ХЕРАКЛИТ, ДИАЛЕКТИКА И ТЕТРАЛЕКТИКА   Цветан Павлов Иванов   Резюме  
Преди около 2500 Хераклит положи началото на Диалектиката с великия възглас: Всичко тече, всичко се променя (Pamta rhei, panta chorei), Хегел продължи и разкри идеалистичната Диалектика като, Единство и борба на противоположностите, а Маркс и Енгелс поставиха началото на научната Диалектика, която през 21 век се превърна в завършено познание за противоположностите като Тетралектика на природата със синтетичното определение, Всичко е противоположности, които се радвояват, за да се удвоят. Хераклит едностранчиво приема, че всичо е променливо, а устойчивостта е илюзия, Хегел допълва към противоречивата борба единството на противоположностите, което внася устойчивост в идеалистичната Диалектика, Маркс и Енгелс премахват идеализма и илюзията от устойчивостта чрез доказателство за нейното реално стабилно съществуване. Тетралектката превръща промяната в неравновесна противоречива система на свободни противоположности, а устойчивоста на единството като свързани в равновесие противоположности. Така Тетралектиката завършва процеса от раждането на диалектичните противоположности като изяснява тяхната същност, брой и видове. За да е възможно постигането на завършения Тетралектичен процес автора на Тетралектиката на природата е изяснил погрешното приемане за противоположности някой основни философски категории като случайност и необходимост и неразбиране на противоположната същност на други, като противоположност и антипротивоположност и някой други противоположни същности. Така че без разкриване на истинската противоположна същност на посочените основни философски категории, уточняване броя на противоположностите и разкриване на различните видове, прогресивното развитие както на философията, така и на науката е невъзможно. Това е следствие от противоположната обективна и субективна материална и антиматериална същност на света, в който живеем и трябва да я разкриваме, опознаваме и разбираме, за да се развиваме прогресивно.  

HERACLITUS, DIALECTICS AND TETRALECTIC   Tsvetan Pavlov Ivanov   Summary   About 2500 years ago, Heraclitus laid the foundation of Dialectic with the great exclamation: Everything flows, everything changes (Pamta rhei, panta chorei), Hegel continued and revealed the idealistic Dialectic as, Unity and struggle of opposites, and Marx and Engels laid the foundation of scientific Dialectic, which in the 21st century became a complete knowledge of opposites as the Tetralectic of nature with the synthetic definition, Everything is opposites that rejoice to double. Heraclitus unilaterally assumes that everything is changeable and stability is an illusion, Hegel adds to the contradictory struggle the unity of opposites, which brings stability to the idealistic Dialectic, Marx and Engels eliminate the illusion of stability by proving its real existence, Tetralectics transforms change into an unbalanced contradictory system of free opposites, and the stability of unity as opposites connected in equilibrium. Thus, Tetralectics completes the process of the birth of dialectical opposites by clarifying their essence, number and types. In order to achieve the complete Tetralectic process, the author of the Tetralectics clarified the erroneous assumption of some basic philosophical categories as opposites, such as chance and necessity, and the misunderstanding of the opposite nature of others, such as oppositeness and anti-oppositeness, and some other opposite natures. So, without revealing the true opposite nature of the indicated basic philosophical categories, specifying the number of opposites and revealing their different types, the progressive development of both philosophy and science is impossible. This is a consequence of the opposite objective and subjective material and anti-material 

