Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07 18:55 - Структура на частиците и античастиците 2 част
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
ТОЧКОВИДНИТЕ ПРОТОЧАСТИЦА И АНТИПРОТОЧАСТИЦА НА МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА КАТО НЕОБХОДИМО НАЧАЛО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪСТАВНАТА СТРУКТУРА НА ВСИЧКИ ЧАСТИЦИ И АНТИЧАСТИЦИ ОТ ТЯХ   ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ   2. НАЧАЛОТО НА СВЕТА ЗАПОЧВА С ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ СВОЙСТВА НА БЕГЕТРОНА И АНТИБЕГЕТРОНА, НА ЦВЕТАН ИВАНОВ, ПРЕДКАЗАНИ ОТ СВОЙСТВАТА НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ МОНОПОЛ НА ДИРАК И ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ПЕРИОДИЧНИ УНИКВАНТИ НА Н. АКУЛОВ             С разкриване на Четиримерното пространство време, Херман Минковски обвързва времето с геометричното прстранство като негово четвърто измерениение или това е четвъртото състояние на пространството. В Перодичната геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ) това  четвърто състояние е геометричната точка, което е отразено и доказано нагледно като нулево измерение на геометричното пространство. Приложение 1. Така че времето не е нищо друго освен нулево геометрично пространство. Затова най-голямата загадка на света не е времето, а геометричната точка като нулево геометрично пространство, притежаващо най-много ефимерни свойства като: неделимост, безструктурност, безформие, нулева ъгловост, нулева кривина, нулева симетрия, нулева посока, нулева мерност, вечна, несътворима и неунищожима като физическа същност...          А. Айнщайн е казал за точката и линията: "Под точка и права в аксиоматичната геометрия трябва да се разбират понятия лишени от съдържание. Това което може да им даде съдържание, лежи вън от математиката". Велико прозрение за природа на геометрчната точка без съдържаниe дала цялото съдържание на съществуването, развитието, управлението и разбирането на началото на света от разумът разработе в тази статия.         Все пак в ПГТЕФ с начало геометричната точка като нулево измерение поражда останалите три геометрични измерения. ПГТЕФ е напълно субективна нагледна всеобща периодична закономерност с предпоставка за съществуването на Периодични субективни аксиоматични таблици на основните научни етапи на естесвознанието или на отделните частни науки, изградени от реално съществуващи обективни елементи.          За да се постигне обективна реалност, която да превърне нулевата геометрична точка във физическа реалност на времето, изследването е свързанно с Периодичния закон на елементарните частици и античастици (ПЗЕЧА) и сътветната Периодична таблица на елементарните частици и античастици (ПТЕЧА). Приложение 2.          Неуморното търсене на първоматерията и откриване на антиматерията от физиците с най-съвременна технка и слжни математически теории доведе до разкрване на около 40 основни елементарни частици и античастици и над 300 резонанси след откриването им през 1952 год. от Е. Ферми. На съмременния етап първоматерията и антиматерията става все по-призрачна, въпреки огромните усилия полагани от физиците. Затова за това търсене А. Айнщайн казва: "Колкото по-точна и специлизирана става науката, толкова по-силно се чувства необходмостта да разберем нейните съществени черти нагледно така да се каже, леснодостъпно без технически апарат". Това преположение на Айнщайн ще се окаже вярно и актуално на съвременния етап на усложняване и математезиране на науката. Може само да добавим, че няма по-добър нагледен метод от периодичните закони аналогични на Менделеевия периодичен химичен закон (МПХЗ) и съответната периодична химична таблица.         Първите опити за единна теория на полето прави Х. Вайл през 1918-1919 год. Оттогава хипотетичните моделите за търсене на първоматерията и антиматерията от частици и античастици заливат физиката като снежна лавина. Например С. Саката през 1955 год. създава такъв модел от от нуклон и ламба-хиперон и техните античастици. Неговите ученици отиват още по-далеч с хипотезата си за периодична класификация на елементарните частици и античастици, аналогична на МПХЗ и съответната химчна таблица.         