Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2013 19:24 - Периодичен закон и Периодична таблица на елементарните частици
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 3738 Коментари: 1 Гласове:
12

Последна промяна: 18.01.2015 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                      Периодична таблица на елементарните частици ПТЕЧ

 

_________________________________________________________________________________

групиІ       1      І          2         І      3         І        4         І       5         І         6          І         7         І       8       І      9/0/       І

пер.______________________________________________________________________________

       Івечни      І                      І                  І                     І                   І                      І                     І                 ІСт.                І

   1 І    Б⁻Б+      І                      І                  І                     І                   І                      І                     І                 І       В°В̄0    І

      І?               ЅІ                      І                  І                     І                   І                       І                     І                 І?                 0І

__________________________________________________________________________________

       І Ст.            ІCт.                І?                 ІСт.             ІСт.             ІСт.                 І?                  ІСт.          ІСт./1043/І

  2  І      νе°       І        νµ°        І       νт°      І        γ°       І      νе°    І         νµ°     І     ν т°      І        γ̃°     І      g° g̃°      І

      I?             ЅІ?                  ЅІ250       ЅІ0              1І?             ЅІ?                   ЅІ250       ЅІ0             1І1065     2І

___________________________________________________________________________________

     ІСт.             І2,2.10-6      І3.1012    І2,6.10-8  ІСт.            І2,2.10-6      І3.1012    І2,6.10-8І0,9.10-16І

  3 І      е-         І           µ-          І         Т      І     π°           І      е+       І          µ+          І        Т+        І       π°   І    π° π°   І

     І0,51          ЅІ105,6     ЅІ1784    ЅІ139,5    0І0,51     ЅІ105,6        ЅІ1784     ЅІ139,5  0І135        0І

____________________________________________________________________________________

     І 1,2.10-8    І0,9.10-1   І?                  І?                І1,2.10-8  І0,9.10-10   І?                   І?               І10-18        І

 4 І     К +             І      К 0         І    К1+     0 І     К1 0     І        К         І          к̃ °         І       К1       І       к̃1°   І      η° η̃°    І

     І493,7        0І497,7    0І?               0І?              0І493,7      0І497,7       0І?                0І?             0І548,8     0І

_____________________________________________________________________________________

     І0,8.10-10   І 10-14      І1,5.10-10 ІСт.             І0,8.10-10 І10-14         І1.5.10-10ІСт.­             І9,18.10-2І

 5  І       Σ           І         Σ0       І         Σˉ       І     Ρ +         І        Σ̃         І          Σ̃0       І        Σ̃ˉ        І         Ρˉ       І     n0 0     І

     І1189,4   ЅІ1192,5 Ѕ І1197,3 ЅІ938,3   ЅІ1189,4   ЅІ1192,5 ЅІ1197,3ЅІ938,3     ЅІ939,5     ЅІ

______________________________________________________________________________________

     І1,7.10-10  І3.10-10    І                    І1,3.10-10 І1,7.10-10 І3.10-10    І                   І1,3.10-10   І2,5.10-10І

 6 І     Ξˉ             І        Ξ0         І                    І       Ωˉ           І     Ξ+             І          Ξ̃0      І                 І          Ω         І    λ0 λ̃0      І

     І1321,3  ЅІ1314,9   ЅІ                    І1672,5 3/2І1321,3  ЅІ1314,9 ЅІ                 І1672,5  3/2І1115,6 ЅІ

______________________________________________________________________________________

     І                                                                                                                                                                                                                І

 7 І                                                                                                                                                                                                                І

     І                                                                                                                                                                                                                І

______________________________________________________________________________________

                             



                               
  

ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТНАРНИТЕ ЧАСТИЦИ /ПЗЕЧ/ И

                                  ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ /ПТЕЧ/

 

След като създал символи, термини, понятия и категории като думи при маймуночовека едното чувствено животинско полукълбо се превръща в логично и той става разумно същество, което натрупвайки опит, започва да си задава въпроси

Преди няколко хиляди години при човека се появява синтетичното, обобщаващо мислене, чрез което расъждава за причината на съществуването, развитието и управлението на света, раждайки философията, от която по-късно се отделят частните науки с възможност за анализиране на структурите и формите на материята.

