ГЕОМЕТРИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ 3
Цветан Павлов Иванов
Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ)
Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ)


Приложение 1

            В първата редица се появяват няколко интересни основни закономерности. Първата е, че стените на всеки следващ многостен нарастват с 2, като се започне от тетраедъра, 4, 6, 8,10, 12 или (2n). до безкрайност; ръбовете нарастват с 3  при всеки следващ многостен, като се започне от тетраедъра, 6, 9, 12 ,15, 18 или (3n ). до безкрейност; върховете нарастват с 1, като се започне от тетраедъра, 4, 5, 6, 7, 8 или (n), до безкрайност. Приложение 19. Това закономерно нарастване предполага, че взаимоотношенията между върховете, ръбовете и стените на всеки един многостен от редицата, ще се подчиняват на уравнението на Ойлер: В – Р + С = 2. И друга много важна закономерност, че вторият член на редицата е четвъртият правилен многостен – октаедърът с 8 страни от еднакви равностранни триъгълника, или две правилни пирамиди допрени с квадратните си основи. Приложение 3 и 18.

            Задължително е да отбележим, че основната системна закономерност за формиране на групите в ПГТЕФ е отразена и в редицата, което е причината за съществуване на октаедъра с елемент от правоъгълно-четириъгълното свойство – основите на правилните пирамиди. Това определя не само верността на ПГЗ и съответната таблица, но и принципната възможност за съществуването на октаедъра като правилен многостен. Приложение 3.

            Първият член на втората безкрайна редица от изпъкнали многостени, е с шест броя стени повече от същия член на първата редица, което съвпада с удвоения брой на триъгълните му стени. Нарастването най-добре се наблюдава в приложените развивки и числовата таблицата (Приложение 18 и 19), отразяваща нарастването на върховете, стените и ръбовете както при различните редиците от многостени, така и на многостените в редиците. Това нарастване на върховете, стените и ръбовете във втората редица от многостени, води до същото закономерно уравнение на Ойлер за взаимоотношенията между тях при всеки отделен многостен в редицата.

            Забележително е, че увеличаването на броя на стените на първия член при всяка следваща редица е постоянна величина равна на шест броя. Така започва изграждането на втората безкрайна редица от изпъкнали многостени. При първият член двете правилни пирамиди не се допират директно с триъгълните си основи, както е при първата редица, а между тях се намира пръстен съставен от удвоения брой (6) триъгълни стени, при вторият член пръстена от стените се намира между две правилни пирамиди с четириъгълни основе, при третият между пирамиди с петоъгълни основи (икосаедъра), при четвъртият между шестоъгълни пирамиди и т. н до безкрайност. Така удвоените стени при първият член на редицата е 12, при следващите многостени стените нарастват с постоянна величина от 4 бр. и се получава редица от четни числа: 12, 16, 20, 24 или (2n.2), до безкрайност.Приложение 18 и 19.

            Нарастването на ръбовете при първия многостен на втората редица, също съвпада с удвоения и постоянен брой (9) на първия член на първата редица. Тази постоянна числова стойност 9, се запазва при първите членове на всяка следваща редица. Така при първият член на втората редица ръбовете са 18, а при всеки следващ нарастват с шест, което е постоянна величина за нарастване на ръбовете при многостените в редицата. Нарастващият брой на ръбовете при многостените във втората редица, е 18, 24, 30, 36 или (2n.3), до безкрайност. Приложение 19.

            Броят на върховете при втората редица от многостени, спрямо първият член на първата редица, не се удвоява, а нараства с 3, което число е постоянна величина при първият член на всяка нова редица. Така при многостените в редица броя на върховете нараства с постоянното число 2 като започва с 8, 10, 12, 14 или с (n + 1), до безкрайност. Приложение 19.

            Постоянни величини за нарастване на върховете, стените и ръбовете на първия многостен при преходите между всички редици, са неизменни числа: 3 за върховете, 6 за стените и 9 за ръбовете.         Нарастването на върховете, стените и ръбовете на всеки следващ многостен в редиците също е закономерна и неизменна величина за всяка редица. При първата редица нарастването на върховете е с 1 брой на стените е с 2 броя и на ръбовете е с 3 броя или с (n, 2n, 3n). При втората редица това нарастване е 2, 4, 6 или (п + 1, 2n.2, 3n.2); при третата редица е 3, 6, 9 или (n + 2, 2n.3, 3n.3); при четвъртата е 4, 8, 12 или (n + 3, 2n.4, 3n.4); при петата е 5, 10, 15 или (n + 4, 2n.5, 3n.5), до безкрайност. Приложение 19.

            Нарастването при многостените във всяка следваща редица: на върховете спрямо първата редица, е с 1, или 1, 2, 3, 4, 5, 6 и т. н. до безкрайност на редиците; на стените с 2, или 2, 4, 6, 8, 10, 12 и т. н. до безкрайност и на ръбовете с 3, или 3, 6, 9, 12, ,15, 18 и т. н. до безкрайност. Приложение 18 и 19

            Основният извод е, че повтарящите се очевидни закономерности води до принципната възможност за съществуването на Теоремата на Ойлер като взаимоотношение между върховете, ръбовете и стените в отделния многостен.

