СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ, 5 ЧАСТ ЦВЕТАН ПАВЛОВ  ИВАНОВ 5. МИКРОСВЯТ: ЯДРЕНИ СИЛИ И ЯДРЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ В СТРУКТУРАТА НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ И ПРЕДИ НЕЯ
           Съществуването и еволюционното развитие на света на материята и антиматерията е детерминирано и диференцирано във времето и пространството. Еволюционото развитие детерминира и диференцира света, а науката го дефинира и натрупва като научно познание.         Предположението, че съществуването и развитието на нашата Вселена е свързано със структурата на нуклоните и основните сили, които управляват тази структура, води до намиране на решаването на нейните загадки. От друга страна опитното доказателство за съществуване на антиматерията определя ролята на антинуклоните при съществуването и развитието на антивселената. Така че в безкрайния и вечен Космос съществуването на една вселена и една антивселена е прахосване на космическа безкрайна празнина, която е с възможност за съществвуването на безкраен брой вселени и антивселени. Затова логично е да съществуват безкраен брой вселени и антивселени единни в пространството и различни във времето. Космоса е симетричен и на безкрайния брой вселени отговоря безкраен брой антивселени, които имат едни същи основни етапи и закони на съществуване, развитие различни във времето и единни в пространството след Големия взрив и преди него.          Първият, физически етап е свързан с елементарните частици, първичното най-просто вселенско  ниво, което предполага връзката му със структурата на нуклоните и антинуклоните, които я изграждат и  управляват като микросвят, от който произлиза веществения електромагнитен макросвят. Това е физическия първичен етап на еволюцията или микросвета, управляван от ядрените сили подържащи целостта на атомното ядро.           Микросвета започва от 10 на -13 см. пространствена дължина, след която  действа силното ядрено взаимодействие на привличане подържащо равновесието в ядрото на атома. При намаляване на пространствената дължина към 10 на -14 см., ядреното взаимодействие на привличане се превръща в мощни сили на отблъскване в ядрото на атома и антиатома.             Ядреното привличане между два протона на разстояние 10 на -13 степен е 40 пъти по-силно от електрическите сили на отблъскване между тях. При увеличаване на разстоянието между тях само 4 пъти ядрените сили на привличане стават равни на електрическите сили на отблъскване. При 25 пъти по-голямо разстояние, електрическите сили на отблъскване стават милиони пъти по-силни от ядрените сили на привличане. Това показва, че ядреното взаимодействие спира своето действие извън ядрото на атома, а действието на електромагнитните сили е несъществено в ядрото на атома.         Следователно на границата между ядрото на атома и електронния слой, ядрената сила на привличане е най-слаба, а електромагнитната най-силна. До тази граница се  намират силните електромагнитни бета и гама лъчите с вълнова дължина 10 на степен -11 м. и ренгеновото лъчение с дължина на вълната 10 на степен -8 м.          С по-голяма дължина на вълната 10 на -6 са ултравиолетовите лъчи. Следват по-дългите вълни на видимата светлината, които човешкото око възприема в спектъра между виолетовия и червения цвят и които са с вълнова дължина между ултравиолетовото (0.6 nm. до 400 nm.) и инфрачервеното излъчване с дължина на вълната от 760 nm. до 2 mm. След тях са радио вълните, които са с най-голяма електромагнитна вълнова дължина и най-малка сила, започващи от 0.1 мм. при късовълновото излъчване и стигащи до около 100 км. при дългите радиовълни.         Дължината на вълната на  гравитационното излъчване е с най-слаба енергия, а вълновата му дължина достига светлинни години, необходимост за управляване на мегасвета.           Всички видове вълни са в определена пространствената дължина, в която проявяват своето действие и извън, която спират своето действие.          Така че се появява вълнова закономерност, свързана с дължината на вълната и силата на взаимодействие при граничните преходи между триадата на основните взаимодействия в еволюционните етапи на структуриране и развитие на света. Вълновият характер на взаимодейвието е непрекъснат процес от ядрената  пространствена дължина до гравитационната, който при граничните преходи намаляват силата на взаимодействието и сменят носителите. Новият носител започва с възможно най-къса вълна на взаимодействие и най-голяма сила при следващия еволюционен етап.         Очертават се три етапа и граничните състояния между тях: ядрен - микросвят, електромагнитен - макросвят и гравитационен - мегасвят.        