Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 19:23 - СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 470 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 11.02 19:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
СТРУКТУРЕН МОДЕЛ НА НУКЛОНИТЕ И АНТИНУКЛОНИТЕ

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

1. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИКА НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ И ЛОГИЧНИТЕ ИЗВОДИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ

След откриването на Електрона - от Дж. Дж. Томсън, 1897 г.; на Фотона - от А. Айнщайн, 1905 г.; на Протона - от Ъ. Ръдерфорд, 1911 г. и на Неутрона от Д. Чудаик, 1932 г., които изграждат атома и доказват, че това не е неделимия атом на Демокрит, а е химичния делим атом, или това са химичните елементи от Периодичната химична таблица (ПХТ), открита от Д. Менделеев. В период от 30 години са открити четири нови частици без доказателстово за съществуване при тях на структура и физиците ги приемат за елементарни, което име се използва неправомерно и до днес. Защото през 1955 година се появи първия буреносен облак срещу елементарността на частиците с откритието на Р. Хофщетер, че протона и неутрона имат електромагнитна структура. През 1971 г. с по-голяма енергия на електрони, опитът е повторен от Г. Кендал и У. Пановски като потвърждават, че разкритата структура на протона и неутрона е електромагнитна. При първите опити физиците установяват, че по-голяма част от масата е разпределена в централна зона наречена "керн"- сърцевина, обкръжена от К-мезони и пи-мезони. Установено е още, че кернът не е еднороден, а се състои от други неизвестни частици. Кернът съдържа и 10% от електричния заряд на протона, а другите 90% се намират в пи-мезонния облак обкръжаваш керна. Вътрешната страна на пи-мезонния пояс е много по-плътна от външната, граничеща с повърхността на протона. Силата на електричния товар от вътрешната страна е два пъти по-голяма от външната. Неутронът като неутрална частица, но с електромагнитен състав съдържа в определен ред противоположните електрични заряди в различните области, които се компесират, което го прави електрически неутрален. Установено е също така, че кернът на неутрона е слабо отрицателно натоварен. Тези опитни данни са получени при сондиране на нуклоните с поток от енергийни електрони. Те съдържат готова съставна част от структурата на нуклоните, която физиците пренебрегнаха като спекулират, че структурата е без съставност, но все пак я съставиха погрешно от 3 кварка и антикварка. Така физиците отделят съставността от структурата, а първо трябва да установят минималната разлика между двете категории и взаимовръзката между тях и тогава да кажат хоп... Ще звучи ли по-добре, ако кажат, че елементарните частци са съставни, но нямат структура... И в двата случая е невежо извръщение. Защото съставността определя, че системата има елементи, а структурата определя реда на свързване в цялостна, относително стабилна структурна система на елементите. В края на крайщата истината е, че няма структура без съставност, както няма съставност без структура. Физиците неразбирайки същността на структура и съставност изпадат в заблуда, че елементарните частици не са съставни както в обикновения макроскопичен свят, но може да имат структура. Фактически така те отделят структурата от съставните и части в съвременна метафизична традиция на чиста енергия, чиста информация и чисто съзнание без мислещ мозък. Предложените няколко изкривени модели за структура на нуклоните, са неудачни и не водят до обяснение на получените първоначални опитни факти, поради което не е разкрит и истинския носителя на ядрените сили. В последно време физиците построяват тази структура от три горни и долни кварка, които също не обясняват първоначално получените опитни данни, и изобщо без каквито и да е други обяснения. С кварковата структура на нуклоните, с която не могат да избегнат отричаната от тях съставност, но засекретяват или замразяват по-нататъшното търсене. Въпреки кварковото замразяване български физици от БАН правят опит за примиряване на електромагнитната с кварковата структура на нуклоните и антинуклоните. Невъзможно е да примириш вярното с невярното или лъжата с истината. Затова замразявайки търсенето на тази структура с кварките, е най-грубата грешка допусната от физиците. Защото в структурата на нуклоните и антинуклоните е заключена най-голямата тайна на квантовата физика, космологията