Постинг
06.09.2007 16:17 -
Тетралектичните предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 7/
Хегел: “…предразсъдъкът на нашето време до такава степен отделя едно от друго чувството и мисленето, че ги признава за противоположни и даже за враждебни…”
Предрасъдъците по времето на Хегел за взаимовръзката между чувството и мисленето са били противопоставяни поради незнанието за тях. Днес са се натрупали прекалено много знания, които ще доведат до необходимостта да бъде изяснена тази връзка. За да бъде изяснина връзката между чувство и мислене ще е необходимо да намерим определението, какво е Разум, което ще доведе до по-добро разбиране както на разума, така и на неразумната материя. Първото основно ниво, което е задължително за възникване на разума, това е информационното ниво, което е задължително обвързано с първичната материята. Така че няма материя без информация, както няма и информация без материя. Затова първичната материя може да бъде ивформационна, но не и разумна. Еволюцията усложнява структурата на материалните обекти чрез усложняване на информацията за тях. На определино ниво от това усложняване неживата, информационна материя се превръща в жива, чувствена материя, която достига върха на чувствеността при бозайвиците. Имаме като начало нежива, информационна, неразумна материя. След нейното развитие се стига до жива, чувствена, но все още неразумна материя, притежаваща централна нервна система с две функционално симетрични полукълба, работещи с образното мислене. Следващата еволюционна стъпка е усложняване на човешкия мозък с появата на функционалната асиметрия на мозъчните полукълба. Функционалната асиметрия на човешкия мозък е предпоставка за поява на атрибутите на разума: въображение /фантазия/и мисъл. Така едното полукълбо остава чувствено с образво мислене, а другото е еволюционната новост - логичното мислене. Разум е информация, чувство, въображение и мисъл като функционална цялост на човешкия мозък.
Изводът е, че не може да противопоставяме чувството на мисълтта, защото те взаимно се допълват и усложняват, а не са враждебни. Мисъл не може да има без основата на чувствата, а чувството без мисълтта е слабо, остава си на животинскот.
Насищането на поезията с логика не е необходимо, защото водещото в нея трябва да си остане емоционалнато, за да си остане поезията поезия. Насищането с логика е необходимо на естествознанието. Затова то е най-рационално, но при него поезията липсва. От това следва, че емоционалното и рационалното могат само да се допълват, но не и взаимно да се изместват.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87752