Появяват се много най-различни неверни теории за съставните първочастици и античастици, а преди коло 50 години С. Уайбърг, А. Салам и Ш. Глешоу слагат началото на Стандартния модел, но обобщено решението и обединението на основните сили не е постигнато.  Въпреки че не се постигна отговор от физиците на 20 век, все пак те правилно търсеха вярната хипотеза като използваха откритите елементарни частици и античастици, за разлика от съвременните физици, които напълниха физиката на елементарните частици и античастици с какви  ли не измислени теории, в които не остана място за откритите частици и античастици.           Затова ще предложа и разгледаме една изоставена теория най-близо до истината за първочастиците и античастиците на материята и антиматерията от миналия век. В Докладите на Академия на науката на СССР за 1971 год., има статия на Н. Акулов, в която той предлага хипотеза за Периодичен закон  на елементарните частици и античастици (ПЗЕЧА), аналогичен на Периодичния химичен закон (ПХЗ) и съответната Периодична химична таблица (ПХТ). Н. Акулов подрежда елементарните частици по реда на нарастване на тяхната маса, така че всяка частица да бъде изградена върху основата на по-предната, по-аналогия на ПХТ. Той допуска като начало съществуването на универсален електромагнитен кван (униквант) енергия, който влиза в състава на неутриното, а то изгражда фотона. Едно такова подреждане, въпреки че не постигна търсената периодична същност от Акулов, е съществена крачка в правилната посока към ПЗЕЧА, със своята актуалност. Опитите да включи кварките в нговата периодична таблица спира търсенето и развитието на вярната му електромагнитната хипотеза. Следователно електромагнитната хипотеза на Акулов е най-близо до истинската същнэст на ПЗЕЧА и електромагнитната първопричина на света, но за съжаление отдавна е забравена като е преустановено каквото и да е търсене на ПЗЕЧА от физиците.         Друга актуална и много стройна теоретична разработка е от П. Дирак, която е свързана с протоматерията и антиматерията и  с Периодичната таблица на елементарните частици и античастици (ПТЕЧА), с ПГТЕФ и с търсене на париодичния закон от Н. Акулов. В своята теоретична разработка Дирак разкрива възможността за съществуване на разделени магниттни полюси приети като Монополи на Дирак. Така Магнитния монопол на Дирак се превръща в най-необходимата същност в търсене на първопричината на съществуването, развитието и управлението на света на материята и антиматерията.          Физиците след кратък обзор на Монопола на Дирак започват да го търсят, но смешното е, че някой физици търсят тази призрачна първочастица по скалите, а при опит да примирят единичния магнитен заряд с дробния заряд на кварките се оказа невъзможен. Въпреки стройната математическа теория на Монопола на Дирак, но невъзможността да го достигнат принуди физиците да  се откажат от него и приемат кварковата теория за вярна с нейните всевъзможни математически недостатъци и нагаждане. Защото ако съществува Монопола на Дирак кварковата теория е невъзможна и обратно, ако съществуват кварките монопола не може да съществува. Така се стигна до отхвърляне на Монопола на Дирак и приемане без пълно доказателство съществуването на кварките, които в последно време се разроиха и гонят броя на основните елементарни частици и античастици. Затова кварките  стават обречени на невъзможност да бъдат фундаментални частици и античастици на материята и антиматерията със своя огромен брой.          За разлика от моите логични и нагледни хипотетични предложения, обосновани на закономерно откритите елементарни частици и античастици, физиците превърнаха физиката на елментарните частици и античастици във фестивал на илюзорните измислици. Защото моето предложение безкомпромисно обвързва първичното точковидно неделимо начало на материята и антиматерията с предсказаните Електромагнитни уникванти на Н. Акулов, Магнитния монопол на Дирак, ГПТЕФ, ПТЕЧА и с неделимия атом на Демокрит.         