КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА СТАТИЯТА, "РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КНИГАТА "ВЕЛИКИЯТ ДИЗАЙН", 1 ЧАСТ, ОТ ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Съвместната книга „Великият дизайн“ на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов, хвърли в смут теолозите, с основния си извод направен от С. Хокинг „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса, защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената.”
Илюзорното съществуване на Бог винаги е защитавано от теолозите, главно от неправомерни позиции съдържащи догматична вяра, целенасочена манипулация, схоластика, насочени срещу дискредитиране на науката. Същата позиция се ползва в защитата на съществуването на Бог и в „Размисли върху книгата „Великият дизайн“ от Валентин Велчев, който прави опит за емпирично математико-физическо доказателство за съществуването и дейността на Бог. 
Да не забравяме, че такива съвременни опити са правени преди него от Х. Морис „Научният креационизъм“ – учебник в САЩ за ученици и студенти, от руските автори на торсионното поле Г. И. Шипов и А. Е. Акимов, описано от В. Тихоплав и Т. Тихоплав във „Физика на вярата“, от Б. Палюшев също с екстремното заглавие „Физика на Бога“, в 7 тома, от Ф. Капра с „Дао на физиката“, от Н. Енев, биолог „Науката за Бога“ и мн. др. за научно обосноваване на Бог или свързване на науката с религията, които се оказаха неоснователни, неверни и измамни.
Причината, е че наука и религия са две несъвместими противоположности. Когато религията е била силна и властвала, науката е била подтисната и слаба, а невежеството всеобща даденост. Обратното, днес религията е със слаби позиции във властта, а науката е силна и създава мирогледа ни за света и НТП, от което печели съвременния капитализъм.
Може ли да има такава наука според казаното от Шипов, теоретикът на измислицата торсионно поле: „Науката не доказва, а само казва, че съществува Бог“. Само да казва без да доказва е привилегия на религията, защото казаното без доказателство все още не е истина и такава наука, която само казва няма. 
Ако продължим с изкуственото сближение на религията с науката ще стигнем до "Научния креационизъм" на Х. Морис. Възможно ли да има научно сътворение или изобщо заглавие "Научен креационизъм" от Х. Морис. Науката работи с доказани закономерни истини формиращи научно познание, а недоказаното от науката се нарича хипотеза или неразкрито познание. Така че на думата сътворение най-добре и приляга обвързване с религиозната догма, а не с науката.
Всички тези опити за научно обосноваване на религията или обединение с науката, въпреки че са се оказали неуспешни, са заблудили и заблуждават много хора и са нанесли съответната вреда на науката, а учените, които ги подкрепят са предали науката.
Наука и религия са несъвместими, защото работят с противоположни методи, които се изключват помежду си. Науката – работи с обективно, реално съществуващо, доказано и развиващо се закономерно познание, а религията с догматично, иреално недоказуемо и неразвиващо се познание. Науката постоянто открива и доказва нови закони и ги прилага както за преобразуването на света в полза на човека, така и за неговото обяснение и разбиране като съществуване, развитие и управление. Науката се разклонява на много клонове и клончета поради търсене и намиране на закономерната обективна истината като се развива. Докато религията се "развива" поради неистината като разроява догмата на многобройни религиозни противоречиви секти и отклонение от основната догма.
Религията няма и най-елементарните доказателства за съществуване на Бога, а с откритите и доказани материални закони от науката до сега, не е намерено и най малкото доказателство за съществуването на Бога. Точно обратното при натрупване на научното познани от науката, постоянно се появяват логични доводи за несъществуването на Бог, което е амплоа на Хокинг и Молдинов.
Велчев без да се съобразява с научите постижения, предлага своята алогична празнословица, молейки се на науката: „Тоест там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато“. Как да бъде признато като науката никъде не е срещала такава интелигентна намеса, а казаното от него е невежа безсмислица, защото противопоставя интелигентната намеса на природните закони. Интелигентната намеса, ако я има, би трябвало да е неотделима от действието на природните закони и явления и е неуместно и недостойно религията да се моли на науката да я признае. Бог със сигурност ще ни се расърди точно тук е неговата най-интелигентна намеса, защото е "създател на природните закони". Това не става с признаване и непризнаване, става с доказателства, които религията трябва да направи, но тя не може и дори недопуска да се търсят…
Мистиците имат същия догматичен подход като казват, че с празното медитиращо съзнание са постигнали абсолютното познание, а в действителност не са открили и най-дребното научно законче. Не е възможно да си достигнал абсолютното познание и да не можеш да покажеш и най-дребното законче на хората, защото абсолютното познание съдържа всички възможни закони и обяснения на света. Също така, е невъзможно да си всезнаеш, всеможеш и всемогъщ Бог, сътворил и управляващ всичко, а не може да се покажеш леснодостъпно, ами се криеш дори и от себе си… 
Другата алтернатива като недостъпност до Бога, е че го няма, а имането му се използва само за заблуда на сляпо вярващите от религиите, за да могат да съществуват. Защото няма религия без Бог, както няма Бог без религия Затова на религията и остава само да отстъпва, докато се срине цялата и догматика, или да докаже съществуването на Бог. 
