Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2020 00:02 - УЧЕНИЯТ, КОЙТО ПРАВИ ЛЪЖЕНАУКА СЕ КАЗВА ЛЪЖЕУЧЕН!!!
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 1275 Коментари: 0 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

УЧЕН КОЙТО СЪЗДАВА ЛЪЖЕНАУКА, СЕ КАЗВА ЛЪЖЕУЧЕН!!!

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Срещнах една мисъл във фейсбук: "С вяра всичко е възможно...!" - но само във възможното като добавка. Защото мистиката и религията сляпо вярват в недоказуемата догма, което им позволява да тълкуват неистината и да се роят. Лъжеученият вярва, че всичко е възможно и съчетава догмата с наука като създава хаос от лъженаучни заблуждаващи идеи без доказателство за истина в тях. Лудият е най дълбоко вярващ в единствената си фикс идея без доказателство, което го прави луд. Ученият вярва само в доказаната обективно съществуваща истина, което определя възможността тя да съществува. Избирайте, коя е вярата на истината!?
Още в заглавието на интервюто " Физика и метафизика", прозира посоката към лъженауката. Защото физиката е най-математизираната наука, придържаща се към строги математични доказателства на съществуващата истина. Метафизика означава буквално след физиката. Заглавието "Метафизика" е съчинение на Аристотел, следващо след съчинението "Физика". Името Метафизика въведено от издателя на Аристотел, Андроник Родоски, означава буквално след физиката. Метафизик - човек, който е склонен към отвлечени и безполезни умувания. Метафизичен метод: Против диалектически метод; свръхопитен, свръхестествен; отвлечен, нереален; неясен метод на мистиката и религията.
Първо трябва да се уточни в какви граници се проявя всяка наука, но понеже става въпрос за физиката тази граница е установена както и за останалите основни частни науки, но не е добре обоснована и разбрана. Границите за всяка наука се определят от пространствената дължина на функционално действие на основите взаимодействия или основните сили в Природата детерминиращи основните еволюционни материални етапи.. Основните сили на неживата материя са 4: микросвета - ядрена и слаба ядрена; макросвета - електромагнитна и мегасвета - гравитация. Смущаващото в това утвърдило се определение, е че ядрената сила се приема за две основни: силна ядрена и слаба действащи в една пространствена дължина в микросвета, след 10 на минус 8 степен, което дискредитира едната. След тази пространствена дължина протичат физическите микропроцеси, или това е еволюционния физически материален етап изучаван от науката физика.
Отговорът, къква е същността на съзнанието, не може да го търсим с метафизиката, която се занимава със сръхестествени неща и непременно ще ни доведе до всеобщо информационно разумно поле и до панпсихизма, които обезсмислят истината за съзнанието. Също така е невъзможно и само с физиката да разкрием същността на съзнанието, но тя ще предостави необходимия доказан закономерен материал за размисъл и търсене на отговора.
Проблемът за съзнанието не е възникнал преди 100 годиин, а философията търси субуктивно решението на проблема, от няколко хилядолетия без да го намери. Прозира необходимостта за нещо друго, което да обедини обективния анализ на физиката със субективния синтез на философията, за да бъде създавен верен обобщен модел на света. Проф. Филипов е атомен физик, и би трябвало добре да разбира явленията протичащи в микрсвета на ядрената дължина след 10 на минус 8 степен, а той така ги разбира, че прави мистичен атомен и космологичин мишмаш като изкривява същността на почти всички понятия, с които борави.
Филипов преди да приписва на информацията невъзможна същност би трябвало да я формулилира като обясни нейната закономерна връзка с материята. Защото той така изкривява категорията информация, че айщайновото изкривяване на пространството бледнее пред кривината на информацията. Особено с виталната енергийно информационна формулировка: "Информацята разделена на енергията е необходимата енергия за подържане на нейния статус" - пълна безсмислица. Защото информацията е свързана с всичко съществуващо и развиващо се, а не само с енергията. От неговата формулировка не може да се разбере нито статуса, на информацията, нито връзката и с енергията и с всичко останало, или изобщо има ли информацията неолходимост от енергия. Защото нейната връзка с всичко съществуващо и развиващо се не е енергийна...