            Появява се принципната възможност за съществуване на определено място на две от платоновите тела, октаедърът като четириъгълно свойство в първата редица и икосаедърът като петоъгълно свойство във втората редица. В следващите редици полуправилните многостени вече не са изпъкнали, а са вдлъбнати и не може да има повече правилни многостени, което ограничава техния брой на 5.

            Другата забрана за съществуване на повече правилни многостени, е невъзможността полуправилните многостени да бъдат изградени от равностранни триъгълници, а само от равнобедрени, след петоъгълното свойство в първата, втората и във всички редици. Многостените със стени равнобедрени триъгълници са полуправилни. Това е забрана за еднакво отдалечени от центъра на върховете, ръбовете и страните на многостените, което е ограничението за получаване на повече правилни тела. С това се изяснява, защо са само 5 правилните многостени и кои са геометричните свойства, които ги формират, а по-нататък ще изясним връзката им с реалните структури и форми на материята както и връзката на ПГЗЕФ с реалното физическа, химическо, биологическо и разумно еволюционно формообразуване.

            Появата на октоедъра и икосаедъра на съответните закономерни места с определени свойства се подчинява на основната Тетралектична закономерност за диференциране и дефиниране на групите при ПГТЕФ. Приложение 1 и 3.

            Не само броя на многостените в разгледаните редици е безкраен, но и броя на редиците също е безкраен. В приложените снимки на редиците от правилни и полуправилни многостени има и трета редица, при която получените многостените вече не са изпъкнали, а са вдлъбнати, което забранява в безкрайния броя на редиците да има не само правилни, но и изпъкнали многостени.

            Третата редица, при която няма правилни многостени, се подчиняват на всички закономерности описани в другите две редици. Първото полуправилно тяло се получава като отражение на закономерните свойства от първите две редица. Така първия член на редицата е получен като удвояване на пръстена от триъгълни стени на втората редица, което не удвоява броя на стените, а само ги увеличава с шест. Приложение 3, 18 и 19.

            При третата редици и следващата четвърта, пета и т. н. редици с вдлъбнати полуправилни многостени не само се забранява съществуването на правилни многостени, но се забелязва и отдалечаване от най-правилното тяло кълбото, сферата, за разлика от безкрайния брой правилни многоъгълници, които се приближават до окръжността. Описаните закономерни редици от полуправилни многостени са безкрайни по брой, както е безкраен броят на многостените във всяка редица.

            В изложената по-долу таблица са показани числовите взаимоотношения за нарастване на върховете (В), стените (С) и ръбовете (Р) на многостените при прехода между редиците и на преходите между многостените в редиците. При преходите между редиците нарастването на върховете, стените и ръбовете е постоянно, едно и също отношение, изразено с числата 3, 6, 9. Нарастването в редиците на върховете, стените и ръбовете на всеки следващ член, също е постоянно отношение на числата 1, 2, 3 както при първата редица, но определящо различието при многостените в редиците. Така нарастването при многостените на следващите редици, на върховете се увеличава с 1, или с (n), на стените с (2n) и на ръбовете с (3n) на, което е отражение на нарастването при първата редица. Приложение 19.

            Тези преходи и нараствания както между редиците, така и при многостените в редиците, се подчиняват на нова основна геометрична закономерност – теорема, представена систематично по долу като аксиоматично обяснение на формулираното ново уравнение, В – Р + С = 0. Реалните числови стойности на преходите между редиците и между членовете в редиците, формирани от уравнението В – Р + С = 0, са систематизирани в Приложение 19.

                   № на редицата – 1 – 2 – 3 – 4 – 5…∞

                        Върхове (В) – 1 – 2 – 3 – 4 – 5…n

                              Стени (С) – 2 – 4 – 6 – 8 – 10…2n

                           Ръбове (Р) – 3 – 6 – 9 – 12 – 15…3n

            Образуването на реалните числови стойностите на броя на върховете, стените и ръбовете на многостените в редиците като закономерно нарастване, изразено от новото уравнение, води до формирането на теоремата на Ойлер (В – Р + С = 2), за взаимоотношенията между върховете, ръбовете и стените на всеки отделен многостен.

            Тази закономерна систематизация на нарастването и преходите между редиците и многостените в редиците, води до определяне и разкриване на новото основно уравнение В – Р + С = 0. Това закономерно нарастването на върховете, стените и ръбовете на правилните и полуправините многостени, при преходите между редиците и преходите между многостените в редиците, формира тяхното взаимоотношение изразено с уравнението на Ойлер, В – Р + С = 2.

            Новото уравнение обобщава и обяснява, защо съществува Теоремата на Ойлер В – Р + С = 2, която е частен случай за всеки многостен. Началото и на двете уравнения: за частния случай В – Р +С = 2 и за общия случай на преходите В – Р + С = 0, е поставено от ТЕТРАЕДЪРА. Прложение 3, 18 и 19.

