Размисли за хармонията и дисхармонията

1. Еднообразието е хармония, разнообразието е дисхармония.

2. Простотата е хармония, която сложността превръща в дисхармония.

3. Източната мистика и религия, търсят и намират хармонията в бездействието, а западната демокрация в действието.

4. Източната мистика и религия, намирайки хармонията остават без действие, а западната демокрация действайки, остава без хармония.

5. Източната мистика и религия, намирайки хармонията в бездействието (покоя), ограничават прогресивното си развитие, без да осъзнават, че хармонията е бездействие, бездействието е хармония.

6. Западната демокрация чрез свободата на действието се развива прогресивно, без да осъзнават, че свободата на действието разрушава хармонията, а хармонията ограничава свободата.

7. Хармоничната система се развива към дисбаланс, а дисхармоничната към баланс.

8. Хармонията и дисхармонията не могат да се свържат в равновесие, защото едната го има, а другата го отрича.

9. Хармонията и дисхармонията между равновесната и противоречива система е динамичен преходен баланс между тях.

10. Връзката между хармонията и дисхармонията е възможна само като динамично равновесие.

11. Връзката между хармонията и дисхармонията е само преходна.

12. Хармонията и дисхармонията са сложни противоположни системи, изградени от прости двуполюсни (полярни) противоположности.

13. В хармоничната система преобладават свързаните в относително равновесие противоположности, които унищожават, зануляват противоположните си свойства, за да настъпи хармония в системата.

14. В дисхармоничната система преобладават относително свободните противоположности, които най-добре изявяват противоположните си свойства като правят системата противоречива.

15. Хармоничната система върви към развитие като се разрушава, а дисхармоничната се развива като сътворява.

16. Най-хармоничен е абсолютния ред, в който няма движение, а най-дисхармоничен е абсолютния хаос, в който движението е абсолютно.

17. Хармоничната система се развива като натрупва противоположни свойства, които я превръщат в дисхармонична, а дисхармоничната система се развива като натрупва противоположни свойства, които я превръщат в хармонична.

18. Хармонията и дисхармонията се превръщат директно една в друга, при развитието си.

19. Динамичното равновесие превръща хармонията и дисхармонията, директно една в друга, при развитието им, поради което не могат да образуват триада.

20. Хармонията и дисхармонията са производни на основните Тетралектични системи: Равновесна и Противоречива, което определя Хармонията като цялостна система на съществуването, а Дисхармонията като разрушителна система определяща развитието.

7. Хармоничната система се развива към дисбаланс, а дисхармоничната към баланс.
Вярно:) И оптимистично:)))) Поздрави!

... Щом разнообразието е дисхармония, тоест носи негативна оценка, как да квалифицираме многообразието? Като обезателна дисхармония ли, или като богатство на възможности за хармония сега и в бъдеще време. Въпросът не е политически и злободневен, а принципен. Това е по първа точка, за останалите по-късно. С най-добри чувства и благодарност за възможността, Приятен ден!

Простотата е хармония. Т.е. - обикновеното е хармония. Другото е суета.

donchevav написа - 7. Хармоничната система се развива към дисбаланс, а дисхармоничната към баланс.
Вярно:) И оптимистично:)))) Поздрави!

Хармонията и дисхармонията са сложни проитивоположни системи производни на основните тетралектични системи. Такива са хиляди други производни системи. Хармонията е наследила развитието на дисхармонията, която се е превърнала в относително хармонична система, поради преобладаването в нея на свързани в равновесие противоположности, а развитието на хармонията върви към дисхармонията, породи натрупване на свободни противоположности. Следователно всяка от двете системи се развива като натрупва противоположни свойства на другата система и се превръща в нея. В противен случай, ако не става това тетралектично превръщане при прехода между двете противоположни системи, съществуването и развитието на света е невъзможно. Защото те се превръщат в замръзнали абсолютни диалектични системи, а тетралектичното им състояние ги прави относителни с възможност да съществуват и се развиват като си превръщат една в друга в качествено нови системи директно. Поздрав!!!

fenor написа - Очертава се един въпрос ?...
... Щом разнообразието е дисхармония, тоест носи негативна оценка, как да квалифицираме многообразието? Като обезателна дисхармония ли, или като богатство на възможности за хармония сега и в бъдеще време. Въпросът не е политически и злободневен, а принципен. Това е по първа точка, за останалите по-късно. С най-добри чувства и благодарност за възможността, Приятен ден!