Филипов е забравил великата айщайнова формулировка за еквивалентността на масата и енергията, което ги определя и двете за материя: масата е корпускулярната същност на материята, а енергията е нейната вълнова същност. Така че информацията е свързана както с енергията, така и с масата, което означава взаимосвързана с материята.
Следователно няма материя без информация и информация без материя, от което следва, че примерът с плазмата е неверен, фалшив и безсмислен. Защото Филипов прави две основни грешки: първата като казва, че плазмата не съдържа структура и втората тотална грешка, е че информация има сама там, където има структура. В плазмата има структури, защото тя е съставена от атомни ядра и електрони свободно движещи се между тях, което показва, че информацията има както на определени основни нива, така и на на всички поднива на микроструктурите. Затова Филипов влиза в противоречие и със своя алогизъм, че плазмана няма информация лоради липса на структура.
Възниква въпроса имали някой, който закономерно да е доказал и описал нещо безструктурно, което би трябвало да е и безформено. Мисля, че няма, и плазмата е относително безструктурна с аморна форма на веществото, което притежава информация. Поради това, че плазмата е четвъртото агрегатно, най-аморфно, състояние на веществото с разрушен електронен слой на атомите, тя се определя от думата - Плазма, обобщаваща нейната информационна същност. Останалите три (твърдо течно и газообразно) агрегатни състояния притежават също относителна аморфност, дори я има в твърдото състояние на веществото, при въглерода като съжди. При тези три състояния не е разрушен електронния слой, а те дори си имат и молекулен строеж с участието на електроните. До тук не срещнахме необходимост на информацията или на думата Плазма от енергия, или енергията да подържа нейния статут...
Изводът, е че информацията е субективната идеална неразумна част на материята, неразделна от другата и обективна неразумна част. Това определя, че не съществува материя без информация, както несъществува и информация без материя. Информацията олределя общата качествена материална харектеристика на обекта като форма, а обекта съдържа частната качествена характеристика на информацията като структура, което ги прави взаимосвързани. Такава е взаимовръзката между структурата и формата на материята с информацията. Може да направим мислен опит с всеки обект или предмет за разделяне на информацията от обекта, което ще се окаже невъзможно и безсмислено.
Следователно информация има и при Първичната матерална неделима субставция, която е безструктурна и безформена, но съдържа потенциални свойства за еволюционно развитие и създаване на относителни структури и форми на материята. Тук може да се издигат хипотези за същността на протоматерията и нейната възможност за процесиране на материалните структури и форми.
Другото, което науката не е изяснила за информацията, е че тя бива два основни вида: относителна динамична и относително статична информация. Динамичната информация е функционална при протичащите процеси между обективните форми на материята като предаване, приемане и взаимодействие между тях. Статичната информация е тази информация, която ни информира за относителното равновеси на възките между елементите в структурите, което подържа тяхната стабилна цялост.
Така че описаното до тук за информацията, е една логична правилна и вярна позиция, противоположна на изкривената позиция на Филипов. Изясняване на информационната същност, ще доведе до разбирането и обяснението, защо няма чиста информация без материя, както няма и чиста материя без информация. Абсолютната чистота - 100 %, на каквото и да е, по принцип е забранена поради невъзможността за съществуване на такъв свят Остава да разкрием законите на тази забрана без празнословие и участието на метафизика, мистиката и религията.
Грубите грешки на Филипов продължават като приема , че ентропията е обратно на информацията. Ентропията е разрушителен процес и обратния или противоположен процес е негентропията, която е градивна, докато информация има и в разрушителните и градивни процеси. Този човек чул ли е за диалектиката и нейните закони разкрити от Хегел, знае ли, че света, в който живеем всяко нещо има точно определена своя противоположност. Защото в цялото си интервю той не употреби думите противоположност и еволюция, а иска да реши най-сложния проблем свързан със съзнанието чрез имагенерното и иреалното на фантомната метафизика, а реалната материя я отписва като незначителна.
