ГЕОМЕТРИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
Цветан Павлов Иванов
  

   



Периодичен геометричен закон за еволюция на формата
Периодична геометрична таблица за еволюция на формата

Приложение 1             




               Ако проследим раждането и развитието на философията, ще установи, че при недостиг от знания на зараждащото се познание за света, древните философи са създали много обобщаващи философски теории за обяснение на неговото раждане, съществуване, развитие, управление и разбиране. Постигнатото от философите огромно многообразие на философски теории, които продължават да се раждат и днес, без нито една от тях да e постигнала изграждане на единна цялостна и вярна картина на света. Това доказва, че само чрез философията, или само чрез съзерцателен, интелегиблен синтез не може да се постигне единен светоглед. Във всяка философска теория има зрънце от истината за съществуването, развитието и управлението на света. При първоначалният недостигът от знания за света в древността, е невъзможно да се постигнат верни закономерни философски изводи. Затова се появява необходимост за раждане на обективно научно доказано, закономерно познание, което да предостави частнонаучни закономерни знания, с които философията да прави своя обобщаващ синтез. Така философията поражда естествознанието, и на определен етап от неговото развитие, започва да използва частнонаучен закономерен материал, необходима основа за намиране на всеобщата системна същност, чрез която ще постигне обобщаващи верни философски изводи, което ще я направи доказателствена наука.

            С раждането на първите научни знания и тяхното развитие, от философията започват да се отделят и диференцират различни частни науки. Една от първите е геометрията, която Евклид (326 – 289) разработва аксиоматично в своя труд „Елементите“. Евклидовата геометрия е на около 2300 години. Допълнена по-късно с Неевклидовата геометрия на Лобачевски, Баяй и Риман, намира приложение в най-сложното математико-физическо познание за обяснение на света като обвързване на геометрията и времето с гравитацията в ОТО на А.Айнщайн.

            Въпреки това в геометрията остава едно огромно бяло петно, защото математиците отдавна считат елементарната геометрия за завършена и изчерпана като наука. Те не се замислят върху необходимото и важно обстоятелство за цялостна систематизация на геометричните елементи, дори след разкрития периодичен закон в химията от Д. Менделеев. Това се превръща в най-дълготрайното и дълбоко научно заблуждение по отношение на геометрията за изчерпана наука. Защото геометрията като първа и напълно обособена, аналитична частна наука, е изучена добре и има необходимост от обобщаваща закономерност, свързваща в единство всички геометрични елементи аналогична на Менделеевия периодичен закон. Менделеев е успял да разкрие закономерната периодична обвързаност между химичните елементи при огромна празнина на обективното химично познание, поради това, че химията е била в зародиша си и 1/3 от химичните елементи и много от химичните закони не са открити. Геометрията като първа и най-добре изучена наука, предполага по добра възможност за разкриване на периодична обобщаваща закономерност в нея, но не е направено поради заблуждението, че тя е завършена и изчерпена наука.

            При всяка определена наука първо се разкриват най- частните закономерности и се наблюдава процес на движение от закономерен анализ към закономерен синтез при натрупване на познание в рамките на определената наука. Поради това се появява необходимост от търсенето на обобщаваща взаимовръзка между частните закономерности, което води до по-общи, и в края на краищата се стига до най-общия закон в рамката на дадена наука, както е при Периодичният химичен закон (ПХЗ) и съответната Периодична химична таблица (ПХТ).

            Други такива обобщаващи закони са Дарвиновата еволюционна теория, Обединението на електричеството с магнетизма от Дж. Максуел, СТО и ОТО на А. Айнщайн и др. Във философията стремежа на всички философи е да постигнат един обобщаващ световен модел. Най-близо до този обобщаващ, интердисциплинарен модел са: Диалектика на природата на Ф. Енгелс, Теория на отражението на Т. Павлов, Тетралектика на природата на Ц. Иванов, защото са извлечени и построени върху постиженията на цялото доказано научно познание.

            Ако продължим с обединителната синтетична методология ще се наложи да излезем от рамките на определените науки, за да направим това обединение интердисциплинарно. Това ще доведе до разкриването на Всеобщ материален закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, търсено от всички философи и учени на всички времена.

            Геометрията не само като първа наука, но и като абстрактна аксиоматична наука за формите е тясно обвързана с материята. Защото старата материалистична истина гласи: Няма форма без материя както няма и материя без форма. Върху тази основа намиране на периодичната връзка между всички основни геометрията елементи, съобразено с техните свойства, не само ще разкрие Периодичен геометричен закон (ПГЗ), изразен от съответната Периодична геометрична таблица (ПГТ), но ще се превърне в общ закон на геометричното формообразуване. Тясната обвързаност на геометричната форма с материята неминуемо ще пренесе като отражение, абстрактната геометрична форма в обективната материална реалност на физическото, химическото, биологическото и разумното ниво на съществуването и еволюционното развитие на света. Това ще превърне ПГЗ във всеобщ еволюционен еталон за формообразуването на материята.

