СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ, ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ   4. ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ КАТО ОСНОВНИ СИЛИ НА МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА             Още със заглавието на предложената четвърта част се предполага част от същността и връзката между силите и взаимодействията като фундаментални както за материята, така и за антиматерията. За да се разкрие и разбере същността както на взаимодействията, така и на силите ще трябва да се постигне едно вярно определение за тяхната същност, което не е направено до сега от учените. Това означава да се направи обоснован отговор на въпросите, какво е сила и какво е взаимодействие, което по-възможност да обхваща по-цялостно тяхната същностна характеристика, която води до обобщаващата им фундаменталност, за да ги отдели от тяхното многообразие. Ф. Енгелс казва по този повод: "Като се ограничават с категорията сила за характеризиране на процесите, физиците  изразяват незнанието си за същността на тези процеси. Открити са толкова вида сили, колкото и начина за взаимодействие между телата са известни. Връзката между тях не интересува почти никой". Поради тази незаинтерисованост на физиците от многообразието на силите и съответните взаимодействия, търсенето, намирането и разбирането на същността и минималния брой основни сили и взаимодействия в Природата, ще доведе до много грешки и изкривявания на същността им, без да са намерили най-точното и подходящо определение за тях.         Затова е необхомо истинско определение както за сила, така и за взаимодействие, което ще доведе до тяхното разбиране и ще улесни логичното мислене: аналитично и синтетично с тях:         Сила - съдържание на уплътнен корпускулярен енергиен потенциал като цялостна система, с възможност за придобиване на вълнови свойства необходими за  осъществяване на свързването между системите  чрез взаимодействие между тях и елементите в тях.         Взаимодействие - вълново излъчване на разреден енергиен потенциал на силата от корпукулярен носител, осъществяващ съставните връзки между цялостните системи и техните елементи като развитие и деструкция.         От определението на сила и взаимодействие се вижда, че те имат противоположна същностна характеристика: потенциала на силата стои в основата на относителиното стабилно съществуване, а вълновата основа на излъчването, при взаимодействието за връзка между системите, предполага развитието като физическо и еволюционно движение на материята и антиматерията.           В Природата има многобройни видове сили и многобройни видове взаимодействия, както е и при много други категории. Това предполага, че в основата на разнообразието стои фундаменталност с определен минимален брой единна същност, която ги поражда. Затова възниква необходимост за търсенето, разкриването и свеждане на  множествеността на разнообразието в света до единна фудаментална основа, която го поражда, без което е невъзможно неговото разбиране като съществуване, развити и управление. Тази единна основа  е невъзможна и безсмислена без съставност на структурите и формите на материята и антиматерията.         В случая още в Древна Индия са търсени такива системи и е изказана единна четворна система (земя, въздух, вода и огън) необходима за управлението на съществуването и развитието на света. На съвременния етап се оказа, че това са четирите агрегатни състояния на веществото: твърдо, течно, газообразно и плазма , което всъщност е цикличната тетрасистема на Тетралектиката.         За първи път е потърсена единна полева теория от физиците като обединение на гравитацията с електромагнетизма през 1918 год. от Х. Вайл, а А. Айнщайн се включва в това търсене през 1923 год. 40 години той се мъчи да обедини силите на материята в единна теория на полето , с физичо-математичен метод, но това търсене завършва с неуспех. Такава единна теория на полето не е намерена от физиците и до днес, но при търсенето се постига усъвършенстване и усложняване на математичния апарат за теоретично изследване от физиците.          За да се стигне до намирането на такава единна теория на полето, ще трябва да се реши проблема с точния качествен и количествен брой на видовете основни сили и основни взаимодействия, техните носители и същността им, което за сега се развива в погрешна посока. Без   антиматерията е невъзможно и безсмислено обобщаващото еднопосочно търсене на полевата теория като единство на сили и взаимодействия само в материята. Защото електромагнитните и гравитационни взаимодействията и техните носители при материята и антиматерията са едни и същи, а ядрените се различават, което определя несъвместимостта на материята и антиматерията.  Затова еднопосочното търсене на обединението само като полева форма на материята или антиматерията без точното определение на корпускулярните носителите на различните полеви форми задълбочава повече погришността. На днешния етап са приети от физиците, че съответните носители на полевата форма са 4 на брой: ядрена, електромагнитна, гравитация и слабо ядрено взаимодействие, което е несъвместимо с приемането му за фундаментално. Защото слабото взаимодействие нарушава преходите между тях, поради това, че то е разновидност на ядрените сили.            