ТОЧКОВИДНИТЕ ПРОТОЧАСТИЦА И АНТИПРОТОЧАСТИЦА НА МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА КАТО НЕОБХОДИМО НАЧАЛО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪСТАВНАТА СТРУКТУРА НА ВСИЧКИ ЧАСТИЦИ И АНТИЧАСТИЦИ ОТ ТЯХ   ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ   3. ИЗГРАЖДАНЕ НА ВТОРИ ПЕРИОД НА ПТЕЧА ОТ ЧАСТИЦИТЕ И АНТИЧАСТИЦИТЕ, НОСИТЕЛИ НА ТРИТЕ ОСНОВНИ СИЛИ И ТЯХНАТА СЪСТАВНА СТРУКТУРА РОДЕНА ОТ ПЪРВИЧНИЯ ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗЪМ           Н. Акулов прави гениално прозрение като предполага изграждането на електромагнитната структура на неутриното от Магнитни диполи и Първичен униквант, а състава на фотона от неутрина. Това предположение съвпада с началото на втори период, където в първа група на ПТЕЧА се намира електронното неутрино. В този период се намират частиците и античастиците носители на  трите основни сили родени от Първичния електромагнегизъм. Такава е необходимостта първоначално да съществуват свързващите сили между съставните части и техните носители.  Затова втори период е период на частиците и античичастиците носители на основните сили, които също имат съставна структура, а тя е електромагнитна.         Съществуване на Първичния електромагнетизъм като Бегетрони и Антибегетрони отговаря на предложените от Акулов уникванти, различаващи се от електронния електромагнетизъм. След структурирането на Вакумоните и Антивакуумоните от Бегетрони и Антибегетрони продължава структуриринето на следващите частици и античастици намиращи се във втори период. Логично е това структуриране да започне с най-леките частици, електронните неутрина, по аналогия с Акулов и периода да съдържа частиците и античастиците на останалите три основни взаимодействия: ядрено, електромагнитно и гравитация. Защото преди да има съставна структура трябва да има сили за свързване на нейните части, които да бъдат отговорни за здравината и целостта.         Носителят на електромагнитното взаимодействие е фотона, на гравитацията е хипотетичния гравитон, а за носителя на ядреното взаимодействие първоначално са определени пи-мезоните. При рзкриването през 20 век, че нуклоните и антинуклоните имат електромагнитна структура, а пи-мезоните се оказват на повърхностния слой на тази структура. Това води до логичната възможност те да бъдат приети първоначално за носители на ядрените сили. По-късно без доказателство са приети от физиците кварките за носители на ядрените сили. Същите физици, които отричат съставната страктура в микросвета я предлагят от три вида кварки. Така кварките, които все още нямат пълно дока;ателство за съществуването си внасят много съществени противоречия без да се реши провилно проблема с ядрените сили. Главното е, защота кварките са несъвместими с електромагнитната структура на нуклоните и антинуклоните доказана опитно през средата на 20 век от Р. Ховщететер и повторено през 1971 год. от Г. Кендал и У. Пановски. Би следвало математическите уравнения на физиците да са следствие от опитните данни, а не фантастични измислици, които нямат нищо общо с опита.         Затова след физичния анализ и философско обозрение на открити частици и античастици от физиците е правилно да започнем втори период с електромагнитната съставна структура на най-леката частица електронното неутрионо както е направил и Акулов.          Следователно в първа група на периода е мястото на електронното неутрино, което е възможния носител на ядрените сили, а съставната му електромагнитна струуктура е изградена от Бегетрон и Антивакумон. С него започва и продължава структурирането на частиците и античастиците по второто направление, като другото направление е съставната структура на вакуума изградена от множество Вакуумони и Антивакуумони. Изграждането на видовете неутрина и антинеутрина е подчинено закономерно на комбинаториката, която се определя от свойствата на Вакуумона, Антивакуумона, Бегетрона и Антибегетрона. При прихващането от магнитните сили на Вакуумона и Антивакуумона на Бегетрон или Атибегетрон са възможни само шест комбинации. Приложение 5. Толкова е броят на видовете неутрина и антинеутрина, което също показва правилната посока на това хипотетично предложение.         