Тетралектика, ентропия, самоорганизация

                             Авторът на статията „Самоорганизация на материята“, Павлин Петров е анализирал вярно определени закономерни етапи от еволюцията на материята с което постига един цялостен синтетичен разбираем модел на еволюцията. Всички тези верни изводи е направил, с много точно познаване и прилагане на закономерните достижения на науката като намира и точната взаимовръзка между тях в еволюционното развитие на материята. Логично анализира възможните и невъзможните процеси за формиране на жизнени цялостни системи, които могат прогресивно да се развиват, което е предпоставка света да бъде само такъв, какъвто е, с което отговаря на въпроса, защо светът е такъв, а не някакъв друг. Това добре го е отразил с написаното, което съм цитирал.

                "Случайните изменения и естественият отбор не могат да дадат никакъв резултат, ако няма условия за образуване на нова структура, а тези условия възникват само в силно не равновесен поток от вещества и енергия."

                Много верен и силен логичен извод, който определя ролята на случайността да действа в неравновесна среда при получаване на усложнени нови структури и форми на материята, които са равновесни цялостни системи. Този извод важи за всички еволюционни етапи на материята. Щом има случайност, има безредие, хаос, неопределеност, а всички тези процеси са ентропийни.

                Съвременните изследвания, на учените от мичиганския университет установяват, че ентропията участва в процесите на самоорганизация на материята, което ще накара учените да преразгледат ролята на ентропията в самоорганизиращите се структури или изобщо ролята на ентропията в съществуването и развитието на света. Защото ентропията не е само разрушителна, а подготвя условията за самоорганизацията на цялостни закономерни нови системи, с което фактически се обяснява ролята на случайността в еволюционното закономерното развитие на материята.

                Това подчертава и логичния извод от по-горния цитат на Петров, което отхвърля погрешната постановка, че ентропията е само разрушителна, защото тя има двойствена роля – разрушителна и градивна в съществуването, развитието, управление и разбирането на света. Тази двойствена роля е определена от Тетралектичността на света, което го прави относителен и забранява съществуването на абсолютните затворени цялостни системи, при които ентропията е само разрушителна. Щом като е забранено съществуването на абсолютното затваряне на системите, то ентропийните процеси във всяка система са обратими и не довеждат до абсолютен хаос и разрушаване, а подготвя условията за самоорганизиране и поява на качествено нови системи.

                Възниква въпросът, какво става с ентропията и системата след като тя не преминава в хаос, а според новите изследвания на учените допринася за самоорганизацията на материалните системи? За да се постигне задоволително решение, трябва да се отговори на най-трудния и важен въпрос, защо разрушителните ентропийни процеси се превръщат в градивни в системата, в която проявяват разрушителното хаотично действие?

                Решението на този въпрос не може да се постигне само по математичен път, защото математиката е аналитична наука и е направила своя анализ, от който следва извода, че енропията в една затворена система, постоянно се увеличава. Клаузиус въвежда термина ентропия през 1859 год., но в последствие учените са намерили много противоречия в този извод като са разкрили, че много системи, най-вече живите, не се подчиняват на ентропията, а и се противопоставят и накрая стигат до идеята, че ентропията има важно значение за самозараждащите се нови еволюционни системи.

                Затова е логично в търсене на решението да се включи философията, защото ентропия е физическа и философска категория, за да не се получи изкривяване на търсенето, както се е получило при математическите модели на елементарните частици без участието на философията.

                Необходимостта от философия за решение на повдигнатия въпрос за самоорганизацията на системите свързано с ентропията е подкрепена от двама големи физици на 20 век: Е. Шрьодингер и Н. Бор. Н. Бор е бил убеден за тясното обвързване на физическите с философските закони като формулира Принципът за допълнителност. Е. Шрьодингер продължил да развива това виждане на Н. Бор в книгата си „Какво е животът“, издадена през 1943 год., и въвежда термина за „отрицателна ентропия“ или негентропия. Той искал да развие върху Принципа на допълнителността, универсално знание, с което да се постигне просто разбиране за единството в света и прави крачка към това като въвежда термина „отрицателната ентропия“ – негентропия.

