ТОЧКОВИДНИТЕ ПРОТОЧАСТИЦА И АНТИПРОТОЧАСТИЦА НА МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА КАТО НЕОБХОДИМО НАЧАЛО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪСТАВНАТА СТРУКТУРА НА ВСИЧКИ ЧАСТИЦИ И АНТИЧАСТИЦИ ОТ ТЯХ    6. ПО ПЪРВОТО НАПРАВЛЕНИЕ СЛАД ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПРИПОКРИВАЩИТЕ СЕ ВАКУУМНИ ЧАСТИЦА И АНТИЧАСТИЦА, ПРИ ЕЛЕКТРОМАГНИТНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ТОЧКОВИДНИТЕ ПРОТОЧАСТИЦА И АНТИЧАСТИЦА, ЗАПОЧВА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НИШКОВИДНАТА СЪСТАВНА СТРУКТУРА НА ВАКУУМА   ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ   1. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО              Отговорът на въпроса съществува ли празното пространство е търсен от философите и физиците още в древността. В това търсене на този отговор се формират много съвременни филосовски и физически понятия и категории, които не са изяснени добре от днешните философи и учени.          Космос една много важна и всеобхващаща категория е старогръцки синоним на Свят и Вселена е използвана за първи път от Питагор в опит да обясни реда в Света, Вселената. В съвременната физика най-правдоподобен и популярен модел на Вселената е нейния пулсиращ модел с Голям взрив между пулсацията. Този модел е възможен само като крайна Вселена, но физиците все още не са  уточнили крайна или безкрайна е Вселената и къкво е Космосът, краен или безкраен. Защото и най-големия физик на нашето време С. Хокинг приема Вселената едновременно за крайна и безкрайна, което е абсурдно. Това объркване е набрало инерция от древногръцкото определение за идентичност между Космос, Свят и Вселена. Определението на точните параметри и правилното осмисляне на тези категории е много важен момент като необходимост при изследване както на празното пространство и вакуума , така изобщо необходимост за мн. др. изследвания.          Древните гърци са наричали празнато пространство "кенон". По късно старогръцкото кенон е заменено с латинското Вакуум, което означава празно пространство.         През V век пр. н. е. Левкип и неговия ученик Демокрит стигат до правилен извод, че света се състои от атоми и празно пространство, което ги разделя. Левкип и Демокрит приемат празнината като несъщствуващо, а запълването и с атоми като съществуващо.         Названието ефир, етер на празното пространство има митологичен произход и почти не е имало философ или учен да не е мислил за празнината. За първи път логично обобщение на празното пространство е направил Аристотел, като изхвърлил всичко съществуващо от света за тогавашните представи: земя, вода, въздух и огън, а празнината, която остава приел за пети елемент и го назоал етер.          Г. Галилей према, че най-малки празнини кухини съществуват с минимални размери във веществото. Торичели  се опира на неговите ръсъждения за празното пространство и опитно го открива, което получава практическо приложение в термометъра. Няколко години по-късно Б. Паскал разкрива , че височината на живачния стълб на Торичели се променя от атмосферното налягане като регистрира промените във времето. На тази основа е изобретен барометъра.         Р. Декарт говори за празнината като механична конструкция. Той пояснява, че протяжеността е атрибут същност на материята, и там където има само пространство винаги е запълнено с материя. Нютон има противоречиво отношение към празното пространство и етера. Така че както подчертахме по-горе почти  всички учени са се сблъсквали с празното пространство при своите търсения. Изглежда тава не е случайност, а фундаментална закономерна необходимост за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света.         Леонардо да Винчи с прозрение за празното пространство: "Сред великите неща, които се намират извън нас, най-велико е съществуването на "нищото"."         Това велико "нищо" съществува навсякъде във всичко и извън всичко, и преди него няма нищо друго, от което да възникне. Затова то е безкрайна и вечна празнина с възможност да съществува несътворимо, неунищожимо, и невъзможност да поражда, каквото и да е. Защото има само едно свойство да бъде безкрайна и вечна неактивна празнина, която превръща нищото в Абсолют. Такава Абсолютна празнина може да бъде нематериална или неантиматериална и няма да пречи на съществяуването, развитието и управлението на материята и антиматерията в нея.         Нищото съществува като несътворима и неунищожима празнина, пред която няма друго съществуване. Фактически това е Нематериалното, неактивна безкрайна празнина без  енергия и свойства от която мистиката и религията създават абсурден свят. Това е Абсолютното нищо, което има само едно свойство да бъде безкрайна неактивна празнина с възможност за запълване с първочастиците на материята и антиматерията, което нарушава неговия абсолют и го превръщат в относително. С превръщането на Абсолютното нищо в отнсително се забранява както Абсолютната празнина, така и Абсолютната плътност, за да може света да съществува и да се развива. Така безкрайната прзнина е другата възможност за превръщане на първочастиците на материята и антиматерията в абсолют като я запълват с безкрайния си брой като равновесна структура на вакуума. Защото всичко в безкрайността може да съществва като безкраен брой.          