Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2020 14:11 - ОСНОВНИТЕ ШЕСТ ВИДА СИМЕТРИЯ, ВТОРА ЧАСТ
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 2385 Коментари: 0 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ОСНОВНИ ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ - ДЕФИНИРАНИ, ДЕТЕРМИНИРАНИ И ДИФЕРЕНЦИНИРАНИ ОТ КАТЕГОРИИТЕ КАЧЕСТВО, КОЛИЧЕСТВО, ФОРМА И ПОСОКА, 2 част.

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Животът на нашата планета се е появил, съществува и се развива само от L - формата (-) на аминокиселините или само от леви - а-аминокиселини. Това е една от най- великите загадки на Природата, която не е разгадана и до днес, но с разкриване същността на Основните видове симетрия ще бъде разбулена.
Десните белтъчни молекули на животните са изградени само от леви - а-аминокиселини, а десните - в-аминокиселини, въпреки че съществуват не вземат участие в живите системи и няма никакъв компромис в тази забрана. Защото и най-малката доза десни аминокиселини в белтъчната молекула на животните ги разболява или е смъртоносна за тях. Несъвместимастта на левите и десни аминокиселини в живата материя, е отражение на несъвместимостта на Материята и Антиматерията. При същестуването в нашия свят на огледални антидвойници, или Антисиметрия, тази несъвместимост се проявява като една тиха анихилация смъртоносна за живите организми.
Обратно на изграждането на белтъчната молекула, клетъчният механизъм и растителния свят са изградени от десни - D-въглехидрати. ДНК е дяснозавита двойно верижна спирала, с противоположна посока на двете вериги. Това са отражения от Тетралектичната еволюционна схема за смяна на знака с противоположния следствие от Тетралектичността на обективната материална реалност.
Двете полукълба на човешкия мозък при мъжът и жената са функционално антисиметрични, което води до различие в мисленето. Мъжът има развито абстрактно логично мислене, а жената чувствено-образно мислене. Затова при мъжът лявото логично полукълбо е по-развито от дясното чувствено мозъчно полукълбо. При жената е обратно, дясното чувствено полукълбо е по-развито от лявото логично мозъчно полукълбо. Това обръща знака на функционалната мозъчна асиметрия при мъжът и жената като я прави Атисиметрична. Обръщането на знака характеризира появата на новото качество, което е подвластно на всички етапи и подетапи на еволюцията, доказано от Тетралектиката.
Всяко от двете полукълба на човешкия мозък управлява противоположната половина на тялото. Постъпващата информация от сетивата към мозъчните полукълба, също се подчинява на Антисиметрията. Информацията постъваща в лявото око захранва дясното полукълбо, а през дясното око информацията постъпва в лявото полукълбо.
Така че при всеки нов еволюционен преход, новото качество е с противоположен знак на по-предното, което води до обяснинието и разбирането на много загадки. Обяснението на цикличната и периодична смяна на знака е доказано нагледно с Тетралектичната схема в книгата "Тетралектиката на природата". Тази смяна на знака с противоположен, се наблюдава и изучава при всички периодични таблици и закони, отражение на материалната обективна действителност като две противоположни страни или цикли на таблиците.
Следователно представих достатъчно обективни научни доказателства как Закона на посоката чрез Антисиметрията управлява структурите и формите във всички еволюционни етапи (физичен, химичен, биологиечен и разумен) на материята без количиствени изменения.
Ще продължа с научно обективно доказателство и при симетричния закон, Законът на формата, който води до ново прогресивно качество, чрез промяна на формата, без количествена промяна.
Съществуването в органичната химия на верижната изомерия при бутана и след него, е обективно доказателство за получаване на ново качество без количествени изменения, дължащо се на промяна във формата на въглеводородната верига. Така изобутана, при участието на същото количество въглеродни и водородни атома, които структурират обикновения бутан, получава ново, различно качество от това на обикновения бутан. Появата на новото качество се дължи на промяната на формата на химичната верига, което диалектиката и диалектиците забелязаха, но не обясниха, защото непознаваха Закона на посоката и Закона на формата, а прилагаха само закона за Количествените натрупвания.