            Числовите стойности само в началото на първите три редици на многостените отразяващи уравнението В – Р + С = 0, образуват магически закономерен квадрат, който обвързва началните постоянни стойности (3, 6, 9) на прехода между редиците с останалите променливи стойности на развитието на трите редици, отразено от новото уравнение. От ляво и отгоре са поредните числа 1, 2, 3, определящи нарастването на върховете, стените и ръбовете на многостените в първата редица. От дясно и отдолу са постоянните 3, 6, 9, определящи прехода между редиците и нарастването на върховете, стените и ръбовете на многостените в третата редица. В средата са постоянните 2, 4, 6 хоризонтално и вертикално, определящи нарастването на върховете, стените и ръбовете на многостените във втората редица. Приложение 19.      Несъмнено този магически квадрат има някаква ограничителна и разграничителна роля в геометричното формообразуване и морфологията в тримерния свят на Природата.

                                               1, 2, 3

                                               2, 4, 6

                                               3, 6, 9

            Отдалечаването от абсолютното правилно тримерно тяло кълбото е свързано с мястото на безкрайните редици от тела в по-нискостояща триъгълна група на периода, а не в петоъгълната, за да се приближава плавно към прехода на закривяване както е при правилните многоъгълници. Защото поява на нов втори пръстен, от триъгълни стени, при многостените в третата редица, и след нея, води да появата само на шестоъгълно очертанието от ръбовете им. Това шестоъгълно ограничение поражда и друга алтернатива за изграждане на следващите две групи само от един правилен многостен, без собствени производни, който е най-близо до закривяването – сферата.

            В шеста група е кубът (хексаедърът) с шест еднакви квадратни стени, със симетрия предположена от еднаквите квадратни стени, с по-висок порядък от симетрията и посочността на тетраедъра в тримерното геометрично пространство на 7 период. Тетраедърът има 6 плоскости на симетрия, които го разделят на по две равни половини, а хексаедърът има 9. В следващата 7 група е додекаедърът с 12 стени, еднакви правилни петоъгълници с по висша симетрия и насоченост в тримерното геометрично пространство на периода от тетраедъра и хексаедъра.

            В следващата 8 група геометричното пространство се закривява отразяващо всички периодични, тетралектични и геометрични принципи и свойства описани до тук. Получените полуправилните овали, с крушовидна и яйцевидна форма, при завъртане губят вертикалната симетрия и се подчиняват на закономерното правило на Асиметричния вертикал и Антисиметрията. Правилните овали в групата, имат безкрайни плоскости на симетрия, както вертикална и хоризантална плоскост на симетрия, но симетричните двойки на половинките са различни което определя по-нататъшното развитие на закривяването, симетрията и посоката.

            С последната 9 нулева група на 7 период, ПГТЕФ получава пълна завършеност, за разлика от ПХТ, която е с незавършен 7 период. В нея се намира най-правилното закривено тяло кълбото (сферата). Поради безъгловостта оформена от единството на повърхнината, всяка точка от повърхността му е равно отдалечена от центъра, с което се постига Тетралектичната хексасистема от правилни тела: 1. тетраедър, 2. хексаедър, 3. октаедър, 4. додекаедър, 5. икосаедър и 6. кълбо. Така периодичното развитие на геометричното пространство преминало през различните по нисши етапи на остроътълно-триъгълното, правоъгълно-четириъгълното, тъпоъгълно многоъгълното, постига най-висшето закривяване като единството на сферичната повърхнина. Приложение 5, 7, 10, 11 и 12.

            От хексасистемата на правилните геометрични тела се получават двете циклични тетради, което е отражение на двете половини на ПГТЕФ: 1. тетраедър, октаедър, икосаедър и кълбо, изградени само от равностранни триъгълници; 2. тетраедър, хексаедър, додекаедър и кълбо притежаващи основните свойства за диференциране и дефиниране на групите – остроъгълно-триъгълно, правоъгълно-четириъгълно, тъпоъгълно-многоъгълно и закривяване. Приложение 4, 8, 9, 13 и 14. Така системата от петте правилни многостени, допълнена с шестото най-правилно тяло получава завършен вид, което математиците са пропуснали да систематизират.

            Кълбото, сферата получават статут на най-висше правилно геометрично тяло с най-висше закривяване, най-висше измерение, най-висша симетрия и изоморфност, асиметрия на посоката в тримерното геометричното пространство. Така завършва пълното изграждане ПГТЕФ и след нулевата 9 група на 7 период не може да има други геометрични елементи, с които да се продължи периодичната, геометрична закономерна таблица. Това определя съществуването на най висшата форма, най-висшата симетрия, най-висшето измерение и особения статут на посоката, когато е изоморфна, равностойна, да е асиметрична като няма ляво и дясно. С това се ограничава съществуването на по-висша симетрия от Огледално-равната, повече от 4 измерения, по-висша ъгловата мерност от 360⁰, като основни атрибути на геометрията отразени в обективното, закономерно съществуването и развитие на материалното геометричното пространство.

