Истинската същност на диалектика са противоположностите, което начало разкрива Лао Дзъ. Сократ пръв използва думата диалектика, а Хераклит я превръща в закон. Хегел разкриване закони на диалектиката, а Маркс и Енгелс слагат началото на научната диалектика равностойна на научната философия.
Да не забравяме, че всяко начало започва с най-опростената законова форма на истината при раждането на новата обективна система в еволюция на материята и от най-първичното познание при разкриване и разбиране на определен етап от еволюцията на материята и еволюция на познанието. Следователно материята е трябвала да извърви около 14 милиарда години от своето най-просто неделимо начало, за да роди разумната примитивна форма на мислещ човек преди около 100 хиляди години, а той да постави началото на философията преди около 3 хиляди години и да стигне до научното философско начало преди около 200 години като научна диалектика.
Изводът, е че научната диалектика не може да се роди като завършено всеобхващащо познание за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Тя се ражда като примитивно вярно начало, съдържащо много противоречия, които социалистическите философи се опитваха да разрешат, но без свободата на действия, ограничена от тоталитарните управници не можаха да развият диалектиката въпреки, че те бяха стигнали по близо до истината за същността на света. Западните философи пък поради всевъзможната свобода на идеите принизиха философията до аналитична и накрая я унижиха като започнаха да я изхвърлят от учебния образователен процес, което нагледно го наблюдаваме днес в произвола на нашите политици.
По времето на студената война най-много се воюваше на идеологическия фронт или това беше борбата на идеите на философския фронт. Западните философи измисляха какви ли не субективни, илюзорни философии, които не се съобразяваха с обективната материална действителност и обективното научно познание като отричаха реалното обективно съществуване на света. Западът поддържаше идеалистичната линия на Платон и Хегел като се развиваха равновесни философски теории, в които нямаше диалектичната борба на противоположностите, но се ползваха от научното познание съобразено не с идеалистичната линия на Платон Хегел, а с материализма на Демокрит.
Социалистическите философи подържаха материалистичната линия на Демокрит и се плашеха от идеалистичните равновесни теории като отричаха съществуването на равновесието, вместо да го обяснят, за да не ги обвинят в идеализъм, че горко им тогава. Защото трябваше да критикуват Маркс, Енгелс и Ленин, които отричаха равновесието като несъществено, а борбата на противоположностите най- необходима, реална и вечна същност на диалектиката.
Западните философи, които пък се страхуваха от всемогъщата диалектична революционна борба на противоположностите и отричаха философията, критикуваха социалистическите философи като им се присмиват, че искат да построят комунистическа система на равенството, което означа на равновесие, а го отричат.
Идеалистите подкрепяха религиите и демокрацията като отричаха социализма, а материалистите подкрепяха атеизма и социализма като отричаха демокрацията, свободната изборна система и пазарната икономика. И от двете страни не осъзнаваха, че поотделно, нито демокрацията е истинска нито социализма е истински. Демокрацията е възможно най-добрата производителна сила, но лош разпределител на благата като създаде огромна противоречива пропаст между малцинството на богатите и мнозинството на бедните, а социализма по лош производител, но добър разпределител на благата, които нямаше от къде да вземе. Всичките тези фалшиви борби и от двете страни като от едната викаха Долу капитализма, а от другата Долу комунизма. Не търсеха вярното обяснение за общественото развитие съобразено с природните закони и не осъзнаха, колко са важни и двете същности, което доведе до днешния хаос в света.
Така научната философия, като научна диалектика остана на нивото на Хегел, Маркс и Енгелс като, неразвита и не разреши проблема със същността на произхода, съществуването, развитието и управлението на света. В днешно време западните философи започнаха да осъзнават необходимостта от философията като я връща в учебните програми, но си продължават с неверните и илюзорни философии. Защото там набира скорост нова посмодерна философия наречена Процесуална философия, която приема първичността на процесите и забранява първопричината на субстанцията и целостта на структурите и формите, издигайки формулата, че всичко е процеси, но съществуването на такъв свят само от процеси е невъзможно.
След падането на социализма социалистическите философи се изпокриха по църквите и така диалектиката остана, недоразвита само с противоречията на оръфано сираче.