При взаимодействие между нулевия Вакуумон  и Бегетрона, Вакуумона прихваща с лоренцовите магнитни сили, които са 70 по-големи от електронния магнетизъм, отрицателния електричен заря на Бегетрона и се ражда най-лекото електронно неуутрино. Получавава се съставната структура на електрнното неутрино с неутрални електрични заряди, равномерно разпределени като три свързани наслагващи се токови кръга с един положителен заряд в средата между два отрицателни електрични заряда. Приложение 5. Частицата се превръща от бозон във фермион с  неутрален електтричен заряд и излишък от 1/2 ляв спин, изразено от стрелките определящи посоката на спина.         При електронното антинеутрино в петаа група на периода, което е огледален двойник на електронното неутрино е с обратно, равномерното разпределение на занулените електрични заряди като конфедеративна форма от два положителни електрични заряди с един отрицателе между тях. За да се получи тази обратна схема, припокриващия Антивакуумон си взаимодейства с Антибегетрона като го прихваща с магнитната си сила и се ражда електронното антинеутрино с нула електречен заряд и десен спин 1/2. Приложение 5.         Тези взаимодействоя между Бегетрона и Антибегетрона с  припокроващите се Вакуумон и Антивакуумон са възможни, защото магнитните лоренцови сили на магнитния дипол могат да прихващат различните електрични заряди без да се съобразяват от вида на електричния товар като го зануляват. Затова при съставната структура на по-тежките видове неутрина, мюонните и тауоните, става възможна неравномерно разпределение на електричните заряди, където еднаквите положителни или отрицателни електрични заряди са един до друг при свързаните наслагващи кръгове, без да пречат на целостта и здравината на структурата.         Съставната структура на мюоннното неутрино, намирщо се във втора група на периода, е получена при  електромагнитното взаимодействието на Антивакуумона с Бегетрона като най-вътрешния електричен заряд в свързаните наслагващи кръгове е положителен, а двата външни са отрицателни. При това взаимодействие се ражда мюонното неутрино с нула електричен заряд и ляв спин 1/2. Приложение 5.         Схемата при антимюонното неутрино, намиращо се в шеста група на антиполовината на периода, като огледален двойник на мюонното неутрино е обратна и се подчинява на Антисиметрията. Двта външни електрични заряди на наслагващите кръгове са положителни, а най вътрешния е отрицателен. За да се получи тази съставна електромагнитна сруктура Вакуумона си взаимодейства с Антибегетрона и го прихваща с лоренцовите си сили. При това огледално взаимодействие се ражда мюонното антинеутрино с нула електричен заряд и десен спин 1/2. Приложение 5.         Забележително е, че при електронното неутрино взаимодействието на Бегетрона започва с Вакуумона, а при всеки следващ вид неутрино се обръща знака и се започва с огледалния двойник, а Бегетрона се запазва същия. При започване на сруктуриране на антиелектронното неутрино се сменя знака и на двата члена на взаимодействието, което протича между Антибегетрона и Антивакуумона. След което Антивакуумона при следващите антинеутрина сменява огледалната си форма, а Антибегетрона остава непроменен при структурирането на следващите по-тежки неутрина. Смяната на антиформата при всяка нова съствна структура е Тетралектично отражение.          Съставната структура на най-тежкото тауонно неутрино, което се намира в трета група на периода е получено при електромагнитното взаимодействие на Вакуумона с Бегетрона като Вакуумона прихваща с магнитни си сили Бегетрона. При това взаимодействие се получават, един до друг, два еднакви вътрешни отрицателни заряда и един външен положителен електричен заряд в трите свързани нслагващи кръга. Приложение 5. Взаимодействието между Бегетрона и Вакуумона ражда най-тежкото тауонно неутрино с нула електричен заряд и ляв спин 1/2.         Структурната схема при антитауонното неутрино, което се намира в седма група на период в антиполовината на ПТЧА, е обратна, защото е огледален двойник на тауонното неутрино и също се подчинява на Антисиметрията. Приложение 2. Получава се при електромагнитното взаимодействие на Антибегетрона с Антивакуумонна като двата вътрешни заряда са положителни, а външния е отрицателен при трите свързани наслагващи кръга. Приложение 5. При това огледално взаимодействие се ражда най-тежкото антитауонно неутрино с нула електричен заряд и десен спин 1/2.          Със съставното структуриране, при електромагнитното взаимодействие между Бегетрона и Антибегетрона с Вакуумона и Антивакуумона на шестте вида неутрина и антинеутрина се изчерпват възможните закономерни комбинаци. Това ограничава възможността за съставно структуриране на други видове неутрина и антинеутрина и техния брой остава шест. Приложение 5.         