            Изграждането на ПГТЕФ, започва с точката, която за разлика от кълбото, е със най-нисши геометрични свойства: нулево измерение, нулева ъглова стойност, нулево закривяване, нулева симетрия, нулева посока, нулева структура и най-висша геометрична абстракция пред която не може да има друг геометричен елемент. Между най-нисшият геометричен елемент – точката и най-висшият – кълбото се намират всички останали геометрични елементи изградени един от друг с периодични свойства изразяващи ПГЗЕФ и съответната ГПТЕФ като завършена периодична система – еталон за еволюция на геометричната форма във съответствие с всеобщите Тетралектични принципи. Приложение 1

            ПГТЕФ като завършена система изразяващо съответния ПГЗЕФ, представлява периодичен еталон за еволюция на геометричните форми. Следователно като следствие от съществуването на ГПЗ се предполага съществуването на такива периодични закони във всички основни етапи (физически, химически, биологичен и разумен) и подетапи на материалната еволюция. ПГТЕФ и съответният ПГЗЕФ сами за себе си, са абстрактни геометрични системи, а като Геометричен еталон отразяват действието на материалната еволюция в основните еволюционни етапи: физически, химически, биологически и разумен. Фактически от Материалната субстанция като първична елементарна точковидна материална частица и аотгичастица до поява на Разумния човек протича периодично еволюционно развитие на материята.

            Периодичността и цикличността са закономерна рожба на Всеобщия тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието и управлението на материята, а Геометричният периодичен еталон е отражение на неговата схема, предполагаща периодични и циклични закони във всички нива на материалната еволюция със стремеж към закривяване. В основата на периодичното еволюционно развитие на материята и антиматерията, е цикличността отразяваща всички Тетралектични системи: монади, диади, триади, тетради, хексади, октади, метамерия и техните антидвойници.

            За да разберем правилно постановката при построяване на ПГТЕФ и изводите от нея за материалната еволюционна действителност като всеобхващаща вярна системна същност, отражение на Всеобщия Тетралектичен закон, ще изложим основната му тетрадна системност. Ще покажем всеобхватността на тази Тетралектичната закономерна системност като периодично, геометрично формообразуване на еволюционното развитие на материята и антиматерията, отразена от главните етапи на познанието за обективната материална действителност. Всеобхватното системно представяне ще започнем от периодичните геометрични тетрадни систематични свойства, които са описани при закономерното построяване на ПГТЕФ и съответният ПГЗЕФ:

І. Геометрия:

1. 0⁰ – 2. 90⁰ – 3. 180⁰ – 4. 360⁰; 1. 0⁰ до 90⁰ – остроъгълно, 2. 90⁰ – правоъгълно, 3. 90⁰ до 180⁰ – тъпоъгълно, 4. 360⁰ – закривяване.

1. Точка, 2. Отсечка, 3. Дъга, 4. Спирала. Приложение 1.

1. Остроъгълно, 2. Правоъгълно, 3. Тъпоъгълно, 4. Закривяване.

1. Триъгълно, 2. Правоъгълно, 3. Многоъгълно, 4. Закривяване.

1. Триъгълник, 2. Квадрат, 3. Многоъгълник, 4. Окръжност. Приложение 20.

1. Пирамида, 2. Призма, 3. Многостен, 4. Кълбо. Приложение 25.

1. Окръжност, 2. Конус, 3. Цилиндър, 4. Кълбо. Приложение 15 и 16.

1. Тетраедър, 2. Хексаедър, 3. Додекаедър, 4. Кълбо. Приложение 4, 8 ,13.

1. Тетраедър, 2. Октаедър, 3. Икосаедър, 4. Кълбо. Приложение 9 и14.

1. Нулева мерност, 2 Едномерно, 3. Двумерно, 4. Тримерно.

1. Време, 2. Дължина, 3. Ширина, 4. Височина.

ІІ. Физика:

1. n^o → Р⁺ + e^- + γ͓͓͂^о_е; 2. P⁺ + e^- + γ͓͓͂^o_е → n^o – превръщанията между неутрона и протона.

3. с^o → Р^- + e⁺ + γ^o_е; 4. P^- + е⁺ + γ^o_е → с^o – превръщанията между антинеутрона и антипротона.

1. Време, 2. Дължина, 3. Ширина, 4. Височина – четиримерно пространство време на Минковски.

1. Субмикросвят, 2. Микросвят, 3. Макросвят, 4. Мегасвят –пространствени светове.

1. Субмикросила, 2. Микросила, 3. Макросила, 4. Мегасила – четирите основни сили в Природата.

1. Протоелектромагнитна, 2. Ядрена, 3. Електромагнитна, 4. Гравитация.

1. Субфизически, 2. Физически, 3. Химически, 4. Биологически – еволюционни етапи.

1. Фиизически, 2. Химически, 3. Биологически, 4. Разумен.

1. Субфизика, 2. Физика, 3. Химия, 4. Биология – класификация на науките.

1. Физика, 2. Химия, 3. Биология, 4. Човекология или наука за разума.

            Атом – протон, неутрон, електрон.

            Антиатом – антипротон, антинеутрон, антиелектрон.

            Звездните купове преминават също през 4 етапа на развитие:

1. Свободни звезди, 2. Спирални, 3. Плоски, 4. Кълбовидни.

            Еволюцията на Замята също е преминала от неправилните, полуправилните и правилните многостени преди да придобие сфероидална форма.

            Колебанията в атомното ядро между протоните и неутроните, се подчинява на същата системност: монално (монада), диполно (диада), триполно (триада) и квадрополно (тетрада). Приложение 29.

