СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ, ТРЕТА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ 3. СЪСТАВНАТА СТРУКТУРА НА ПРОТОНА, НЕУТРОНА, АНТИПРОТОНА И АНТИНЕУТРОНА ОТ ОТКРИТИТЕ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ И АНТИЧАСТИЦИ Хипотетичният модел на съставната структура на нуклоните, която предлагам e на базата на разкритите и доказани закономерни свойства на нуклоните и антинуклоните в ядрото на атома и антиатома, и извън него. Тези свойства са резултат от закономерните периоидчни свойства на частици и античастиците, които влизат в състава на нуклоните и антинуклоните. ПТЕЧ определя не само периодичното място на частиците и античастиците в таблицата, но предполага и точно им място в микроструктурата на нуклоните и антинуклоните. Важна необходимост е определянето на истинските носители на четирите основни сили управляващи материята и антиматериятяа, които да са единни, а не като ядрената сила да се разделя на две основни сили. Това разделяне е причината, която предполага, че носителя на основната ядрена микросила не е определен и разбран от физиците, щом като приемат слабото ядрено взаимодействие за основна сила, което е показателно, че 100 години няма решение. Алогично е ядрената сила да има два различни носителя и да е разделена на две основни взаимодействия: силно и слабо. Защото и при останалите две основни сили, гравитационните и електромагнитните взаимодействия са възможни такива разделения спрямо дължината на вълната, въпреки това те имат единен носител без да е необходимо разрояване на тези сили като основни. Например родиовълните са слабите сили на електромагнетизма, а гама и ренгеновите лъчи са силно енергийните електромагнитни сили. Дори радиовълните се употребвяват като къси, средни и дълги вълни, които са най-слаби, но в края на крайщата електромагнетизма си остава единна основна сила. Друго противопоказание, че ядрените сили не са разкрити е свързано с глуоните, които осъществяват връзката между кварките като носители на ядрените сили, но не могат да обяснят много от превръщанията в ядрата на атомите и антиатомите и особено извън тях. Това прави невъзможно какво и да е обединение между кварките и гравитацията или това е абсурдна възможност за обединение на квантовата физика с космологичната. Защото няма ни най-малко доказателство, че кварките и глуоните вземат участие в космологичните взаимодействия и превръщания. Затова сруктурите, които са свързани с ядрените, електромагнитните и гравитационните сили, би трябвало да са обвързани в единството на обща обединяваща ги структура. което е възможност за осъществяване на непрекъсната връзка между тях, както и между квантовата физика и космологията. Тази логична възможонст е свързана със структурата на атома и антиатома, където се намират носителите на ядрената сила, на електромагнетизма и гравитацията. В изграждане на структурите на нуклоните и антинуклоните влизат основните частици и античастици до пети период на ПТЕЧ. Техният общ брой е 42 частици и античастици, като броя на частиците е почти равен на броя на алфа-аминокиселините изграждащи живата материя на Земята, или броя на левите аминокиселини е отражение на брой на частиците. Това предполага огромен брой комбинации подобен на възможните комбинациите на алфа аминокиселините на живата материя. Възниква въпросът, възможно ли е състава на нуклоните и антинуклоните да е устроен закономерно от толкова много различни частици и античастици, което би трябвало да предизвика огромна сложност. При това положение възможно ли е да се построят структури на протона неутрона и антипортона и антинеутрона, от едни исъщи частици и античастици, определящи тяхното единство и различие. Такова системно построение не само е възможно, но то постига и обяснеинето на почти всички загадки свързани с квантовата физика, космологията, Големия взрив, разширението и свиването на нашата Вселена, истинските основните сили на материята и антиматерията, липсата на антивещество във Вселената, преходите между материя и антиматерия и мн. др. Другото е по-невъзможно на случаен принцип или чрез догаждане в различните физични теории да се построят закономерно тези съставни структури от толкова много частици и античастици, поради огромния брой комбинации между тях. Физиците не случайно са загърбили откритите с докозани свойства частици и античастици като търсят опростен модел, но този модел построен от три частици вече е история на планетарния атом. За да се стигне до построяване на посочените структури най-голяма заслуга имат физическите гении разкрили и описали свойствата на елементарните частици и античастици, с които автора на тази статия има възможност да построи най-сложната физическа микроструктура. Другата голяма заслуга е на