определил неправилно Антиутопията. Неправилно ти я разбираш и поднасяш. Защото и двете думи не произлизат от реалността, а са човешка фантазия, която е несъществуваща реалност. И двете като модел предполагат, че може да има или да се стигне до такава реалност в бедещото развитие на обществото, но не произлизат от реалната материална действителност. Само че Утопията като положителна противоположност, предлага и предполага модел на оптимстична, положителна и прогресивна бъдеща реалност. Антиутопията като отрицателна противоположност, предлага и предполага модел на песиместична, отрицателна и регресивна бъдеща реалност. Антиутопията е възникнала като противоположност на Утопията и се употребвя в фантастиката за създаване на регресивни, черногледи модели за развитие на обществото и човека или модели унищожаващи човекът и човешкото общество. Антиутопии са прозведенията на Оруел "1984 год." и "Животинска ферма", "451 градуса по Фаренхайт" от Рейд Бредбъри и мн. др. Извади си извод при кой модел човешкото "АЗ" ще бъде свободно да съществува и се развива прогресивно и при кой модел цивилизацията ни има бъдеще. А поради Тетралектичността на света и човешкото мислене и двата модела имат и своята противоположна страна. Ако приемем догматично идеалното, съвършеното утопично общество, то се изражда, а Антиутопията е модел предупреждение да не допускаме уродливо общество на Земята, защото цивилизацията тогава загива. Във фантастичната Антиутопия, най-често научния прогрес е достигнал много висок връх, при който развитието спира и се появява възможност за извратено общество. Затова е необходимо разбирането на Тетралектиката, защото тя прдполага и обяснява това раздвояване на противоположностите, че всяко нещо се раздвоява и може да роди добро и зло. От нас зависи от кое раздвояване ще се възползваме и когато предпочитаме злото, се израждаме и ние и обществото. Поздрав!!!

има доста гледни точки. Любопитна аналогия е парадокса на "Лъжеца" но хубав анализ има тук http://old-philosophy.issk-bas.org/Publikacii/Statii/Penchev_Article.pdf . Не вземам активно участие в темите, защото много понятия се прилагат с неясно съдържание, например прогрес, разум , небитие, грешка и т.н. все с променяща сянка от различните осветяващи. При противоречив смисъл на елементи в системата са възможни вече и противоречиви изводи. След Гьодел трябва да споменем аритметиката на Пеано и ред други неща. .Не че е проблем но липсва, както на теб ти харесва "систематизирано незнание". Много е важна темата за информацията и познанието, какво е истината, мисля че има връзка с времето (не на Любка ментата времето :))) Важни са и възможните логики. Колмогоров дава пример с такава възможност. "Ако от А следва В, и В приятно, то А истина. :))). Мъдря едно смилаемо писание за това от доста време. Поздрави за всички ви. :)

Никъде не съм твърдял че няма случайности и че всичко е абсолютна закономерност. Вярно, има случайни събития но те не са причината за еволюцията на космическите, тоест на не биологичните системи. Очевидно не ти е известно, че спектралните класове, за които твърдиш че са резултат на случайни събития при раждането на звездите, показват, че съществува статистическа закономерност между масите на видимите звезди в Галактиката и спектралните им класове. Обемът на коментара не ми позволява да ти разкрия подробно тази закономерност, затова ще кажа кратко: Около 48% от сумарната маса на всички видими звезди се пада на най-слабите, но и най-многобройни малки звезди (клас М) и 52%на звездите от другите класове (O, B, A, F, G и K) или съотношението между сумарната маса на големите звезди и сумарната маса на най-слабите и малки звезди е приблизитерно 1 : 1. Това никак не е случайно и знаеш ли защо? Защото умната и разумна природа, която ти наричаш "неразумна материя", се е погрижила да има динамично равновесие между броя на големите и малките системи, което се регулира автоматично от съотношението на количествата енергии в двата вида системи. И тука ли виждаш някакъв мистичен "закон на пробата и грешката", м?
Относно Теорията на вероятностите, очевидно си се запознал с нея от Уикипедията, но за оценка "тройка" :) Не си обърнал внимание, че освен за обясняване на елементарните случайни събития, тази строга математическа теория намира и извежда закономерностите (вероятностите), с които се проявяват множествата от случайни събития. Какво друго освен закономерност е функцията на разпределение на вероятностите на появата на съвкупност от случайности.
Тъй че статистическо множество на случайности винаги е подчинено на определени закономерности. Прав си, че тя е човешко творение и точно поради това човекът, а не Природата, е създал и ползва метода на пробите и грешките.

Удобен начин да избегнеш отговори на неудобни въпроси!

luciffer напса - 46.begetron426
Удобен начин да избегнеш отговори на неудобни въпроси!

Коментар 46 само съм го зпочнал, но не съм го довършил поради проблем с интернет и няма неудбни въпроси, които да ме плашат. В него написаното от теб е прекалено груба грешка, която си съчинил правилно само в удобна за теб посока. Ще го довърша за да разбреш какво са Утопията и Антиутопият, ако разбира се те интересува истината. Поздрав!!!

Преди да приключим спора за утопиите и антиутопиите, искам да ти кажа:
1/. Силно се заблуждаваш като смесваш лекомислено два литературни жанра - утопия и научна фантастика. Истинската научна фантастика не е утопия.Тя се съчинява най-често от писатели разбиращи и добре запознати с научните и технически достижения по времето на своето творчество. Нивото на техния интелект и писателски талант обаче им позволява да надникнат дълбоко в бъдещето и да прогнозират развитието на науката и техниката с десетки и стотици години напред. Затова и много от техните прогнози се сбъдват на 60-70% (Жул Верн, Артър Кларк, Станислав Лем, А.Азимов и други) и не се наричат утопии.
2/. Много се доверяваш на статиите в Укипедията и пренебрегваш факта, че те не винаги се пишат от ерудирани експерти. Иначе тя нямаше да е "свободна" енциклопедия :).
Има различни тълкувания (и разбирания) на думата утопия. Ето ти едно кратко определение на утопията, което сравнително най-точно разкрива нейната същност според мен:
"Неосъществима мечта. Идеалното общество е било винаги утопия на много мислители".(виж Български тълковен речник)
И още: "Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени."

Утопията и моделите(най вече социалните) на нейна основа наистина са неосъществима фантастика.
Утопиите са пакет от разнородни идеи, родени от силно идеализирани и практически неосъществими мечти, нямащи нищо общо с реалността, в умовете на интелигентни люде. Утопиите не могат да се осъществят, тъй като разнородните идеи са неосъществими поради дълбоките често антагонистични противоречия между тях. Това ги прави в повечето случаи вредни и опасни за обществото. Ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата започнат насилствено да се осъществяват, се стига до опасни социални сблъсъци (въстания, революции, разпадане на държавността, ликвидиране на човешките права и свободата и завършват обикновено с диктатура и тоталитарни режими)

независимо как и колко филантропски идеи са заложени в тях. Именно утопичните модели пораждат рано или по-късно своите гробокопачи - обикновено мрачните, нелицеприятни модели на антиутопиите.
3/. Антиутопиите и техните модели са мрачни и страшни, защото са отражение на мрачна и ужасяваща действителност, като ни предупреждават за катастрофалните последици. Вероятността да се реализират е доста висока, тъй като те се съставят в динамичен режим на съществуваща реалност и лежат върху основата на научни предвиждания(прогнози).
4/. Ти кое смяташ за по-добро - утопията или антиутопията?
Въпросът не е риторичен, защото, разсъждавайки по твоята тетралектика, неминуемо стигаш до заключение, че няма лоши и добри утопии и антиутопии, т.е. всичко е някаква безформена смес от две диалектически противоположности. Обаче в целия ти постинг звучат дискретно фанфари за утопията :)). И то е обяснимо донякъде от заглавието на статията.
Тетралектиката е перфектен начин за манипулиране на общественото съзнание и нагаждане към текущата социална обстановка. Няма по-удобен чалъм от нея хем да възхваляваш и овековечаваш социализма, хем да го отричаш, както и хем да мразиш капитализма, хем да го величаеш. С две думи тетралектиката е нещо подобно на : " И тАко, и вАко".
Последното ти изречение е върха на тетралектичното ти мислене:
"От нас зависи от кое раздвояване ще се възползваме и когато предпочитаме злото, се израждаме и ние и обществото."
В това е проблемът, драги господине, че социалните утопии не ни предлагат избор!! Посочи ми поне един пример за успешно реализиран утопичен модел, при който социума е имал възможност да избира между зло и добро. Няма да намериш такъв. Причините за израждането и гибелта на едно общество се крият в статичния погрешен модел на неговото развитие и управление. Историята го е доказала мнократно...

Пак си неточен и ми го приписваш на мен, защото съм написал фантастика, а не научна фантастика, въпреки че и в научната фантастика много от идеите, които са свързани с доброто, развитието на обществото и прогреса се класифицират към утопичните. Обратно много от идеите свързани със злото, неразвитието на обществото, подтискане на човека и регреса се класифицират към Антиутопията - 1984 г. Повече Антиутопии се осъществява върху научно-техническия прогрес, което е научна фантастика. Много от фантастите правят социални модеи, които са утопични, защото в тях преобладава доброто, човещината и прогресивното развитие на човека, а не само научно-технически. Тези модели ги има при Жюл Верн, Х. Уелс, С. Лем и много др. Преобладаващите утопични моделите са родени от социалистическата фантастика, а антиутопичните от капиталистическата фантастика на 20 век. Така че прекалено добре съм зпознат с фантастиката и съм един от учредителите на първите клубове по фантастика. Чета фантастиката от дете и притежавам повече от 1000 фантастични книги и още 5 - 6 хиляди други ценни научно-популярни и строто научни от всички области на познанието, които ги няма на съвременния пазар, наситен с мистична и религиозна литература. Също през това време съм ползвал много книги от различни библиотеки. Затова не използвам Укепедия, защото там го няма задълбоченото познание, а само основно повърхностно познание за начинающи, което по-някой път е предадено погрешно. Дори много рядко ползвам и моите книги, които съм ги подбирал и събирал със собствени средства. Всичко от тях е минало през главата ми и се съхранява там в много точна форма. При писане на статии и коментари от различни области, го ползвам директно. Само при съмнение отварям някоя от книгите, за да съм сугурен че е всичко е вярно и тогава го публикувам. Затова добре съм запознат и с Утопията, защото истината за нейната същност се намира в етимологията на тази дума. На гръцки У - означава несъществуащо, ТОПОС - място или Утопия е несъществуващо място, а не невъзможност. Т. Мор се е възползвл точно от тази същност и е сложил заглавие на своята книга "Утопия", защото е развил своята фантзия за идеално общество на несъществуващ остров Утопия. Затова утопията е фантазия мечта, творение на човешката мисъл, което води до извода, че никой не може да определи коя мечта е осъществима и коя неосъществима. Защото, ако можеше да се направи това определение за мечтата, тя губи своя смисъл. Поздрав!!!

luciffer каза : "Истинската научна фантастика не е утопия." Това също е иТака иВака , а причините са невероятно странни. Някой ни е създал луда ситуация на живот. От една страна живеем в твърдо причинноследствен Свят без грам Свобода, от друга сме дарени с невероятното чувство за Свобода нищо, че сме като Добрия Цар , който винаги издава строги заповеди за изпълнение единствено на желанията на подвластните му. Това ни идва в повече и не желаем да го приемем, но има още по голям ужас ..... закона за изключеното трето важи само за нашия виртуален Свят, който сами сме си създали. В реалния няма никакво основание да смятаме, че е валиден. Връщам се малко назад и обръщам внимание, че в научната и коя да е фантастика, митове легенди точно този закон не е спазен и това ги прави такива каквито са. Минава време и просто променяме фактологията така, че закона да е спазен. Закона го създаваме ние в момента в , който създаваме понятието граница. Да речем разграничаваме един обект или качество в Света, качество защото носителят на качество е пак обект , (област от пространството с характерни характеристики приоритетни за нас наричаме обект) , като различни въпреки, че в Света няма различни неща, а е едно неделимо цяло, една комплексна вълна , не може да има такъв закон. Това трябва да ни хвърли в голям смут, защото цялата ни логика , единствената ни опора рухват. Дали теоремите на Гьодел не са ни казали вече това ? Удобно е да се позовем отново на лигиката и да се успокоим, вече имаме и квантова логика , но успокоението няма да е достатъчно убедително. Това, че нямаме друг начин да изучаваме Света не премахва компроментирането му. Вариант за туширане на проблема е да приемем, че живеем в детерминиран Свят. Матрица с основни елементи така, както го описва Е.Фредкин. Поздрави и споко , тук споделяме възгледи и е чудесно, че са различни. :) Шах. :))))

Аз пък си мисля, че има някакъв основен закон, на който ние наблюдаваме части от проявленията, а други остават недостъпни. Както е било и в каменната ера.Откриваме зависимости и се стараем да ги разберем. Предполагаме, фантазираме и проверяваме предположенията и фантазиите си. Понякога проверките ни потвърждават предположенията, но на фона на необозримото, ние не можем никога да твърдим, че резултатите от широкомащабните ни изследвания не са частен случай на някакъв друг принцип. Частния случай сам няма как да стигне до извода че е частен, ако не е разкрил до край общовалидния закон. Т.е. системата не може да се самообоснове отвътре. Ние определяме основни константи, но не знаем защо те са точно такива. Ако бяха други, светът щеше да бъде друг и не по-малко реален /да речем/. Нека фантастично-утопично си представим, че млечния път в същност е ДНК спиралата в най-първобитния организъм в един друг свят. И че някой се старае да разгадае неговия геном, правейки си всякакви експерименти, за да докаже подозренията си. Този " някой" за нас би бил БОГ. Във всякакъв смисъл и без никаква причина да се съмняваме в способностите и съществуването МУ. Възможно ли е? Ако отговорът е "да", тогава системата може да бъде обоснована отвън. Но колко ли работа върши такава обосновка. Голото ще си зъзне, а гладното ще мре.
Докато материалистът обосновава физическите си нужди, идеалистът дава приоритет на духовните си. Може битието да е носител на съзнанието, но вероятността съзнанието да има и друг носител не отпада от този факт по закона за изключеното трето.
Ако се държим като геном в организъм, би трябвало да изпълняваме ролята си вместо да се вглеждаме в страданията си.
А грешка в нашата цивилизация е, че индивидите загубиха представа за мястото на своето място в ДНК-то с претенцията, че така ставали личности. С което светът престава да е детерминиран и се фрагментира в междуособици.
Останаха ми 58 символа и за това спирам.

begetron написа: "Пак си неточен и ми го приписваш на мен, защото съм написал фантастика, а не научна фантастика..."