Исканото признание на Велчев от ученете е унизително за Бога да се моли за доказателство от науката, и да иска признание от своя най голям враг, за съществуването на „интелигентна намеса“. Защото това е равностойно на вдигане на бяло знаме от Бог. Така че науката не е срещала в доказаните материални закономерности "интелигентна намеса", но среща постоянно липсата и. Такова искане и разсъждение на Велчев е сродно с разсъждението на шопа, когато чул, че науката доказала че Бог не съществува, той под сурдинка промълвил: „И да не съществува Бог, аз искам да си го има.“
Каквито и опити да прави В. Велчев, те ще бъдат неуспешни, а само ще подчертаят невъзможността да подкрепи неправомерните позиции използвани от религията. Въпреки че критиките му срещу недостатъците на съвременните физични теории са отчасти верни, но забележете, верни само там където няма пълно доказателство. 
Физичните теории са в процес на развитие и не са завършени, защото не са постигнали и доказали определената истина и съответните обяснения, но вървят към нея. Затова критиките му срещу „Великият дизайн“ на Хокинг и Млодинов и модерните физични теории, макар отчасти да са верни, но не подкрепени от него с логично обяснение и доказателства са по-неиздържани от критикуваните физични теории. Защото иска яснота и пълни доказателства от науката и на нещата, които са в процес на развитие, а той и религиозните апологети не спазват никакви правила за доказване на истината.
Да не забравяме, че религиозния идеализъм в миналото приемаше Земята за плоска, за неподвижна и за център на Вселената, а Слънчевата система за единствената планетна система и мн. др., за което убиваха учени, забраняваха и гореха книги. Защото религията бе капсулирала цялото познание и извън нея е забранено всякакво друго познание, а днес мълчи по въпроса за съвременните открития на многобройни планетни системи извън нашата, за разкриване на човешкия геном, потвърждаващ Дарвиновата теория като взаимосвързано единство на всички живи същества, (религията казваше, че всеки животински вид има независима генетика), за ролята на мутациите, за получаването на изкуствена жива клетка, за продължаване на човешкия живот и мн.др.
По този повод, В. Велчев избирателно и насочващо към религията пише – „Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “Именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. “методически материализъм”, който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.”
Съвсем закономерен, а не е парадоксален факт, като се има предвид, че извън контрола на религията в християнска средновековна Европа не е имало други учебни заведения и научни институти. Затова в религиозните среди винаги е имало прогресивни и смели хора, които са се опълчили срещу заблуждаващите догми на религията. Те са търсили и доказвали съществуването на обективните материалистични закономерни истини, извън религиозния канон, но са заплащали със живото си за тази си дързост.
Поради огромните постижения на науката и илюзорността на религията, нейните апологети действаха и действат избирателно като противопоставят на науката само това, което не е открила, или само това, с което могат да я дискредитират. Такива автори са В. Гит “Творил ли е Бог чрез еволюцията“, Попов „Защо вярваме в Бог“, В. и Т. Тихоплав“Физика на вярата“, Б. Палюшев „Физика на Бога“ и др.,където се изопачава науката като се родиха и такива схоластични реплики срещу нея, че тя открива законите на Природата, а после сама се отказва от тях, или че науката е утопия, което разбира се, е груба лъжа, служеща за манипулиране на вярващите.
Откритите и доказани природни закони от науката си остават верни, като натрупано човешко познание за света, и се изучават от следващите поколения. А науката се отказва от заблужденията си, или от работните си хипотези след като се докаже, че те не съдържат доказателство за търсената закономерност като реално съществуваща истина. 