Физиците е необходимо да разберат и използват горепосочения анализ за двойствените взаимоотношения между вълната и частицата свързано с взаимодействието и неговия корпускулярен носител, които са в тясна връзка с масата, енергията, количествената им еквивалентност и качественото им различие. След това разбиране те  ще могат да строят необходимите правилни работни хипотези, които впоследствие да математизарат, за да бъдат в унисон с вярната посока на развитие на съвременната физика и нейния доказан закономерен фактологически емпиричен  материал. Това разбиране допуска логично  съществуване и действие само на една основна сила на определен еволюционен етап, която при преходите намалява или увеличава своята вълнова дължина и сила. Затова носителя на определена основна сила е само от един вид, което забранява Слабото ядрено взаимодействие да бъде основна четвърта сила, защото е ядрена.         Вълновата дължина определя  енергийната сила на взаимодействието, а потенциала на тази сила на всяко основно взаимодействие е съдържание на определен корпускулярен носител. Така че триадата от основни взаимодействия остава  вярна без четвъртото слабо ядрено взаимодействие. Тази възможност за непрекъсната връзка на взаимодействията се покрива с принципа за непрекъснатост, който е същност на еволюционното развитие на Тетралектичната триада.    Непрекъснатата връзка  започва от вълната с най-малка дължина и най-голяма сила при ядреното взаимодействие и увеличава своята дължина като намалява своята сила в посока към гравитацията. Средното положение на този процес е електромагнитното взаимодействие, което отговаря на третото състояние в триадата на основните сили. Защото откъм ядреното взаимодействие електромагнетизма е с най-къса вълна и голяма сила на взаимодействието в най-малка пространствена дължина. В посока към гравитацията вълната е с най-голяма дължина и с най-малка сила при радиовълните, проявяваща се в по-голяма пространствена дължина от късовълновите електромагнитни взаимодействия. Такава е логиката на непрекъснатата взаимосвързаност между трите основни взаимодействия, което предполага лесното да бъде математизирана  от физиците, които я търсят около 100 години без да са разкрили това обединение на основните сили в Природата. Физиците постоянно се хвалят, че са постигнали обединение на повърхностните слабите ядрени сили, без да са обяснили същността на ядрената сила като продължение на силата на ядрото на атома в структурата на нуклоните и антинуклоните, което е истинската същност на ядрената сила.         Четвъртата основна сила все пак съществува като протосила породила трите основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. Хипотезата за нея, че е първичен електромагнетизъм е повече от логична, защото няма откъде елементарните частици и античастици да придобият електромагнитния си заряд преди да съществуват зарядите на електромагнитните атом и антиатом.          Логиката за хипотетичният Първичен електромагнетизъм се потвърждава и от това, че той образува с триадата на останалите основни сили системната тетрада на Тетралектиката. Това четвърто състояние на Първичния електромагнетизъм е по-различно от триадата на другите основни сили, но има пряка връзка с тях като ги поражда. Основните сили в триада са в по-близки взаимоотношения, което им позволява да се преобразуват чрез триадната си близост при изграждане структурата на атома и антиатома с продължение на структурирането на нуклоните и антинуклоните. В следващите разработки ще разкрия  същността на Първичния електромагнетизъм, което е свързано с изграждането на структурата на всички елементарни частици  и античастици и структурата на вакуума.           И. Е. Там и Д. Иваненко изказват за първи път хипотезата, че също както при електромагнитното взаимодействие, ядреното в атома се осъществява с посредничеството на електрон и неутрино, аналогично на заредените тела прехвърляйки си фотони.        Друга предложена хипотеза от В. Хазенберг и Д. Иваненко за процесите в ядрото на атома като равностойност на протона и неутрона, без да вземат под внимание разпределение на електричните товари е възможността за превръщането им един в друг като по този начин запазват целостта на атомното ядро. Така тези две хипотези при изследване на атомното ядро се допълват и се оказват верни при взаимодействията както в ядрото на атома и антиатома, така и в структурата на нуклоните и антинуклоните.          Опирайки се на тези идеи през 20 век Х. Юкава предлага носещата роля на ядрените сили да се изпълнява от още неоткритите, но описани от него елементарни частици, пи-мезони. Според Юкава нуклоните прехвърляйки си пиони осъществяват целостта на ядрото, превръщайки се един в друг. За да е възможен този обмен на пиони, те трябва да изграждат  най-горния слой в структурата на протона и неутрона.         