Първите съзърцателни обобщения са направени от философи на Древния изток, а в Древна Гърция се ражда натурфилософията. И. Нютон прави първото обобщаващо научно систематизиране, което му позволява на това стъпало на познанието да създаде приемлива физическа картина на света. Развитието на науката ражда М. Фарадей, който открива много фундаментални закони в електродинамиката и химията, необходими за следващото синтетично стъпало в науката. На трето място е Дж. Максуел, който облича фундаменталните открития на Фарадей в система от математически уравнения, които математизират физиката, и с които той обобщава процесите и явленията в електродинамиката. На четвърто място е А. Айнщайн, който напълно математизира физиката чрез СТО и ОТО и неуспешно търси математическо обединение на четирите основни взаимодействия/ядрено, слабо, електромагнитно и гравитация/ през втората половина на живота.

Всички тези неуспешни търсения за обобщаване на силите, управляващи света, или физическата картина на света, с едно математично уравнение или система от уравнения, довеждат до разкриване на много природни закони и до натрупване на емпиричен материал, необходим за прогресивното развитие на съвременната технологична цивилизация. Търсенето на Теория на всичко или Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света от философи и учени остава актуално, защото математичното моделиране не може да се справи с обединението на четирите взаимодействия и да създаде единна физическа картина на света, а извън този светоглед остават: химията, биологията, човекът и обществото, или създаване на пълната картина на света.

В химията Менделеев систематизира всички химични елементи в Периодична химична таблица /ПХТ/, без помощта на математиката, която е валидна за цялата химия. Това води до съвременната НТР, а във физика на елементарните частици не се стигна дори до половината на подобно обобщение с използване на най-сложните математически методи и апаратури. Защо?

Защото без математика е постигнато първото пълно системно обобщаване на една цяла наука или на химичната еволюция на материята като периодична система.

Философи и учени трябва да се замислят над този факт, който изглежда стои в основата на търсене и намиране       не само на съответните периодични закони, но        на Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света, в което математиката има своето аналитично място, а философията синтетично. Защото абстрактните математическите уравнения имат своята обективна същност в структурите и формите на материята, а извън тях са безсилни да обобщават, поради своята аналитична същност, която е необходима в частните относителни, обективни закони на структурите и формите на материята.

Затова всяка следваща периодична крачка на обобщение в определена наука ще е под формата на Общ закон, което също ще е абстрактен и субективен, защото такова построение нямат аналози в обективното съществуване на Природата, въпреки че тяхната систематизация ще бъде върху реално съществуващи обективни структури и форми на материята, какъвто е ПХЗ и съответната ПХТ без математическа формулировка.

Интердисциплинарното обединение между науките или обединение на цялото естествознание с хуманитарните науки ще доведе до напълно субективна и абстрактна система, която ще изразява синтез на Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света или Механизъм на еволюцията. Този Всеобщ закон ще е напълно субективен, защото в неговата обобщаваща схема няма да влизат обективни форми на материята, както е при ПХТ, а само като субективни системи, чрез които еволюционното развитие създава нови структури и форми на материята, без да се преобразуват субективните системи на закона.

Субективните системи на Тетралектиката се намират във всички структури и форми на материята откъдето са определени и доказани и може да се приложат за обясняване и разбиране на старото познание и получаване на ново научно познание.           Такъв Всеобщ симетричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието и управлението на света, е предложен от пишещия тези редове, в книгата му, „Тетралектика на природата“, излязла от печат през 2007 год. След излизането на „Тетралектика на природата“, пишещия напълно осъзна необходимостта от прилагане на Тетралектичните всеобщи системи в изясняване смисъла на Основните периодични закони или изобщо периодичността в света.

Следователно трудностите свързани с обединяване на всички сили или взаимодействия в света, структурата на елементарните частици и ПЗЕЧ и съответната таблица,ПТЕЧ се явяват от неправилната методология на това търсене и изясняване на повдигнатите фундаментални въпроси от физиците.