Д. Менделеев, който открива ПХТ и съответния ПХЗ, което довежда до разкриването, от автора на тази статия, на ПГТЕФ, ПТЕЧ и Тетралектиката на природата, без които е невъзможно някой, някога, някъде да разкрие тази най-сложна структура в микрофизиката. Показателно, е че вече 100 години не може да се постигне обединението на четирите основни сили. Как да се постигне това обединеине като за сега е доказано съществуването само на носителя на електромагнетизма - фотона, но и покрай него има много загадки? Така че разкритите физически микроструктури на нуклоните и антинуклоните влизат в състава на атома и антиатома и са пряко свързани с трите основни сили и управляващи микро, макро и мегасвета. Пъзелът на най-големата загадка свързана с произхода, съществуването и развитието на нашата Вселена, е в атома и антиатома поради това, че те са пряко свързани с трите основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, което улеснява обединението на тези сили като обединение на квантовата физика с космологичната. Проблематична остава четвъртата основна сила, която поражда другите три основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. Защото тя е свързана с неделимата материална и антиматериална субстанция на света и антисвета като изгражда структурите на субмикросвета до поява на ядрените сили на микросвета. Тази основна сила е Първичния електромагнетизъм, който изгражда съставните структури една от друга на така наречените, от физиците, елементарни частици и античастици, за да имат електричен и магнитен заряд преди да съществува атомния, химичен електромагнетизъм. Там в началото се намира същността на съществуването и развитието на единица електричен заряд, единичните магнитни полюси (Манопола на Дирак), масата и спина на материята и антиматерията, подвластни на Тетралектичността на света и Антисиметрията. Тази материална и антиматериална Субстанция, не е сътворена нито от Богове, нито от мистични полета и свръхестествени сили, защото е несътворима, неунищожима и неделима, но с потенциални свойства да роди съставните частици и античастици на метерията и антиматерията и силите които ги управляват. Предложеният от В. Хайзенберг и Д. Иваненко протонно-неутронен модел на атомното ядро, абстрахиран от разпределение на електричните товари, показва тяхната структурна идентичност и възможност за превръщането на протоните и неутроните един в друг. Разкриване на взаимната превръщаемост на нуклоните в атомното ядро, става повод за изказване на хипотези определящи взаимодействията в него. обославящи неговата устойчивост като динамично равновесие. Една от тези хипотези е изказана от И. Там и Д. Иваненко, че подобно на електромагнитното взаимодействие, ядреното се осъществява с посредничеството на електрон, неутрино и антинеутрино, аналогично на заредените тела прехвърлящи си фотони. Опирайки се на тази идея Х. Юкава предлага носителя на ядрените сили да се изпълнява от още неоткрита, но описаната от него частица пи-мезон. Така прехвърляйки си пи-мезони нуклоните осъществяват стабилноста на атомното ядро, превръщайки се един в друг. За да има такава възможност за обмен на пи-мезони, те трябва да се намират в повърхностния слой на нуклоните и да са обвързани с електронното неутрино и антинеутрино, както са прогнозирали И. Там и Д. Иваненко. Тази желязна логика за пи-мезоните бе доказана през петдесете години на 20 век при сондиране на нуклоните с високоенергийни електрони от Р. Ховщетер през 1955 г. и по-късно от Г. Кендал и У. Пановски през 1971 год. Като прибавим и възможността на мезоните да образуват мезо атоми, което е аксиоматично подсещане, че те подобно на електроните могат да образуват атоми или имат възможността да обикалят около ядрен пръстен в слоистата структура на нуклоните и антинуклоните. Това показва, че не е случайна идентичността между електрона, мю-мезона и Тау-мезона и съвпътващите ги съответни неутрина и антинеутрина като закономерна необходимост за структуриране на различни слоеве на микросвета. Особено е показателно присъствието на електроните, електронното неутрино и антинеутрино в процесите между нуклоните, които не случайно се намират в първа група на периода изграден от носителите на трите основни сили в ПТЕЧ. Защото електроните и електронното неутрино са свързани с процесите на най-външната структура на атома. Разпадните реакции при пи-мезоните също са свързани със слабото ядрено взаимодействие, на което се дължи нестабилнастта на всички мезони като слабото взаимодействие е причината и на бета разпада на радиоактивните химични елементи. Има още много такива закономерни характеристики при елементарните частици, които е трябвало да подсетят физиците, че структурата на нуклоните и антинуклоните е системно-слоистта като е изградена и