Филипов приема ваккума за нематериален като го сравнява с информационен енергиен хаотичен бульон без структура, който ражда материя, от която е сътворена Вселената и изчезва. Той не се досеща, че вакуума е контиуума на Айнщайн и пак е забрави гениалната формула за еквивалентността между масата и енергията, която доказва, че енергията е материя, а нематериалния вакуум я притежава. Абсурд...! Това метафизиците много ги е страх от материята и бягат от нея както дявол от тамян, превръщайки я в илюзорна виртуална ириалност сътворена от информационното енергийно поле. Материята им се надсмива, защото, за да съществува илюзорната холограма и виртуалната иреалност, има необходимост от материалните закони.
Не относителния хаос, а абсолютния хаос, който е невъзможен, е без структура, но би трябвало да има неподредена материя в него, която има информация. Защото ако хаоса е абсолютна празнина, няма от какво да се роди безредието в него. Затова празнината е необходимост, но още по необходимо е запълването и с неразумна материя, за да се породи в нея относителен хаос като относителна ентропия и относителен ред като относителна негентропия. Така само може да съществува, да се развива и да бъде познаваем света.
Затова извода, че вакуума не е хаотичен безструктурен нематериален бульон на Филипов или нищо, а науката е установила, че е най-плътната неразумна материя с 10 на 93 степен гр/см запълващ празното безкрайно пространство, поради което не може да бъде унищожен, но може да бъде разрушаван. Неговата организация е най-великото материално равновесие в Природата или най-стабилната структура. Това е породило прозвището му, че е нещо като нищо, но не е нематериален или нищо. Той е смислено занулена неунищожима, но разрушема материя, в която е потопено всичко, а неговите структурни елементи са в основата на всичко. Може да перфразираме Левски: Ние сме потопени във вакуума и той е вътре в нас, което важи за Вселените и Антивселените.
Вакуумът е безкрайна по количство и първична по качество неразумна най-плътна материя свързана с информацията, която не остава място за тъмната материя и метафизичното информационно поле. Във вакуума има огромно поле за научна изследователска дейност, а Филипов с лека ръка го приема за енергийна информационна нематерия, която ражда материята, от която се ражда Вселената. Той го замества с метафизичната иреалност на тъмната материя и разумното информационно поле, което едва ли не директно притежават съзнание без разум и мислене, и без обяснение.
Мигновеният или моментен контакт на две частици макар, че са заплетени никога няма да се оплетат, когато са отдалечени на огромни разстояния или безкрайно една от друга. Така че не само моментния контак между тях, е невъзможен, но е невъзможен какъвто и да е контакт. Защото няма такава скорост, която да догони безкрайността, за до го осъществи. Най-голямата възможна скорост е безкрайната, но и тя не може да догони безкрайността, парадоксално, но логично. Като прибавим и следващия логичен парадокс, че две частици или обекти отдалечени безкрайно една от друга, фактически се раздалечават, което затрудняват контакта. Те се раздалечават поради безкрайността между тях, защото тя е неограничена и при нея няма покой, а е богата на парадокси, чието обяснение може да допринесе за разбирането както на безкрайността, така и на света.
Принципът на ограничението издигнат от български физик А. Стргачев в книгата му "Прнципът на ограничението", стои в основата на стабилността както при законите за съществуването, развитието и управлението на света, така и в научното му обяснение ограничава прознословието. Затова скоростта има определено ограничение, което забранява мигновеиня контакт. Това именно подържа целостта и смисъла на всичко, а не обратно, мигновения контакт да подържа целостта на Вселената. защото такъв контакт между всички неща ще бъде вечен хаос, без възможност за съществуване на цялостна система. Неограничената скорост не само е безполезна за мегасвета и абсурдна за микросвета, но тя се оказа и невъзможна поради това, че изисква огромна енергия.