При сондирането на нуклоните през 1955 год. с енергиини електрони с около 200 Мев oт Р. Ховщетер и сътрудници и повторното им сондиране през 1971 год. с енергийни електрони от 21 Гев от Г. Кендал и У. Пановски се доказа опитно, че най-външните слоеве на протона и неутрона са изградени от пи-мезони. Доказа се още, че слоистата структура продължава да изгражда  нуклоните и в дълбочина. Може само да допълним, че тя е и съставна, което физиците отричат, че в микро света няма съставност, но има структура. Възможно ли е това...? Отричането както и приемането трябва да имат логично основание. В противен случай всеки може да има претенции, че е откривател, а търсената истина си остава неразкрита. Основанието за откритие е логично доказателство за обективно съществуваща закономерност, а не алогични измислици нямащи връзка със предишните закономерни открития, които ги пораждат. Няма дървета без корени или с корените нагоре.         Предложението на видовете неутрина и антинеутрина, от авторът на статията за носители на ядрените сили в неговата структурата на нуклоните и антинуклоните не е някаква приумица, а се основава на опитните данни и многоспектърната им логичност като необходими свойства за осъществяване на стабилната цялост на съставните връзки в микросвета, което е смисълът за тяхното съществуване като шест вида. Така че предложените съставни структури на нуклоните и антинуклоните от откритите частици и античастици, не само е обвързана с видовете неутрина и антинеутрина като носители на ядрените сили и опитните данни, но има логичната непротиворечивост, която води до обясненията и разбирането както на микросвета, така и на мегасвета.          1. Съществуването на три вида неутрина и три вида антинеутрина, с различна маса и тясното им обвързване със съответните лептони и антилептони, е необходимост за изграждане и управление на ядрената структура на атома и антиатома и нейното прадължение в недрата на нуклоните и антинуклоните.          2. ВПериодичната таблица на елементарните частици и античастици (ПТЕЧА), втори период е период на основните сили: ядрена, eлектромагнитна и гравитация. В него се систематизират триадата, антитриадата, тетрадата и антитетрадата на основните сили като първа група започва с най-лекото електронно неутрино, следвано от мюонното и тауонното неутрино във втора и трета група. В четвърта група на периода се намира зануления фотон, носителя на електрсмагнетизма, припокриваш се със своя антидвойник. Антиполовината на таблица продължава с трите антинеутрина в пета, шеста и седма група.         В осма група е припокриващия се антифотон и девета е припокриващия се гравитона с  антигравитона. Такова е съдържанието на периода на основните сили на материята и антиматерията, което определя трите вида неутрина и антинеутрина за носители на ядрените сили в структурата на атома и антиатома с продължение в структурата на нуклоните и антинуклоните.        Друго което е важно за видовете неутрина и антинеутрина, за да могат да бъдат носители на ядрените сили, е да могат да си взаимодействат с частиците и античастиците изграждащи  съставната системна структура както на атома и антиатома, така и на нуклоните и антинуклоните. Това изискване неутрината и антинеутрината го спазват до такава степен, че дори са прибавили към името си, името съответните лептони и антилептони, с които са тясно обвързани. Така електронното и  антиелектронното неутрино придружават реакциите свързани с електрона и антиелектрона, мюонното неутрино и антинеутрино реакциите свързани с мю-мезона и най-тежкото тауонно неутрино се проявява в реакциите на Тау-мезона. Много важно е също, различните видове неутрина и антинеутрина да са обвързани с възможността за взаимодействия с видовете пи-мезони, каони и антикаони, което е свързано с опитните резултати и системното триадно структуриране на нуклоните и антинуклоните, за което неутрината и антенуутрината имат съответната систематизация.         Разкриването през 20 век, че нуклоните и антинуклоните имат електромагнитна структура води до несъответствието на кварките с нея. Учени от БАН при теоретични опити да  примирят кварковите насители на ядрените сили с електромагнитната структура се оказаха неуспешна. Това отхвърля възможността кварките и глуоните като носители на ядрените сили, което е свързано и с много други техни неподходящи свойства за това.         Може да представим нагледно как пи-мезоните в най-горния слой на структурата на нуклоните и антинуклоните си прехвърлят електронни неутрина и антинеутрина и преобразуват пионите, което води до превръщане както на нуклоните един в друг, така и превръщането на антинуклоните един в друг. С тези превръщания се осъществява целостта и стабилността на атомното ядро на атома и при антиатомното ядро на антиатома.     