          Предложената периодична закономерност е свързана с физика на елементарните частици или откритите основни елементарни частици. Тази първична периодична закономерност не само е аналогична на /ПХЗ/, но тя предполага това химично еволюционно стъпало на материята.

До този момент са познати, приети и изказани като хипотези следните периодични закони: Периодичен химичен закон /ПХЗ/, систематизиран в Периодична химична таблица /ПХТ/, открита от Д. И. Менделеев през 1869 год. При откриване на ПХЗ са били известни 63 химични елемента. Този закон представлява периодично изменение на свойствата на химичните елементи съобразено с нарастване на атомната им маса. По късно допълнен и изяснен от периодичния строеж на електронния слой на атомите и периодичността в атомните ядра на химичните елементи. Първоначално ПХТ е предложен с 8 групи и 7 периода, а след откриване на инертните газове е допълнен с 9 нулева група, в която влизат тези химични елементи, поради тяхната слаба химична активност. Все още е спорен въпросът свързан с девета група, която в съвременните таблици е представена за втора осма група (8 а), въпреки че още 1901 Менделеев и Рамзей са предложили нова нулева група.

1. Съществуването на нулевата 9 група е закономерна необходимост, защото благородните газове са единствените химични елементи с нулева валентност, поради което са химически слабо активни и могат да имат съединения с други химични елементи само при екстрени условия. Това е достатъчен аргумент, за да не бъдат класифицирани като (8 а) група, защото всички химични елементи при екстремни условия променят коренно нормалните си свойства.

2. Н. А. Морозов, пръв привърженик и защитник на ПХЗ, през 1884 год., създава собствена периодична таблица на въглеводородите и техните радикали със седем хоризонтални и осем вертикални реда. Така предложената периодична закономерност не обхваща цялата органична химия, но става предпоставка за откриване на инертните газове, влизащи в ПХЗ и съответната ПХТ.

3. Основната и най-общата периодична закономерност, предполагаща съществуване на периодични закони като определени еволюционни етапи на материалната еволюция, е Периодичният геометричен закон за еволюция на формата /ПГЗЕФ/ и съответната Периодична геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/.

Периодичната геометрична закономерност се състои в периодично изменение на основните геометрични свойства: мерност, кривина, посока и симетрия на геометричното пространство. Хипотетичният Периодичен геометричен закон /ПГЗ/ е всеобщ периодичен закон, по който протича еволюцията на материалните структури и форми, започващ с най нисшия геометричен елемент точката /безформието, нулева мерност,нулева кривина, нулева симетрия и посока/ и завършващ с кълбото, най-висше тримерно геометрично пространство, с най-висша мерност, кривина, симетрия и изоморфност на посоката. Този периодичен закон е напълно завършена система, със 7 периода и 9 групи. Пълната завършеност на ГПТЕФ не допуска прибавяне или изваждане на основни геометрични елементи и предполага, че периодичният закон е еталон за еволюция на материалните структури и форми, от най-нисшата форма до най-висшата, в което движение доминира отражението. Следователно, ПГТЕФ като периодичен еталон, предполага незавършеност на всички периодични таблици и изяснява случая със съществуването на 9 нулева група.

Най-първичната периодична таблица на физическата еволюция на материята – елементарните частици – е логично да бъде и най-незавършена периодична системa.

ПГЗЕФ е разработен от автора на ПЗЕЧ и предложен за откритие в ИНРА НРБ на 25. 07. 1981 год., под № 52644.

4.Предполагаем хипотетичен Периодичен закон на органичните химични съединения (ПЗОХС) и съответната Периодична таблица на органичните химични съединения (ПТОХС), е разработен от същия автор и предложен за откритие на 21. 06. 1985 год. и регистриран в ИНРА НРБ, под № 70781.

