Хегел: “Философията предварително може да бъде определена като мислено разглеждане на предметите. Но ако е вярно – а това разбира се е вярно – че човекът се отличава от животните с мисленето си, то всичко човешко е такова само поради това, че то е произведено чрез мисленето. Но тъй като философията е особен начин на мислене, такъв начин на мислене, благодарение на който то се превръща в познание и при това в познание чрез понятия, то философското мислене се отличава по-нататък от това мислене, което е дейно във всичко човешко и привнася на всичко човешко неговата човечност, бидейки, в същото време, тъждествено с нея, тъй като в себе си съществува само едно мислене. Това различие е свързано с това, че съдържанието на човешкото съзнание, имащо като свое основание мисленето, застава първоначално не във формата на мисли, а във формата на чувства, съзерцания, представи – във форми, които трябва да се различават от мисленето като форма.” Особеното на философското знание е, че то е обобщаващо знание, което се постига чрез синтетичната логика на думите, изреченията и произведенията като мислене. Човешкото мислене е възможно поради функционалната асиметрията на човешкия мозък, което ни отличава от животните, защото техния мозък функционално е симетричен. Хегел е прав, че човек се отличава от животвото по мисленето, но не е прав, че философското мислене е единственото човешко мислене. Той не е прав, защото съществува и друго по-конкретно мислене, което не е тъждествено с философското и разликата между тях не се състои в чувствата, съзерцанието и понятията, а тя е полюсна. Това мислене се основава на математическата аналитична логика, която разкрива и изучава материалните закони на структурите и формите чрез логиката на символите. За него също е необходимо чувство, съзерцание и понятия и то се казва естественонаучно познание. Разликата между философското и математическото мислене, е че с философското мислене може да се изразят чувствата, защото се основава на логика на думите, изреченията и произведенията. Докато математическото мислене е невъзможно без чувствителността, но с него не може да се изразяват чувствата поради неговата логика на символите. Затова съществува крилатата мисъл, че "математическа формула за любовта няма". Хегел не е стигнал именно до тази разлика на двата вида мислвене. Можем да кажем, че философията е по-близо до изразяване на човешкото в духовната сфера, но естествознанието внася човешкото във физическата сфера. Но можем да кажем и другото, че и двата вида познание съдържат в себе си античовешкото. Философията го съдържа като догма и идеалогия, поради неистината. Като така е нанесла хиляди поражения на човека и неговото общество, но то все пак се е развивало. Естествознанието съдържа също такава отрицанелна, античовешка страна поради истината съдържаща се в природните закони, които съдържат основанието както за подобряването на човешкото битие, така и за неговото унищожение. Философията и естествознанието магат да хуманизират както отделното човешко съзнание, така и общочовешкото съзнание. Философията може да го направи чрез разкриването на Всеобщия материален закон на съществуването и развитието, който ще доведе до единен мироглед като общочовешко съзнание Естествознанието може да го направи като създаде всеобщо битие за постигане на високо индивидуално съзнание. Поезията е чувствената връзка между индивидуалното и всеобщото съзнание, на която философията ще придаде по-голямо стойностно значение.

Човекът днес променя земята,утре ще променя вселената.Той е направен от Бог,които е пълното зна ние,Човекът е смъртен,Но човечеството е безсмърт
но.То трупа знания и цивилизация за да овладее кос
моса в което ще го посвети Бог.Какро всеки дава на детето си.Както детето знае по вече т родителите Това е цел на света.

Целта на човека е да овладее смисъла на съществуването и развитието и го докаже чрез познанието. Тогава той ще стане господар на Вселената.