Така че положителнитe и отрицателните електромагнитни уникванти на Акулов отразяват единичните магнитни полюс на Монопола на Дирак. Униквантите на Акулов и Магнитния монопол на Дирак са физическо отражение на началото на ГПТЕФ превърнали субективното аксиоматично, четвърто геометрично нулево измерение на неделимата точка  в електромагнитна физическа реалност. Приложение 1. Тази физическа реалност има електромагнитни параметри като определени тетралектични електромагнитни свойства на Бегетрона и Антибегетрона в първа група на ПТЕЧА, което узаконява първопричината на света. Приложение 2.         Следователно в първа група на първи период в ПТЕЧА Бегетрона е с минус  електричен заряд, положителен магнитен полюс, спин 1/2 и определена маса, а Антибегетрона като негов огледален двойник е с положителен електричен заряд, отрицателен магнитен полюс, обратен спин 1/2 и определена маса. Тава е физическа реална същност на точката да бъде неделимия Монопол на Дирак и да има антидвойник предложена от Акулов като положителени и отрицателени електромагнитни уникванти.         Съветскя физик Н. Акулов разработва съставен периодичен модел на елементарните частици и античастици построени от Универсален квант енергия (униквант) като фундаментално материално начало, по аналогия с Периодичната химична таблица (ПХТ. При въртене на положителния електронатоварен униквант около отрицателния и обратно, те компесират електричните си заряди като се получава магнитни диполи. Така протича взаимодействието по законите на електродинамиката между точковидни електрични заряди, което е послужило за доказателствена основа на Акулов за получаване на магнитен дипол и изграждане на следващите съставни частици и античастици от него.          Положителният и отрицателният униквант изграждат електронното неутрино чрез електромагнитна връзка, а двете противоположни неутрина влизат в състава на фотона. Това е хипотезата за "неутрина теория на светлината" на Луи дьо Бройл, подкрепена от А. Соколов и П. Йордан, като неутрализират напълно електромагнитните си заряди, спина 1/2, масата, за да получи фотона с 0 електромагнитен заряд, 0 маса и спин 1. Електронът е изграден от магнитен дипол захванал един отрицателен униквант, който се зъдържа  в орбита от магнитните сили на дипола, което е разрешено от законите на електродинамиката. По тежкте частици Акулов изгражда от реони. Акулов прави опит да вкара кварките в своя периодичен закон, но не успява и прекратява работата си върху периодичната си таблица на елементарните частици и антчастици.           Най-актуално в периодичната класификация на Акулов са електромагнитните уникванти и магнитния дипол построен от тях, който предполага съществуване на първична електромагнитна сила (субмикросила) различна от атомния електромагнетизъм. Много важен и логичен извод, който може да се направи, ако се приеме, че съществува електромагнитния униквант, който като унивирсален не може да не притежава разделени магнитните полюси или Монопола на Дирак. Защото  магнитният дипол се появява при свързаните и орбитиращи един около друг точковидните единични противоположни електрични заряди като  порожителен и отрицателен униквант. Това показва, че униквантите на Акулов притежаващи свойството на противоположни еднополюсни магнитни заряди. Така Акулов приема, че Фундаменталната материална точковидна субстанция има електромагнитна природа, или проточастиците са с електромагнитна характеристика. Тази електромагнитна материална същност, различна от атомния електронен електромагнетизъм е Първиччния електромагнетизъм, който ражда другите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. Първичният електромагнетизъм е четвъртата основна сила на материята и антимтрията, управляваща субмикро физическия свят, която поражда тритe основни сили на останалите светове: микросвят - ядрена, макросвят - електромагнитна и мегасвят - гравитация.         Следователно извода, от разгледаните хипотези предложени от посочените физици водят до съставност на елементарните частици. Тази съставност най-добре може да се построи, разбере и проследи само като се класифицират в периодична система по аналогия с Менделеевата периодична таблица, съобразно техните свойства. Такава периодична закономерност съдържа ПТЕЧА. Приложение 2. Тогава няма да се предлагат изкривени модели от леки частици изградени от по-тежки и по сложни частици, или пи-мезон изграден от нуклони и какви ли не други измислици от физицте. Периодичният ред в ПТЕЧА ще определя последователността на изграждането на по-сложните частици от по-прости като се започне от най-простите или първичната материална субстанция.         