Следствието от СТО на Айнщайн гласи, че при приближаване скоростта на светлината масата нараства до безкрайност, а времето спира. Може да зададем въпроса, възможно ли е такава огромна маса да се движи? Изглежда това е причината за спиране и на времето без движение, което се допълва и със следствието от ОТО за спиране на времето при сингулярния колапс на Вселената преди Големия взрив пак поради огромната маса. Изводът от всичко това, е че и двете теории СТО и ОТО на Айнщйн са верни, което определя пулсиращия модел на Вселената при прехода и от свиване към разширяване чрез Големия взрив също за верен.
Свободната екстраполация при метафизичното обяснение на света се превръща в хаотична свободия, в която се дави обяснението, доказването и разбирането на света. Защото закон по принцип означава ограничение, а безаконие неограничение водещо до хаос! Затова ограничението на физичните закони определят единствената възможност света да съществува, да се развива, да бъде управляван и разбиран.
В квантовия микросвят ограничението също е в сила, защото целостта и стабилността на материалните системи се осъществява на много малки пространствени дължини с огромна скорост и микроразмери на частиците, които живеят хилядни от секундата. Това създава неопределености, но целостта на системите си остава детерминирана въпреки неопределеността подържана от микросилата.
Как Филипов ще обясни, защо съществува системната цялост на микросвета съпътствана от неопределеност? Когато в организацията на микросвета явленията протичат в пространство с дължина милионна част от милиметъра с досветлинни скорости на частиците живеещи хилядна от секундата и са с размери милионна част от милиметър. Какъв измервателен уред ще е необходм, за да замерваме явленията в микросвета, когато физиката е в предверието на този свят, а изглежда има още по-малък свят субмикро физически свят. Това е силата на науката и учения, че в процеса на търсене се развиват, което е отражение на еволюционното развитие формиращо законите в процеса на това развитие.
Да предположим, че микро света няма ограничение и той върви към безкрайно малкото, каква е възможността такъв свят да съществува и да се развива? Такъв свят е невъзможен, защото при това движение към безкрайно малкото се губи възможността за начало. Светът и Космосът съществуват от вечни времена и при тоя вървеж към безкрайно малкото, който е вървене към нищото, отдавна да са изчезнали.
Парадоксът, е че микро и мега не само съществуват, но се и развиват и то благодарение на Принципа на ограничението. В микросвета това ограничение е на пространствената дължина като неделимост на материята притежаваща потенциални свойства за вечно развитие, вместо двжение към вечен упадък.
Ограничението в мегасвета, Космосът е скоростта, която е безполезена в безкрайното пространство и полезна в микропространството. Защото и с ограничената скорост в микроструктурите се появява парадокса на неопределеността, който все пак е относителен и целостта на системата е детерминирана.
Изводът, е че неопределеността в мега света се носи от движенето към голямата безкрайност, а в микросвета от движението към малката безкрайност. Защо в единия случай се абсолютизира мегасвета, а в другия микросвета. Затова ограничението и от двете страни е възможност на света да съществува между тях, като обективната относителна материална, реална действителност на макросвета. Не е случайно, че трите еволюционни етапи (химически, биологически и разумен с поява на съзнание) са детерминирани в нашия планетарен, атомен, химически и електромагнитен свят като имат еволюционна връзка с микро и мега света.
Материалните константи също се подчняват на огранимението, което ги определя точно такива, че да водят към Антропния принцип и на определен еволюционен етап на усложняване на материалните структури и форми да възникне съзнание. Логична, точна и смислена необходимаст за поява, съществуване и развитие на материалното съзнаине.
Примерите в подкрепа са прекалено много, но ще предстаивим един от атомната физика за постоянно преобразуване и превръщане между протоните и неутроните в ядрото на атома. Заради това превръщане на протоните в неутрони и обратния процес, което осъществява целостта на атома: неутрона, протона, електрона и неутриното имат точно определено тегло като физични константи. Физиците отдавна са формулирали двете реакци на това превръщане.