Обикновеният бутан има в структурата си четири въглеродни и десет водородни атома. Същото количество въглеродни и водородни атома, образуват структурата на изобутана, но той има свойства различаващи се от обикновения бутан, които се дължат на промяната на въглеводородната верига - формата. Бутанът има права въглеводородна верига, а при изобутанът тя е разклонена.
Изомерията, без количествена промяна, съществува и при цикличните въглеводородни съединения, където изомерията е по място или тя е позиционна изомерия, при която заместителя на водородния атом заема различно място в пръстена. Например при изомерните бензолни производни, орта - о-ксилол и мета m-ксилол, които имат различни свойства без количествена промяна. Също е положението и при бензоловите изомери, орта - о-диетилметилбензол, мета - m-диетил метилбензол и при - р-диетилметилбензол, които са с различни свойства без количествена промяна, но с различно мястото в бензолния пръстен, което внася промени на формата му по място.
Друг вид позиционна изомерия е при алкохолите, където мястото на хидроксилната група (ОН), определя получаваненето на новите свойства, което ги разграничава като първичен, вторичен и третичен алкохол с различни свойства без количествени изменения. Също така позиционна изомерия има и при химичните съединения с двойна и тройна връзка, където изомера се определя от мястото на двойната и тройната връзка. Например, 1-бутен и 2-бутен с различни свойства и 1-бутин и 2-бутин, също с различни свойства.
Тафтомерията е функционална изомерия при въглехидратите с еднакъв състав, но с различни карбонилни групи: алдозни и кетозни. Глюкозата (гроздовата) захар е с алдо-функционална група, а фруктозата (овощната) захар с кето-функционална група, с един и същи съста (С6Н12О6), но с различни свойства.
Монозахарите са оптично активни и имат две форми - aлфа и бета. Съществуващите при тях разновидности от, верижна, пръстенна и конформационна пространствена форма, усложнява и разнообразява конфигурацията им като увеличава възможността за съществуванеот на няколко вида изомерия без количествена промяна, но с различие в качеството им. Затова те имат няколко форми на записване: алфа и бета, D-(+) и (-) и алфа и бета L-(+) и (-), което отразява вида на изомерия като вид симетрия.
Най-фрапиращ пример е алотропията при въглерода за получаване на нови свойства без количествена промяна от двете негови форми на съществуване. Аморфна форма - графит, сажди и кристална форма - диамант. Така диаманта притежава огромна твърдост поради геометричната форма на кристалната решетка, а графитът огромна рехавост поради своето безформие и всичко това е подчинено на симетричния Закон на формата, без промяна на количеството. Диамантът е най-богатият химически бизнесмен, а графита най-бедния химически клошар.
Химичното, атомно, веществено състояние на заобикалящия ни свят, в който живеем е управляван от електромагнитините сили, които са формирал нашите тела, сетива и мисъл. Това е възможност за достъпно наблюдение, изследване и натрупване на огромен емпиричен химичен материал като научно познани. Така че тази възможност ми е предоставила богат закономерен химичен материал, който използвах за доказателство на съществуването на симетричния закон - Закона на формата, Той взема дейно участие в еволюционното формиране на новото качество без количествена промяна във всички етапи на химичната еволюция.
В биологията Закона на формата финкционален при появата на новото качество без количествени изменния като има своето определено място в структурата и управлението на живата материя, където нивото на сложност и разнообразие надхвърля многократно разгледаните по-горе физични и химични еволюционни етапи. Защото в това усложняване на биологичните структури и форми влизат и по-предните етапи на еволюцията и вземат участие, всички закони на симетрия разкрити в Основните видове симетрия. Основните форми на която се подчиняват биологичните органи и системи на растителния и животински свят, са закривените, при които Закона на формата определя тяхното закономерно съществуване и развитие. Другото допълнение, което създава цялостната картина свързано със симетрията и закривяването на биологичните органи и системи, е системността и еволюцията на геометричнните структури и форми като отражение от Тетралектичността на природата и Периодичния геометричен закон за еволюция на формата и съответната таблица. В живата материя еволюционното развитие на органите и системите достига до най-висшата форма - закривеното геометрично пространство с липса на ъглови форми при живите организми.