и космогонията, или основните решения на проблемите свързани с тях, Вселената и Космосът. Физиците се извиняват с това, че структурата на елементарните частици не е съставна в традицаонния смисъл, а нещо съвсем друго. Те какво очакват красива структурна визия на микросвета, която можеш да докоснеш с пръст. Разликата между микросвета и химичния, електромагнитен веществен и визуален свят, в който живеем е огромна и нормално да е така. Защото това са два различни свята, управлявани от две основни сили на материалния свят с различни носители, но с непрекъсната взаимовръзка между тях и традиционна структура. Микросвета се управлява от силнито ядрено взаимодействие, а макросвета от по-слабото електромагнитно взаимодействие. Тези светове са и два различни основни етапа на материалната еволюция: микросвета е първичния физичен еволюционен етап, а химичиския е следващия основен етап. Неопределеността в микросвета огранчава реалността, но не я премахва, а я прав парадоксална. Предполагам, че неопределеността е свързана с геометричните измерения, или по-точно с едномерността на елементарните частици. Това подсказва и едно прозрение на А. Айнщайн за неопределеността на нулевото геометрично измерение - точката и едномерността на линията: Точкатата не е съставна както в геометричен, така и във физичен смисъл и няма структура, а като е безструктурна, тя е безформена. Това е причината точката да бъде неделима, защото има вътрешност без елементи. Така че само при неделимата материална същност няма нито съставност, нито структура. Атомът е свързващото еволюционно звено между микро и макросвета. Електронната структура на атома е химическата връзка водеща към макросвета, а ядрената структура е физическата връзка с граница 10 на минус 13 степен, водеща към микросвета и продължаваща в структурата на нуклоните. Атомното ядро е част от микроструктурния физически свят, управляван от дейстивието на ядрените сили. А ядрото на атома има съставна структура от протони неутрони и носителя на свързващите ядрени сили между тях. Така че микросвета е съставен в традиционния смисъл и в структурата на нуклоните. Без кварки в атомното ядрото, съществуват ядрени сили между протоните и неутроните и превръщането им един в друг, но винаги съпътствани от електронно неутрино и антинеутрино. Може да зададем въпроса, откъде идват ядрените сили и как се формират, за да се превърнат в слаби ядрени взаимодействия при бета разпада и се осъществи прехода към химичиския свят? Слабите ядрени сили се проявяват не само на повърхността на протоните и неутроните, но те излиза извън тяхната повърхност и осъществяват прехода към химичния електромагнитен макросвят свързан с електронния слой на атома. Логично е на границата на прехода между ядрото и електронния слой на атома, силата на ядреното взаимодейстивие да бъде най-слабо, а електромагнитното взаимодействие най-силно. Същата тази логика ни води до разбирането, че слабото ядрено взаимодействие не е основна сила, а е само разновидност на ядрена сила. Защото тази граница се намира в структурата на атома, или е между неговото ядро и електрония слой, а не в структурата на нуклоните. При това положение кварките няма как да взамат участие в този процес, защото технити глуонни не се проявяват извън структурата на нуклоните. Така че, ако ядрената сила не е минимална в рамките на тази граница, ще се разруши атомната структура и връзката с електромагнитното взаимодействие става невъзможна. А за да се осъществи връзката с електромагнитния химичен макросвят е необходим баланс между ядрената и електромагнитната сила, която е в максималната си стойност. Този преходен баланс, между най-слабата ядрена сила и най-сината електромагнитна, са уловили физиците като обединение между слабото и електромагнитно взаимодействие. Фактически това е връзката между ядрената и електромагнитна сила, която ги обединява. Самият баланс не е обикновено равновесие, а е динамично равновесие, което е необходимост при всички големи и малки преходи в еволюционното развитие на материалните системи. Динаимчното равновесие е обяснено от Тетралектиката като преходен баланс между двете основни, противоположни Тетралектични системи: равновесна и неравновесна. Общоприет факт, е че има основни носители на свързващите сили и те са електронеутрални. Въпреки установената при опитите електромагнитна природа на сруктурата на нуклоните, свързващото взаимодействие между електрически заредените частици в структурата, се осъщствява от