Прочетен: 7488 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2009 15:10
Тетралектиката не е станала лесно ОТС /Обща теория на системите/, защото тя през цялото време си е била не само такава, но и нещо повече. Ако сте се запознали с началните постинги, където в резюмирана форма се обяснява Тетралектиката, ще забележите, че навсякъде се говори за тетралектични системи съставени най-малко от 2 и най-много от 4 противоположни качествени същности. Фундаментът на Тетралектиката са 4 противоположности, от които могат да се построят две основни системи: противоречива и равновесна, едната е с относителна свобода на противоположностите, а другата е с относително равновесие на противоположностите. В същността и на двете основни противоположни, тетралектични системи влизат: диади, триади, тетради, хексади и октади като обективни и субективни системи, което е добре обосновано чрез физика, химия, биология, човек общество и мн. др. Всичко това показва тенденция на обединяване на философията с естествознанието, процес обратен на отделянето на частните науки от философията. Тази тенденция е всеобхватна, защото си има своите фундаментални елементи /противоположностите и антипротивоположностите/, от които строи определен брой основни системи способни да обхванат всичко съществуващо и развиващо се. Според теб това не може да бъде ОТС, но според всеобщността си тези системи си прав, че не могат да бъдат ОТС, защото те принципиално са ВТС /Всеобща теория на системите/.
За да бъдат по-нататък ясни нещата ще трябва да определим какво е система, защото определението на система е на фаза като определението на философията, диалектиката и информацията. Всички те /система, философия, диалектика и информация/ имат стотици определения, които съдържат частици от истината за тях, но цялата истина за тях се разлива, няма я.
Система това е динамична или статична съвкупност от елементи, които образуват или развалят цялото във времето и пространството . Това означава, че не може да има система от един елемент, което са подчертали класиците на ОТС и К. Томов. Затова всичко в съществуващия и развиващ се свят е система, поради което примерите със звездата Вега, зъбчето на слончето Мина и автора на Тетралектиката са неверни. Защото звездата Вега, кътника на слончето Мина и автора на Тетралектиката е невъзможно да не бъдат системи, защото са сложни образования или сложни системи, на които елементите са други подсистеми и които могат да си взаимодействат с други системи във времето и пространството. За да се опровергае казаното, че всичко е система, трябва да се намери, посочи и докаже нещо, най-просто, без структура и форма, нещо, което само по себе си ще представлява само един елемент. Докаже ли се съществуването на това нещо, ще се съглася, че не всичко е система. Ако системолозите не са доказали това, въпреки подробните си доказателства, нищо не са доказали, което е довело до неразбирането на ОТС и преставане на търсене в тази посока.
От казаното до тук личи, че не съм обявил с две, три изречения ВТС, а с постинга Тетралектика и системно познание само съм обобщил Тетралектиката като ВТС, но тя самата го е казала и дказала с много повече думи и много преди това, какво е Тетралектика. Въпреки количественото многообразие от научни трудове проблемите на ОТС, диалектиката и философията си останаха нерешени, защото позицията, от която се търсят решенията е неправилна, което отклонява в погрешна посока търсенето. Това означава, че голямото количество написани научни трудове не е гаранция за съдържане на истината. Така че на философията, мистиката и религията никой не може да съперничи по количеството на изданията, но те и до дин днешен са с най-малко доказани истини. Например ОТО на А. Айщайн е написана само на 14 страници, но не само преобърна възгледите във физиката, но преобърна възгледите и за света. Това доказва, че има и други закономерни фактори, с които се стига до истината като ново качество, освен количествените натрупвания. Тетралектиката и тук е разрешила въпроса.
Понятието от физиката вещество и антивещество неизменно водят до философията, която разглежда Вселената, но антивеществото предполага съществуване на антивселени, което води до закономерна употреба на категориите с представка анти от философията. Като се има предвид, че прекалено много едни и същи категории се използват и от естествознанието и от философията, всичко е в реда на нещата за използване на антито от философията. Специалният тетралектичен смисъл е вложен вече като основание във възможността за съществуването на 4 противоположни същности, където антипротивоположностите са противоположни на противоположностите и всичко това има всеобщ характер и води до разкриване и разбиране на много истини.