  ХЕРАКЛИТ, ДИАЛЕКТИКА И ТЕТРАЛЕКТИКА   Цветан Павлов Иванов      Раждането, развитието и същността на философията е свързано със съществуването на противоположностите, които са същността на света, защото ги има навсякъде във Вселената и извън нея. Затова философята като първично познание се ражда като създава модели на света, в които се търси първопричината на съществуването, развитието, управлението и разбирането му. Това търсене е започнало върху бялата страница на познанието, с първи стъпки на Разумния човек не само като опознаване на заобикалящата го действителност, но и като стремеж за нейното разбиране след създаване на символите, термините, понятиятя и категориите като отражение на обективната действителност. Хераклит поставяйки това противоположно диалектично начало е провъзгласил Панта рей! за основна и единствена същност в съществуването и развитието на света. Той приема едностранчиво промяната за единствена същност на света като приписва илюзорност на устойчивостта, но не осъзнава, че стабилността е необхоадмост за съществуване на света като цялостни системи, без които света не може да съществува. Тази необходимост от стабилност на първопричината на съществуването на света е толкова голяма, че е вечна несътворима и неунищожима с Тетралектичен потенциал от свойства отворен към промяната за развитие на света. Този първичен потенциал на свойствата ражда както вторичните относително стабилни системи, така и относителните променливи съставни структурни системи при развитието на материята и антиматерията. Това отрежда мястото на Панта рей на Хераклит във вторичност, но го превръща в Абсолютно противоречиво движение на развитието, а Първичния абсолют на устойчивостта се преобразува в относително стабилни цялостни системи на съществуването от свързани противоположности в равновесие. Философите през тези 2500 години задаваха повече въпроси, които оставаха без отговор, особено необходимия отговор на Основния философски въпрос за първочността на материята или съзнанието. Причината вече не е липса на научни знания, защото 21 век е залят от огромна лавина от знания на частните науки което започна да изкривява тяхното прогресивно развитие. Да си спомним мисълта на Елиот изказана преди повече от век като предупреждение: "Ние загубхме в потока на информацията знанието, а заради знанието загубихме мъдростта". Философята царицата на мъдростта почти губи своя предмет на дейност при отделяне на частните науки от нея затрупана и подтисната от тяхното огромно и разностранно познание. Главната причина, поради която философията губи позицията си, вече не е само в липсата на научни знания за намиране на отговорите на въпросите повдигнати от нея, а е неразбирне на света на прэтивоположностите и тяхното грубо изкривяване на противоположната им същност. Невъзможно е в един обективен и субективен свят, в който всичко е противоположности и който ражда философията като негово отражение да бъде разкрит и разбран от философите като разберат смисъла и същността на философията, ако не разбират противоположностите или ги разбират погрешно. С разкриване на Диалектиката като единство и борба на противоположностите, Хегел премахва илюзорността от устойчивостта на Хераклит, но хвърля цялата Диалектика в илюзарнте лапи на обективния идеализм. Маркс и Енгелс издигат Диалектиката с едно прогресивно стъпало нагоре като я правят научна и порвъзгласяват, че няма "Синтез без анализ", което превръща философията в научна като премахва идиалестичната диалектична илюзорност на Хегел. Въпреки постигането на правилното прогресивно развитие на Диалектиката от класиците, тя вече повече от 150 години не доказа своята свеобхватна същност, а днес изкривена и отхвърлана от античовешка демокрация,която я изхвърлии от библиотеките и хвърли на боклука Диалектика на природаат на Фр. Енгелс. Чудовищна постъпка срещу истината на лъже демокрацията в България. Изводът който логично ще направим, е че посъвместната криза в света е предизвикана главно от непознаване на истината за света, в който живеем, поради неразбирането му и изкуственото прикриване на истината от някой управляващи в световен мащаб. Допълнително неразбирането на някой оснвни философски категории, до голяма степен също допринасят до кризисните състояния както на философията, така и на естествените науки. Затова ще започнем обяснението от най-главното неразбиране на същността на атипротивоположното, което анти се използва още от Хегел като триада на мисленето "Теза, антитеза и синтеза" - но погрешно. Антито придобива обективен смисъл след откриване, през 1932 год., на позитрона първата античастица, антидвойник на електрона. Оттогава физиците откриха антидвойници на всички частици, но още не са разбрали същността и смисъла на съществуването на антиматерията, а философите почти не обърнаха вниматие на това най-велико откритие в историята на физиката. Това антипротивоположно не означава само противоположно както го е използвал Хагел, а то е противоположно на противоположностите и е свързано с механизма на еволяцията. Така че съществуването на антипротивоположностите удвоява диалектимните противоположности и техния брой става четири. В началото на 21 век излиза книгата Тетралектика на природата, която е продължение на диалектиката като всеобхватно познание за материята и антиматерията. Авторът в тази книга разработи многопосочно противоположностите и разкрива същността на антипротивоположностите, като липсваща половина на света, коята уточнява истинския брой на противоположните и смисъла на съществуването им. Така най-всеобхватния закон на света Тетралектика на природата получи най-същностното и кратко определение: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят!   