            Периодичният закон на елементарните частици е възможен като отражение на системите на Тетралектиката и ГПТЕФ, с което се постига определянето същността на протоматерията, или неделимата точковидна материална субстанция като обективно съществуваща Абсолютна физическа материална точка.

ІІІ. Химия:

            Съществуването на Менделеевия химичен закон и съответната периодична таблица са частен случай от ГПЗЕФ. Валентността спрямо водорода нараства от 1 до 4 в лявата метална половина на таблицата и намалява от 4 до 1 в дясната металоидна половина като завършва с нулева валентност при инертните газове в девета група.

            Въглеродният атом основното ядро на органичната химия е в 4 група с 4 валентни електрона разположени по върховете на тетраедъра. Прекалено много важни четворки при него отражение на Тетралектичния закон и ПГЗЕФ.

            Четирите агрегатни състояния на веществото: твърдо, течно, газообразно и плазма отговарящи на четирите древни елемента: земя, вода, въздух и огън.

            Na⁺ + OH^- + Cl^- + H⁺ = NaCl + H₂O → Неутрализация.

            CH₃CO⁺ + OH^- + H⁺ + OC₂H^-₅ → CH₃COOC₂H₅ + H₂O → Eстерификация.

            Органичната химична молекула преминава през верижна и затворена структура: триъгълна, четириъгълна, петоъгълна, шестоъгълна и т. н., е отражение на Геометричния периодичен закон.

            Органичните високомолекулни химични съединения съществуват в четири форми: 1. Верижна (линейна), 2.Спирална, 3 Двумерна, 4. Глобуларна (кълбовидна).

            Конфигурацията на химичните елементи също следва геометричните форми, а конфигурацията на неорганичните химични молекули преминава през линейна, квадратна, многоъгълна, тригонална бипирамидална, тетраедрична, кубична, октаедрична, пентагонална и др. форми.

            Конфигурацията на лигандите при координационните химични съединения са разположени също линейно, триъгълно, квадратно, многоъгълно, тетраедрично, кубично, октаедрично и др.

            Съгласно теорията на Суджаик и Паули валентните електронни двойки са еднакво отдалечени от ядрото на атома и са разположени по повърхността на сфера. При преходните елементи поради незавършени вътрешни електронни слоеве тези двойки са разположени линейно, триъгълно, тетраедрично, октаедрично, по върховете на тригонолна бипирамида и др.

            Висшата сингония при кристалите допуска простите форми: тетраедър – тетраедрит; октаедър – минералите магнетит, хромит, шпинел, калиево-алуминиева стипца и др.; кубична – натриев хлорид, халит, флуорит, галенит и др. При по-нисшата кристална сингония се срещат формите: пирамидална, призматична, бипирамидална и биват още моноедрична, диедрична, пинакоидна и др., които са с триъгълни, четириъгълни и многоъгълни стени.

            Способността на кристалите да се самоостеняват е характерно за тяхната форма. Такъв опит провел съветския кристалограф Л. Шубников. Той шлифовал топче от калиево-алуминиева стипца и го поставил в наситен разтвор на стипцата при определен температурен режим. След 102 дни топчето от калиево-алуминиева стипца променило първоначално зададената му кълбовидна форма и се превърнало в октаедър, характерната кристална форма на тази стипца.

            Растежът на различните кристални форми, наблюдаван при ренгеново-структурния анализ, преминава през спиралните форми на ПГТЕФ. Сребърният кристал при дислокация нараства като квадратна спирала, а кварцовият кристал нараства като кръгова спирала.

            В кристалографията са класифицирани 230 геометрично-пространствени групи разпределени в 32 кристални класа, по Херман –Моген.

            Възможен е Периодичен закон на органичните химични съединения (ПЗОХС) и съответната таблица (ПТОХС) като отражение на Тетралектичните системи и ГПТЕФ.

ІV. Биология:

            Кремъчните водорасли отразяват многообразието на геометричните форми на всички основни свойства на геометричното пространство: триъгълно, четириъгълно, многоъгълно и закривяване.

            Биохимията на белтъчните вещества и ензимите при еволюционното си развити, се подчиняват на геометричната еволюция и Тетралектичната систематизация.

            Белтъчините и ензимите съществуват и се развиват в 4 форми. 1. Първична – верижна, 2. Вторична – спирална, 3. Третична – пространствена, 4. Четвъртична – глобуларна, кълбовидна, най-висша геометрична форма.

            ДНК, съществува и се развива като преминава през 4 геометрични форми: 1. Първична, 2. Вторична, 3. Третична 4. Четвъртична, при много голямо високомолекулно тегло.

            Структурата на ДНК е образуване от две вериги и четири бази с възможност за раздвояване и удвояване в процеса на митоза при соматичните клетки и при процеса майоза, за образуване на половите клетки. Митозата и майозата преминават през същата Тетралектична системност. Генетичния код е триплет (триада), отвъзможното комбинативното съчетание на четирите бази.

            Развитието на кръвоносната система минава през тази систематизация като завършва при топлокръвните животни с четири камерно сърце и 2 кръвоносни кръга.