Лао Дзъ е определил с вярно прозрение празнината като е казал: "Празното е полезното, а пълното е ползата".          Следователно безкрайната неактивна празнина на Абсолютното нищо, което е полезното, е запълнено от нещото (частиците и античастиците на материята и антиматерията), което е ползата. Тази полза от нещото като частици и античастици, е необходимост за реално съществуване,  развивтие, управление и разбиране на света.          Така че безкрайната количествена  характеристика на празнината е полезна с възможността си да  бъде запълнена с безкраен брой частици и античастици, което прави нещото абсолютно, а нищото относително. Неактивността на празнината е другата полезност, която поради пасивността си не взема участие в никакви енергийни процеси и взаимодействия и не пречи за протичане на закономерните процеси и явления между структурите и формите на материята и антиматерията. Абсолютното нищо е без начало и без край, което го прави несътворимо и неунищожимо, а безкръйня брой на нещото в него като го изпълва получава несътворимост и неунищожимост, което ограничава Абсолютната празнина като я превръща в относителна.         Логично е първочастиците на материята и антиматерията да са най-прости прекалено енергийни в празнината, която не им пречи, да се свързват в много здрава първична структурна организация като цялостна еднообразна равновесна система. Тази еднообразна структура хем е абсолютна, хем остава отворена за по-нататъшното си развитие, което я прави несътворима и неунищожима, но относително разрушима. Това е вакуума. Развитието не свършва с еднообразния вакуум, а усложнява съставната структура получена от първочастиците на материята и антиматерията като продължава структурирането в друго второ направлениенвэ на частиците и античастиците до 5 период на ПТЕЧА,  което съм направил. Приложение 2. Това второ направление изпълва вакуума с обективни сложни и многообразни относителни равновесни структурни системи.         Първото направление при изчерпване на необходимите свободни елементи и свободен енергиен потенциал за осъществяване на свързването между еднообразните вакуумни елементи получава най-висшата равновесна системна организация, запълваща безкрайното празно пространство. Приложение 3. Това е Вакуума, нещо като нищо, където протичат разнобразните еволюциони процеси на материята и антиматерията във Вселените и Антивселените изпълващи Космическото пространство.        Хронология на съществуването: Първа е Абсолютната празнина, Абсолютното нищо, преди него е несъществуващото. Следва Вакуума, най-висшата занулена системна равновесна организация, изпълваща Безкрайната празнина. Във безкрайния Вакуум на Космическото пространство са потопени безкраен брой Вселени и Антивселени, в които протичат разнообразните процеси на второто направление.          Такава е ролята на вакуумната празнина да бъде мястото, където да съществува и се развива материалната и антиматериалната реална действителност както на Вселените, така и на Антивселните. Това определя извън Вселените и     Антивселените да съществува безкрайния Космически вакуум, а вътре в тях да съществува относителната вакуумна празнина на Торичели и Паскал.         Следователно крайните Вселени и Антивселени са безкрайни по брой на различни етапи на развитие в Космическия безкраен вакуум. Така в крайните вселени и антивселени протича еволюционното развитие на второто направление на материалните и антиматериалните структури и форми в относителната вакуумна празнина вътре в структурите и формите и между тях.         А. Айщайн определя вакуума в своята Теорията на относителността като реален материален физичски континиум, който измества петият елемент, илюзорния етер на Аристотел. Физиците са изчислили, че вакуума е най-плътна, но неутрална материя и антиматрия, с плътност на енергията 10 на 93 степен гр./см. и разкриват няколко реални ефекти от неговото съществуване. Един ефектите е неговата флуактация или раждането по двойки на виртуални частици и античастици във вакуума. При атакуването на вакуума с много силни електромагнитни и гравитационни полета прави  ответна реакция. Вакуумът изпълва цялото безкрайно Космическо пространство, а не е само среда в която се движи светлината. В него е потопен целия съществуващ и развиващ се свят.         Затова вакуума е първична неутрална среда, която не пречи на закономерните процеси на материята и антиматерията да съществуват и да се развиват. По скоро процесите влияят на него като го разграждат, от което би следвало, че вакуума има съставна  равновесна структура. ОТО на А. Айщайн отхвърля ефимерния, мистичен нематериален етер на Аристотел и го замества с реално съществуващ материален физически вакуум.         