организирана от откритите елементарни частици, а не от измислените кварки. Само че всичко свързано със структурата на нуклоните и антинуклоните се оказа прекалено сложно, за да може да се реши тесноспециализирано с математико-физичен апарат. Затова е необходимо ново всеобхващащо виждане, за да се опростят нещата до нагледни системни модели с помоща на ПТЕЧ, ПГТЕФ и Тетралектичното симетрично системно устройство на света. За това опростяване А. Айнщайн е казал: "Колко по-точна и специализирана става науката, толкова по-силно се чувствува необходимостта да разберем нейните съществени черти нагледно така да се каже, леснодостъпно, без технически апарат". Докато стигне до това прозрение повече от половината на живота му е минал в търсене на обединението на основните сили с математика-физичен апарат, без да го намери. Следователно моделите най-удачно се строят от доказаните опитни данни, както е постъпил Е. Ръдерфорд, за да построи хелиоцентричния модел на атома. По-нататък хипотезите не падат от небето и не се измислят, за улеснение и пригаждане към теорията, а са свързани с необходимостта за логично съществуване, развитие и закономерно обяснение на модела и света чрез него. Така че съвременните физици имат прекалено много закономерно доказан материал от частици и античастици, които са игноирали и са ги заместтили с всевъзможни измислици като кварки, всякакви мистични разумни полета, тъмна и чиста енергия, чиста инфармация, нематерия, холографска илюзорна Вселена, Мулти и Мегавселена, различни видове струнни теории с многомерни пространства и мн. др. Физиците на 20 век са постъпили по-разумно при мнонго по-малко информация са постигнали по-големи резултати и верни хипотези достойни за поклон. Съвременните физици заляти с лавина доказан физичен материал, който трябваше да осмислят без да измислят нови ненужни хипотези, които нямат връзка с откритите частици и античастици, което доведе физиката на елементарните частици до застой. От ежедневието знаем, че лавините са опасни за неподготвените или недооценили обстановката. Така че една такава лавина от неосмислен доказан информационен материал ражда много лъженаучна шлака, която може да погребе физиката. Основната хипотеза към, която ще се придържам при построяване на структурния модел на нуклоните и антинуклоните е: Съставна системно слоистта структура изградена от откритите и анализирани основни частици и античастици в ПТЕЧ, с носители на ядрените сили видовете неутрина и антинеутрина. В центъра на тази слоистта пръстенна структура като отражение на Слънцето и 9 планети орбитиращи около него, се намира частицата гравитон. В нуклонния и антинуклонен център гравитона е частица затворена в централния структурен затвор, което определя гравитацията като центроустремителна сила. Най-загадъчното, е че гравитона може да напуска този затвор само кто вълна, при натрупване на огромна маса от атомно или антиатомно вещество и антивещество, като се превръща, в зависимост от натрупването, в много дълга и слаба вълна управляваща мегасвета. Обратно на гравитона видовете неутрина и антинеутрина са силно енергийни вълни, носещи ядрената сила в микроструктурата на нуклоните и антинуклоните, чрез която управляват и подържат в динамично равновесие стабилността на структурата. Най-близо до центъра ядреното взаимодействие е най-силно с най-къса вълна, носено закономерно от най-тежкото тауонно и антитауонно неутрино. В повърхносния пи-мезонен слой на структурата ядреното взаимодействие за връзката между частиците и античастиците се осъществява закономерно от най-лекото електронно и антиелектронно неутрино с най-слаби вълнови свойства като слаба ядрена сила. След това електронното неутрино и антинеутрино се превръщат в трудно взаимодействащи частица и античастица с възможност да преминат безпрепятствено през плътна оловна стена с размер милиони, милиони км. Следователно можем да направим едно противоположно обобщение, че носителя на гравитацията в структурата на нуклоните и антинуклоните е частица, а извън нея е вълна с голяма дължина. Обратно носителя на ядрените сили в тази структура, близо до центъра, има най-къса и енергетична вълна, а извън структурата е слабо взаимодействаща стабилна частица (електронно и антиелектронно неутрино). Като начало ще започна със съставната структура на протона с маса 938.3 МеВ, стабилен, с положителен електрически заряд и спин 1/2. Предложената работна хипотеза е още по-близо до хелиоцентричната, защото отговаря на броя на орбитиращите планети около Слънцето. или по-точно Слънчевата система е отражение на ядрената структура на протона. Орбитите в структурата на протона принципно ще бъдат отражение на системите на Тетралектиката, периодичността и аналогични на атомната системна триада и антитриада. Доказан