ТОЧКОВИДНИТЕ ПРОТОЧАСТИЦА И АНТИПРОТОЧАСТИЦА НА МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА КАТО НЕОБХОДИМО НАЧАЛО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪСТАВНАТА СТРУКТУРА НА ВСИЧКИ ЧАСТИЦИ И АНТИЧАСТИЦИ ОТ ТЯХ   ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ   1. КРАТКА ИСТОРИЯ НА ТЪРСЕНЕТО               Раждането на Човешкия Разум предполага неговото развитие, а развитието му е необходима възможност за неговото оцеляване. Началото на развитието на Човешкия Разум е свързано с опознаване на заобикалящата го среда, в която живее. По-нататъшното му развитие е свързано с възникване на речта и писмеността, за да могат човешките индивиди да общуват по междуси като обменят знания, а чрез писмеността знанието да бъде записано като натрупващо научно познание за следващите поколения.          Ражда се философията в празнината на научно обосновано познание за света. На философите не им остава нищо друго освен да положат съзърцателно идейното начало за търсене на произхода, съществуването, развитието, устройството и управлението на света. Така те започват създаването на всевъзможни обобщени модели  на първопричината и устройството на света съдържащи минимална доза истина на повдигнатите въпроси за същността на света. С течение на времето философията натрупва огромен философски материал, но поставенте въпроси не получават отговор, а се раждат две основни течения на философията, материализъм и идеализъм и необходимост от научно познание.         Започва жестока борба между материализма и идеализма за разумната първопричина сътворила света от нищото и неразумната първопричина родила света от най-малка и неделима частица като начало на еволюционото развитие. Така в тази борба между идеализма и материализма се ражда основния въпрос на философията като причина за началото на света: Материята или съзнанието, но остава също без отговор. Философията създаде прекалено много синтетични съзерцателни теории в търсене на единен закон управляващ света като повдига много въпроси, които остават без отговор. В определен перод назрява необходимостта за обективно, а не съзерцателно търсене на истинската същоност на света, без което философията се оказа безсилна  в своето хилядолетно синтетично търсене.          Около 400 години преди н. е. се появява Евклидовата геометрия, което слага началото  на аналитичното научно познание. Запчва отделяне от философията на физиката и останалите частни науки и тя остана почти без собствен предмет, пълна с противоречия и не решени повдигнатите от нея въпроси. Физиката поема точно противоположния път на развитие в търсене на първопричината на съществуването, развитието и управлението на света като разкрива и доказва частните обективни реални закони на материята и антиматеприята и натрупва огромен закономерен фактологичен материал за размисъл. В търсне на проточастиците на материята и антиматерията  физиците разкриха около 50 основни частици и античастици, и около 400 резонанси и ги приеха за елементарни. Така всяка частица има свой антидвойник, подчинявайки се на Антисиметрията. Те се досетиха, че при толкова частици и античастици, аналогично на Менделеевия химичен закон, е възможно да се подредят в периодична таблица изразяваща периоидчна закономерност между тях. Първи изказват идеята за периодичност японския физик  Хидеки Юкава и неговите ученици. Физиците след кратко търсене и изкривяване на посоката на търсенето се отказаха от съществуването на периодичен закон при елементарните частици и античастици, което е една от най-грубите  техни грешки. Периодичната таблица на елементарните частици и  античастици е най-продуктивтния и нагледен прицип за вървене към първочастиците и античастиците на материята и антиматерията. Физиците при търсене на първочастиците на материята и антиматерията, за разлика от философите, разполагат с огромно количество доказан фактологичен физичен материал разкрит от тях, от който не се възползваха добре при това търсене. Те създадоха и създават огромно количество хипотетични физикоматематични теории върху недоказани измислици свързани с модела на нашата Вселена и елементарните частици и античастици. Така пренебрегнаха своя доказан физичен материал и заприличаха на философите без да разбират философията, но съдадоха редица противоречия на собственото си търсене. Философите са оправдани от липсата на научно познание, те нямаха друг избор освен да създават съзерцателни синтетични модели при търсене на първопричината на света като така създадоха много неверни философски теории. Така философията роди естествознанието, което на определен етап се отдели нея. В края на крайщата нито философията, нито физиката поотделно постигна своето търсене на Демокритовия неделим и несътворим Атом. Логично е да допуснем, че нова обединителна методология между философията и физиката ще направи успешно това търсене като физиците е задължително да бъдат философи, а философите да строят синтетичните си обобщаващи изводи чрез доказаните закономерни открития на физиците.          Философите и физиците ще задълбочават противоречията при това търсене на първопричината на света, докато не намерят необходимото основание за обединение на философията и естествознането. Принципно това научно основание би било най-обобщения свеобхващащ научен принцип като Всеобщ закон, търсен от всички философи и учени от древността до днес.          През 2007 год. излезе книгата ми Тетралектика на природата с претенции за Всеобщ закон. Тя е продължение на Диалектика на природата на Фр. Енгелс, която е сложила началото на научната философия или обвързване на философията с естествознанието. От класиците на марксизма започва научната философия. На съвременния етап продължават публикациите с претенциите за Всеобхватен закон, а на запад се предлага като Теория на всичко (име предложено от Джон Елис) изразяващ физико-математическа формулировка отражение на тясно специализирана сложна област на научното познание, което е прекалено далеч от Теория на всичко. Така че този всеобхващащ прост научен принцип се изплъзва хиляди години от търсенето на философите и естествоизпитателите, въпреки че се намира навсякъде и във всичко, но те си остават само с прозрението, че все пак този обобщаващ принцип съществува.          