            Нервните клетки се подчиняват на същия системен принцип. Започва в най-нисшия си стадии от разпръснати единични, моно клети по цялото тяло (при хидрата), преминава през различните тетралектични етапи и завършва с четири главни дяла на мозъка при човекът: две предни главни полукълба и две задни полукълба.

            Млечните жлези при бозайниците преминават през същите етапи. Появяват се като неподредени системи при еднопроходните бозайници (ехидна и птицечовка). При двуутробните животни минават през подредени метамерни системи от 2 или 4 редици на млечни зърна и достигат висшата фаза на превръщане между 2 (коза и овца) и 4 (крава и бивол) при еднокопитните и двукопитни бозайници, виме с 2 и виме с 4 бозки.

            Ходовата система се подчинява на същия принцип. Тръгва от безкраките, моно система, минава през метамерните системи на многокраките, за да постигне тетраподите с възможност за преминаване в двуподи.

            Телесната и пръсната система се подчинява на Тетралестичната симетрична системност и закономерното геометрично формообразуване.

            Еволюционните материални форми, от най нисшата до най висшата, в стремежа си за енергия и и информация постигат най-екстремалните форми на правилните многостени и сферата. Така иридесцентният вирус и вирусът на полимиелита в борба за максимална генетична информация при най-минимални размери, са с формата на икосаедър. Радиоларията са със сферична форма, медузите също са с най-симетрична закривена форма, което ги улеснява при свободното плуване във водата.

            Не случайно ПГТЕФ започва с най неопределения геометричен елемент – точката, която е потенциално еволюционно начало на всичко и  стига до кълбовидната глава на Разумния човек като най-висш  еволюционен продукт с най-висше закривено геометрично пространство. Не е случайно, че всички животински органи и системи са закривени и липсват ъглови органи и системи характерни за неживата материя. Не е случайно, че Вселената се развива сферично, а е започнала своето начало от взривяване на най-плътна точковдна материя. Всички тези неслучайности са определени от Тетралектиката и ПГЗЕФ и отразени в съответната ПГТЕФ.

            Ще завършим със системите и органите при човека. Тялото е хексасистема в процес на еволюция – отпаднала е опашката. Пръстната система на краката и ръцете е хексасистема – петте пръста и продължението на ръката. Сетивните органи на главата са хексасистема. Вътрешните органи също са хексасистема съставени от триади и антитриади, отражение на системността на атома и антиатома и снежинката. Хексасистемата е висш еволюционен етап за скоковидно поява на новото качество, което при телесната човешка система води до отпадане на опашката в процеса на еволюцията, която ще има продължение.

V. Други:

            Тетрадната системност я има в основната тоналност на музиката:

            До – ре – ми – фа и сол – ла – си – До – музикалната октава.

            Звукозаписът и разпространението му се развиват като преминават през моно, стерео и квадро.

            Тази системност я има и при основните видове цветове:

            Черен и бял – диада и тетрадата, Син – зелен – жълт – червен.

            Киното и фотографията се развиват като минават през своят черно-бял и цветен плосък етап и стигат до раждането на съвременното холографско кино и фотография с три измерение.

            Еволюцията на човешкото жилище е протекла и се развива по същата схема. Започнала е с остроъгълното жилище, минава през четириъгълното и на съвременния етап вече се появяват закръглени жилища. Първото изобретено от човека колело е ъглово и в последствие се развива в кръгово.

            Със сигурност няма да ми стигнат стотици томове за описание на системното действие на Тетралектиката и на Геометричния закон, защото са всеобщи и действат във всички етапи на съществуването, развитието и управлението на материята и научното познание. Описаните Тетралектични и геометрични системи, придружени със съответното доказателство са достатъчни аргументи зазакономерното съществуване на Тетралектиката, ПГТЕФ и съответния ПГЗЕФ.

Цецо, проличава, че си на "ти" с различни клонове на науката. Моите колеги археолози, а и аз самият, когато сме писали нещо, да речем - статия, в началото правим преглед на написаното преди нас по въпроса, а в процеса на представянето на нашите собствени виждания - критики и приноси, отбелязваме не само имената, а и конкретните трудове, които маркират, образно казано, нашия път. Тук оставам с впечатлението, че ти си първият, заел се с проблема. Греша ли или би могъл да направиш преглед върху какви стари знания стъпваш и какво е новото при теб.
Положил си невероятно голям труд и си успял да избистриш до смилаем вид изследването. За съжаление се иска читателят да е с подготвен ум и добра памет.
Когато аз изследвах плана на Партенона, например, знаех наизуст около 800 размера на неговите архитектурни елементи и пространства и около 20 повтарящи се пропорции. И всичко това онагледих с над 50 чертежа, за да се проследи проектния път. Когато полагах този колосален труд, бях наясно, че имам свой, оригинален подход при разгадаване идеите на Фидий. А преди това е имало десетина подобни разработки и Партенон-конгрес в Швейцария. Бях се сдобил с ксерокси от заслужаващите внимание докладвани там изследвания.
Благодаря ти за открехнатите двери към един друг свят...
П и е р

Благодаря. Много ме заинтригува. Стигнах до извод,че вселената не е образувана следствие на хаос, а е строго и закономерно развита.Успех!!!