Опитите на физиците за построяване на Периодична таблица на елементарнте частици (ПТЕЧ) изразяваща и съответния Периодичен закон на елементарните частици (ПЗЕЧ) се оказват неуспешни по реда на тяхната маса. Въпреки това, те систематизират част от елементарните частици като триади, тетради и хексади, които са частни елементи от периодичните свойства между тях.   Физиците се отказват от по-нататъшно търсене на ПЗЕЧ като невъзможност да има такъв закон и физиката поема по пътя на неверните теории и отричане на съставност в микросвета.         Както се е случвало много пъти в науката идва един смел невеж, който не знае, че това е невъзможно и построява ПТЕЧ изразяваща и съответния ПЗЕЧ. Основната физическа идея за начало на тази таблица е свързана с униквантите на Акулов и монопола на Дирак, а системните идеи са аналогични на Менделеевата периодична химична таблица и такава периодична таблица в геометрията. Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ) изразяваща съответния Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ), разкрита от същия невеж автор, който построява и ПТЕЧ. Приложение 1 и 2.  Постигане същността на първичната субстанция на материята и антиматерията и разкриване на фундаменталните периодични закони са невъзможни без Всеобщия тетрасиметричен (тетралектичен) закон механизъм на еволюцията от същия автор. Защото това е закона, който предполага съществуването на посочените системни периодични закони, показани по-горе, както и закономерната съставна системна структура на нуклоните и антинуклоните и мн. др. Този закон не е ограничената тесноспециализираната Теория на всичко, захлупена в математико-физическата тенджера на физиците, а е широкоспектърен всеобхватен закон на всичко съществуващо и развиващо се. Защото го има във всичко, доказан е чрез всичко и може да се приложи във всичко, без да има претенции за божественост.          Първата най-проста, безструктурна неделима елементарна частица, която са търсили всички филоофи и фиици е електромагнитния Униквант на Акулов, който включва Монопола на Дирак. Неделимият униквант, който е началото на всичко, трябва да притежава минимум необходими фундаментални свойства: 1 електричен заряд, единични магнитни полюси, определена маса и спин 1/2. При това положение той е фундаменталната частица, която ограничава делимостта на материята и антиматерията и сеспира движението към безкрайно малкото. Така че съществува неделимо начало, Демокритовия атом, за безкрайното еволюционно развитие на материята и антиматерията. Безкрайният брой еднакви проточастици запълващити абсолютното празно пространство не е достатъчно условие да съществува и се развива света.         Затова логичната необходимост изисква да има втора частица с различно качество и противоположни свойства. Най-подходяща е неделимата точковидна античастица. Така съществуващите неделими точковидни частици и античастици, подчиняващи се на Антисиметрията, създават условие за взаимодействие между тях. Това е възможност за начало на материалното и антиматериалното развитие, което предполага съществуването на различно качество на това фундаментално физично ниво, без количествена промяна. Затова като не съществува и няма откъде да дойде количествената промяна за поява на ново качество, или не действа количествения закон на диалектиката на това ниво, се появява необходимостта от друг закон, нойто е закон на симетрята да постига новото  качество без количествена промяна. Това е закона на Антисмтрията или Закон на посоката, който определя поява на новото качество без количествена промяна, само чрез промяна на посоката като поява на ляво и дясно. Антисиметричния закона на посоката потвърждава, че света не е изоморфен, а има  определение на посоката или има ляво и дясно, което е доказано от физиците през 20 век.          Следователно съществуването на противоположните частици и античастици могат да си взаимодействат с противопожните елементарни електромагнитни свойства, противоположен спин 1/2 и определена маса. Така се стига до количествена промяна с намаляване първоначалната фундаментална маса като дефект на масата и зануляване на спина и електричния заряд. Получава се магнитен дипол подчинаващ се на законите на електродинамиката за точковидни електрични заряди.          