Такива са: теорията за самозараждането, отхвърлена от Л. Пастьор, за влогистона в химията, алхимията, за етера, за някой грешни направления (протеиновото предаване на генетичната информация и учението на Лисенко) в биологията и др. Доказаната закономерна истина не е абсолютна и като относителна има само продължение, което се обогатява със съвременните научни постижения, но не се постига с магическа пръчка мигновенно.
Най-интересното и съществено е, че науката сама отхвърля и поправя грешки си и намира вярното решение като доказана нова научна истина, а грешките на религията за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света пак ги отстранява науката, а не религията. Защото религията не е поправила нито една своя грешка, а само си признава, че е сгрешила, а науката прави откритие и доказва нейното грешно становище. И днес продължава същото водещо положение на науката, а религията само прави отстъпки и критикува неоснователно. 
Ако зададем въпросът Защо? – взаимоотношенията между религия и наука са такива? Отговорът е много прозрачен. Религията не борави с истината, защото не я съдържа, не я търси, не я доказва и не я разбира, или тя не се нуждае от истина. Понеже има само една истина за нея – догмата, но догмата не е достатъчен аргумент за съществуването на нещо, а най-често забранява съществуванеот на нещата извън нея. Защото, за да съществува нещо, то трябва да е истина, която може да бъде доказана, с което се узаконява нейното съществуване.
Развитието на познанието върви чрез пробата и грешката като отражение на еволюционното закономерно развитие на света. Това забранява абсолютното попадение при разкриване на научната истина. Забранява и Бог, защото до сега не е наблюдаван мигновен процес на възникване на нова структура и форма на материята, без да е свързан с предишните материални структури и форми. Този дълъг и бавен процес с определени скокове на съществуване и развитие на материята се нарича, еволюция и извън него не е наблюдавано и доказано съществуването на нематериални божествени процеси.
При научното търсене и намиране на определената истина, се извървява много дълъг, сложен и труден път, което узаконява развитието както на научното познание, така и на цивилизацията ни. Нагледна истина, е че света съществува и се развива и никъде не е забелязано и доказано мигновено възникване на нови материални или нематериални структури и форми от нищото. Също така нагледна е истината, че еволюционния процес е продължителен и труден, защото е неразумен, както е продължително и трудно натрупване на научното познание. Защото науката също чрез много проби и грешки постига закономерните истини, въпреки че се върши от разумния човек. 
Ако нещата са сътворени и се управляваха от Бог, нямаше да има проби и грешки, които са предизвикани от случайността, а щеше да съществува една съвършена хармония. Затова е безсмислено търсенето на съвършена хармония в дисхармоничния свят, който ни заобикаля и се развива чрез пробата и грешката, за да постигне своята стабилна относителна цялост.
Действителността опровергава такава хармония, защото в света, в който живеем до сега, в това число и човешкото общество, превъзходство има дисхармонията и деструктивните процеси, които не са абсолютни, а относителни. 
Постигнатото научно-техническо познание от нашата цивилизация е все още недостатъчно, за да разбираме и управляваме деструктивните процеси, на които се подчинява и човешкото общество, в което има закономерен смисъл. При достигане на определено ниво на прогресивно научно-техническо развитие от човешкия разум, ще стане възможно да се намали случайността за сметка на закономерното познанието, и ще започнем по разумно да управляваме процесите и се възползваме от това.
Красноречив пример е Менделеевият периодичен закон за приемствеността, дългия и труден път на развитие, по който върви научното познание. Защото след разкриването на структурата на атома се стига до още по-задълбочено и точно обяснение на периодичността, на която се подчинява изграждането както на електронния слой на химичните елементи, така и ядрото на атома. Следваща крачка на науката ще бъде разкриване същността на периодичността във всичките и форми, което изключва намесата на Бог, както я изключва и Менделеевият закон.
Следователно, Менделеевият периодичен закон е общ субективен закон на науката химия, който е субективно творение на руския учен и несъществува като цялостна обективна система или схема никъде в Природата. Съществува само като абстрактна Периодична химична таблица, съставена от реално съществуващи в Природата химични елементи – атоми. Интелигентният дизайнер, Бог няма никакъв творчески акт в нея, а интелектуалният творец е човешкия мозък на руския учен, създал Периодичната химична таблица. 