С предложеният ПЗОХС е установена периодична закономерност, обща за цялата органична химия, с една група повече в 7 период от ПХТ, което показва, че по-високия еволюционен етап предполага по-завършена периодична система. Проверката на този периодичен закон може да бъде направена като се проследи еволюция на органичните съединения в живия свят на Земята, което ще изясни много бели петна в раждането и еволюцията на растителния и животински свят на нашата планета. Тази еволюция протича като периодично движение и изменение отразено от предложения хипотетичен закон и съответната периодична таблица и върви от по-простото към по-сложното и от по-нисшето към по-висшето еволюционно стъпалo. ПХЗ, както и хипотетичните ПЗЕЧ и ПЗОХС са частен случай от хипотетичния еталон ПГЗЕФ – така както ще бъде частен случай всеки новооткрит периодичен закон на материалната еволюция, защото всички периодични закони са частен случай на определени етапи от тази еволюция.

5. В Доклади на Академия на науките на СССР за 1971 год., е отпечатена статията на Н. Акулов, в която той предлага хипотеза за Периодичен закон на елементарните частици, аналогичен на ПХЗ. Н. Акулов подрежда елементарните частици по реда на нарастване на тяхната маса, така че всяка частица да бъде изградена върху основата на по-предната, по аналогия с ПХЗ. Той допуска като начало съществуването на Универсален квант (униквант) енергия, който влиза в състава на неутриното, а то изгражда фотона. Едно такова подреждане, въпреки че не постига търсената периодична същност, е съществена крачка в правилна посока към ПЗЕЧ, като търсенето и построяването на този закон остава актуално. Следователно, тази хипотеза на Н. Акулов е може би най-близо до истината за ПЗЕЧ. В тази посока на търсене и изграждане на ПЗЕЧ и съответната периодична таблица, ще се постигне заветната мечта на философи и учени за построяване на света в неговото вечно съществуване, безкрайно изменение и движение от минимален брой елементарни частици.

ПЗЕЧ и ПТЕЧ ще изиграят решаваща роля без сложни математически уравнения, аналогично на ПХЗ, да се стигне до точковидните проточастици на материята. Затова тази първична периодична същност трябва да бъде разкрита, доказана и обяснена с обединяващата методология на естествознанието и философията, което е направила Тетралектиката, за която необходимост много съвременни философи и учени апелират. Защото в зората на философията без натрупано познание, е започнало това търсене като е издигнат основният философски въпрос – материята или съзнанието са първичната същност на света, но и до днес на него няма отговор. Също е положението и във физиката. Преди около 2400 год. Демокрит изказва хипотезата за неделимост на материята или издига неделимия атом като начало на света. Физиците продължават обективното търсене на атома, като го откриват и разбиват на съставни части, след което се раждат стотици елементарни частици, но неделимия точковиден атом на Демокрит все още не е открит, въпреки всевъзможните сложни теории и направления на това търсене.

Следователно, самостоятелното търсене както на философията, така и на физика на елементарните частици не довежда до необходимия резултат, само се разроява търсенето с всевъзможните както физически, така и философски теории без да се намира правилната обединителна методология между физика и философия. От разгледаните факти до тук е ясно, защо тази необходимост е назряла – или това ще бъде най-великото обединение между естествознание и философия като синтез на Всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света. Назрял е моментът физиците да станат философи, а философите физици, което е призив и на много учени, за да се стигне до правилното решение върху основата на натрупаните обективни знания от естествените науки.

Неуморното търсене на физиците с най-съвременна техника и сложни математични теории, доведе до откриването на около 40 основни елементарни частици и античастици и над 300 резонансни. Това изобилие от елементарни частици и античастици пообърка физиците, защото за съществуването и развитието на света са достатъчни около 10 частици и античастици. Опитвайки се да излязат от положението и да обяснят това излишество от елементарни частици, което си е позволила Природата, физиците започнаха да строят хипотези като предложиха най-различни синтетични модели за класификация на съществуващите и хипотетичните елементарни частици и устройство на света от тях. За едно такова търсене А. Айнщайн е казал: „Колко по-точна и специализирана става науката, толкова по-силно се чувства необходимостта да разберем нейните съществени черти нагледно така да се каже, леснодостъпно, без технически апарат“. Това предположение на А. Айнщайн ще се окаже вярно и актуално, но изглежда е необходимо науката да постигне определено стъпало на сложност от многообразието на фактологичен материал, получен чрез техническа апаратура, така че от това разнообразие на фактите пораждащи тази сложност, учените да могат да строят модели на света с опростена структура, изразяваща нагледно неговият строеж.