Трите вида неутрина в първите три групи, като начало на втори период на ПТЕЧА и трите вида антинеутрина в началото на антиполовината на ПТЕЧА, определят носителя на основните ядрени сили в микросвета. Приложение 2 и 5. Така електронното, мюонното и тауонното неутрино са носители на ядрените сили в структурата на ядрото на атома и съставната структура на нуклоните. Приложение 5. Антиелектронното, антимюонното и антитауонното неутрино са  носители на ядрените сили в структурата на ядрото на антиатома и съставната структура на антинуклоните. Приложение 5.         Имам хипотетичното предположение, че разпределението на електричните заряди влияе върху получената маса на видовете неутрина и антинеутрина. Бегетрона и Антибегетрона при взаимодействието с Вакуумона и Антивакуумона получават  както равномерно разпределение на електричните заряди, така и неравномерно, което определя различната маса, при участието в реакциите на едни и същи частици и античастици.  Електронното и  антиелектроното неутрино при тези взаимодействия получават равномерно разпределение на електричните заряди, което ги прави с най-малка маса. Защото при равномерното разпределение на зарядите масата на взаимодействащите си частици и античастици отива във връзката като се получава стабилна частица с най-здравата връзка и голям дефект на масата. Това прави електронното и антиелектронното неутрино прекалено стабилни частици, които трудно взаимодействат с материята и антиматерията в свободно състояние.         Обратен е ефекта при неравномерното разпределение на електричните заряди, при което се получават по-тежки и нестабилни неутрина и антинеутрина. Същият ефект на разпределение на зарядите се получава при съставната структура между протона и неутрона, което прави протона стабиле, а неутрона по-тежък и нестабилен.         Така че неравномерното разпределение на електричните заряди при съставната структура на по-тежките ниеутрина и антинеутрина влияе на масата и ги прави нестабилни. При мюонните неутрина и антинеутрина това неравномерно разпределение е външно, което ги правипо-тежки от електронните и антиелектронните неутрина, но по-леки от тауонните и антитауонните неутрина, при които разпределението е вътрешно. Това вътрешно разпределение при тауонните и антитауонните неутрина прави центъра им нестабилен, което определя тяхната голяма маса, нестабилност и по-кратък живот         Н. Акулов е прозрял голямата истина за електромагнитната същност на първоматерията като предлага първичен Универсален квант енергия, от който построява Магнитния дипол, от него построява неутриното, а от неутриното фотона, но не обяснява точното им място в ПТЕЧА. До фотона построението му е вярнно, но няма никакво обяснение на подробностите как точно е устроено неутриното и фотона, защото все още по негово време не са открити всички видове неутрина и антинеутрина. За структурирането на вакуума от неговите уникванти изобщо не споменава, както и не предлага Универсалните уникванти като същност на времето.         Моето построение заедно с получаването на видовете неутрина и антинеутрина посочва тяхното място в ПТЕЧА. С това се постига обяснението на периодичната същност, предопределена от Тетралектичната системност. Трите вида неутрина и трите вида антинеутрина оформят Тетралектичната  триада и антитриада от сродни частици и античастици носители на ядрените сили, които определят хексадата на Тетралектиката.         Понеже периода е изграден от носителите на трите основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация което е същността на Тетралектичната триада. Следва изграждането  на четвърта и 8 група като четвъртото периодично Тетралектично системно състояние, което е различно от сродното триадно състояние на видовете неутрина и антинеутрина, но произхожда от него. Логично следствие от това, че в четвърта група е мястото на фотона носителя на електромагнитната основна сила, който е изграден от електронни неутрина и се припокрива със своя огледален двойникв 8 група на ПТЕЧА. Изграждането на фотона от електронни неутрина е предсказано както от Акулов, така и от Луи дьо Бройл като "неутринна теория" на светлината.        