Тезивзаимодействия може да видите на илюстрацията № 8: Ядрени взаимодействия между видовете електронни неутрина и антинеутрина в най-горната съставна част на структурата на нуклоните и антинуклоните, излъчвани и приемани от пи-мезоните и антипи-мезоните.      Тезивзаимодействия са толкова фини и са заблудили физиците, че между нуклоните има обмен не на неутрина и антинеутрина, а на пи-мезони, които осъществяват превръщанията в ядрото на атома между протоните и неутроните. Мисля, че този процес е много лесен за доказване, от физиците, а те вместо това са внедрили недоказуемите кварки и глуони като носители на ядрените сили, но от тях няма и следа. При опитните данни не е установено, че протона и неутрона си прехвърлят кварки и глуони. Дори математическата формула на това преобразуване се описва от две системни ядрени тетради за превръщане на протона и неутрона в атомното ядро с участието на протон, неутрон, електрон, позитрон, електронно неутрино и електронно антинеутрино:          1. (n)-неутрона се разпада на протон (Р), електрон (е) и антинеутрино. (n – P – е – y`)          2. (Р) протон плюс позитрон и неутрино е  (P +е + y = n).        Физиците могат ли да обяснят, къде е мястото на кварките и глуоните и как се проявяват, в тези ядрени превръщания, щом като те изграждат нуклонната структура и са носители на ядрените сили. Няма да го направят, защото ще рухнат техните многобройни изкривени илюзии, които подържат прекалено дълго време, което спира развитието на физиката на елементарните частици и космологията.         Еволюционното развитие на материята е формирало системно съставната структура на най-горния слой на нуклоните от видовете пи-мезони. Аналогично на атомната триада съставена от три частици, неутрален и електрически натоварен пион образуват ядро, около което обикаля пионът с противоположен електрически заряд, подобно на електроните около атомното ядро.          При протонът пи-мезонното ядро е съставено от неутрален и отрицателен пион около което обикаля положителено натоварения пион. Взаимодействието между пи-мезоните се осъществява от електронното и антиелектронното неутрино, носители на ядрените сили на повърхностния слои на протона. Това структуриране на повърхностния слой на протона и взаимодействията на електронните неутрина и антинеутрина между пи-мезоните може да го наблюдаваме при прил. 1 Ядрени неутринни и антинеутринни взаимодействия в съставната структура на нуклоните. Това взаимодействие  първо: покрива се с опитните данни получени през 20 век за най-външния слой на съставната структура на нуклоните, второ доказва разкритите свойства на взаимодействието между електронното и антиелектронното неутрино с видовете пи-мезони при превръщенето на нуклоните един в друг, трето осъществяват връзката за прехода между ядрените сили и електромагнитните и отразява откритата възможност на пи-мезоните да образуват триадни структурни системи.          Най-същественото нещо, е че се постига обяснението, защо е необходимо да има припокриващи се частици с антидвойника си. Припокриването при пи-мезона с антидвойника е необходимост като възможност за получаване на аналогични атомни, триадни структури с участието както на положителния пион, така и с отрицателния антипион. Постига се логично обяснение на загадката за свръхпроникващата възможност свързана с видовете неутрина и антинеутрина извън структурата на нуклоните. Защото вътре в структурата на нуклоните електронното неутрино е силно взаимадействаща къса енергийна вълна носеща ядрените сили, а извън тази структура е прекалено слабо взаимодействаща частица. Така то съществува като вълна и частица и физиците трябва да разкрият същността на неговия вълнов характер, защото нищо почти не се знае за тази негова вълнова същност.         Предложената триадна структура на най-външния повърхностен слой от отрицателен пи-мезон и неутрален пион като ядро около, което орбитира положителния пион изразяващ положителния електрически заряд на протона. При неутрона, който въпреки своята неутралност е със слабо изразен отрицателен остатъчен  електричен заряд. Това предопределя ядрото да е от положителен пион и неутрален припокриващ се пион, около което обикаля отрицателния пион. Пионите си прехвърлят електронни неутрина и антинеутрина носители на ядрените сили, което превръща в ядрото на атома протоните в неутрони и обратно, неутроните в протони като осъществява неговата стабилност.          