Най-важната биологична същност, белтъчините се класират на второ място, по-количество, след водата в човешкия организъм и представляват 60 % от сухото вещество в него. Белтъците имат разнообразни биологични функции, което ги превръща в агенти на биологична специфичност, като към тях спадат: живите катализатори - ензимите, регулаторите на живия организъм - хармоните, защитниците на живия организъм - антителата, транпортните белтъци и др. Белтъчните структури на живата материя на нашата планета е изградена от 20 вида a-аминокиселини, и то само от леви алфа-аминокиселини. В последно време са допълнени още две нови аминокиселини. Участващите а-аминокиселини в изграждането на белтъчната структура са свързани чрез пептидна ковалентна връзка и образуват високомолекулни пептидни вериги. Разкритите основните специфични белтъчни видове структура са: първична (примерна), вторична (секундерна), третична (терциерна) и четвъртична (квартернерна) са свързана с третият закон на симетрията за появ на ново качество, без количествени промени, Закона на формата.
1. Първична белтъчна структура: При изследването на пространствената структура на белтъчните молекули, биолозите са разкрили, че тя се детерминира от подреждането на аминокиселините остатъци по дължина на полипептидната верига, което всъщносте е нейната първична структура управлявана от гените. Първичната белтъчна структура съдържа строгата последователност във високомолекулната си белтъчна верига на алфа-аминокиселините в пептидните, ковалентни връзки между тях. Това определя, тяхната качествена идентификация и броя на аминокиселините участващи в структурта като основа за стабилна качествена и количествена характеристика.
Първичната структура е линейна и атомите при нея са разположени в една равнина. Тя има информационен характер като съдържа основната качествена и количествена информация на белтъка, необходима като стабилна основа за увеличаване на биологичната функционална активност чрез промяна на формата. Стабилната основа се осъществява от вътрешните ковалентни и външните дисулфидни здрави връзки на атомите стоящи в една плоскост, което прави първичната белтъчна структура функционално слабо активна. Така се запазва информационната здрава първична цялост, върху която чрез морфологично преобразуване се придобива ново качество и по-висока биологична активност без количествена промяна. Високата биологична белтъчна активност, е необходима най-много при хормните и ензимите.
Възможността за образуване на полипептидни вериги е предсказана от А. Данилевски и теоретично обосновона от Е. Фишер. Първичната белтъчна структура за първи път е разкрита през 1953 год. от Сенджър като разшифровал строго определената аминокиселинна последавателност на полипептидната верига при хормона инсулин. Линдерщрьом-Ланг за удобство при изучаването на белтъците и описание на тяхната форма, въвежда понятията за три нива на тяхната организация: първично, вторично и третично.
2. Вторична белтъчна структура: При въртенето си около проста (единична) връзка, атомите на определена полипептидна верига могат да заемат различни положения (конформации) в пространството, което предполага поява на ново качество без количествена промяна. Такава конформация в пространството се осъществява като вторична организация на белтъчната молекула между достатъчно близки аминокиселинни остатъци в аминокиселинната последователност чрез слаби водородни връзки. Под действието на слабите водородни връзки полипептидната верига се негъва във вид на дясна алфа-спирала и бета-листовидни нагънати структури, по дължина на веригата около централната и ос, което стабилизира спиралите. При спирализацията на полипептидната верига, тя се скъсява и се получава вторично ниво на организация като ново функционално качество без количествени промени като проявление на Симетричния закон на формата. Белтъците с вторична структура могат да бъдат глобуларни, кръгови и фибриларни, нишковидни. Вторичната белтъчна структура е предположена от Полинг и Корн през 1951 год.