емпиричен материал има в изобилие, но на първо време ще се възползвам от видовете пи-мезони, които са с най-подходящи свойства и системно съществуване да образуват триадни "атомни" структури, а при сондирането на протона се оказаха и в най-външния му слой. Една дребна на вид подробност при опитните данни, е че пи-мезонния облак от вътрешната страна е по-плътен, което води до логиката за два слоя от пи-мезони. На най-външния разреден слой се намира само един пион, който обикаля около по-плътен пионен слой, аналогично на атомното ядро, съставен от два пиона електрически натоварен и неутрален. Понеже става въпрос за структурата на протона външния орбитиращ пион е с положителен електричен заряд изразяващ положителния товар и материалната същност на протона. Вътрешния ядрен пръстен е съставен от отрицателен антипион и неутрален припокриващ се пион. Това е показано нагледно в Структурен модел на протона. Припокриващият се пи-мезон и всички привокриващи се частици със собствения си антидвойник са необходимост за контактуването и взаимодействието на материята и антиматерията без разрушителната анихелация. Пи-мезонният слой решава важни проблема с превръщането на ядрените нуклони или антинуклони един в друг, Това може да се наблюдава на предложената схема Ядрени превръщания..., където протон и неутрон, антипротон и антинеутрон си прехвърлят електронни неутрина и антинеутрина, което променя заряда на най-външния пи-мезон и осеществява стабилността и превръщането в ядрата на атома и антиатома. При превръщанто на протона в неутрон и неутрона в протон, протона прехвърля електронно неутрино, а неутрона към протона електронно антинеутрино. Между протон и протон се прехвърлят електронни неутрина, а между неутроните се прехвърлят електронни антинеутрина. При обмена на неутрината и антинеутрината между антипротон и антинеутрон, между антипротон и антипротон, между антинеутрон и антенеутрон в ядрото на антиатома става само огледална промяна на неутрината и антинеутрината, показано на схемата. Смяна на знака на пи-мезоните и антипи-мезоните при прехвърляне на електронните неутрина и антинеутрина между нуклоните и антинуклоните в ядрата на атома и антиатома, първоначално е заблудило физиците, че се обменят пи-мезони и антипи-мезони, които са приети за носители на ядрените сили. Виновника за тези промени са електронните неутрина и антинеутрина, които фактически осъщестяват връзката и са носители на ядрените сили като променят електрическия товар на пи-мезоните. Предложението за изграждане на най-външния слой на протона от системната пионна триада e логично обвързано със закономерностите на повърхностния слой и периодичните свойствата на пи-мезоните предполагащи закономерните свойствата и превръщанията на протона в ядрото на атома. Най-важният момент за изграждане на този външен слой от пи-мезони, е че те са на границата на микросвета и осъществяват връзката с електромагнитния химичен макросвят или връзката с електрона чрез електронното неутрино. Ядрената вълна на електронното неутрино като силно взаимодействаща в ядрото на атома се превръща извън него в почти не взаимодействаща частица. Това е загадъчната роля на неутриното в повърхностния слой на протона и в ядрото на атома електроннота неутрино да съществува като къса енергийна вълна, а извън него като частица. Така електронното неутрино се подчинява на закона за вълново-корпусколярния дуализъм на Луи дьо Бройл. Алогичнто е само участието и на антипи-мезона в този слой. Тази обвързаност си има своя логика произтчаща от вътрешната сруктура на пи-мезона, антипи-мезона и припокриащия се неутрален пи-мезон изразяващи множество нулеви параметри. Така зануляването и припокриването при пионите, определя съвместимите им материални и антиматериални, свойства свързани с техния нулеви спин и законите на запазване и симетрия. Участието на електронеутралния пи-мезон в тази обвързаност е лесно обяснимо. Защото той може да участвува както в материлни реакции, така и в антиматериални реакции поради своята симетрична структура на припокриване и занулените си параметри. Това обяснява главната роля на припокриващите се частици да бъдат носители на основните сили: гравитация и електромагнетизъм, които да осъществяват връзката между материята и антимтерията без разрушителната анихелация. Видовете неутрина като носители на ядрените сили нямат достатъчни занулени параметри, за да се припокриват, а с противоложния си 1/2 спин се подчиняват на Антисиметрията и имат свои антидвойници. Това ще се окаже и главната причина за липсата на антивещество в нашата Вселена, поради несъвместимост на веществото и антивеществото. Следващият триаден слой по подобие на триадата на пи-мезоните ще е съобразен с опитните данни при сондирането и с периодичните