Едно от основните противоречия в диалектиката, е че съществуват процеси, които водят до ново качество без количествени промени. Това са частиците и античастиците във физиката; алотропията, верижната изомерия, изомерията по място и оптичната изомерия в химията; гъбите, двете форми на аминокиселините; Антисиметрията при животинските и човешките органи и системи в биологията. Диалектиката не разкри възможните видове противоположности, не изясни прехода между противоположностите при тяхното преобразуване и не е уточни техния брой. Тя приемаше Антипротивоположностите само за диалектични без да изясни тяхната същност. Не е разкрита и обяснена същността на триадата, защото тя си остава недоразвита на ниво предложено от Хегел. Не е разкрита и обяснена системността, метамерията, периодичността и цикличността на света. Не е разкрита същността на протоотражението и ролята на отражението за първопричината на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Не е разкрита същността на противоречието и равновесието. Не е разкрита и обяснена същността на симетрията или не са открити основните видове симетрии, които да обобщят хилядите съществуващи видове във всички области на познанието.Въпреки неразбирането същността на симетрията, философи и учени са прозрели великата истината за нея и са я издигнали над природните закони, защото са стигнали до разбирането, че законите управляват структурите и формите на материя, а симетрията управлява законите.
Симетрията е всеобхващаща същност на света и затова Всеобщият Тетралектичен закон е симетричен закон, който разкрива, симетричната същност на Количествения диалектичен закон и още два нови симетрични закони, които обясняват постигане на ново качество без количествена промяна. Тази възможност се появява след откриване на шестте основни вида симетрия, съществуващи във всичко и проявяващи се във всичко.
При толкова много недостатъци на Диалектиката не и остава нищо друго освен да претърпи развитие. Затова Тетралектиката е нейното продължение, разрешила всичките и недостатъци като стига до решението на много научни проблеми и решението на основния философски въпрос за първичността на материята или съзнанието.
Противоположностите, стълбът на диалектиката се превръща в удвоена същност на Тетралектиката, което се съдържа в нейното определение. Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Удвояване на диалектичните противоположности ги прави четири, което е истинският им брой. Това лесно може да се докаже чрез анализирането свойствата на антипротивоположностите, които се оказват, че са противоположни на диалектичните противоположности. Това обяснява, не само че са различни от диалектичните противоположности, но определя възможният краен брой противоположности – четири.
Нагледен обективен пример са частиците изграждащи атома и античастиците изграждащи антиатома. Атомът е триада съставена от две противоположно натоварени частици: протон – плюс, електрон – минус и неутрон – нула. Антиатомът е антитриада съставен от антипротон – минус, антиелектрон – плюс и антинеутрон – нула. С разгледаните системи се обяснява същността на триадата – система от две противоположности и средно, неутрално състояние, произхождащо от тях, което Хегел и диалектиците не постигнаха Триада и антитриада са хексада и всички са системи на Тетралектиката.
При взаимодействие между протони и електрони (електрическите полюси) се раждат фотони и има частично унищожение. Процесът е диалектичен и е познат като късо съединение или волтова дъга. Същото е и при антипротона и антиелектрона. Процесът се превръща в Тетралектичен при взаимодействие между антипротивоположностите и е различен от диалектичния. Защото между протон и антипротон, електрон и антиелектрон, протича анихелация и обективната материя, масата се превръща в лъчение – фотони като настъпва пълно унищожение на антипротивоположностите. Това показва, че античастицита имат противоположни свойства на частиците и то с противоположна проява на силата, многократно превишаваща взаимодействието между диалектичните противоположности. Изводът, е че протона, електрона, антипротона и антиелектрона са четири различни протипоположни същности. Тази четворна Тетралектична същност е забранила съвместното съществуване на веществото и антивеществото, но е пренесла тази същност поотделно във веществената форма на материята и антивеществената форма на антиматерията.
Такива антиформи в нашия свят, са химическите антимолекули (кристали и аминокиселини) въртящи поляризования лъч в различни посоки и постигащи неутрално състояние – рацемат, когато са заедно. Тава обяснява лявата загадка на живата материя на нашата планета и лечебните свойства само на едната лекарствена форма и мн. др. загадки, които се управлява от Антисиметрията, с различие на свойствата, както е при материята и антиматерията. Разликата само в посоката, без количествени изменения, определя появата на новото качество или това е Закона на посоката определен от симетрията. Другия закон, който определя новото качество без количествени изменения, е Закона на формата. Пример за този закон е верижната и изомерията по място в химията и огледалните форми на органи и системи при животните и човека.
Всички тези закономерни Тетралектични прояви ги има във всички еволюционни нива на материята и антиматерията, при обективните и субективните противоположности.
Отражението като основно свойство на материята, отричано от западните философи и изоставено от източните, е с прекалено прост Тетралектичен механизъм, свързан с основни математични взаимодействия протичащи при обобщаване на числото 2 и разлагане на числото 4. За да съществува отражението като всеобщ принцип на Природата, посочен кото математическите действиямежду числата 2 и 4, е необходимо съществуването на 4 различни противоположни същности изграждащи съществуването и развитието на всички Тетралектични системи. Т. Павлов автор на „Теория на отражението“в своето по-късно допълнение, достига до правилния извод, че протоотражението като всеобхващащо и, трябва да се търси във всички обективни и субективни постижения на познанието.