Щях да ти се извиня за тази неточност, ако забележката ти започваше без думичката "пак"...:) Точността е относително понятие и човек никога през живота си не е бил абсолютно точен. Ти също не правиш изключение и не ми се извиняваш. Но това е между другото.
Надявах се, че ще отговориш по същество на комент51-52, и да се аргументираш с кое не си съгласен вместо да ме убеждаваш, че си прекалено добре запознат с фантастиката, понеже притежаваш над 1000 броя фантастични книги и хиляди други научно-популярни и си учредител на клубове ПО фантастика...Вярвам ти и те поздравявам за детското ти любопитство. Само не разбрах защо причисляваш Хърбърт Уелс към утопистите? Съмнявам се да си чел неговите романи и специално "Островът на д-р Моро", "Машината на времето" и "Война на световете".Те са чистопробни и то доста ужасяващи "капиталистически"
антиутопии според твоите определения на утопията и антиутопията?? Сигурно нещо си се объркал с острова "Утопия" от Томас Мор и "Островът на д-р Моро" или пък Х.Уелс те привлича с фабианско-социалистическия си мироглед. Я си пак прегледай бумагите и научно-популярните документи да не си допуснал грешка, м? :).
Тъй като си замълча на моя48 ком. смятам , че си съгласен с написаното.
И така, приключвам спора за утопизма и антиутопизма, в който разбрах за първи път, че социалистическата фантастика раждала
социалистически утопии, а капиталистическата фантастика - капиталистически антиутопии:)). Логично е: социализмът е утопия и социалистическата фантастика е длъжна да ражда социалистически утопични модели за "доброто, човещината и прогресивното развитие на човека". Капиталистическата фантастика пък трябвало да ражда само антиутопии на злото, подтискане на човека, разрухата и регресията на обществото. Е, то е видно кое каква истина ражда и кой как я тълкува. Въпрос на избор на светоглед...

" Точността е относително понятие и човек никога през живота си не е бил абсолютно точен.". От една страна е относително понятие и същевременно не може да е абсолютно точен , ами очевидно не е така, това е въпрос само на дефиниция, а ние сме царе на дефинициите. Дефинициите са ни живота, много ни пука че нямат съдържания. :))) нещо, като "... социалистическата фантастика е длъжна да ражда социалистически утопични модели за "доброто, човещината и прогресивното развитие на човека" и това при цялата фактология. :))) , но си прав "Въпрос на избор на светоглед..." Връщам се и дописвам , защото, като го прочетох , сякаш се заяждам. Съвсем сериозно пиша , без всякакъв личен намек. Поздрави.

"Докато материалистът обосновава физическите си нужди, идеалистът дава приоритет на духовните си." , така казано не е много точно , защото и материалиста има духовни нужди и идеалиста материални и то в еднаква пропорция. :) Друго "А грешка в нашата цивилизация е, че индивидите загубиха представа за мястото на своето място в ДНК-то с претенцията, че така ставали личности." това е слабостта ни и силата ни. Обречени сме на това. Слабостта защото конкуренцията между нас е непрестанна и тотална. Само обществото може да ни спре да се хванем за гушите. Силата ни защото тази конкуренция ни движи в посоката, често споменавана и като прогрес. Проблема, според мен ни е в синхрона общество личност и много агресивна външна среда .Това в другите общности го няма,става дума за личностната конкуренция, да речем при пчелите няма така наречения егоистичен ген, защото всички са близнаци и носят абсолютно едно и също днк. " Голото ще си зъзне, а гладното ще мре." , за външния наблюдател има само една обща картина , както снимката. Отделните "обекти" имат някакъв смисъл само ако именно този наблюдател им предаде стойност. Няма как да узнаем. Може да са връзките на обувките ни и покрай тях да се котираме и ние. Все едно да кажеш здрасти на снимката си или обратното е по скоро. Уюта на отделен елемент в тази снимка си е проблем на елемента. :)))

Утопията както и Антиутопията са обобщаващи противоположни модели, които са изградени от различни идеи.Само че Утопията е изградена от положителни, неантигонистични идеи съдържащи добро,а Антиутопията е изградена от отрицателни, антигонистични идеи съдържащи зло, а не както си предложил в твоето виждане,точно обратно.И Утопията и Антиутопията са идеализирани, само че в противоположни посоки.Утопията към общество без насилие със свобода на човека,а Антиутопията към общество с насилие без свобода на
човека.Всички обществени преобразувания са ставали насилствено с бунтове въстания и революции, поради лошото битие на хората, а не поради Утопията, защото тя не е съществувала още, когато си е имало бунтове и въстания.И всички тези преубразувания са ставали в посока към добрато, а не към злото, защото най-тоталитарни управления са били монархичните, начело с император, крал или цар.Капитализмът също е постигнал власта си чрез буржоазната революция.Затова когато казваш често, че историята го е доказала многократно, но без да си проследил историята, за да го докажеш, казаното си остава празна фраза без съдържание.А всички големи въстания и революции са насилствени предвесници за раждането на по-прогресивно общество в посока на утопичните идеи,това е доказателството на историческото развитие до сега.Затова моят избор е утопичните идеи на доброто, които са необходимост за човека и общството и зощото много рядко човек ще избере злото.Причината е, че всички искаме добро,а Антиутопията съдържа злото.Тетралектиката не е нагаждане,а само така е възможен светът,за да бъде относителен, защото в противен случай той трябва да същствува като абсолютно добро или абсолютно зло.Такъв свят е невъзможен.Затова всички противоположности се раздвояват, за да могат да се проявяват/относително/ като своята противоположност.Така светът става по-богат на възможности,а манипулацията също се възползва от тази възможности, да бъдат извращавани идеите, а ние да маме избор за добро и за зло.Поздрав!

Някой беше писал:"Тук споделяме възгледи и е чудесно, че са различни. :)" Напълно съгласен съм, но при условие, че тези възгледи се представят ясно изразени и аргументирани, а не с общи приказки в коментари. В противен случай няма диспут, има говорилня...Или не съм прав?
На мен лично много ми пука, когато определенията на едно или друго нещо са лишени от съдържание. Подчертавам, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, а не дефиниции, които повече прилягат в точните науки, отколкото в социалните и във философията. Смешно е да се кокорим и като луди да търсим под лупа във всяка мисъл дефиниции, въпреки че те се формулират от мисълта (не от всяка , разбира се! :).
Ами осветли тая фактология, zarenkow, макар че каква фактология може да се търси в очевадни, доказани истини? Очевидно е така и не е въпрос на избор на светоглед. "И боговете мълчат пред фактите." Лошото е, че тука в блога няма богове! :)))
Пиша съвсем сериозно и аз. Не съм макиявелец, защото казвам това, което мисля и мисля това, което казвам...за разлика от други хора.
Хубав ден ти желая!

Нищо ново под твоя слънчевия небосвод.
Дотегна ми да чета повторения!

Явно не си свикнал с философската полемика и за това не можеш да асимилираш написаното и коментарите. Между другото стилът на писане на begetron е философски. Кара те да разсъждаваш и да се учиш от коментарите му, защото са логични и изчерпателни. Който не го разбира да не го чете. Философията е суха материя. Не всички я разбират и осмислят. Хубави и весели празници на всички и честит 1-май

Аз разбирам философията на begetron и затова го чета и полемизирам.Има обаче хора, които хем не я четат, тъй като не я разбират, хем й се възхищават...Не мога да се уча от коментари, които гъмжат от противоречия и в които се спекулира с логиката. Нямам изградено мнение за теб, тъй като не съм чел твои постинги.
Всичко хубаво и ползотворна почивка през празниците!

1. Дефиниция и определение са синоними , ако не ми вярваш провери в речник.. Дефинициите наистина са ни живота защото те съществуват за да обслужат само нас и за това ги и създаваме, заедно със Света в който всеки живее.
2. Всички ние влагаме някакъв смисъл, разбира се в понятията , бедата е че за всеки е различен в някаква степен този смисъл. Понятията обикновено имат комплексна характеристика и една част ако е обща, то друга не е . Рядко има пълно съответствие, а разликите се трупат от многото понятия в разговор , като лавина и на края могат да го обезсмислят. Това имам предвид, а не че не влагаме смисъл. Самия ти даваш пример за това, като търсиш разлика между дефиниция и определение, заедно с това правиш и точно този майтап "Смешно е да се кокорим и като луди да търсим под лупа във всяка мисъл дефиниции" :)))
3. Тривиално е за фактологията но ще я осветля от моя поглед. "социалистически утопични модели за "доброто, човещината и прогресивното развитие на човека"" такива бяха понятията или дефинициите или определенията, както ти харесва, но смисъла беше запушена до умиране уста на "прогресивно развиващият се човек" и мачкането му както при свтета инквизиция за ереста на другомислието поставено под общия знаменател на непрогресивно развиващия се човек.
Не виждам , на какво се засягаш толкова много, та това е фактологията против , която си. Дори различията в смисъла стигат до единомислие в случая и си представям, колко трябва да абсурдно различен твоя смисъл в тези "определения", за да не си съгласен с позицията ми . Поздрави и не се обиждай. Приятни празници за всички ви.

Не разбрах, за какво предварително си се извинил. От общи приказки нищо не разбирам. Ще повторя: Колкото и да са различни възгледите, трябва да ги изразяваме ясно и аргументирано, а не с общи приказки в коментари. Това е най-важното условие за да има коректен диспут.
Намирам, че разговорът, които водим с теб придобива все повече личен характер. Затова ти предлагам да го продължим в ЛС, за да не спамим блога на бегетрон и да отегчаваме читателите и почитателите му.

Честит празник - 1 май на всички диспутиращи и търсещи истината, която е единствена за едно нещо. Благодаря на всички, че изказвате различни мнение без лични заяждания, въпреки че предложената материя е благодатна почва за най-големите заяждания. Дискусията винаги е съпътствана с по-остър език, която острота трябва да притъпяваме при достигане определението и разбирането на съответната истината, за да не го износим, защото ще ни трябва за разкриване и разбиране на още много, много истини. Първата небходимост за логично определение на истината, е необходимостта от изчистени и точни общоприети научни и философски понятия и категории, а не различни лични разбирания за тях, защото истината ще ни избяга. Затова различията ни нека бъдат по същността на търсената истина, а единството ни в това търсен, в точността на общоприетите научни и философски понятия и категории. Защото, ако при търсене на истината няма различия, то търсенето става безсмислено, но ако научните и философските понятията и категори са различни от общоприетите резултатът е пак същия. Всичко това е плод на тетралектичността на субективните противоположности, чрез които мислим. Поздрав!!!

evrazol написа - Самото понятие справедливост е доста имагинерно
А върху него е построен целия пост, че и няколко хиляди години човешка история.

Всички понятия по принцип са мислими, но са получили своята форма на съществуване и развитие, едните от обективната материална действителност, а другите от субективната действителност. Това съм го разгледал и обяснил в постингите за обективните и субективните противоположности, защото няма нещо, което няма противоположност. Ако понятията са имагенерни или само мислими без да са възникнали върху обективна или субективна реалност, нямаше да има научно познание и нямаше да можем да се разбираме помежду си, и нямаше да може да разбираме и се ориентираме в заобикалящият ни свят. Всички понятия след като се формират подлежат на развитие. Човек само с мислими понятия без да се покриват с реалнато съществуване се класифицира като луд, а общество с такива понятия е невъзможно, защото лудостта ще бъде всеобхватна. Животните нямат понятия, защото нямат логично мислене, което без понятията е невъзможно, но имат истинкти, които изработват в процес на своето развитие с чуствените 2 полукълба на мозъка и се ползват от от тях пак чуствено, а не логично. Така че без неясни понятия ще настъпи вавилонското стълкновение. Най-често против човешките понятия и категории са мистиката и религията, за да могат да кажат, че с човешки понятия и категории, не може да разберем и разкрием същността на Бог и неговото сътворение на света, но приемат човешкото понятие Бог за истина. Те приемат само това, което е изгодно за тях, без да търсят истината. Следователно понятията справедливост и несправедливост са изчистени и формулирани добре. Справедливо ли е човек да бъде безправен роб, справедливо ли е едните да преяждат, а другите да умират от глад, справедливо ли човек да живее толкова малко и то преследван постоянно от болести, справедлива ли е старостта, да станеш некъдърен точно когато имаш натрупани знания и опит, справедливо ли е "добричкия" Бог да създаде най-жестокия свят, където по-слабото служи за храна на по-силното и още м. т. Съществуване на Несправедливостта в света и противоречивото обществено развитие е двигателя за търсене и постигане на Справедливост през цялата човешка история. Другото, което още не сме разбрали добре е тетралектичното раздвояване на противоположностите, което ни кара да се съмняваме в понятия и категории, творение на човека. Така това раздвояване води до това, че робовладелеца е прав и справедлив, че спазва обществените закони, но не е справедлив спрямо робът, човекът е прав и справдлив, да убива животинчетата за храна, защото без това убийство не може да съществува, но не е справедлив спрямо животните и мн. др. т. пр. Така че Тетралектичността на света прави това възможното раздвояване, за да не се превърнат противоположностите в абсолютни. Затава светът, в който живеем е относителен, но не имагенерен, мислим. Извън човешките понятия няма други спуснати от горе. Затова заедно с нашето развитие се развиват и символи, термини, понятия и категории като думи, за да може да има логично мислене, за да може да разбираме света и да се разбираме помежду си и да вървим относително към справедливостта като я увеличаваме. Поздрав!!!

ran написа - Виждам проблем и с понятието прогрес,
мислен като линейно движение. Катерене по стъпалата (на една единствена стълба за всички общества?), наречени социално -политически системи (или подобно). Прогрес ли са тоталитарните държави? Прогрес ли е връщането им към "капитализъм", след това? Пък има толкова много видове "социализъм" и "капитализъм", че...
Едно общество се движи в посока, определена от вътрешните му противоречия. Някаква универсалност (за всички човешки общества) на тези противоречия, съвсем не определя еднозначност на посоките за различните общества.
Така че, прогрес е някакво многомерно поле с различно вероятни посоки на движение. Или, може би е "движение към устойчиво неравновесие" :)
Оттук самоочевидността на понятието справедливост, ми изглежда доста спорна. Както и защитата й. Независимо дали се прави от социалистическа или капиталистическа гледна точка.