Отправената критика от мен към материалистическата диалектика не само, че е много коректна, но е прекалено малко в този постинг. В книгата "Тетралектика на природата"тази критика вече е по-пълна, но това не означава, че диалектиката е невярна или излишна, а означава, че не е разработена като и предстои продължение, което е направено чрез Тетралектиката.
Протоотражението така е разработено от философите, че си е останало на ниво хипотеза изказано от Ленин,но за Тетралектиката то е най- съществен атрибут, който е изяснен, а равновесието е пренебрегнато от диалектиците като не съществено мимолетно нещо, но разработено от "научните мистици" като единствено нещо, което не остава място за противоречията. Равновесието е разработено в Тетралектика на природата като една от двете основни системи, а противоречиеята са носени от другата основна тетралеектична система противоречивата.
За да се опровергае, че критикувам неправилно диалектиката трябва да се обясни каква е обективната същност на протоотражението и в какво се състои разработката на равновесието. Друго опровержение може да се направи като се обясни, защо има явления и процеси, които водят до поява на ново качество без количествени изменения и защо при други процеси и явления които има количествени натрупвания, които не водят до ново качество и мн. др. неща. Това обяснение е необходимо, защото такива процеси и явления съществуват прекалено много в Природата, но точно това съществуване отрича количествения закон на диалектиката като не се подчиняват на него, което означава, че той не е всеобщ. Друго, което трябва да се обясни и изясни е как се преобразуват противоположностите една в друга, защо диалектиката не го е направила, а Тетралектиката го прави във всичките му варианти.
И в заключение може да кажем, че да се позоваваме и на казаното и доказано от дявала щом е истина, то е полезно и необходимо, а да се позоваваме на нещо, защото много е цитирано, но я няма истината в него е погрешно и води само до трупане на „научни” трудове като баласт, който също опровергава количествения диалектичен закон, защото не ражда ново научно познание, а само заталачва познанието.
Книгата "Тетралектика на природата" е само на година и нещо. Тепърва и предстои разгръщането, за да изгони неистината по-всички направления и утвърди единната всеобща истината вярна за познанието.
Препоръчам да уважаваме, а не робуваме на старите парадигми, за да спазим диалектичния закон Отрицание на отрицанието, защото ако робуваме няма не само да стигнем до новото, но няма и да го разберем като не спазваме диалектичния закона, а без Тетралектиката ще продължаваме да се раздираме от противоречия, които ще спират развитието ни.
Американски старжурналист: В Украйна кон...
6 задачи през които избраните трябва да ...
особено пък, защото им е било изключително трудно да "разберат" това, в което вярват
продължавай да вървиш... доколкото можем и ние ще вървим по пътеката, която откриваш за нас
жив и здрав!!!
17.02.2009 17:35
17.02.2009 22:01
Според тебе, възможно ли е това, което е да се надпревари само, за да се види какво е то?
Дори отговорът ти да не ми допадне,
най-сърдечни поздрави от мене
Silence
Ако това се огледа , т.е., по какъвто и да било, приблизително достоверен начин възпроизведе формата си, поне би се идентифицирало чрез отграничаване.
18.02.2009 11:51
Не зная как Begetron би отговорил на въпроса ми. Но няма значение. Търсенето не спира.
сърдечно
Silence
18.02.2009 20:56
19.02.2009 20:33
психиката не е обективна даденост, а субективен конструкт служещ за обгрижването на личността, във връзка с постигането/непостигането на целите от действителността и действеността на битието на конкретното СЕГА...
