НОВАТА НЕЛОГИЧНА И НЕВЯРНА ТЕОРИЯ, ПРЕДЛОЖЕНА ОТ ТРИМАТА ФИЗИЦИ, ТЛАСКА ФИЗИКАТА В ПОГРЕШНО ПОСОКА

Цветан Павлов Иванов 
             В последно време, раждането на алогични измислици, без каквото и да е разбиране и обяснение, се превръща в любимо занимание на физиците, отклоняващи физиката от правилния път. Ето новата измислица на  трима физици: 
"Има "огледален свят", влиьещ на нашия".         Има ли някой физик, който може да обясни, какво е това Огледален свят и след това обяснение да направи логична връзка с нашия Материален свят или нашата Вселена и да докажат как ни влияе Огледалния свят. Защото ако съществува Огледален свят, той трябва да бъде изграден от Антиматерия и не само ще ни влияе, но ще настъпи анихелация и двата свята при среща ще се самоунищожат взаимно. Защото материята и антиматерията са несъвместими заедно и при среща ще анихилират като се занулят и се превърнат във фотони.         Първото откритие  свързано със съществуването на огледален свят е направено от Луи Пастьор през 19 век. При опит с кристали на винена киселина, той забелязал, че тя е съставена от асиметрични кристали. С пинсети отделил от сместта два вида противоположни асиметрични кристали на винената киселина с лява и дясна хиралност. Оказало се, че всеки вид завърта поляризования светлинен лъч  в противоположна посока на другия.         След като смесил отново кристалите те станали неактивни към поляризованата светлина и процеса на завъртането се неутрализирал. Л. Пастьор нерекал тази смес рецемат. При рецемата процеса се занулява като се неутрализират огледалните образи на кристалите, но цялостната химическа структура на винената киселина се запазва. За разлика от анихелацията, която унищожавава напълно двата свята. Рецематът на Л. Пастьор унищожава само лявото и дясното свойство на кристалите или техните противоположнини огледални образи като те губят само възможността да завъртат поляризования лъч. Докато при анихелацията заедно с лявото и дясното се унищожават и двата свята: материалния и антиматериалния.         Разгледаните процеси между материята и антиматерията и този при кристалите на винената киселина се подчиняват на огледалната инверсия или на Антисиметрията. В нашия материален свят също съществува Антисиметрията, при която няма пълно разрушение както при анихелацията между свят и антиснят. Това трябва да обяснят и изяснят физиците, защо в нашия свят както и в антисвета същеснвува огледален свят, който е съвместим, а света на материята и антисвета на антиматерията са несъвместими помежду си. Само че в нашия свят несъвместимостта на едната форма с другата се състои в това, че е вредна и смъртоносна за живота и здравето на хората. Например десните аминокиселини са вредни и не участват в живата материя на нашата планета, а живота на Земята е изграден само от леви алфа аминокиселини  Лявата и дясната ръка също са антидвойници, при които лявата ръка е по неактивна от дясната. Такива антидвойници в  нашия материален свят имат законово антисиметрично право да съществуват като всички останали противоположности и съществуват навсякъде и заедно като двете ръце.         За да може да се обясни съществуването и същността на огледалния свят и появата на Антисиметрията при огледалната инверсия трябва да разкрием, колко са основните видове симетрия. Защото сега всяка наука си има собствени видове симетрия, а тя е навсякъде и съществуват хиляди видове симетрия. Съществуващото многообразие винаги може да се сведе до минимално закономерно еднообразие, което е възможност за обяснение на многообразието. Случаят със симетрията е най-важен в това отношение, защото може да обясни както същността на симетрията, така и същността на света. Такъв  пример е Периодичния химичен закон на Д. Менделеев. В една закономерна периодична таблица влизат всички химични елементи и чрез периодичността могат да се разберат взаимоотношенията между тях и определят техните съединения.         Не може да измисляме нови видове симетрия без да сме разбрали същността на симетрията и асиметрията. Защото от истинската симетрична същност физицитес са все още прекалено далеч след като пишат такава статия: Има "огледален свят", влияещ на нашия. Малко поне да бяхя се замислили каква е същността на симетрията и колко са основните и видове, нямаше да издигат груби измислици за работни хипотези.          Има един забавен случай с  разкривяне на огледалността или лявото и дясното на посоката, която преди откритието е приета за изоморфна. Така през 20 век, когато физиците разкриват, че посоката в света не е изоморфна, а съществува ляво и дясно си помислили, че има срив в основните закони на света. Защото при опити с неутрина и антинеутрина разкриват, че те имат лява и дясна ориентация. Физиците откриват това, което Л. Пастьор прави 100 години преди тях.  Стига се до комичната ситуация като те и се чудят, какво  да правят след като е нарушена простраствената симетрия, един от основните физически закони. И до днес се чудят как е възможно това беззаконие!!!           В случая с физиците няма нарушение на Огледално-равната симетрия, а те са открили нов много важен вид симетрия, Антисиметрията, но и до днес още не са разбрали това. Не разбират и същността на посоката, която е еди от най-важните компоненти на основните видове симетрия. Неразбират също така, коя точно същност на  Автисиметрията прави възможно да има Огледален свят.  С толкова много нерабиране на симетрията физиците нямат право да говорят за Огледален свят.         Съществуването развитието и управлението на материята и антиматерията  или на вселените и антивселените се осъществява в безкрайния Космос. Затова вселените и антивсените са крайни пулсиращи обекти разположени в безкрайния Космос и е смешно да има само 1 вселена, нашата, а безкрайността да пустее. Следователно в безкрайния Космос има място за безкраен брой вселени и антивселени и огромни разстояния между тях. По принцип безкрайността е с възможност всичко в нея да е безкрайно по брой.         Между галктическите разстояния са огромни, а между вселенските, какви могат да бъдат, само може да гадаем. Тогава откъде ще дойде изобщо гравитацията   и то с огромна сила защото трябва да ни влияе. Невъзможно е такова нещо, защото дължината на гравитационните вълни е ограничена и зависи от натрураната маса, която е съсредоточена в центъра на галактиките, а в покрайнините вече е много слаба. Подобно е положението и с покрайнините на вселлените при разширението, а когато се свививат и постигат сингулярност разстоянието става огромно. Няма такава силна гравитация, която може да го преодолее. Самият гравитационен закон го забранява: защото силата на гравитацията е правопропоционална на масата и обратнопропорционална на разстоянието.         Докато не се разкрият основните видове симетрия няма да разбираме същността на симитрията и асиметрията, а те са зависими от четирите основни категории: Качество, Количество, Форма и Посока. .

Какъв огледален свят?
Светът е единен, защото е материален.