                Негентропията се явява противоположност на ентропията. Остава да уточним, коя е положителната и коя отрицателната противоположност. Защото така приемането на ентропията като положителна противоположност противоречи на нейната отрицателна разрушаваща същност, което погрешно е прието, след като се въвежда негентропията като „отрицателна ентропия“, защото тя намалява ентропията.

                Противоположностите не се определят от количественото намаляване или увеличаване на противоположното им действие, което е свойство и на двете противоположни страни, а зависят от своята качествена противоположна същност. Затова е правилно да определим ентропията за отрицателна, разрушителна противоположност, а негентропията като положителна градивна противоположност. Това неразбиране както и много други неразбирания свързани с противоположностите може да го уточним и разберем чрез Всеобщият Тетралектичен закон. Само с изяснени и добре определени както научни, така и философски категории може да се върви към търсене и определение на истината.

                Основното определение на Тетралектиката гласи всичко е противоположности, които се раздвояват за да се удвоят.

                Тетралектиката е изяснила всички възможни видове противоположности и техният брой, който може да бъде минимален 2 и максимален 4. Двете основни системи на Тетралектиката, които съдържат и управляват всички други системи получени от 4 противоположности са: Противоречива (неравновесна) система с относително мнозинство на свободните противоположности и Равновесна система с определено относително мнозинство на свързаните в равновесие противоположности.          Основните Тетралектични противоположности са сложни системи от противоположности, които имат своите производни. Те са отрицателни и положителни противоположни системи:

               Противоречива           Равновесна

               Неравновесна              Равновесна

               Отрицателна                 Положителна

                         Асиметрична                 Симетрична

                     диференцирана             интегрирана

                неопределена               определена

                безкрайна                       крайна

                отблъскване                  привличане

                зло                                    добро

                движение                        покой

                абсолютна                      относителна

                случайност                     закономерност

                хаос                                  ред

                свобода                           диктатура

                безредие                         ред

                разрушителна                градивна

                дезорганизация             организация

                деструкция                     конструкция

                дисбаланс                       боланс

                дисхармония                  хармония

                           Ентропия                        Негентропия и мн. др.

                Всички посочени противоположности са субективни и сложни системи, които нямат средно състояние между тях и не могат да образуват триада, а се превръщат без посредник, една в друга. Превръщането на основните Тетралектични системи определя качествения скок след количествено натрупване на противоположната същност на всяка от системите.

                В относително Противоречивата Тетралектична система преобладават ентропийните, свободни противоположности, които изразяват най-добре противоположните си свойства и създават противоречия в нея. Това осигуряват необходимия неравновесен поток от енергия и вещества, което създава условията за еволюционно развитие на системата като самоорганизация и получаване на нови материални структури преди да е настъпил критичния хаос, който разрушава системата напълно. Така в противоречивата система от хаоса и безредието на освободените от ентропията противоположности и енергия, при наличието на случайността започва естествения отбор, което води до закономерно свързване в равновесие на противоположностите като качествено нови структури и форми на материята. В системата започва градивния положителен процес на негентропията и при определено натрупване на свързани в равновесие противоположности ентропията спира и системата се превръща в равновесна като диктатурата на законите подържат целостта на системата, която продължава еволюционното си развитие по Тетралектична схема към своята противоположност.

                В относително Равновесната Тетралектична система преобладават негентропийните, свързани в равновесие противоположности, което ограничава противоположните им свойства и създава равновесие в нея. Това осигурява необходимото равновесие от свързаните противоположности в системата, като условие за стабилната цялост на системата, което гарантира нейното относително съществуване. Така в равновесната система, наличието на определен закономерен ред на свързаните противоположности, изчерпва енергията и веществата като свободните противоположности от негентропията, което създава условия за започване на разрушителни, деструктивни процеси, които развалят равновесието. В системата започват деградивни отрицателни ентропийни процеси, които спират действието на негентропията и при определено натрупване на свободни противоположности системата се превръща в противоречива. Доминиращи в системата са свободно хаотично движещи се противоположности, което е предпоставка тя отново да смени знака си и да започне да се развива в посока към своята противоположност.