3. Третична белтъчна структура: Установено, е че полипептидната спирала при следващия трети етап на организация на белтъчната молекула, може да заеме различно положение в пространството, което води до ново качество с по-голяма активност, без количествено изменение. Тази нова терциерна белтъчна структура се образува от пространственото подреждане и комплициране на спирализираните и неспирализирани участъци на молекулата, в триизмерна обобщена високомолекулна аминокиселинна верига. Овалната форма е възможно най-изгодната конформация в тримерното простронство на полипептидната верига, която се определя от взаимодействието на отделните аминокиселинни остатъци, които я изграждат. В организацията на третичната белтъчна структура, важна роля играят слабите нековалентни връзки, като водородни връзки, хидрофобни, електростатични и дипол-диполни взаимодействия. Белтъците в третичната структура биват глобуларни като закривен елипсоид и фибриларни с издължена форма в тримерното пространство. Глобуларните са характерни за растителните белтъци, а фибриларните за жвотинските белтъци. Кендрю и неговите сътрудници за първи път разкриват, през 1957 год., третичната белтъчна структура на миоглобина.
4. Четвъртична белтъчна структура: Към последната най-висша квартерна структура на белтъчините в пространството се отнасят белтъци с по-големи и повече на брой глобуларни единици, свързани помежду си с водородни връзки Ван дер Валсови сили и др. нековалентни връзки. Отделните белтъци с такива структури, могат да съдържат не по-малко от две полипептидни вериги или белтъчни глобули. Установено, е че при инсулина полипептидните вериги са две, при хемоглобна са четири, а при вируса на тютюневата мозайка са много. Четвъртичната белтъчна структура, е не само най-сложната с най-висши функционални свойства, но тя е и с най-висше кълбовидно закривяване, което е над молекулно ниво и определя новото качество като еволюция на формата - подчинявайки се на Периодичния закон за еволюция на формата и Симетричния закон на формата. Дж. Бернал, през 1958 год., въвежда наименованието четвъртична структура като продължение на другите три нива на организация на белтъчната молекула.
Нуклеиновите киселини са линейни полимери, изградени от мономерни звена - нуклеотиди. Информацията за първечната структура за последователността на аминокиселините в пептидната верига на белтъците се носи от нуклеиновите киселини. Съществуват два основни вида нуклеинови киселини определящи генетичната информация на живия свят и неговото изграждане: дезоксинуклеинова киселина (ДНК) и рибонуклеинова киселина (РНК). Основната генетична информация на всяко живо същество се носи от ДНК, а при някой вируси и от РНК. Основната роля на РНК е градивната. При ДНК както и при РНК съществуват няколко форми, които предполагат Симетричния закон на формата и отразяват Геометричния периодичен закон за еволюция на формата.
Химичната стабилна основна форма или първичната структура определя химичния полимерен състав на двата вида нуклеинови киселини (ДНК и РНК) , която е неизменна и самовъзпроизвеждаща се при ДНК, а РНК е синтезирана от ДНК и е изменчива. Тези първични структура са линейни неразклонени полимерни полярни вериги със здрави ковалентни връзки, изградени от пентозни захари (дезоксирибоза при ДНК и рибоза при РНК) и остатъци на фосфорната киселина, свързани с четири азотни бази. Базите са Адеин и Гуанин - пуринови, и Тиамин и Цитозин - пирамидинови при ДНК. При РНК Тиамина е заменен с Урацил и има една хидроксилна група в повече в пентозната рибоза, което прави РНК по-реактивоспособна, но по-неустойчива.
Докато ДНК има стабилна непроменлива двойно завита спирала за вторичната структура, то при РНК се наблюдават различни първични, вторични и третини форми при всеки отделен вид РНК и много рядко двойнозавита спирала, поради многообразните функции, които изпълнава в организмите. Оснвните видовете РНК са три: Информацонната (иРНК), която снема матрицата за извършване на белтъчния синтез или транскрипция, всяка иРНК може да съдържа информацията за синтез на една или няколко полипептидни вериги. Транстпортната (тРНК), е която пренася (транслация) всяка аминокиселина до рибозомите на клетката, където те се свързват в полипептидна белтъчна верига в последователност определена от иРНК. Рибозомната (рРНК) е главната съставка на рибозомите, нуклеопротеиновите структури на клетката, в която се изършва синтеза на полипептидните вериги на белтъците. Различните видове РНК, се различават от ДНК по съдържанието на свободни хидроксилни групи, улесняващи многофункционалното им действие чрез вътрешномолекулно морфологично преобразуване, необхоимо за определената тяхната функционална активност. Друга разлика, е че тиамина при ДНК е заменен с урацил при РНК.