Прогресивна е само система, която се развива или е отворена система за вървене напред към качестено по-всоко ниво. Това вървене напред и нагоре не е праволинейно, а е зигзагообразно напред и назад, нагоре и надолу. Може да се представи като стълба, на която всяко качествено ново стъпало е прогрес. На последното най-горно стъпало се намира прогресиралото общство, в подножието на стълбата са останали непрогресиралите общества, които не са претърпели развитие, а другите общества, които са се развивали ги няма вече по стълбата. Това е така, защото са достигнали определено прогресивно стъпало и са се преобразували в качествено ново общество и затова на най-високото стъпало е останало само прогресиралото общество наследник. Ако има прогресивен потенциал за развитие, то продължава изкачванто по-еволюционната стълба. Тоталното спиране на прогресивното развитие е край на съществуването на определено общество или цивилизация. В това прогресивно изкачвне по еволюционната стълба има връщане назад, тъпчене на място и загване на общества, защото еволюцията не върви праволинейно напред и нагоре поради пробата и грешката. Затова еволюцията има своята противоположност - инволюцията /връщан назад/, а прогресът има своята противоположност - регрес, също връщане назад. Следователно Прогресът няма многопосочност, а е развитие само напред и нагоре към постигане на новото качество или това е еволюционно движение от по-просто към по-сложното, от по-ниското качествено ниво към по-високото. Грешните посоки по пътя към прогреса са многомерни, а не самия прогрес, които създават различните видове както капитализъм, така и различни видове социализъм, а има някой общества и с феодални остатъци. Това показва, че прогресивното развитие не е праволинейно. Тоталитарните системи също са постигали огромен прогрес в определен етап на своето същствуване и развитие. Такива са националсоциализма в Германия и социализмът на социалистическия лагер. И двете системи се появяват в рамките на капитализма, без да са отхвърлили напълно неговите атрибути. И двете са държавен капитализъм, само че едната е затворена в рамките на национализма, а другата е общонационална. Така че и двете са изиграли прогрсивна роля за съвременния капитализъм, който ще завърши прогресивното си развитие като обединение на демокрацията и социализма на базата на високо научно-техническо развитие и постигане на едно равновесно устойчиво общество, а не устойчиво неравновесие. Следователно, прогресът и регресът съдържат определена същност, както и справедливостта и несправедливостта съдържат определена същност, което относително съм разяснил в по-предния коментар. Поздрав!!!

ivesa написа - Скоро ще видим...
какво управление иска за себе си българското общество.В гражданските протести то показа,че е възмутено и не желае да търпи положението, до което се е докарало само.Показа,че му е нужна драстична промяна.Тия приказки за натрупването на опит от пробата и грешката по-подхождат за онтогенетичното развитие на човешкия индивид,отколкото за развитието на българското общество.Обществото го развиват партиите ,със съответните си партийни политики,и всички други обществени организации,които то си е създало само.Засега виждаме много кандидати за политици,трябва да се извърши максимално прецизен подбор и ще се подобри положението на българските граждани в България.Гражданският контрол няма да се осъществява само с улични протести,има и други механизми за това,сега е времето да се прилагат с пълна пара.Поздравления за оптимистичния поглед към справедливото бъдеще на българското общество!:)

Гражданските протести показаха, че България е разграбена, а народа ни е станал най-беден в света като стигнаха до единствено обединително искане за промени. Промени, които да доведат до прогрес и справедливост в обществото ни, а не промени, деградиращи и мутрезиращи българското общество. Промени има, те започнаха преди 23 години, но ни върнаха 23 пъти назад, вместо да сме поне 1 път напред от основата преди 1989 година. Защото цените преди 1989 година са се повишили почти по всички направления с повече от1000%, а минималните пенсии и заплати с около 50%, а в България близо 80% и повече от правоспособното население е с минимална пенсия и минимална заплата. Като прибавим към това и безработицата, която обрича допълнителна част от населението без никакви средства за преживяване. Картината е ясна, болести, глад и мизерия, които обричат българина на геноцид. Тогава, кое правителство не е проба и грешка и коя партия разви обществото към прогрес и справедливост, по-високи поне 1 път над базата преди 1989 год. Вместо това от най-положетелна нация се превърнахме в най-отрицателна. Кой народ може да издържи тая гавра 23 години - българския. Стана нетърпимо престъпното управление през тези 23 години и пламнаха живите факли на България, които осветиха бедността, гладът, мизерията и геноцидът над българския гражданин. Претестите не могат нито да управляват, нито да контролират, а само са предпоставка за законова промяна, която да узакони гражднско общество, което чрез контрол да се намесва в управлението на държавата, за да има прогрес и справедливост след избора на новите управляващи, които да изработят и въведат новите по-справедливи закони. Ако не го направят това ще бъде нова проба и нова грешка, която напълно ще затрие България. Не може да ги подбираме политиците, защото преди избор са много лъскави и обещават всичко, но след избор забравят обещанията си и стават още по-лъскави. В избора се намесва случайния фактор чрез който правим проба, която не знаем до какво ще ни доведе. За да не се окаже новата изборна проба-грешка, трябва да не избираме нито една партия, която е била в управлението или да има голямо обновление в новоизбраната партия. Така че в новато управление да няма от старите корумпирали и провалили се политици, което прекалено трудно може да стане. Затова след изборите, ако не се започнат необходимите промени, протестите трябва да се подновят с още по-голяма сила, докато се стигне до прогресивни и спреведливи законови промени. Поздрав!!!

mihala написа - Цялото това развитие би следвало да ни покаже, че всеки е зависим от всеки и изграждане на дадено общество в неговите максимално допустими блага т.е. рамки не може да съществува без намеса на висша сила.

Всяка система е съставена от елемнти, които са взаимосвързани и зависещи един от друг. Едни са основни и по-важни, а други второстепенни и по-маловажни. Извън всяка система има други системи, които я обкръжават и кнтактуват с нея. Колко са по-близо обкръжаващите я системи, толкова определена система става по-зависима от обкръжението и колко са по-далеч системата става по-незаисима от тях. Като имаме предвид, че всичко съществуващо и развиващо е система, то казаното по-горе важи за всичко. И понеже всяка система е относителна, което значи крайна, конкретна и ограничена цялост. Само така светът може да съществува да се развива и да бъде управляем. Абсолютната цялост е забранене, защото е невъзможна, а ако допуснем, че същствува, то се обезсмисля съществуването на света. Следователно рамки съществуват, защото относителната ограничена цялост на всяка система е рамка. Системата /държавата/ България е ограничена система, защото има теритерални рамки, говорим език, определен брй граждани и определен финансов бюджет и др. Вътре тази система е изградена от подсистемите селища, те от квартали и т. н., докато се стигне до системата семейство и до крайният и най-важен елемент отделния гражданин. България е обкръжена и от други системи /държави/. Системата България функционира, добре или зле ,при взаимодействи на подсистемите в нея и с обкръжаващите я държави. Това взаимодействие се определя от законовата цялост на елементите, които я изграждат и по законите с обкръжаващите я системи. Така че ограничението управлява системата, за да съществува, а неограничението е отваряне на системата към външните системи, за да се развива. Следователно така е устроен светът, че съществуват рамките на ограничението и отваряне на рамките, което премахва ограничението без намесата на висши сили. Защото всяка принудителна намеса най-често нанася вреда на системата. Поздрав!!!

.Само че Утопията е изградена от положителни, неантигонистични идеи съдържащи добро,а Антиутопията е изградена от отрицателни, антигонистични идеи съдържащи зло,

Всяка прогресивна утопия, имаща дори само един хипотетичен вариант за развитие в грешна посока, се превръща в антиутопия. И обратно - една антиутопия, приета като предупреждение, посочва възможните отклонения /извращения/ на утопията, с което тя се явява също прогресивна.

monaliza121 написа - Само че Утопията е изградена от положителни, неантигонистични идеи съдържащи добро,а Антиутопията е изградена от отрицателни, антигонистични идеи съдържащи зло.
Всяка прогресивна утопия, имаща дори само един хипотетичен вариант за развитие в грешна посока, се превръща в антиутопия. И обратно - една антиутопия, приета като предупреждение, посочва възможните отклонения /извращения/ на утопията, с което тя се явява също прогресивна.

Утопията и Антиутопията са две противоположни системи от идеи хипотези, само че в Утопията идеите са положителни и оптимистични, съдържащи развитие, а в Антиутопията идеите са отрицателни, песимистични, съдържащи спиране на развитието и връщане назад. Утопията се развива като Тетралектична циклична система така: Такава която се превръща в догма или идеология без доказателство за истина, несъдържа истина и не се развива. Такава която съдържа доказателство за истина и се развива и такава, която съдържа аксиоматична истина без да има нужда от доказателство. Следователно Утопията се развива като Тетралектична триада, а тя самата е четвъртото състояние. Тетралектични циклични системи са: четирите агрегатни състояния, твърдо, течно, газообразно и плазма, което отговаря на древното земя, вода, въздух и огън; трите геометрични измерния и четвъртото времето; четирите годишни времена и мн.др. Така че всички тези тетрасистеми са образувани от три сродни състояния /триада/ и четвъртото различно, но свързано и произлизащо от тях. В Антиутопията нещата протича в същия схематичен, но протвоположен ред, което е спиране на развитието и връщане назад /инволюция/. Понеже светът е Тетралектичен, всички противоположности се раздвояват, за да се удвоят. При това раздвояване те раждат не другата противоположност, а своя огледален двойник, /атипротивоположност/. Затова в Утопията доброто може да се превърне в зло, а в Антиутопията злото да провокира добро, като предупреждение да не допускаме такова развитие. Много неразбирания за същността на Утопията и Антиутопията идват от неуместното използване на думата Антиутопия, която се е родила много по-късно провокирано от хегеловата триада на мислене: теза, антитеза и синтеза, което не е правилно нито за нашия свят, нито за антисвета. Защото представката Анти придбива смисъл за Противоположно на противоположностите или противоположностите и антипротивоположностите са огледални двойници, енантиоморфи. Точно в това се състои Тетралектичната същност, в света да има не 2, а 4 противоположни същности или 4 противоположности с различни качества - 2 противоположности и 2 антипротивопложности. Всичко това го обяснявам почти във всеки постинг, а неправилното използване и разбиране на Антито от Хегел има обяснение в постингите за обективните и субективните противоположности. Защото Анти, не означава само противопложно, а истинското му значение е Протиоположно на противоположностите. Поздрав!!!