електрически неутрални частици. Така че при трите основни сили: ядрена - микросвят, електромагнитна - макросвят и гравитация - мегасвят, носителите са електронеутрални. Фотонът носителя на електромагнитните сили е най-неутралната частица, а носителя на гравитацията хипотетичния гравитон също е електронеутрален. Носителят на ядрените сили също трябва да е електронеутрален, но все още не е определен напълно, остава с мъглява неопределеност на кварковата структура и глуонното лепило между тях в структурата на нуклоните и антинуклоните. Първото усложнение на разбирането и несъответствието на малката маса на кварките като структурни елементи на нуклоните и антинуклоните и на голямия брой, 8 вида глуони като носители на ядрените сили. Силното ядрено взаимодействие, което познават физиците се намира извън кварковата структурата на нуклоните и антинуклоните и се превръща в слабо ядрено пак извън тази структура. 1. Възможно ли е глуоните като насители на ядрено взаимодействие в структурата на нуклоните и антинуклоните, да бъдат и същевременно носители на същото взаимодействие между кварките и в атомното ядро. 2. Могат ли те да преодолеят ограничението (конфаймента) и да напуснат кварковата структура, за да държат в цяло атомното ядро, след като структурната връзка между кварките е неразрушима, но извън нея съществуват ядрени взаимодействия, а извън ядрото на атома има слаби ядрени сили, които би трябвало да са компоненти на кварковите глуони. Големият брой кварки (20 ) и глуони (8), които се припокриват или имат 8 антиглуона, са също без обяснение от физиците. Малката маса на кварките, която им недостига, и се задава от Х-полето, само усложнява разбирането и ги отдалечава от истината за микросвета. Защото дискредатира фундаменталността на кварките, изместени от Х-полето. която "фундаменталност" не взема участие в структурата на лептоните. Обяснението със задаване на масата от полето на Х-бозоните, което поле все още не е доказано, че съществува. Така че обяснението за появата на масата е много по-просто и е открито отдавна. Това е съставността на определената структура, която отделя енергията на връзката като дефект на масата на частиците участващи в тази структура при разрушаване. Физиците на този етап все повече се отдалечават от истината за микросвета като пригаждат алогично математическите уравнения към опитните данни, а към несъвместимостта на опитните данни с изкривените уравнения дабавят какви ли не измислици. Затова предстои откриването на рогати кварки: еднороги, двуроги и т. н., вместо да работят с лавината от необяснени фактологичен материал, която заталачва микрофизиката, те я увеличават с всевъзможни измислици. Физиците много добре знаят, че математическите уравнения трябва да бъдат изведени от опитните данни, които ги съдържат, а всяка несъвместимост с тях ги отвежда към мистифициране и лъже наука. Изводът е прекалено ясен, че структура и съставност не променят основната си същност, а подлежат само на условни промени. Затова структурата на нуклоните е сложна и съставена от откритите елементарни частици, а носителите на свързващата сила между тях са електронеутрални. Това е същата частица носител на силите в атомното ядро, което определя единен носител както в структурата на нуклоните, така и в ядрото на атома извън него като така осъществява връзка с нашия електромагнитен химически свят. Тази частица трябва да има свойства да определя различните степени на силното взаимодействие в микросвета. Така тя ще прилича на фотона определящ различните степени на електромагнитната сила, чрез дължината на вълната, но в посока на късите вълни. В дълбочината на микросвета тази вълна ще бъде с най-малка дължина, но с най-голяма сила, противоположно на вълната на гравитацията, която е най дълга, но с най-малка енергийна сила. Необходимите елементарни частици и античастици за изграждане на сложната структура на нуклоните и антинуклоните са открити от науката, но са пренебрегнати от физиците. Сред тях е и електронеутралния носител на ядрените сили. Вместо да им намерят мястото в микросвета, те само се чудят, защо са толкова много излишните елементарни частици, като света може да се построи и разбере с много по-малко. Въпреки това те не са построили и разбрали света с този по-малък брой частици, и никога няма да го построят без да намерят мястото на "излишните" елементарни частици в сградата на микросвета. Крайно време е учените да разберат, че в Природата няма излишни неща, а има излишно невежество