свойства на електроноподобните мезони и придружаващите ги неутрина, определящи ядрените сили на тази по-малка пространствена дължина. Съображението ще се отнася и за частиците системоподобно на нуклоните, които са необходими за изграждане на следващия по-плътен ядрен пръстен около, който да обикалят електроноподобни частици. При сондиране на нуклоните след пиония слой се оказа, че има наличие на Ка-мезони, които могат да съществуват системоподобно на нуклоните по двойки: единия е електронатоварен каон, а другия е без електрчен товар, но и двата каона са с нулеви спин. По-нататък схемата на пръстенната структура на протона е ясна. Около ядрен пръстен изграден от положителен Ка-мезон и неутрален Ка-мезон ще обикаля електроноподобна по-тежката от електрона частица мю-мезон аналогично на пи-мезонния слой. В тази по-малка микрдължина свързващите ядрени сили ще осъществява по-тежкото мю-мезонно неутрино. При слизане на по-малки микродължини по принцип се появява необходимост от по-голяма маса на участващите частици и античастици изграждащи силно енергийната структура с нарастващ дефект на масата. Тези необходими свойства са определени в зависимостта на частиците и античастиците от периодичното им място в ПТЕЧ. До тук наблюдаваме плавно закономерно участие в изграждане на структурата на протона от частиците и античастиците, систематизирани и класифицирани в ПТЕЧ съобразно техните свойства. Груповото триадно систематизиране в ПТЕЧ отразява аналогичното атомно триадно систематизиране в структурните пръстени на протона и резултатите при сондирането на протона. Периодичното триадно систематизиране в ПТЕЧ отразява адекватното действие и обвързаност на трите вида неутрина с трите вида електрони в структурата на протона. Слизането на още по-малка пространствена микродължина в структурата на протона се появява необходимост от закономерно увеличение на масата на частиците, които изграждат диадния ядрен пръстен и орбитиращата около него най-тежката електроноподобна частица (Тау-мезона) по-тежка от ядрения пръстен. Това положение предполага гранично състояние, което да ограничава и разграничава мю-мезонния слой от следващия Тау-мезонен слой поради голямата разлика в масите, което определя и голямата енергийна разлика между тях. Граничното разделение предполага необходимост от достатъчно енергийна частица с определени свойства да изгражда самостоятелен граничен свързващ пръстен, който да служи за буфер. Подходяща частица с необходимите закономерни свойства от занулени параметри е припокриващия се ета-мезон от нулевата 9 група на четвърти период. Този буферен ета-мезонен пръстен играе много важна многостранна роля за връзката на квантовия микросвят с космологията, както и за взаимопревръщанията на нуклоните и антинуклоните в ядрото на атома и антиатома. Най-загадъчната многостранна роля, е че ета-мезона определя прехода между разширяването и свиването на Вселената свързано с Големия взрив, чрез който се извършва основния преход между материята и антиматерията или смянана материалната Вселена с антиматериална Вселена и обратно. Обяснението на тези процеси ще е повод за разглеждане в друга статия. Следователно петия граничен ограничителен пръстен в структурата на протона е съставен от една частица - припокриващия се ета-мзона, който е с най-подходящи занулени свойства необходими за тази буферна роля в протонната структура. Има необходимата по-голяма маса и по малко време на живот от по-горните построени слоеве и за разлика от тях, ета-мезона не орбитира около ядрен пръстен, нито той взема участие в ядрен пръстен. Защото ета-мезона е самостоятелен в нулевата 9 група на ПТЕЧ, което е предпоставка да изгражда самостоятелно отделен пръстен. След буферния етаонов пръстен следва триаден слой от ядрен пръстен съставен от две хипотетични частици (електронатоварена и нулева) с по-голяма маса от Ка-мезоните, но близки по свойства с него, аналогично на протона и неутрона, и обикаляща електроноподобна частица около тях - Тау-мезона. Последният триаден протонен слой следва аналогията от слоевете, преди етаонния пръстен. Ядрения пръстен е изграден от хипотетичния положително натоварен Ка1-мезон и хипотетичния неутрален Ка1-мезон, около който обикаля последния най-тежък "електрон" - Тау-мезона. Този последен триаден слой, намиращ се на най-малка пространствена дължина е изграден от най-тежките частици с малко време на живот, което е предпоставка за завършване на броя на пръстените и стигане до центъра на протона. Така последния триаден най-енергиен слой е изграден от хипотетичните Ка1-мезони и най-тежкия, от всички разгледани частици до тук - Тау-мезона. Ядрената сила на тази пространствена дължина се осъществява от най-тежкото тауонно неутрино хиляди, милиони пъти по-голяма от