Така логичното предложение за изграждане на най-външния слой на нуклоните от пи-мезони, които си прехвърлят електронни неутрина и антинеутрина обяснява много явления в ядрото на атома и резултатите от опитните данни. С ядрото от електрически натоварен пион и неутрален пион се обяснява по-плътния керн от вътрешната страна на пионния облак  Кварките за съжаление нe допринасят за почти никакви обяснения, а истина без обяснения не съществува и трябва да ги приемем със сляпа вяра, което правят физиците. Затова истината е най-силна, когато обяснява.      При по-нататъшните опити в дълбочина на нуклоните са регистрирани Ка-мезони и плътни точковидни образувания - партони. Тава е повод да се включат и Ка-мезоните, които са с подходяща по-голяма маса в следващата стуктурна триада на слоя, по аналогия на атомната  и пи-мезонната триада. Каоните имат още по-подходящи свойства от пионите за образуване на ядро подобно  на атомното. Защото съществуващите по-тежките каони са неутрални като неутроните, а с електрическия товар са по-леки като протоните. Също така добре си взаимодействат с видовете неутрина и антинеутрина, които са необходимите ядрени сили за връзката на тази структура в протона.         След като каоните са подходящи  за следващия ядрен пръстен в протонната структура то се появява необходимост за орбитираща частица около това ядро подобно на електрона. Около ядрото от положителен и неутрален каон  е логично да обикаля  по тежкия "електрон" - Мю-мезона. Мю-мезонът, който от към пионната триада осъществява вълновата връзка с мюонни неутрина и антинеутрина, а към каоновото ядро също с мюонни неутрина  и антинеутрина, но в обратен ред. Показано е на схема 1. Ядрени неутринни и антинеутринни взаимодействия в съставната структура на нуклоните и на схема 3. Съставен структурен модел на протона.         До тук предложената съставна структура на протона получава пръстеновиден строеж от 4 пръстена систематизирани в 2 триади. Първият пръстен е от положителен пи-мезон, втория е ядрен пръстен е от отрицателен и неутрален пион, третия е мю-мезонен и четвъртия е ядрен пръстен от положителен и неутрален Каон.         Следващият пръстен в съставната структура на протона е само от една частица ета-мезона без да образува някаква система, четвъртата припокриваща се частица по-тежка от другите три частици (фотон, гравитон и неутралния пи-мезон), с маса 548.8  и време на живот 10 на минус 18 степен.  Припокриването при ета-мезона и по-голямата му маса е необходимост за да формира мощна  енергийна вълна без анихелация между материята и антиматерията в структурата на нуклоните и атинуклоните. Всъщност това е роля на припокриващите се частици да ограничават анихелацията в 4 различни варианти при участие както във взаимодействие с материята, така и с антиматерията.         Всички прпокриващи се частици  са електронеутрални, а фотонът и гравитонът като припокриващи са носители на две от основните сили: елетромагнитна и гравитация, които като припокриващи се определят еднаквото неразличимо действие както в материалната, така и в антиматериалната вселена.         Неутрлният пи-мезон също е припокриващ и осъществява ядрените взаимодействия между материята и антиматерията без анихеация в повърхностната структура на нуклоните и антинуклоните.          Ета-мезона също е припокриващ и електранеутрален и подобно на фотона и гравитона осъществява една от най-важната и загадъчна ядрена връзка без анихелция в микросвета с възможност за прехода между микро и мегасвета и между вселената и антивселената. Само че фотона управлява макросвета с електромагнитни вълни, гравитона управлява мега света превръщайки се в гравитационна вълна, а ета-мезона управлява безанихелационно микросвета с ядрени неутринни и антинеутринни вълни.         Появява се въпроса защо има гравитационни вълни, а за съществуването на  частицата гравитон почти нищо не знаем, остава си хипотетична. Обратен е случая при видовете неутрина. За частицата неутрино вече знаем много, но за неутринната му  вълна почти нищо. Ето тук физиците трябва да се замислят, а не постоянно да въвеждат нови неудачни теории, които не обясняват нищо, а обяснението е най-важната част на истината. Трябва да престанат да се чудят, защо има толкова много елементарни частици, а това е възможността света да бъде построен от тях като съставна структура на нуклоните и антинуклоните.         Ета-мезонът в съставната структура на протона прави нормалната връзка между двете материални каонови триади: мюоннната и тауонната чрез материалната си форма като неутринното ядрено взаимодействие протича с обмен на все по-тежките Тауонни неутрина и антинеутрина. След най-силното ядрено взаимодействие носено от най-тежките тауонни и антитауонни неутрина се изчерпват видовете неутрина и антинеутрна и се стига до центъра на протона, където се намира гравитона.          