При трите вида РНК съществуват, както при белтъците, първична, вторична и третична структура с вътрешно морфологично молекулярно преобразуване, улеснено от поляритета на веригата и хидроксилната група в повече при тях. Така първичната линейна верижна структура, при видовете РНК, има възможност да се комплемира чрез по-слаби връзки. Чрез тези връзки тя се навива във вид на спирала, детелина, кръгово и глобално, придобивайко нови качествени характеристики, без количествена промяна, необходима за многообразната им функционална дейност, подчинявайки се на Симетричния закон на формата.
Геметричната форма присъства във всички основни етапи на материята, защото материята и формата са неотделими една от друга. Затова с разкриване на основните геометрични и симетрични закони на формата, ще установяваме тяхното участие в съществуването, развитето и управлението на материята. Примерите, които ще приведа са в подкрепа на участието на основните закономерни принципи на геометричната формата, в съществуването, развитието и управлението на материалните структурии форми. Те изглежда определят еволюционното развитие да върви от по-ниско и по-просто качествено ниво към по-високо и сложно качествено ниво, или поява на новото по-висше качество на материалните структури и форми.
Много са примерите за участието на формата в биологичната материя, като се започне от микробиологичния свят на клетката и се стигне до всички органи и системи на живите организми в макросвета. Така при мехачното въздействие на клетките се очертават плоска, кубична, призматична и цилиндрична форма. При чернодробните клетки се стига до 14 странен полиедър, а в микрослоевете на клетката съществува плосък епител. Разнообразието на формите на клетките при тяхната специализация е многобройна: мускулната формат е вретеновидна или цилиндрична; цветното зрение при човека се определя от кълбовидни зрителни клетки; невроганглийните (невроните) клетки са биполярни, пирамидални, крушовидни, мултиполярни или звездовидни и др. форми. Ядрата на клетките са пръчковидни, цилиндрични, елипсоидни, сферични и др. Геометричвата форма при вирусите е също многообразна: нишковидна, пръчковида, овална, елипсоидна, многостенна, смесена и неправилна. Много често те са с формата на правилните многостени, подчинявайки се на тяхната висша геометричната симетрия с възможност да поемат най-голям обем информация от ръбестите тела. Такава е и възможността на кълбото, най-съвършенното геометрично тяло.
Стеблата, листата, плодовете и семената на растенията се подчиняват също на цялото разнообразие от геометрични форми. Телата и органете при животните не отстъпват по морфологично разнообразие на растителния свят. Срещат се всички изброени правилни и неправилни геометрични форми от продълговатите пръчковидни, спирални форрми до овалните и най-висшите геометрични сферични форми. Нагледно може да се определи движението от по-простото геометрично пространство - линейното към по-сложното плоско пространство, преминаващо през тримерното геометрично пространство със стремеж към закривяване и постигане на най-висшата кълбовидна форма. За отбелязване, е че не случайно най-висшия и сложен продукт, на неразумната материална еволюция, човешкия мозък е кълбовидна, както и човешката глава е такава, за разлика от всички животински видове с централна нервна система.
Увеличаване на сложността при закривяването на гометричното пространство, е с огромни възможности за структурно и функционално многообразие на биологичните растителни и животински форми. По същество това затруднява и забавя тяхното закономерно разкриване, което е необходимо за пълното разбиране на участието на геометричните форми исиметрията в него. Това е прекалено важно при разкриване на най-сложната материална структура, човешкия мозък и човешкото общество изградено върху неговата идеална мисловна функционална дейност. Нашето научно познание е още в подстъпите на разбиране на живота и разума както в планетарен, така и в космически мащаб и всяка нова крачка на това разбиране ще допринесе по-доброто обосноваване на Основните видове симетрия и законите произлизащи от тях.