Тетралектика на природата не само има претенциите за Всеобщ закон, но го намира и доказва, че съществува във  всичко като го извлича от всичко и го прилага всестранно за потвърждаване на доказаните закономерните научни истини и откриване на нови такива. Тетралектиката на природата има необходимата всеобхватна възможност, защото е обвързана с всеобхватната симетрия като Всеобщ Тетрасиметричен закон  или удвоената Диалектика. Тази възможност тя получава след като физиците откриват през 1932 г. антиелектрона и доказват съществуване на антиматерията, а автора на тази статия открива и доказва съществуването на Основните шест вида симетрия чрез основните категории: Качество , Количество, Форма и Посока. Всичко това е основание за обвързването на физиката и философията като ги обединява в търсене на Всеобщата първопричина на съществуването, развитието и управлението на света. В това обединение Антиматерията заема  основна неоделима роля от Материята, управлявани от съществуването на Антисиметрията. Така антито получава определение и разбиране, защото не е определено и разбрано нито от физиците, нито от философите. Защото както закономерно съществуват Противоположностите в нашия материален свят, така закономерно съществуват Антипротивоположностите в антисвета, което определя истинската същност на Антито: Антипротивоположностите са противоположни на противоположностите, което удвоява противоположните същности на света на 4 броя. Поотделно както в света, така и в антисвета противоположностите са диалентични, а заедно удвояват Диалектиката, но веществената форма като Вселена и антивеществената форма като Антивселена са несъвместими заедно - анихилират. Затова Вселените и Антивселените съществуват поотделно като остава физиците да разкрият и разберате напълно, защо, как и къде матирията и антиматерията са разделени и нсъвместими. Това ще обясни защо в нашата Вселена има античастици, но няма антивещество.         След като физиците разкриват структурата на химичните елементи (атомите) съставени от три частици: протон, неутрон и електрон и на антиатома съставен от антипротон антинеутрон и ентиелектрон, стигат до идеята, че нуклоните и антинуклоните не са елементарни, а имат съставна структура. Така през 1955 г. Р. Хофщетер при опити с високоенергийни електрони обстрелвал протони и неутрони и разкрива, че имат сложна съставна електромагнитна структура. Външния слой се оказа пи-мезонен, който от вътрешната страна е по-плътен и роди идеята за керн. Опитите с още по-енергийни eлектрони (21 Гев) през 1971 проведени от Г. Кендал и У. Пановски проникват още по-дълбоко в структурата на нуклоните и стигат до точковидни  образувания (партони). На съвременнея етап физиците подменихаe експериментално доказаната електромагнитната структура на нуклоните и антинуклоните с кваркова, а автора на тази статия я построява успешно от откритите основни елементарни частици и античастици.         АВторът на Тетралектика на природата предлага още няколко фундаментални закона: 1. Книгата Тетралектика на природата, съдържаща Всеобщия закон упрявляващ всичко съществуващо и развиващо се; 2. Основните шест вида симетрия; 3. Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата (ГПТЕФ) изразяваща съответния (ПГЗЕФ), предопределящи съществуването на Общи периодични закони на всички нива на еволюционното развитие; 4. Периодична таблица на елементарните частици и античастици (ПТЕЧА) и съответния (ПЗЕЧА); 5. Периодична таблицаца на химичните органични съединения (ПТОХС) и съответния (ПЗОХС) и др. Без предложените открития от автора на статията е невъзможно по-нататъшното развитие както на философията, така и на физиката за разкриване на първопричината на съществуването,  развитието и управлението на материята и антиматерията.         След всички разкрити и предложени от Ц. Иванов фундаментални закони, периодични таблици и съставни структури, които в повечето случай са нагледни и му послужиха да прогнозира, че всички елементарни частици и античастици имат съставна структура с възможност да бъде лесно построена. Изключение правят само първите две частица и античастица, които са точковидни, безструктурни и базформени свързани с началото на първопричината на съществуването, развитието и управлението на материята и антиматерията. Логичното предположение на хипотезата за точковидност и безструктурност на първочастиците на материята и антиматерията се предопределя от фундаменталния (ПГЗЕФ) и съответната (ПГТЕФ).

Вселената е безкрайна във времето и пространството!

Някъде имам публикация за антивселената, където е допусната следната възможност: Вселената би трябвало да е затворена - следователно константата на Хъбъл удовлетворява изискването да е над необходимата норма, тоест - материята е в достатъчно количество. Което значи, че в определен момент вселената би трябвало да спре да се разширява и тръгва обратно към своето начало. Наречено е сингулярност. /космическото яйце/. Но след като пропадне в своята сингулярност, поради колосалната инерция, материята продължава нататък в същата посока и преодолявайки своеобразната /кота нула/ , навлиза в антипространството, но вече като антиматерия. Което значи, че антиматерията е разнесена във времето и това е важно условие, за да не се получи анихилация. Което обяснява причината за нейното отсъствие тук и сега. Значи според тази теория, би трябвало вселената да е пулсираща.

!