ОТНОВО НЕСЪВЪРШЕННА КРИСТАЛНА ФАНТАСТИКА   ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ           Възможно ли е материята да нарушава законите на физиката, което означава собствените си закони, защото физическите закони са материални. Съществуващите физически закони на Вселената не се наршават, а само еволюционно се развиват и инволюционно се разрушават. Възможността за нарушаването на физическите закони е създаване на лъженаука като фантастичното изкристализиране на времето в химически времеви кристал на Франк Уилчек.        Нарушението на физическите материални закони е невъзможно, особено когато тези закони са първичен субмикро етап на еволюция на материята, който е обвързан с времето. Затова е възможно нарушението им само като извръщение и лъженаука и създаване на Измамна реалност. Защото като първичнен  етап на материалната еволюция, тезизакони формират съществуването и развитието на елементарните частици в субмикро и микросвета. Началото на субмикросвета е същнстта на Материалната субстанця, или тя предполага като първична материална неразумна структура вечната същност на времето.       През физическия еволюционен етап на материята и антиматерията, съществуват и се образуват всички елементарни частици и античастици необходими за структуриране на 4 основни сили за изграждането на атома и антиатома. Със появата на атома започва развитието на нов химически, веществен, електромагнитен материален свят, в който живеем. Следват биологичен материален етап на съществуване и развитие на живата материя, след него следва раумния човешки етап и неговото обществено развитие.         Следователно кристалната форма на съществуване е възникнала на много късен химически еволюционен етап, като е химически продукт на планетообразуването. Така че кристалната химическа форма няма такава фантастична връзка с времевия кристал на Уилчек. Защото явната връзка с времето на тази форма на материята, е самото и възникването в определено време като закономерна химическа структура при планетообразуването, която не нарушава физическите квантови закони, а ги продължава като определен химичен етап.        В последно време се появиха много лъжеучени с квантови езици и започнаха да квантуват, каквото им кацне на езика като извръщават науката и забавят нейното развитие. Франк Уилчек е направил едно фалшиво квантово, кристално кълбо от физика, химия и геометрия и го нарича квантов времеви кристал.       Откритието на Х. Минковски разработено като четиримерно пространство-време и приложено в ОТО на А. Айнщайн, съдържа трите измерения на геометрията и четвъртото измерение времето. Физиците и Х. Минковски, както и Ф. Уилчек не са се замисляли, че в геометрията измеренията не са три, а са четири: нулево, едномерно, двумерно и тримерно. Четвъртото геометрично измерение не следва след тримерното, а е първичният геометричен елемент - точката, която логично може да предположим, че е четвъртото начално измерение времето, от което започва всичко. Аналогично на геометричната точката като начало на всички геометрични елементи. Затова физическата хипотетична същност на времето може да определим като точковидни неделими частица и античастица, от която започва неразумното еволюционно развитие на всичко.       Следователно извода, е че всичко е четиримерно геометрично пространство. От това следва, че  времето е физическа величина с параметрите на неделимата геометрична точка с нулево измерене, нуелева симетрия и нулево ъглово мерност, или то е абсолютното закривяване на неделимата физическа точка (неделимия атом на Демокрит). Към тази първична Материална и антиматериална субсттанция трябва да вървят физиците, за да я открият и докажат преди да я изкристализират. Времето като неделима физическа точка на материалната субстанция е начало, изграждащо останалите геометрични измерения на всичко съществуващо и развиващо се в нашата Вселена.       Затова преди да придадем на времето фалшива фантастична украска, е нужно да разкрием и разберем неговата същност, а не да го кристализираме, защото кристалното време звучи само много поетично и става за поезия, а не за наука. Същото трябва да направим със симетрията, гравитацията, вакуума, същността на посоката и мн. др. не изяснени физични величини, като разкрием и изясним тяхната същност, за да не изпадаме в ситуацията на барон Мюхаузен и Донкихот.        Защото случаят с нагледната евклидова геометрия и нейната най-проста същност, точката  е същия. Геометрията е най-старата наука считана за изчерпана, която не може да ни предложи нищо ново, но се оказа, че никой учен не е забелязал и не взема под внимание нейното четвърто геометрично нулево измерение. Още по-голяма изненада се оказа, че същността на евклидовата геометрия съдържа най-важната и велика геометрична периодичност за еволюция на формите на материята, аналогична на Менделеевата периодична система. Фактически тя е напълно завършена Периодична геометрична система с предпоставка за основен еталон на всички периодични закони за еволюция на структурите и формите в етапите на съществуването и развитието на нашата Вселена.       Авторът на фалшивия времеви кристал не познава симетрията на времето, защото неговата стрела върви само към бъдещето, и то е несиметрично или асиметрично. Затова извода от айщайновата теория, е че времето има и обратна стрела насочена към миналото. С това предположение за две противоположни стрели на времето, то става симетрично, но не на най-висшата Огледално-равна симетрия, а се подчинява на Антисиметрията. определена от двете противоположни негови посоки.        Може да задам един провоктивен въпрос към всички ученини и философи? Може ли някай да обясни същността на Антисиметрията и връзката и с посоката, която се оказа, че предполага поява на ново качестов, без количествена промяна - Защо? Другият също провоктивен въпрос, защо има хиляди вида симетрия във всички области на познанието и човешка практика? Не е ли време да се обобщят хилядите видове симетрия като се сведат до няколко основни вида управляващи съществуването и развитието на материята и антиматерията, чрез които ще разберем, не само нейната същност и смисъл, но и същността и смисъла на асиметрията, Антисимитрията и мн. др.       