Разнообразието е отворена система с относителна динамика за изява на различията, а различията на противоположностите в нея предполагат равновесни връзки между тях като развитие на системата. С натрупването на уравновесени противоположности се намалява динамиката и разнообразието в системата и се върви към качествено нова относително статична хармонична система. Следователно многообразието не може да бъде абсолютно, или "обезателна дисхармоиния", а е относително, съдържащо богатството за раждане на качествено нова хармонична система, която носи целостта на съществуването. Политиката е същото се подчинява на тетралектичните преобразувания. Например - плуреализма предполага многообразие от мнения, които са дисхармонични помежду си и възможност за намиране на едно правилно, хармонично мнение, без което плуреализма се превръща в говорилня или чесане на езиците. Намиране и прилагане на правилното мнение, съдържащо доказуема истина, предполага прогрес, а налагането на неправилното мнение е регресивно. Поздрав!!!

injir написа - Простотата е хармония. Т.е. - обикновеното е хармония. Другото е суета..

Вярно е, и може да се каже и така, както го предлагаш, но винаги да се държи смета на това, че и хармонията и дисхармонията съдържат и положителни и отрицателни качества, поради което са относителни и Тетралектични. Поздрав!!!

begetron426 написа "Разнообразието е отворена система с относителна динамика за изява на различията, а различията на противоположностите в нея предполагат равновесни връзки между тях като развитие на системата. С натрупването на уравновесени противоположности се намалява динамиката и разнообразието в системата и се върви към качествено нова относително статична хармонична система. Следователно многообразието не може да бъде абсолютно, или "обезателна дисхармоиния", а е относително, съдържащо богатството за раждане на качествено нова хармонична система, която носи целостта на съществуването."

Благодаря! Моят отговор е : Относителната хармония в настоящето е надежда за добра хармония в бъдещето.Поздрави!

Хармонията, дисхармонията, разнообразието и многообрзието НЕ са системи, а състояния на елементите на система, било тя материална или духовна. СЪСТОЯНИЕ и СИСТЕМА са две коренно различни понятия. От тука призтичат и неверните интерпретации за "развитието, натрупването и взаимният преход" на хармонията и дисхармонията. Не хармонията и дисхармонията се развиват чрез натрупване на противоречия, а системите, елементите на които от известно ниво на динамично равновесие (хармония) преминават в ниво на дисхармонично състояние( хаос). Този преход (случаен или закономерен) на съвкупността на елементи може да е резултат от натрупване на противоречия, както казваш. Хармонията, сама по себе си, или я има , или я няма. Същото се отнася и до дисхармонията. С други думи двете състояния са взаимно изключващи се. Системата като цяло не може да се намира едновременно в хармония и дисхармония.
Трябва да сме много внимателни при употребата им!Надявам се занапред да онагледяваш с подходящи примери съжденията си. :)
Поздрав с най-добри пожелания!

tomich написа - Хармонията, дисхармонията, разнообразието и многообрзието НЕ са системи, а състояния на елементите на система, било тя материална или духовна. СЪСТОЯНИЕ и СИСТЕМА са две коренно различни понятия. От тука призтичат и неверните интерпретации за "развитието, натрупването и взаимният преход" на хармонията и дисхармонията. Не хармонията и дисхармонията се развиват чрез натрупване на противоречия, а системите, елементите на които от известно ниво на динамично равновесие (хармония) преминават в ниво на дисхармонично състояние( хаос). Този преход (случаен или закономерен) на съвкупността на елементи може да е резултат от натрупване на противоречия, както казваш. Хармонията, сама по себе си, или я има , или я няма. Същото се отнася и до дисхармонията. С други думи двете състояния са взаимно изключващи се. Системата като цяло не може да се намира едновременно в хармония и дисхармония.
Трябва да сме много внимателни при употребата им!Надявам се занапред да онагледяваш с подходящи примери съжденията си. :)
Поздрав с най-добри пожелания!