Изглежда, че Бог след като е използвал математиката според Марио Ливио, цитирано от Велчев: „…че Великата книга на сътворения свят, изглежда, е педантично изписана на езика на математиката…“. Следователно както Бог, така Ливио и Велчев не са знаели, че с математиката, като аналитична наука, могат да бъдат изписани само частните закони (обективните материални структури и форми, създадени от неразумната еволюция), като не са се досетили, че обобщаващите закони нямат математическа формулировка, защото не са обекти. Така че Бог пропуска да нарисува или да начертае Периодичната химична таблица на небето, докато "педантично изписва езика на математиката" а Менделеев я сътворява и постига това, което за Бог се оказало невъзможно.
Друг пример за приемственост в науката е ОТО на А. Айнщайн, която е продължение на нютоновата теория за гравитацията, като дава точни резултати при много големи маси и огромни мега разстояния, където нютоновата теория дава неверни резултати.
Следователно приемствеността в науката е задължителна. Затова се е появила писмеността и книгата, за да може познанието да се натрупва, запазва и се предава на поколенията и цивилизацията ни да прогресира. А всички религии мразят научните книги, които съдържат доказаните реално съществуващи обективни истини за света без свръхестествени сили.
Неправомерните догматични, схоластични, ненаучни и изопачаващи науката и истините за съществуването, развитието и разбирането на света, са привилегия на религията. Главните от тях са:
1. Определение на Бог и догматичната вяра в него, или сляпа вяра без доказателство.
2. Разкриване участието на случайността във формирането от неразумната еволюция на материалните структури и форми.
3. Ползване на казаното от авторитети като доказателство за истината, е недопустимо.
4. Приемайки сътворението, без да се докаже разум вън от човешкия, е неприемливо.
5. Използване на текстове от свещените религиозни книги, които не съдържат доказателство за истина, освен мъгляви исторически събития, е неприемливо.
6. Използване на неизчистени, неопределени и неверни понятия и категории изкривяват истината.
7. Използване на схоластиката, която позволява чрез празнословие и тълкуване, за да се нагажда истината за заблуждение на невежите и сляпо вярващите.
За да не бъде неправомерна и изопачаваща, позицията ми ще се опра на точни и доказани научни факти, изведени логично. За целта ще ползвам добре изчистени и определени термини, понятия и категории като думи, за да се постигне истинско опровержение в честна дискусия без да се опъвавам на сляпата вяра.

1. Определение на догматичната вяра в Бог, или сляпа вяра без доказтелство.

Ще започна с догмата Бог, която може да се приеме само със сляпа вяра, на която най-подвластен е невежия човек, който може да бъде манипулиран безбожно, целенасочено и безнаказано от манипулаторите, догматици. Винаги тези манипулации включват религиозни ритуали и заповеди съдържащи заплаха и страх от наказание както на земята, така и в отвъдното, който не ги изпълнява. 
Парадоксално е, че истинската вяра е необходимост за търсене, намиране и доказване на всяка истина, а само религиозната вяра, която е с ограмни претенции спрямо вярата, не позволява търсенето, намирането и доказването на истината. Защото тя е догматично определена предварително, за което е необходимо да се приеме на доверие като сляпа вяра.
Авторът на статията (В. Велчев) критикуващ"Великият дизайн", повдига въпроса за важността на истината за всички хора без да изяснява – Какво е истина? – и без да може, да я ползва за правилно обяснение като предпочита спасението от „страдалеца на кръста“. Ако зададем въпроса, а имало ли е божествен страдалец на кръста? Логичния отговор е не…, имало е смъртен човек разпънат на кръста, който е обожествен и е истинския „страдалец“, защото е смъртен човек, а не божий син. 
Защото ако „страдалеца на кръстта“ е божий син, той не е страдалец, защото е безсмъртен и страданието му е било много кратко – само едно денонощие спрямо вечността, която му е предопределена. Друго прекалено жестоко противоречие, е че "благият" Бог ни е дарил със много повече страдание и смърт, тук на земята, след което ни е отредил апокалипсис и вечно страдание в отвъдното на по-голямата част от хората. 
Ако Бог беше приел вечното страдание за себе си, за да ни спаси, тогава може би, щеше да бъде истински Бог страдалец. За едно денонощие страдание на кръста, той ни отрежда вечни мъки в отвъдното и временен живот с болести и смърт в сътворения от него жесток свят, с което ни прави истиски страдалци. Този жесток най-страдалчески свят сътворен от Бог, в който всяко по-слабо живо същество служи за храна на по-силното, на което е подвластен и човека, а иска от разумния човек да бъде добродетелен. С такова отношение към света и човека по му приляга да бъде съвременен политически манипулатор и най-жесток дктатор.