Относно протестите за промяна на системата


Уважаеми читатели,

В моята монография "Материалознание и глобални проблеми", изд. БПС (Авангард), София, 2003 г. ясно е посочено, че новият световен ред е погрешен, въпреки правилния ход за глобализиране на света. (Следователно той погрешно се внедрява и в нашата страна) Тази монография преди доста години е депозирана във всички управленски институции в България; Президенство, Народно Събрание, Министерски съвет, МОН, БАН и други и някои библиотеки ). В монографията е показано, че светът се нуждае от нова активно действаща философия. В съвсем обобщен и разбираем език и вид. Капитализмът като обществено икономическа система вече изчерпва своите възможности, каквито форми на облагородяване да се прилагат. Това се оценява от много наблюдатели, политици, философи, историци, (политолози, социолози), икономисти, специалисти и от будното общество. След 1989 г. трябваше да се приложи като гарант т.н. "'Теория на конвергенцията", като социално-икономическа система-способна да поведе Човечеството към общата цел по най-краткия, най-ефективния и безболезнен път, като встъпителен етап на старта на 'Новия световен ред".. Тази теория е стара и добре известна, разработена и предлагана от капиталистическите страни в периода на "Студената война". В борбата на идеологическия фронт привържениците на тази теория говореха за т.н. "Народен капитализъм", т.е за възможността за врастване на капитализма в социализъм или обратно на социализма в капитализма. Без да се впускам в подробности, какво трябваше и би могло макар и трудно да се направи; то е да се вземе най-доброто от социализма и от капитализма. За съжаление, както при всяка революция, дори и при тази безкръвна, т.н. "Нежна революция" се тръгна към начална анархия, тотално разрушение и пълно оплюване и отричане на социализма и някои негови безспорни достижения, нещо което и в наше време се внушава особено на младежта, родена малко преди и след 1989 г., която се и манипулира. Напълно изчезнаха социалния елемент и много други социални придобивки, безплатни и достъпни. Социализмът във формата в която се беше реализирал също изчерпа възможностите си, той е погребан и напълно анатемосан.. Независимо от това, с други думи - положителното при социализма, негови достижения бяха; безплатното образование, безплатната медицинска помощ, обществена и лична сигурност (контролирана минимална престъпност), липса на безработица, 100% заетост от активното население, поносим не разкошен, но сигурен и що годе нормален материален живот, възпитателно въздействие на средствата на масова информация и културните институции, почти липса на проституция, публична агресия, а не развращаването и т.н. Това бяха завоевания неподвластни на комерсиализма - на печалбата и ламтежа за печалба на всяка цена със всички средства. Положителното на капитализма е пазарната икономика, при липса на монополи(истински хищници) и лоялна конкуренция, демокрацията, свободата на мисълта, словота и печата, но не и на анарахията и обезличаването на редица морални, етични, социални и други ценности, престъпност, наркомания... Необходими са закони и стриктно спазване при изпяълнението им. На тази основа могат да се търсят регулират много обществено икономически и социални процеси в обществото, при нови, дори алтернативни системи.
Следователно, нито на базата на реалния отминал социализъм, нито и на действащия понастоящем изчерпващ възможностите си капитализъм може да създават условия за ефективно прогресивнно развитие, т.е за социално осигуряване , справедливост и т.н. Капитализмът в тази форма, колкото и да се правят опити за облагородяване (особено в страни като България от бившия соц. лагер), не може да се отърве от хищническата си същност, водеща до непрекъснато обогатяване на малцинството богати и непрекъснато обедняване на бедните, които са преобладаващо мнозинство, води до алчност, корупция и пр.. Така че олевяването на обществените нагласи, отношения и структури е неизбежно и ще бъде характерно за всички капиталистически страни. Водачите диктуващите модата в съвременните капиталистически страни са достигнали до максимума на развитие на тази обществено икономическа и социална система, извлекли са максимума от възможностите й за положителното прогресивно развитие. По-слабо развитите страни , като нашата страна, колкото и да се мъчат да черпят опита на напредналите страни и да го внедряват и догонват, и то в условията на Глобализиращия се информационен съвремемнен свят , толкова по-вече ще изостават и ще се създават условия за недолство и протести и ясно ще се очертава неефективността и необходимостта от нова система. Класовата борба (на която вече сме свидетели и в България, виждаме я и в други страни) ще се изостря и тя е тази, която ще подскаже и вече макар и още смътно подсказва необходимостта от търсене на нова система на обществено-икономическо и социално устройство на обществото въобще и в частност в България.
Неизбежната конфронтация на политическите сили( особено при голяма многопартийност и разцвбетки) спъва развитието, наред с нелоялната конкуреция, наличието на монополи, липсата на приети някои закони, ефективен контрол......Обществото и структурите са подвластни на мафиотски групи на организираната престъпност, които са се сраснали с държавата и са достигнали до най-високите върхове на властта. Тези болести, туморни обществени образования ще пречат и ще изтощават обществения организъм., бедните ще обедняват все повече. Капитализмът в тази си форма на реализация не води до социална справедливост и сигурност. Политическите партии и разцветки се надпреварват да подсказват колко тяхните програми са най-правилни и най-верни и че само тяхната програма може да изведе страната от затъващото дъно. И всички партии (особено по-големите) дърпат чергата на своя страна , като орел-рак и щука. Какви резултати и ефективно развитие могат да се очакват!? Това не е нищо друго освен борба за надмощие, за власт при една непоялна конкуренция, което спъва обединения общ ход на обществото. Отдавно нашите политици забравиха лозунга на Народното събрание "ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА". Те забравиха главния ход на Народното събрание, който би им помогнал всеки път да поглеждат към завета на Велкия хан КУБРАТ, прародителят на България и на Апостола. Жалко! В деня на честването на 140 годишнината от неговата голгота бе пролята кръв.Такава долна отвратителна политическа конфронтация през последните 23 години, каквато наблюдаваме при досегашното управление не е имало. Заговори се за политическа класа. Налага се необходимостта да се въведе мораториум или регламент, мандат. Една и съща личност може да бъде депутат в Народното събрание не повече например от 2(3) пъти, а не вечно да са там и да дерибействат. Даже може да се подготвят млади кадри , да се обучават в университети и школи и от техните среди да излизат подходящи приемници, ако трябва да стажуват в Народното събрание преди да се явят на избори.. Трябва правилна приемственост и в политиката, както във всички останали сфери на материалния и духовен живот. Както например е установен мандат за президент, за парламентарни избори, за директори и т.н. Ясно е, че след 4 -5 до 8-10 години, идейните възможности за ефективна реализация на положителни действия се изчерпват, трябва да се влеят нови сили заредени с нова положителна енергия, които като локомотиви да дърпат влаковата композиция на обществото напред и то с определена скорост. Да се спре със закон възножността една и съща личност (депутат) избрана от народа от една партия, без вота на тези, които са я избрали, да преминава в друга партия по време на мандата на един и същи парламент, на едно и също Народно събрание. и т.н..
Дебатите, политически, коментарите по медиите са също разнопосочни, много се говори, много говорилни се навъдиха, и често по начин по който обществен пример дават народните избраници - депутатите. Сочим Апостола за пример "Работа трябва, а не думи". Май има борба за лични БЛАГИНКИ!? Объркано е и обществото въпреки, че в гражданското общество нещата започват постепенно да кристализират и то като стадо слонове тръгна в атака и може да помете цялата тази политическа класа. Това мое предположение беше публикувано в някои вестници, много преди настоящите протести и вече се доказва.... Нямам претенции на пророк. Наблюдавам събитията, правя анализи и показвам собствено необвързано становище, без да бъда обвързан политически


Колкото и да се оспорват тези идеологически насоки животът и практиката ги показват и неизбежно ще ги напожат.


Не случайно 23 години след тази ялова бих казал нежна революция се видя , че системата е погрешна в световен мащаб, където управлението се наложи отново на принципа на джунглата - на по-силния, на победителя (с малко подарена победа в името на мира и разбирателството) да диктува и ако трябва да "изяжда" по слабия. Невиждани и непознати за българина фалити на предприятия, безработица, агонизираща индустрия с неконкуретно подобна мижава продукция, занемарено селско стопанство, земеделие, животновъдство. Производството издига стандарта , то ще направи достоен живота на българина. Но производството трябва да се бори и със световната конкуренция. Световните индустриални производители са пуснали вече дълбоки корени и трудно може българската продукция скоро да се пребори с тях, поне да се съревновава.. Това неизбежно в този преходен период ние се нуждаем от определена национализация на някои отрасли - базисни като например; енергетика, машиностроене, транспорт, пощи и съобщения, промени в земеделието и животновъдството с решаващо влияние на държавата. Труден, но жизнено необходим път в бъдещото развитие. На тази основа да се запазят достиженията на капиталистическата обществена формация, за които стана дума по-горе.След това този ход по пътя не еволюцията ще подсксаже как да се създаде хармония в глобализиращи се свят намиращ се на разлина степен на развитие. Днес у нас, който и сектор да се вземе живелите при социализма виждат, че се върви надолу, а не нагоре.
Това също води до протестите. СРАВНЕНИЕТО С МИНАЛОТО е фактор. КОЛКОТО НЯКОИ СЕ МЪЧАТ ДА ГО ОТРИЧАТ И ОПЛЮВАТ, ТОЛКОВА БЕДНИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ОСЪЗНВАТ В ЛИЧНОСТНИТЕ СИ ОЦЕНКИ ОЦЕНКИТЕ , КОЯ СИСТЕМА ИМ ОСИГУРЯВА ПО ДОСТОЕН И ДО ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ПО СИГУРЕН ЖИВОТ . Това е трагичното. Когато настоящата форма на демокрация конкретно у нас започне да създава по достоен живот, сигурност и социална справедливост от погребаната стара форма на социализма, тя ще се приеме и от бедните. Другият начин е да се очаква времето, когато ще измрат няколко поколения ползвали се от някои социални придобивки на предишния строй и през това време да се извършва целенасочена пропаганда промиваща мозъците на младите родени около и след революцията през 1989 г. Въпреки че в световен мащаб идеолозите търсят нови форми на социално икономическо устройство и управление на Обществото, в конкретния случай у нас, радикални промени в системата на устройство и управление на страната ни-на България, за съжаление на този етап е невъзможно да бъдат направени, защото ние сме вече взаимно обвързани. Радикални промени, нови алтернативни системи у нас ще могат да се внедряват в зависимост от това което става в Европейския съюз. Протестрите ясно показват , че козметичните решения с електрическия ток (НЕК), със евентуално заблуждаващо минимално повишаване на пенсиите, заплатите и т.н под възможни инжекции на монополите и много богатите, за да се запази статуквото няма да решат проблемите-които са политически, социални, и не безопасни за стабилността на държавата. Всички сектори на материалното производство са под заплаха. Но протестите и исканията за смяна на системата и в други страни неизбежно ще доведе до нейната смяна в тази или подобна насока за развитие - системата. Така че въпреки липсата на подходящи условия в момента, протестите подказават онова, което моя скромна милост помести в блог страницата, респ. във Фейсбук преди доста време и го запечата на лист в горепосочената монография. Позволявам си отново да го покажа част от този текст, тъй като се търсят идеи пътища за промяна на системата.

ИЗВАДКИ ОТ СПИСАНИЕТО ЗА ТЕОРИЯ, ПОЛИТИКА И КУЛТУРА „ПОНЕДЕЛНИК”, 11/12, 20011, год. XIV, Сифия, 2011 г., стр.11

............................................................................................................................................................”Темата Темата на доклада е разбирането за моделите на социализма и модерната епоха
Тезата на доклада е в руслото на идеята, че съвременната капиталистическа-свят
система се намира във фаза на бурификация и през 21 век ще бъдем свидетели
на възникване на нова система или нови системи, включително преоткриване
на 21 век като алтернатива на капитализма и на социализма.
Ако тази теза е вярна, въпросът за моделите на социализма днес са с
повишена актуалност. Във всеки случай историческата предвидимост от
обновление и модернизация на социализма е не само актуално и се намира
в процес на интензивно експериментиране и осъществяване в Китай,
Виетнам, Куба, трескавите размишления на партийните леви теоритици
в бившите социалистически страни. Модернизацията на социализма се налага
както от краха на съветския модел, така и на обстоятелството, че светът навлезе в нова историческа епоха и социалистическия проект трябва да се приспособи към нея. Реформирането на социализма като теория и като реално общество става условие за неговото бъдеще с други думи казано, бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето (Някакви предпоставки днес се наблюдават във Финландия, Канада и някои други страни). За съжаление при тази стара внедрена или внедряваща се капиталистическа форма у нас и другите бедни и изостанали страни, процесът на догонване на вече достигналите до някакво максимално прогресивно развитие капиталистически страни ще бъде много дълъг и труден и ще суздава проблеми , включително и на напредналите страни. Другият начин е разпадане на Европейския съюз , нещо което е голямо достижение и ще доведе до ново връщане назад.

Темата се разглеждад в три ракурса;
1.Разбирането на Маркс за преминаване към общество на социализма
.........................
Световната финансова и икономическа криза в наше време изостри структурните противоречия на съвременната капиталистическа свят-система, както сочат водещи световни мислители (Уотърстеин, Бел, Дракар и др.), в нея се зараждат нова или нови системи. Какви или какви ще бъдат те, остава да видим.....Съвременният свят се намира в бурификация и предстои радикална промяна. По всяка вероятност посткапиталистическите модели на общественото развитие ще се отличават с по-голямо разнообразие, ще стоят както социални принципи, така и цивилизовани културно – исторически специфики.. Вече сме свидетели на социализъм с китайска специфика, очертава се латиноамерикански посткапиталистически модел (Куба, Бразилия, Венецуела). Продължава да търси своя модел на развитие постсъветска Русия.
Възможно е да се появят съвършено нови модели, които да съчетаят или да синтезират стари и нови елементи на общественото устройство.. Например нови форми на собственост, нова социална структура на обществото, нови форми на семейството и други.
Обществата в най-развитите капиталистически страни са в процес на вътрешна трансформации. Там сега се наблюдават назряващи политически революционни ситуации, но се вижда протичането на бурни революции (икономическа, образователна, комуникационна), които имат огромен трансформационен потенциал.. Вече може да се говори, че в най-развитата част на света се осъществява велика глобална революция, която води към радикални промени в обществото. (Това се отразява и ще се отразява и у нас).
В неразвитата и слаборазвитата част на света се заформят две титанични по мащабите и последствията си вълни .
Едната – вълната на арабските революции (Тунис, Египет, Либия, Сирия и др.) с трудно предвидими в този момент развития и последици.
Другата –вълната на догонващите стратегии и процеси (Китай, Индия, Русия,, Бразилия, Турция, Виетнам и др.) с още по-труднопредвидими последици.
Изобщо светът и днес и светът утре не са едно и също нещо.

2.ЛЕНИНОВАТА КОЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛИЗМА

Лениновата концепция за социализма преминава през пролетарската революция и НЕП (нова икономическа политика).
.......................
„Предлага се следния извод; Съветският модел на социализма претърпя крах не защото теорията на Ленин е погрешна, и не защото Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г беше грешка, а защото в самия модел не беше заложена стратегия на неговото догонващо развитие на производителните сили, т.е стратегията на неговата модернизация.

3. НОВАТА СЛЕДИНДУСТРИАЛНА ЕПОХА И ПРЕОТКРИВАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА
Както винаги в тежки исторически ситуации, възниква въпросът; „Какво да се прави?” Протестиращите и ситуацията днес в България поставят по близкия въпрос "Сега накъде". Тезата, която се предлага за дискусия, е следната; Намираме се в нова историческа епоха - чиято същност е залез на индустриалната и разгръщане на информационната епоха Необходима е радикална модернизация и по същество преоткриване на социализма ( не в старата му форма) през 21 век или търсене на нова алтернативна на досегашната капиталистическа форма на обществено икономическо и социално устройство на обществото, включително и у нас.