Основните системи на тетралектиката са: противоречива и равновесна. Противоречивата система е оброзувана от свободни противоположности изразяващи своята противоположна същност предизвикваща противоречия в системата като я развивва. Равновесната система е система на свързаните в равновесие противоположности, които ограничават противоположните си свойства като осъществяват целостта на системите. Тя е система на съществуването. Двете системи са сложни системи и се превръщат една в друга, без посредник, при натрупване на противоположни свойства.
Тетралектиката осъществява всеобщата системност на света построена от нейните 4 противоположни същности като монади, диади, триади, тетради, хексади и октади, определящи и обясняващи периодичността и цикличността чрез общите Периодични закони на отделните науки.
Тетралектиката разкрива и обяснява метамерната първичност на множествеността на елементите при подредените и неподредените метамерни системи и прехода им към определените нейни системи при еволюционното развитие на Природата.
Основните 6 вида симетрия, съдържащи и изразяващи Тетралектичната системна същност, определена от четирите основни категории: Качество, Количество, Форма и Посока при движението им между Симетрията и Асиметрията, осъществяващи съществуването, развитието и управлението на света и забраняващи Абсолютната симетрия и Абсолютната асиметрия. В подготовка за публикуване е Дефиниране, детерминиране и диференциране на основните видове симетрия, където ще се разреши голямата загадка свързана с посоката.
Тетралектиката на Природата е механизъм на еволюционното развитие съдържащо противоположното на противоположностите, узаконяващо относителността на света като превръща Диалектичния материализъм в Тетралектичен материализъм.
Тагове:
Последната реч на Тодор Живков
Капиталистическа конкуренция и социалист...
Рецептите на д-р Иванова ...
Владетелските титли в Европа, начиная от...
Такова философско обяснение на природонаучните открития се опитва да даде тетралектиката. Но тя все още не е достатъчно популярна. Не се е проявила и в практиката, която е единствен критерии за правилността на една или друга теория.
В момента се запознавам с основите на тетралектиката, но все още не мога да се произнасям компетентно за това учение.
20.11.2015 23:02
Каква е практическата стойност на това сложно познание, как да го проектираме върху средностатистическите познания на средностатистическия човек, за да извлече полза, поука ?
Красива, високомерна е философията, тъкмо си казвам - аха, разбирам, но се оказва, че всъщност ....познавам само понятията като такива, но те са в главозамайващи, невероятни връзки. Трябва фантазия,умело боравене със словото и могат да се родят теории - колкото разбираеми, толкова и ексцентрични.
Изобщо , ако искаш "на натриеш на някого носа" - философствай, ще останеш недостижим и ..."прав".
Поздрави!
Още в началото успя да ме разсмееш, за което съм ти благодарен, колега. :) Според мен, ако не бяха тия двамата, философията щеше да си бъде основа на човешкото знание. Но точно тия двамата, с помощта на другия идиот - Ленин, се подиграха с нея, като я превърнаха в най-вредната утопия, заблудата, която продължава да руши откакто е създадена, та до днес, естественото развитие на цивилизацията с цената на стотици милиони жертви.
Прочети Хегел и Фойербах, и след това Маркс, Енгелс и Ленин, и ще разбереш.
Такова философско обяснение на природонаучните открития се опитва да даде тетралектиката. Но тя все още не е достатъчно популярна. Не се е проявила и в практиката, която е единствен критерии за правилността на една или друга теория.
В момента се запознавам с основите на тетралектиката, но все още не мога да се произнасям компетентно за това учение.
Опити са правени много, но неуспешни. В България след "Теория на отражението" на Т. Павлов има много разработки за търсене на протоотражението от А. Поликаров, С. Петров и мн. др., безуспешно, но обобщения им извод е правилен, че протоотражението е свързано с цялото човешко познание и практика. Тази правилна посока поддържаха всички философи от социалистическия лагер, но константираха само натрупаните противоречия в диалектиката, без да стигнат до решение им. В книгата "Ядрото на диалектиката" на Кътов се разглеждат многопосочно многото противоречия в диалектиката и несъвършенството на Количествения диалектичен закон, също без верни решения. След падането на социализма, това търсене замря, а философията беше на смъртно легло, което показва, че повечето философи са били номеклатурчици, а други вече ги няма и образованието ни тръгна по западен модел, който отклони младите от верните знания. Получи се пълно затъмнение на научното познание, което, бе залято от вълната на невежеството и изопъчението. През това време западните философи отричаха диалектиката, теория на отражението и философията, но правеха философия като я разчленяваха на стотици видове и я изкривяваха в мистична и религиозна посока. На запад търсеха обобщаващ познание закон като Теория на всичко, но само във физиката, което е парадоксално. В България е най-популярно това търсене като Всеобщ закон, а Тетралектика на природата го постига като всеобхващащ закон, извлечен от цялото научно познание, доказан чрез него и приложен в него. Тетралектиката е прекалено ново познание и вече решава научни и философски проблеми. Решила е и обяснила въпроса с поява на ново качество без количествени промени като е разкрила два нови закона. Само това да беше направила е достатъчно, но тя тепърва започва и има вече десетки открития. В нашето мъгливо време ще и бъде трудно, но системите са и нагледни и ги има във всичко, което е лесен достъп за разбиране и популяризиране. Поздрав!!!
