СЪЩЕСТВУВАЛИ АБСОЛЮТНОТО НИЩО Цветан Павлов Иванов   Нищото съществува като несътворима и неунищожима празнина, пред която няма друго съществуване. Фактически това е Нематериалното, неактивна безкрайна празнина без  енергия и свойства.  Това е абсолютното нищо, което има само едно свойство да бъде безкрайна неактивна празнина, с възможност за запълване с първочастиците на материята антиматерията, които я правят относителна. Неговата относителност забранява както Абсолютната празнина, така и неговата Абсолютната плътност, за да може света да съществува без да се развива. Безкрайността му е възможност за първочастиците на материята и антиматерията да се превърнат в абсолют като я запълват. Лао Дзъ е определил достатъчно вярно, празнината като е казал: "Празното е полезното, а пълното е ползата".          Следователно безкрайната неактивна празнина на Абсолютното нищо, което е полезното, е запълнено от нещото, което е ползата. Това полезно нещо са частиците на материята и антиматерията, за да съществува и се развива света.          Така че безкрайната количествена  характеристика на празнината е полезна с възможността да  бъде запълнена с безкраен брой частици и античастици, което прави нещото абсолютно, а нищото относително. Неактивността на празнината е другата полезност, която поради пасивността си не участвува в никакви енергийни процеси и няма да пречи за протичане на закономерните процеси и явления международни структурите и формите на материята и антиматерията. Абсолютното нищо е без начало и без край, което го прави несътворимо и неунищожимо, а нещото в него го изпълва и получава несътворимост и неунищожимост като ограничава Абсолютната празнина и я прави относителна.         Логично е първочастиците на материята и антиматерията да са най-прости прекалено енергийни в празнината, която не им пречи, да се свържат в много здрава първична структурна организация като цялостна еднообразна равновесна система. Тази еднообразна структура хем е абсолютна, хем остава отворена за по-нататъшното си развитие, което я прави несътворима и неунищожима, но разрушима. Това е вакуума. Развитието не свършва с еднообразния вакуум, а  усложнява съставната си структура получена от първочастиците на материята и антиматерията в друго  направление. Това второ направление изпълва вакуума със   сложни многообразни относителни равновесни системи.         Първото направление при изчерпване на необходимите свободни елементи и свободен енергиен потенциал за осъществяване на свързването между еднообразните вакуумни елементи получава най-висшата равновесна системна организация, запълваща безкрайното празно пространство. Това е Вакуума, нещо като нищо, където протичат разнобразните еволюциони процеси на материята и антиматерията във Вселените и Антивселените.        Хронология на съществуването: Първа е Абсолютната празнина, Абсолютното нищо, преди него е несъществуващото. Следва Вакуума, най-висшата занулена системна равновесна организация, изпълваща Безкрайната празнина. Във безкрайния Вакуум са потопени безкраен брой Вселени и Антивселени, в които протичат разнообразните процеси на второто направление.          Такава е ролята на вакуумната празнина да бъде мястото, където  да съществува и се развива материалната и антиматериалната реална действителност както на Вселените, така и на Антивселните. Това определя извън Вселените Антивселените да съществува безкрайния Космически вакуум, а вътре в тях да съществува относителната вакуумна празнина на Спиноза и Паскал.         Следователно Вселените и Антивселените са безкрайни по брой в Космоса, крайни относителни обекти, разположени в безкрайния неактивен вакуум. В тези относителни обекти протича еволюционното развитие на второто направление на материалните и антиматериалните структури и форми на вселените и антивселлени в относителната вакуумна празнина вътре в структурите и формите и между тях.         Всички вселени и антивселени преминават през сингулаярна плътност преди Големия взрив. Откъде идва тая плътност преди Големия взрив. Тези въпроси трябва да си зададат физиците и тогава да прилагат своите аналитични физикоматематични методи.        