Ако обществото ни узрее, България може да поскаже идеи на Европейския съюз и света, който също е не само в икономическа криза, но тя така или иначе става и политическа-социална.. Политическите и социални кризи неизбежно биха довели до революции и това всяка власт добре го знае, и се плаши от тях. Впрочем премири както е посочено по-горе има и в някои страни на света.
Трудностите у нас идват и от това, че колкото и да се отрича и оплюва реалния отминат низвергнат социализъм, неговите положителни страни много добре се виждат от ония които го помнят, това са бедните, а не забогателите .Ярко доказателство беше контрамитинга в подкрепа на Герб. Очертаха се две сили- на богатите срещу бедните. Ами това вече е класова борба. Герб показа на будното общество, че като дясна партия защитава интересите на богатите, дори на моноплите.. Това налага необходимостта от олевяване. Левите политически сили по принцип защитават бедните и средните граждани. Това е класическа постановка. Друг е въпросът доколко тези партии защитават интересите на преобладаващата, на бедната част от народа. А движущата сила на съвременните процеси и протести - младежите, без да знаят или да са виждали резултатите от някои по съвършени и прогресивни социални достижения на социализма сега се борят лутайки се като търсят правилния път- новата система. И те докосват стихийно на този етап до правилния извод, свързан с трудно реализуемата демокрация 23 години след установяването на "Новия световен ред".
ДАЛИ ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА ТАЗИ ПРОГРЕСИВНА ИДЕЯ И ДАЛИ ТЯ НЯМА ДА ОТШУМИ,ДАЛИ ЦВЕТОВЕТЕ НАТАЗИ БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТНЯМА ДА БЪДАТ,ПОПАРЕНИ ОТ МНОГО РАННА СЛАНА , И ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ДА ОКАПЯТ, БЕЗ ДА СА ЗВЪРЗАЛИ ПЛОДОВЕ, СЪБИТИЯТА ЩЕ ПОКАЖАТ!?
Оформянето на два противоположни лагера - противници и привърженици на Герб, от друга създава хипотетичните условия и възможности за реализация на събитията в Сирия, (Либия и т.н. ), от друга - е възможно да се посегне към разцепление на протестиращяите и обезглавяване, нещо което стана със СДС след 1989 г. Предпоставките са конфронтациите и опасните прилагани форми на омраза.
НЕ МИ СЕ ИСКА ДАСЕ ОКАЖЕ ЯЛОВА ТАЗИ БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТ И ДАНО ОТЧЕСТВОТО И МНОГОСТРАДАЛНИЯ НИ НАРОД ДА ДОСТИГНАТ ДО ЕДНО СПРАВЕДЛИВО СОЦИАЛНО РЕШЕНИЕ ЗА ОПТИМИСТИЧНО БЪДЕЩЕ И ПРОМЯНА В СИСТЕМАТА. ПРИ ЕДНО ЕВОЛЮЦИОННО МИРНО РАЗВИТИЕ !
ОБЩЕСТВОТО НИ, ИЗСТРАДАЛИЯТ НАРОД СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВО ВЕЛИКО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ ОТ КРИСТАЛНО ЧИСТИ ПАТРИОТИ ЛИДЕРИ–ВОДАЧИ!
www.bogomil.blog.bg

Във връзка със социалната и политическа криза, т.е с уличните протести,представям един мой материал като поучителен пример, пъбликуван в Органа на Научно техническите съюзи в България - вестник "НАУКА И ОБЩЕСТВО" бр.1/29 януари 2009

ФИНЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО

През последните дни в средствата за масова информаци се появиха като новина кратки съобщения относно резултатите от проучване проведено в 100 страни от американското списание „Нюзуик”. По показателя „добро място за живеене” България е на 38 –мо място, на 42-ро място по показателите на образование и здравеопазване, на 37-мо по качество на живот, на 38-мо – по политическа среда и едва на 54-то по икономическа динанмика.
Съгласно проучването, Финландия е най-добрата страна за живеене в света , според индексите за качество на живот, здравна и образователна система, икономическо развитие и политическа ситуация.
На каво се дължи този феномен!?
Финландският икономически бум през 70-те и 80-те години и особено през средата на 90-те години на ХХ век е оценено от специалистите като уникално икономическо чудо -”феномен”. От бедна страна през 60-те години на миналия век през 2007 г. Финландия вече е сред държавите с най-висок жизнен стандарт в света, като брутният и външен продукт (БВП), съгласно източници, достига 40 милиарда евро. За сравнение през 1995 г. той е почти на половината - около 23 милиарда евро. През 2005 и 2006 г по БВП на глава от населението Финландия изпреварва Германия и Япония. След 2001 г. до 2007 г. специлаистите определят Финландия като „най-динамична и най-конкурентноспособна икономика в света”, изпреварвайки дори и лидера САЩ. (Оценката е по критериите на класацията на авторитетния световен икономически форум [WEF], Institute for Manogement Development, UNDP, information Society Index , OECD и др.). През последните години са публикувани няколко книги на финландски социолози, които анализират и обясняват този бърз и неочакван просперитет, подкрепяйки изводите си със статистически, социологически и други данни и факти.
Естествено възниква въпрос коя е причината за този неочакван на пръв поглед икономически бум. Тази страна не разполага с необходимите природни дадености за такъв бърз и неочакван растеж. Както е известно Финландия е северна страна със суров климат, без традиции и натрупан опит в дългогогишнo индустриално развитие, без особени финансови ресурси. Единствените природни богатства, с които разполага са големите водни ресурси (170000 хиляди езера) и дървен материал. Анализите на специалистите определят Финландия като твърде успешно съчетание, между два типа постиндустриално общество; от една страна на ’’информационното общество” или „обществото на знанието” с водещата роля на информационните и комуникационни технологии (IST), а от друга страна – на северния тип държава на благоденствието, т.н „ социална държава” ( Nordic welfare state) с изключителния авторитет на държавната политика отнасяща се до социалната сигурност и грижи.
Съгласно източници, ролята на финландската държава се изразява в установяването и подържането на законността и човешките права, в изграждането на демократичните национални институции на парламентарната република и многопартийна политическа система и на свободната пазарна икономика с ясно определяне и защита правата на собственост (наследено от господстващото преди модерно за времето си шведско право, а не е аналог на нарасналата абсолютна власт на руската империя по времето когато след 7 века шведско господство над нея (от 1155 до 1809 г.). Както е известно след поредна война, Швеция отстъпва Финландия на Русия. Но и тогава тя не е поробена като България, кретала под 500 годишния мрак на османско владичество. Финландия е била под особен статут, като велико полу автономно княжество до обявяването на националната й независимост на 6 декември 1917 г. Независило от това и в исторически аспект съдбата на Финландия много прилича на тази на България. След Втората световна война почти до края на 70-те години на ХХ век Финландия се развива по законите на класическия капитализъм в условията на икономическа самостоятелност и стремеж за независимост и то в условията на ”студената война”. След този период започва оценка на бъдещата стратегия на самостоятелно екстензивно икономическо развитие на много и различни крупни сектори, които да бъдат гаранти на независимостта на икономиката й. Финландия възприема по подходящия за малките страни път на развитие свързан със специализацията на производството в отделни сектори, търсене и намиране на точните пазари и едновремено пълно и широко отваряне на границите за международните икономически отношения и обмен. Съгласно източници, съчетанието между тези нови условия на глобализиращия се свят и необходимостта от собствени иновации с много активното развитие на информационните и комуникационните технологии е тайната на финландския феномен. Най-същественото е, че тази страна за изключително кратко време от 3-4 десетилетия с бързи темпове изминава пътя от едно аграрно общество с определелено развитие на горско стопанство, чрез индустриализация и специсализация, към постиндустриално общество. След 60-те години на миналия век, когато Финландия е все още бедна аграрна страна, следват 15 години на „голямата миграция” (усилена урбанизация) съпроводена с рязка промяна на заетостта, с няколкоратно увеличаване на индустриалния и обслужващия сектор. Към средата на 70-те години се очертават основните характеристики, отнасящи се до останалите северни развити страни. И през 80-те години специалистите вече определят Финландия като ”Северната Япония”. Следва поредното „съзидателно разрушаване”. Съгласно източници в началото на 90-те години в резултат на промените в бившия СССР, Финландия губи 20% от износа си , фалиране на много банки и предпрития в периода 1990-1993 г., висока безработица достигаща до 22%, рязко ограничаване на социалните плащания. През тези години на тежки изпитания ръководните управляващи среди достигат до извода, че във страната трябва да се развива такъв тип икономика, която да е малко зависима от производство базиращо се на природни ресурси, като дърводобработването и машиностроенето.. По този начин Финландия се ориентира към икономиката на ”информационното общество”. За кратко време около средата на 90-те години икономическата криза със съпътстващите я проблеми е преодоляна и през 2001 г. специализираните инситуции я обявяват за страна на най–динамична и конкурентно способна икономика в целия свят. Съгласно източници, през 2002 г. тя е определена на 2-ро място, след САЩ и през следващите 2003 и 2004 г. отново заема първо място в света, следвана от Сингапур и Швеция. Авторитетния световен икономически форум обявява Фнландия за „страна със най-забележителните успехи за последното десетилетие.”

Приоритетното инвестиране в образованието като гаранция за успехи
Финландското чудо, съгласно източници, се дължи на големите инвестиции във високото и модерно образование на гражданите в трудоспособна възраст и на следващите попълнения с млада работна сила. Най-важната цел на държавата е постоянното издигане на равнището на образованието, културата и науката. Отделя се специално внимание и стимулиране не само на бизнеса, но и на другите средни предприемчиви слоеве - на интелигенцията, администраторите и мениджарите, подобно на страните с най-напреднала икономика и с най-бързи темпове на икономическо развитие (САЩ, Япония, Германия, Китай, и страните от т.н. наречените ”азиатски тигри”.
Специалистите са установили, че скоростта на преобразуване на социалната структура във Финландия е невероятно голяма. Oт безспорното пребладаване на работниците на физическия труд в аграрния и горския сектор, в дървообработването и тежката промишленост в резултат на специализацията на високотехнологични продукти (електрониката) и услуги и на значителните инвестиции в изследователската, развойна и приложна дейност, делът на финландските специалисти и техници работещи в областта на информационните технологии, на работещите със знание ( knowledge workers), съгласно източници се увеличава над 3 пъти, като в началото на ХХI век те са вече около 50 % от всички трудово заети. Значително се засилва ”класовата поляризация на професионалната компетентност и доходи” между работещите със знание и останалите групи на работещите. Тези специалисти и техници на знанието представляват съвкупност от мениджари и администратори , професионалисти, специалисти, експерти и техници са преспективните работници Днес те играят важна и определяща роля в информационното общество, където знанието измества по значимост традиционно преобладаващите фактори на производството, като капитала, суровините и енергията. Понастоящем работещите със знание обхващат най-голямата и най-важната „производителна” съставна част на финландската произвоителна сила.. Голямата и мощна високообразована и квалифицирана работна сила създава и значитеlни възможности на различни и ефектни промени, за бърза промяна и усвоявяане на дадени производства. Като малка страна Финландия проявява завидна гъвкавост и бърза способност за приспособяване към постоянно променящия се трудов пазар в днешните напреднали капиталистически икономики, умело и рационално използваща висококвалифицирана работна сила вътре в страната и в чужбина. Например, в отраслите на електрониката, елетротехниката, машинното инженерство и машиностроенето около 200000 са работните места в самата Финландия, но и 160000 извън страната (Специалистите отбелязват, че финландското икономическо чудо далече не се изчерпвяа с безпорните успехи на гиганта „Нокия”).
Специализираните оценъчни институции установяват, че не технологията сама по себе си, а човешкият и интелектуален капитал на ”специалистите и техниците на знанието”, в това число високото образователно ниво на гражданите, както и способността на съответните организации да предоставят възможност за развитието на този капитал, рационалното управление на този ценен човешки ресурс е едно от условията за успеха на финландската държава, за икономическия скок, стабилността и сплотеността на обществото. Съгласно източници през последните години Финландия се превръща в прекрасен пример за ”Нова икономика” опираща се на технологично know-how и на високообразованите кадри. Основните политически и държавни фактори са заложили на решаващата роля и значение на образованието и науката за финландското общество. Ясно е осъзнато, че без осигуряването на възпроизводство на образована и квалифицирана работна сила всякакви намерения за ускорено развитие остават неосъществими мечти и голословие. Някои примери; съгласно източници към 2005 г. -74,6% от населението на Финландия между 25-60 г. има завършено средно образование, 32% имат университетско образование или колеж (оценено е, че това е най-високият процент сред страните на Европейския съюз., 72,2% от финландското население имат собствен персонален компютър, 67%- са свързани с Интернет в дома си, 96,4% от населението притежават мобилни телефони (специалистите я определат като най-добре свързаната страна в света) , 47% гледат модерна дигитална телевизия в къщи. Финландия е страна с най-високо образована работна сила, тя е сред петте страни с най-висок творчески потенциал (Creativity Index) наред със Швеция, САЩ, Холандия и Дания.
Успехите на Фнландия се дължат на доброто сътруднчества между бизнеса, държавните изследователски институти и политиците. Финландия е първа в света с функционираща нацонална система за иновации, като основа на неината научна и технологична политика и стратегия. Тази система обхваща образованието, науката, изследователската и развойната дейност. Над нивото на министерствата работят много активно Съвет за научна технологична политика, ръководен от министър предедателя, включват се представители на правителството, индустрията, науката и трудовия пазар. Съобщава се, че в периода 1989-2000 г. разходите за наука и изследвания са се увеличили 5 пъти, през 2006 г. разходите за образование на Финландия по бюджета са 6 милиарда и 470 милиона евро. Припомня се за сравнение, че разходите по бюджета на парламента, на финландската президентска институця и министерския съвет, взети заедно са 174 милиона евро за 2006 г. Разходите за министерсвото на вътрешните работи са 5-6 пъти по-ниски от тези на министерството на образованието, че последното е с по-висок бюджет от военното министерство, че е с 6 пъти по- висок бюджет от външното министерство. По-вече разходи от образователното министерство имат само в областта на социалното и здравното осигуряване. С други думи става дума за приоритетите на ”социалната държава”(Още известния и обичан от финландците държавник Урхо Хеконен на времето с цел да разбере мислите и действията на най- бедните е прекарвал годишните си отпуски в колиби в условията които те живеят.) Според социолога Ричард Флорида тайната на Финландското чудо се крие в единството на”трите-Т-та”; технология, талант и толерантност. Социалното равнопоставяне и усещането за наличието на определена реална социална справедливост е много ефективен управленски и психологически лост, чрез който във Финландия се постига жизнено необходимата за всяко общество толерантност, сплотеност и доверие, като гарант за просперитет, фактори на които унас не се обръща необходимото вимание. Финландските граждани са разбрали, че интеграцията в обществото и толерантността са много важна и ефективна ”Производителна сила”.