познатата ни атомна сила между нуклоните в ядрото на атома. Структурата на протона е построена от частици и само една античастица, което е възможност да изразява материалната си същност с минимална антиматериална връзка. Асиметричното разпределение на електрическите заряди в структурата на протона предполага неговия положителен електричен заряд и материалната му същност. Съобразявайки се с основната хипотеза, която предложих по-горе за мястото на гравитона в центъра на нуклоните и антинуклоните ще завърша микроструктурата на протона с гравитона в неговия център, което обяснява същността на центроустремителната сила на гравитацията. Разполагане на хипотетичния гравитон в центъра на протона е ограничение за по-нататъшното му структуриране. Гравитонът е най-подходящ за това централно място в микроструктурата на протона, защото е припокриващ се бозон намиращ се в 9 нулева група на периода съдържащ триадата на основните сили на материята. Така че микроструктурата на атома завършва с гравитона в центра на съставната структура на нуклоните и антинуклоните, съдържа трите основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. На фиг. 1, Структурен модел на протона, нагледно е представена съставната структура на протона изградена от откритите частици систематезирани в ПТЕЧ и само една античастица, отрицателния антипи-мезон. Структурата на протона показва защо съществуват толкова много елементарни частици, които объркваха физиците като ги приемаха за излишен разкош на Природата, но ги заместиха с недоказани и реално не съществуващи частици и античастици. Съставната структура на антипротона следва аналогичния строеж на протона от триадни слоеве и пръстени, с тая разлика, че структурата му е съставена от античастици и само една частица, положителиня пи-мезон. При смяна на материалния знак на частиците изграждащи протона с обратния антиматериален знак, антипротона се превръща в огледален антидвойник на протона. При замяна на частиците с античастици в структурата на антипротона, повърхностения положителен пион при протона е заменен с отрицателния антипион, което определя отрицателния електричен товар и антиматериалната същност на антипротона. Така първият антиматериален пръстен орбитира около ядрения пръстен изграден от материалния положителен пион и припокриващия се неутрален пион. Материалната или антиматериална същност на пиона се определя от прякото му вазимодействие с частици или античастици като така осъществява съвместимост с материята или с антиматерията. Във структурата на антипротона припокриващия се неутрален пион се превръща в частица като е обвързан с положетелния пион в ядрен пръстен, а при протона образува антиядрен пръстен с отрицателния пион. Това е и обяснението от необходимостта да съществуват припокриващи се частици, за да се получи съвместимост на връзката, там където и как е необходимо между материята и антиматерията. На фиг. 2, Структурен модел на антипротона, нагледно е представена съставната структура на антипротона изградена от откритите античастици систематезирани в ПТЕЧ и една частица, положителния пи-мезон. Аналогичното изграждане и образуване на пръстени и триадни слоеве, със същите частиците и античастиците от ПТЕЧ, ще продължи и при неутрона и антинеутрона. Така ще започне изграждането на най-външния слой на неутрона с пи-мезони, открити при обстрелването му с електрони. Логично е първият пръстен да е от отрицателния пи-мезон, защото при сондирането на неутрона с енергийни електрони се оказва, че въпреки неутралитета си той проявява много слаб остатъчен електроотрицателен заряд. Другият логичен довод, е че започването с антипи-мезона на най-външния слой позволява симетрично разпределение на електричнинте заряди при неутрона, за да се получи неговата неутрална характеристика. Третият логичен довод, е че при сондирането е разкрито, че въпреки неутралния характер на неутрона, той все пак изразява много слабо остатъчен отрицателен електричен заряд. Следователно отрицателния антипи-мезон ще обикаля около диаден ядрен пръстен от положителен пи-мезон и неутрален пи-мезон, обратно на протона и адекватно на антипротона, което е необходимост както на превръщането между нуклоните, така и при превръщането между антинуклоните. Ще повторя, че и неутралния пион е с нулеви спин и се припокрива със своя антидвойник. Това му позволява да има съвместима връзка с материални или антиматериални частици, което определя неговия материален или антиматериален характер при контакта и води до обяснението на ролята на припокриващите се частици с огледалния си двойник. Следващият слой е адекватен на слоя на протона, с ядрен пръстен, съставен от електрически натоварен Ка-мезон и неутрален Ка-мезон, около който орбитира отрицателния мю-мезон. На тази пространствена