Като заключение мога да констатирам, че фундаменталността на геометричната форма е основата, върху която преминава еволюционното развитие на всички основни етапи на материята: физичен, химичен, биологичен и разумен. Съвременната земна разумна цивилизация е достигнала равнището на научното познание, необходимо за създаване на глобални тенологии като: ускорители на елементарни частици, ядрени, космически, генетични, компютърни и др. С това частните научни аналитични закони изчерпват своите ограничени възмоности за постигане разбирането на материалния свят и създаване на синтетичен световен модел, водещ до всеобщ мироглед за него. От друга страна те ни предоставят огромен доказан аалитичен материал, необходим за разкриване на общите закони на материята чрез синтез. Защото "Не може да има синтез без анализ". Невъзможността на частното научно познание да създава обобщени модели води до противоречия и планетарни кризи от всякакъв вид, които се превръща във спирачка за по-нататъшно прогресивно развитие, което застрашава човечеството от унищожение.
Следователно имаме възможност да се възползваме от положителната страна на технологичното развитие и да решим въпросите зададени в зората на човешкото познанието, коя е причината за съществуването, развитието и управлението на света. Към търсене на тази причина са се стремели най-великите умове на човечеството, но при недостиг на научно познание, са създали много неверни обобщаващи теории за произхода на съществуването, развитието и управлението на света. Вярното при тези теории е техния обобщаващ, синтетичен характер, а невярното, е че не съдържат доказателство като закономерни реални принципи за обяснението на света като едина истина. Затова се появява необходимостта да се възползваме от глоболните научно-технични постижения, които ни предоставят закономерни доказателства на оромен фактологичен частнонаучен аналитичен материал, с който да направим закономерен синтез.
Съществуват няколко фундаментални разработки взаимосвързани със законите на Симетрия и Асиметрия разработени от автора на Основните видове симетрия, които са използвани в подкрепа на посочената разработка. Те са фундаментални всеобхващащи закони на материалното съществуване и еволюционно развитие. Първият закон, е Основните видове симетрия, който обвързва фундаментално материята със симетрията. Вторият закон е Периодичен геометричен закон за еволюция на формата, обвързващ геометричната форма фундаментално с периодичноста и цикличността на материята. Третият закон е всеобщ фундаментален материален закон на съществуването, развитието и управлението на света. Всеобщ Тетрасиметричен (Тетралектичен) закон. Механизъм на еволюцията, продължение на Диалектика на природата, или това е Тетралектика на природата. И трите посочени закона са обвързани с протоматерията и антиматерията, или с Първичната материална и антиматериална субставция.
Така че първият предполага качественото различие за начало като материя и антиматерия подчинено на Антисиметрията след което се появяват и другите видове симетрия. Вторият предполага неделимото начало като ограничение, от което започва развитие на всичко и поява на геометричните материални структури. Тетралектиката определя фундаменталните системни свойства на това точковидно качествено начало като маса, електричен заряд, магнитен заряд и спин, които изграждат целостта на материалните и антиматериалните структури и форми. Физиците, ако бяха наясно с тези фундаментални закони отдавна щеше да постигнат неделимоста на първичните елементарни частица и античастица. Може би има заложен неразумен замисъл като бариера, че е необходимо не само технологично развитие, а и постигане на определено високо равнище на съзнание, за да резкрием първичната материална и антиматериална субстанция.

  image Цветан Иванов е в/ъв Vratza. 25 март 2014 г.

ОСНОВНИТЕ 6 ВИДА СИМЕТРИЯ.
Нагледна илюстрация на един от основните, всеобхващащи закони на Природата, който разкрива и обяснява ролята и значението на Симетрията и Асиметрията в съществувате и развитието на света.




Гласувай:
14



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898593
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031