Преди центъра стоящия ета-мезон между двете каонови триади в стрктурата на протона осъществява неутринни ядрени взаимодейства с най-тежката тауоната каонова триада, където К1 мезоните са хипотетични. Частици много близки по свойства с каоните, различаващи се само с по-тежката си маса. Тази тауонна каонова триада е с ядро съставено от хипотетичния плюс К1 мезон и неутралния К1 мезон около което обикаля тау-мезона. Центърът на тази триада е център на протона, където се намира припокриващия хипотетичен гравитон.          В съставната структура на протона неутринни ядрени взаимодействия може да наблюдаваме на фиг. 1 Ядрени неутрнни и антинеутринни взаимодействия в съставната структура на нуклоните и фиг. 3 Съставен структурен модел на протона.         Пояснение за включване на хипотетичния Ка1 мезон в последната най-тежка триада. При каоните физиците са установили особено състояние, което обяснявам хипотетично като единство между два вида каони. В ПТЕЧА 4 каонов период е среден равновесен период с най-занулени параметри разделящ таблицата на две противоположни половини, както е при всички Периодични таблици. Периодът завършва също с най-занулената елементарна частица ета-мезон. В периода 3, 4, 7 и 8 група са празни. Затова съм запълнил като Менделеев с хипотетичните Ка1 мезони и анти К1 мезони празните клетки, след което логично съм ги използвал в структурата на нуклоните и антинуклоните. Това решение е продиктувано от логиката на равновесното състояние на 4 период и невъзможността да бъде открити друг подходящи частици за периода. Затова хипотетичните по-тежки каони и антикаони еднакви свойства на обикновените каони и антикаони решава както проблема с празните клетки, така  обяснява съществуването на сместа от леки и тежки каони и антикаони.  Едната част от това предложение е открита от физиците, а описанието на другата част може да наблюдавате в. Приложение: 7. ПТЕЧА.         Стигаме до центъра на протона, там се намира припокриващия гравитон, около който обикаля ядрения пръстен на най-тежката каонова триада като си взаимодействат  чрез най-тежките носители на ядрени вълнови сили, тауоните неутрина и антинеутрина. Тези ядрени сили в центъра на протона са милиони пъти може би по-силни от атомните сили между протона и неутрона. Това е вече работа на математиците да намерят стойността на тези сили.          Така че частицата гравитон носителя на гравитационните вълни се намира в центъра на нуклоните и антинуклоните извън тях се превръща и действа като слаби гравитационни вълни с голяма дължина. Затова гравитона не е открит като частица, защото за да се стигне до центъра на нуклоните и антинуклоните е необходима огромна енергия, която надвишава хиляди пъти енергията на ЦЕРН. Обратно на гравитона неутриното в структурата на нуклоните и антинуклоните има вълнови свойства с малка дължина и огромна енергия на ядрените вълнови сили, а извън нея е силно проникваща частица. Появява се противоположен парадоксален симетричен феномен между вълновите и курпускулярните свойства на неутриното и гравитона, който е обяснен от Тетралектиката. Затова за да се запази законовата дуалност на частицата и вълната на неутриното и гравитона е възможно чрез проявата на тази противоположна симетрична пардоксалност, която скрива частицата гравитон и вълновите свойства на на видовете неутрина  в микросвета, което не е обяснено от физиците.         Следователно разкриване на мястото на гравитона в центъра на нуклоните антинуклоните обяснява, защо при натрупване на  маса се излъчват гравитационни вълни, които управляват вселените и антивселените. Това разкрива произхода на гравитационните вълни само с малка забележка, че натрупването  на маса е от атоми и антиатоми или от вещество и антивещество. Остава да се разкрие механизма на придобиване от гравивтона на вълнови свойства при натрупване на веществена или антивеществена маса.           Обратно на гравитона видовете неутрина и антинеутрина придобиват вълнови свойства в структурата на нуклоните и антинуклоните или тези вълнови свойства са ядрените сили, които я управляват. В най-горния слой на структурата на нуклоните и антинуклоните действа електронното неутрино и антинеутрино. Напускайки тази структура неутрината или антинеутрината се превръщат в много слабо взаимодействащи частици или античастици. Трябва също да се разкрие механизма от физиците на тези превръщания при неутрината и антинеутрината и да се обясни смисъла.         Несъмнено превръщанията както при припокриващия гравитон, така и при видовете неутрина и антинеутрина е свързан с тяхната съставна структура, която ще хвърли светлина върху закономерното възникване на ядрените сили преди съществуване на структурата на атома и антиатома. Това ще предложа при следващата разработка разкриване на структурата на частиците и античастиците.