Трябва първо да обясним, какво е Взрив, за да може да пристъпим към Големия взрив. Защото Взрив произлиза от нещо компактно с голяма плътност на енергията, която при условие на нестабилност го взривява мигновено и го разрушава. След взрива отломките се разлитат в заобикалящата го разредена празнина равномерно или неравномерно. След взрива плътността на енергията се разрежда и не може да се самовзриви отново, както предлагат някои физици още няколко взрива след Големия взрив. Необходимо е изясняване и на въпроса, откъде е дошла тази свръхплътност, която съдържа "Всичкото пространство и време" и може ли нещо да побере всичкото безкрайно пространство и вечно време, и откъде го е взело.          Преди плътността е имало нещо, което е създало сингуларната плътност, а след нея  разрушителен взрив и след него разширение на нашата Вселена. Всичко това пак е необходимо да бъде обвързано със смисъла и доказаните физични закони от науката. Тогава след една приемлива яснота може да обвържем с научните факти от наблюдението и направим логичен модел, който ще подложим на математичен анализ а не първо да изказваме несъстоятелна хипотеза, а после да я пригаждаме към законите на физиката. Например: "Големият взрив е момент във времето, а не точка в пространството" казва Шон Карол. Той не се усеща, че така узаконява съществуването само на време и без пространствената точката се взривява самото чисто време. Логично е да има взрив във времето, а не взривено време, а нещо друго, което се е взривило и времето отброява неговия живот като еволюционно развитие, негентропия, а не ентропия след взрива. Това друго е пространствената структура на материята и антиматерията.     Изводът на физиците, че цялото време се ражда с Големия взрив стщо е не верен. Защото вечността на времето е логично да съществува и преди Големия взрив и след него, а с него се ражда и почва да тече времето на нашата Вселена, което показва, че е крайна, а не безкрайна и не съдържа всичко. Защото и безкрайното не може да съдържа Всичко, което е над безкрайността, която е незавършена система вървяща към Всичкото без да може да го постигне. Без място в пространството или относителна точка в пространството, момента на времето за какво ще служи. Такъв момент е безсмислен. Карол е елеминирал пространствената точка, за да забрани външното пространство, което е определено място на точката. Моментът нула е времето началото на Големия взрив, или взривяване на вътрешното пространство на сингулярната точка и разширяване на Вселената. Това разширение определя нейния живот като еволюционно пространствено развитие във времето след момента на взрива. Разширява се вътрешното съдържание на сингулярната точка, от която се ражда Вселената, а не външното бекрайно Космическо пространство, което фактически осигурява мястто за разширението. Корол продължава: "Като следствие, наистина няма нищо извън вселената, защото вселената по дефиниция е всичко." - казва Корол. Как е установено такова следствие, когато няма причина за него, а дифиницията, че Вселената е всичко е изведена априори и няма логика.         Така че, когато се приеме едностранчиво само момента на времето, непременно ще се стигне до произволна дефиниция не съдържаща истината.         Подобна невярна позиция подържа и С. Хокинг като задълбочава изкривяването, което води до една невежа бъркотия, в която е невчъзможно  да се намери и разбере истината.  „Времето и пространството, казва той, са ограничени, но нямат граници нито начални или крайни точки, по същия начин, по който планетата Земя е ограничена, но няма край.“ Да Земята няма опашка, за която да я хване човек...! Казаното от Хокинг за времето и пространстовото, че са ограничени, но са безгранични, както по-същия начин е ограничена и Земята, но без край, е много плоско и невежо. Защото нещо, което е безгранично и няма край се казва безкрайност и не може да бъде ограничено. Нито Вселената, нито Земята са безкрайни. За Земята е нагледна истина, но за Вселената предстои да се докаже, а не само да се каже.         Другата прекалено груба грешка на Хокинг, е че отрича началните и крайни точки на времето и пространството. Всъщност той отрича съществуването на обективната реална действителност, отрича съществуването на света. Защото обективната материална реалност на Вселената съществува чрез геометричните структури и форми, които имат огроничено време на живот и са ограничени по размери геометрични структури.  