Може да обобщим, че безкрайността на космическото пространство е възможност, то да бъде изпълнено с неделима материя и антиматерия, които да имат прогресивно безкрайно развитие и усложнение на своя първичен потенциал. Така осъществяват съществуването, развитието и управлението на света чрез противоположности. Космосът е безкраен, но запълнен с крайни обективни стабилни системи и няма необходимостта от мигновен контакт, както нямат нужда от такъв контакт и крайните относетелни целостни системи като структури и форми на материята.
Ето една работна научна хипотеза, че Космоса е запълне с безкраен брой Вселени и безкраен брой Антивселени, за да я има космическата симетрия, което в края на крайщата води до парадокса, че всичко е безкрайно по брой в него. Така че най-крупните космически обекти Вселени и Антивселени нямат нужда от мигновен контакт, за даса стабилни. Защото при противоположните този контакт е унищожителен, а еднородните са в различни времеви процеси и са отдалечени на огромни разстояния една от друга и осъществяват само вътрешни контакти с огроничение на скоростта. Вселените и Антивселените са циклични структури които са потопени в безкрайния вакуум и съдаржат неговите структури в себе си като се разширяват и се развиват и се унищожават като се свиват осъществявайки своите преходи чрез Големия взрив.
Тези периодични и циклични преходи между Вселените и Антивслените, са вечни и са сварзани с микросвета, но остава въпроса кога материалния вакум е създал необходимата материя за тях. Защото вакуума не е нематериален хаотичен булльон, нито разумно информационно енергийно поле, а е най-стабилната организирана неразумна материя, която съдържа информация и енергия, а не се ражда от тях.
Структурата на вакуума ни отвежда отвъд микровсвета в пределите на субмикросвета, или в най-финната материя на субмикрофизическия свят, а не във фантомния метафизичен имагенерен фин свят. Затова Филипов принизява физиката, изучаваща материалния свят като казва, че тя прави виртуални модели, които не са 100 % действителност, а метафизичните математически модели на неговия френски приятел са самата истина. Това е най-грубото изопъчение от един учен, който заслужава прозвището лъжеучен. Защото физиката прави математически модели, които като се докажат, че са верни са точно отражение на обективната действителност, а математически уравнения се съдържат в структурите и формите на материята.
Друг е въпросът, че повече от тези матемотически модели са погрешни, защото математиката е аналитична частна наука и не може да надхвърли себе си като прави обощаващи модели. Физиците продължават да строят такива обобщаващи модели, но те са неверни, не отговарят на материалната реалност и може да ги причислим към виртуалността. Невъзможността на физиците чрез математическото моделиране да разкрият истинския модел на света, е причината те да започнат да търсят истината за физическата действителност на света чрез иреалните модели и методите на метафизиката като изопъчава още повече реалността.
Филипов не се е помъчил да разбере, че няма материя без информация както няма и информация без материя. Затова вакуумът е материя съществуваща и запълваща безкрайното космическо пространство, който замества етера на Аристотел, установено от науката. Установено е също, че той ражда виртуални частици и античастици при взаимодействие с много силни електромагнити и гравитациони полета и някой други негови материални свойства. Така че той не е нематериална информационна енергия, от която се ражда Вселената, а е най-стабилната относително разрушима, но неунищожима организация на материята.
Филипов е прав, че трябва да преразгледаме преставата си за пространство време, но не го прови, а го замества с метафизична полева информационна иреалност. като и приписва съзнателна нематериалност, която го отвежда до панпсихизма. Той неправомерно лишава хаоса от информация, дори при Абсолютния хаос тя е задължителна свързана с материята, за да го има хаоса, както и при относителния ред има информация свързана с материята, за да го има реда.