Социалната политика на феномена ”Финландия”
Социалната справедливост във Финландия , съгласно експерти се изразява в съобразяване със съотношението между равнищата на месечните възнаграждения. Не съществува и не се допуска голяма ”ножица” между най-ниската и най-висока заплати. Съгласно източници, най-високите заплати са около 5-6 хиляди евро на месец, а най-ниските- около 2000 евро, .т.е. спазва се съотношението 1 към 3. Според финдаменталните трудове на комунизма, това съотношение трябваше да бъде 1 към 4. Финландците са го усъвършенствали. (Любопитно е какво е това съотношениео в България днес, след като има такива хора на заплата като Ал. Томов, които получават 50 000 и повече хиляди на месец, спрямо немалкото получаващи 180-200 лева)., Това легитимно социално неравенство, произлизащо от благоприятното съотношение 1 към 3 при заплащането на труда, се приема от хората като основателно, социално справедливо и стимулиращо. Съгласно източници, през януари –март 2006 г. средната месечна заплата за мъжете е била 2832 евро, за жените-2273 евро, а заплатите на ниско квалифицираните работници са около 2000-2200 евро, заплатите на висшите политици, като депутатите-5000-5200 евро на месeц. Учените и по специално професорите в науката и образованието получават една и съща заплата с депутатите, а това е добра основа за ефективно взаимодейстеие между наука и политика, респ. управление.
Горното е сигурна предпоставка за създаване на трайно доверие на финландските граждани към официалните институции. С много високо доверие се ползват органите на властта и обществения ред. Съобщава се, че сътрудничеството на гражданите на органите на властта е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг и принос към личната, фамилна и национална сигурност. ( На времето у нас имаше твърде полезни „доброволни отряди). Те имат силно развито гражданско чувство за отговорност, активност, солидарност. В обслужващия сектор съществува доверие и толерантност на твърде високо ниво. Лекарят не предрешава начинът за лечение, той обсъжда с пациента възможните варианти и двамата заедно избират най-доброто и приемливо решение. Толерантността, доверието, солидарността определят душевността на финландците. Финландия е пример на страна с толерантно отношение към съседите си.
За разлика от нашата страна Финландия е пример достоен за подражание по отношение на антукорупционната си политика. Съгласно източници, тя води класациите на Transparency international по практическа липса на каквато и да е корупция (според гражданите). Според Международната организация на труда (ILO) Финландия е предпочитано място за живот. Съобщава се, че заедно с Норвегия, Дания и Холандия, тя е в челото на най-добрите страни за работещите на заплата. Посочва се, че в същата класация по данни от 2004 г. Великобритания е на 15-то място, САЩ на 25-то
За успехите на финландците и най-вече за тяхната силна социална сплотеност и интеграция допринася сигурно и спецификата на финландската душевност. Финландия не носи наслоения от предишни политически режими, тя ги е загърбила, нещо много характерно за източноевропейските страни, включително и за България..
Финландия определя важна роля и на жените в обществото. Съгласно източници, въпреки феминизирането на нископлатения труд, което е характерна тенденция за съвременния свят, жените навлизат и в управлението на държавата. За втори 6-годишен мандат за президент е избрана Таря Халонен. Има последователно 2 жени премиери. Във Финландия за първи път в цял свят се въвеждат пълни политически права за жените (през 1906 г.)
Във Финландия съществува добра координация, взаимодействие и съгласуваност между основните институции; правителство, бизнес, държавно изследователски институции и трудовия пазар. Важността на образованието и науката за просперитета на Финландия е безспорна и се откроява като приоритет.. Не случайно се твърди, че успеха на Финландия във високите технологии през последните години е тристранното сътрудничество между частните компании, държавните университети и държавните изследователни институти.
Необходимо е да се спомене и за изключително важната роля, която изпълняват профсъюзите (синдикатите) при вземането на решения в процеса на разпределение на доходите и защита на работещите. Съгласно източници, у нас членуването в синдикатите общо е около 10%. Поради това те нямат силно представителство на икономически активните в процеса на колективното договаряне (вероятно като отглас от миналото, когато профсъюзите бяха безгласна буква ,т.е ”трансмисия” между властта и труда). Съгласно източници, във Финландските профсъюзи понастоящем членуват над 70% от работещите (а със смпатизантите –над 80%). Те са и реална мощна сила при организиране на работещите и при вземането на важни решения

Състояние на проблемите в България и може ли тя да се поучи от Финландския феномен
Възниква въпрос може ли България, която по много показатели прилича на Финландия (бедни на природни ресурси и малки по брой на населението- Финландия-5,2 милиона, България окло 7 милиона) да се поучи от нея , макар че сме южна страна с по-мек климат. Можем ли на базата на опита на Финландия да се измъкнем от незавидното дъно, т. е от продължителните кризи и твърде бавното развитие. Историческата съдба на България е твърде близка до тази на Финландия. Разликата е, че едната е северна, а другата южна страна, че едната има ясно изградена стратегия за развитие, а другата все още не може да се ориентира, че едната е установила приоритетното развитие на ония отрасли, които й гарантират просперитет и я нареждат между световните лидери, а другата стои на опашката сред страните от ЕС, че едната се е превъранала в ”социална държава”, т.е осигуряваща социална справедливост, сигурност и толерантност покриващи се с понятието за реалния комунизъм, а другата е в епохата на ”дивия капитализъм”. Който и сектор да подложим на сравнение със северна Финландия ще се установи, че България е южна нейна противоположност. Можеше ли у нас да се извърши ”съзидателно, градивно разрушаване”. В първите години след.т.н ”нежна революция” у нас се извърши безконтролно необмислено разрушаване, без необходимия анализ и подготовка, без ясен поглед и стратегия. Дълго трупаният полезен опит в някои сектори, като здравееопазване, образование, култура, електроника, селско стопанство, пък и в енергетиката и машиностроенето, бе подложен на небивало изпитание и деградивно разрушаване. А можеше да се стъпи на положителното и да се набележят мерки за преструктуриране чез отстраняване на недостатъците и грешките. Коя е била причината, сляпата борба за надмощие и власт на политическите сили и някои лидери, необосновано бързият стремеж към забогатяване и създаване на политчески, т.е на управленски неподготвен елит или бързия просперитет на народ и държава!?. Въпроси, отговорите на които вероятно ще даде историята.
Ако се направят сравнения например с инвестициите в образованието и науката у нас, включително с материалното и духовно заплащане и стимулиране на работещите в сферата на образованието и науката, лесно биха могли да се открият подобни печеливши стратегии. Имено липсата на такива стратегии са едни от най-вероятните прични за все още за забавения растеж у нас. Качеството на средното и висще образование у нас е паднало на много ниско равнище. Неграмотността беше ликвидирана. Отново тя започва да става наше бреме. В научните институти една част от научните кадри, предимно знаешите, можещите и всеотдайните бяха съкратени, уволнени или пенсионирани, а друга част бе принудена да напусне и да емигрира. У нас вече се чуства кризата от липса на квалифицирани средни и висши кадри за различните отрасли на икономиката. Голите призиви за връщане на емигрантите, без да им се създадат необходимите условия за заплащане и развитие, каквито те са видяли в напредналите страни, едва ли ще имат необходимия ефект. България ще се принуди да внася работна сила от вън. И вече се чуват такива гласове. Квалифицираните кадри докарани отвън ще искат високо заплащане.
Автономността на научните институции създаде възможност и условия за извършване на срамни, недостойни и прикрити действия, остатък от миналото у някои наши изследователски институти, научните степени и звания се дават не за научни постижения, а за административни длъжности, което подсигурява възможност на властимащите лесно да управляват и да сеограждат с посредствени подържници, както и да бъдат вписвани имената им и то на първо място в научните трудове, без самите те да знаят за какво става въпрос. Следователно, научното ръководство е в ръцете на не малка част посредствени ръководители, които не са в състояние да генерират сериозни научни идеи, да вземат сериозни и ефективни научни решения и да тласкат научния прогрес. Ако не бъдат вписвани властимащите административни началници, съответните подчинени изследователи или изпадат в немилост или биват съкращавани или принуждавани да напускат. Това дава възможност за лесно придобиване на научни степени и звания у някои чисти администратори и посредствени учени, достигайки дори до най-високото стъпало ”академик”. До научните степени и звания се докопват чрез раболепие (остатък от минолото) много често кариеристи, хитри нагаждачи и подлезурки. Липсва хоризонтално развитие на научните кадри - характерно за страните с научни традиции и просперитет. По места се създават групи и групички с водачи - лидери, които прилагат съвременни модерни средства за пречки не много различаващи се от средновековната научна инквизиция(без физически изтезания разбира се), често те се стимулират и подкрепят от властимащи администратори в науката прикриващи се като ”учени” зад високи научни степени и звания.. Покойният бивш председател на БАН акад. Ангел. Балевски често обичаше да казва: ”Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката, все ще се намери друг злонамерен, който да обедини около себе си група от завистливи сподвижници с цел да го спре, смачка и унищожи”.Пагубно неконтролируемо зло характерно за българската наука. Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните институции., които за жалост на свой ред неволно прикриват подобни действия на някои институти и техни ръководители!? Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, респ. върху този на Република България. Силно намаляват желаешите млади хора да се занимават с научна дейност. Няма стимули. Липсва приемственост, като гаранция за развитие и успехи.. Необичайно е за научната практика един научен работник от постъпването на работа като младеж под 25-30 г, да се пенсионира като младши научен работник, и то без да може да предаде опита си на млад приемник.. Масово явление у нас. При обективна атестация, такъв научен работник или трябва скоро да бъде освободен, ако няма необходимите данни или ако остане трябва да се развива.
Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но немалко са те и в областта на науката, която заедно с културата е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /и институция/ за обективна оценка и стимули на дейността на научните кадри, особено на всеотдайните, на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Колкото и тъжно да е в нашата страна на базата на общия фон, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Това създава условия за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни “убийства” в науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно у нас в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”.
Лесно се прави наука от властни кариеристи някои удостоени с високи начни степени и звания, бламиращи с разни мними достижения. Но това е до определено време. Истинските учени по света са обръщали внимание и са оценявали и оценяват трудове на други лица, изказвали са и изказват мнение с обикновена лична кореспонденция, нещо което у нас е мираж и е в основата на голяма част от не малкото проблеми в българската наука и морал, пречещи за нейното нормално развитие и просперитет.Те познават научните постижения от научни списания, форуми; конгреси, симпозиуми и др.. За жалост у нас на практика няма такава институция и това се прикрива по какъв ли не начин, чрез прехвърляне на топката между различните институции и с какви ли не други средства. Явно има и заинтересовани от това, което създава най-много пречки във всички сфери на материалния, социален и духовен живот. Едва ли с такива средства, с безгрижие и безхаберие може да се очаква добро бъдеще и просперитет на наука, народ и държава.
От друга страна с цел да оцелеят някои научни институти, включително и академични се превърнаха в ТПК, вместо да се занимават с разработване и внедряване на върхови технологии. Има властимащи и други „утвърдени учени” с научни степени и звания, които едновремено развиват частна дейност в собствени фирми, използават работна сила и други от държавните институти за личното си обогатяване, под умелото прикритието на научната държавна дейност и автономността. Освен това като гаранция за просперитет липсва необходимата права и обратна връзка (ефективно изпитана от пишещия тези редове в продължение на десетки години),:
Фундаментални изследвания-------- Приложни изследвния ----- Развойна дейносt ------- Производство ------ Потребление
С цел по-малко разходи за производство и печалба, фирмите не се интересуват от новости, развитие и усъвърщенстване на индустриалните технологии. Това неизбежно ще ги доведе до фалит, тъй като продукцията, която произвеждат няма да е конкурентно способна на световния пазар. Оцелелите фирми ще се принудят да харчат не малко средства, за да създават собствени изследователски кадри, които да внедряват световните достижения или да разработват собствени конкурентносособни. От друга страна инженерно-техническите квалифицирани кадри застрашително намаляват. Не случайно се отчита, че интертесът на бизнеса към европейските фондове намалява, намалява броят на проектите към ”Оперативна работна програма ”Конкурентноспособност”. Във фирмите работят кадри с ниска квалификация. С такива кадри, с остаряла техника и технологии не може да се очаква конкуретноспособна продукция на европейския и световен пазар . Не е на необходимото ниво у нас и връзката „ политика (управление) – наука - бизнес (производство)”. В библиотеките (например в Централната научно-техническа библиотека-София) има натрупани толкова много нови разработки представляваши върхови научно-приложни достижения, които чакат своите внедрители, но и интересът към библиотеките съхраняващи български и световни достижения е намалял до застрашителен и отчайващ минимум..
Възниква въпросът има ли какво да научи България от Финландското чудо!? За да бъде равностоен и уважаван партнъор, като член на Европейския съюз, България не може да остане безучастна към развитието и просперитета на другите европейски страни. Ако нашите политици, държавници и депутати, респ. ръководители на различни институции и фирми милеят за народ и Отечество и се превърнат в истински слуги на народа, то България не след дълго, учейки се от примера на Финландия, чрез определяне на приоритетните сектори на развитие (например образованието, науката, социалната сфера), би могла да се превърне в бързо просперираща държава.


Пример от едно проучване в машиностроителния бранш у нас, съгласно научни източници
Съгласно специализирани източници, машиностроителният сектор все още си остава един от най-ниско ефективните в икономиката. Това се дължи преди всичко на остарелите технологии, респективно машини и друго оборудване и на тяхната ниска степен на приложение.
Конкурентноспособността на машиностреоенето се снижава и от факта, че то е един от най-големие потребители на енергия. А това е свързано с разходи, които снижават конкурентноспособността му и ограничават възможностите за развитие , Съгласно източници, произведената продукция е с ниска добавена стойност . Машиностроителните предприятия са затруднени да създадат собствени възможности за инвестиции и по нататъшно развитие.
Посочва се, че проблемът свързан с доходността е от първостепенно значение за работта на машиностроителните фирми. Впрочем това е проблем и за страни с водещо машиностроене в света, като Германия, Япония, САЩ. В тези и други развити страни са реализирани програмите за намаляване на разходите и са оптимизирани процесите във фирмите. Съгласно източници, в повечето български фирми тези проблеми са започнали да се решават. Експертите очакват, че машиностроителните фирми ще се озоват в ситуация налагаща необходимостта от непрекъснато доказване на пазара. Според тях ще оцелеят само ония, които постоянно работят за повишаване на ефективността и конкурентноспособността, както това става в развитите страни. Там машиностроенето непрекъснато се развива. Има фирми, които фалират. У нас това се очертава като основен бъдещ проблем. Малко са фирмите, които се интересуват от научните новости и достижения и още по-малко са тези, които търсят тяхното внедряване в производството. Взаимната обмяна на информация между изследователи от институти (други научни звена), производители и потребители се оказва икономически най-изгодна и технологически най-целесъобразна.
Разработената от японскатото автомобилостроене формула
”базови (фунданентални) изследвания→прилжни изследваия → развойна дейност → производство”