Отново да се върнем при Уилчек и неговото неясно разбиране за нарушение на симетрията на времето, когато никой не разбира същността на Времето, Симетрията, Асиметрията и същността на посоката като основа на симетричен закон раждащ Антисиметрията. Кристалната форма на материята не заема периодично третото измерение, защото самия кристал е тримерен, но неговата тризмерна форма съдържа и четвъртото геометрично измереине - точката, най-нисшата геометрична мерност, както я съдържат едномерното и двумерното геометрчно пространство. Оттук нататък Уилчек допуска груба грешка поради неразбиране както същността на времето, така и същността на симетрията, асиметрията, посоката и геометричните измерения като сътворява неолиберални, свободни "научни" съчинения:       "За да съществуват времевите кристали Уилчек предркъл, че трябва да нарушават симетрията на времето. - и обяснява - Времето е симетрично, защото законите на физиката са еднакви във всяка точка на времето. Нормалните кристали нарушават пространствената симетрия като повтарят еднакви модоли."       Как времевите кристали на Уилчек ще нарушават симетрията на времето, когато то си е несиметрично, еднопосочно, а той приписсва на кристалите някаква измамна,магическа симетрично еднаква, времева реалност. Това е симетрична невъзможност, защото същността на времето е относително физическо и еволюционно еднопосочно движение, при което всяка негова точка е различна, а не еднаква. В момента Вселенското време е асиметрично, поради това, че Вселената се разширява и протичат еволюционни процеси на прогресивно развитие на реалната действителност от минало, настояще към бъдещето.        Така че магическите времеви кристали няма какво да нарушават, защото времето си е с нарушена симетрия, асиметрично със стрела насочена към  бъдещето. За да стане симетрично времето трябва да притежава и обратната стрела на движение от бъдещето към миналото, но тогава то е Антисиметрично, огледално- противоположно, а не огледално-равно.       Поради тези причини законите на физиката не са еднакви и симетрични във всяка точка на времето насочено към бъдещето, а са точно обратното на това, което е предрекъл Уилчек. При обратната посока на стрелата на времето физичните закони са Антипротивоположни, или огледално противоположни и  при нея всяка законова точка на физиката също е различна.        Така се формират различните нови закони в хода на еволюцията във времето. Затова еднакви и при това нови закони на физиката във всички точки на времето са невъзможни. Защото без движението на времето ще настъпи абсолютен покой, безвремие, или ще съществува само един абсолютен закон, при който съществуването и развитието на света става невъзможно.          Законите на материята са относително различни, променливи във времето, заради развитието, и относително единни в пространството, заради съществуването на стабилната цялост на материалните геометрични структури и форми.        Затова и последното цитирано изречение от нереалните измамни възгледи на Ф. Уилчек не съдържа истината. Защото Уилчек употребява неточно научни понятия, в които нямат смисъл и логика, за да наложи времевия кристал. Например:"Нормалните кристали нарушават пространствената симетрията като повтарят еднакви модоли". Още не съм срещал ненормални кристали и лудница за кристали. Улчек е трябвало да обясни какво разбира под нормални кристали, които нарушават пространствената симетрия чрез повтарянето на еднакви модоли. Защото съществуване на еднаквостта е най-висша форма на симетрия, а не нарушение.        Обикновеният кристал съдържа всичките четири геометрични измерения, а не ги получава периодично като заема третото измерение в пространството, Защото самия кристал е тримерен, а четирите геометрични измерения са : нулево - точката, едномерно - линията, двумерно - плоскостта, за да се превърне в тримерна пирамидална, призматична и многостенна форма, и да върви към най-висша форма на симетрия на третото измерение, а не да я нарушава. Именно защото съдъжа всички геометрични измерения, симетрията расте, а в обратната посока с намаяване на измеренията намалява и симетрията, за да се превърне в нула при точката, но там няма нулеви точковидни кристали както няма едномерни и двумерни кристалили.           Това е един от многобройните видове Измамна реалност като изопъчение на закономерната реална действителност в лъженаука, мистика и религия.       Следователно Измамна реалност е всичко онова, което е лудост, фантастика, мистика, религия и лъженаука, без доказателства, защото е извръщещение и изопъчение на материалната обективна действителност, без възможност за съществуване.       Времевият кристал на Ф. Уилчек има всички параметри на Измамната реалност, която не може да съществува дори като илюзия. Защото илюзията като висша степен на Измамната реалност може да съществува само като фантом, холограма, мираж и магически фокус.       Откриване на новото свойство в кристалите и итерпретирано от Уилчук в лъженаучна посока като Времеви кристал, е най-добрата илюстрация на извръщение на реалната действителност на кристалите и времето, представени като Измамна реалност.       Затова при толкова допуснати груби и наивни научни грешки от един нобелист в основата на своята хипотеза, не си заслужава по-нататъшна критика. Защото е невъзможно върху тази погрешна и наивна научна основа представена от Уилчек, да съществува обективна реална същност като обединение на кристалите с времето, или Времеви кристали. Този път на Измамна реалност най-често води до вечната измама за вечен двигател или неизчерпаема енергия от нищото и Улчек не го е пропуснал.        Има го този вечен двигател и тази неизчерпаема енергия от нищото, и то като първичен потенциал на безструктурното времето, а не на кристалното. Това е съществуването на несътворимата и не унищожима, неразумна материална и антиматериална, най-проста  субстанция времето, което не нарушава физичните симетрични закони, защото има потенциал да ги създава в безкрайния път на еволюционното развитие.