микродължина свързващата ядрена сила на втория слой на неутрона ще се осъществява от по-тежкото мю-мезонно неутрино, което ще е съпроводено с енергиен скок както при връзката, така и при разпадането и. Аналогично на протона и антипротона в структурата на неутрона следва буферния граничен пръстен от нулевия припокриващ се ета-мезон с нулеви спин, който играе особено важна двойствена роля. Тази двойствена буферна роля първо позволява на неутрона в ядрото на атома да се превръща в протон и обратно. Второ ета-мезонния пръстен със своите нулеви и припокриващи свойства прави съвместими материалните с антиматериалните частици в структурата на неутрона, което е много важно условие за прехода между Вселената и Антивселената при Големия взрив. Така се осъществява връзката между квантовото ниво с космологичното или това квантово ниво в структурата на неутрона се превръща в космологично. Следващият слой след ета-мезона е адекватен на същия слой при антипротона като ядрения пръстен е изграден от хипотетичните отрицателния анти Ка1-мезон и нулевия анти Ка1-мезон, около който обикаля най-тежката античастица в тази структура, положителния Тау-мезона. Това предполага огромен енергиен скок на връзката като дефект на масата. Носител на свързващата ядрена сила в този слой е най-тежкото Тауонно антинеутрино придружаващо положителиня Тау-мезон винаги в неговите реакции. Следвайки аналогията на съставните модели на протона и антипротона в центъра на неутрона ще е хипотетичния гравитон. На фиг. 3, Структурен модел на неутрона, нагледно е представена съставната структура на неутрона изградена от откритите и систематизирани частици и античастици в ПТЕЧ. Броят на частиците изграждащи структурата на неутрона е равен на броя на античастиците, което е условие за неутрализиране на електричните заряди и създаване на равновесна структура в него. Друго, което е различно от протона при изграждането на съставната структура на неутрона, е че след ета-мезонния пръстен в структурата вземат участие само античастици, които изграждат последния триаден слой. Поради тази причина ета-мезона и хипотетичния гравитон по необходимост изразяват антиматериалната си същност в последния антиматериален триаден слой на неутрона. При смяна на знака на частиците и античастиците, които са равностойни по брой, с противоположните частици и античастици в структурата на неутрона той се превръща в антинеутрон. Така антинеутрона до буферния етаонов пръстен е идентичен с антипротона, а след него е адекватен с протона. Идентичността с антипротона до етаоновия пръстен определя остатъчен много слаб положителен заряд на антинеутрона, а адекватността му с протона определя необходимостта на припокриващите се ета-мезон и хипотетичния гравитон да изразяват материалната си същност. За да постигнем по-добро разбиране на сложната съставна структура на нуклоните и антинуклоните ще разгледаме по-подробно взаимоотношенията на електроноподобните пръстени с ядреноподобните. За отбелязване, е че всички пръстени поради неопределеността в микросвета са в облакоподобно състояние аналогично на облакоподобното състояние на електроните в атома. Така че ядреноподобните пръстени също орбитират във вид на облак около следващите пръстени в облакоподобно състояние, които са на по-малка пространствена дължина и с по-голяма плътност. По този начин добре се изразява единството на света чрез отражението на по-ниското и просто ниво в по-високото и сложно ниво при еволюционното развитие на материята и антиматерията. Електроноподобието е най-добре изразено при електлически натоварените пи-мезони орбитиращи над всички пръстени в структурата на нуклоните и антинуклоните. Така натоварените пи-мезони определят електрическия заряд при протона и антипротона поради асиметричното разпределение на зарядите им, а симетричното разпределение на електричните заряди в структурата на неутрона и антинеутрона определят техния неутралитет като се компенсира електирчните зарядите. При това логично закономерно сложно построение, на структурата на нуклоните и антинуклоните, намериха място всички лептони и мезони с огледалните си двойници и предложените хипотетични частици и античастици. Изключение правят само електроните и антиелектроните и фотона, но те все пак влизат в най-външната обвивка на структурата на атома и антиатома, при което се осъществява връзката между микро и макросвета на материята и антиматерията. Извън построението останаха хипероните и резонансите или частиците и античастиците след 4 период на ПТЕЧ, които предполагам, че имат особена роля при колапса на звездите и образуването на черните дупки играеще главна роля при свиването на Вселената и нейната сингулярност. Следователно формирането на структурата на нуклоните и антинуклоните от частици