                Затова учените са разкрили отдавна, че ентропията намалява с развитието и усложняване на системите, което става по описания Тетралектичен принцип на всички еволюционни етапи на материята. Развитието води до усложняването, а усложняването до ново развитие, при което всички системи са относително отворени и могат да поемат енергия и вещества (маса) от околното среда и да изпускат енергия и вещества (маса) в околната среда. Това позволява да действа естествения подбор, при което оцеляват и прогресивно се развиват само устойчивите стабилни системи.

                Изводът е, че ентропията, хаоса, свободата, безредието, случайността, неопределеността, дезоорганизацията, разрушението и др. т., са необходимите противоречиви условия за развитие на системите. На определен еволюционен етап, етропията се превръща в негентропия и започва творческия процес на самоорганизация и структуриране на качествено новите системи, в които доминират диктатурата на законите като организиран определен равновесен ред, което сменя знака на системата, в която противоречията намаляват и системата запазва своята цялост.

                Развитието на противоречивата Тетралектична система върви към равновесие, което ограничава ентропията, а равновесната Тетралектична система се развива към своята противоположност – противоречивата система, което ограничава негентропията. Така двете системи на Тетралектиката взаимно се ограничават, за да не се превърнат в абсолютни при развитието си и се превръщат една в друга без посредник като границата на това превръщане е динамичното равновесие.

                Така ентропийният разрушителен хаос, чрез свободата на противоположностите създава необходимите условия от свободна енергия и вещества за развитие и самоорганизация на нови структурни системи на материята. При обратния негентропиен процес, който спира ентропията се изчерпва енергията и свободните вещества, поради тяхното свързване в равновесие. Това изчерпване на веществата и енергията, води до нестабилност на системата поради вътрешни и външни фактори и отново започват да действат ентропийните процеси. Всичко се повтаря отново, само че системите са на друго еволюционно ниво.

                При това положение, ако действаше разумна сила процесите щяха да бъдат строго детерминирани, праволинейни, винаги завършващи с прогресивна структура и форма на материята, като нямаше да има толкова много излишък от непрогресиращи структури и форми на материята, а еволюционното развитие да върви толкова бавно. Липсата на непрогресиращи форми при разумната еволюция ще ограничи съществуването и развитието само да една единствена структура и форма на материята, която постоянно ще става все по сложна, но ще си остане единствена без нищо друго около нея. Такъв процес в Природата е невъзможен, защото е забранен от ентропията и негентропията поради това, че системата е абсолютно затворена. Затова не е наблюдаван и регистриран досега от никой, а в света цари многообразието от непрогресирали относителни материални форми, на който фон се извършва самоорганизацията и еволюционния  прогреса. На върха на пирамидата на това разнообразие, стои само една прогресирала форма на материята - Разумният човек, отворена към разнообразието и към към прогресивното си развитие.

                Тетралектичният еволюционен механизъм действа по описаните неразумни системни принципи чрез пробата и грешката и стига до новата прогресивна материална структура и форма. Заобикалящият ни свят, светът на човешкото познание и общественото развитие, навсякъде подчертават неразумността на тези процеси без намесата на божествена сила. Наблюдават се много проби и грешки с отклонение от прогресивната еволюция и връщане назад, при което се създава излишък от непрогресивни форми на материята и само една прогресивна - Разумният човек.

                Ентропийните разрушителни процеси започват в равновесните системи и завършват с хаоса на свободните противоположности като противоречивата система, а негентропийните творящи процеси започват от противоречивата система на хаоса и завършват със свързаните в равновесие противоположности като равновесна система.

                Хаосът създаден от ентропията в противоречивата система, при развитието си, върви към равновесие, а редът създаден от негентропията в равновесната система върви, при развитието си, към хаос. От хаоса се ражда реда, а от реда хаос като взаимно се ограничават и остават относителни, без възможност да се превърнат в абсолютни. Така ентропията осъществява развитието, а негентропията целостта на съществуването на системите.