намира вече приложение в редица страни и на ЕС. В продължение на няколко десетеки години, още преди 1989 г., (подготвилият този материал, е работил съвместно със специалисти производственици в областта на металолеенето) и в резултат е доказана ефективността на усъвършенстваната формула ”базови (фундаментални) изследвания ↔ приложни изследвания ↔ развойна дейност ↔ производство ↔ потребление”. Оказва се, че тази разработена формула, независимо от японската автомобилна промишленост е по-ефективна, тъй като за разлика от тази на японците създаваща връзка на заинтересованите звена по формулата само от ляво на дясно, при новата формула това е осъществено в двете посоки (от ляво на дясно и обратно). Това създава гъвкавост и оперативност при вземане на бързи и ефективни решения. За успешното развитие на съвременния бизнес от съществено значение е да се знае всичко за клиента, за неговите проблеми, нужди и поведение на мащиностроителната продукция като потребител. В това отношение активна помощ може да оказва т.н ”електронна търговия”. Кризата на инженери, икономисти и друг висш кадър в отрасъла също е причина за незаинтересованост към новостите и достиженията .
Съгласно източници, голям е процентът от фирмите, които все още нямат намерение да се обръщат към банките и лизинговите компании, за да финансират дейността си, и се очакваше да се опрат на възможностите, предлагани от структурните ЕС. Все още недостатъчно са познати насоките и общите правила за кандидатстване по структурните фондове и оперативната програма; ”Развитие на конкурентно способността на Българската икономика ”. Големите, средни и малки предприатия и микропредприятията могат да получават финансова подкрепа от Министерството на икономиката и промишлеността, чрез нейния подопечен орган ”Изпълнителна агенция за подпомагане на малки и средни предприятия”. Дирекция ”Европейски фондове за конкурентноспособност”, като управляващ орган на горепосочената оперативна програма за периода 2007-2013 г., редовно обявява конкурси по няколко приоритетни оси свързани с; а) развитие на икономиката, чрез базиране на знанието и иновативните дейности (подкрепа и внедряване в производството на иновативни продукти; подкрепа, създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия), б).Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда, в) Финансови ресурси за развитие на предприятията, г) Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, д) Техническа помощ.
Целта е реализация на технологична модернизация на големи, средни и малки предприятия, покриване на международно признати стандарти, подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги, насърчаване на ефектвно инвестиране и т.н.. Само по този начин в страната ще може да се развие динамична икономика способна да излезе успешно на европейския и световен пазар.
Съгласно източници и експертни специализирани браншови проучвания в областта намашиностроенето, най-големите пречки и трудности, които се срещат при анкетиране се оказват следните (запитаните са дали повече от един отговор):
1. Липсата на квалифицирана работна ръка (50%) и ниското качество на административното обслужване (55%). Предишните години процентите са били доста по-ниски. Явно старите кадри постепенно се пенсионират, а младите не работят по предназначение..
2. Високото осигурително бреме и нелоялна конкуренция са следващата група от пречки - 45%. През предходните години също са били по-ниски.
3. Бюрокрацията - 40%. Тя също отбелязва нарастване спрямо предходните години.
4. Мудната и неефективна съдебна система - 35%. И тук се отбелязва нарастване
5. Корупцията - 30% - също нараства.
6. Нелегалният внос - 25%. Нараства.
7. Данъчното облагане - 20%
Много сериозен е проблемът с инженерно-техническите кадри. 69% заявяват, че имат недостиг на квалифицирани кадри. 26% от тях не могат да намерят подходящи кандидати за определени позиции. Едва 5% смятат, че нямат проблеми с кадрите. Най-търсени са тесните специалисти - 75%, следват изпълнителските кадри - 45% и ръководен персонал - 25%. Най-малко търсене съгласно източниците има за административния персонал. Голям е недостигът на основните машиностроителни професии - стругари, заварчици, леяри, борвергисти, каруселисти, оператори на машини. Този проблем е характерен не само за България. Недостиг на квалифицирани машиностроителни кадри има и в страните на ЕС и в САЩ. Ситуациата се усложнява и от факта, че не малка част от специалистите търсят работа в чужбина, особено след присъединяването ни към ЕС. Горепосочените проблеми принуждават голяма част от бизнесмените (79% от запитаните съгласно източниците) да започнат да обучават своя персонал. 60% от мениджърите изразяват готовност да инвестират за това обучение собствен средства. 40 % за същата цел използват възможностите на програмите на Агенцията по заетостта. По характера на обучението - 60% имат намерение да обучат своите екипи за работа с проекти, 50%- в повишаване на професионалната квалификация, 35% - за работа в екип. По отношение изучаването на чужди езици съгласно източниците - 25% проявяват такова желание, 5% - проявяват интерес към изучаване и подържане на системите ISO и OHSAS. С тревога и загриженост трябва да се отбележи, че няма никакъв интерес към обучението по компютърна грамотност. (Едва ли този проблем е решен 100%!?). Съобщава се, че 63% заявяват, че имат пресрочени несъбрани вземания от контрагени. В предходните години този процент е бил по-малък.
По отношение на корупцията съгласно източниците - 36% заявяват, че нейното ниво не се променя, 16% смятат, че тя нараства . Има и такива, които са на мнение, че тя е намалена (16%), а 32% се затрудняват да дадат отговор.
Относно престъпността - 47% са на мнение, че тя не се променя, според 11%- има увеличение, 16% - смятат, че е намаляла, 26% - не могат да преценят.
Сивата икономика - 32% от анкетираните са на мнение, че делът й намалява, 47% - няма промяна. По въпроса за причините за съществуване на сивата икономика - 70% посочват корупцията сред държавните контролни органи, 40% - нелегалния внос.
Според 35% некачественият административен контрол, лошата бизнескултура, променящото се и неизпипано законодателство създават много добри условия за развитие на сивата икономика. 30% смятат за основна причина – високата осигурителна тяжест за преодоляване на проблемите със сивата икономика.
55% предлагат – чувствително намаление на осигурителния данък
50% предлагат - подобряване на административния контрол и 25% - на митническия.
35% предлагат - въвеждане на задължителна регистрация на ДДС %
По отношението на бизнеса към властта според извършените проучвания в източниците - 47% одобряват работата на президентската институция; 32% - данъчната администрация, по 26% - изпълнителната власт и митническата адмиистрация; 21% - общинската власт; 16% - одобрение за парламента; 11% одобряват съдебната власт.
Най-незаинтересовани и неоткликващи към дейността на бизнеса са: съдебната власт - 57% от запитаните, местната власт - 53%, народното събрание - 47%, изпълнителната власт - 42%, данъчната администрация - 32% и митническата администрация - 21%.. Неодобрение към президентската институция - 16%. Според официалната анкета общо взето хората на бизнеса се затрудняват да дадат оценка на държавните органи.
Липсата на кадри и слабата производителност на труда са главните проблеми, които компаниите трябва да решат. Съгласно източници в Германия годишно един работник произвежда машиностроителна продукция за 142000 евро, а в България това производство е 10 пъти по-малко и едва достига 14400 евро. Производителността според експерти е 10 пъти по-ниска спрямо продажбите. Спрямо добавената стойност нашите фирми изостават 3 пъти.
Новата стратегия за развитието на машиностроенето в България, съгласно официални източници е осмата от поредицата отраслови стратегии, която е разработена у нас с помощта на германското бюро за техническо сътрудничество GTZ. Проектите са по програмата „Насърчаване на иконмиката и заетостта в България”, която се осъществява съвместно с германското и българското правителство за подпомагане на българската икономика. Нейният основен механизъм са секторните стратегии на отделните браншове. GTZ работи изключително с браншовите организации, поради убедеността, че те са посредник и важен фактор за ефективния диалог между производители и правителство.
Съгласно източници, новата стратегия за развитието на мащиностроенето има за цел да превърне отрасъла във водещ високотехнологичен сектор на българската икономика със стабилни позиции на международния пазар. Тази нова стратегия поставя и редица въпроси пред бизнеса в машиностроителния бранш. Например:
Ще успее ли да съдейства за промените в машиностроителния сектор, като стимулира сътрудничеството между фирмите в отрасъла, между обществения и частния сектор? Ще съумее ли държавата да осъществи така дълго очакваната реформа в образованието, насърчаващо сътрудничеството между фирмите и образователните институции. Ще се намерят ли структурни форми за взаимно заинтересовано сътрудничество между научно-изследователските институции, производители и потребители на машиностроителна продукция? Ще създаде ли държавата необходимите предпоставки за ефективно оползотворяване на средствата за структурните и от другите програми на ЕС? Каква е ролята на браншовите организации в това отношение?
Съгласно източници, през последните десетина години машиностроителния сектор постепенно се съвзема от кризата и се развива, но според официалните данни, той все още е далече от лидерите, чиято производителност е в пъти по-висока от тази на българските фирми.
Връзката ”Наука-производство - (потребление)” е силно нарушена. Опитът и
наблюденията показват неотложната необходимост да се създадат нови структури, стимулиращи както научните кадри, така и производствените във взаимно изгодното им сътрудничество, включвайки се в горепосочена оперативна програма” Развитие на конкурентноспособна българска икономика „-2007-2013г.. Нарушената взаимна връзка между науката и производството е причина както за неефективната производствена дейност и неконкурентноспособна продукция, така и на научната. Много от производствените фирми продължават да залагат на старото амортизирано обрудване и технологии. Голяма част от научно изследователските институти, включително и академични, за да оцелеят са се превърнали на трудово-производителни кооперации, вместо да разработват и внедряват новости в производството. Тази жизнено необходима права и обратна връзка „наука-производство-потребление (клиенти)” е от съществено значение за оцеляване на заинтересованите звена. Фирмите все още не търсят задоволително услугите на институтите, защото трябват допълнителни разходи. Но борбата за оцеляване рано или по-късно ще ги принуди да създават собствени изследователски структури и кадри, които да усъвършенствуват конкретното производство със собстени разработки или с приложение на върхови световни достижения. Такива вътрешни изследователски центрове ще могат да създават само едрите машинострителни (пък и други) предприятия. По-малките фирми неизбежно ще фалират, ако не търсят още от сега услугите на съществуващите специализирани институти.
Как се решава проблемът с привличането на млади кадри, например в една от водещте страни от ЕС - Германия. Това е традиция на панаирите „Хановер”. Под мотото ”Машиностроенето – престижна професия” продължава успешното привличане на млади кадри за Германската промишленост по металообработване. Съгласно официални източници, в момента над 50000 младежи са информирани за професиите , изискванията, обема и естеството на работата и възможностите за кариера в сектора машиностроене.
У нас след „нежната революция” имаше силно принизяване на инженеро-техническите специалисти Малко са желащите за техническите ВУЗ. Почти нищо не привлича младите висши кадри към научно изследователска работа, която се превръща в чисто производствено занаятчийска и освен това ниско платена, без перспективи за развитие в кариерата.. Заниженият контрол, поради зле тълкуваната автономност води и ще продължи да води и да предизвиква проблеми и кризи в подготовката на висши технически кадри. Освен това наличните кадри застаряват. „Топят се” при пенсиониране. Качеството в образованието, степента на подготовка на младите специалисти във ВУЗ силно спадна. Кризата за технически кадри, включително и за висококвалиицирани се очертава да става все по-остра. Явно в това отношение няма ясна краткосрочна и дългосрочна стратегия. България се изправя и пред друг проблем, как да привлече младите кадри, които напуснаха сътраната след „нежната революция” през 1989 г. На дневен ред е необходимостта от привличане на работна ръка от другите страни.
Всичко това е неразривно свързано с желания за по-бързо преодоляване на проблемите и за общ просперитет на страната, респ. на икономиката и в конкретния случай на машиностроенето като стратегически отрасъл, с развитие на конкурентноспособност на пазара и завоюване на добри печеливши позиции в Европа и Света..

.
Възниква въпросът има ли какво да научи България от Финландското чудо!? За да бъде равностоен и уважаван партнъор, като член на Европейския съюз, България не може да остане безучастна към развитието и просперитета на другите европейски страни. Ако нашите политици, държавници и депутати, респ. ръководители на различни институции и фирми милеят за народ и Отечество и се превърнат в истински слуги на народа, то България не след дълго, учейки се от примера на Финландия, чрез определяне на приоритетните сектори на развитие (например образованието, науката, социалната сфера), би могла да се превърне в бързо просперираща държава.

Забележка: материалът е подготвен като са използвани официални научни източници. Разделът „Състоянието на проблемите в България и може ли тя да се поучи от Финландския феномен” е написан от подготвилия този материал, на базата факти и наблюдения от 38 годишен научен стаж. в БАН и други Висши учебни заведения у нас .
С примера от машиностроителния бранш са ползвани някои специализирани научни източници извършили анкетно проучване преди 2-3 години.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев


Нагоре

bogomil написа - Интересен постинг и анализ.
Относно протестите за промяна на системата.