Изводът е, ако приемем, че е „страдалец“ той не е Бог, защото милиони хора са страдали много повече от него и са жертвали себе си с чистото съзнание, че са смъртни и са заставали пред смъртта, за да защитят другите без да искат отплата. Може да направим сравнение на смъртната жертва без отплата и безсмъртната жертва на „страдалеца на кръста“ в името на несъществуващ грях и изискване на отплата като постоянно преклонение пред него чрез заплаха. 
Стигаме до логичното убеждение, че божествена е постъпката на смъртния човек, разделяйки се с най-скъпото си нещо – живота, за да спаси от опасност други хора и го прави веднага като ги спасява чрез саможертва, а не с обещания. Постъпката на безсмъртния Бог е безсмислена, защото не може да жертва живота си, а спасението е неизпълнимо обещание в непознатото безвремие (след смъртта) и има смисъл само като заблуждение.
Защото да захвърлиш децата, които си създал, в океана на мъчението и смъртта, а после да им обещаваш спасение, звучи не само неетично и греховно, но е най-жестокото престъпление, което дори несъвършения човек не прави с децата си. От такъв Бог мисля, че никой няма нужда, пардон сгреших, защото само религията има нужда от него, за да плаши вярващите като ги държи в невежество и подчинение.
Затова може да зададем въпросът, от какво трябва да ни спаси Бог? Следва логичния отговор от себе си! Защото ако приемем, че Бог е създал света, в който живеем, ще констатираме, а няма да схоластваме, че така създаден света е най-жестокото място за живеене, наситен с безбройни страдания и болести, където всяко по-слабо същество служи за храна на по-силното. Тогава казаното от автора Велчев като продължение, е прекалено подвеждащо и схоластично: „По такъв начин онова, в което вярваме, може да се окаже „Залог, по-голям от живота” – и загубва напълно своя смисъл или заблудата е смисъл за него!
Сляпата вяра без да даде конкретен и точно доказан отговор, може да доведе до загуба на всичко за земното човечество, защото подменя истинското с илюзорното като продължава да обърква хората и да спъва науката, която подобрява техния живот и върви към увеличаване на неговата продължителност. 
Логиката на науката е желязна, че възможността за създаване на жесток свят е свързана не с „интелигентен дизайн“ – Бог, а с неразумна първична еволюираща материя, която съдържа неразумен противоположен потенциал за съществуване, развитие и управление на структурите и формите, без да се интересува от добро и зло, защото те са нейно съдържание и същност. В противен случай, ако съществува „интелигентен дизайн“, то той би трябвало да бъде със садистични наклонности, за да създаде такъв жесток свят, друго оправдание за него няма, или ако има, то е че не съществува интелигентен творец на жестокия свят, в който живеем.
За да има съществуване, развитие, усложняване и поява на нови структури и форми, след несътворимата и неунищожимата Първична материална субстанция е необходимо време и материя, които са в изобилие в безкрайния Космоса. Предостатъчно условие, за да се стигне до най-сложната материална структура, човешкия мозък или мислеща материя, което ни поднасят авторите Хокинг и Млодинов в книгата си „Великият дизайн“ като една правилна еволюционна същност. Не случайно науката е стигнала до извода за съществуване на Антропен принцип, а не на „интелигентен дизайн“. Защото Антропният принцип определя еволюционното развитие да върви от неразумната материя към Разумен човек, а не от съвършен Бог към несъвършен човек, което е безсмислена деградация на разума.
На определен етап от еволюционното развитие на неразумната материя се ражда мислещата материя (Homo Sapiеns), която веднага започва борба със заобикалящия жесток свят като го разкрива, изучава и променя, а не се приспособява към него. Защото само неразумното се приспособява, а разумното приспособява заобикалящия свят към себе си. Така че науката разкривайки еволюционните закони никъде не среща нещо, което приспособява материалния свят към себе си, или някакъв интелект извън човека.
С разкриване еволюционните закони на материята, науката предоставя възможност на човечеството да преобразува материалния свят и да го приспособява към себе си като прогресивно се развива. Ето в това вече може да има „Залог по-голям от живота“, човечеството чрез разкриване и изучаване на природните закони може да преобразува и превърне жестоката земната действителност в рай с възможност да се отърве от своите животински недъзи. Това може да се осъществи чрез постигане и натрупване на необходимото научно познание при разкриване законите на Природата, а не чрез забрана на знанието. А от тази забрана Бог прави най-безсмисления и жесток грях, заради което Адам и Ева са изгонени от Рая, защото искали да знаят, но Бог забранява знанието, която забрана всички религии подържат..