Когато грешиш с нагледната реалност как ще разрешиш загадката с невидимата реалност. Невъзможно е...! Затова по необходимост първо трябва да определим същността на времето и същността на пространството, за да вървим към протоначалото и първопричината на света. В противен случай ще тъпчем на място с извратените физични модели и теории, чрез които е невъзможно да постигнем верния модел за съществуването, развитие, управлението на света и неговото обяснение.         Хокинг продължава с алогизма: „Тъй като събитията преди Големия взрив няма как да са наблюдавани, може да ги отстраните от теорията и да кажете, че времето е започнало с Големия взрив“, казва той в интервю за шоуто „StarTalk“ на National Geographic през 2018 год, Алогично и невярно, е че нещо като го непознаваме и не може да го наблюдаваме, може да го махнем от теорията, а другото нещо Големия взрив е "толкова ясно", че дори с просто око се вижда...как времето се ражда. Всички събития както преди Големия взрив, така и по време на взрива, и след него са невъзможни за наблюдение и е безсмислено само събитията преди взрива да се отстранят от теорията. Такова отстраняване се казва нагаждане на теорията, което изкривява цялата истина свързана с Вселената.  С игноирането на събитията преди взрива Хокинг веднага прави произволното изкривяване като приема раждането на времето с Големия взрив, а преди него го отстранил от теорията, защото му пречи. Така той без никакво основание забранява съществуване на друго време преди взрива, а пък Карол забранява пространствената материална точка, но чрез изказания алогизъм все пак искат да ни убедят, че такива модели са реално възможни. Те и някой други физици приемат тези модели, за да узаконят, че Вселената е само една "безгранична и ограничена" съдържаща всичкото време и прастранство, което е пълен абсурд, който не води до истината. По принцип е абсурдно приемането на нашата Вселена за единствена в безкрайността и вечността на Космоса, защото никога не може да бъде отстранен въпроса, какво е имало преди нея и около нея.         Рекапитулация: Първа е Абсолютната празнина, Абсолютното нищо, преди него е несъществуващото. Следва Вакуума, най-висшата занулена системна равновесн организация, изпълваща Безкрайната празнина. Във безкрайния Вакуум са потопени Вселени и Антивселени, в които протичат разнообразните процеси на второто мега направление.         Точковидните първочастици на електромагнитната материя и електромагнитната антиматерия, след свързването си създават  електронеутралните частица и античастица на вакуума като двуполюсни магнитни диполи.  Свързването на разноименните магнитни диполи, унищожава действието на всички параметри на първочастиците на материята и антиматерията и се получават неутралните безкрайни нишки на вакуума, което го прави нещо като нищо. С това  завършва съставната  структура на първото направление.         Второто микронаправление продължава със съставната структура на неутриното, като магнитните диполи на вакуумна и антивакуумона захващат по една електромагнитна първо частица или античастица. Така се постига структурата на трите вида неутрина и трите вида антинеутрина. По-нататък структурирането на елементарните частици продължава по реда им в Периодичната таблица на елементарните частици (ПТЕЧ), аналогично на химичните елементи при менделеевата таблица.         Следователно Абсолютното празно пространство, Нематериалното не може нито да сътворява, нито унищожава. Абсолютното нищо е запълнено с несътворима и неунищожима Материя и Антиматерия,  от които се ражда Вакуума, Вселените и Антивселените и процесите на времето в тях.         Леонардо де Винчи е казал за нищото: "Нищото е най-великото нещо".п

29.03 11:49 - ТОНИ,ВИЖ ТОВА !!!
13.08.2009 11:14 - Проба-6 Мечта
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 13184 Коментари: 53 Гласове: 25




безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!

Постинг: Тайните на човешките свръхвъзможности
Автор на постинга: panazea

Щом съществува, дори нищото е нещо.