Първите теоретични опити за единна теория на полето прави Х. Вайл през 1918 – 1919 год. Оттогава моделите създадени от физиците започнаха да съперничат на броя на елементарните частици. Е. Ферми в началото на 30 години предлага четирифермионната теория. През 1949 год. заедно с Ч. Н. Янг стигат до идеята за състава на пи-мезоните от нуклон и антинуклон, а през 1952 год. Ферми открива резонансните елементарни частици. С. Саката създава модел през 1955 за построяването на елементарните частици от нуклон и ламда-хиперон и техните античастици, а неговите ученици отиват още по-далеч с хипотезата си за класификация на елементарните частици аналогично на ПХЗ. М. Холхабер построява хипотетичен модел, в който елементарните частици са изградени от нуклони и Ка-мезони. Към всички тези модели може да прибавим „неутринната теория на светлината“ на Луи дьо Бройл и привържениците на тази хипотеза, Д. Соколов и П. Йордан. Съветският физик М. Марков предлага хипотетичен съставен модел също от нуклони. Р. Оперхаймер се опитал да сведе съставните частици до шест. С. Уайбърг, А. Салам и Ш. Глешоу преди 50 год поставят началото на Стандартния модел, а през 1967 год. получават Нобеловата награда за електрослабото обединение. През 1961 год М. Гел-Ман и Ю. Неман разкриват едновременно унитарната симетрия /Гел-Ман – Неман/ и стават нобелисти през 1969 год. М. Гел-Ман и Цвайг независимо един от друг през 1963 год., предлагат съставен модел на андроните от две или три частици, а през 1964 год. Гел-Ман, им дава името кварки.

Монополът на П. Дирак изведен със стройна математическа формулировка и някой съвременни открития са буреносни облаци над кварковата теория. Самият факт, че теорията на кварките излезе извън рамките на минимален брой съставни кварки и глуони, от които са изградени останалите елементарни частици, е абсурдна. Защото този брой започна да съперничи на броя на основните елементарни частици. Опитът за обединение на кварковия модел с монопола на Дирак от Ю. Швингер, също претърпя неуспех. По успешно започва това обединение Н. Акулов със стремеж към периодичен закон аналогично на Менделеев, но включването на кварките в него го отвежда в задънена улица на започнатата правилно периодична класификация.

А. Айнщайн, 40 години прави безуспешни теоретични математични опити за обединение на 4 основни сили на света: ядрнени, слаби, електромагнитни и гравитация, но в момента е постигнато само електрослабото обединение, а Великото обединение на 4 основни взаимодействия все още е мираж. Айщайн, който най-много допринесе за обединението на геометрията и физиката, многократно е апелирал за тяхното разграничаване като е казал: „Под точка и права в аксиоматичната геометрия трябва да се разбират понятия, лишени от съдържание. Това, което може да им даде съдържание, лежи вън от математиката“. Физичиското съдържание, което е дадено на тия аксиоматични понятия при построяване на ПТЕЧ е направено без математика, но като модел на Материална субстанция и структура на Вакуума е възможно обективно физическо съдържание за фундаментално начало на съществуването, развитието и управлението на света.

Стандартният модел на силните взаимодействия, симетричните модели и суперсиметрията, съвременните струнни теории, теория за тъмната материя постоянно се приспособяват като се нагаждат, за да се изчистят от математечните трудностти ,като се зашнуряват, калиброват, самоизмъкват (бутстрап теорията), асимптичната свобода и конфаймента при кварките и други сложни математически операции, за да се пригодят за определена теория, поради което достигат само част от истината, но въпреки това са полезни. Защото те са предсказали много от елементарните частици и техните свойства, които впоследствие са открити и без които е невъзможно построяване на ПЗЕЧ и ПТЕЧ. Всички тези идейни математически нагаждания на физическите теории не доведоха до определена проточастица на материята, а само размножаваха съставните частици до такава степен, че получават невъзможност да са първичните тухлички на материята. Докато при предложеното построяване на ПТЕЧ, остават празни клетките на първи период, което дава възможност за тяхното запълване с определени частици, аналогично на Менделеев, като бъдат предсказани и техните свойства.