След изясняване на същността и мястото на хипотетичната проточастица и античастица в таблицата, автора на ПТЕЧ ги определя като същност на времето предсказано от Х. Минковски и нагледно доказано от нулевата точка в ПГТЕФ. Приложение 1. Това четвърто нулево изменрение на геометричната точка е физическата неделима точка начало на съществуването и развитието на света. Това са Бегетрон (Б-) и Антибегетрон (Б+) носещи това име в чест на България. Бегетронът е материя, а Антибегетрона е антиматерия. При взаимодействието на Бегетрона с Антибегетрона се получава Магнитния дипол на Акулов, който автора на ПТЕЧ определя като хипотетична частица на вакуума и го нарича Вакуумон, припокриващ се с антидвойника си.           Вакуумонът е електронеутрална частицата , магнитен дипол, с която завършва първи период и образува първичната занулена, равновесна структура на вакуума. Припокриващите се Вакуумони се свързват чрез противоположните магнитнитни полюси и се получава едномерната нишковидна структура на вакуума. Приложение 3, 4 и 5. Магнитното взаимодействие между вакуумоните занулява останалите действащи магнитни сили от свойства на Бегетроните и Антибегетроните и вакуума се превръща в нещо като нищо. Така вакуумните безкрайни едномерни нишки запълват абсолютната празнина на Космическото пространство, което остава без свободни Бегетрони и Вакуумони, но с безкрайна неактивна електромагнитна нулева маса на вакуума, в кйто се намират безкраен брой вселени и антивселени. Този процес се губи във вечността на времето, за което е било необходимо да има свободни Бегетрони, Антибегетрони и Вакуумони, които са в първи период на ПТЕЧ Приложение 2. Хипотетичният Бегетрон и Антибегетрон са огледални двойници, които изграждат първа феромонна група на първи период, а хипотетичната двойка припокриващи се Вакуумон и Антивакуумон завършват периода в девета нулева група на таблицата като бузони. Така първи период се явява като хипотетичен, защото е построен от проточастиците на материята и антиматерията, които не са открити.         Частиците и античастиците за останалите периоди са открити и доказани от физиците. Затова аналогично на Менделеев без математика е разкрита периодичността между тях, която позволява да образуват следващите периоди и групи , в които влизат частици и античастици с близки свойства. За разлика от Менделеевия химичен закон, масата на частиците и античастицит не е определящ фактор на периодичността, а това е с ставността. Защото при структурирането на Вакуумоните от Бегетрони и Антибегетрони и вакуума от Вакуумони и Антивакуумони имаме намаляване на масата, която става нула, както са занулени и всички свойства на бегетроните и антибегетроните в структурата на вакуума. Това позволюва вакуума да е неунищожим и несътворим, но да е разрушим, поради това, че има съставна структура, което е възможност за съществуването и развитието света. Приложение 6 и 7.          Предполагам, че Бегетрона и Антибегетрона са свръхенергийни с огромна електромагнитна енергия и маса, което не им позволява да съществуват в свободно състояние, а само свързани във Вакуумоните като магнитни диполи с лоренцови магнитни сили около 70 пъти по-големи от електронния магнетизъм. Първочастиците и античастиците чрез свйствата си същевременно са носители на четвъртата основна сила, Първичен електромагнетизъм, който не само е различен от атомния, а го поражда. Първичният електромагнетизъм е действен в структурите на субмикросвета и ражда носителите на останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. При Бегетроните и Антибегетроните не съществува противоречивост като алогичния конфайнмънт на ефирните кварки, както и ефимерното поле на Х-Бозона, което да създаде масата на частиците и античастиците, защото Х-бозоните са много късен продукт на еволюцията.         Първочастиците на материята и антиматерията се подчиняват на Антисиметрията като са огледални двойници и автора на хипотезата ги бележи с втората главна буква (Б) от българската азбука с име Бегетрон и Антибегетрон в чест на България.         