Всяка система има подсистеми, които са нейните вътрешни елементи, а хармонията и дисхармонията и всички останали производни на равновесната и противоречивата система са сложни противоположни субективни (мислими, духовни) системи, които носят обобщаващата характеристика (наречена система) като обединение на вътрешните елементи. Следователно при натрупване на определен брой свързани в равновесие противоположности, елементи в системата, което унищожава противоположните им свойства, тя се уравновесява, хармонизира като обща хармония на всички елементи или обобщено балансирано свойство между противоположните свойства на елементите, което се нарича хармония с намаляване на противоречията в системата. За да е възможен този процес противоположностите, елементите са били свободни, дебалансирани или дисхармонични, при което неравновесно състояние изразяват най-добре противоположните си свойства необходимост за свързването им. При хармоничната система закърняват противоречията поради унищожаване на противоположните свойства на елементите на системата, а при дисхармоничната се увеличават противоречията поради свободата на противоположностите, което води до най-добра изява на противоположните свойства. Всяка система е в определено състояние на елементите и няма такава система, която да не е в определено състояние от елементите си. Затова употребата на система и състояние не е пречка, а необходимост. Само че разбирането е в разликата на сложността, защото всяка система е изградена от по-прости системи като нейни елементи, защото всичко в света е система от противоположности. Хармонията и дисхармонията не могат да се изключват или преобразунат по никакъв друг начин освен по описания и не изчезват, а ги има на всички нива на света определящи съществуването и развитието му. Защото не могат да се свържат помежду си, за да се унищожат и нямат трето състояние между тях, нямат триада. Докато има друг вид противоположности, които образуват триада и се преобразуват чрез нея и те са вътрешните елементи на хармонията и дисхармонията както и на всички останали производни на равновесната и противоречивата система. Следователно всички тези системи са сложни противоположности и имат всички необходими изисквания за противоположност: полюсни са и имат единен генезис, поради което си взаимодействат помежду си. Отричаш съвместното съществуване на хармонията и дисхармонията, което е вярно, но предлагаш динамичното равновесие, което е точно такова състояние между равновесието и неравновесието и е получило по благозвучното име динамично равновесие, при което няма цялостна система, което е характерно за статичното равновесие. Защото динамично е неравновесието, което разваля цялостта, а в динамичното равновесие протичат едновременно и двата процеса. Начертай два правоъгълника и единия го напълни с нули и тук таме някое положително или отрицателно число, а другия с разбъркани положителни и отрицателни числа и ще разбереш същността и смисъла на противоположните системи. Поздрав!!!

"Всяка система има подсистеми, които са нейните вътрешни елементи, а хармонията и дисхармонията и всички останали производни на равновесната и противоречивата система са сложни противоположни субективни (мислими, духовни) системи, които носят обобщаващата характеристика (наречена система) като обединение на вътрешните елементи."

Ако елементите бяха подсистеми на една Система, както казваш, тогава нямаше да има елементи, а само подсистеми на Системата и подсистеми на подсистемите, и тъй нататък,... докато цялата Система не се запълни само с подсистеми и се превърне в някаква мултиподсистема:)... Нали разбираш, че това е пълен абсурд и той се дължи на смесването на две съвсем различни понятия - елемент и подсистема(или система). Етимологичният смисъл на думата "елемент" е различен от този на думата "подсистема". Какво е подсистема? Според Български тълковен речник подсистема е "Подразделение на система, което обхваща само част от нейните ЕЛЕМЕНТИ, обединени по някакви признаци, различни от признаците на останалите ЕЛЕМЕНТИ в системата." (Едрият шрифт е мой, за да подчертая, че елементът не е синоним на подсистемата.) От това опредеделение става ясно, първо,че цялата система е съставена от елементи, и второ, че части(групи) от елементите образуват отделни подсисистеми.

Хахахах! Предложението ти за двата правоъгълника е израз на супер интелект, който отстъпва може би само на интелекта на децата от детска градина...

18. Хармонията и дисхармонията се превръщат директно една в друга, при развитието си.
Да, съгласен съм. Това е така, защото са основни състояния в процеса на развитие...
А това е добра тема за размисъл, за която ти благодаря!

tomich написа - Ако елементите бяха подсистеми на една Система, както казваш, тогава нямаше да има елементи, а само подсистеми на Системата и подсистеми на подсистемите, и тъй нататък,... докато цялата Система не се запълни само с подсистеми и се превърне в някаква мултиподсистема:)... Нали разбираш, че това е пълен абсурд и той се дължи на смесването на две съвсем различни понятия - елемент и подсистема(или система). Етимологичният смисъл на думата "елемент" е различен от този на думата "подсистема". Какво е подсистема? Според Български тълковен речник подсистема е "Подразделение на система, което обхваща само част от нейните ЕЛЕМЕНТИ, обединени по някакви признаци, различни от признаците на останалите ЕЛЕМЕНТИ в системата." (Едрият шрифт е мой, за да подчертая, че елементът не е синоним на подсистемата.) От това определение става ясно, първо,че цялата система е съставена от елементи, и второ, че части(групи) от елементите образуват отделни подсистеми.