Още през двайсете години на миналия век Айщайн пише в статиите си: "Етерът съществува. Според общата теория ва относителността пространството е немислимо без етера..." Ние не можем да миним в теоретичната физика без етера, т. е. континиум, притежаващ физични свойства." - континиума има смъсъл на протяженост. Така  теорията на относителността разкрива, че вакуума трябва да има физични свойства. Академик А. Б. Мигдал обобщава: "По същество физиците се връщат към понятието етер, но вече без противоречия. Старото понятие не е взето от архива - то възниква отново в процеса на развитие на науката."         Пръв П. Дирак постави началото на обединението на квантовата механика с теорията на относителността през 1928 година, но процеса на търсенене не е завършен продължава и днес. Дирак предлага квадратно уравнение, което описва движението на електроните изразяващо законите на квантовата механика и теория на относитеността като предсказа съществуването на позитрона и открива теоретично антиматерията.          Неговата формула придобива фундаментален характер при прилагането от Дирак за обяснение същнстта на физическото пространство на вакуума. Според П. Дирак свойствата на физическото пространство се определят от вакуума като световен материален океан, не е само предположение, а чрез съществуващото негово формулиране може да се направи проверка за истина. Така този физически океан вакуумът получава прозвището Морето на Дирак, което ражда като флуктуация виртуални частици и античастици по двойки при определени въздействие.          Въпреки че чрез опита не можем да открием отделните кратко живеещи виртуални частици и античастици на вакуума, но можем да наблюдаваме тяхнато въздействие както върху реално съществувщте частици в микросвета, така и при експериментите с макротела.         При експерименти с електрона на водорода във вакуум, се наблюдава промяна на неговото движени под влиянието на виртуалните частици и античастици на вакуум. Явлението се нарича вакуумно трептене на електрона по неговата орбитата, при което той променя стойността на потенциалната си енергия. Тази промяна е опитно доказана и се нарича Лембово отместване - на нивата на атомнитие линии. Името на явлението е в чест на неговия  откривател американския физик У. Лемб, който го наблюдавал заедно с Е. Ръдърфорд през 1947 година.         Въздействието на вакуумните виртуални частици е наблюдавано и при експирименти с макротела. Например две метални пластинки поставени във вакуум и приближени една до друга, започват да се привличат под въздействето на виртуалните частици на вакуума. Този факт е открит през 1956 година от холандския експериментатор  Х. Казимир и в негова чест се казва ефект на Казимир.         Главният извод, че всички реакций и взаимодействия между реалните частици и античастици и обектите в макро и мегасвета се извършват върху виртуалния вакуумен фон, на който от своя страна те също му влияят. Точно този реален вакуумен фон са открили Торичели и Паскал. Вакуума който изпълва цялото безкрайно Космическо пространство с нещо като нищо, а под него е скрита Абсолютната неактивна празнина, която е нематериална и не може да сътворява и унищожава каквото и да е. Под Абсолютната празнина е несъществуващото, а реалното същствуване на света започва с вакуума, в койтао са разположени безкраен брой вселени и антивселени.         Търсенето и и откриване на вакуумния континиум състоящ се от материя и антиматерия е свързано с историческото търсене същността на Абсолютното празно пространство, което вакуума запълва. Това ми позволява да изкажа хипотеза че Вакуума (за ужас на физицит) има съставна структура, която се получава при първото структурно направление от точковидните първочастици на материята и антиматерият. Приложение 3. По второто съставно структурно направлението изграждането на частиците и античастиците е от същото прото начало на света и започва със съставната структура на видовете неутрина и антинеутрина. Второто направление по изграждането на частиците и античастиците до пети период на Периодичната таблица на елементарните частици и античастици (ПТЕЧА) е завършено в предишните няколко статии. Приложение 2.  Разкриване на ПТЕЧА става възможно след като е открит периодичния еталон Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ). Приложение 1.          В следващата статия ще представя съставната структура на вакуума като най-великото равновесно състояние на началото на света.

за да проумея написаното.

Тази структура е в главите на много хора.

13.08.2009 11:14 - Проба-6 Мечта
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 14445 Коментари: 53 Гласове: 26




безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!

и тафнах от Красй:

15.07 17:56 - Накрая на света
Ела да седнем
на самия край.
Отвъд е нищо.

Размахваме крака
накрая на света
и сякаш продължаваме
нататък
в нищото.

Размърдваме уста
накрая на света
и сякаш продължаваме
да шепнем
в нищото.

А то
разлива се около нас,
подронва края на света,
превръща го във нищо.

И колко вярно е това,
че няма край светът,
че няма край...


Автор: henzelski Категория: Изкуство

Гениален си!
Когато за пръв път прочетох за Лембовото отместване като резултат от взаимодействието на електрона с кварките изграждащи протона, бях удивена и осияна от радостта да сме част от тази вълшебност.
Според мен физиците са уникума на света ни. :)))