по въпроса за тяхното закономерно място и смисъл. Така че намиране на закономерното място на "излишните" елементарни частици в сложната пръстенна структура на нуклоните и антинуклоните, ще решат много основни въпроси на физиката и най-големите тайни на материята и антиматерията. Един от главните въпроси на физиката, свързан с основните сили на Природата и тяхното обединение, което се търси вече 100 год., не е решен. Това решение се намира в структурата на атома с продължението и в структурата на нуклоните и антинуклоните. Тази структура е обвързана с трите основни еволюционни етапи на Вселената и трите основни сили на материята: микросвят - ядрена, макросвят - електромагнитна и мегасвят - гравитация, които са взаимосвързани в структурата на микросвета. При опитите на Р. Ховщетер се установява, че структурата на нуклоните е електромагнитна. Възниква логичения въпрос, откъде идва този електромагнетизъм като атома все още не съществува и електромагнитния химичен свят го няма. Този въпрос трябваше отдавна физиците да го повдигнат, защото електромагнитнитния заряд на елементарните частици също е отпреди съществуванеот на атома, а не да строят само изкривени математически модели, с които заталачиха Стандартния модел. Защото решението, е че съществува Първичен електромагнетизъм, който е различен от атомния и задава електромагнитните заряди на всички елементарни частици, а самия той е носителя на първичната свързващата сила, която структурира частиците до появата на другите носители на силите. Този различен Първичен електромагветизъм е четвъртата основна сила, която ражда съставността и електричните заряди на елементарните частици като поражда останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация, с непрекъсната връзка между тях и четвъртата първична сила. Затова структурата на нуклоните и антинуклоните е електромагнитна и електронатоварените частици и античастици имат електромагнитни заряди преди съществуването на атомния електромагнетизъм с носител - фотона. Изводът, е че всичко в микросвета или структурата на нуклоните и антинуклоните е много по-сложно, а не е построена от два долни и един горен и обратно два горни и един долен измислени кварки. Ако е верен този модел, той трябва да обясни откъде идва електромагнитния заряд на елементарни частици, които не са изградени от кварки. Кварково обяснение за сега няма, и никога няма да има, ако не се спре набраната кваркова инерция от физиците. Защото при абсолютната инерция се губи смисъла не само на физическото движение, но и прогресивното развитие на физиката. При повторните опити за проникване в структурата на нуклоните, с по-енергиен електронен сноп, не се потвърждава наличието на керн, а се установява наличието на точкообразни образувания - "партони". Следователно при този опит се прониква още по-дълбоко като се установява още по-сложна нуклонна структура като се отхвърля керна като център, но зони с повишена плътност. Защото центъра се измества в дълбочината на структурата, но не е достигнат и при втория опит, а са констатирани различни точковидни образувания. Изводът, е че след като се премине през облака от пи-мезони и К-мезони и особените плътни образувания, се стига до нови микрослоеве с точковидни образувания в структурата на нуклоните. Всичко това показва, че опростената структура на нуклоните от три кварки не е вярна, а повторното им сондиране през 1971 год., също не стига до нуклонния център, но потвърждава че нуклоните имат структура. С откриване на първите елементарни частици и предложения, от Ръдерфорд, съставен орбитален модел на атома от тях, се слага началото на атомната физика. 20 век, не е само атомен, космичен, компютърен и генетичен век, но може да се нарече и век на елементарните частици и физическия гений. Защото бяха открити и доказано съществуването на около 40 основни елементарни частици и повече от 300 резонанси, с което започна бурно развитие на микрофизиката. Съществуването на това огромно изобилие на елементарни частици пообърка физиците. Защо са нужни на материята толкова много елементарни частици като за началото или обяснеинето на света са необходими една, две или още няколко частици. За да се постигне разбиране на микросвета, логично се появаваа необходимостта за класификацията на елементарните частици и създаване на тяхна единна фундаментална теория, която не може да мине без съставността. Още с появата на елементарните частици физиците започнаха да създават съставни хипотези за тяхната