Тетралектични свойства на частицата на времето като четвъртото геометрично измерение на Х. Минковски са: Бегетрона (Б-) 1 отрицателен електричен заряд, ляв спин 1/2, фермион с 1 положителен магнитен заряд N (Монопола на Дирак) и определена маса. Тези свойства на Бегетрона определят знака на лявата материалност минус на нашия свят с лява конфигурация на живота в него. Приложение 1, 3, 4, 5 и 8.             Бегетрон (Б-). Материална субстанция: физическа безструктурна неделима точковидна частица, несътворима и неунищожима, вечна и неразумна. Приложение 3, 4, 5 и 8.         Тетралектични свойства на античастицата на времето: Антибегетрон (Б+) 1 положителен електричен заряд, десен спин 1/2, фермион с 1 отрицателен магнитен заряд S (Антимонопола на Дирак) и определена маса. Тези свойства на Антибегетрона определят знака на дясната антиматериалност + на антисвета с дясна конфигурация на живота в него. Приложение 3, 4, 5 и 8.         Антибегетрон (Б+). Антиматериална субстанция: физическа безструктурна неделима точковидна античастица, несътворима и неунищожима, вечна и неразумна. Приложение 3, 4, 5.и 8.         Свойствата на Бегетрона и Антибегетрона съдържат не само необходимия потенциал за вечно съществуване като несътворими и неунищожими, но и определен енергетичен потенциал на Првичния електромагнетизъм, необходим за взаимодействие меду тях, което осъществява еволюционното развитие както на света, така и на антисвета.         Взаимодействието между Бегетрона и Антибегетрона е взаимодействие между точковидни противоположни електричнш заряди, което е разрешено от законите на електродинамиката. Това взаимодействие фактически е между противоположните уникванти на Акулов и са възможни само две комбинации като магнитни диполи. Първата е върнтене на Бегетрона около Антибегетрона, при което се получава съставната структура на частица магнитен дипол наречена от автора Вакуумон, която бележи с българската буква В. Приложение 9. Вакуумонът е магнен дипол намиращ се в 9 нулева група на ПТЕЧА с неутрален електричен заряд и спин 0, участващ в две структурни направления: нишковидната сруктура на вакуума и структурирането на следващите частици и античастици. Прложение 2, 7, 8 и 9. При Вакуумона и след него магнтните полюси вече не са разделени, а винаги двуполясни.           Другата възможна комбинация като съставна структура, е обикаляне на Антибегетрона около Бегетрона. Получава се огледален двойник на Вакуумона, Антивакуумон, магнитен дипол припокриващ се с него. Приложение 9. Антивакуумона е с неутрален електричен заряд и нулеви спин обратен на спина на Вакуумона. Също взема участие в изграждането на съставната нишковидна структура на вакуума, както и в съставната структура на частиците и античастиците по-второто направление след него. Приложение 7, 8 и 9. Антивакуумона заедно с Вакуумона е в 9 нулева група на първи период в ПГТЕФ. Приложение 2.         От фундаменталната роля, която изпълняват електронеутралните частица и античастица с нулев спин, изграждащи съставната неутрална структура на вакуума, получават името Вакуумон и Антивакуумон. Вакуумонът и Антивакуумонът чрез взаимодействието на магнитните си диполи, притежаващи огромни магнитни (лоренцови ) сили, около 70 пъти по-големи от лоренцовите сили на електронния магнетизъм, се навързват в електромагнитните ншки на вакуума. Неутрализират се и последните действащи магнитни сили и получения вакуум се превръща във възможната най-равновесна система - нещо като нищо. Приложение 3, 4, 5, 6, 7 и 9.          До тук имаме пълна аналогия по отношение на съставната структура на частците и античастиците с първоначалните верни построения на Н. Акулов. Получава се неутрализацията между два противполъжни токови кръга като при Вакуумона външния е отрицателно електронатоварен, а вътреншния е електроположителен. При Антивакуумонът е обратно, вътрешния е електроотрицателен, а външния електроположителен.         Акулов не е предвидил изграждането на съставната структура на вакуума от своите отрицетелни и положителни магнитни диполи, което ще предложим в следващата статия като съставна структура на вакуума от Вакуумони и Антивакуумони.



Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2954287
Постинги: 373
Коментари: 4168
Гласове: 87803
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031