Науката може, тук и сега, многократно да удължи човешкия живот, да освободи човека от болестите, с които ни е „дарил Бог“, да разреши социалните проблеми на човечеството, да обясни много от необяснимите неща, което нито теократите, нито плутократите са успели да направят, въпреки че са управлявали хиляди години. Ето защо, потенциалът на „Залога по-голям от живота“ в науката реално го има, което постоянно се доказва от нея, а го няма в сляпата вяра на иреалното, която зомбира човешкото съзнание, без възможност да го промени към добро, тук и сега, но с възможност да навреди на човека и науката като затрие човешката цивилизация.
Изводът, е че чрез философската логика върху реалните постиженията на естествознанието може да се намери приемливо доказателство за несъществуването на Бог, а не схоластично или чрез тълкуване на написаното в Библията и другите свещени книги, да се доказва неговата съществуване. Защото истината не се тълкува, а се доказва и после се записва в книгите като научно познание. Така че „истините“ в свещените книги са написани без доказателства, защото времето, когато са писани е било прекалено невежо. Затова от гледна точка на познанието и разбирането на света, е невъзможно те да съдържат истината, а са сътворени като свободно фантазиране и целенасочено заблуждение.
Следователно, когато се дискутира съществуването или несъществуването на Бог, е необходимо да се изчисти същността на думата Бог и тогава да се търси и доказва или отрича неговото съществуване.
Въпреки хилядолетното управление на теократите, те не са позволявали търсене, а са наказвали търсачите на истината с най-тежкото наказание и то в името на Бог – а той си остава сляп, глух и ням за тези издевателства и злоупотреби с неговото име, и с първичната непроменима и недоказуема догма до днес.
Свободата в търсенето ще позволи да се стигне до извода, че истината не се тълкува, а се доказва, докато догмата е недоказуема и не се развива, защото няма обективно съществуване, и е само една субективна измислица, която е подвластна на сляпата вяра. 
Необходимостта предизвикала търсенето е възможност за раждане и ускоряване на научно-техническия прогрес с разкриването на нови материални закони, които ще постигнат доказателството за несъществуването на Абсолютно божествено съвършенство. Докато забраната, от религията, за търсене на истината е забавила с хилядолетие НТП, за да просъществува хилядолетно религиозното съзнание, като се насажда с това, от теософите, необходимостта от религия.
Тази необходимост за религия за поддържане на невежеството със забрана за търсене на истината е струвала много жертви на човечеството със забавяне на неговото рлазвитие. Религията, която е унищожавала с огън и меч науката, днес е притисната в ъгъла от научно-техническия прогрес и е способна на всякакъв компромис, но възможния компромис с науката е само един – доказателството за съществуването на Бог, като се определи първо неговата същност.
Бог – означава Абсолютно съвършенство, което знае всичко, може всичко и го прави мигновено във всяка точка на времето и пространството.
Такава същност никой, никъде не е открип и доказал, че съществува обективно във времето и пространството. Затова ще предложа един логичен и разбираем довод за невъзможността да съществува Бог като Абсолютно съвършенство, което доказва невъзможността за неговото съществуването в определения божествен смисъл. След изясняване на същността на думата Бог, може да вървим към търсенето на неговото съществуване или несъществуване. Това предложение като постановка е най-справедливо, а с нагледната си логичност ще е разбираемо за всички, без схоластични увъртания или библейски тълкувания водещи до заблуждение.
Абсолют – означава безкрайно и вечно, което определено е винаги незавършена система, към която може да се прибави още нещо.
Следователно Бог не може да бъде Абсолют, поради това, че абсолютната система си остава винаги единствена, безкрайна и незавършена. Такъв Бог остава единствен, без света и винаги е в процес на развитие, което го прави незавършен и несъвършен. Така абсолюта забранявайки съществуването на съвършена цялостна обективна система е забрана за съществуването на Бог. 
Причината за това, е че абсолютът не може да съдържа всичко, защото е в процес на развитие, а съвършенството е задължително да съдържа всичко като единствена цялостна система, в която всички процеси са завършени. Затова поради невъзможност за съществуване, хем на всички процеси, хем завършени в абсолюта - съществуване на съвършенство е забранено. 