            Следователно с разкриването на ПГЗ и съответната ПГТ, хипотезата на Ленин „че цялата материя притежава свойство по същество родствено с усещането, свойство да отразява“, ще се окаже много актуална. Щом като цялата материя притежава свойството отражение, а тя е обвързана тясно с формата, то закона, който ще осъществява и управлява еволюцията на геометричнитe форми ще бъде всеобщ геометричен еталон за раждането, съществуването и еволюция на материалните форми. По думите на Т. Павлов, законът на отражението ще бъде толкова философски, колкото и естествено научен. Този закон ще се съдържа в абстрактната геометрична систематизация, която ще отразява периодичното съществуване и развитие на формообразуването при структурирането на основните материални еволюционни нива.

            Най подходяща наука за реализиране на такъв периодичен еволюционен еталон на формообразуването е евклидовата геометрията. Периодичното геометрично построение, което ще представя и опиша ще е аналогично на ПХЗ, и ще бъде нагледно, абстрактно и леснодостъпно за разбиране. Озаглавено е Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ) изразяваща съответния Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ).

            За улеснение на описанието при построяването ПГТЕФ, както и на всички други възможни периодични таблици и закони ще е най-полезно да се използва обобщаващата дума елемент, аналогично на ПХТ. Това ще елиминира усложненията при описанието на закономерните свойства причинени от многообразието на имената и ще звучи така: геометрични елементи, физични елементи, химични елементи, органични елементи, биологични елементи и др. т.

            ПХТ съдържа основните периодични принципи за класификация на всички периодични таблици съдържащи съответните периодични закони, с които ще се съобразявам при построяването на ПГТЕФ и съответния ПГЗЕФ. Те са:

            1. Всички основни периодични таблици трябва да съдържат 7 периода и 9 групи като деветата група е нулева. Всички елементи изграждащи определен период да притежават близки свойства, така че да образуват групи, които да съдържат елементи също със сродни свойства, както е при ПХТ.

            2. Всяка периодична таблица ще започва с най-простия елемент, като елементите се изграждат последователно един от друг, върху основата на предшестващия. Всеки период завършва в 9 група с елемент с най-занулени параметри, което е предпоставка за периодичен скок към следващия период, който започва отново с началните свойства на най-простия елемент. Аналогично на ПХТ, която започва с най-простия химичен елемент (Н), като всеки следващ период започва изграждането на новия електронен слой с един електрон и електроните нарастват последователно в групите на периода с 1, 2, 3, 4… и завършва в 9 група със стабилна равновесна електронна конфигурация, която определя неактивността на инертните химични елемента в тази група, което е възможност да бъде класифицирана като нулева.

            3. Разделяне на периодичните таблици на две противоположни половини. При ПХТ в лявата половина са електроположителните химични елементи с метални свойства, а в дясната половина са eлектроотрицателните хологенни елементи с неметални свойства.

            4. Първи период да съдържа само две групи с два елемента. В ПХТ в първа група е водорода, а в последната е хелия, който е структуриран от два водорода плюс два неутрона.

            5. Четвърти период на периодичните системи да е по-особен като се различава както от първите три, така и от следващите три и служи за граница между тях, което дава определение на броя на периодите да бъде 7, аналогично на ПХТ.

            6. В първите четири групи на всички Периодични таблици влизат сродни елементи, а в следващите четири групи елементите също са сродни, но противоположни на първата четворка, което определя двете противоположни половини на периодичните таблици. В тези две противоположни четворки, първите три елемента са по-тясно обвързани в триада, а четвъртият е по-различен, но произхождащ от тях и заедно образуват тетрада. Двете противоположни тетради образуват октада във всички периоди на периодичните системи, без първият. Това разделение при построението на ГПТ, е продиктувано и съдържа Тетралектичния принцип, с който се постига обяснението на периодичността. Защото Тетралектиката предполага този цикличен и периодичен строеж, като отражение на Тетралектичната схема. Приложение 28.

            7. Периодичността на периодите във всички таблици се развива от по-нисшия елемент към по-висшия. При достигане на необходимото завършено неутралнo, нулево, равновесно симетричнто състояние на определения период, следва периодичен скок и започва ново качествено изграждане на следващия период от неговото най-ниско ниво. При такова изграждане на периодите, се образуват групите на всички периодични таблици, в които попадат сродни елементи: геометрични, физични, химични, органични, биологични и т. н. Всичко това е аналогично на ПХТ, но фактически аналогията се пренася от геометричния еталон към ПХТ чрез отражението, определена същност, атрибут на Тетралектиката. Това е така, защото първа е открита химичната периодичност и построена ПХТ, от която научаваме за съществуването на общ периодичен закон. Това ще ни ориентира както при търсенето и намирането на ПГЗ, така и на други периодични закони, а геометричния периодичен еталон предполага и определя съществуването на всички Периодични закони.