В реалността ги няма. Има ги в главите на хората, от заблуди обсебени .Стях изявени.
заблудите като иснивиеличаят. Истините като заблуди,каквито те не са да ругаят, знание и авторитет да закщитават.

В реалността ги няма. Има ги в главите на хората, от заблуди обсебени .Стях изявени.
заблудите като иснивиеличаят. Истините като заблуди,каквито те не са да ругаят, знание и авторитет да закщитават.

рvdaskalov написа – * ! * Цецо, проличава, че си на "ти" с различни клонове на науката. Моите колеги археолози, а и аз самият, когато сме писали нещо, да речем - статия, в началото правим преглед на написаното преди нас по въпроса, а в процеса на представянето на нашите собствени виждания - критики и приноси, отбелязваме не само имената, а и конкретните трудове, които маркират, образно казано, нашия път. Тук оставам с впечатлението, че ти си първият, заел се с проблема. Греша ли или би могъл да направиш преглед върху какви стари знания стъпваш и какво е новото при теб.
Положил си невероятно голям труд и си успял да избистриш до смилаем вид изследването. За съжаление се иска читателят да е с подготвен ум и добра памет.
Когато аз изследвах плана на Партенона, например, знаех наизуст около 800 размера на неговите архитектурни елементи и пространства и около 20 повтарящи се пропорции. И всичко това онагледих с над 50 чертежа, за да се проследи проектния път. Когато полагах този колосален труд, бях наясно, че имам свой, оригинален подход при разгадаване идеите на Фидий. А преди това е имало десетина подобни разработки и Партенон-конгрес в Швейцария. Бях се сдобил с ксерокси от заслужаващите внимание докладвани там изследвания.
Благодаря ти за открехнатите двери към един друг свят...
П и е р


Идеите, които развивам и предлагам са интердисциплинарни и са родени в примитивен вид през 1979 год., след постъпването ми като оператор, през 1976 год., в Химическия комбинат във Враца. Бях сам на 12 часова смяна в най-опасния възел на завода цели 25 години, но имах време за четене и мислене и живеех в младежкото общежитие. Основното, което разкрих отначало беше четворността на света, в който живеем в началото на 1979 год. Още тогава през главата ми бяха минали няколко хиляди тома от всички области на познанието и повечето от собствената ми библиотека, за която сам си подбирах и купувах книгите, които в момента са повече от 6 хиляди. Прилагайки новата идея, за 6 месеца разработих много от основните направления, а те бяха много и повече недокоснати бели полета на философията и науката. През 80 години на 20 век регистрирах много от тях в ИНРА, но бюрокрацията не спеше, а сега при още по будна бюрокрация, лъженаука,увеличено невежество и беззаконие е прекалено трудно, но се справям благодарение на новите технологии. През 80 години имах контакт с най-добрите ни учени философи, физици, химици, биолози и математици в България. Интересното е, че първо тогава разкрих и описахнай-трудното, структурата на протона и антипротона, неутрона и антинеутрона, геометричната таблица, периодична таблица на елементарните частици, основните видове симетрия и много други идеи. Всички се оказаха взаимообвързани с Четворността, която е в основата на Тетралектиката и я прилагах за разкриване на посочените закономерности, но самата Тетралектика беше разкрита, доказана като Всеобщ закон и описана в книгата "Тетралектика на природата" излязла от печат 2007 година, 28 години след раждането на основната идея.

За мен идеите, за които става дума във Вашите постинги, са нещо ново и почти напълно непознато. Но впечатляващо ! Ето например пасажа: " Възможен е Периодичен закон на органичните химични съединения (ПЗОХС)..." силно ме впечатли и отново ме накара да разсъждавам по тази възможност. По стечение на обстоятелствата органичната химия ми бе любима наука и подобни мисли са ми хрумвали, но не съм ги и споделял поради заради своята еретичност /навремето/. Адмирации за темите, които излагате в един едновременно разбираем и научен стил, без излишна претенциозна терминология !