структура. Първата е на Ферми и Янг за пи-мезона съставен от нуклон и антинуклон с връзка между тях, осъществена от силното взаимадействие проявяващо се при сближаване. Също така една от първоначалните хипотези е на японския физик С. Саката за фундаменталността на елементарните частици съставени от нуклони и ламлда-хиперони Неговите ученици отиват още по далеч като виждат в съставния модел на учителя си аналогия с ПХЗ на Менделеев. М. Холдхабер приема проточастицата сътавена от нуклони и Ка-мезони. Друга нашумяла теория по това време е на "сливането" на две неутрина като "неутринна теория на светлината", от Луи дьо Бройл, подкрепена от А. Соколов и П. Йордан. Съветският физик М. А. Марков предлга също съставен модел от нуклони, като четния брой изгражда бозоните, а нечетния фермионите. Р. Опенхаймер се опита да сведе съставнте частици до шест, които да изграждат всички съществуващи частици, но опита се оказа неуспешен. Методологията на това поколение физици при търсене на съставни моделина елементарните частици и единна теория се оказа вярна, въпреки неуспешните опити да ги намерят. Първо защото допуснаха възможност за традиционна съставност и единна периодична теория при частиците и античастиците и второ правеха хипотезите с реално съществуващи частици докозани от науката, а не с измислени. Запознавайки се с откритието на японските ученици на Саката, Гел-Ман и Ю. Неман предлагат "кваркова теория" обединяващи всички частици заедно с резонансите. Оказа се, че извън кварковия модел останаха лептоните, а получените видове кварките се приближава до броя на основните елементарни частици. Може би оттук започна най-голямото изкривяване на Стандартния модел, защото съществуването на кварките все още не е напълно доказано, но шумът с претенцийте за истина днес, е все още голям покрай тях. П. Дирак прави стройна математическа завършена теория, която предсказа съществуването на магнитния монопол, който ако съществува забранява съществуванеот на кварките. Пълното доказателство за съществуванеот на кварките, пък забранява съществуването на монопола на Дирак, но и двете теории не постигнаха доказателство. Затова физиците създадоха примирителна теория между тях, която да обедини единичния магнитен заря с дробния електричен заряд на кварките. И тази хибридна теория се оказа неуспешна и е забравена отдавна, но кварките оттогава се разроиха и физиците не престават да се въртят около тях. Монополът на Дирак е неразбран и изоставен от физиците, но тази теория по логика, точност и математична завършност превъзхожда всички стари и съвременни теории като предполага търсената истина. Ще разгледаме една друга не много популярна теория, родена през физическия 20 век, за Периодична систематизация на елементарните частици по аналогия с Менделеевия периодичен закон. Тази теория е предложена от съветския физик Н. Акулов, която е недовършена, но ще се окаже, че връщането към нея е актуална необходимост, която е свързана с периодичността на елементарните частици. От друга страна периодичността определя съставния структурен модел на нуклоните и антинуклоните и основните сили на материята. Акулов предполага съставен модел на елементарните частици построени от Универсален електромагнитен квант енергия (униквант) като фундаментално материално начало. При въртенето на положително електронатоварения униквант около отрицателния и обратно, те компенсират електричните си заряди като се получава два вида магнитни диполи с различни свойства. Така протича взаимодействието по законите на електродинамиката при точковидни електрични заряди, които служат за фундаментална основа на Акулов за получаване на магнитния дипол и изграждане на следващите съставни частици. Изграждането от униквантите на електронното неутрино чрез електромагнитна връзка, а неутрино и антинеутрино влизат в състава на фотона като неутрализират напълно електричните си заряди, масата и 1/2 спин, за да получи фотона 0 маса, 0 електричен заряд и целочислен спин 1. Електронът е изграден от магнитен дипол и един допълнителен отрицателен униквант, който се задържа на орбита от магнитните сили, което електродинамиката разрешава. По тежките частици Акулов изгражда от реони също съставени от уникванти Най-актуално в периодичната класификация на Акулов са електромагнитните уникванти и магнитния дипол построен от тях, който предполага съществуване на първична електромагнитна сила различна от атомния електромагнетизъм. Много важен и логичен извод, който може да се направи, ако