Генерален извод, е че все пак съществува нематериално, но неговата същност е закономерна необходимост, в която има смисъл. Затова нематериалност притежава само Абсолютното празно пространство, което има само едно качество като единствено свойство да бъде безкрайна празнина. С това си единствено качество на Абсолютно нищо, нематералното пространство е неактивно и не може да ражда и да взаимодейства, с каквото и да е. Смисълът е дуален, първо да има неограничено място за света да се развива, и второ неактивността на безкрайната празнине, е за да не пречи на света в нея да съществува и се развива. Абсолютната празнина е несътворима и неунищожима, защото тя няма информация, енергия и не може да роди каквото и да е, а преди нея не може да има съществуване..
Абсолютното празно пространство или Абсолютното нищо е запълнено с физична материя с геометрични структури и форми. Първичната материална субстанция, физичиската неделима точка, е четвъртото измерение на геометричното пространство - времето, по Х. Минковски. Защото четвъртото измеревие на геометричното простванство е точката с нулево измерение. Това определя времето за нулево неделимо точковидно пространство, което ражда материалните структури и форми на останалите три измерения на геометричното пространство. При това положение може да констатираме, че всичко е пространство. Следонателно времето, вакуума, енергията, масата са материя като обективни геометрични пространствени форми, които са обвързани винаги с инфрмацията. Затова е невъзможно да съществува информация без материя, както и материя без информация, или каквото и да е информационно полево съзнание.
Информацията не е разум, не е мисъл, нито съзнание, тя е само динамична и статична материална характеристика за разбиране на обективния свят като отражение на материалната действителнос, от която прачовека е формира подходяща терминология като думи, с които мисли Разумния човек Невробиологията е открила през миналия век превръщането на симетричната чувствена функционалност на животинския мозък в асиметрична функционалност при човека с ляво логично полукълбо, което го прави разумен. Това е откритие, което е удостоено с нобелова награда. Затова Филипов е трябвало да хвърли и едно око към биологията, а не само да чисти информацията от материята, защото така съвсем я обезценява като я превръща в нищо. Неразделните информация и материя, е единствената възможност света да съществува и да се развива от по-простото към по-сложвото, и на определен етап да роди разумно мислещо съзнание, което да го опознава като го разкрива, доказва и овладява.
Може ли Филипов да обясни по някакъв начин как неговите прости, но съзнателни елементарни частици или по-сложни гранулки образуват по-сложно гранулирано метафизично съзнание без физична материя без магическа пръчка и без празнословие. Например имаме една съзнателна тиква, която е с много високо съзнание, защото е жива материя, и до нея слагаме още една и чакаме, мисля че нищо няма да се получи, въпреки че според Филипов съзнанието би трябвало да се усложни. Ако направим огромен куп от тикви, те контактуват помежду си, така че най-долните от натиска на контакта загниват и след извество време се превръщат в тор. Най-съзвателните здрави тикви ги изяждаме без да се повиши съзнанието ни, защото в много случай си оставаме по-глупави от тиквите. Може да зададем много въпроси свързани с формиране на тиквеното съзнание чрез контакта между тиквите и да мъдруваме, има ли го или го няма тиквеното съзнане, или професора си играе на тука има, тука няма. Как ще се получи съзнателен конгломерат от куп елементарни частици като те са чуствителни към неопределеността и щом ги погледнем ги подплашваме и ги превръщаме в чудовища, които така се разбягват, че светлината покорява цялата Вселена, едва ли не и Космоса. .
Друг пример за липса на стадно съзнание на по-високо ниво, което е заменено от неразумни стадни инстинкти, които са полезни за стадото. И в много случай стадните инстинкти стават унищожителни при подплашено стадо летящо към пропастта, няма сила, която да го спре и спаси и цялото стадо загива. Нали, ако имаше поне малко зачатъци от съзнани при стадата от бозайници те никога няма да петят към пропастта. Защото такова колективно съзнание колко и да е примитивно, то ще вземе спасително решение, а при бозайниците би трябвало да е на много високо ниво това съзнание, а го няма. Къде е, и какво е панпсихизма тогава, той се превръща в панстрахизъм...