Случаят с кварките е показателен като нагаждане, защото щом не са открити обективно съществуващи кварки, физиците намират субективна причина, която не им разрешава да съществуват в свободно състояние, защото когато се раздалечават един от друг силата на връзката се увеличава, но пък когато се приближават на определено разстояние един от друг те стават свободни от връзката. Логично погледнато такава връзка е невъзможна, поради безкрайно нарастване на силата на връзката при раздалечаване и изчезването и при определено приближаване, а по-логично е да се появяват сили на отблъскване както при ядрените сили. Защото, за да се осъществи връзка между тях те трябва да са били свободни, а за да са свободни кварките трябва да са раздалечени един от друг, но при раздалечаване силата на връзката клони към безкрайност, което означава, че те никога не са били свободни и никога не могат да бъдат свободни, поради симптичната свобода, която е позволена при тях, само когато са свързани за да осъществяват каквато и да е връзка, защото където и да се намират два противоположни кварка взаимодействието между тях трябва да бъде мигновено. Изводът е, че такава връзка е против природните закони и такива частици няма в Природата. Защото, където и да се намират, те ще бъдат винаги свързани, което е невъзможност за осъществяване на нова връзка.

Предсказана през 1964 год. свръх тежка елементарна частица от Хигенс, Х – бозонът, създаваща полето на Хигенс, завършек на Стандартния модел, открита в ЦЕРН през 2012 год., но все още неизяснена. В теорията се предполага, че тя задава масите на всички частици, което все още няма доказателство. Така че дори да бъде открита такава тежка частица, тя няма да реши проблема с масите на останалите частици, с обединение на всички взаимодействия, с периодичната класификация и структурирането на елементарните частици, за да се стигне до точковидната, неделима по-нататък елементарна частица на материята е необходим минимален брой частици и античастици като Субстанцията на материята.

Ситуацията за класифициране на елементарните частици е аналогична на ситуацията преди откриването ПХЗ от Д. Менделеев. При изучаване свойсвата на веществото химиците са забелязали, че между някой химични елементи има сродство, което ги довежда до мисълта за тяхното систематизиране. За първи път, опит за систематизация в края на 18 век, е направил Лавузие като съставил таблица на „простите тела“ в завнисимост от техните свойства. През 1829 год. Й. Дьоберайнер групира химичните елементи по тройки: литий, натрий, калий – хлор, бром, йод и др., и ги нарича триади. Руският химик Г. И. Хес през 1849 год съставил четири групи от неметали с подобни химични свойства. През 1862 французинът А. Бегие де Шанкуртуа предложил система от химични елементи във вид на спирална линия по повърхността на цилиндър като всяка спирална навивка съдържа по 16 химични елемента и сходните попадат един под друг. Английският химик А. Нюландс, предлага закон на октавите, който предполага, разполагане на химичните елементи по-нарастване на тяхното атомно тегло като свойствата им трябва да се повтарят през всеки седем елемента. Този закон на октавите се оказва неуспешен, защото при това подреждане някой разнородни елементи попадали един под друг. Най-близо до същността на ПХЗ са английския учен В. Одлинг и немския Л. Майер, които нареждат химичните елементи според тяхната валентност като образуват шест групи, но не постигат пълната периодична връзка между всички химични елементи.