се приеме хипотезата за електромагнитния униквант, който като унивирсален би трябвало да притежава разделени магнитните полюси или Монопола на Дирак. Защото магнитният дипол се появява при свързаните и орбитиращи един около друг точковидните еднополюсни противоположни електрични заряди. Логиката показва, че униквантите на Акулов притежават и свойства на противоположни еднополюсни магнитни заряди. Така Акулов приема, че Фундаменталната материална точковидна субстанция има електромагнитна природа, или проточастиците са с електромагнитна характеристика и разделени магнитни полюси. Тази електромагнитна материална същност, различна от атомния електронен електромагнетизъм, е първиччния електромагнетизъм, който ражда другите три основни сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. Първичният електромагнетизъм е четвъртата основна сила на материята, управляваща субмикро физическия свят, която поражда тритe основни сили на останалите светове: микросвят - ядрена, макросвят - електромагнитна и мегасвят - гравитация. Следователно извода, от разгледаните хипотези предложени от физици водят до съставност на елементарните частици. Тази съставност най-добре може да се построи, разбере и проследи само като се класифицират в периодична система по аналогия с Менделеевата периодична таблица, съоброзно техните свойства. Тогава няма да се предлагат изкривени модели от леки частици изградени от по-тежки и по сложни частици, или пи-мезон изграден от нуклони, нуклоните и антинуклоните изградени от кварки и др. т. Периодичният ред в таблицата ще определя последователността на изграждането на по-сложните частици от по-прости като се започне от най-простите или първичната материална субстанция, както е при ПХЗ. Опитите на физиците за построяване на Периодична таблица на елементарнте частици (ПТЕЧ) изразяваща и съответния Периодичен закон на елементарните частици (ПЗЕЧ) се оказват неуспешни. Въпреки това, те систематизират част от елементарните частици като триади, тетради и хексади. които са частни елементи от периодичните свойства между тях. По същият системен път са вървяли химиците при търсене на ПХТ, но за разлика от тях, физиците се отказват от по-нататъшно търсене на ПЗЕЧ и физиката поема по пътя на неверните теории. Както се е случвало много пъти в науката идва един смел невеж, който не знае, че периодичността при елементарните частици е невъзможно и открива ПТЕЧ изразяваща и съответния ПЗЕЧ. Основната физическа идея за начало на тази таблица е свързана с униквантите на Акулов и монопола на Дирак, а системните идеи са аналогични на Менделеевата периодична химична таблица и такава периодична таблица в геометрията. Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ) изразяваща съответния Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ) разкрит от същия невеж автор, който построява и ПТЕЧ. Нещата вървящи към структурата на нуклонте и антинуклоните стават още по-сложни, когато се намеси и Всеобщия тетрасиметричен (тетралектичен) закон, механизъм на еволюцията. Защото това е закона, който предполага посочените системни периодични закони, показани по-горе, които предполагат и закономерната съставна системна структура на нуклоните и антинуклоните. Този закон не е ограничената тесноспециализираната Теория на всичко, захлупена в математико-физическата тенджера на физиците, а е широкоспектърен всеобхватен закон на всичко съществуващо и развиващо се. Защото го има във всичко, доказан е чрез всичко и може да се приложи във всичко, без да има претенции за божественост. Без откритите и предложени по-горе фундаментални периодични закони и Тетралектичния материален закон от автора на тази статия, е невъзможно разкриването на истинската сложна същност на структурата на нуклоните и антинуклоните. Най-обективно и водещо значени за разкриване на тяхната структура има ПТЕЧ и съответния ПЗЕЧ. Защото структурата на нуклоните и антинуклоните е изградена от откритите елементарни частици, които изграждат ПТЕЧ, по аналогия с Пери;дична химична таблица (ПХТ). В началото на ПТЕЧ са най-простите точковидни елементарна частица и античастица, които се съединява и изграждат първата съставна структура, която влиза в състава на следваща като по-нататък се изграждат една от друга по аналогия с ПХТ, но и със съответното

image image







 







Гласувай:
7
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2414878
Постинги: 359
Коментари: 4127
Гласове: 87259
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930