Оттук нататък частиците и античастиците ще бъдат изградени от стреловидно преставяне на видовете неутрина и антинеутрина символизиращи както посоката на спина, така и посоката му в наслагващите се кръгове. Приложение 6. Стреловидната символизация на видовете неутрина и антинеутрина ще бъде нагледна възможност за наблюдение, размишление и разбиране както на видовете неутрина и атинеутрина така и на частиците и античастиците съставени от тях.        В обикновените непериодични таблици на физиците фотона е поставен на първо място, поради най-много занулени параметри е считан за най-лек, а само Н. Акулов в своята периодична таблица на първо място в периода е поставил електронното неутрино. Това правилно  виждане от Акулов е възможност на видовете неутрина да са носители на основната ядрена сила в микросвета. Фотонът като следващ носител на електромагнитните сили в макросвета се намира в четвърта група на  периода и е изграден от електронно и антинеутронно неутрино. Приложение 2 и 6.         Свързването на елктронното неутрино с електронното антинеутрино подрежда електричните им заряди симетрично в кръговете, което влияе на масата на фотона и го прави безмасов в покой. Получената симетрична връзка между неутриното и антинеутриното, неутрализира електричните заряди при фотона и ги подрежда симетрично (- +, - +, - +) като го превръща в магнитен дипол с по-слаба магнитна сила от Вакуумонните диполи. Фотонът, носителя на електромагнитната сила, се намира в 4 група на 2 период и осъществява прехода от ядрената сила към осезаемия атомен, електромагнитен свят. При връзката на електрононното неутрино и антинеутрино фотона получава целочислен спин 1 и се превръща в стабилен бозон. Също така поради симетрията на съставната си структура фотона се припокрива със своя антидвойник в 8 група. Приложение 7. Така че при симетричната равномерна връзка между електричните заряди се получава магнитнитен дипол, припокриване и стабилност на частиците и античастиците.         Групите от антипротивоположната половина на 2 период са изградени от античастици съответващи на частиците от първите четири групи. В пета група е електронното антинеутрино, в шестта е мюонното антинеутрино, в седма група е тауонното антинеутрино и в осма група се намира формално антифотона, който се припокрива с фотона поради сродната симетрична съставна структура подчинена на Антисиметрията. Приложение 2, 6  и 7. Това припокриване на фотона с антифотона е в основата на относителната връзка на веществото с антивеществото без анихилация, без което припокриване нямаше да знаем, че съществува антивещество и антисвят. Действието на електромагнитните сили е адекватно както в света, така и в антисвета. Така фотона като припокриващ се електронеутрален бозон действа еднакво - електромагнитно както във веществото, така и в антивеществото без да ги различава като не ги разрушава при проникване в тях, с което премахма абсолютната граница между тях.         В 9 нулева група на 2 период логично място заема гравитона и антигравитона - формално, защото се припокриват като фотона. Приложение 2 и 7. С припокриващия гравитон и неговия антидвойник завършва 2 период с носителя на мегасилата - гравитация. Това припокриване на гравитона го прави да действа както в света, така и в антисвета, без разрушителна анихилация също като припокриващия фотон. Съставната структура на гравтона, от всички носители на основните сили в природата, е най-сложна и обединяваща. Сърцевината е изградена от фотона като от страната на електронното неутрино се прихваща от магнитната сила, мюонно антинеутрино, а след него е тауонното неутрино. Приложение 7. От другата страна антиелектронното неутрино  прихваща, мюонно неутрино и след него в съставната структура е антитауонното неутрино. Така спина на гравитона нараства на 2, а неутралните електрични заряди на видовте неутрина и антинеутрина в съставната структура се запазват. При така получената структра на гравитона най-добре е изразена промяната на спина, който е удвоения спин на фотона а електричнте заряди в наслагващите се кръгове са най-симетрично подредени към центъра като и в двата края симетрията на зарядите се разлива.         Антигравитона е с обратна огледална структура на гравитона като няма постоянно статично положение в свободно състояние както за гравитона, така и за антигравитона, за да съществуват като определена частица или античастица. Приложение 7. Поради  Антисиметричната структура гравитона и антигравитона се припокриват и са неразличими един от друг, както е при Вакуумона и Антивакуумона, при фотона и антифотона. Така завършва периода на носителите на трите основните сили с припокриващия се гравитон Структурният ъстав на частиците и античастиците една от друга е от неутрина и антинеутрина и ги превръща в сродни с предпоставка за периодичност и образуване на групи. Приложение 2 и 7.          