Не може с алогичните празнословия на метафизиката да правим наука и да разкриваме истините за света. Не може Мегавселената чрез ту, ту, ту...да ражда безброй други мултивселени с различви закони, като едни са в процес на раждане, други на загиване, трети на живот и т. н. Всяка Вселена или Антивселена се ражда само с едно Главно Ту, наречено Голям взрив, но не от материален бульон роден от нематериалния вакуум, а от материален ентропиен колапс, след което започва негетропийно развитие при разширението. Така Вселените и Антивселените се превръщат една в друга чрез Големия взрив като циклично преминават през ентропия и негентропия.
При метафизичните мултивселени е невъзможен и обмен на информация и контакт, защото всяка си има собствени закони различни от другите. Примера, който обрича на невъзможен обмен на информация и връзка между тях, е контакта на голяма група от хора с различни езици без преводачи. Между тях не може да има какъвто и да е обмен на информация, въпреки, че са облагодетелствани от близък контакт, а не на огромни разстояния между мултивселените.
И последата критика ще отправя към най-голямото научно изопъчевие на Филипов за дематериализацията на материята в черните дупки. Филипов е астрофизик и трябва добре да познава процеса на образуване на черните дупки. Това е процес на смъртта на звездите. Те се раждат с различна маса, от която зависи продължителността на техния живот. При колапса на звездата с няколко маси по-голяма от Слънцето, тя се свива под действието на гравитацията и когато това свиване постигне радиус на Шварцфилд, тя престава да излъчва и се превръща в черна дупка, която само поглъща материя и усилва колапса. Така че в черната дупка знаем какво става с веществената, атомна материя. Тя колапсира, смачква се и черната дупка увеличава плътността си и силата на гравитацията си, с което получава по-големи възможности за поглъщане на материя. Огромно поле за научни работни хипотези, а не идей за фантастика като дематериализация. Остава да решим въпроса какви превръщания на материята стават под действието нарастващата гравитация, защото дематериализацията е фикс идея.
И в най-шантавите идеи има по зръце истина, но за да стигне зрънцето до хляба на истината, то трява да извърви дълъг закономерен път. Такова зрънце има и при метафизиката на Филипов, но то не е отвъдния нематериален свят, който си е свят на религията, въпреки че той казва, че не вярва в "дядо Господ". Материалните закони са ни приготвили по-велика и смислена изненада от метафизичните буламачи, които могат да доведат до гибел на цивилизацията ни. Защото нищо не се губи, което е съществувало във времето и пространството, то съществува като информационен запис върху структурата на материята, или пак тясно обвързан с нея. В това свойство на материята се съдържа великия смисъл да записва всичко съществуващо във времето и пространството. Този запис има смисъл само за цивилизации, които се развиват като разкриват материалните закони, за да стигнат до него и да го разшифроват, без мистика, религия и метафизика. Всички други цивилизации отклонили се от този път загиват без да разкрият смисъла и да се възползват от него.
Научен призив към проф. Филипов - правете така хипотезите, че да приличат на физическата реалност, а не на метафизичната иреалност. Защото така нанасяш най-голямата вреда не само на науката, но и на бъдещето на цивилизацията ни, особено във всестранно развихрилите се противоречия в съвременния свят. Затова само истината за света, в който живеем може да ни спаси от гибел, но тя не се съдържа в метафизиката!

Каква е връзката на физиката и метафизиката със съзнанието и информационното поле? Какво разбираме под панпсихизъм? На тези въпроси търсим отговор в днешния ... image YOUTUBE.COM   Без формат – Физика и метафизика Каква е връзката на физиката и метафизиката със съзнанието и информационното поле? Какво разбираме под панпсихизъм? На тези въпроси търсим отговор в днешния ... Каква е връзката на физиката и метафизиката със съзнанието и информационното поле? Какво разбираме под панпсихизъм? На тези въпроси търсим отговор в днешния ...      
    •  



Гласувай:
15
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2414968
Постинги: 359
Коментари: 4127
Гласове: 87259
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930