За да излезе от дълбоката криза философията може да се опре на своето дете естествознанието, защото старостта винаги е имала нужда от подкрепата на своите деца. След като е минала през единното съзерцание и натурфилософията, която с плахият и несигурен поглед към природата не можа да реши въпросите породени от детството на философията, а само очерта добре руслото на разделителната линия между идеализъм и материализъм, тя стигна до съвременната раздираща я криза. Родените от нея естествени науки тръгнаха в своето развитие в обратната посока от тази на философията. Те започнаха да разкриват и да изучават частните закони на материалните структури и форми чрез логиката на математическия анализ. Така естествените науки започнаха да трупат фактологически материал за материалната реалност, който може да получи опитно доказателство за съществуването на частните естественонаучни закони. Това породи необходимата предпоставка за обективизиране на философията чрез материалната реалност разкрита от естествознанието. Първите стъпки към научната обосновка на философията е направена от класиците на диалектиката, К. Маркс и Ф. Енгелс. Те се обърнаха към природата, но не като натурфилософия, а като се възползваха от тогавашните постижения на научното познание, за да положат началото на научната диалектика, което е техния най-голям принос към философията, за да тръгне тя по материалистичния път на обективизацията и да започне да доказва своите изводи. Времето, в което се роди научната диалектика беше време на най-мръсния капитализъм, което изискваше да се обърне внимание на обществените отношения, които подтискаха болшинството от народните маси. Това е предпоставката, която е довела до необходимостта за разработване на цялостна и вярна теория на капитализма /„Капиталът” на К. Маркс/. Изводите, които е направил Маркс от теорията на капитализма, че той е експлоататорски строй, което поражда необходимата предпоставка за революционазирането на работническата класа да защити с оръжие в ръка правата си от първичния жесток капитализъм. И в теоретичната и в практичната си обосновка Маркс е прав за необходимостите на времето, в което е живял. Тази правота е подчертана от верността и силата на икономическата му теория, „Капиталът”, която не е надмината от нито един икономист и до днес. За това му икономическа постижение е избра за личността на хилядолетието в Англия. Виждането му за необходимостта от революции, също е вярна, защото целият свят е бил обхванат от революции, а една от тях /октомврийската/ за първи път в човешката история побеждава, което също е едно от най-големите постижения в борбата за свободата на човека. Ражда се един нов социалистически материалистически свят, който по съдържание се приближавал до мечтите на човечеството, но като изпълнение е направил толкова извращения, че се е обърнал против човека и собственото си социалистическо общество.Тези извращения бяха възможни поради догматизиране и идеологизиране на идеята без да се знае нейната същност. Така всяка идея, всяка философия и дори всяка наука може да се догматизира и идеологизира без доказателство.

YouВ’re a real deep thinker. Thanks for shainrg.

OTKRwr <a href="http://lxootisiwxcj.com/">lxootisiwxcj</a>

PqJtha <a href="http://sapojywldbir.com/">sapojywldbir</a>

nI7KX3 , [url=http://yxrzmflkzjdx.com/]yxrzmflkzjdx[/url], [link=http://odjbwvedtffz.com/]odjbwvedtffz[/link], http://uwpifuyirscz.com/