и античастици, изграждащи ядрата на атомите и антиатомите, става при раждането и еволюцията на Вселените и Антивселените, след Големия взрив. Съществуването на частиците и античастиците след четвърти период определят инволюцията, разрушението на атомните или антиатомните структури след смъртта на звездите при техния колапс. Колапсът на звездите води до колапс и сингулярност на Вселената преди Големия взрив при нейното свиване и връщане към нов Голям взрив, което я прави циклична. При раждането и разширението на Вселената след Големия взрив се ражда микросвета на атома от елементарните частици и античастици, и появата на гравитацията, определяща етапите на еволюционно развитие на мегасвета извън пределите на микросвета. Обратният инволюционен процес, свиването на Вселена е сингулярен процес под действието на силата на гравитацията, който я връща отново в микросвета като разрушава атома и микроструктурата на нуклоните. антинуклоните. Ако проследим връзката между раждането и свиването на Вселената, ще открием логична обвързаност между двата процеса, или пряка връзка между квантовото и космологичното ниво като взаимодействие и взаимопревръщане между тях. Тази взаимовръзка се осъществява и управлява от носителите на трите основни сили: микросвета ядрена - неутрино; макросвета, електромагнитна - фотона и мегасвета, гравитацията - гравитона намиращи се в съставната структура на атома и антиатома. Като заключение ще кажа, че сложността на структурата на нуклоните и антинуклоните съдържа решенията и обясненията на много наболели въпроси в съвременната квантова физика и космология, които впоследствие физиците да анализират и развиват по-нататък. Най-важното, е че предложените модели на структурата на нуклоните и антинуклоните очертават правилната посока за развитие на съвременната физика и пред физиците има необятен хоризонт за математизирането на тези модели. Друго, не по-малко важно нещо, е че без разбирането на Тетралектичността и периодичността на света физиците никога не биха могли да постигнат сложната структура на нуклоните и антинуклоните и нейното обяснение, което води до обяснението и разбирането на Вселената, в която живеем.

"превръщането на протоните и неутроните един в друг", "неутрона в ядрото на атома да се превръща в протон и обратно" - това е основата на материята - мигновеното и перманентно превръщане на "елементарни" частици една в друга.

Първо, в аванс да ти честитя утрешния празник и да ти пожелая творческо и житейско дълголетие!
Враца е специален град за мене, хората и също са специални!
Интересни и обосновани тези развиваш, публикуваш ли ги някъде другаде , освен в блога?
Въпреки ,че публикуването у нас е сведено до кауза пердута, затова и аз спрях!
Но при тебе си струва, да го направиш!

Желая ти здраве и успех!

Щом е открито, че нуклоните и антинуклоните имат структура, то тя неминуемо ще определя структурата на атомното ядро и взаимодейсвията между протоните и неутроните в него. Следователно тези взаимодействия зависят от ядрената сила и нейния носител, който не е точно определен все още от физиците. Ядрените сили на границата на протонната и неутрона структура ще бъде най-слаба, а в дълбочина ще нараства, но ще си остане една основна ядрена сила, а не две основни - силна и слаба както са определили физиците. Не само превръщанията в ядро са зависими от микроструктурата на нуклоните и антинуклоните, тя е свързана с мега и макросвета и основните сили в тях, или с цялата Вселена. Поздрав!

Благодаря! Да тезите са интересни, защото са свързани с разбирането на света, в който живеем и са търсени от всичики философи и учени на всички временна, но за съжаление най-често се изкривяват понеже не се обосноват с открития емпиричен материал, а се създават фантастични нереални хипотези като необосновани измислици, които се опитват да приравнят науката с мистиката и религияте. Публикувам ги на много местта, а във фейсбука в стотици различни групи, защото трябва да стигнат до всички хора, за да разберем света и да го управляваме по-добре в името на човека. Публикувам към списания на Великотърновския философски институт сериозни статии и всяка година вземам участие с доклади на международни конференции пак там. 2007 год. е излязла книгата ми Тетралектика на природата и много учени са запознати с нея. Жалко, че в България всичко е рзрушено от западните ни грабитеи с помоща на предателското ни мафиотско управление, а науката ни е в упадък. Почина ми преди няколко години преводачът на английски и имам проблем с преводите на английски. Напиши Тетралектика на природада на български и ще видиш всимко свързано с идеите ми. Благодаря за оценката, "Но при теб си струва да го направиш". Истинските хора усещат истината, защото я носят в себе си. Поздрав!