Следователно главния периодичен аргумент е симетрията, който определя свойствата и структурата на частиците и античастиците във 2 период. Затова съставната структура на всички припокриващи се частици и античастици със своя антидвойник е подредеността и Антисиметрията. Така те имат възможност да осъществяват връзката чежду материята и антиматерията, между Вселените и Антивселените или между веществото и антивеществото, без анихилация. Такива пршпокриващи са: Вакуумона, фотона, гравитона, пи-мезона и и ета-мезона.           Аргументът симетрия се явява като най-важното свойство в света на материята и антиматерията, частиците и античастицте при тяхното структуриране. Това определя неравномерното и равномерното разпределение на електричните заряди които формират масата им, а не призрачното поле на Х-бозона. Защото вълновото поле е посредник на връзката между частиците и античастиците, както и между обектите на вселените и антивселените.         Следователно електромагнитния заряди като единица разделени електрични и магнитни полюси на Първичния електромагнетизъм стои в основата както на електричните заряди, така и на вълновото електромагнитно свойство. Електричните заряди определят масата, а магнитните заряди определят вълновата полева форма на връзката между частиците и античастиците. Симетричното или асиметричното разпределение на електричните заряди формира масата на вторичните частици и античастици, а магнитното поле вече като магнитен дипол определя връзката между вторичните частици и античастици. Спинът характеризира симетрия и асиметрията на посоката и вечното движение, което също влияе на масата, а посоката е симетрична категория най-важна при Антисиметрията, която е възможност за начало на съществуването на света.      Монопола на Дирак е първоносителя на полевата вълнова форма на материята и антиматерията на това фундаментално електромагнитно ниво. Тази финдаментална полева форма на разделени магнитни полюси може спокойно да я наречем Полето на Дирак (Д-полето), но не за да формира масата, а да осъществява връзката между частиците и античастиците със своята вълнова магнитна сила. Така фундаменталният Първичен електромагнетизъм отговаря за съществуването и обясненито на дуализъма вълна - частиица в Природата. Светът, Космосът има електромагнитно начало, а животът и разумът са възникнали също в съвременното еволюционно развитие на наша електромагнитна веществена Вселена. С това първо трябваше да започнат физиците - Електромагнетизма е всичко, а не с извратените и неверни хипотези, защото  почти нагледно, е че елементарните частици няма, откъде да получат своя електромагнитен заряд, ако не съществуваше Първиния електромагнетизъм.         П. Дирак велик физик, който разкрива в своето пълно и завършено урвнение Антиматерията и предсказа също със съвършена завършеност на друго математическо уравнение съществуването на разделените магнитни полюси. Чист учен атеист надарен с научна фантазия, с която прави веринте хипотези без да смесва науката с мистика и религия като постига разкриването на две от най-великите и загадъчни откртия във физиката: антиматерията и разделените магнитни полюси. В първато физиците повярваха и направиха най-великия и необходим скок във физиката като откриха Антиматерията и я получиха в ЦЕРН, а второто пренебрегнаха като го заместиха с фантастомагорични неверни измислици и спряха развитието на физиката.         Следователно стигнах до убеждението, че Тетралектичното предлагане, предполага фундаменталните свойства на Първичната Субстанция на материята и антиматерията, за да съдържа потенциала на много от фундаменталните Тетралектични свойства на света и антисвета в тяхното системно съществуване, развитие, управление и разбиране. Това е аргумент за съществуване на Тетралектичната истина, като основание за съставяне на ПТЕЧА и съответния ПЗЕЧА, които водят до правилно изграждане на съставната структура на частиците и античастиците на материята и антиматерията. Без Тетралектика на природата, която обединява философията с естествознанието е невъзможно разкриването на първопричината на съществуването, развитието, управлението и разбиране на света без мистика и религия.

Доколкото знам, гравитацията не е сила?