Така че приемането на Бог за Абсолют е парадоксално, защото точно Абсолютът е забрана за неговото съвършено съществуване.
Съвършенство – означава определена завършена система, съдържаща всичко, в която няма развитие, защото са извършени и завършени всички процеси и тя остава замръзнала без движение, което я превръща в неактивна безсмислица с невъзможност за съществуване. 
Такава завършена система, ще е крайна, ограничена, конкретна и относителна с невъзможността да съдържа всичко, поради което е отрицание на съвършенството. Изчерпване на процесите в нея, я привежда в абсолютен покой и придобива абсолютна неактивност, което е отрицание на активността на Бог. А съществуването на неактивен Бог е безсмислено. 
Следователно съществуването на съвършена система е забранено в Природата, защото не съдържа всичко и е изчерпила всички възможности за развитие като остава замръзнала без движение, неактивна. Въпреки това съвършената система би трябвало да бъде едновременно абсолютна и завършена, изчерпила всички възможности за движение, което прави несъвместими абсолютно и съвършено и което е отрицание на Абсолютно съвършен Бог.
Логичният довод за невъзможността нещо да бъде Абсолютно съвършено е забрана за съществуването на Бог. Защото Абсолютът съществува като безкраен и вечен процес, което е отрицание на съвършенството, а съвършенството може за съществува само като цялостна крайна система съдържаща всичко, но това е отрицание на безкрайния процес като забрана на Абсолюта в нея. Щом безкрайността не може да съдържа всичко, абсурдно е една цялостна ограничена система да го съдържа, за да бъде съвършена.
Главният извод, е че Абсолют и Съвършенство са несъвместими като Абсолютното съществува, а Съвършеното несъществува. Щом нещо е абсолютно то не е съвършено, а щом е съвършено, то не е абсолютно. Това доказва, че няма такава същност, която да знае всичко, да може всичко и да прави всичко мигновено във всички точки на времето и пространството. 
Тези логични доводи доказват, че божествената същност е невъзможна принципно, с което отпада съществуването на „интелигентен дизайн“ или Бог като творец и двигател на еволюционното развитие на материята. Защото Бог не може да бъде нито абсолют, нито съвършенство, нито двете заедно, а не може да бъде и вън от тях, за да ги сътворява. Ако е вътре в тях, той се превръща в относителен Бог, а такъв Бог не е Бог, защото е ограничен, незавършен и несъвършен, защото извън него ще останат много системи и процеси подвластни на "дявола".
Дори Космосът е несъвършен, но абсолютен, поради това, че той не съществува като завършена цялостна система съдържаща всичко, защото абсолютът е безкрайност, която не свършва - едивствена възможност за развитие. А безкрайността го определя като незавършена система, която не съдържа всичко и се превръща в забрана на съвършенството му, което би трябвала да съдържа безкрайния абсолют.
Следователно абсолютът е само възможност за всичко да съществува и се развива, но невъзможност да се постигне, което прави абсолюта или Космосът парадоксален като несъвършен неразумен абсолют запълнен с материя и антиматерия с възможност за безкрайно и вечно съществуване и развитие.
Космическата парадоксалност определя че единствения Космос не може да бъде Абсолютна празнина или Абсолютно нищо, а е изпълнен от материални Вселени и антиматериални Антивселени. Защото в безкрайния Космос те са крайни и не могат да бъдат единствени поради припокриването с него. Остава само възможността Вселените и Антивселените, да бъдат безкраен брой, потопени в безкрайната, неактивна, занулена Вакуумна структура, изпълваща целия Космос.
Много пъти се възползвах от безкрайността, за да докажа нейната парадоксалност като я използвам за философското дискредитиране на Бог. Авторът В. Велчев също я използва безкрайността за своите доводи, за да докаже съществуването на Бог, с което сме в консенсус за съществуването на научния субективен аргумент на безкрайността, обозначена с математически символ. 
Той пропуска, обаче да обясни парадоксалната същност на безкрайността, и доказателството му се превръща в заблуждаваща неаргументирана безсмислица. Защото Космическата безкрайност разрешава само вечно съществуване и развитие на неразумната материя като относителни, крайни, конкретни структури и форми, но забраняващо съществуването на Абсолютно съвършенство, или Абсолютния Бог.

MEGAVSELENA.COM   Размисли върху книгата „Великият дизайн” | Мегавселена През 2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския физик Ленард