рvdaskalov продължение – Новото в науката винаги е продължение върху основата на натрупаното преходно познание. Затова за доказването и разбирането му, винаги е необходимо исторически анализ, с който започвам почти всичките си статии, а в „Тетралектика на природата“, то е 100 стр. и 1/3 от главите. Отначало ми правеха забележка рецензентите и учени от различни области, че този исторически увод е много дълъг, но в последствие осъзнаха, че без него е невъзможно разбирането на това всестранно Тетралектично изследване от всички области на познанието. Специално ПГЗЕФ и ПГТЕФ са построени не само върху старо познание, но върху най-старото познание родено преди около 2300 год. и описано от Евклид в неговия труд „Елементите“ или това е Евклидовата елементарна геометрия, която започваме да изучаваме в основното си образувание. Това е най-големия парадокс и заблуждение в научното познание. Защото е поднесено от най-елементарното геометрично познание, смятано за изчерпателно разкрито и изучено. През 80 години на 20 век дори ми правеха забележка от академичните среди, че таблицата е несъществена, защо съдържа елементарната геометрия, а не сложни математически формули, но не се осмелиха да отрекат закономерността в нея.Така и днес изпадат в заблуждение, като търсят сама с математиката Всеобщ материален закон, въпреки че знаят, че тя е аналитична наука. Един ден ще опиша много смешни анектоди свързани с този случай. Така че ПГТЕФ пада като силен гръм от ясното геометрично небе на науката. Защото никой в историята на човешкото познание не е дори загатнал за периодично обобщаване на геометрията, въпреки че философи и учени на всички времена са търсили Всеобщият Природен закон и продължават да го търсят с погрешна методология. Особено във физиката на елементарните частици усложняват и усукват частиците с най-сложните математически формулировки, въпреки че знаят, че един общ или Всеобщ закон трябва да имат проста формулировка.
Новите закономерности са много: самата таблица, редиците от многостени, на които съм направил модели и развивките им и съм ги снимал, но имам проблеми с качването в блога, Тетралектичните системи само са десетки. Преди един месец съм разкрил уравнението за принципното построяване на редиците от многостени което предполага уравнението на Ойлер. Друго много важно откритие също направено преди месец е свързана с Антисиметрията, определена от Асиметричния вертикал, което възможност начачало на съществуването и еволюционното развитие на материята и което определя съществуването на антиматерията и лявото анти на живота на наша планета и мн. др. Тетралектиката също се появява с гръм и трясък, защото тя разкрива и доказва, че противоположностите не са 2, а са 4, което е свързано с антипротивоположностите и Антисиметрията. Затова откритието за Асиметричния вертикал е много важна същност на Антисиметрията и съществуването на огледален антидвойник. Поздрав!!!

Удовлетворен съм до известна степен, Цецо. Остават обаче няколко въпроса:
1. Може ли да бъде намерена книгата "Тетралектика на природата" и кои са рецензентите й;
2. Изпращал ли си свои работи по темата в западни списания, респ, у нас има ли официален интерес;
3. Имаш ли информация някой да е използвал твоите открития и разработки, за да ги приложи в своята област на дейност:
4. Сам виждаш ли кой изследователски център би подобрил дейността си след като е налице вече твоята теория.
Питам всичко това, защото почти без изключение сме белите лястовички сред научните среди. Най-бяла беше Кубрат Томов.
Ще дам пример с мое изследване. Добре известно е, че някога буквите са били и цифри (числа). Не са малко историците на науката, вкл. архитектурата, които се опитват да разгадаят творческите замисли на древните строители, между които са и критериите за красота, функционалност и здравина. Но не са се досетили, че ако словото се оцифри, то може да стане водещо в един проект...
Въпреки достойните примери, които съм дал, нямам информация някой да ги е аплодирал, макар да имам публикации и на английски.
Ето един очарователен пример:
Представяш си Партенона. Някъде вътре трябва да се избере място за статуята на Атина с Нике в дясната й ръка. Фундаментът има източна и западна страна. Разстоянията до тях, отмерени от източното начало и от западния край (ръбовете на храма), биха се отнасяли, както Х : У. Коя ще е целесъобразната пропорция? 1:2, 2:3, "Златното сечение"? Или, да речем 22:7? И т.н. Оказва се, че Фидий, Иктин и Каликрат са избрали отношението между оцифрените имена на Атина и Нике, изписани в двата основни диалекта на Старогръцки - атическия и йонийския, т.е. 69 (АТЕНА):88 (НИКЕ) и 62 (АТАНА):81(НИКА) . Точността е няколко милиметра според размерите, публикувани поне от 5 различни автори. Допълнтелно доказателство за действителните съображения на посочения по-горе колектив е фактът (по антични писмени сведения), че хризоелефантивната статуя на Атина е била висока 26 лакти, а височината на Нике (18 лакти (вкл. колоната под дланта на Атина, върху която е стъпила Нике). Така се появява пропорцията 18:26 = 9:13, оцеляла до наши дни и извънредно често срещана в култовото строителство през Античността (напр. в огромния тракийски каменен саркофаг (Ш:Д), открит от Г. Китов в Долината на тракийските царе).
Анямам последователи, Цецо, тъй като изследванията ми не са стигнали до близки по дух колеги.
Извинявай за дългия пример, с който исках да подчертая, че едно откритие, за да бъде признато и използвано, или трябва да чака неопределен период от време своите продължители, или трябва да бъде интензивно рекламирано в подходящи среди.
Още веднъж ти благодаря за обстойния отговор, който не само ме удовлетвори, но ме кара да прелистя отново публикациите ти в Блог.бг. Аз се мисля за историк на древната геометрия и математика, но дотолкова, доколкото те имат реално приложение в култовата архитектура.. Няма и една стотна от Геометрията на Евклид да е намерила приложение в областта, за която говоря. Питагорейците имат изключително ценни мисли. Една от тях гласи, че най-трудно е началото на всяко дело. А аз бих добавил, че стигне ли се до неговия край, човек се отпуска и оставя на съдбата да даде оценка за постигнатото.
Поздрави!
П и е р

И аз мисля, че вселената не се е образувала случайно.Засега не сме достатъчно напреднали, за да научим всичките тайни и познанието, но и това ще стане.Ще е добре някой българин да открие нещо, но да не стане като запалването на водата или десетата планета да потулят всичко.