            Периодичните таблици ще бъдат по-незавършени когато са на по-ниско еволюционно ниво на материята и по-завършени, по-близо до Геометричния периодичен еталон, когато са на по-високо еволюционно ниво, като това движение е с безкрайно приближаване към еталона. Самият Геометричен еталон ще бъде абстрактна и субективна напълно завършена периодична закономерна система със 7 периода и 9 групи, в която влизат всички основни геометрични елементи и не може да бъде допълвана.

            9. Тетралектиката, която определя и обяснява цикличността и периодичността при всички закономерни явления на структурите и формите в Природата е: Всеобщ тетрасиметричен (Тетралектичен) системен закон за произхода, съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Краткото определение на Тетралектиката е: Всичко е система от противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Тетралектичната схема отразява нагледно това най-просто определение. Приложение 28.

            Изясняване и прилагане на необходимите периодични принципи чрез Тетралектичността, като вседесъщо всепроникващо закономерно свойство на материята показва правилната посока, която ще улесни и определи систематичното закономерно периодично изграждане и обяснението на Геометричния периодичен еталон за формообразуването на материята.

            Систематизиране и периодичната класификация на основните геометрични форми (елементи), ще бъде съобразено с техните главни геометрични свойства: измерение, ъглова мерност, кривина, симетрия и посока. Класификацията ще започне като начало с относителната и ефимерна геометрична точка, най простия геометричен елемент с нулево измерение, нулева ъглова мерност, нулева кривина, нулева симетрия и нулева посока, и ще завършва с най-съвършената геометрична форма сферата (кълбото) с най-висше измерение, най-висша кривина, най-висша симетрия, най-висша изоморфност на посоката, най-висша ъглова мерност като безъглова сферичност.

            Спазване и прилагане на горепосочените периодични принципи, аналогично на ПХТ, ще започне изграждането на първи период на ПГТЕФ. Логично е, първа група да бъде изградена с най-простия и неопределен геометричен елемент – точката, начало с най-много нулеви параметри и нулево измерение. Периодът завършва в последната нулева група с линията, ограничена като отсечка, или вече с-определено едномерно геометрично пространство. В изграждането на първи период влизат само два геометрични елемента: точката и линията. Линията е изградена от неопределен брой точки. Когато безкрайната линия е ограничена и е с определена дължина се превръща в отсечка с ъглова мерност 180⁰ (изправен ъгъл). Появява се Огледално-равна симетрия с изоморфност на посоката в едномерното геометрично пространство, а за граница на симетрия служи нулевата геометрична точка.

            С построяването на двете групи на първи период се стига до определението на противоположните половини на периодичната таблица. Точката като най-неопределен геометричен елемент, детерминира лявата асиметрична, неправилна половина на таблицата, която ще бъде изградена от асиметрични, неправилни геометрични елементи, а появата на едномерно (дължина) геометрично пространство и симетрия при отсечка, определя симетричната правилна половина на таблицата, която ще бъде изградена от полуправилни и правилни геометрични елементи.

            Оттук нататък ще разглеждам геометричните елементи спадащи към три основни дяла, което е предпоставка за утвърждаване на двете противоположни половини на ГПТ, даващи закономерно определение на цялата геометрия. Разделение е: неправилни геометрични елементи, полуправилни и правилни елементи. Това разделение съществува отчасти при многоъгълниците, многостените и при архимедовите тела и др., но прилагането му при построяването на ПГТЕФ и ПГЗЕФ, се превръща в определен диференциращ законов геометричен принцип.

            С построението на първи период се изчерпват геометричните елементи с подходящи свойства за двете групи на периода. Защото пред точката няма и не може да има друг по-прост геометричен елемент, а между нея и отсечката също не може да има друг геометричен елемент, което определя периода само с две групи, аналогично на ПХТ. След отсечката в периода също не може да съществува друг геометричен елемент със необходими свойства, за да го продължи. Първи период става завършен, но може да има следващ геометричен елемент съставен от отсечки. Затова се появява необходимост от периодичен скок и започване на нов период с геометричен елемент, който продължава еволюционното периодично развитие на линията и поява на ъгъла, заключен между две отсечки. Приложение 1.

Всички геометрични форми са извлечени от човека от природата. Статията разглежда вариант за систематизиране на разнообразните геометрични форми, изхождайки от най-простото - геометричната точка, при което се е получила интересна таблица.

НЯМА РЕЛИГИЯ ПО-ВИСОКА ОТ ИСТИНАТА