Разкриване на взаимната превръщаемост на нуклоните в атомното ядро, става повод за изказване на хипотези определящи взаимодействията в него, обославящи неговата устойчивост като динамично равновесие. Една от тези хипотези е изказана от И. Там и Д. Иваненко, че подобно на електромагнитното взаимодействие, ядреното се осъществява с посредничеството на електрон, неутрино и антинеутрино, аналогично на заредените тела прехвърлящи си фотони. По късно Х. Юкава открива и предлага пи-мезоните като обменни частици между нуклоните за подържане цялостта на атомното ядро при тяхното превръщане като си прехвърлят пи-мезони.         Изводът от тази хипотеза, която е приета като доказан научен факт, е че фундаменталните сили не са само полева вълнова енергийна форма на материята и антиматерията, а имат и потенциален корпускулярен носител като определени частици или античастици. Следователно доказан е броя на вълновата полева форма на три основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, но техните носители не са изяснени напълно. Доказан е напълно само фотонът като носител на електромагнитното взаимодействие, който е едновременно вълна и частица, но кварките като носители на ядрените сили са съмнителни, а гравитона си остава хипотетичен без никаква следа от него. Разглеждането на слабото взаимодействие като основно е бзсмислено, защото е нелогично да има две основни сили с еднаква ядрена същност, но с различни носители, което всъщност доказва, че за ядрената сила носителя също е спорен и не е открит.         Гравитацията на съвременния етап е разкрита и доказана като най-слабо вълново взаимодействие. Тя е центроустремителна сила, което означава, че в центъра на натрупана маса гравтацонната сила е най-голяма. Това, показва, че гравитацията има връзка с определен център, което при натрупване на маса излъчва гравитационни вълни на привличане, а това нещо в центъра не може да бъде нищо друго освен частицата гравитон. Ако расъждаваме по-нататък, че при натрупването на маса необходима за започване на гравитационните процеси на привличане, ще установим, че състава на това натрупване е атомна или веществената форма на електромагнитна химическа материя. Това изключва между елементарните частици да съществува гравитационни взаимодействия.         Следователно някъде в определен център на атома се намират гравитоните. Като подминем центъра на атомното ядро съставен от протони и неутрони и продължим в тяхната микроструктура ще стигнем до техния гравитационен център, което прави гравитацията центроустремителна сила. Затова, където и да си по пъвърхността на кълбовидната Земя винаги гравитационните сили ще са на привличане и ще те дърпат надолу към земния център, което е отговора на въпроса за мястото на гравитона и центроустремителното првличане на гравитацията. Остава да се установи точната структура на нуклоните и антинуклоните, която се оказа прекалено сложна и високоенергийна. Тя е изградена и предложена в първите три части на структурния модел на  нуклоните и антинуклоните: 1 част - Исторически бележки за развитие на физика на елементарни частици и логичните изводи свързани с тях; 2 част - Периодична таблица на елементарните частици (ПТЕЧ) и Периодичен закон на елементарните частици (ПЗЕЧ); 3 част - Съставната сруктура на протона, неутрона, антипротона от откритите елементарни частици и античастици.         Така че трите основни взаимодействия: силно, ядрено - микросвят; средно, електромагнитно - макросввят; слабо, гравитация - мегасвят. се намират в структурата на атома и антиатома, а сила, която ги поражда, за да изгради тази структура е извън тях. Следователно Атомът и антиатомът, както структурата на нуклоните и антинуклоните са еволюционен продукт на тази първична сила пораждаща трите други взаимодействия. Така непрекъснатата връзка между четирите основни сили определя техния съставен характер като силите в триадата са по-близки помежду си, а четвъртата първична сила е  по-различна от тях и ги поражда. Тази хипотетична сила в по-предните части я описах като хипотетичен Първичен електромгнетизъм, който съдържа единството на вълновото и корпускулярно свойство на материята и антиматепията. Това определя потенциала на частиците и античастиците да е единство от вълна  и частица,  свойство наследено по-късно от фотона носителя на електронния електромагнетизъм, едновременно да е вълна и частица.          Така установения от физицити количествен брой 4 на основните сили е верен, но с невярна същностна качествена характеристика, при която се губи непрекъснатата еволюционна връзка, която търсят за да ги обединят. Без непрекъснатата еволюционна връзка не може да има обединение на четирите основни сили, а без съставност не може да има непрекъсната еволюционна връзка на материалнните и антиматериалните структури, която физиците отричат. Физиците не са постигнали и няма да постигнат обединение на силите в Природата, поради неправилния подход на търсене и отричане на съставността като така нарушават непрекъсната еволюционна връзка, което прекъсва връзка та между основните еволюционни етапи съдържащи и съответните основни сили.          Съществуването на непрекъснатата еволюционна връзка, е много важно условие като връзка между основните етапи на съществуване, развитие, управление на света и неговото научно разбиране. Защото всеки етап е свързан с определена основна сила. Това  води до взаимосвързаност и съществуване на периодичен закон на всеки основен еволюционен етап.          