Ти абсолютизираш категорията - елемент, такъв абсолютен елемент няма. Затова всяка система е изградена от подсистеми на различни нива, а те от своя страна от различни елементи. Това не приравнява думата елемент с подсистема, а обяснява, че подсистемите се явяват и като елементи на основната система изградени също от елементи, които са нейните подсистеми и т. н. и т. н. В началото на тази верига на най ниското субстанционално ниво на материята съществува система без подсистеми и елементи. Неделима система без структура, сама с външни основни минимален брой свойства за еволюция, която стои в дъното на всички развиващи се материални системи и ги структурира във вид на матрьошки, вградени една в друга, а не наредени като велигденски перашки една до друга. Поради това всяка по-висша матрьошка има за подсистема по-нисша матрьошка, изградена от структурти елементе, ограничена в определена форма и така се тръгва от елементарните частици, минава се през атома, химичните съединения, живата клетка и накрая нервната клетка, изграждаща най-сложната системата наречена Главен мозък на човека. В тази еволюционна верига си има определено място и значение за системата, подсистемата, структурата, формата и елемента. Това предполага и тясната връзка между тях и сивместимата им употребата, за да може да се направят смислени и логични изречения, с които да се обясняват нещата. Това е възможно не поради тяхната еднаквост, а точно породи тяхното различие, което да направи подходяща връзка между тях за да изразят верния смисъл на описанието. Защото от еднакви думи не може да се направи изречение, както от еднакви ноти не може да се сътвори музика. Затова е препоръчително истината да се приема или отрича в зависимост от логичното доказателство подлежащи на опитна постановка, а не от еднаквостта или различието на думите. Поздрав!!!

Този "приьом" на дебатиране, който използваш, не води до никъде и ти много добре знаеш! Така можем да си лафим с теб до края на света. Ако наистина имаш желание и сили да дискутираш с мен, спазвайки правилата на една дискусия, бъди така добър да не закицкляш спора с най-общи философски съждения и категории от рода на (цитирам те): "В началото на тази верига на най ниското субстанционално ниво на материята съществува система без подсистеми и елементи. Неделима система без структура, сама с външни основни минимален брой свойства за еволюция, която стои в дъното на всички развиващи се материални системи и ги структурира във вид на матрьошки, вградени една в друга, а не наредени като велигденски перашки една до друга." и така нататък...Нямам намерение и време да ти обяснявам, че твоите разсъждения гъмжат от противоречия, които сам си твориш, странно защо. Впрочем, де факто ти косвено се съгласяваш, с дефиницията за подсистема и нейните елементи, но едва докоснал се до една истина, се дръпваш като опарен, съзнавайки , че тя противоречи на ТВОЯТА "истина". А истината е една и тя отдавна е доказана от много учЕни и мъдри люде и е въплътена в определението за подсистема и елементите й , което ти цитирах от Българския тълковен речник. Завършвайки, мисля, че все пак твоите противоречиви съждения се дължат и на факта, че схващаш понятието "елемент" във философския общ и много широк смисъл. Предметът на спора обаче е съвсем конкретен - системи ли са хармонията и дисхармонията или те са състояния на елементите, респ. на системите и техните подсистеми. Всяка конкретика, както знаеш, императивно налага конкретни понятия, а не общи философски разсъждения и категории, които обвиват като гъста мъгла целта на една дискусия и може само да объркват и дезориентират. Аз затова не съм станал философ, Цветане, въпреки че се интересувам от философия и имам достатъчно познания и житейски опит , за да се "дуелирам" с философи-химици като теб, хахаха!
Поздрав и весели коледни празници!

и повече хармонични и успешни дни през Новата година...
пожелавам от сърце..

1.Дисхармонията не съществува. Съществува незнанието. Хармонията е повсеместна.
2.Виж 1.
....
....
20,Виж 1.
:)))