Това което е, можем да го надпреварим само чрез прогнозиране на развитието му, а прогнозирането е възможност за управление на развитието му в правилна посока. А това което е, е света, в който живеем, който не го откриваме само от любопитство, а е необхомост да го разберем заради нашето съществуване и развитие. Защото неразбиране на нещата е гибелно, а в тяхното трудно разбиране е нашето спасение. Поздрав!!!
Да прав си, че съществува най-малка неделима частица, която сама не е система. Тя не е система, защото няма съставни елементи, а и не се различава по нищо от себе си, а това значи от другите себееднакви, за да бъде систематизирана или да образува система. Еднаквото не подлежи на систематизация, а само различното може да се систематизира. Въпреки че свойствата на тази първична частица са тетралектична система, която и придава цялост и потенциална възможност за взаимодействие, но за да го има взаимодействието, трябва да се срещне с друго различно нещо. Най-доброто различие са противоположностите. Това означава две противоположни частици /частица и античастица/, които вече са два елемента на най-простата първична система, която може да изгражда други системи като се развива и усложнява получените системи. Това вече е предпоставка да съществува и се развива света, в който живеем и се развиваме и ние.
Прав си още, че нашата Вселена е крайна, но броя на вселените и антивселените е безкраен, а не както предполагаше науката, че тя е крайна и единствена. Със сигурност едни са отворени, а други затворени /циклични/, което физиката определя по съдържанието на масата в тях.
Неопределеността се появява поради размерите на пространството и времето. Например къде ще се намира частицата движеща се със скоростта на светлината при размери на пространството 1 милионна част от мм., изминаваща го с тази скорост също за милионна част от секундата, а самата тя има кратък живот и размери милионна част от мм.Тя ще е навсякъде, което означава, че няма постоянно, определено място. По същество стои и въпроса с безкрайността, която също носи неопределение, но в обратна посока. В микрасвета неопределението прави частицата да бъде навсякъде, а спрямо безкрайността да си остане на едно място, защото с каквато и скорост да се движи няма да измине съществено разтояние от безкрайността. Пред нея си остава винаги безкрайност. Това всичко определя парадоксите, които са открити още в древността. И двете крайности са невидими за нас. Затова в средния свят, в който живеем еволюцията е формирала сетива на разума, за да има видим и осъзаем свят, от който ще вървим в двете посоки към безкрайно малкото и към безкрайно голямото като ги разкриваме и разбираме. Точно тази неопределеност съдържа големия смисъл на като определение на материалното съществуване и развитие.
Откъм безкрайно малкото за да се елиминира неопределението смисъла е: да има ограничение на неделимост, което спира материята да върви към нищото, за да има начало развитието, а вечно да е съществуването, което определя несътворимостта и неунищожимостта на първичната материя и нейния потенциал за развитие. За да се елиминира абсолютно неопределение в безкрайно голямото смисъла е: да се осигури безкрайно пространство и време за развитие без достигане на съвършенство чрез относително разрушаване и сътворяване на материалните структури и форми, което се управлява от двете тетралектични системи: равновесна, на съшествуването и противоречива, на развитието. Така че неопределеността съдържа най-голямото определение на на света, което е израз на тетралектичния смисъл, а определеността е тетралектична като върви към неопределението.
Тетралектиката съдържа определението, като нагледност на нейните системи съдържание на структурите и формите, а неопределението като субективна абстракция на нейните системи създадени от разума, в което се съдържа трудността на нейното разкриване. Самата тя се подчинява на себе си: да бъде обективна нагледност и субективна абстракция. Поздрав!!!
24.05.2011 21:58
24.05.2011 22:08
25.05.2011 05:15
25.05.2011 13:32
25.05.2011 13:41
25.05.2011 13:45
25.05.2011 14:41
25.05.2011 14:42
25.05.2011 19:19
25.05.2011 19:48
26.05.2011 13:45
26.05.2011 18:08
26.05.2011 19:05
28.05.2011 13:50
28.05.2011 13:57
28.05.2011 17:11
28.05.2011 17:47
31.05.2011 17:26
31.05.2011 20:11
31.05.2011 20:17