При елементарните частици първия период на този периодичен закон определя съществуването на субмикро физическия свят, сътворен и управляван от Първичния електромагнетизъм, раждащ носителите на останалите три основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация.          В първите три групи на втори период се намира носителя на ядрените сили на материята, трите вида неутрина: електронно, мюонно и тауонно. В четвръта  група е фотона носителя на електронния електромагнетизъм. Образува се нова Тетралектична циклклична тетрада.          В пета, шеста и седма група е носителят на силите в ядрения микросвят на антиматерията, трите вида антинеутрина; антиелектронно, антимюонно и антитауонно. В осма група е припокриващия фотон, с което се оформя периодичната Тетралектична октада       съставена от тетрада и антитетрада. Девета група на втори период завършва с хипотетичния припокриващ се с антидвойника си гравитон, носител на гравитационната сила.          Останалите частици и античастци в следващите периоди участващи в съставната системна структура на нуклоните и антинуклоните като изграждат трети и четвърти период на Периодичната таблица на елементарните частици (ПТЕЧ) и съответния периодичен закон. Това подчертава, че еволюцията на материята и антиматерията е създала по-необходимост първо основните носители на силите, а след това структуроизграждащите частици и античастици, а там в началото при Първичния електромагнетизъм те са единни.         След като предложих и описах хипотетичната структура на нуклоните и антинуклоните и силите, които я управляват, изградена от откритите частици и античастици, може да се премине към обяснението свързано с опитните данни.         След разкриването през 1955 год., от Р. Ховщетер и потвърдено през 1971 год. от Г. Кендал и У. Пановски, че нуклоните антинуклоните имат електромагнитна структура и не са неделими. При тези опити е разкрито, че най-горният слой на тази структура съдържа пи-мезони, а след тях Ка-мезони. В началото физиците предполагат, че в дълбочина съществува по-плътно образувание - керн, а при вторите опити се отхвърля съществуването на керн, но се стига до различни точковидни образувания - патрони.       Въпреки разкриване на част от електромагнитната структура от физиците, те предлагат изграждане на структурата на нуклоните и антинуклоните от три кварка и антикварка определящи носителите на ядрените сили, което е погрешно. Защото кварките внасят нови противоречия без да могат да обяснят получените резултатите от направените опити през петдесете и седемдесетте години на 20 век, с които се установява, че нуклоните и антинуклоните имат електромагнитна структура. Това означава, че кварките нямат мястото в тази структура.          Наши физици от БАН се опитаха да обединят кварковата структура на нуклоните с електромагнитната им, получена при направените опити, но се оказа невъзможно. Опитната постановка е доказателство затова, какви частици имат пряка връзка със структурата на нуклоните и антинуклоните като в нея няма и най-малка следа от кварки. Така че ядрените сили нямат нищо общо с измислицата кварки, но имат общо с измислица липса на съставност.         Затова като изчистих определенията на сила и взаимодействие установих, че основните сили и взаимодейс в материята и антиматерията се подчиняват на корпускуляно-вълновия дуализъм разкрит от Луи дьо Бел. Потенциалния енергиен  носител на определена сила е частица или корпускулярно свойство на материята и антиматерията, което при определени условия се превръща в противоположно вълнаво взаимодействие. Така вълновото взаимодействие осъществява връзката между цялостните системи на материята или антиматерията и определя посоката на еволюционното развитие от по-простото към по-сложното и неговия съставен характер. Така че частицата като потенциален енергиен носител на всяка основна сила и действащия вълнов носител на взаимодействието имат единната противоположна основа за осъществяване на структурните връзки в материята и антиматерията. Четирите основни сили и взаимодействия имат корпускулярно-вълнови свойства предложени и общоприети от физиците.         При това положение лесно може да се опровергаят кварките като съставна част на структурата на нуклоните и антинуклоните и глуоните носители на взаимодействието между тях. Също така лесно се отхвърля и слабото взаимодействие като основна сила на  материята и антиматерията. Защото  слабото взаимодействие е с най-малка  енергийна същност като разновидност на ядрената сила и затова се проявява на повърхността на нуклоните и антинуклоните. То има единна същност със  силното ядрено взаимодействие, което продължава в дълбочина на съставната структура на нуклоните и антинуклоните. Така че физиците също го приемат за разновидност на ядрените сили, но същевременно отричат единната им природа като казват, че е с различа същност. Дори носителите са им различни. При силното ядрено взаимодействие са: няколко вида глуони действащи между кварките в структурата на нуклоните и антинуклоните, а при слабото са три вида бозони: w+, wo и  w-, проявяващи се и действащи на повърхността между нуклоните и при разпада на атомното ядро. Връзката между тези носители е невъзможна, а и при калибровачните бозони е нарушен принципа на неутралност на носителите на слабите ядрени сили.