Още по-добър, по-подробен и верен анализ и изводи си направил за възможностите и необходимостите на социализма и капитализмът, което съвпадада с главното направление на постига, който съм предложил. В този съвременен етап на развитие на цивилизацият ни, Демокрацията без Социализмът изчерпва справедливостта, а Социализмът без Демокрация изчерпва производителността. Затова съвременния капитализъм има необходимостта от развитие на социалното в него, така че то да се изравни с производителността му, за да стане по-спарведлив, а оплювания социализъм имаше нужда от демокрация, за да стане производителен. Следователно Социално-справедливото общество е непостижимо без Демокрация, а истинска Демокрация е непостижима без Социализъм. Крестящ пример е България, където взехме от старата форма на социализма най-лошото и от капитализма най-лошото, вместо да вземем добрато и от двете системи, а не да се оплюват взаимно. Ще посоча само едно изречение от ефективния анализ, който си направил, за да се разбере и търси истината за облагородяване на капитализма чрез ефективната му производителност. "Когато настоящата форма на демокрация конкретно у нас започне да създава по достоен живот, сигурност и социална справедливост от погребаната стара форма на социализма, тя ще се приеме и от бедните." Може само да прибавим, че бедните ще изчезнат, а капитализъм без бедните също е невъзможен. Затова е необходимо преобразуване на обществото в по-хуманно, където главната ценност е човекът. Така се търси и върви към истината, чрез правилен анализ, след който е възможен и правилен извод, както си го направил. Поздрав!!!

bogomil написа - Един модел за близко бъдещо развитие помесен в моя блог; www,bogomil.blog.bg.
Във връзка със социалната и политическа криза, т.е с уличните протести, представям един мой материал като поучителен пример, публикуван в Органа на Научно техническите съюзи в България - вестник "НАУКА И ОБЩЕСТВО" бр.1/29 януари 2009.
ФИНЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО

Основните главни насоки за развитие на света и България се съдържат в твоята статия ФИЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО. Може да ги подредим: наука производство и социално битие, както са приоритетни във Финландия, което си показал в статията. "...то България не след дълго, учейки се от примера на Финландия, чрез определяне на приоритетните сектори на развитие (например образованието, науката, социалната сфера), би могла да се превърне в бързо просперираща държава."
Без образованието, не може да има научните изследвания и открития, а без тях не може да има съвременно технологично производство, без което не може да се създаде необходимата база от блага за осъществяване на справедливо социално битие необходимост за нарастване на съзнанието. Следователно социалното битие се оказва главния фактор за развитие на съзнанието, защото дори и при свръхпроизводство на блага, без справедливото им разпределение ще са шамарсани така науката, производството и бизнесът, че ще се стигне до кризисни ситуации. По времето на социализма такъв производствен шамар се съдържаше в работническия лозунг: "Вие ни лъжете, че ни плащате, а ние ви лъжем, че работим". Сега, когато пропастта между най-малка и най-голяма заплата е огромна ни остава само гладът, мизерията и страхът от престъпниците. Във Финландия се прилага справедливата пропорция за заплащане между най-ниското и най-високото заплащане 1:3, като заплащането на научните кадри се изравнява с това на висшие държавни служители. Всичко това, повлиява нарастване на съзнанието до такава степен, че ФИЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО премахва корупцията, а за организирана престъпност не може изобщо да се помисли. При бюджет 8 милиарда за наука за социални нужди също огромен бюджет. Всичко това ускорява така научно-техническото развитие, че ВБП нараства в кратки срокове от 20 милиарда на 40 милиарда евро. Всичко това е постижение на държава, която е много по-бедна от България на природни ресурси и по-малка от нея по население. В България противоположно на ФИНЛАНСКОТО ЧУДО, бяха разрушени точно тези сектори необходими за научно-техническо и социално развитие. Закриха се много учебни заведения, институти, детски градини, болници и промишлени производства. Дори имаше предложение за закриване на БАН, а се строят църкви, гробища и затвори. Такава държава няма бъдеще, защото переспективата на развитие и остава само в разширяване на грабищата. При смешният бюджет за наука няколко стотин милиона, съпоставен с Финландския 8 милиарда евро и ВБП от 40 милиарда евро, какво НТ и социално развитие може да се очаква в България. При това окаяно положение с престъпното разрешение на управляващите всяка година се изнасят 28 милиарда евро от монополите, с което се разори родното производство и селско стопанство, а още много други милиарди се крадат от престъпниците и също се изнасят зад граница. Вместо да се използват за НТР и социално развитие, всички български икономически ресурси се пръскат или бездействат извън България , а за българинът остава само гладът, мизерията и невежестото. При това, че превъзхождаме Финландия с климат, ресурси и др. неща, а се превърнахме в най-лошото място за жиеене и най-доброто място за разграбване. Затова моделът, който си анализирал и описал е не само поучителен и правдив, но това е закономерния модел за развитие на света и България. От това трябва да се интересуват нашите политици, а не от пълненето на гушите.Тази теза съм изложил логично в постинга Демокрация и социализъм и по-предният Закономрно бъдеще за света и България. Правдив ще бъде принципът искашли да бъдеш политик и да работиш за народа си, вън от всякакъв бизнес, а искашли да работиш за себе си, вън от всякаква политика. Само така морално и е възможно да се изкорени ПОЛИТИЧЕСКАТА МАФИЯ. Поздрав!!!

Правдив ще бъде принципът искашли да бъдеш политик и да работиш за народа си, вън от всякакъв бизнес, а искашли да работиш за себе си, вън от всякаква полика

Ето това е добър пример за утопия и антиутопия едновременно:))

36. chetohche написа - Константинопол и бразилското знаме.
Сред изобилието от идеи на Огюст Конт има една, която придобива днес любопитна актуалност. Това е предсказанието му, че един ден Истанбул, наричан от него Константинопол, щял да стане столица на света. Конт, който иска да рационализира политиката и религията, е фасциниран от “ислямския дух” и вижда Турция не в Азия, а в “ориенталска Европа”. За него Константинопол е бъдещата метрополия на един свят, обединил мирно Изтока и Запада. Първоначално столица на “Великата Оксидентална Република”, в която постепенно се превръщала Европа, щял да стане Париж. Като седалище на създадената от Конт “човешка религия”, Париж щял да бъде същевременно и свещен град - “парижката религия” ще замени “римската религия”. Всичко това обаче е само един преходен период - докато Ориент и Оксидент се сраснат в единно, световно общество. След това, в епохата на предугадената от Конт глобализация, Париж ще изгуби централното си положение и ще бъде заменен от Константинопол. Като “столица на планетата Земя”, Константинопол ще стане приемник на трите метрополии Атина, Рим и Париж, в които според Конт намират отражение най-важните фази в развитието на човешката история. Но градът на Босфора е “истинският Вечен град, в който се събират нишките на паметта на човечеството”.

Човечеството върви към мирното глобално единство, което в миналото е изпробвано много пъти и е завършвало винаги неуспешно. Защото е ставало с насилие чрез завоевания във времето, когато не са били формирани още огромните урбанизирани центрове, във времето, когато човечството е било малобройно. Това е закономерния път на развитие на човешките общества. Започват развитието си от множествеността на различните племена и ще звършат с единството на глобалната цивилизация. Конт ще излезе прав не само за формирането на глобалното човечество, но може да бъде прав и за централната роля на Истамбул, защото градът на Босфора има необходимото гео-политическо разположение. Защото стратегическото разположение на Истамбул, който е разположен между три континента, го определя като един от глобалните центрове на света. Това развитие от множествеността към единството и от единството към множестеността е предопределено от еволюционното развитие на материята, света и Природата. То започва от множествеността или от единството и върви към противоположната система. Когато развитието започне от обединяване на множествеността, се постига прогресивно глобално единство и обратно, когато развитието продължи от глобалното единство, което се разпада на нова прогресивна множественост, която се развива и т. н. т. н. Поздрав!!!

aip55 - Нищо ново под твоя слънчевия неб...
luciffer написа:Нищо ново под твоя слънчевия небосвод.
Дотегна ми да чета повторения!
Явно не си свикнал с философската полемика и за това не можеш да асимилираш написаното и коментарите. Между другото стилът на писане на begetron е философски. Кара те да разсъждаваш и да се учиш от коментарите му, защото са логични и изчерпателни. Който не го разбира да не го чете. Философията е суха материя. Не всички я разбират и осмислят. Хубави и весели празници на всички и честит 1-май

Новите неща, които предлагам са прекалено много и са от всички области на познанието. Защото Тетралектиката е всеобхватен закон, който може да бъде разкрит чрез цялото философско и научно познание, да бъде доказан чрез него, да бъде приложен във всичко и да бъде разбрано всичко чрез него, без този закон да е абсолютен и разумен. Едни и същи повторения се прилагат при оспорването на същността на Тетралектиката като много често те са съдържание само на НЕ, без да се търси логичния път за доказване и отричане. Затова aip55 е прав, че предлаганите статии и коментари са философски логични изводи съдържащи истината за дадено нещо, а истината е винаги ценна не само затова, че е достигната с логични расъждения, но и затова, че е предпоставка за нови расъждения водещи до разкриване на същността на нови истини. Може само да го допълним, че философията, която употребявам не е само обобщаваща, а синтезира и доказва своите логични доводи върху постиженията на естествознанието, което е обединителната методология Философия - Естествознание. Тази методология позволява Философията да стане обективируема доказателствена наука и логичните и изводи направени с думи да съдържат истината. Методологията е невъзможна без всеобхватно познание, което е необходимо и за разбирането на Тетралектиката, която е същността на тази философия. Уважам свободата на мнения и всеки може има мнение, но вярно е само мнение, което съдържа истината подкрепена от обективни и субективни аргументи получени при използването на изяснени понятия, термини и категории като думи и точно познание. Поздрав!!!

evrazol написа - Бизнесът и политиката са скачени съдове
"Правдив ще бъде принципът искашли да бъдеш политик и да работиш за народа си, вън от всякакъв бизнес, а искашли да работиш за себе си, вън от всякаква политика.
Ето това е добър пример за утопия и антиутопия едновременно":))

Това е единствения път за справяне с мафията придатък на тези скачени съдове пазени от политическия чадър. Значението на казаното, вън от политиката, управлението, е когато си егоист и вън от бизнеса, когато си алтруист. Изглежда второто е възможно за алтруистта, защото това е неговата същност, но прекалено рядко явление от световен мащаб. Първото е почти невъзможно за егоиста, защото неговата същност стои в основата на скачените съдове политика, бизнес, мафия, което подържат нивото на съдовете неморлно, без да може да се повдигне нивото на народа ни. Принципът и в двете посоки е утопично пожелание за разделяне на властта и бизнеса, което ще унищожи мафията, за да спечели народът, както е ползотворно разделното събиране на отпадъците. Антиутопия е нашата съвременна българска действителност. Затова са необходими тотални промени, за да може политическия боклук да бъде разделен от бизнес боклука и от най-мръсния боклук, мафията, за доброто на народа ни, който преживява най-черната си Антиутопия. Поздрав!!!

Поднесох първия отрицателен вот за постинга, въпреки че авторът му ми е премного симпатичен. За обяснение на постъпката ми може да послужи една мисъл на Аристотел, превърнала се в афоризъм: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел."
Цялата статия, въпреки че съдържа отделни истини, е ненаучна. За доказателство може да послужи и следния цитат: „Така че, в този последен стадии на капитализма, демокрацията и социализмът достигат най висшата си форма като се обединяват, в името на човека и неговото общество. Защото при демокрация без социализъм е слаб човекът, а при социализъм без демокрация е слабо обществото. Затова следвайки законите на Природата, ще постигнем силен човек и силно общество.”
Какъв е тук проблемът?
Не може аргументирано да се оспори фактът, че Карл Маркс поставя началото на действителното научно знание за Човека и Обществото, така както с основание за баща на естествознанието на Новото време се смята Галилей. До Маркс е имало само догадки, макар и често гениални. Смешно е когато хора, макар и със интелектуални способности над средното равнище, се опитват да създават теоретични конструкции вън, независимо и против Марксовото учение. То може и трябва да се прилага и развива творчески в съответствие с потребностите на непрекъснато променящата се социална реалност, но само ако бъде овладяно и осмислено, такова каквото го е сътворил самият Маркс.

"Смешно е когато хора, макар и със интелектуални способности над средното равнище, се опитват да създават теоретични конструкции вън, независимо и против Марксовото учение." Смей се Железов, забавлявай се , хората пишат точно за да те веселят. Успели са да уцелят чувството ти за хумор, нищо че си го скрил така дълбоко дори от себе си.

jelezov написа - Поднесох първия отрицателен вот за ...
Поднесох първия отрицателен вот за постинга, въпреки че авторът му ми е премного симпатичен. За обяснение на постъпката ми може да послужи една мисъл на Аристотел, превърнала се в афоризъм: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел."
Цялата статия, въпреки че съдържа отделни истини, е ненаучна. За доказателство може да послужи и следния цитат: „Така че, в този последен стадии на капитализма, демокрацията и социализмът достигат най висшата си форма като се обединяват, в името на човека и неговото общество. Защото при демокрация без социализъм е слаб човекът, а при социализъм без демокрация е слабо обществото. Затова следвайки законите на Природата, ще постигнем силен човек и силно общество.”
Какъв е тук проблемът?
Не може аргументирано да се оспори фактът, че Карл Маркс поставя началото на действителното научно знание за Човека и Обществото, така както с основание за баща на естествознанието на Новото време се смята Галилей. До Маркс е имало само догадки, макар и често гениални. Смешно е когато хора, макар и със интелектуални способности над средното равнище, се опитват да създават теоретични конструкции вън, независимо и против Марксовото учение. То може и трябва да се прилага и развива творчески в съответствие с потребностите на непрекъснато променящата се социална реалност, но само ако бъде овладяно и осмислено, такова каквото го е сътворил самият Маркс.

На Маркс и Енгелс съм им отдал заслуженото: Сложили са началото на научната философия или научната диалектика, което начало е базирано на науката до 19 век. Но трябва да отбележим, че всяко начало на каквото и да е познание съдържа неговия зародиш и му предстои дълъг път на развитие. Въпреки, че "Диалектика на природата" е не довършена, Маркс и Енгелс са направили много за матириалистическото разбиране на съществуването и развитието на света, не са имали възможност да разкрият истината за това съществуване и развитие. Допуснали са и много грешки, които чрез развитието именно на тяхното начало може да отстраним, защото по тяхно време се раждаше химията, а биологията е в зародишът си, а физика на елементарните частици още не съществуваше. Затова научната диалектика е работила с недостатъчно познание и в първичната си несъвършена форма с много недостатъци и противоречия. Например не са изяснени, какво и колко са противоположностите, какво е противоречие, какво е равновесие /Маркс, Енгелс и Ленин са го отричали като нещо несъществено, а то се оказа, че определя същността на съществуването на света/, а количествения диалектичен закон е не приложим за цялото познание, защото има поява на ново качество без промяна на количеството, как се преобразуват противоположностите, за да се появи новото качество и много други противоречия. Триадата предложена от Хегел си остава в това неразвито състояние и до днес, въпреки че самата и постановка като формулировка е невярна. Тогава след такова несъвършенство на диалектиката, трябва ли да робуваме на първичните и доводи или трябва да я развием. Един от логичните доводи, е че съществуването на противоположностите само като диалектически ги прави абсолютни и съществуването на света е невъзможен. Затова правилно си цитирал Аристотел, но неправилно робуваш на първичната диалектика, която е вярна, но недостатъчна, за да се превърне във Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Тетралектика на природата е продължение на диалекгиката, като изчиства всички нейни противоречия и прави научната философия доказателствена наука върху основата на обединението и със съвременното естествознанието, което Маркс и Енгелс започнаха, но не довършиха. Затова мога да кажа, че истината, която се доказва, за мен е свята, за да спазвам казаното от Аристотел, а не сляпото нейно продължение. Защото сляпото и продължение я превръща в догматизирана идеология, която вреди и на себе си, и с която не можем да преобразуваме човека и обществото към добро. Поздравявам те за издържаните материалистични постинги, но не трябва да забравяме, че както се развива науката, така трябва върху нейната основа да развиваме философията, за да постигаме истината или старото познание да ни бъде само основа за търсене и доказване на нови научни и философски истини. Поздрав!!!