Другото основно противоречие, с което ще продължа, е погрешното разбиране и приемане на необхэдимостта за противоположна същност на случайността от филсофите. Разбирането е погрешно защото необходимост има за много неща, но нейната полюсна противоположност си остава ненеобходимостта, с която може да си взаимодейства и обвърже пртивоположно и е невъзможно да бъде същевременно противоположна на случайността, с кято няма полюсност. Случайността е противоречива, непостоянна, непредсказуема, нестабилна и затова в голяма степен е разрушителна. Тя за да има полюсна противоположност е необходимо да бъде обратна на нейната като бъде: непротиворечива, постоянна, предсказуема и стабилна, а не разрушителна. Такава противоположна същност като качество от от полюсни свойства притежава само Закомерността, която е подходяща за противоположност на Случайност. Не е въззможно, когато погрешно сме приели необходимостта за противоположна същност на случайността и нерабираме противоположната същност на закономерността да разкриваме реалните обективни и субективни закони на света. Необходимостта е равностойна необходимост както за случайността, така и за закомерността, а не тяхна противоположност. Принципно светът е пародоксален, оксимороничен, защото е Тетралектичен като четворна противоположна същност основаваща се върху шест вида симетрия изградени от четири основни категории Качество, Количество, Форма и Посока, общи както за философията така и за естествознанието. Светът съществува и се управлява от две сложни основни Тетралектични системи с баланс на преходите между тях: Равновесна, непротиворечива на свързаните противоположности и Неравновесна, противоречива съставена от свободни противоположности. Това предполага два вида противоположни системи от свободни потивоположности и от свързани противоположности и взаимодействие между тях. Интересното, е че тези два вида противоположни системи изгрдени от различни противоположности винаги изразяват равновесие и неравновесие. Например: ред-безредие, диктатура-свобода, крайно-безкрайно, симетрично-асиметрично, закономервост-случайност и т. н. и т. н. Другият вид са простите противоположни системи влезащи в състава на Тетралектичните диади, триади, тетради, хексади, октади и техните антидвойници. Противоположностите както антипротивоположностите се разделят още на обективни и субективни, което изчерпва възможните видове. Като зключение ще кажа, че правилното разбиране на протшвополжностите на свят устроен от тях ще намали противоречията в него, а философията ще си върне царствената научна корона и ще започне да доказва своите синтетични изводи.  

Литература:  
1. Берман С. 2013. Спонтанна еволюция. София: Изток запад 2. Видински В. 2017. Случайности. София: "Св. Климент Охридски" 3. Енгелс Фр.1975. Диалектика на природата. Софя: Паризда 4. Иванов Ц. 2007. Тетралектика на природата София: Рал колобър 5. ПоликаровА. 1977. Физика на 20 век. София: Партиздат 6. Сивилов Л. 1980. Системното познание. София: Наука и изкуство 7. Павлов Т. 1962. Теория на отражението. Софи: БАН 8. Европейска флософия ХVlll-ХlХ в., Антология. 1996. София: "Св. Климент Охридски"   За контакт: Имейл: begetron426@abv.bg, Блог бг: begetron426zxsd Тел: +359 8783673 08е

Първо, благодаря на автора за новаторската философия.
Дали е сигурно, че изобщо е необходим някакъв АБСТРАКТЕН синтез на известните реалности?
ПП: Известно е, че цялата математика с всичките й клонове, може да бъде отразена в термините на Теория на вероятностите. Но, свръх-кратко казано, съдбата на ЕДНА елементарна частица е случайна, но общото развитие на БЕЗБРОЙ частици е детерминирано.
ПП2: Не зная ДОКЪДЕ е делима материята, дали има "най-елементарна" частица, в основата на всички останали. Засега май се търси все още частицата на гравитацията.