                Следователно всяка система ражда своя противоположен гробокопач като при развитието си върви към него. Маркс е прозрял тая истина за общественото развитие, но е сгрешил с гробокопача на капитализма. Негов гробокопач не е работническата класа, а НТП на развития капитализъм, който в последната си фаза ще се превърне в социализъм, след което следва нова обществена система и прогресивно развитие. Другото прозрение на Маркс, е че последната фаза на капитализма е империализъм. Поради Тетралектичността на всички процеси и противоположности НТП носи спасение на човечеството като промяна на системата и самоунищожение от атомна война, без промяна на системата и израждане на капитализма в империализъм вместо в социализъм. Така противоречивата капиталистическа система е развила прогресът в обществото до възможност за самоунищожение, а спасението на света, е в смяната на капиталистическите противоречия с преход към непротиворечива социална система, върху основата на постигнатия от капитализма НТП, премахваща социалното неравенство и смяната му със социално равенство - равновесие. Тово са необходимите възможни преходи за развитие и съществуване на противоположните Тетралектични системи, които са развили човешкото общество до необходимия нов преход заради оцеляване на разумната ни цивилизация.  

                Големият взрив при раждането на Вселената е върхът на ентропията, създала хаоса, от който започват негинтропийните процеси към химическия веществен живот на Вселената и завършва със смъртта на звездите, от където започва ентропията на Вселената и завършва с нов Голям взрив. Силата на гравитацията е в основата на тези процеси. Гравитацията няма да позволи топлинна смърт на Вселената при увеличаване на скоростта на раздалечаващите се галактики, а ще увеличава прогресивно своята сила, като следствие от СТО за движение на телата с до светлинна скорост. Тази сила ще стигне до такава величина, която ще спре процесът на разширяване на Вселената и ще започне нейното свиване чрез сливане на черните дупки и отново вървене към Голям взрив.

                Така чрез Тетралектичната системност на противоположностите могат да се разкриват и обясняват процесите на самоорганизация и структуриране на всички нива на еволюционното развитие на материята.

Методът на автора ми изглежда схоластичен. До тоя момент си живеех с щастливото убеждение, че зная какво е ентропия и антиентропия. (С природо-математическо образование съм.) Това убеждение се потвърждаваше от всичко което съм учил и придобил като собствен опит. При следващото си прераждане може би ще имам време да изхвърля на боклука всичките си знания и да започна отново. Но това би противоречило на "принципа на съответствие и допълнителност" на Бор. Мисля си, че само разрушителят може да си мисли, че е негова заслугата за "възникване на нова система" от разрушеното. Да. Вирусът разгражда организма, той мре и при гниенето се въдят бактерии и червеи - нови системи. Но аз нямам еднакво отношение към двете.

Наясно съм със значението и смисъла на понятието за ентропията, но по отношение на понятието антиентропия ми се струва, че първо трябва да се приеме безусловно закона (като догма) за това, че във вселената нищо не се губи т.е. "масата и енергията за едно състояние" е равностойна на "масата и енергията при друго състояние" при протичане на процес. .... Нещата отиват към уравненията на Айнщайн Е = mc*c.

krumbelosvet написа – Няма коментари. За да коментираш, трябва да дочетеш. Методът на автора ми изглежда схоластичен. До тоя момент си живеех с щастливото убеждение, че зная какво е ентропия и антиентропия. (С природо-математическо образование съм.) Това убеждение се потвърждаваше от всичко което съм учил и придобил като собствен опит. При следващото си прераждане може би ще имам време да изхвърля на боклука всичките си знания и да започна отново. Но това би противоречило на "принципа на съответствие и допълнителност" на Бор. Мисля си, че само разрушителят може да си мисли, че е негова заслугата за "възникване на нова система" от разрушеното. Да. Вирусът разгражда организма, той мре и при гниенето се въдят бактерии и червеи - нови системи. Но аз нямам еднакво отношение към двете.