Всички предшественици на Менделеев забелязват частични прояви на химичната периодичност, но не правят обобщената периодична връзка между познатите химични елементи и не стигат до ПХТ изразяваща ПХЗ, което прави Д. Менделеев през 1869 год. До същото ниво на обвързване на сегашния етап са стигнали и физиците теоретици при елементарните частици, като са ги разпределили по-сродни семейства. С. Уайбарг А. Салам и Ш. Глешоу преди около 50 год. поставят началото на Стандартния модел, а М. Гел-Ман и Ю Неман през 1961 год. стигат до унитарната симетрия, където се формират групи на симетрия: дублет (SU2) като основа, триплет, (SU3) квартет, (SU4) секстет(SU6), октет, нонет и декаплет, които комбинирани формират мултиплети, супермултиплети и синклети, но я нямавсеобвързващата периодичност. С предложените построения физиците не се приближават до ПТЕЧ, а се отдалечават от нея, за разлика от предществениците на Менделеев, които с частичното систематизиране без математика са се приближили до периодичния закон. Другата разлика, е че химичното ниво, макросвета е по-сложно, но по-осезаемо, по разбираемо и по-достъпно за нас, а в микросвета, при елементарните частици се върви към първичното най-просто ниво с помощта на най-сложните технически инструменти, което е по-недостъпно и затруднява яснотата на разбирането.

Проследихме накратко опитите за класификация на елементарните частици и хипотетичните идеи за построяване на света от минимален брой елементарни частици, което ни доведе до извода, че такъв модел не е още направен, но учените изследвайки света го разкриват в неговата дълбочина и многообразие, от което искат да построят единен, опростен световен модел. Това изглежда е най правилният и исторически обусловен подход за търсене на класификация на елементарните частици, структурната истината за света и логичната връзка между тях. Защото изглежда, че във всички предложени теоретични физични модели съществува част от търсената истина, както обобщаващите философски модели от древността до днес я съдържат тази част, но нито физичните, нито философските модели създадени до сега не постигат цялата истина.

Най-верният път за намирането на ПЗЕЧ и построяването на ПТЕЧ, е аналогичния с ПХЗ и ПХТ, въпреки че тази аналогия в еволюционното развитие на материята е протекла точно обратно като отражение от ПЗЕЧ към ПХЗ. Прилагането на аналогията с ПХЗ и ПХТ за търсене на ПЗЕЧ и построяването на ПТЕЧ е възможно, защото първо е открит химичният закон. Това е нормално положение, защото ние живеем във видим електромагнитен или химичен свят, който най-добре сме опознали като законови структури и форми на химични елементи и съединения, а светът на елементарните частици е невидим за нас и невъзможен за опознаване преди да минем през познанието за химичната еволюция на материята. Светът на елементарните частици е опознат сравнително наскоро. Следователно ПХЗ и ПХТ съдържат основните принципи на периодичните закони. В подкрепа на това виждане е и геометричният еталон разработен и предложен като ПГЗЕФ и ПГТЕФ, и системите на Тетралектиката разработени в книгата „Тетралектика на природата“ на Цветан Павлов Иванов, излязла от печат през 2007 год.

Основните принципни положения на периодичните закони на материалното съществуване, развитие и управление на света са:

1. Първият основен принцип на периодичните таблици, съдържащи периодични еволюционни закони, е че те трябва да притежава 7 периода и 9 групи като деветата е нулева, от която се прави скок към нов период. Периодичните таблици са разделена на две противоположни половини. При ПХТ, в лявата половина се намират металите, а в дясната неметалите, при ПГТЕФ лявата половина е построена от несиметрични геометрични елементи, а дясната от симетрични, при ПТОХС лявата половина е от верижни органични съединения, а дясната от пръстени съединения.

2. Всички периодични таблици в първи период ще съдържат два елемента, като вторият се получава чрез синтез от първия, аналогично на ПХТ. Такова е отношението на водорода (Н) към хелият (Не) в ПХТ, където Н е в ролята на относителна отправна точка, а Не е с линейна конфигурация, доказано от химиците. Същото е отношението на метана към етана в първа група на ПТОХС. Следователно, неделимата проточастица или античастици при ПТЕЧ ще притежават потенциални свойства за създаване на структури и форми, определени от Тетралектиката, като едно от тези свойства е наличието на маса. 





Гласувай:
12
0



1. kostadin - Здравей!
20.01.2014 00:07
Ти сериозно ли си мислиш ,че ние работим с таблицата на Менделеев?
Голяма е науката изучаваща елементарните частици ,които са бескрайно множество.Все едно да изследваш частитците от счупена след удар чиния
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2415012
Постинги: 359
Коментари: 4127
Гласове: 87259
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930