"Да не забравяме, че всяко начало започва с най-опростената законова форма на истината при раждането на новата обективна система в еволюция на материята и от най-първичното познание при разкриване и разбиране на определен етап от еволюцията на материята и еволюция на познанието."
Каква е практическата стойност на това сложно познание, как да го проектираме върху средностатистическите познания на средностатистическия човек, за да извлече полза, поука ?
Красива, високомерна е философията, тъкмо си казвам - аха, разбирам, но се оказва, че всъщност ....познавам само понятията като такива, но те са в главозамайващи, невероятни връзки. Трябва фантазия,умело боравене със словото и могат да се родят теории - колкото разбираеми, толкова и ексцентрични.
Изобщо , ако искаш "на натриеш на някого носа" - философствай, ще останеш недостижим и ..."прав". Поздрави!
Всичко тръгва от примитивно начало, което се развива и поставя ново начало и т. н. Философията е другия полюс на логичното мислене - синтетичното противоположно на математиката - аналитичното, което се прилага в естествознанието за разкриване частните структури и форми на материята. Философията се е родила като обобщаваща синтетична форма на познанието. Преди около 3000 год., без основата на научно познание, а като съзерцателна и натурфилософия е поставила основните въпроси без до ги реши, но ражда научното познание, което на определено стъпало на развитие ще и помогне да ги реши. Философията е логика на думите, а думите са най-лесния начин за изкривяването на казаното което са правили философите хиляди години без да постигнат истински световен мироглед и вярно устройство на обществото.Затова истинската философия започва от истините облечени в думи произлизащи от научното познание. Началото на тази етап започва от Диалектика на природата на Маркс и Енгелс, където използват постиженията на научното познание на своето време и я правят научна, а Хегел открива законите на диалектиката и я превръща в божествена. Тетралектиката може да се прилага навсякъде, за разкриване и обясняване на съществуващата и необходима истина без бог и господар в полза на човека, за което трябва всестранно познание и логично мислене. В статията съм описал някой направления, където е приложена. Поздрав!!!
Още в началото успя да ме разсмееш, за което съм ти благодарен, колега. :) Според мен, ако не бяха тия двамата, философията щеше да си бъде основа на човешкото знание. Но точно тия двамата, с помощта на другия идиот - Ленин, се подиграха с нея, като я превърнаха в най-вредната утопия, заблудата, която продължава да руши откакто е създадена, та до днес, естественото развитие на цивилизацията с цената на стотици милиони жертви.
Трябваше да знаеш, какво е била философията преди да поставяш и да тълкуваш невярно въпроса си. Философията се е родила като основа на познанието преди около 3000 год., когато не е имало естествознание и Маркс и Енгелс ги е нямало. През цялото време е била буламач от идеи пълни с мистика и религия без да постига истината за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Едни приемат произхода на света като Дао, други като четирите елемента, трети като етер, тримурти, дух, сфейрос, като нус, като диалектика, като числа, като идея - Платон, като форма - Аристотел, като атом - Демокрит, а Кант скрива света в човешката глава и е субективен идеалист, а Хегел го извежда от човешката глава и го прави божествен - обективен идеалист. Коя философия е вярната, къде е истината, вече хиляди години управляват чрез изкривените философии религиите и богатите и само са воювали за власт и пари върху гърба на народите и са ги потопили в пот, кръв и сълзи, вместо да решават човешките проблеми. Научната статистика показва, че са водени 14 хиляди войни с 4 милиарда жертви, когато Маркс, Енгелс и Ленин ги няма, а твоята човешка злоба е съществувала и убивала. Маркс и Енгелс са поставили основите на научната диалектика като са започнали да философстват с постиженията на науката, която е набирала сили, за да доказват изводите си. Това пише в Диалектика на природата и като са анализирали причината за мърсотията на света са стигнали до извода, че религиите и богатите са причината за злото в света и са предложили идея за социално равенство, свят без бедни и богати и религии. Човешкото невежество и злоба не дава да има такъв свят и е готова да унищожи света, но да не просъществува човещината. Поздрав!!!