Методът на автора е противоположен на схоластиката, защото Тетралектиката и нейните системи се намират във всички еволюционни етапи на съществуване, развитие и управление на материята, достигнати от научното познание, от където е изведена и доказана, което и позволява да обяснява старото научно познание и да постига ново. Следователно методът е обединяване на философията с научното познание и авторът задължително прави изводите със синтетичната логика на философията, свързано с научните постижения. Схоластиката поднася свободно съставени изречения, които нямат съдържание, защото логиката е заменена с празнословието. Затова схоластиката е методология на мистиката и религията и борави с логиката на невежеството, с което заблуждава сляпо вярващите, които нямат верни познания за съществуването, развитието и управлението на света. Да си живееш върху старите лаври, когато науката динамично се развива, при което логично е динамиката да надмине старите познания и разбирания, защото динамиката е свързана с ентропията, статиката с негентропията. Затова противоположно на ентропията не е антиентропията, а негентропията, защото антиентропията е нейната антипротивоположност. Защото анти означава не само противополжно, а противоположно на противоположностите, или огледален двойник на противоположностите, което ги удвоява и ги прави 4. Ентропията започва от стабилната цялостна равновесна система като я разрушава и завършва с хаоса, от който започва негентропията и завършва със закономерния равновесен ред. Така ентропията и негантропията изразяват положителни и отрицателни качества, което ги удвоява. Същото правят вирусите в човешкото тяло като го разрушават, но без тях то не може да изгради своята защита като имунна система, Х. Уелс го е разбрал и обяснил във „Война на световете“, в края на 19 век. В началото на 80 години на 20 век е открита функционалната асиметрия на човешкия мозък, която го прави разумен или разумът се появява като асиметрична работа на двете полукълба – лявото е логично, а дясното си остава животинско чувствено. Двете полукълба при животните са функционално симетрични, и работят в симетричен сихрон, негентропийно, а развалянето на симетрията води до тяхната асихронна работа, което е противоречив ентропиен процес. Разумът се появява като ентропиен, Голям разумен взрив на живата система, което от хаоса на първични символи, понятия и термини се ражда Първобитният Разумен човек. В борбата за оцеляване създава непротиворечива равновесна негентропийна система – първобитната община. На определено ниво на развитие ентропийния, противоречив първобитен разум разваля равновесната, първобитна негентропийна обществена система и започва ентропийното противоречиво развитие, което продължава и до днес. На биолозите също отдавна е известно, че новото качество се появява чрез разваляне на симетрията, което мичиганските учени установяват опитно днес, а при примитивните организми тя е от по-висш порядък, но нямат обяснение за това. Тетралектиката обяснява всичко това като едновременно изяснява неуточнената същност на противоположностите като ентропия и негентропия противоположност и антипротивоположност, случайност и закономерност, свобода и диктатура и др. Поздрав!!!

В статията се изтъква ролята на случайните връзки в развитието и самоорганизацията на материята. В разбираема форма е дадено основното определение на тетралектиката. Разглеждат се основните тетралектични системи от противоположности. Разглежда се преминаването на противоречивите тетралектични системи в равновесни тетралектични системи и обратно и влиянието на ентропията и негентропията в тези процеси.
Авторът, според терминологията на тетралектиката, говори за смяна на противоречивата обществена система на класовите общества с равновесната система на социалната държава. Заключението му е правилно, защото наистина съвременното буржоазно общество е в разпад.

от развитието на термодинамиката и теориите за информацията, че терминологията на статията ми е непозната и излишно-абстрактна. Термодинамичната ентропия има дълбок смисъл, но несложна формула, подобна на информационната ентропия от теорията на Шенън. Ще си запиша блогъра и ще се опитам да си изясня правотата или напротив. Благодаря за мозъчното упражнение, все едно че троших камъни с чело.

Струва ми се, че интердисциплинарната употреба на чисто математически и физикохимически термини внася известно объркване и разнопосочност в смисъла на възприемане и дефиниране. Не оспорвам развитите тези, само искам да цитирам един асистент на проф. Стефан Христов, че в света има не повече от 5 души, които са наясно що е ентропия. И единият от тях е Професора. Това беше през 1965 год. Сега - 50 год. по-късно не мисля, че бройката се е увеличила кой знае колко. Поздрави.